Гърция- 8 години след кризата

Произшествието

Една нощ Константинос Потoридис изчезва от дома си в Аспропиргос, индустриален град в Централна Гърция. Две седмици по-късно неговият чичо Костас получава телефонно обаждане от похитителите му.

„Казаха ми, че племенникът ми е все още жив“, обяснява Костас, „добавиха, че искат 1500 евро, за да го върнат.“ Костас не се свързва с властите. Майка му е била убита при пътен инцидент преди няколко години, в който шофьорът бяга от местопроизшествието, но полицията обвинява Костас в лъжа и отказват да разследват случая.

„Никога не вярвайте на полицията в Аспропиргос“, казва той. „-Те изопачават нещата с една единствена цел- да получат повишение“.

Така че късно през нощта той се оказва на уреченото място на магистралата. Мъж в черна спортна кола се приближава до него. Костас предава парите, а колата изчезва с мръсна газ. Но Константинос така и не се появява.

Седмица по-късно полицията съобщава на Костас, че племенникът му е бил намерен –с поставени белезници на ръцете и тяло надупчено от куршуми, към което е привързано чувал с камъни. Момчето е открито на дъното на река Морнос, която лъкатуши около хълмовете над града. „Моят племенник е станал твърде апетитна хапка с парите, с които разполага“, казва Костас. „Имаше най-голямата къща в квартала, шест таксита, мотоциклети. Едва ли не на гърба му беше нарисувана мишена“.

Градът

Това не е необичайна история за Аспропиргос, но пък Аспропиргос е едно необичайно място. Разположен на двадесет километра северозападно от Атина, градът е откъснат от останалата част на страната с морето от едната страна и от планинска верига от другата.

Гръцката държава е поместила тук, в това скалисто поле, което е с дължина от 1000 футболни игрища, всичко, което е твърде шумно или мръсно, за да бъде в столицата. Аспропиргос е домът на големите стоманодобивни заводи в Гърция, производителите на тухли, кариерите, циментовите силози, електроцентралите и петролните рафинерии.

Рафинерията на Хеленик Петролиум в Аспропиргос. Снимка- yerolimbus.com

Рафинерията на Hellenic Petroleum в Аспропиргос. Снимка- yerolimbus.com

„Никъде не е било възможно да се намери земя, която да е толкова близо до Атина и същевременно да е толкова евтина“, споделя с мен местен месар, който се казва Ейринаос. „Сега старите пасища за овцете са златна мина“. Каналът Морнос служи като основен източник за водоснабдяване на Атина, тук се намира и най-голямото сметище в Гърция, разположено североизточно от града.

На града и прилежащата към него равнина Триасио се пада по-малко от 1% от общата територия на страната, но за сметка на това тук е концентрирано 40% от промишленото производство на Гърция. „Аспропиргос създава, Европа отнема“, гласят графити, в английска рима, изрисувани из целия град.

Пристанището

Но Аспропиргос е повече от производствен център, градът е ключово безмитно пристанище, през което циркулират огромни обеми стока . Всяка година множество10 футови контейнери, натоварени със стока, преминават през Аспропиргос, без да се задържат тук особено дълго.

Дрехите, които се продават в Скопие, Букурещ и София, плажните шезлонги наредени по пясъчната ивица на българското черноморско крайбрежие, бучащите хладилници в кухните из жилищата на Балканите – повечето от тези стоки са прекарали първите си нощи на европейския континент именно в Аспропиргос. Тук има повече от 3 000 логистични склада, които съхраняват съдържанието на почти всеки товарен контейнер, който достига до Гърция по море.

Стоките, които формират двуцифрен дял от гръцкия БВП, пристигат от близкото пристанище в Пирея, най-голямото контейнерно пристанище в източното Средиземноморие, по крайбрежния път, известен като „Свещения път“. В древността по този път атиняните са отивали до Елевсина всяка есен, за да провеждат своите религиозни обреди (бел.ред. Става дума за прочутите Елевсински мистерии- религиозни ритуали в чест на богините Деметра и Персефона).

