Майе Мъск- майка героиня, модел и предприемач

Майе Мъск споделя как създаде цяла фамилия от предприемачи

„О, Господи, това е ужасно“, гримасничи Майе Мъск все едно съм ѝ показал някоя мишка в безупречния иначе ресторант на сина ѝ Кимбъл. Това, което всъщност направих е да я попитам за мнението ѝ за новата мода със суровоядството. „Посетих ресторант с подобно меню и накрая просто казах ‘Моля ви, заведете ме някъде, където мога да си хапна хамбургер!‘ Там просто не успях да доям нито едно от блюдата“.

Мъск е удивителна жена с късо подстригана бяла коса, гладка кожа и сини като брилянт очи, винаги директна в общуването с хората. Като диетолог тя съвсем не си пада по мимолетните модни тенденции в храненето. Като майка- на Илон, най-известният изобретател в света, Кимбъл, предприемач в областта на технологиите и хранително-вкусовата сфера и Тоска, режисьор, която наскоро стартира услуга за видео стрийминг, с идеята да популяризира любовни романи чрез телевизията- тя има винаги подобно сериозно отношение към нещата, с които се заема.

За разлика от повечето жени от нейното поколение – тя е на 69 години – майчинството не е единственото, което определя начина ѝ на живот. Тя управлява свой собствен хранителен бизнес в продължение на 45 години и е модел в продължение на 54 години. В епоха, в която родителите и децата са по-близки от всякога с оглед на нуждата от насочването на децата заради рисковете, които носи съвременната състезателна форма на образованието, тя държи на своята независимост, както и на тази на нейните деца.

Благодарение на нарастващия бизнес интерес към по-възрастни модели, тя е все по-успешна. Нейното лице се появява върху кутия на зърнена закуска във видео на Бионсе. Участва в реклама на авиокомпанията Virgin America, познавате лицето ѝ от рекламните кампании за „Clinique“ и „Revlon“. Веднъж видели нейното характерно лице, ще започнете да я разпознавате много лесно във всяка реклама.

Днес тя е приседнала огряна от сноп ярка зимна слънчева светлина в двора на ресторант „Next Door“, най-новият проект на Кимбъл, в Лонгмънт, Колорадо. Това е ден преди Деня на благодарността и утре 30 души, част от фамилията Мъск, ще се съберат на трапезата, която Кимбъл е приготвил в дома си в близкото градче Боулдър.

Той среща усмивката на майка си, която стои в другия край на масата и спокойно наблюдава. След като стартира две технологични компании с Илон – Zip2 и PayPal – през 2004 г. той става основател на нов вид бизнес „от фермата до масата“, чиято цел е местното производство на фермите да стигне директно до крайния клиент. Оттогава той отваря 13 ресторанта, а още няколко са в процес на отваряне. Те се фокусират върху храни с местен произход, които не са обработвани допълнително с цел консервиране или пречистване.

Централно място по време на обяда заема бургерът ‚50:50‘ – наполовина с говеждо месо, наполовина с гъби. Бургерът е с превъзходен вкус. „Това е най-добрият бургер, който някога съм опитвала. Обичам храната си.“, казва Майе, наблягайки на думата „обичам“ със силния си южноафрикански акцент. Бургерът, обяснява Кимбъл, е начинът да консумираме по-малко и по-добро месо. „След 45 години опит, все още не съм виждала някой, който консумира достатъчно зеленчуци“, добавя Майе, докато си похапва.

Друго отличаващо се ястие са калмарите панирани в безглутенова галета. Кимбъл казва, че неговите клиенти с непоносимост към глутен са луди по това. Майе не е впечатлена изобщо. „Глутенът е толкова смешно нещо. Не ме канете на вечеря с някой, който не консумира храни с глутен. В противен случай ще разваля партито“. Тя си припомня как веднъж казва на свои познати, че проблемът им с пицата не е в глутеновата непоносимост – те просто изядоха твърде много от нея. Има ли нещо в хладилника на Кимбъл, което майка му не би харесала го питам аз? Той признава за някакво бадемово мляко. „Това не е мляко!“, казва Майе. „Това е захарна вода, ароматизирана с бадеми!“

Те обаче са обединени от основните си убеждения по отношение на храната: необходимостта хората да ядат качествена храна и да имат достъп до нея. Майе взима участие в благотворителната инициатива на Кимбъл- за изграждане на зеленчукови градини в двора на училищата, където децата да прекарват част от деня си. В момента има 400 такива градини в шест големи града в Америка, а се подготвят и още.

