Facebook- как да си купиш избори. Част 2

Нашето пътуване започна с екскурзия до Ню Йорк през май, където разговаряхме с журналисти и имахме среща в Американския съюз за граждански свободи (American Civil Liberties Union- ACLU). Тристан откри съюзник в лицето на Ариана Хъфингтън (бел.ред. Собственик на The Huffington Post). Тя го представила на хора като Бил Мар (бел.ред. Известен американски комик, писател и продуцент), който поканил Тристан да бъде гост в шоуто му.

Конгресът

Мой приятел ме представи чрез имейл на служител от Конгреса, който предложи да организира среща с шефа си, ключов член на комисията по разузнаване на Конгреса на САЩ. Едва започвахме, но вече имахме осигурена аудитория, до която да адресираме посланието на Тристан.

През юли заминахме за Вашингтон, където се срещнахме с двама членове на Конгреса. Те се интересуваха от аргументите на Тристан по отношение на заплахата за обществото, тъй като засягаха основно два проблема: намесата на Русия в изборите в Америка, както и нарастващата монополна власт на гигантските интернет платформи. Това определно беше изненадващ факт.

Ако манипулирането на изборите и монополът на социалните платформи интересуваха толкова много Конгреса, ние бяхме готови да им помогнем да разберат как всъщност двете неща са свързани. Опитът ми като сътрудник в Конгреса, дългогодишната ми кариера в инвестирането и личната ми роля във Facebook, ме караха да вярвам в резултата от тези срещи, трябваше само да изпълня моята роля, допълвайки експертните познания на Тристан.

Хипотезите

Що се отнася до намесата в изборите, ние споделихме няколко хипотези, базирани на нашите познания за това как Facebook функционира. Започнахме с един въпрос: Защо Конгресът се фокусираше толкова много върху евентуално тайно споразумение между Русия и екипа на Тръмп през 2016 г.? Руската намеса, разсъждавахме ние, вероятно започва много преди самата кампания за президентските избори.

Предположихме, че тези ранни действия на руснаците, най-вероятно, са довели до засилване на поляризиращите проблеми в обществото като имиграцията, бялото надмощие, правото да притежаваш оръжие и правото за самоопределение- сецесия. (Вече знаем, че сайтът, който призоваваше за отделянето на Калифорния е бил хостван в Русия.) Също така допуснахме, че Тръмп е бил номиниран, именно защото само той сред републиканците основаваше кампанията си върху проблемите, които руснаците бяха избрали за своята намеса.

Смятахме, че руснаците са идентифицирали съвкупност от потребители, които биха били възприемчиви на посланията им. Използвали са рекламните инструменти на Facebook за идентифициране на потребители с аналогични профили и са използвали реклами, за да убедят тези хора да се присъединят към тези групи, в които са се дискутирали всички тези спорни въпроси.

Фейсбук

Алгоритмите на Facebook биха благоприятствали грубото послание на Тръмп и конспиративните анти-Клинтън теории, които мобилизираха поддръжниците му, като резултатът от това е, че Тръмп и неговите покровители платиха по-малко от Клинтън за фейсбук реклама за всеки един достигнат човек.

Интернет тролове

Рекламите обаче бяха по-малкият проблем в сравнение с това, което следваше: след като потребителите бяха вече увлечени във Facebook групи, руснаците можеха да използват фалшиви американски трол-регистрации и компютъризирани „ботове“, за да споделят съобщения подстрекаващи към конфликт, както и да организират различни мероприятия.

Троловете и ботовете, които се представяха за американци, създадоха илюзията за по-голяма подкрепа на радикалните идеи, отколкото действително съществуваше. Реалните потребители започнаха да „харесват“ споделяните публикации от тролове и ботове и от своя страна също ги споделяха в собствените си профили. Така малки инвестиции в реклами и мемета, публикувани във Facebook групи, достигнаха десетки милиони човека. Подобна стратегия се използваше и в други платформи, включително Twitter. И двете техники, с ботове и тролове, отнемат време и пари, за да се развият, но изгодата е огромна.

