„Яйченият“ метеж в Иран- 2017/2018 г.

Метежът не може да завърши с успех, ако не разполага със социална база, или ако не оповестява разбираеми цели. Ето защо, в обозримо бъдеще, революция в Иран не е възможна. Но изменение на политическия курс, в рамките на възможностите, които са определени от устройството на сегашния режим, с подмяна на първите лица е напълно допустимо.

Засега всичко е само на ниво размирици

От 28 декември насам в Иран избухнаха най-мащабните, след 2009 г., антиправителствени протести. Стартирайки от Мешхеде, вторият по население град в Иран, те постепенно се разпространиха в десетки градове, включително и в град Кум, свещен шиитски град, в който са ситуирани високопоставени духовници.

Информация за случващото се в съседните градове протестиращите получават от социалните мрежи. Основната причина за протестите е ръстът на потребителските цени и спадът в жизнения стандарт, като непосредствената причина за тях е двойното увеличение на цените на яйцата.

Общият брой на загиналите при сблъсъците между полицията и демонстрантите засега е незначителен: на петия ден от протестите е известно за 12 жертви. Това показва ниското ниво на силова конфронтация. Макар че ръководството на Ислямския революционен гвардейски корпус да заплаши въстаналите граждани с „железен юмрук“, пазителите на реда по-често саботират заповедите, отколкото да разпръскват протестиращите.

Протести в Иран

Армията също не показа желание да участва в гражданския конфликт, като зае неутрална позиция. По същество очаквателна позиция зае и властта, ограничавайки се с минимални ответни реакции, и на пръв поглед, надявайки се, че протестът бавно ще стихне. Без съмнение управляващите имат основания за такива очаквания.

Същевременно, наред с икономическите искания, още от първите дни на протестите започнаха да се прокламират и политически лозунги. Разбира се, в исканията за прекратяване на участието на Иран в конфликтите в Йемен, Сирия и Ирак има повече икономика, отколкото политика.
Но призивите за оставка на рахбара (Върховен водач на Иран)- аятолах Али Хаменей и, още повече, за сваляне на управляващия клерикален режим- са чисто политически искания.

Впрочем вероятността от радикално изменение на системата на властта в Иран понастоящем е нулева. По-скоро може да се говори за освобождаване на натрупалото се недоволство. Протестите не се координират от единен център, макар властта да твърди обратното. Протестиращите не представиха лидери на национално равнище и не са обединени от някаква обща конструктивна цел.

Защо властта в Техеран е стабилна?

От 1979 г. в Иран е реализиран теократическият модел на управление на страната. Ислямската революция от 1979 г. е класическа реакция на нееднородното, намиращо се в преходен период, общество срещу реформите спускани отгоре. Тогава реформаторът- шахът на Иран Мохамед Реза Пахлави, се оказа под двоен удар. От една страна на привържениците на неговите западни реформи, от друга страна на противниците на тези реформи.

Това положение е типично при всички опити да се реформира отгоре развитието на обществото от доиндустриалния етап към индустриалния. От една страна, реформите изискват либерализиране на обществото, а зараждащата се индустриална класа настоява за ускорение на реформите.
От друга страна е отслабването на вертикалата на властта в обществото. Доиндустриалните класи, които са мнозинство в това общество, са изпълнени с антииндустриални революционни стремления, тъй като това мнозинство е напълно непригодно към настъпването на индустриалните отношения.

Този взрив помита зараждащата се индустриална класа, запокитва страната в миналото и довежда  на власт диктатура, която ликвидира всички институти на демокрацията.

Лятото на 1978 г. в Иран.

Лятото на 1978 г. в Иран.

Последните 150 години от световната история са изпълнени с такива примери- Русия в периода 1917-1930 г., Китай в периода на „Културната революция“, Куба, Иран през 1979 г. Освен това ситуацията в Иран се влошава от падането на цените на нефта в периода 1975-1979 г., което води до съкращаването на редица програми за модернизация, извършвани от шаха, и в резултат на това до криза на неоправдани очаквания.