Огромна част от храните, които се продават в днешно време са боклуци, хранителните режими на много хора са неправилно съставени и се стига до там, че такива гастрономи като Кимбъл и Майе използват термина „истинска“ храна. И все пак добрият хранителен режим е същият какъвто винаги е бил: меню включващо много плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни с висока хранителна стойност. Това е и начинът на хранене, по който Майе и трите ѝ деца са отгледани.

И все пак отглеждането на деца е нещо по-важно от хранителни пирамиди. Отглеждането на деца – едно от най-важните отговорности на нашето време – се различава драстично, от възраст до възраст и от култура до култура, от личност до личност. И все пак всички ние искаме да отгледаме деца, които, наред с другите си качества, притежават независимостта и визията да се справят с това, с което се захванат. Следва въпросът как Майе отглежда тези трима забележителни предприемачи?

Майе Мъск

Началото

Детството на Майе не е било толкова обикновено. Семейните празници често са прекарвали в полет над пустинята Калахари в Намибия на едномоторния самолет на баща ѝ в търсене на легендарен, отдавна изгубен град. Самолетът е страстта на баща ѝ, а не просто играчка в ръцете на богаташ: родителите й не са богати, но тя си спомня дома с черни боровинки, праскови, сливи, портокали и лимони. В училище тя е изключително ученолюбива, едва ли не обявена за зубър и учителите дори я изпращат в по-горните класове, за да разяснява математиката на учениците. Умствените ѝ заложби я превръщат в магнит за хулиганите – Южна Африка винаги е била сурово място – но нейната по-голяма и силна близначка, Кей, отразява достойно техните атаки.

Независимостта за нея идва рано, благодарение на удивителните ѝ качества. Започва да работи като модел на 15 години, но тъй като очаква този тип ангажименти да бъдат преустановени до 18 годишна възраст, тя учи за диетолог. На 21 години тя притежава вече свой бизнес като диетолог.

Една година по-късно, през 1970 г., се омъжва за инженера Ерол Мъск. Илон се появява девет месеца по-късно, Кимбъл около година след него, а не след дълго пък на бял свят се появява дъщеря им Тоска.

Самотната майка

Бракът ѝ обаче продължава само девет години. След развода тя взима децата и започва да ги гледа сама, като едновременно с това и работи. С парите, които изкарва се налага да се ограничават в разходите. Семейството не може да си позволи много неща, да се храни в ресторанти и да ходят на кино. Майе успява да балансира между частната си практика като диетолог, консултаците за здравословен начин на живот и моделството.

Едновременно с това тя подстригва редовно косите на децата, грижи се за техния маникюр и педикюр. „Нямате представа колко е неприятно да поддържате педикюра на момчета тийнейджъри „, признава тя. Те бяха добре гледани и не им бе даден избор по въпроса. „Не бих им позволила да бъдат мърльовци, просто не можех да си го позволя“.

За разлика от днешните майки тигрици и обсебващи бащи, Майе не задушава децата си, не планира живота им по график, не им помага в учението или пък да проверява домашните им работи. Те дори се научават да я подписват върху домашните си работи. Тя им дава свобода, точно както родителите й постъпват с нея самата.

„Аз не се месех в живота ви“, казва Майе на Кимбъл, който отговаря, че са се чувствали много самостоятелни като деца. Когато я питат за подхода ѝ за отглеждането на деца, тя казва невъзмутимо: „Аз бях съвършената майка.“ Тя и синът ѝ избухват в бурен смях. „Винаги има какво да се учи“, провокира я Кимбъл. Притеснявала ли се е някога, дали те ще намерят своя път в живота? „Не“, отвръща бързо тя и след това добавя, „Нямах време да се притеснявам“.

Майе Мъск и синът ѝ Кимбъл на чаша вино.