Всеки ден магистралата е кръстосвана от повече от 20 000 тира, които доставят товарите си до складовете на Аспропиргос. Почти всяка голяма международна компания за потребителски стоки, от Estée Lauder до AstraZeneca, притежава склад в града. Продуктите се съхраняват дни, понякога седмици, преди да бъдат транспортирани към останалата част на Гърция и Европа. Впоследствие голяма част от тях се връщат отново в Аспропиргос под формата на отпадъци, за да бъдат утилизирани в сметището край града.

Складовете са малки бетонни структури, много от които с размерите на хангари за самолет. Повечето са защитени от някаква комбинация между ограда с бодлива тел, частна охрана и вързани кучета .“Дори изоставените складове привличат крадци“, признава Андреас Пападакис, управител на склад, който съхранява медицинските регистри на Атина. „Те изтръгват всяко едно кабелче или парче от тръбопровод например“. 40-те полицейски служители на Аспропиргос са твърде малко на брой, за да патрулират редовно около складовете.

Незаконният бизнес

Публична тайна е, че много от складовете съхраняват повече стока, отколкото всъщност обявяват. Някои са регистрирани на компании, които всъщност не съществуват. Други имат тайни асансьори и мазета. Новоразвилата се търговия с трафик на хора оказва влияние и на гръцкия крайбрежен град. Бежанците от Егейско море временно се укриват в Аспропиргос, после ги прехвърлят през Адриатическо море към Италия. Оръжия пристигат по вода от Албания или Украйна. Хашиш пристига от Крит, хероин от границата с Турция, кокаинът пък се транспортира в части за автомобили, които се внасят от Южна Америка. Контрабандният цигарен бизнес е търговия, която само в Гърция носи около $1 млрд. незаконна печалба. А град Аспропиргос се е специализирал в този отрасъл.

Само на място като Аспропиргос, където огромното количество циркулиращи стоки служат като някакъв вид камуфлаж, такъв тип дейности могат да процъфтяват с почти корпоративна ефективност.

Жителите, както и стоките, идват тук от далечните краища на Европа и Азия. По-голямата част от 40-те хиляди жители на града се заселват тук поради исторически събития, продиктувани от обстоятелства, над които те нямат кой знае какво влияние. Много от тях не говорят гръцки. Може да чуете смесица от албански, руски, гръцки и цигански диалекти, неразбираеми за повечето жители на Атина от другата страна на планината.

Несполуките, които сполетяха Гърция напоследък доведоха до възобновяване на национализма. В Аспропиргос се наблюдава нарастващо етническо напрежение, което се оказа извън контрола на изтощената държава.

Гангстерските войни, които започват в бившия Съветски съюз и Балканите се разпространяват и в кварталите на Аспропиргос, в много от които полицията отказва да влезе. Убийствата заради вендети, както и разчленяването на трупове са често срещани.

През 2009 г. 74-годишният бизнесмен Перикъл Панагапулос е отвлечен от атинския си дом. Той е открит след две седмици до един склад в Аспропиргос, след като близките му изплащат 15 млн. евро откуп. Известни са и така наречените отвличания „тигър“ , при които цигани взимат пакистански имигранти като заложници и прибират подкупи от техните близки.

Грузинци и бивши жители на Крим убиват полицаи безнаказано. Албанските и българските банди изпращат роми от града, за да тероризират тези квартали на Атина, където живеят по-заможните граждани. Съответно и нарастващият конфликт между циганите и понтийските гърци – имигранти от бившия Съветски съюз – създаде възможност, която Златна зора, гръцка крайнодясна партия, използва в пълна степен. „Малцина проумяват всичко, което се случва тук“, казва Ангелос Циолас, началник на местната полиция.

Китайците

В това богато съчетание на етноси, конфликти и трудности, последни се осмеляват да се присъединят и китайците. Китайският контейнерен превозвач COSCO има силни аспирации към Аспропиргос. Китайската компания се надява да превърне града в европейски разпределителен център, част от стратегията „Един пояс, един път“– интегрирана мрежа, чрез която Китай планира да си осигури значителна част от световната търговия през следващите две десетилетия.