Последната ни хипотеза беше, че 2016 г. е само началото. Без незабавни и агресивни действия от страна на Вашингтон, всякакви вредни участници биха могли да използват Facebook и други платформи, за да манипулират американския електорат на едни бъдещи избори.

Това бяха просто хипотези, но хората, с които се срещнахме във Вашингтон, ни изслушаха. Благодарение на усилената работа на журналисти и следователи, почти всички тези хипотези щяха да бъдат потвърдени през следващите шест седмици. Почти всеки ден се правеха нови разкрития за това как Facebook, Twitter, Google и други платформи са били манипулирани от руснаците.

Тролове

Руската тактика

Вече знаем например, че руснаците действително са експлоатирали наболели теми, като дейността на антирасисткото движение „Животът на чернокожите е от значение“ (Black Lives Matter), които се борят за правата на чернокожите, както и действията на белия нативизъм. Целта е да се внуши страх и недоверие, като по този начин създават голямо предимство за кандидата, който е най-големият разделител на американската нация в историята-Доналд Тръмп.

Руснаците изглежда са инвестирали значителни средства за низвергването на кандидатурата на Хилари Клинтън по време на предварителните избори на Демократичната партия, като популяризират емоционално заредено съдържание сред поддръжниците на Бърни Сандърс и Джил Щайн, както и вероятно сред привърженици на Клинтън, които вероятно са били обезкуражени да дадат своя глас.

След определянето на номинациите руснаците продължават да подкопават имиджа на Клинтън чрез съдържание в социалните мрежи, насочено към електората на демократите. Също така разполагаме и с доказателства, че Русия използва своя собствена тактика в социалните медии за манипулиране на гласуването за Brexit. Например, през ноември, екип от изследователи съобщава, че повече от 150 000 руски акаунта в Twitter публикуват призив за напускането на ЕС от страна на Великобритания по време на подготовката за референдума.

Скандалът с „Нова Америка“

Седмицата преди нашето повторно посещение във Вашингтон в средата на септември, до нас достигнаха някои изненадващи новини. Групата, която ни подпомагаше във Вашингтон, екипът на Open Markets (Отворени пазари) от мозъчния тръст „Нова Америка“, се обяви гласно за антимонополно регулиране на интернет платформите, включително и Google.

Оказа се, че Ерик Шмид, изпълнителен директор на „Алфабет“, компанията майка на Google, е основен дарител на „Нова Америка“. Мозъчният тръст реагира светкавично и спря финансирането на „Отворени пазари“. Сюжетната линия беше следната: „Антимонополна група беше уволнена от либерален мозъчен тръст поради натиск от монополист“.

„Нова Америка“ оспори тази интерпретация като заяви, че групата е била разпусната поради липсата на колегиалност от страна на нейния шеф Бари Лин. Уволнението им беше възможно най-доброто доказателство за нуждата от тяхната работа и финансови благодетели върнаха отново екипа в играта, този път като „Институт за отворени пазари“. Тристан и аз се присъединихме към консултативния съвет на този институт.

Второто ни пътуване до Капитолийския хълм (бел.ред. Сграда на Конгреса на САЩ) беше сюрреалистично. Този път разполагахме с три дни за срещи и разговори. Всички, с които се срещнахме вече бяха запознати с проблемите ни и искаха насоки за това как да се действа по-нататък.

Хакерският похват

Доведохме с нас и нов член на екипа- Рене Ди Реста, експерт по въпроса за разпространението на конспиративни теории в интернет. Рене описваше как лошите играчи, които искат да навредят на някой, пускат слухове в сайтове като ‘4chan’ и ‘Reddit’, за да използват разочарованите хора посещаващи тези сайтове. По този начин създават шумотевица и фалшиви новини, които използват за създаване на „новинарска“ версия на мълвата. Следващата стъпка е да пробутат историята в Twitter, за да привлекат истинските медии и накрая раздухват историята за народните маси във Facebook. Това беше сложна хакерска техника, но не и скъпа. Предполагахме, че руснаците са успели да манипулират десетки милиони американски гласоподаватели за сума, по-малка от тази, която би била необходима за закупуване на изтребител F-35.

