Ще бъде ли Доналд Тръмп велик президент?

Atlantico.fr разговаря с научния сътрудник от Института за международни и стратегически изследвания Жан-Ерик Бранаа и докторът на историческите науки Едуар Юсон. И двамата са ескперти по САЩ.

Повечето от коментарите за американския президент са насочени към неговите неуместни изявления и непремерени действия. Но каквито и да са намеренията му, резултатите които той успя да постигне с помощта на таланта си на преговарящ, в никакъв случай не показват, че става дума за налудничав неврастеник.

Атлантико: На сметката на Доналд Тръмп не може да не отбележим споразумението с Ким Чен Ун, което беше приветствано от Европейския съюз, Русия и Международна агенция по атомна енергия. Въпреки всички критики към подходите, методите и истинските цели на американския президент, резултатите от неговата дейност придобиват все по-положителна характерност за американската дипломация и икономика. Може ли да смятаме Тръмп за „гений въпреки привидната му неблагонадеждност“?

Жан-Ерик Бранаа: Издаването на книгата на Майкъл Уолф „Огън и ярост“ през януари 2018 г. доведе до спорове и полемика по отношение на психическата нестабилност на президента Доналд Тръмп.

Авторът постави под съмнение интелекта на президента и отново предизвика полемика, която беше на дневен ред по време на избирателната кампания и след избирането му за президент. По-специално журналистът пише в книгата, че той „не съответства интелектуално на президентската институция“, тъй като не чете, не изслушва отсрещната страна и не се отличава с любознателност. Тръмп отговори на всичко това, че противно на написаното, той е гений и че неговият ум винаги се е отличавал с устойчивост. „Стабилен гений“ – тази диагноза постави той за себе си.

Не може да не признаем, че той успя да постигне впечатляващи успехи там, където никой не е очаквал това от него. Малцина вярваха, че той ще успее да осъществи толкова смела и мащабна данъчна реформа, че ще придобие доминиращо положение в Републиканската партия (днес това е очевидно), че ще подобри състоянието на икономиката, както и че ще се прояви с такива достижения в областта на външната политика, като неотдавнашните преговори с Ким Чен Ун.

Гений, опортюнист, късметлия… Може да се спори дълго време коя дефиниция най-добре отговаря за 45-ия президент на САЩ. Във всеки случай със сигурност не може да го охарактеризираме като безпринципен политически деятел и поддръжник на политическата коректност. Той не се опитва да се сдобие с благоразположението на противоположния лагер, не ръководи действията си единствено заради рейтинга, въпреки че той е първият, който споделя в Twitter, ако той се повиши. Между другото, това беше видно и в деня на инаугурацията му, когато той не протегна ръка към противниците си, както изисква възпитанието, а единствено заяви, че това ще „стане, когато се разберат помежду си“.

Ако в него има някаква гениалност, то, вероятно, тя е в способността му да се измъкне от класическото поведение на политиците и да остане такъв какъвто е, с всички предимства и недостатъци, които предизвикват любов или ненавист.

Едуар Юсон: Цялата история на политическия възход на Доналд Тръмп може да бъде написана от гледна точка на онези, които го подценяваха. Първоначално всички бяха сигурни, че той няма да успее да победи на първичните избори, но той опроверга всички, след като именно той стана кандидата от Републиканската партия. След това никой не вярваше в избирането му за президент на САЩ, но той успя да надвие Хилъри Клинтън. Спомняте си твърденията, че избирателите няма да гласуват за него, но именно той, в крайна сметка, положи клетва. Казваха ни, че икономическата му политика ще се провали, само че сега нивото на безработица в САЩ е на минимално равнище от времената на Рейгън. Твърдеше се, че дори и да успее да постигне успех в икономиката, няма да му разрешат да работи. Година и половина по-късно Тръмп стабилно се утвърди на поста в Овалния кабинет.

За разлика от повечето експерти, винаги съм залагал на него още с първите му победи в първичните избори. Сега отново ми се струва, че изборите за Конгреса на САЩ през ноември 2018 г. ще приключат с успех на републиканците.

Според мен Тръмп ще бъде преизбран. Той ми прилича на Рейгън, който сложи край на Студената война, след като проведе прецизни и добре подготвени работни срещи с Горбачов, въпреки че по време на предизборната си кампания го считаха за тъпоглав мързеливец и тесногръд антикомунист. Не знам, дали Тръмп е гений, но със сигурност е велик политик. В много отношения той ми напомня за Бисмарк: той обявява какво ще направи, никой не вярва, че той е способен да го направи, но в крайна сметка го прави. Както и при Бисмарк, силата му се дължи отчасти на факта, че той не спазва старите правила на играта, но принуждава участниците да играят по новите правила, които самият  той е написал.

Честно казано, става дума не толкова за някакви произволни правила, колкото за завръщането към същността на политиката. За либералите е характерно да насочват политиката в полза на технокрацията.