Китайците вече придобиха мажоритарния дял в близкoто пристанище Пирея и са в процес на превръщането му в чисто търговски форпост, който ще поеме тежестта на морския трафик влизащ в Средиземно море от Азия. Аспропиргос е по-малко известен, но не по-малко важен китайски проект в Гърция. Китайският план предвижда да се инвестират десетки милиони евро в най-големия железопътен възел в Югоизточна Европа. Този железопътен хъб трябва да бъде изграден в равнината Триасио, която до неотдавна  беше свързана с доковете на Пирея чрез релсов път. Идеята е да се превозват товари от Пирея до Аспропиргос с влак, а след това и до Прага- по нова железопътна линия, която ще разпределя товарите в страните по маршрута. Всичко това ще се случи, ако китайците съумеят да въведат ред и контрол в областта.

Понтийските гърци

Костас Потуридис, чичо на убития Константинос, е безработен инженер, с ястребово лице и маслинена кожа и уста с пробляскващи златни зъби. Когато пристига в Аспропиргос в края на 1989 г., той знае за Гърция по-малко от туристите. Неговите предци напускат родните си места през древността, за да колонизират черноморското крайбрежие. В продължение на поколения те процъфтяват в северните владения на Турция преди разпадането на Османската империя в края на Първата световна война.

Тъй като вече не били поданици на огромната многонационална Османска империя, родителите на Костас се отправят с коне към Кавказ и се превръщат в поданици на една друга империя. Те започват работа в тютюневите полета на Абхазия, част от Съветския съюз, чието черноморско крайбрежие се простира в продължение на стотици километри. Малко преди Втората световна война отново се налага да се местят – този път в Казахстан – след като Сталин ги обявява за „пета колона“. По-късно Хрушчов им забранява въобще да напускат Съветския съюз.

Традициите

Костас е израснал в село близо до Узбекистан, сред хора, които му изглеждали напълно „луди“ – тюркски номади, руски войници и арменски търговци. Той говори руски, следвал е Електротехника и отбива военната си служба в Естония.

Въпреки всичко това Костас си остава грък в пълния смисъл на думата. Поколенията преди него успяват да запазят своите традиции дълго след като те и другите понтийски гърци са забравили гледките и звуците на родината си.

Понтийски гърци изпълняват древния танц "Пирихиос-Сера". Снимка- pontos-news.gr

Понтийски гърци изпълняват древния танц „Пирихиос-Сера“. Снимка- pontos-news.gr

Ритуалите им, запазени в продължение на хиляди години, биват поддържани от инерцията на един народ, който мечтаел за родината, но никога не се опитал да се завърне там. В техните нови страни те продължават да играят своите ритмични, магически хора. В своите меланхолични балади, под зловещия писък на лирата, те продължават да оплакват падането на Константинопол. В понтийския си диалект те запазват граматическите структури на древногръцкия език, които отдавна са отхвърлени от техните европейски братовчеди, които както се убеждава и Костас, са покварени от вълните на нашествениците.

Завръщането

Независимо къде се заселва фамилия Потуридис, те винаги се самоопределят като Ромеи – поданици на Византия, Източната Римска империя. Накрая, след разпадането на Съветския съюз през 1989 г., и понтийските гърци можели да пътуват където си пожелаят. Костас изгарял от нетърпение да се завърне в майката родина. „Гърция ни покани обратно, но това не беше просто прибиране“, казва той. „Това означаваше да живееш някъде, където можеш да кажеш: “ Това е моят дом“.

Той взима майка си, жена си и дъщеря си, товари покъщнината в синята си Лада и се отправя на Запад, пътешествие което трае цели шест дни. Това пътуване го отвежда на местата, по които преминават някога неговите предци. През степите отвъд Каспийско море, надолу през Абхазия и полетата с тютюн, които родителите му обработват, минава покрай селото на прадядо си по крайбрежието на Турция, през Истанбул, преди най-накрая, да стигнат в Аспропиргос. „ И тук, всъщност, започнаха проблемите за нас“, казва Костас.

