Салма Хайек и нейната първа целувка

14.02.2018 г. списание W Magazine

Днес Салма Хайек е една от най-големите филмови звезди в Холивуд, но това не винаги е било така. След като става известна звезда с участието си в сапунени опери в Мексико, актрисата оставя всичко зад гърба си, за да се премести в Лос Анджелис и да преследва мечтите си. „Бях много, много известна в Мексико, а в Щатите получавах второстепенни роли“, споделя тя в интервюто. „Хората мислеха, че най-вероятно съм се забъркала с някакви проблеми с полицията в Мексико и затова съм избягала в Щатите. Защо иначе да оставя всичко, което имах и да играя слугиня например?“

Казвах им:“ Сигурна съм, че нещата ще се променят, латиноамериканският пазар е огромен, за да си позволят да ни пренебрегват винаги.“ Разбира се, тя се оказва права. И сега, Хайек е утвърдена актриса, номинирана за „Оскар“, която последно изпълнява главната роля във високо оценения от критиката филм „Беатрис на вечеря“. В нашето интервю Хайек разкрива любопитни моменти от последния си филм, защо се премества в Холивуд и още интересни теми, като историите за първата си целувка и най-доброто парти правено някога по повод неин рожден ден.

– Коя беше първата Ви роля, която получихте чрез кастинг?

– Първaтa роля беше ролята на Жасмин в детска пиеса „Аладин“, която поставяха в Мексико. Тогава бях на 18 години. Трябваше да пея и помня, че имах ужасна сценична треска. Беше ужасно преживяване– дадоха ми ролята, но всичко се превърна в един кошмар за мен. Беше ми много тежко.

– Но това не ви отказа от актьорската професия?

– Не ме отказа от актьорската професия, но ме отказа от играта на сцена.

– Как бяхте облечена на първата ви официална изява?

– Спомням си, че нямах пари за разкошни рокли, както и взаимоотношения с нито едно голямо име в света на модата, освен с Хуго Бос. Така че се уредих с костюм, но се наложи да се облека като мъж. Всъщност беше доста интересно. Изглеждах много добре.

– А какъв беше първият филм, на който се явихте на прослушване?

– Първият филм, в който се снимах беше мексикански филм El Callejón de los Milagros (Улицата на чудесата). Филмът беше заснет с доста скромен бюджет, но ни отведе на филмовия фестивал „Берлинале“, а там получихме специална награда за този филм. Интересното за този филм беше, че в Мексико по онова време, все пак става дума за доста отдавнашен период, нямаше филмова индустрия. Алфонсо Куарон и Алехандро Гонзалес Иняриту бяха част от екипа. Те бяха мои приятели, още не бяха започнали същинската си дейност като режисьори и именно затова всички се насочихме към Холивуд.

Имах успешна кариера в сапунените сериали в Мексико, но предпочетох да зарежа удобствата и славата си, за да се преместя в Лос Анджелис. Причината беше, че исках да се снимам във филми. Бях много, много известна в Мексико, а в Щатите получавах второстепенни роли. Хората мислеха, че най-вероятно съм се забъркала с някакви проблеми с полицията в Мексико и затова съм избягала в Щатите. Защо иначе да оставя всичко, което имах и да играя слугиня например? Казвах им: – „Сигурна съм, че нещата ще се променят, латиноамериканският пазар е огромен, за да си позволят да ни пренебрегват винаги.“

– Трябваше ли да се явявате на кастинги?

– За филма „Десперадо“ на режисьора Робърт Родригес се наложи няколко пъти да се явя на прослушване. Трябваше да заснемем множество пробни сцени с Антонио Бандерас. Беше много вълнуващо. Седем момичета бяха избрани за прослушването и помня, че си казах: „Много бих искала ролята, но ако не стане, поне ще се срещна с Антонио Бандерас“.

Салма Хайек

– Какво се случи?

– Успях да получа заветната роля!

– Какво направихте след като получихте ролята? Бяхте ли много развълнувана?

– Да, бях адски развълнувана, защото чаках, приблизително, две години този филм. И тогава той се появи. Не ми платиха кой знае колко, но си казвах „Аз участвам във филм с Антонио Бандерас. Сега вече съм наистина звезда!“ Започнах да пазарувам и да харча всичките си пари, защото усещах, че следващата роля за филм ще бъде за милиони. Но не беше точно така.

– А след това веднага участвахте във филма „От здрач до зори“? В този филм беше сцената, в която танцувахте със змия?

– Точно така, снимах се в „От здрач до зори“, но Робърт (бел.ред. Режисьорът на филма Робърт Родригес) не ми спомена, че трябва да танцувам със змия, защото знаеше, че това е най-голямата ми фобия. Бях наистина уплашена как ще се справя с тази сцена, защото всички останали момичета в бара бяха професионални стриптизьорки. Когато бях на 17 години работех в магазин, но, Слава Богу, никога не ми се е налагало да бъда професионална стриптизьорка.

