10 въпроса за вярата от човека на ХХІ век

Истина ли е, че науката и религията си противоречат една на друга? Могат ли учените да докажат несъществуването на Бога? Нима не съществуват нравствени, но нерелигиозни хора? Предлагаме ви отговори на 10 „неудобни“ въпроса, които невярващите често задават към вярващите, в материала на сп. „Тома“…

Науката е доказала, че няма Бог. Защо ли до ден-днешен има толкова вярващи хора в съвременния свят?

Науката никога не е поставяла пред себе си подобна задача, доколкото тя се занимава с изследване на фактите и явленията, наблюдавани в този свят. Всичко трансцендентно (тоест излизащо отвъд неговите предели) не се явява обект на научно изследване. Затова основната религиозна истина – съществуването на Бога – принципно не може да се окаже предмет на научно опровергаване.

Християнството е религия, проповядваща робството, защото всеки вярващ трябва да смята себе си за раб Божи, а това е унизително за свободния човек. Как може човекът на ХХІ век да счита себе си за нечий раб?

Раби (работници) Божии стават хората, доброволно решили да изграждат своя живот според заповедите на Евангелието, в които няма нищо, което би противоречало на законите на човешката природа, което би било унизително или противоестествено  за човека. И напротив – онзи, който не желае да живее според тези заповеди, неизбежно става роб на греха и на страстите: „Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте свободни от правдата. А какъв плод имахте тогава? Такива делаот които сега се срамувате, защото техният край е смърт. Но сега, когато се освободихте от греха и станахте роби Богу, вашият плод е светост, а краят – живот вечен“ (Рим. 6:20-22).

Истина ли е, че изобилието от знания пречи на чистата вяра?

Гносеомахията (отричането на познавателните усилия на човека) в Църквата се смята за лъжливо учение, ерес. „Те отхвърлят за християнството необходимостта от всяко знание. Те казват, че се трудят напразно онези, които търсят каквито и да е знания в Божествените Писания, защото Бог не изисква от християнина нищо друго, освен добри дела. И тъй, по-добре е да се живее по-просто и да не се любопитства за който и да е догмат, отнасящ се до знанието“ – така преподобни Йоан Дамаскин предава учението на изповядващите ереста „гносеомахия“.

Може ли да си нравствен извън религията? И ако да, то за какво тогава е необходима религията изобщо?

Да си нравствен човек извън религията, разбира се, е възможно. Но целите и задачите на нравствеността и религията са различни. Работата е в това, че нравствеността регулира отношенията между хората в обществото, а религията – води човека към Бога. Макар че евангелските заповеди например напълно могат да регулират и обществените отношения (за което свидетелства цялата история на християнската цивилизация). Но въпреки всичко, установяването на нравствените норми не е главна цел на религията, а само условие, при което става възможно съединяването на човешкия дух с Божия Дух.

Ако човек живее праведно, но не е вярващ, той за Бога по определение е по-лош от всеки вярващ?

Бог е Любов, затова Той обича абсолютно еднакво всички хора, без да отдава предпочитания към вярващите. Но да приемат тази божествена любов и да отговорят на нея са способни само повярвалите в Бога. За невярващите всички действия на Божията любов представляват единствено стечение на обстоятелствата и сляпа игра на случая.

Истина ли е, че психологията и християнството са несъвместими?

Психологията е една от най-младите науки и се намира още в стадия на своето формиране. Затова е много трудно да се говори за нея като за някакво единно, цялостно явление, съвместимо или несъвместимо с християнството. Просто психологията изучава живота на човешката душа чрез научни методи – заради това тя е и наука. А християнството говори за душата, основавайки се на Божественото откровение, дадено ни в Свещеното Писание и в опита на светите хора, които са направили изпълнението на евангелските заповеди смисъл на своя живот. Но това съвсем не означава, че психологията и християнството задължително трябва да си противоречат помежду си. Така, след като прочита творенията на преподобни Исаак Сириец, един от класиците на науката психология Уилям Джеймс възкликва: „Та това е най-великият психолог!“

Защо християните изпитват страх пред Бога, ако както те твърдят, Бог е Любов?

