Шест години служба в легиона

Легендарното подразделение

Чуждестранният легион е създаден с указ на крал Луи-Филип на 9 март 1831 г. В този период Франция планира инвазия в Алжир, а за нуждите на военната операция е бил нужен експедиционен корпус. Кралят замисля да създаде новото формирование като привлече чужденци, тъй като по това време в района на Париж живеят голям брой чуждестранни граждани. По такъв начин кралят се избавя от нежеланите елементи, включително и от тези, които имат проблеми със закона. Оттогава се въвежда традицията да не се пита за името на новобранеца.

Офицерският състав на легиона е набиран от бившата Наполеонова армия. В указа за създаването монархът посочва, че Френският чуждестранен легион може да бъде използван само извън пределите на континентална Франция. Въпреки че легионът е част от сухопътните сили на Франция, в извънредни случаи той се подчинява само на един човек – президентът на Франция.

За 187 години съществуване през експедиционния корпус преминават около 650 000 човека. Повече от 36 000 легионера загиват в различни войни и конфликти. Френският чуждестранен легион взима участие в двете световни войни и в повече от тридесет локални въоръжени конфликти в Европа, Африка, Близкия и Далечния Изток, че дори и в Мексико, и Русия (Кримската война).

В серия от интервюта ще ви запознаем с живота в легиона, с неговите порядки и организация. Нашият сънародник, който беше така добър да сподели с читателите на worldrubric.com своите премеждия и приключения в легиона, е част от елитния отряд за цели шест години. Служил е в Южна Америка, бил е част от прочутия 2-ри парашутно-десантен полк на легиона. В този най-елитен полк на френската армия служат най-добрите от най-добрите легионери. Силите за специални операции на Легиона, т.нар. парашутисти-командоси са част от състава на същия този полк.

Подразделение на 2-ри въздушно-десантен полк на Чуждестранния легион осъществява морски десант срещу въображаем противник в ролята на британски специални части. Корсика, Средиземно море. Снимка-

Подразделение на 2-ри въздушно-десантен полк на Чуждестранния легион осъществява морски десант срещу въображаем противник в ролята британски специални части. Корсика, Средиземно море, 2014 г. Снимка- Ефрейтор Анди Реди, Кралски логистичен корпус, Crown copyright

– Как взе решение да заминеш за легиона? Финансова ли е причината?

– Две са причините. Едната е, че в техникума, в който учех бях сгафил нещата. Нито ходех на училище, нито се интересувах от нещо. Бях се оставил на течението. В един момент осъзнах, че се нуждая от някакво превъзпитание. Знаех, че ако се преместя в друг град да уча, сам, без контрола на родителите си, ще се насоча към постъпки, които в дългосрочен план не са полезни и правилни. Затова, някак си вътрешно осъзнавах нуждата от смяна на обстановката, че трябва да има режим, който да ме вкара в пътя. И донякъде легионът беше доста сполучлив ход от тази гледна точка. Е, освен това, можех и да изкарам някакви пари, да придобия известна независимост. Та това бяха основните причини, които ме подтикнаха да замина за Франция… Никога не съм си се представял, като някакъв супер Рамбо или командос, който поставя света в краката си.

– Как разбра за легиона? Спомена ми, че си имал съсед, който всъщност е бил легионер.

– Да, именно той ме посрещна във Франция. Там има редица пунктове, в които приемат кандидат-легионери. Във въпросния лагер, след като се съберат определен брой хора, ги изпращат в т.нар. Главен център, където всички кандидати преминават предварителни тестове. Той се намира в Обан, едно малко градче на десет километра от Марсилия, през него преминават всички кандидати за легиона. Там се провеждат всички изпити – психотест, физическа подготовка, медицински прегледи. В Обан престоят е около десет дни, в рамките на които минаваш през различните етапи на тестовете. След този период те уведомяват дали си одобрен или не.