Майе Мъск и синът ѝ Кимбъл на чаша вино. Снимка- MORGAN RACHEL LEVY

Нейният бизнес, управляван от дома, изиграва ролята на обучение за децата ѝ в ролята на начинаещи предприемачи. Всички деца помагаха: Тоска си спомня, че пише писма от името на майка си, както и това, че отговаря на телефонните обаждания. „Това наистина ни помогна да постигнем чувство на самостоятелност, както и да разберем трудовата етика“, спомня си тя. По време на тийнейджърските си години момчетата избират да живеят заедно с баща си – решение, за което Илон казва, че съжалява.

Децата

Оставени да опознават света сами, всяко дете спонтанно развива силни – и много различни – интереси. Илон от ранна възраст е бил обсебен от четенето на книги мечтател, толкова погълнат от собствения си свят, че родителите му смятали, че той може би има проблем със слуха и го завеждат на лекар. Отдаден и на компютрите, той продава първата си компютърна програма на 12-годишна възраст.

Трудно създава приятелства в училище, подиграван и тероризиран е от съучениците си, което го травматизира. Но за сметка на това създава много силна връзка с брат си и сестра си, които и до днес оказват стабилизиращо влияние в живота му. След Деня на благодарността, той публикува снимка на себе си и Кимбъл в Скалистите планини, прегърнати, със следния надпис „Обичам моя брат“.

Тоска също е обхваната от същия ентусиазъм от най-ранна възраст. Когато е на четири години, тя гледала филмовия фентъзи мюзикъл „Ксанаду“, който определя нейната страст към киното. На 18-годишна възраст тя започва работа във филмово студио, а след това става режисьор. Що се отнася до Кимбъл, Майе си спомня, как води децата до хранителен магазин, когато са още малки. – Илон взимаше книга и започваше да чете. Тоска се въртеше около мен, а Кимбъл хващаше чушките, помирисваше ги и възклицаваше.

Докато Майе гледа на готвенето като на „мъчение“, Кимбъл винаги е бил ентусиазиран и амбициозен готвач. Сестра му припомня, че на 14-годишна възраст той се прибрал у дома с риба, която била твърде голяма, за да се побере във фурната, затова я увива във фолио и я слага на барбекюто. „Приготви я перфектно“, спомня си Тоска. „Направо съвършено! Не знам как е възможно да готви толкова добре“.

Кланът Мъск

Кланът Мъск

Може би защото живеели в Африка, може би защото са били други времена, може би защото родителите им са били заети с кариерата си, но в детството на младите Мъск може да се видят много общи неща от книгата „Приключенията на Хъкълбери Фин“. Под ръководството на Илон, братята правят самоделни ракети и експлозиви. Карат велосипедите си толкова диво, че веднъж Кимбъл пада върху ограда от бодлива тел. През нощта ходят от врата на врата, в една опасна страна каквато е Южна Африка, продавайки великденски яйца със скандална надценка. Кимбъл казвал на клиентите, които били скептично настроени по отношение на цената: „Купувайки тези яйца, вие подкрепяте едни бъдещи капиталисти„. Опитват да започнат проект свързан със зала за видео игри. Родителското внимание не винаги ги насочва в правилната посока: баща им например ги завежда в казино (а хазартът е бил незаконен).

Илон говори с тъга за връзката с баща си, но Кимбъл приема нещата по-философски относно някои изпитания в тийнейджърските години. Оставяйки семейните трудности настрана, Южна Африка може да бъде брутално място. Когато Майе разбира, че дете е било бито с пръчка в училище, тя казва на Кимбъл да й каже, ако му се случи нещо подобно. Кимбъл отговорил, че всеки ден го бият с пръчка, но ѝ забранил да направи оплакване. Неговият учител имал кофа с различни пособия, включително и бухалка за крикет; децата били принудени да излизат пред класа и да избират наказанието си. „С бухалката за крикет не боли толкова много; това, което наистина боли е тънката пръчка или линията“, спомня си Кимбъл.