Понятието страх Божи е пряко свързано с понятието Любов. Страхът Божи е боязън  да оскърбиш Бога, да извършиш нещо, насочено против любовта към Бога и към ближния. В християнската традиция е прието да се смята, че страхът Божи проявява себе по различен начин в три условни групи вярващи хора, които се намират на различни равнища на духовния живот.

Първата група са хората с „робско“ съзнание. Това е най-ниското равнище на религиозния светоглед, когато единствен мотив за живот по заповедите за човека, е страхът от наказание в посмъртния свят.

Следващото ниво е съзнанието на „наемника“, човек не нарушава заповедите от страх да не изгуби наградата за добродетелния живот.

И накрая, онова равнище, към което сме призвани всички – „синовното“ съзнание. Християните, които виждат в Бога любещ Отец, се страхуват да отговорят на тази Любов със студено равнодушие. Всички тези три състояния на душата – са страх пред Бога. Но първите две са само междинни степени, преминавайки през които християнинът накрая трябва да осъзнае себе си като син Божи. А синът се бои само от едно – чрез греховете да отпадне от Отца и от Неговата Любов.

Ако човекът е Божи образ, означава ли това, че той може да се отнася пренебрежително към животните?

Това означава точно обратното. Човекът е създаден от Бога като като владетел на тварния свят, затова той носи пълната отговорност за него. Свети Паисий Светогорец казва директно, че за животните човекът е бог. Както хората молят Бога за помощ, така животните молят за помощ човека. Затова, ако искаме да се уподобим на Бога, е нужно да се отнасяме с любов и състрадание не само към хората, но и към нашите най-малки братя. Пренебрежението ожесточава душата. Започвайки с него, човекът, незабелязано за самия себе си, може да достигне и до злоба към животните, а това вече е истински грях.

Свети Йоан Кронщадски пише: „… Не се задъхвай от злоба, от желание за отмъщение и за убийство дори на животни, за да не бъде и твоята собствена душа предадена на смърт от духовния враг, вдъхващ в тебе злоба дори към безсловесните твари, и за да не привикнеш да хвърляш злоба и отмъщение и към хората. Помни, че и животните са призовани за живот по благостта на Господа, за да вкусят и те, доколкото могат, радостите на битието в краткия срок на живота си. Господ е благ по всякакъв начин. Не ги бий, ако те, неразумните, извършат някоя пакост или пострада от тях някоя твоя собственост. Праведният се грижи и за живота на добитъка си…“. (“Блажен, иже и скоты милует“ – църк.-слав.) (Притч. 12:10 – бел. прев.)

Истина ли е, че християнството проповядва за вечен живот единствено на душата, а тялото разглежда само като временен подслон за тази безсмъртна субстанция? Затова целта на християнина е да изживее достойно земния живот, да се освободи от своята телесна обвивка и по-нататък да съществува вече в безплътна духовна същност…

В християнското разбиране разделянето на душата и тялото е трагедия. „Човек в най-истинския смисъл по отношение на природата се нарича не душата без тяло и не тялото без душа, а онова, което се е оформило в един прекрасен образ от съединяването на душата и тялото“ – пише още през ІІ век светител Методий Патарски. Крайната и главната цел в живота на християнина се състои именно в бъдещото възсъединение на душата и тялото, както за това се и говори в Символа на вярата: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век!“

Защо Православната църква няма единна позиция по всеки от обществено важните въпроси?

В обществото постоянно възникват важни въпроси, сменят се един друг, губят своята актуалност или придобиват нови смисли съобразно живота и потребностите на това общество. Но повечето от тях се отнасят изцяло до този, земния живот. Христос пък казва ясно: „… Моето царство не е от тоя свят…“ (Йоан. 18:36). И задача на Църквата е да подготвя човека за влизане в това Царство. Затова Църквата оповестява своята позиция единствено по онези обществено важни въпроси на съвремието, които могат да повлияят върху участта на човека във вечността. 

Превод: Радостина Ангелова

Източник – www.pravoslavie.bg

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.