Във всяка точка на Франция има разположени пунктове за набиране на легионери. Тогава аз пътувах за Тулуза. Оказа се, че центърът за легионери е затворен – пътувах събота. В крайна сметка, моят съсед ме натовари на влака за Марсилия и след като пристигнах в Марсилия, се прехвърлих на друг влак за Обан, където местните жители ме насочиха към казармата.

– Искаш да кажеш, че си имал комшия, който е служел във френския легион в Тулуза и който ти е помогнал да стигнеш до Обан?

– Именно. Бях хванал автобуса София-Тулуза. Въпросният съсед не служеше в Тулуза, а в едно градче близо до Тулуза – Кастелнодари. Кастелнодари е един от центровете, където се преминава първоначалната четиримесечна подготовка (Бел.ред. Новобрански център). Та комшията беше така добър да ме посрещне в Тулуза и да ми вземе билет за Марсилия. Така се озовах в Главния център на легиона в Обан.

– Сам ли се реши да заминеш за Франция?

Честно казано предлагах на приятели да заминем заедно, но никой не пожела. Тогава бях записал 13-ти клас в техникума. Понеже първият срок нямах нито един присъствен ден от училището ме изключили и така реших да замина, дори по-рано от предварително заплануваното.

Иначе имах един приятел, който си беше загубил ума по френския легион. Още от деца това ни беше една от основните теми за разговор. Години, след като бях постъпил в легиона, този мой приятел опита да постъпи в него, но за съжаление неуспешно.

– Значи ти си бил ученик, когато си заминал за Франция?

– Бях 13-ти клас, на 19 години. Когато си на 19 г. много по-лесно приемаш промените и новите неща, които ти се случват, отколкото, когато си в зряла възраст. Сега, ако ме накарат отново да отида в Легиона, не бих се съгласил, просто няма да издържа – ще изкарам няколко месеца, ще кажа „Стига толкова!” и ще си замина.

– Защо? Встъпителните тестове ли бяха толкова сериозни?

– Не, не. Установеният ред беше следният – на всеки две седмици от центъра за подбор изпращаха група от 25 човека в легиона. Интересното беше, че в зависимост от периода шансът да встъпиш в легиона зависеше от наплива на кандидат-легионери. Примерно в даден двуседмичен период в центъра има 100 кандидати, в следващия период в центъра можеше да има 300 кандидати. Французите обаче винаги подбираха по 25 човека. В случая, ако в група от 100 кандидати половината нямат елементарна физическа подготовка, тогава твоят шанс да влезеш в легиона нарастваше значително – тези 25 кандидати с най-висока оценка на изпитите продължават.

Казaрамата на 4-ти учебен н аЧуждестранния легион в град Кастелнодари. Тук е ситуирана офицерска школа, както и школа за сержанти. Снимка- www.legion-video.jimdo.com

Казaрмите на 4-ти учебен полк наЧуждестранния легион в град Кастелнодари. Тук е ситуирана офицерска школа, както и школа за сержанти. Снимка- www.legion-video.jimdo.com

– Какви бяха изпитите?

– Психотест. Предполагам че е стандартен за всяка една страна при постъпване, примерно във военно училище. Другият беше тест по физическа подготовка – лицеви опори, набирания, въже, бягане.

– Трябваше да покриете определени нормативи ли?

– Не, точно. Примерно те ти дават една минута в рамките, на която трябва да направиш възможно най-много набирания или лицеви опори.

– Подготвяше ли се предварително за теста по физическа подготовка?

– Бях в добра физическа форма и може да се каже, че тренирах. Но примерно с бягането никога не съм имал проблем, така че наблягах на силовите упражнения.

– Чел съм, че легионерите са ги карали да бягат с раница пълна с камъни?

– Е, това е по-нататък. Примерно на третата година от контракта ми се прехвърлих при парашутистите. При тях марш-наскок в пълно бойно снаряжение си беше част от ежедневната тренировъчна програма. Буквално ни взимаха здравето.

– Усещаш ли някакви последствия от този интензивен тренировъчен процес?

– Естествено. Кръст, стави, колена, глезени, гръб – именно в парашутния полк се сдобих с проблеми в тези части на тялото.

