Наказателните части на Вермахта

За наказателните батальони на Червената армия, които се създават по време на Втората световна война се пише обстойно в пресата. По-рано недостъпната тематика днес се анализира детайлно, публикациите са изпълнени със сериозни факти и смели изводи. Малцина обаче знаят, че наказателните части са създадени от Сталин, едва след като такива части се появяват във Вермахта.

Практичният Йосиф Висарионович просто заимства идеята от немците и блестящо я въплъщава на Източния фронт. Но какво представляват немските наказателни батальони?

Части с изпитателен срок

Дисциплинарните батальони възникват в немската армия още преди началото на Втората световна война. През 1939 г. те са били осем на брой, като са съставени от военнослужещи извършили различни престъпления. Основно ги използвали като военно-строителни и сапьорни части. След победоносната полска кампания дисциплинарните батальони се разформироват, тъй като се е смятало, че във Вермахта повече никога няма да има страхливци, престъпници и безотговорни хора. Но започналата война със СССР показва, че бойният дух на някои войници и офицери трябва да се поддържа не само с поощрения и награди.

Контранастъплението на съветските войски при Москва през декември 1941 г. прераства в общо настъпление на Червената армия. Група армии „Център“ се оказва на ръба на погрома, а нейното поражение заплашва с катастрофа всички немски войски на Източния фронт. На някои участъци немските части отстъпват панически, оставяйки на произвола на съдбата стотици автомобили, артилерия, танкове.

Заповедта

Хитлер е разярен. В резултат следва заповед на фюрера от 16 декември 1941 г. забраняваща да се отстъпват позиции без съответното разрешение от страна на по-висшестоящи органи (бел.ред. Немски аналог на указ № 227 на народния комисар на отбраната на СССР Сталин, т.нар. заповед “Нито крачка назад“ от 28.07.1942 г.- без съд се разстрелват отстъпващите, страхливците и паникьорите).

От постовете си са свалени фелдмаршал Браухич (бел.ред. Главнокомандващ на сухопътните сили на немския Вермахт), генералите Гудериан (бел.ред. Командир на 2-ра танкова група), Хьопнер (бел.ред. Командир на 4-та танкова група), а накрая и самият командващ група армии „Център“ Федор фон Бок. Войниците дезертиращи от фронтовата линия ги разстрелвали на място.

Привеждайки елементарен ред на позициите, хитлеристкото ръководство създава на Източния фронт 100 наказателни роти. Или, както официално ги наричали части с изпитателен срок. Към този проект във Вермахта подхождат с немска сериозност и пунктуалност. Завежда се наказателно дело от специален военен съд към всеки закононарушител. Съдът разглежда задочно делата от дълбокия тил- чехословашкия град Бърно.

Следствените получавали присъда от шест месеца до пет години. Осъденият отбива присъдата си в наказателните части от началото до края. Нито раняване, нито геройско поведение на предната линия не може да повлияе на срока на наказание. Т.е. немският войник не може да изкупи вината си с кръвта си, за разлика от съветските дисципаджии.

(бел.ред. В съветските наказателни части основанието за освобождение на лицата отбиващи наказание са следните: Опрощаване срока на наказание- осъдените на 10 години затворници е трябвало да престоят 3 месеца в дисципа, от 5 до 8 години- 2 месеца, до 5 години- 1 месец. За наказателните авиоескадрили- зависи от броя и резултата от бойните полети. За военнослужещите отбиващи наказание в наказателна част, за освобождение се изисква средно тежка или тежка степен на раняване, а също така е възможно и по ходатайство на командира на наказателната част и по решение на Военния съвет на армията при проявяване на изключително мъжество или храброст).

При раняване и престой в болницата немецът се връща в наказателната част. Разбира се, в немския дисцип не са се връчвали никакви ордени и медали (бел.ред. В съветските наказателни части за проявена смелост, мъжество и героизъм в боевете, отбиващите наказание е можело да бъдат наградени с медал “За храброст“, в отделни случаи са ги награждавали с орден “Слава“ III степен).

Числеността на състава на наказателните части на Източния фронт е точно определена- 16 500 човека, което съответства по щат на пехотна дивизия. 100-те наказателни роти са равномерно разпределени по целия съветско-германски фронт. При което строго се съблюдава принципа на кастовостта: съществуват офицерски, подофицерски (бел.ред. сержантски) и войнишки наказателни роти. Понякога от тактически съображения ги обединявали в батальон. Ясно е, че тези части са ги изпращали в самия ад, без прикритие от артилерия, танкове и авиация.