Фейсбук

Във Вашингтон научихме, че можем да помогнем на политиците и членовете на техните групи да разберат всъщност как работят Facebook, Google и Twitter. Те трябваше бързо да навлезнат в материята и екипът ни с радост помогна.

Когато започнахме всичко това през април, Тристан и аз бяхме с много ниски очаквания. Към края на септември разговорът за опасностите от монопола на интернет платформите беше в разгара си. Бяхме само малка частица от това, което принуди дискусията да се разрази, но бях много доволен.

Монополистите

Facebook и Google са най-мощните компании в световната икономика. Част от тяхното обяснение към акционерите е, че техният гигантски рекламен бизнес работи без почти никаква човешка намеса. Алгоритмите могат да бъдат красиви в математически план, но те са толкова добри, колкото хората, които ги създават. В случая с Facebook и Google, алгоритмите имат своите недостатъци, които са все по-очевидни и опасни.

Благодарение на подхода за регулация чрез ненамеса на американското правителство, интернет платформите успяха да прокарат бизнес стратегии, които не биха били позволени през изминалите десетилетия.

Никой не ги спря да използват безплатни продукти, за да централизират интернет и да изменят, впоследствие, основният му замисъл и функции. Никой не ги спря, когато ограбваха печалбите на създателите на съдържание. Никой не ги спря да събират данни във всеки един аспект от живота на потребителите в интернет. Никой не ги спря да натрупат пазарен дял, който не е виждан от времето на „Standard Oil“ (Американска компания създадена от Джон Рокфелер за добив, рафиниране, транспорт на петрол. Най-голямата в света за своето време ). Никой не ги спря да провеждат масови социални и психологически експерименти върху своите потребители. Никой не поиска от тях да осъществят контрол върху това за какво се ползват техните платформи. Това бе сладка сделка.

Facebook и Google са толкова големи вече, че традиционните инструменти за регулация не са ефективни. Европейският съюз оспори системата за сравнение на цените на продуктите на Google, използвайки антитръстовото законодателство, като се позова на некоректното използване на данните от търсачката им, както и данните от рекламния им бизнес (AdWords). Вредите бяха очевидни: повечето от европейските конкуренти на Google в категорията претърпяха опустошителни загуби. Най-успешният оцелял загуби 80% от пазарния си дял само за една година. ЕС спечели рекордното дело на стойност $2,7 милиарда, което Google обжалва. Собствениците на Google не бяха особено обезпокоени от съдебното решение и, доколкото мога да заключа, компанията не промени поведението си. Най-голямата антитръстова глоба в историята на ЕС отскочи от Google, като сачма от боен кораб.

Фейсбук

Звучи като сюжет на научно-фантастичен роман: технология, която се ползва, за да обединява хората, бива използвана от вражеска сила, за да раздели хората, да подкопае демокрацията и да предизвика всеобщо нещастие. Точно това се случи в Съединените щати по време на изборите през 2016 г. Ние бяхме изградили модерна „линия Мажино“- отделяхме половината от световните разходи за отбрана, изграждахме финансови центрове подсилени с кибер защита. Всичко това, за да бъдем в състояние да отблъснем всякакви атаки от чужбина. Но ние никога не сме си и представяли, че врагът може да зарази умовете на нашите граждани с неща направени от самите нас и то с минимални разходи. Атаката имаше не само огромен успех, но продължава и в момента, доколкото политическата партия, която се възползва от всичко това, отказва да признае реалността. Атаките продължават всеки ден и представляват екзистенциална заплаха за нашите демократични процеси и независимост.

Все още не знаем точните параметри на тайното споразумение между руснаците и кампанията „Тръмп“. Но дебатите за тайното споразумение, макар и важни рискуват да пропуснат онова, което трябва да е очевидно за всички: Facebook, Google, Twitter и други платформи бяха манипулирани от руснаците, за да изменят резултатите от гласуването за Брексит и президентските избори в САЩ. И ако не се извършат сериозни промени, те ще бъдат манипулирани отново. Но следващият път не се знае кой ще се възползва от това.