– Според вас директният му подход към неудобните теми, специфичен метод за водене на преговори ли е или просто е оценяване на слабостите на противника – в какво се корени истинската сила на Доналд Тръмп? Какви са неговите реални различия от „традиционните“ лидери?

Жан-Ерик Бранаа: Преди всичко Доналд Тръмп притежава непоколебима вяра в себе си. Въоръжен с тази вяра, той е готов да води всякакви битки, защото е убеден, че може да победи всеки. Неговата епична и победоносна кампания през 2016 г. го убеди в правотата на тази теза.

Много бързо стана ясно, че културното му ниво е трудно да се нарече високо, но за него това няма кой знае какво значение, защото той се ориентира достатъчно в специфичната тематика, за да зададе нужното направление на сътрудниците си, които да поемат по-сложни и изискващи обширни знания задачи. Неговите козове са интуицията му и усещането за това как да се държи дори в много трудна ситуация. Ето защо той незабавно започна да се обкръжава с „най-добрите“, както казва той, тоест, най-верните.

Той умее да изкарва наяве слабостите и трудностите на събеседника си, а след това по всякакъв възможен начин се възползва от тях. По време на предизборната кампания той направи за присмех опонентите си с помощта на обиди и неприятни истории за тях. Той използва всички средства за постигане на целите си и по този начин побеждава всеки един. Нима някой още помни, че Джеб Буш беше любимият кандидат за президент на медиите, преди в кампанията да се включи Доналд Тръмп? Тръмп го стъпка: синът на 41-вия и братът на 43-тия президент на САЩ се появи пред журналистите със сълзи на очите, в този ден, когато той призна поражението си и се оттегли от надпреварата.

Тръмп има същото поведение и по отношение на световните лидери, с изключение на френския президент. Между другото, това изключение си заслужава да бъде разгледано по-подробно. Тръмп не уязвява Емануел Макрон, независимо от неговия тон и нападките му (нека си припомним призива на Макрон “ да направим планетата велика отново“). Френският президент не беше засегнат от нито един от тези прословути, неприятни туитъри от страна на Тръмп, което не може да се твърди за мнозина други политици.

Реториката и поведението на Доналд Тръмп в значителна степен излиза извън нормите, което изважда от равновесие събеседниците му, партньорите му и политическите му опоненти. Той сформира една константа: „принципът на неопределеността“. Държи се неразбираемо и неспирно обърква сметките на всички. Тактиката му е да поставя все нови и нови въпроси, което принуждава отсрещната страна да забрави главната цел на преговорите. Той умее да разсейва вниманието и да манипулира: в резултат всички се объркват и не могат да поемат инициативата. Точно в този момент той прави своя ход и постига това, което желае. Обикновено това е много по-малко от това, което той е споменал в началото (всичко е просто една уловка), а отсрещната страна си тръгва доволна и убедена, че е победила. Самият Тръмп описва този подход подробно в книгата си „Изкуството на сделката„.

Книгата "Изкуството на сделката"

Едуар Юсон: В това отношение Тръмп е още по-проницаем от Бисмарк: все пак  той публикува книгата “ Изкуството на сделката“. В нея той се изказва като бизнесмен, но съдейки по всичко, очевидно той се придържа към същия подход и в политиката. В своята книга той привежда 11 правила:

1) Цели се високо;

2) Готви се за най-лошото;

3) Разчитай на няколко резервни варианти;

4) Самостоятелно проучвай пазара;

5) Прецени с какви лостове за влияние разполагаш;

6) Сам избирай областта си на действие;

7) Накарай всички да разберат с какво се занимаваш;

8) Отвръщай на ударите;

9) Изпълнявай задълженията си на контрагент;

10) Задържай цената в разумни граници;

11) Наслаждавай се на това, което правиш.

Всички тези правила е доста лесно да ги пренесете в политиката и да анализирате методите на Тръмп. Вземете, например КНДР. От самото начало Тръмп говореше за намерението да я принуди да подпише договор за ядрено разоръжаване, а в по-дългосрочен план той, вероятно, разчита да успее да свали комунистическия режим.

Той очакваше безумната реакция на Ким и го заплашваше с ужасни последствия. Стремеше се да запази свободата си на маневри, за да е в състояние бързо да сменя методите си на действие. Тръмп лично се занимаваше с този въпрос, отказвайки да го предостави на експертите по международни преговори. Използваше всички лостове, с които разполага: военната мощ на Съединените щати, както и желанието на Русия и Китай да се постигне споразумение, да не говорим за желанието за мир от страна на местната и международната общност.

Тръмп атакува Ким в областта на ядрените оръжия, а не по отношение на човешките права или идеология. Като човек запознат с коридорите на телевизията, той пише сценарий, чийто драматизъм не отстъпва на филма „Западно крило“.