Битката при Сталинград

Първото сражение, в което се отличават немските наказателни части е в Сталинград. От тях са създадени специални подразделения за унищожаване на съветски танкове. По това време във Вермахта все още са нямали фаустпатрони (бел.ред. Първият противотанков гранатомет) и немците отработват уникална тактика за борба с Т-34 и КВ (бел.ред. Съветски среден и тежък танк) по тесните градски улици.

Част от дисципаджиите се приближавали към съветските бронирани машини прикривайки се между отломките и развалините на сградите и хвърляли под гъсениците на танковете противотанкови мини, като по този начин спирали танковете. След това друга група отново с помощта на гранати и мини унищожават екипажа на танка. Любопитното е, че в обкръжения Сталинград това е бил основният способ за борба със съветските танкове, тъй като полевата немска артилерия още през ноември 1942 г. остава без снаряди. Дисципаджиите преминавали специални тренировъчни курсове, където изучавали в подробности въпросната тактика.

Немска щурмова група получава задача. В краката са им противотанковите мини. Войниците са от редовно подразделение. Снимка- waralbum.ru

Немска щурмова група получава задача. В краката са им противотанковите мини. Войниците са от редовно подразделение. Снимка- waralbum.ru

Кавказ

През 1970 г. в съветската преса много се пише за сражението на Малката земя, в района на Новоросийск, където героично се сражава съветската 18-та армия и лично Леонид Илич Брежнев. Известно време цялата тази история поражда множество анекдоти. Но, всъщност там наистина са се водили тежки боеве. За това свидетелства и фактът, че именно в Новоросийск хитлеристите активно използват наказателни части.

Немците постоянно организират ожесточени контраатаки, опитвайки се да си върнат господстващите височини и да възстановят контрола над Цемеския залив. Информация за един от боевете дори попада в сводките на Совинформбюро (бел.ред. Съветско информационно бюро- информационно-пропагандистка агенция в СССР). В атака немците изпращат 560-ти наказателен батальон, който се състои от три роти с подофицерски състав и една офицерска рота. С картечен огън и в ръкопашен бой съветските бойци унищожават до 300 хитлеристи и ги заставят да се оттеглят.

Курската дъга

Не минава без участието на наказателни части и знаменитото сражение при Курск. Това е може би единственият случай, когато командването на Вермахта събира в един юмрук всички намиращи се на Източния фронт наказателни подразделения и ги хвърля в бой. Немските смъртници настъпват по северната издатина на дъгата, но не постигат особен успех.

Взетият в плен на Орловския участък от фронта ефрейтор от наказателните части Херберт Зейстер разказва следното на разпита:
„Почти всички, които бяха хвърлени в битката при Курск имаха сходна участ. След като преминаваха минните полета по предварително подготвени проходи, батальоните попадаха под мощния огън на руската артилерия, танкове и пехота и понасяйки големи загуби отстъпваха. На 19 юли преминахме в настъпление на Орловското направление. Немското командване организира дванадесет контраатаки с участието на наказателни подразделения. Но да спрем настъпващите съветски части не успяхме“.

Украйна

След това немците се отказват от използването на дисциплинарни батальони на един участък и ги разместват по всички линии на фронта. Голяма част от дисципаджиите попадат в части, които държат отбраната при Днепър.

Наказателни части

Тук с тях постъпват доста жестоко- с вериги ги приковават към картечниците и ги затварят в дотовете (бел.ред. Отделно малко фортификационно съоръжение предназначено за дълговременна отбрана и стрелба с различни огневи средства от защитено помещение). Практически всички те са принудени да се бият до последния патрон и загиват, след като съветските части успяват да форсират Днепър.

В боевете в Украйна особено се прославя немския офицерски дисциплинарен батальон, който героично се отбранява в обкръжения Тернопол. Те съставят ядрото на гарнизона, съставен от разнородни части. Уличните боеве в Тернопол придобиват особено упорит характер, който със своята крайна ожесточеност напомня за Сталинград. С немския гарнизон руснаците желаят да приключат възможно най-бързо, но до бърза победа не стигат.