Канада

Илон е първият, който напуска ЮАР на 17-годишна възраст, като използва канадския паспорт, който Майе е получила за него, както и малко пари, които тя е заделила настрана. Тоска също е решена да напусне, но е твърде малка, за да тръгне сама. Тя убеждава Майе, която иска да защити докторска степен, да посети Канада, за да види, дали може да учи там.

Веднъж, докато Майе отсъства от дома, тя изпраща на Тоска много добри отзиви за Торонто. Това е достатъчно за Тоска: когато Майе се прибира у дома, установява, че 15-годишната й дъщеря е продала къщата и по-голямата част от мебелите. Единственото, което било нужно е подписа на майка ѝ. Тя подписва. Майе обяснява: „Децата ми правят доста необикновени неща, които всъщност имат смисъл.“

Двете жени се присъединяват към Илон и всички се местят в евтин апартамент под наем в Торонто. Контролът върху капиталите в Южна Африка тогава им дава ограничен достъп до средствата от продажбата на къщата, така че за пореден път семейството започва отново, почти от нулата. Кимбъл остава още една година, докато завърши училище, след което се присъединява към тях. Всички те влизат в университет и започват да водят скромен начин на живот. Майе започва работа като модел, стартира докторската си дисертация, както и започва да развива своята практика като диетолог- отново от нулата.

САЩ

Когато децата в крайна сметка напускат дома, Майе започва да се наслаждава на своята независимост. Тя яде храна, която децата не харесват; разхожда се гола у дома. Мести се в Ню Йорк, тъй като решава, че нюйоркачани са нейните хора, защото ходят бързо и говорят бързо.

Кимбъл, успешен технологичен предприемач, иска да се научи да готви, така че и той се мести в Ню Йорк през 2000 година. След като една ясна септемврийска сутрин два самолета сриват Световния търговски център, той става доброволец готвач на пожарникарите спасители. В такива необикновени времена той открива силата на храната, която обединява хората и през 2004 г. открива първия си ресторант.

В крайна сметка цялото семейство се озовава в другия край на Америка. Илон и Тоска живеят в близост до Лос Анджелис, а Кимбъл е в Боулдър. Когато на Тоска се раждат близнаци, Майе отново събира своя багаж и напуска Запада, за да помога на дъщеря си за бебетата.

По някакъв начин пътуването, което правят семейство Мъск е класически пример за американската действителност- мигранти, които пристигат от една страна, в който животът е суров. Кимбъл говори за трудността да обясни на децата си усещането за неотложност, което някога е имал, когато пристигнал за първи път и се страхувал, че може да се наложи да се върне в Южна Африка.

През трудностите към звездите

Илон се справя с тази дилема по отглеждането на деца, като създава частно училище, в което са и петте му деца, където ги учат как да решават проблеми и учебният план съответства на способностите и възможностите на детето. Името му е Ad Astra, което означава „Към звездите“.

Но дори и името на училището крие същата ирония по отношение на отговорността да си родител. Латинската фраза всъщност е: „Per aspera ad astra“ – „През трудностите към звездите“. Ако необходимостта наистина е майка на изобретателността, как успешните хора да възпитават предприемчиво потомство? Те не могат, без да се страхуват от това да бъдат ненавиждани, да прехвърлят на децата си предизвикателствата, които са преодоляли те самите.

И все пак изглежда резонно да вярваме, че Майе е имала някакво влияние върху начина, по който се изграждат тези трима души. И нейният подход към възпитанието е много различен от съвременната норма. По днешните стандарти тя дава на децата си необичайна степен на свобода да поемат рискове, извънредно малък надзор и не се опитва да оформя техните интереси или да определя тяхното бъдеще. Те вземат решения за възрастни още в ранна възраст, и въпреки че семейството често е било разделено, връзката между тях остава силна.

Когато обядът приключва, Кимбъл става, бързайки да започне да готви менюто за Деня на благодарността за клана, който ще се събере в неговата къща. Майе не бърза. Бъдещето й изглежда светло. През целия си живот тя работи усилено, но няма желание да забави темпото. Майка й, казва тя, работи до 96-годишна възраст. „Аз едва сега започвам“, смее се тя.

Източник- www.1843magazine.com

One Response

  1. jlk май 18, 2018 Отговор

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.