Първото нещо, което го разочарова в Аспропиргос е, че почти никой от жителите му не ги възприемат за гърци. „Те ни наричаха славяни“ -казва той- „и се отнасяха към нас така.“ Попареният от слана пейзаж съвсем не изглежда като светлата родна страна, която понтийските гърци в изгнание бяха възпяли. Морето е прекалено замърсено с нефт, за да се плува в него. Планинските хълмове са покрити с отпадъци. Вятърът носи зловеща смрад.

Подобно на няколко други страни, които имат диаспора в Съветския съюз, Гърция призовава стотици хиляди понтийски гърци да се завърнат в родината си. Но в Аспропиргос държавата не прави нищо за тях, след като те се завръщат. На понтийските гърци им е отредена една ивица земя наречена Горуца, допълнена от цигански махали от едната страна и низ от рафинерии от другата. Казано им е, че трябва да си построят домове тук съвсем сами. Костас построява къщата си, стая по стая, от материали каквито успява да намери. В резултат се получила една много несиметрична постройка от неизмазани тухли и цимент. Той започва работа като инженер, проектирайки домовете на други понтийски гърци.

Носталгията

Понтийските гърци започват с носталгия да си спомнят за земята, която са оставили зад гърба си. Дори и днес, почти 30 години след като са се заселили в Аспропиргос, Горуца изглежда като съветски анклав, разположен на брега на Егейско море. Улиците взимат имената си от пристанищата на Кавказ. Големи бели сателитни чинии излъчват новинарски канали от Москва. Супермаркетите продават наденички от Украйна и шоколади от балтийските страни. Мъже в анцузи играят шахмат на маси за пикник и спорят на своя черноморски диалект Койне- смесица между руски, гръцки и понтийски диалект.

Не е чудно, че хора като Костас обичат много това минало, когато Гърция ги е разочаровала. Той е без работа от 2013 г. насам и сега го издържат двете му дъщери. Носи белези на своето ухо и своя нос, вследствие на операция от рак, за която той обвинява индустриалното замърсяване. Няма никакви очаквания, че ще дойдат по-добри времена.

Едва ли е изненадващо, предвид тежките обстоятелства, че много понтийски гърци се обръщат към незаконни начини за изкарване на прехраната си. Контактите им в тютюневите полета в Абхазия им осигуряват достъп до контрабандната търговия с цигари. В края на 90-те години цигарите са били транспортирани на риболовни траулери от Одеса и Батуми. По-късно, когато черноморската контрабанда се обединява в международна мрежа, която се простира чак до Китай,
контрабандните пратки започват да пристигат на същите кораби, които доставят лъскавите нови стоки в складовете на града. Костас смята, че племенникът му е бил убит от грузинската мафия, които ръководят контрабандата: „Той дължеше много пари на своите доставчици и не бих се изненадал, ако започнат да идват при мен за парите“.

Циганите

Понтийските гърци първоначално са доста смутени от техните ромски съседи, но приликите между двете групи са удивителни. Техният брой е приблизително еквивалентен – приблизително 15 000 души – като и двете групи са пристигнали в Аспропиргос по едно и също време. През 80-те години на миналия век, точно когато започват да се появяват складовете по планинските хълмове на Аспропиргос, гръцката държава мести ромските общности от Атина в лагери в покрайнините на Аспропиргос. Както и при понтийските гърци, държавата не прави нищо, за да им помогне след това.

Срещам Ламброс Карачалиос една сутрин, докато чака на опашка в клон на банка „Пиреос“. Той има огромни кестенови очи и голямо шкембе, което виси над колана на дънките му. „- Какво?“ – пита той, обръщайки се към мен. „- Искахте да видите как циганин се справя с тегленето на пари от банкомат ли?“.