Срещу Пахлави се обявяват и тези, които са недоволни от неговия авторитаризъм и изискват ускоряване на демократичните реформи, и тези, които са за бързи реформи в икономиката и структурни преобразувания, както и тези, които са против всякакви реформи като цяло.

В крайна сметка побеждават последните, защото в страната, която едва започва да излиза от феодализма, те имат явно мнозинство. Поддръжниците на реформите са или експулсирани, или унищожени, ако не физически, то социално. И днес, 40 години след революцията от 1979 г., иранското общество не е в състояние да осъществи структурни промени. То е способно само да подмени личности, но с неизбежното възпроизвеждане на старите схеми.

Държавното устройство

Същевременно системата на власт, съществуваща в Иран, е проектирана по такъв начин, че оставя на режима огромна свобода за маневриране. Държавният глава е рахбар (духовен лидер-богослов), който се избира от Съвет на експертите, съставен от 86 влиятелни богослови-муджтахиди (бел.ред. Тълкувател на религиозния закон), които имат право да издават фетви по важни въпроси на религията и на мюсюлманското право.

Съветът на експертите, от своя страна, се избират на общонационални избори за период от 8 години, събират се два пъти в годината в продължение на два дни. Също така Съветът взима решения за назначаването или отстраняването на рахбар, освен това има право да налага вето на всяка кандидатура за членство в Съвета по време на изборите за него. Заседанията му са закрити и протоколите са достъпни само за рахбар. Понастоящем рахбар е Али Хаменей, който замени на този пост Рухолах Хомейни, след смъртта му през 1989 г.

Рахбар, заедно с еднокамерния парламент- Меджлис, формира Съвета на пазителите на Конституцията – надпарламентарен орган, който е близък по функция с Конституционния съд. Съветът на пазителите се състои от 12 члена, 6 от които са представители на ислямското духовенство, назначени от Рахбар, а 6 са адвокати, избрани от Меджлиса. Съветът на пазителите одобрява назначенията на всички ключови постове в държавата, включително Президентът, депутатите от Меджлиса, членовете на Съвета на експертите и министрите от правителството. Той има право да налага вето на всяко решение на Меджлиса или да изиска преработването му, освен това може да внася промени в Конституцията.

Меджлисът, който се състои от 290 депутати, се избира на всеки 4 години. Последните избори се проведоха през февруари 2016 г. За да разреши конфликтите между Меджлиса и Съвета на пазителите на Конституцията, Рахбар формира консултативен орган: Съвет за определяне на политическа целесъобразност, който се състои от 28 души. Този Съвет представлява различни ведомства, партии и слоеве от населението, както и армията, Ислямският революционен гвардейски корпус и, разбира се, духовенството.

Президентът на Иран е второто по значение и важност длъжностно лице в държавата след Рахбар: той е гарант на конституцията, изпълнява представителни функции и е глава на изпълнителната власт. Президентът се избира чрез преки избори за срок от четири години, но не повече от два последователни мандата. Всички кандидати за президент трябва предварително да бъдат одобрени от Съвета на пазителите на Конституцията. В момента президент на Иран е Хасан Рухани, който е избран за втори път на 19 май 2017 г.

Президентът назначава членовете на Съвета на министрите и координира работата му като изпълнява функциите на министър-председател. Всички решения по ключови въпроси се вземат от президента само след като бъдат одобрени от Рахбар. Освен това Рахбар одобрява кандидатурите за министър на отбраната и ръководител на разузнаването. Десетте вицепрезиденти и 21 министри се утвърждават от парламента.

Очевидно е, че такава система има неограничени възможности да прехвърли неуспехите на отделни фигури, които, ако е необходимо, ще пожертва, без да понесе значителни вреди.
Призивите за смяна на тази система, в момента, очаквано не се радват на голяма популярност сред протестиращите. Появяват се, по-скоро, като изключение. Политическата съставляваща на протестите понастоящем е от личен характер и е насочена срещу Хаменей, и, в по-малка степен, срещу Рухани.