Осъзнаването на ролята на Facebook, Google и други при намесата на Русия в изборите през 2016 г. получава все по-голяма гласност през последните месеци до голяма степен благодарение на изслушванията в Конгреса на 31 октомври и 1 ноември. Това доведе до призиви за регулиране, започвайки с въвеждането на Закона за честните реклами, предложен от сенаторите Марк Уорнър, Ейми Клобухар, както и Джон Маккейн, който се опита да разшири текущата регулация върху политическите реклами от затворени мрежи до интернет базирани платформи. Facebook и Google отговориха, като обявиха, че не са съгласни с държавната регулация, настоявайки че това ще убие иновациите и ще навреди на глобалната конкурентоспособност на страната. Според тях саморегулацията би постигнала по-добри резултати.

Решенията

Но ние вече се уверихме докъде води саморегулацията и това съвсем не е обнадеждаващо. За съжаление, няма универсално решение на проблема. Обхватът на проблема изисква многоаспектен подход.

Съобщение

Първо, трябва да обърнем внимание на противодействието от страна на обществото относно фактите. Проучванията сочат, че около една трета от американците считат, че руската намеса е фалшива новина, въпреки единодушното съгласие от страна на специалните служби относно обратното. Да помогнем на тези хора да осъзнаят истината е приоритет. Препоръчвам да бъде изискано от Facebook, Google, Twitter и други да се свържат с всеки човек, достигнал до руско съдържание, с лично съобщение, което казва: „Вие и ние бяхме манипулирани от руснаците. Това наистина се случи и именно това е доказателството.“ Съобщението ще включва всяко руско послание, което потребителят е получил.

Тази идея, която идва от моя колега Тристан Харис, се основава на опита с култовете. Когато искате да препрограмирате даден човек, който е отдаден на някакъв култ, е наистина важно призивът за действие да дойде от друг член на култа, в идеалния случай лидера. Платформите, естествено, ще се обяват срещу това като твърде задължаващо. Facebook посочи, че до 126 милиона американци са били засегнати от руската манипулация на основната им платформа и още до двадесет милиона на Instagram, която също е тяхно притежание. Общо цифрите надвишават 137-те милиона американци, гласували през 2016 г.

Това, което Facebook предлага е портал в техния Център за Помощ, където любопитните потребители ще могат да разберат, дали са били засегнати от руските манипулации, които действат с няколко Facebook групи, създадени от една единствена трол ферма. Това обаче не е достатъчно, за да се предотвратят по-нататъшните манипулации. Няма съмнение, че платформите имат технологичния потенциал да достигнат до всеки засегнат човек. Независимо от цената, компаниите притежаващи социалните мрежи трябва да трябва да поемат цената на небрежността си.

Даване на показания

На второ място, главните изпълнителни директори на Facebook, Google, Twitter и прочие, а не само техните адвокати- трябва да свидетелстват пред комисиите на Конгреса в открито заседание. Както например сенатор Джон Кенеди, републиканец от Луизиана, го направи в съдебното заседание на Сената на 31 октомври, изслушвайки главния юридически консултант на Facebook, който не успя да даде задоволителни отговори.

Това е важно не само за обществеността, но и за друг ключов елемент: служителите, които поддържат работата на технологичните гиганти. Докато много от хората, които управляват Силициевата долина, са крайни либертарианци, хората, които работят там, обикновено са идеалисти. Те имат нужда да вярват, че това, което правят е добро. Принуждаването на изпълнителните директори на технологичните гиганти, такива като Марк Зукърбърг да оправдаят неоправданите си действия публично- без защитата на техните официални говорители или PR- ходове, би пропукало обвивката на култа към техните личности от страна на техните служители.

Разбира се, че тези 2 стъпки са само началото, тъй като има нужда и от законови промени. Ето някои идеи:

Забрана на ботовете

Първо, от съществено значение е да се забранят ботовете (програми-роботи), които се представят за хора. Най-малкото законът би могъл да изисква изрично афиширане на всички ботове, осигуряване на възможността потребителите да ги блокират и повишаване на отговорността на собствениците на платформите за причините вреди от ботовете.