На 9 март съветската войска нахлува в Тернопол, където се завързват улични боеве. Дисципаджиите се укриват в подземието на Доминиканския манастир, където намират надеждно укритие от руската артилерия и посрещат с огън настъпващите червеноармейци. Едва на 15 април войските на 1-ви Украински фронт напълно овладяват Тернопол. Съветските войници били поразени от неустрашимостта на противника и се отнасят хуманно към ранените и попадналите в плен офицери-дисципаджии.

Родове войски

Още една разлика на немските наказателни части се явява това, че в тях съществува разделение на осъдените по родове войска. Ако в Червената армия всички дисципаджии ги смесвали в едно, то във Вермахта по правило танкистите, летците и моряците служели в различни подразделения.

Танкисти

Така например съществувал отделен наказателен танков батальон наречен “щурмовата група на Кност“. Въпросният батальон воюва и на Източния, и на Западния фронт, като се прославя с това, че въпреки статута си на наказателна част е окомплектован с най-съвременните танкове- кралски тигри.

Щурмовата група участва в Арденския пробив (бел.ред. Операция на немските войски на Западния фронт през ВСВ, целяща разгрома на англо-американските сили в Белгия и Холандия), боевете на езерото Балатон (бел. ред. Последната голяма настъпателна операция на Нацистка Германия през Втората световна война. В това сражение, част от което е и Дравската операция, взима участие героичната Първа българска армия с командващ генерал-лейтенант Владимир Стойчев) и Арнемската операция (бел.ред. Арнемската операция от 1944 г. е най-голямата въздушно-десантна операция, която е извършена от съюзниците през ВСВ).

Авиатори

От осъдените летци създавали отделни ескадрили към Луфтвафе. Ако осъдените летци-дисципаджии отново проявят страх, тогава без церемонии ги зачислявали към сапьорни подразделения, занимаващи се с разминиране.

Моряци

Но най-сурови са се считали морските наказателни части. Няколко роти от морския дисцип са дислоцирани в зловещия район на градчето Никел в Колския полуостров. Тук са служели разжалвани офицери, подофицери и матроси от екипажи на подводници. Суровият северен климат и тежките битови условия напълно можели да съперничат със сталинските лагери. Моряците били използвани в качеството им на работна ръка, а през останалото време арестантите били заключени в бараките.

Когато през лятото на 1944 г. на този участък на фронта започва настъпление на Червената армия, командирът на наказателната част ги изоставя на произвола на съдбата и побягва. Под ураганния огън моряците успяват да се освободят от тъмницата и без команда заемат места по окопите. Избягалият обер-лейтенант (бел.ред. Старши лейтенант) скоро е намерен в тундрата и е разстрелян след присъда на военно-полеви съд пред строя.

Капитулацията на Западния фронт

И войските на СС са имали свои наказателни части. Най-известният от тях става батальон Дирлевангер, който се прославя със зверствата си над мирното население. Самият Оскар Дирлевангер лежи в затвора за изнасилване на непълнолетна, като подбира в състава на батальона лица с подобни на неговите деяния.

По-голямата част от немските военнослужещи, които са осъдени на престой в наказателните части се сражават на Източния фронт. Но през октомври 1942 г. във Франция се появява 999-та бригада, която по същество е наказателна част. Любопитното е, че бригадата е сформирана от комунисти, социал-демократи, затворници и хомосексуалисти, които са били лишени от свобода в концлагери.

През 1943 г. бригадата е преобразувана в 999-та лека африканска дивизия. В нейния състав влизат 961-ви, 962-ри и 963-ти пехотни полкове, артилеристи, сапьори, свързочна рота. Дивизията воюва грамотно в Северна Африка, но през есента на 1943 г. се оказва в обкръжение и се предава на съюзниците в Тунис.

В последните месеци на войната хитлеристите освобождават всички затворници и ги разпределят по военните части. Някои от тях участват в отбраната на Берлин. В дадения случай нацистите взимат на въоръжение идеите на Сталин- да се използват криминалните елементи като пушечно месо.

По официални данни през системата на немските наказателни батальони по време на Втората световна война преминават 198 000 човека. Точните цифри на загиналите войници от наказателните части историците не успяват да установят.

Източник: www.softmixer.com

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.