Ламброс иска 6 000 евро от мен, за да ме закара в неговата махала. В крайна сметка се спазарявам с него за 20 евро. Качваме се в камиона му, сребрист пикап Тойота, който често докосва с чувство на привързаност. Пикапът е натоварен с цветя и храсти. Повечето сутрини Ламброс шофира до Атина, за да продаде стоката си на цветарските магазини. Баща му е правел същото, а Ламброс от своя страна ще предаде този занаят и на тримата си сина. Жена му го оставила и отишла да живее в северна Гърция с друг мъж. Той кашля леко, винаги когато попитам за нея и размахва ръка пред носа си, сякаш иска да се отърве от някаква неприятна миризма.

Ромите не претендират за историческото минало или настояще на Гърция. За тях, да бъдеш грък означава да разбираш как функционира страната на практика. Ламброс може да обяснява цял ден за това как действа всеки един от уличните пазари в Атина. Познанията му за националната пътна мрежа и сезонните ветрове е впечатляващо.

През лятото той се отправя към манастирите по островите и купува икони от всеки един от тях. Те са подредени в един ъгъл на къщата му и ги поставя до леглото си в празнични дни. „Мистични неща!“, казва той на неговия си език -„Това наистина са мистични неща“. Неговата къща, или по-скоро колиба, е направена от бели пластмасови греди и прозрачни прозорци от брезент.

„- Елате да видите моя душ – казва той, сочейки към маркуча, свързан към река Морнос. На няколко метра от къщата има възпоменателно място, което напомня за две деца, които са убити от волтова дъга, опитвайки се да се вържат към електропровод, за да ползват незаконно електричество.

Гетото

Пикапи преминават постоянно през махалата, а от тях гърмят цигански ритми. Местното училище е по-скоро склад пълен с множество товарни контейнери, събиращи ръжда. Но и без това никой не изпраща децата си там, твърди Ламброс. „Циганите могат да се научат на всичко, което трябва да знаят и сами“, казва той.

Махалата на Ламброс се нарича Софос. Той се премества тук преди пет години, след като предишната махала, в която живее е изгорена. Няколко цигани изнасилват понтийско момиче, след което отмъщението на гърците е подобаващо. „Тук се изсипаха всички понтийци“, спомня си Ламброс. „Автобуси дойдоха чак от Солун.“

Пътищата на Софос са покрити с боклук – въртящи се столове, манекени, стерео високоговорители – които са влезли в Гърция през Пирея. „- Събираме тези неща от сметището и хвърляме това, което не можем да продадем“.

Ромите гордо предизвикват държавата, която не им помага и съседите си гърци, които пък не ги наемат на работа. Те са се научили как да използват богатството на Аспропиргос. Някои обират складове. Други се занимават с контрабанда. Но повечето от тях се занимават със събиране на метали- основната причина, поради която, въпреки техните кавги с понтийските гърци, са останали в Аспропиргос.

Събирането на скрап

Техните прадеди си изкарват векове прехраната обработвайки калай и мед, но в Аспропиргос се правят повече пари, като се събират боклуци от сметищата. Работата е незаконна, но гръцките власти рядко ги притесняват.

По планините от боклуци могат да бъдат забелязани множество хора, които претърсват за всичко метално, от перални до прибори за хранене. Приборите за хранене са търсени, защото след това ги продават на местните наркомани. Самата Атина представлява още по-голям притегателен център: цигани дошли от цяла Гърция крадат всичко- от капаци на канализационни шахти до коли.

”Нашите деца ни помагаха – казва с тъга Ламброс. „Но ‘Усмивките на децата’- гръцка неправителствена организация- ги залови и ги затвори в приютите. Отне ни седмици, за да ги върнем обратно“. Кризата с бежанците позволи на ромите да примамват пакистанци и сирийци с обещания за бракове и паспорти за ЕС, които след това рядко спазват.

Металът се сортира и се кара до Аспропиргос с цял автопарк от открити пикапи и моторизирани колички. Всичко останало – предни стъкла, пластмасови принадлежности, гуми – се изгаря, а огньовете, осветяващи хълмовете, могат да бъдат видяни всяка вечер. Металът се продава във всеки един от над 200-те изкупни пункта, разпръснати из Аспропиргос, много от които са собственост на понтийски гърци. Претеглят се и се продават на огромно стоманодобивно предприятие до морския бряг, където се претопява и товари на кораби, пътуващи до големите пристанища на Северна Африка и Азия. Част от тях ще се върнат в Гърция – във вид на електроуреди или контейнер за товари- и цикълът ще започне отново.