Как се развиват събитията

В момента иранските власти се опитват да разединят протестиращите и да ги лишат от подкрепа. В страната са блокирани Инстаграм и Телеграм, чрез които се разпространява информация за протестите в различните градове и се правят опити за координиране на действията. Няколкостотин души са арестувани.

Цивилни полицаи организират в редица градове актове на вандализъм, за да се припишат на протестиращите и да се предизвика враждебност към тях от пасивната част от гражданите, които, както винаги, са мнозинството. Организират се проправителствени митинги, които се излъчват по държавната телевизия. Телевизията съобщава за огромен брой участници в тях.

Всичко това доста напомня за събитията на Майдана- но, за разлика от Майдана, в хода на протестите не са се появили, засега, политически лидери на общонационално ниво, както и общи, споделяни от мнозинството участници, политически лозунги.

Между другото, революцията се отличава от бунта по наличието на приоритетен позитивен списък с изисквания и едва след това, вече придържайки се към тези изисквания, се повдига въпросът за необходимостта от премахването на факторите, които пречат тези изисквания да се реализират.

Засега сме свидетели на класически бунт- без революция. От 1979 г. насам иранците са уморени от „вихъра на яростните атаки“ и от борбата с целия свят. Покойният Хомейни, превърнал се в знаме и лидер на противниците на европейските реформи, притежаваше в излишък от пасионарния (бел.ред. От испански език- пламенен, страстен) заряд на ислямските антиреформисти. А на неговия наследник, Хаменей, резервът от кураж е свършил. Настъпи меланхолия.

Протестите през 2009 г.

В същото време не е напълно коректно сравнението на днешните събития със събитията в Иран през 2009 г. Въпреки че протестите през 2009 г. също бяха продиктувани от неудовлетвореността от икономическите последствия от антимодернизацията, следствие на Революцията от 1979 г., конфликтът се принизи до спор за броя гласове, които осигуриха втори мандат на по-консервативния кандидат Махмуд Ахмадинеджад. При това консерватизмът и реформизмът на кандидатите, допуснати до президентските избори в Иран, са доста условни понятия и невинаги са лесно различими за страничен поглед.

Али Хаменей остана извън конфликта, а на съперника на Ахмадинеджад- Мир Хосеин Мусави, популярен сред младежите и образованата средна класа, не му прилягаше ролята на лидер на уличните протести. А и той никога не е претендирал за тази длъжност. В резултат на това протестите, в които също не изпъкваше нито един очевиден лидер, бяха потиснати без никакви проблеми с помощта на паравоенните милиции Басидж, а Ахмадинеджад благополучно взе втори мандат.

Ирански моторизирани полицейски части по улиците на Техеран. 20.06.2009 г. Снимка- Reuters

Ирански моторизирани полицейски части по улиците на Техеран. 20.06.2009 г. Снимка- Reuters

Но сега недоволството е насочено вече към Хаменей. Това едновременно и усложнява, и опростява ситуацията.
Формално да се замени рахбарът е много лесно: свиква се извънредна среща на Съвета на експертите, който има правото да обяви неговото сменяне. Но Хаменей е доста влиятелен в Съвета на експертите и дори, ако решението за освобождаването му бъде прието, то и тогава той има правото да води полемика с муджтахидите.

Управляват ли се протестите зад кулисите? И има ли изобщо задкулисен диригент?

Според официалната версия на Техеран протестите са инспирирани от чужбина – но без да се посочва конкретен източник на тяхната подкрепа. Уви, няма факти, които да свидетелстват за чужда намеса. Най-често срещаната полуофициална версия е, че това са машинации на саудитите, в движение се пускат препратки към Израел и Съединените щати.

Чисто теоретично можем да се съгласим, че намаляването на външнополитическата активност на Иран- а това е едно от исканията на протестиращите – би било от полза за Саудитска Арабия, САЩ, Израел, а също и за Русия, всяка със своите държавни интереси, доколкото всички те играят своя собствена, отделна игра. Но нито в Рияд, нито в Йерусалим, нито във Вашингтон биха дестабилизирали ситуацията в Иран, тъй като рискуват да се сдобият с непредсказуем режим на мястото на аятоласите.