Фейсбук

Антитръстово законодателство

Второ, на платформите не бива да се позволява да правят каквито и да било придобивания на други конкуренти, докато не се справят с нанесените досега щети, докато не предприемат стъпки за предотвратяване на вреди в бъдеще и не докажат, че такива придобивания няма да доведат до намаляване на конкуренцията. Един доста непознат аспект от растежа на платформите е техния модел на поглъщане на по-малки фирми- в случая с Facebook, който придоби Instagram и WhatsApp; Google пък придоби YouTube, Google Карти, AdSense и много други- и ги използват, за да разширят монополното си положение.

Това е важно, защото интернет е загубил нещо много ценно. В началото интернет е проектиран да бъде децентрализиран. Той третира по един и същи начин цялото съдържание и всички собственици на съдържание. Тази равнопоставеност има особена стойност в обществото, тъй като запазва равните начала в мрежата и насърчава новите участници. Децентрализацията имаше своята цена: никой нямаше стимул да направи интернет инструментите лесни за използване.

Разочаровани от тези инструменти, потребителите възприемаха лесни за използване алтернативи от Facebook и Google. Това позволи на платформите да централизират интернет, заставайки между потребителите и съдържанието, ефективно налагайки данък и от двете страни. Това е страхотен бизнес модел за Facebook и Google и е удобен в краткосрочен план за клиентите, но ето, че се сблъскваме с множество доказателства, че има разходи, които обществото може да не е в състояние да си позволи.

Прозрачност

Трето, платформите трябва да са прозрачни и да дават информация за това кой стои зад политическата комуникация. Законът за честните реклами е добър старт, но не стига достатъчно далеч по две причини: рекламата като реклама на продукт, с което се цели повишаване на продажбите му, е сравнително малка част от руската манипулация, докато идеологическите реклами и пропаганди, играят много по-голяма роля. Прозрачността по отношение на тези, които спонсорират всякакъв вид политическа реклама е стъпка към възстановяването на доверието в нашите политически институции.

Контрол върху алгоритмите

Четвърто, платформите трябва да са по-прозрачни по отношение на своите алгоритми. Потребителите заслужават да разберат защо виждат това, което виждат в лентата с новини във Facebook и предложенията в търсачките при търсене. Разрешаването на трети страни да извършват одит на алгоритмите още повече ще способства за поддържането на прозрачността. Всеки един час Facebook и Google извършват милиони редакционни решения и трябва да поемат отговорност за последиците от този подбор. Потребителите също трябва да могат да разберат на база на какви характеристики се таргетира определена реклама към тях.

Лицензионно споразумение

Пето, от платформите следва да се изисква да имат по-справедливи договорни отношения с потребителите. Facebook, Google и други заявиха безпрецедентни права по отношение на лицензионните споразумения за крайните потребители (EULA)- договорите, които определят отношенията между платформата и потребителя.

Когато заредите нова операционна система или приложение за компютър, вие се сблъскате с договора- EULA- и изискването да приемете неговите условия, преди да завършите инсталирането. Ако не искате да преминете на по-новата версия, можете да продължите да използвате старата версия за известно време, често години.

Не е така, обаче, с интернет платформите като Facebook или Google. Там използване на даден продукт идва с безусловното приемане на най-новите EULA правила, които могат да се променят по всяко време. Ако има условия, които решите да не приемате, единствената ви алтернатива е да се откажете от употребата на продукта. За Facebook, където потребителите са допринесли за 100% от съдържанието, тази липса на опция е особено проблематична.

Всички софтуерни платформи трябва да предлагат законна опция за отказ, което позволява на потребителите да запазват предишната версия, в случай че не им допадне новото лицензионно съглашение. Преминаването между стари и нови версии на платформите ще има някои предимства: увеличаване на потребителския избор, по-голяма прозрачност на лицензионното споразумение и по-голямо внимание при пускането на нови функции, наред с другите. Това би ограничило риска от това платформите да провеждат масови социални експерименти с милиони или милиарди потребители без съответстващото предварително уведомяване.