Икономическата криза направи живота на жителите на Аспропиргос по-труден от всякога. Отношенията между понтийските гърци и циганите стават изключително враждебни, тъй като всяка група обвинява другата за нещастията си. „Вижте какво беззаконие цари при тях“, казва Костас за своите ромски съседи. „Те оставят боклука и децата си навсякъде.“ Ламброс гледа на хора като Костас като натрапници. „Всичко беше наред преди те да дойдат тук“, казва той.

„Златна зора“

Във вакуума получил се от абдикирането на отслабената и незагрижена държава се ражда партията „Златна зора“, неонацистка партия, която натрупва огромна популярност от противопоставянето си срещу строгите икономии.

„Златна зора“ получава почти един на всеки три гласа в Аспропиргос. Костас им е върл привърженик, както и почти всички други понтийски гърци, които познавам. Мнозина подкрепят готовността на „Златна зора“ да постави ромите на тяхното място, често чрез груба сила. Но още по-привлекателно за понтийските гърци е дълбокото уважение, от страна на „Златна зора“, към тяхната отличителна идентичност.

Противопоставяйки се на асимилацията и съхранявайки традициите си в продължение на хиляди години, понтийските гърци потвърждават основното убеждение на „Златна зора“, че гърците са изключителни хора. Те запазват връзката си с ерата на елинското надмощие. Докато други ги третират като натрапници, то „Златна зора“ ги издига до аристократи. Никой друг политик не е говорил с тях по този начин по-рано.

Митинг на "Златна зора"

Митинг на „Златна зора“

Без помощ от никой „Златна зора“ възроди някои обществени услуги, които държавата не може да си позволи да поддържа. Те осигуряват хранителни помощи (тази дейност може да е финансирана от участието на партията в търговията с хероин, още една от незаконните дейности, разпространена в Аспропиргос).

Техните действия вдъхват увереност на Костас за промяна. „Златна зора“ патрулира в неговия квартал и държи ромските крадци извън него. Те преследват албанските наркодилъри, които се навъртат около железопътната гара. Заплашват местните бизнесмени, които наемат българи или украинци вместо гърци. За разлика от другите партии, които са едва видими в своите действия, „Златна зора“ е добре позната от местните. Техният двуетажен офис може да се види от „Свещения път“. Едни от най-известните депутати на партията могат да бъдат видени често в града.

Централният елемент от програмата им за обществените услуги е инициатива, наречена „Предложение за управление на отпадъците“. През изминалите шест години жителите на града присъстват на детайлни научни лекции, на които депутатите от „Златна зора“ излагат своите предложения за промяна на екологичната катастрофа в Аспропиргос.

В речта си през 2014 г. Илиас Панагиотарос, депутат от „Златна зора“, който преди това е работил като управител на фирма за доставка на военно облекло и не притежава квалификация по химия, изброява десетките смъртоносни токсини, намиращи се в почвата на Аспропиргос. Естествено той обвинява ромите и събирането на метали. Жителите на Аспропигос са стотици пъти по-предразположени да се разболеят от рак, отколкото жителите на близките градове, казва той пред множество от няколкостотин души от града. „Сметището“, казва той под бурни аплодисменти -„трябва да бъде затворено!“

Това е заобиколен начин да се ударят онези, които „Златна зора“ смята за най-нежелани- ромите. Идеята на Панагиотарос не е да се спре изцяло търговията с метали, а ромите да бъдат изгонени и да бъдат заменени с „истински“ гърци.

Малко след началото на кризата, тренировъчен лагер на „Златна зора“ е изграден на хълмовете, недалеч от гетото на Ламброс. „Трябва да се отървете от човешкия боклук, който се е събрал тук, за да краде, убива и да извършва престъпления“, казва говорителят на „Златната зора“ Илиас Касидиарис. „Не разбирате ли? Тук няма държава, няма полиция, няма справедливост, няма кой да ви помогне. Излезте по улиците. Възстановете вашите права. Вие ще спечелите; ние сме на ваша страна“.