Когато Ким се опита да избяга от подготвения му сценарий, Тръмп се престори, че отменя планираната среща на върха, но в крайна сметка удържа на думата си и сключи споразумение, което още от самото начало той определяше за възможно. Той постигна всичко това обхождайки всички заплахи, за които предупреждаваха множество експерти, и вероятно изживя един от най-запомнящите се епизоди в кариерата си като преговарящ.

– Кои моменти помрачават тази реторика? Ирационалността на неговите реакции и туити, агресивните нападки или изкривяването на реалността? Възможно ли е да разглеждаме положителните последици от действията му, като резултат постигнат „независимо от него“?

Жан-Ерик Бранаа: Основната сила на Доналд Тръмп е в създадения от него образ, който днес му позволява да не спазва правилата и условностите на длъжността му и дори да създава „фалшиви новини“, ако е необходимо. По време на президентската кампания той заяви, че неговият електорат е необичайно лоялен към него. Той дори заяви, че би могъл да убие избирател на 5-то авеню в Ню Йорк и това по никакъв начин не би се отразило на намерението на другите да гласуват за него.

Неговите постъпки, горещият му темперамент и често неразбираеми от мнозина действия, в крайна сметка станаха част от неговата индивидуалност и гласоподавателите постепенно свикнаха с тях, дори и да не ги приемат безусловно. Той смачка политическата коректност и по този начин се противопостави на социалните и политическите табута. Преди него никой друг държавник не се решаваше да направи това. Също така си струва да осъзнаем, че избирателите бяха наясно с това, когато гласуваха за него.

Всичко това не попречи на 61 милиона американци да пуснат бюлетината с името му в избирателната урна.

Днес всичко това му дава сила, с която много малко световни лидери могат да се похвалят. Останалите са ограничени от норми, които им пречат да действат по свое усмотрение, да разчитат на интуицията си и чувствата си. Това не се отнася за Доналд Тръмп. Споразумението, което постигна на срещата на върха с Ким Чен Ун е образцово доказателство за моите думи. Анулирането на срещата на 24 май и обратното решение няколко дни по-късно, без съмнение, щяха да доведат до безпрецедентна криза във всяка една друга страна.

12 юни 2018 г., Сингапур

12 юни 2018 г. Сингапур

С Доналд Тръмп не се случва нищо подобно. Всички се впускат в задълбочени полемики за неговия характер и психическото му здраве, но в крайна сметка възприемат неговия ритъм, график и позиция. Достатъчно примери мога да ви дам. Днес е малко вероятно това да се промени, защото няма държавник, който да го накара да промени този подход.

Едуар Юсон: Напълно разбирам, че Тръмп е ненавиждан от мнозина. Но нима трябва да го смятаме за идиот или да го наричаме „жалък“, както прави Юбер Ведрин? Напротив, колкото повече мразите 45-тия президент на САЩ, толкова повече трябва да се опитате да разберете и признаете силата му. Не вярвам, че той успя да постигне всичко това, въпреки самия себе си. Не възнамерявам да го оскърбявам, подценявайки способностите му. Не смятам, че Тръмп лъже повече от другите световни лидери.

Простете ми, но ако се доверявате на Си Цзинпин, повече отколкото на Доналд Тръмп, тогава вие нямате и представа какво отличава президента на една велика демокрация от всемогъщия лидер на неототалитарен режим.

Не ви харесва това, което Тръмп пише в Туитър? Но защо тогава не критикувате факта, че основните медии не предоставят възможности за балансирана оценка на неговите действия? Може да не ви харесва, че Тръмп прави всичко за политическото си оцеляване, но едва ли ще бъдете разстроени, че той преодолява хегемонията на традиционните медии с помощта на социалните мрежи.

Да вземем за пример, това което се случи съвсем наскоро – дебатът за търговията на срещата на върха на Г-7. Защо медиите не направиха подробен анализ на дискусиите на срещата? Защо не написаха, че в определен момент Доналд Тръмп предложи премахването на всички митнически бариери?

Основната цел на споразуменията за свободна търговия се състои в това да постигнеш максимална експанзивност и откритост на външните пазари, но в същото време да намериш странични начини за защита на вътрешния си пазар. Какво се случи на срещата? Нито Германия, нито Канада подкрепиха предложението му. Те не биха могли да направят това без да застрашат благосъстоянието на част от своите избиратели? Защо тогава всичко се представя като борба на доблестни защитници на свободната търговия с един чудовищен протекционист?

Всички държави, по един или друг начин, са протекционисти. Тръмп предлага връщане към едни от най-обективните мерила на международната търговия – митата. Факт е, че те винаги могат да бъдат сравнявани реципрочно, докато, например, приносът на държавата в защитата на френската икономика или ограниченията за защита на немската икономика е много по-трудно да се оценят. Не знам дали това е гениално, но при всички случаи тази стъпка изглежда разумна.

 

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.