Потребителските данни

Шесто, имаме нужда от ограничения за използването на потребителските данни с търговска цел от интернет платформите. Клиентите разбират, че тяхното „безплатно“ използване на платформи като Facebook и Google дава на платформите правото за използване на лични данни. Проблемът е, че платформите използват тези данни по начини, които потребителите не разбират и може да не приемат, ако го разбираха.

Например, Google купи огромен брой данни за кредитни карти по-рано тази година. Facebook използва софтуер за разпознаване на изображения, за да идентифицира потребителите в определен контекст, без тяхното участие и без значение, дали предпочитат да останат анонимни. Не само, че платформите използват вашите данни на собствените си сайтове, но също така ги отдават под наем на трети страни, за да ги използват в интернет. И те ще използват тези данни завинаги, освен ако някой не им каже да спрат.

Фейсбук

Трябва да бъде установен давностен срок за използването на потребителските данни от платформата и нейните клиенти. Може би тази граница трябва да бъде деветдесет дни или пък една година. Но в даден момент потребителите трябва да имат правото да предоговарят условията за използване на данните си.

Личното съдържание в мрежата

Седмо, потребителите, а не платформите, трябва да притежават собствените си данни. В случая с Facebook, това включва постове, приятели и събития, накратко цялата социална графика. Потребителите са създали тези данни, така че трябва да имат правото да ги експортират в други социални мрежи. Предвид инерцията и удобството на Facebook, не очаквам тази реформа да доведе до масова миграция на потребителите. Вместо това вероятният резултат би бил експлозия на иновациите и предприемачеството.

Facebook е толкова мощен, че повечето нови участници ще избегнат челния сблъсък в полза на създаването на устойчива диференциация. Стартиращите фирми и установените играчи ще създадат нови продукти, които включват съществуващите социални графики на хората, принуждавайки Facebook да се конкурира отново. Това би било аналогично на регулирането на дейността на международния монопол на AT&T (Американска телекомуникационна компания), което доведе до по-ниски цени и по-добро обслужване на потребителите.

Монополът на компаниите

Осмо, и най-накрая, трябва да приемем, че е дошло времето да се съживи традиционният подход на държавата към монопола. От ерата на Рейгън, антитръстовото законодателство функционира в съответствие с принципа, че монополът не е проблем, докато не доведе до по-високи цени за потребителите.

В това отношение на Facebook и Google им се разреши да доминират в няколко отрасъла- не само в търсенето и социалните медии, но и в продажбите чрез електронна поща, видео, снимки и дигитални реклами. Те увеличават монополното си положение като купуват потенциални конкуренти като YouTube и Instagram.

Този подход игнорира косвените разходи, които не се показват в цената. Пристрастяването към Facebook, YouTube и други платформи има своите косвени разходи за потребителите. Манипулацията по време на избори също има своята себестойност. Намаляването на иновациите и свиването на предприемаческата икономика също е част от цената. Всички тези косвени резултати са очевидни днес. Можем да ги изчислим достатъчно добре, за да оценим, че разходите за потребителите в интернет са неприемливо високи.

Повишаването на осведомеността относно заплахата, произтичаща от монопола на платформите, създава възможност за преосмисляне на дискусията относно концентрацията на пазарна мощ. Ограничаването на властта на Facebook и Google не само няма да навреди на Америка, тя почти сигурно ще доведе до по добра креативност и иновации, които не са се виждали в технологичната индустрия от старта на Facebook и Google.

Преди да отхвърлите регулирането като невъзможно в сегашната икономическа среда, помислете за това. Преди осем месеца, когато заедно с Тристан Харис се обединихме, едва ли някой е говорил за въпросите, които описах по-горе. Днес много хора говорят, включително и политици. Имайки предвид всички други проблеми, пред които е изправена страната, е трудно да бъдем оптимисти, че ще решим проблемите в интернет, но това не е извинение за бездействието.

Залогът е твърде голям.

Част 1

Източник- www.washingtonmonthly.com

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.