Костас не се интересува, дали това е фашизъм. За него изглежда като решение.

Китайските юани

Алтернативно решение на проблемите на Аспропиргос се появява от другата страна на земното кълбо. Няколко километра западно от града се намира пристанището на Пирея. Транспортните му терминали се контролират от COSCO, корабоплавателна компания, собственост на китайското правителство. Сега COSCO е насочила вниманието си към Аспропиргос.

Пристанището в Пирея

Пристанището в Пирея

Въпреки че в града властва беззаконие и е извън контрола на държавата, китайската инвестиция в Пирея би отишла на вятъра без достъп до тази важна точка. Голяма част от товара, внесен от COSCO, трябва да бъде транспортиран до Аспропиргос, за да бъде складиран. Градът се явява и централно място за китайските пазарни амбиции насочени към целия европейски пазар. Пътят на новата товарна железница, който в момента се простира на 1,500 километра- до Будапеща и е възможно да стигне и до Прага, тръгва именно оттук. Китайците са обезоръжаващо честни в намерението си да си върнат на европейците един век унижения, които търпят в миналото.

За да разбера потенциалната трансформация, която е планирана за Аспропиргос се срещам с Джанг Анинг, един от седемте официални представители на Китайската комунистическа партия, натоварени с управлението на Пирея. Той е строен, сериозен човек, който управлява няколко китайски пристанища, преди да дойде в Гърция.

От офиса, декориран със стенописи, които съпоставят артефакти от династията Хан и класическа Атина, той наблюдава перфектно организираното пристанище, в което са струпани десетки хиляди товарни контейнери наредени в кули. „По всяко време можем да разберем къде е всеки един от тези контейнери“, информира ме Джанг, сочейки към телевизионен екран, който следи движенията на отделни контейнери по сателит.

Обвиненията

Това не е първият опит на COSCO за навлизане в Европа. Преди две десетилетия китайците стигат до Неапол със същата решителност да създадат търговски форпост. Това начинание се проваля през 2007 г., когато стотици китайски и италиански контрабандисти предприемачи са арестувани за производството на фалшиви дизайнерски стоки. Две години по-късно, след като отчаяно са ухажвани от гръцкото правителство, страдащо от жестоки икономии, китайците се преместват в Пирея.

Но обвиненията, които изгониха китайците от Неапол, вече се появяват отново и тук . COSCO има удивителна степен на независимост по отношение на митническия контрол на пристанището и странни нови пратки пристигат в Гърция от редица пристанища в Югоизточна Азия.

Ръководителят на полицията в Аспропиргос ми каза, че през лятото камион натоварен с контейнери от Пирея е бил претърсен на случаен принцип. Вътре са открити десетки кутии, пълни с емблеми на марката „Лакост“. „Изглежда китайците произвеждат продуктите в складовете на Аспропиргос или в китайските квартали на Атина“, казва той -„Те пришиват едно копче, една яка и го наричат европейски продукт, без да плащат никакви данъци“. Слабото върховенство на закона в Аспропиргос превръща града в още по-привлекателно място за китайците. Джанг обаче отрича всякаква незаконна дейност. „Какъв е смисълът да инвестираме 500 млн. евро в пристанище, само за да пришиваме фалшиви копчета?“, пита той.

Повечето понтийски гърци са уверени, че предимствата от пристигането на COSCO ще бъдат повече от недостатъците. Те вярват, че китайците ще прочистят и ще въведат ред в града, но няма да възпрепятстват контрабандата на цигари.

Ромите, обаче, се страхуват. Малцина от тях се осмеляват да бродят в района на новата китайска ж.п. линия за скрап. „Тези хора обожават печалбата, дори повече от нашите политици“, казва Ламброс. „Те ще направят всичко, за да я получат– ще убиват бездомни кучета, ще унищожават планините.“ Но каквито и да са крайните последици, никой не се съмнява, че за добро или за лошо в този загнил град има нов шериф.

Източник- www.1843magazine.com

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.