Така че се бях изнервила доста, а и как да не се изнервиш, при условие че целият екип се беше събрал, а хореографията още не беше измислена. И тогава, около месец преди да започнем да снимаме, режисьорът ми каза: – „Между другото, трябва да танцуваш със змия“.

Но съм наистина много благодарна дори за това ужасно преживяване, защото наистина имах нужда от парите по това време, а и това беше чудесна възможност за мен. Определено не желаех да изглеждам като страхливец и да не се справя с тази роля само заради страховете ми. Постоянно си втълпявах в главата, че моите страхове не трябва да се прехвърлят върху героите ми.

Ето защо работех усилено, за да преодолея моята фобия. И тогава, когато видях, че няма да успея, развих много добри умения да изпадам в транс- все едно заспивах и се движех на сън. Веднъж изпаднала в подобно състояние ми помагаше да изглежда, че дадено нещо наистина ми харесва. Сега, обаче, не бих искала да го направя отново, бях там, справих се, оцелях, време е за следващото предизвикателство.

– Наистина ли?

– Мисля, че причината, поради която толкова много хора харесват тази сцена е заради красивите професионални стриптизьорки, които танцуваха страстно. В самата сцена нямаше никаква хореография, тъй като не можеш да кажеш на змията какво да прави.

Аз трябваше да танцувам с питона албинос, като идеята беше да изпадна в състояние на транс. Планът ми се състоеше в това че, когато трябваше да започне танцът със змията да се престоря, че танцувам с моята вътрешна сила, да ѝ позволя да излезне, без да се боя от нея, да я допусна до себе си и накрая просто да я оставя да си отиде.

Салма Хайек

И така изпаднах в транс, започнах да танцувам и през цялото време се наложи да остана в състояние на транс, тъй като беше много опасно. Тази сцена, колкото и незначителна да изглежда, е едно от нещата, с които се гордея най-много в моята кариера. Та аз трябваше да танцувам с най-големия си страх.

– В последния ви филм „Беатрис на вечеря“ вашият герой има подобен опит като вашия и се пренася в някакво подобие на транс. Разкажете ми нещо повече за филма.

– Излезе през април 2017 г. Това е филм заснет с наистина малък бюджет, знаеш че нямаме голяма подкрепа от страна на големите продуценти. Според мен не успя да стигне до много хора, а по мое мнение е много важен филм във времената, в които живеем. Аз лично се възхищавам от таланта на писателя Майк Уайт, който написа такъв брилянтен сценарий, както и на режисьора Мигел Артета и много бих искала повече хора да видят този филм- един истински скъпоценен камък.

Разликата между подготовката за този филм и тази за филма „От здрач до зори“ е, че в един момент Беатрис трябва да танцува не с вътрешните си страхове, а с най-скрития и мрачен гняв, който носи в себе си. Във филма тя е масажистка, която работи основно с пациенти болни от рак, като прибягва до алтернативни методи за лечението им.

Водена от естествената си привързаност към пациентите, приемайки присърце проблемите им и винаги оказвайки им съдействие, тя се стреми да даде всичко от себе си, за да помогне на пациентите си да се излекуват. Това беше много интересно преживяване.

Така че, вместо да си губя времето в прически и грим, предпочетох да медитирам или да отида на място, където мисля, че Беатрис би отишла. Тя трябва да се озове на място, където може да почувства всичко и ще се чувства добре.

– Вие обикновено сте толкова атрактивна и прекрасно облечена, но във филма сте доста неглиже. Какво наложи тази трансформация?

– Едно от големите приключения, които имах в този филм, беше възможността да съм напълно освободена от очакването към мен да бъда красива или да изглеждам добре, или да се обличам добре. Аз наистина не ползвам много грим в ежедневието си. Така че тази роля съвсем не ми тежеше.

Салма Хайек (вдясно) във филма "Беатрис на вечеря"

Салма Хайек (вдясно) във филма „Беатрис на вечеря“

Носех обикновени дрехи. Косата ми бе далеч от безупречна. Бях наистина развълнувана. Беше толкова прекрасно усещане да се отърва от очакванията си, както и от очакванията на другите хора по отношение на определен модел за красота. И именно Беатрис ми подари този страхотен подарък, за да си почина от натиска на хорските очаквания да изглеждам добре. Трябва да призная обаче, че и колегите от продукцията умишлено ме осветяваха лошо.

– Сега, малко повече за по-закачливите въпроси. Имате ли някакви тайни способности?

– Много съм добра в судоку.

– Как разбрахте, че сте наистина добра в судоку?