– И в момента ли има наплив от желаещи за легиона?

– Ами…

– Защото някъде четох, че заплащането не е толкова добро… Говорят, че основната заплата е около 1000 евро?

– Със сигурност за някои заплащането няма да представлява интерес. Всички ние виждаме колко се промени стандартът на живот в България. Иначе основната заплата е около 1300-1400 евро, но зависи от това къде си разпределен. Примерно във Френска Гвиана получавах, заедно с бонусите, около 3 500 евро.

– Във Френска Гвиана ли беше най-висока заплатата?

– Не, в Джибути, тъй като тя се води бивша френска колония, а Френска Гвиана е със статут на отвъдморски регион на Франция, т.е. тя си е част от държавата. Когато си разпределен в бившите френски колонии, тогава заплащането е най-високо. Докато служех практиката беше всеки легионер да се изпраща 1-2 пъти в годината на четиримесечни мисии в Африка.

Франция има изключително силни позиции в Африка, макар в последно време да ги губи. Из цяла Африка са разположени френски военни бази и легионерите се изпращат там на ротационен принцип за по четири месеца. В самите бази имаше разположени постоянни подразделения, но другите се въртяха в базите в Кот д’Ивоар, Габон, Джибути, Централноафриканската република – общо взето 7-8 военни бази.

Но, пак ще повторя, Франция позагуби позициите си в Африка и доколкото знам някои от базите са вече с преустановена дейност. Ето защо легионерите са позиционирани във Франция, а там заплащането е около 1300 евро. Примерно част от службата си прекарах в Корсика, като парашутист. Там извън основната заплата получавах надбавки за специалност, за това че съм на остров и т.н.

– Да се върнем пак към подбора. Какви националности предобладаваха в легиона?

– По мое време подбираха страшно много руснаци, украинци, молдовци, беларуси, поляци – все от държави от Източна Европа, за които заплащането в легиона е атрактивно. Примерно от Мадагаскар имаше много кандидати. Но тя си е бивша колония, там има разположена френска военна база и предполагам заради това имаше такъв наплив от там. В Корсика, където съм служил и е разположен парашутен полк на чуждестранния легион преобладаваха източноевропейците.

– Имаше ли българи в полка ви?

– Числеността на полка беше около 1 100 души, само десет човека бяхме българи. Но, като цяло френският легион не представлява интерес вече за българите поради заплащането, за разлика от 90-те години.

– Поддържахте ли се един друг българите, нали все казват „в чужбина да бягаш от българи”?

– Не, не. Подкрепяхме се и се събирахме заедно. Тези, които са читави в родината си са свестни и в чужбина. Макар че имаше един, двама, които бяха решили, че вече са французи, не желаеха да разговарят с нас на български и страняха от нас. Примерно имаше един българин в Корсика, на 12-13 години служба, беше женен с деца. Ходехме у тях (той имаше жилище там), хапвахме, пийвахме и си говорихме. След петата година режимът в легиона става доста по-свободен и можеш да мислиш и за семейство.

– Твоята служба в легиона колко продължи?

– Имам един договор за 5 години и още един за една година. Първоначално те задължават да подпишеш за 5 години. След като мине този период може да подписваш за 1, 2, 5 години в зависимост от твоите предпочитания.

– Ти защо подписа за още една година?

– Просто ми беше предложена доста по-различна работа – тип канцеларска. Имах си собствен офис, компютър, служебна кола, в общи линии доста добри условия. Естествено паралелно с тази длъжност си покривах физическите тестове, скачах с парашут, така че не се бях отделил напълно от войнишкия начин на живот.

Във втора част ще може да прочетете за патилата на нашия сънародник в Южна Америка, където се налага с месеци да дебне в джунглите на Амазонка бразилски контрабандисти на злато. Във Френска Гвиана е разположен и френският космодрум край град Куру. Честта за охраната на центъра за космически полети също се пада на Чуждестранния легион. Съвсем скоро!

Част 2

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.