Междувременно протестите са неорганизирани шести ден, мястото на лидера е свободно и то може да се заеме от всеки достатъчно дързък и харизматичен авантюрист. Но това е твърде рискована игра, особено на Изток.

Освен това настоящите протести в никакъв случай няма да променят структурата на самата иранска власт. Шиитската теокрация ще запази статуквото си. Тоест, полезният резултат от тези протести за всяка от изброените страни, дори и в най-успешния вариант, ще бъде много скромен в сравнение с високата цена и рискове.

Втората възможна версия на събитията е вътрешноиранско съперничество. На нея също ѝ се даде гласност, макар и на втори план: първият вицепрезидент Ешак Джахангири се обърна към консервативните съперници на Рухани, заявявайки, че събитията могат да излязат от техния контрол, а тези, които стоят зад тях „могат да изгорят пръстите си“.

Но Хасан Рухани едва ли е основната цел на протестиращите. По-скоро те могат да бъдат заподозрени в опит за сваляне на Али Хаменей. Доказателство за това е неуспешният опит да се щурмува резиденцията на Върховния водач, предприета в нощта на 1 януари. Анализът на видеоматериала от мястото на събитието предполага, че става дума за планирана акция, чиято цел е да накара Хаменей да се уплаши и да напусне страната. А оповести ли се евентуално негово бягство, би могло значително да се опрости задачата да се преодолее влиянието на Хаменей в Съвета на експертите и да се постигне успех с номинирането на нов рахбар.

Напълно е възможно протестите да са вдъхновени от глобалния наркобизнес. Иран, чиято граница с Афганистан е около 900 километра, е най-важната транзитна страна при пласирането на афганистански хероин в Европа. Във войната с трафикантите на наркотици са загинали над 4 000 служители на правоохранителните органи, а около 13 000 са ранените. В самия Иран, според официалната статистика, има над 2.8 милиона наркомани, от които 67% са хероинови. Оценките на независимите експерти са още по-ужасяващи: те класифицират между 10 до 20% от населението на Иран като наркозависими.

Иранското правителство се бори енергично срещу трафикантите на наркотици, изразходвайки около $1 млрд. годишно. Това, разбира се, не устройва наркобароните, които възползвайки се от нарастващото недоволство биха могли да спонсорират антиправителствените протести, с цел, ако не цялостното сваляне на властта, то поне значителното отслабване на непримиримата към наркотиците теокрация. Ако протестите се запазят на същото ниво или дори се увеличат, а техните инициатори все още не се показват, вероятно, става дума именно за такъв сценарий. Впрочем това също е метеж, но по-никакъв начин не е революция.

И накрая не бива да изключваме и най-очевидната версия: това са спонтанни протести, чието ядро са предимно младежи, които са лишени от перспективи в днешния Иран. На първо място, поради това, че санкциите срещу Иран, както и военните действия, които води страната, включително и в Сирия, имат опустошително въздействие върху икономиката.

Прогнозиране на събитията

Прогнози е трудно да се дадат. За известна яснота може да се говори в един от следните три случая:
– ако сред протестиращите се появи общ лидер;
– ако Съветът на експертите бъде спешно свикан и по някакъв начин реагират на случващото се, примерно, като обявят някакво решение. Не е задължително то да бъде за назначаването на нов рахбар, макар че и този вариант не е изключен;
– ще се случи нещо друго, съпоставимо по значение;

В същото време може да се каже с абсолютна увереност, че теократичната система, при всички случаи, в краткосрочен план ще устои.

И накрая, не е изключено събитията в Иран да предизвикат сепаратистки стремления в крайграничните области. Става дума за районите обитавани от кюрди, както и Хузестан и Белуджистан. Всичко зависи от това колко дълго ще продължи периодът на нестабилност.

Източник- www.sprotyv.info

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.