– Кърмех в продължение на 14 месеца и, Боже мой, на моето бебе все не му стигаше. Ето защо нямах нормален сън в продължение на една година. Така че, докато кърмех ми беше скучно. Започнах да решавам судоку и мисля, че съм наистина добра. Понякога го решавам за около четири минути. А иначе конкретно на въпроса как разбрах, че съм добра- ами самото приложение, което ползвам потвърждава, че съм добра в судоку. Също така обичам гмуркането. Смея да твърдя, че съм добър водолаз. Гмуркам се, откакто бях на 10 години, а в момента съм на 51 години. Гмуркам се вече цели 41 години.

– Кой е любимият ви филм?

– „Уили Уонка и шоколадовата фабрика“.

– Ще разкажете ли за първата си целувка?

– О, Боже мой, първата ми целувка беше покрай онази красива река в Коацакоалкос, където съм родена и където някога карахме водни ски. Но, по отношение на целувката, аз бях последната от моите приятелки, която се реши на това. Бях на 15-годишна възраст и имах гадже от няколко месеца. Той беше малко по-голям от мен, но нямаше да го целуна, ако не ме беше предупредил: „Ако не ме целунеш до третия месец ще скъсаме. Абсурдно е да сме гаджета, а да не сме се целували още“.

Но, честно казано, бях толкова уплашена, че не знаех как да се целувам, че започнах да питам наред всичките си приятелки. Една от тях ме посъветва: „Не си отваряй устата. Просто тръгваш към него по този начин, но със затворена уста.“ Друга беше на обратното мнение: „Не, не, не, не, така не е правилно. Трябва да отвориш устата си, да си вкараш езика в неговата уста, а след това – веднъж въртиш надясно, а след това веднъж завърташ наляво“.

Другата веднага я опроверга: „Не, не, чакаш той да си пъхне езика в устата ти и тoгава го засмукваш.“ Така се изнервих, че се наложи да се обърна за помощ към още една приятелка, която ми даде следния съвет: „Просто не мисли за това. Затвори очите си и се наслаждавай на момента и вкусовете“.

Ден преди да настъпи крайният срок, ми дойде на ум да започна да слагам мед на устните си през нощта. Смятах, че устните ми ще поемат от меда и ако той ги засмуче достатъчно силно, щеше да усети вкуса му. И така, макар и да не бях се целувала досега, поне вкусът на устните ми щеше да е добър.

Намазах си устните, а на другия ден той ме целуна. Бях напълно естествена в този момент. Разбрах, че не е трябвало да се притеснявам изобщо и дори забравих за меда. Хареса ми. Не исках да се откъсваме един от друг.

Когато най-сетне се отделихме един от друг, се смутих отново и не знаех какво да кажа, така че нервно попитах: „Усети ли някакъв вкус от устните ми?“ Естествено, той ме погледна и каза: „Honey“ (бел.ред. Игра на думи- „honey“ означава едновременно мед, както и скъпи/а), като нямаше предвид мед, а просто се обърна към мен с познатото обръщение. Все пак аз реших, че каза мед.

Вечерта отново си сложих мед на устните си, но през нощта в стаята ми са влезли мравки, които ме нащипаха по лицето. Моля ви, момичета, не слагайте мед на устните си, когато се целувате за първи път. Последствията от меда бяха доста лоши.

– Кое е най-хубавото парти за рождения ви ден, за което си спомняте?

– О, имам няколко страхотни рождени дни. Когато навърших 50 години, съпругът ми Франсоа-Анри Пино организира страхотно парти за рождения ми ден, като събра всички мои приятели от цял свят. Точно тогава снимахме „Беатрис на вечеря“, и когато пристигнах на снимачната площадка там ме очакваха мексикански мариачи. След като приключихме снимките всички отидохме на купона, който съпругът ми организира за мен, но най-специалното всъщност беше тортата.

Освен това мога да се похваля с най-невероятната сватба на света. Беше изключително и всичко беше перфектно, с изключение на тортата. Тортата беше ужасна. Това беше модернистичен космически кораб с топки и други странни украси. Не изглеждаше въобще като торта. Дори нямаше нищо общо със сватбата. Това беше някакъв вид научно-фантастична инсталация слепена на парчета, а аз ридаех. Всъщност дори нямаше какво да се реже на тортата. Мисля, че взех една от топките и я хвърлих. Просто исках да я махнат от очите ми и да я скрият някъде.

Беше вкусна, но наистина грозна. И така, когато отидохме на медения ни месец, през нощта докато спяхме се събуждах в паника, а мъжа ми питаше: „Какво има? Какво има?“. А аз простенвах: „Тортата! Тортата!“

В продължение на години се оплаквах от тортата. Така че на 50-тия ми рожден ден съпругът ми се постара да поръча най-красивата сватбена торта, точно както исках, имаше и порцеланови фигурки на младоженци. Беше толкова красива! Това беше перфектната сватбена торта, която никога не съм имала. Така че за 50-ия ми рожден ден имахме сватбена торта, а той държа най-красивата реч. Това беше най-хубавата част от целия рожден ден.

2 коментара

  1. Анонимен март 15, 2018 Отговор
  2. Анонимен март 15, 2018 Отговор

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.