Шест години служба в легиона. Част 2 – В Гвиана

– Нека се върнем отново назад. Предполагам, че периодът на обучение е бил много тежък?

– Тежичко си беше. Още повече, че там се сблъскваш с този шок, когато преминаваш от цивилния начин на живот към военния. А и все пак в легиона се предполага условията да са доста тежки. Физическата подготовка е много тежка, дисциплината е прусашка. След като преминеш през двуседмичните изпити и те одобрят, те изпращат във военна част, в която обучението продължава четири месеца. Числеността на състава е около 50 новобранци, като мен ме изпратиха в центъра в Кастелнодари. След време се наложи пак да отида в центъра в Кастелнодари, за да премина 10 седмичен курс за ефрейтор.

По време на обучителния период те изпращат в хижа някъде в планината в нещо като стара ферма и общо взето точно в тази ферма се започва истинският живот на легионер – повишено физическо натоварване, намалена дажба за храна, по-малко сън и т.н.

– С какво ви хранеха там?

– По време на марш-наскок на всеки се полагаше дажба суха храна. Тя включваше 2 консерви (за обяд и вечеря), бисквити, чай, кафе, захар и… това е. Иначе в самата хижа си имахме кухня, но общо взето храната беше много оскъдна.

– Каква е тази хижа?

– Говоря образно казано. Просто сграда в планината, пред която беше разположен пилонът с френското знаме. Всяка сутрин и вечер се строявахме за проверка и за вдигане и снемане на знамето.

– Пеехте Марсилезата ли?

– А, не. Ние пеехме друго „Code d’honneur du légionnaire” – Кодекс на честта на легионера.

– Материалната база как беше?

– Порутена постройка, извън сградата беше разположена тоалетната и банята. Изкарваха ни голи и ни даваха една минута да се изкъпем. Системата на къпане беше много странна – влизаш и ти пускат за няколко секунди водата, за да се намокриш, след това още няколко секунди ти се предоставят, за да се насапунисаш и да се измиеш. Целият процес на къпане траеше не по-дълго от 1 минута. След това излизаш на двора, а понякога атмосферните условия бяха доста лоши и чакаш другите също да се изкъпят.

– Сигурно сте се разболявали често?

– Интересното е, че там никога не пипнах вирус. Но бяхме и доста закалени. Имахме си едно езеро, в което ни мятаха постоянно. Но този обучителен период беше началото на пролетта – април месец. Спомням си, че когато ме повишиха в ефрейтор, по процедура се изискваше да обучавам новобранците в тези т.нар. ферми – във Франция тези бази са 3 на брой. Тогава периодът, в който обучавах новопостъпилите легионери беше началото на ноември и ви уверявам, че беше доста по-тежко от времето, в което аз бях новобранец.

Във фермата престоявахме месец и след това ни връщаха отново в легионерските казарми. Там бяхме разположени по 4-5 човека в стая, като за всяка стая отговаряше ефрейтор. Така бяха организирали процеса, че нямаш и 5 минути свободно време, за да измислиш някаква глупост. Винаги има някой да те наблюдава, да те подплясва, да те подбутва.

– В легиона има ли арестантско помещение?

– Да, но в новобранския център нямаше. В центъра ти си дотолкова изцеден, че и на ум не ти идва да направиш някаква беля. Общо взето настъпеше ли 22 и 30 часа лягахме като трупове и спяхме непробудно.

– Какъв вид леко стрелково оръжие ползвахте в легиона?

– Famas (Бел.ред. Френска щурмова винтовка, калибър 5,56 мм).

Боец от Чуждестранния легион въоръжен с винтовка Famas.

Боец от Чуждестранния легион въоръжен с винтовка Famas.

– Легионът ли е ударната групировка на френската армия?

– Може да се каже. Легионът е създаден 1831 г. с една единствена цел поддържане на колониалната политика на Франция – всички подразделения са предназначени за Африка и Азия. През 50-те години легионът взима дейно участие в Индокитайската война, в Тунис, Мароко, Алжир.

– Имал ли си притеснение, че по време на твоята служба може да избухне конфликт и да ви изпратят там?

– Не. Всъщност такъв конфликт имаше – войната в Афганистан. След приключване на мисията ми във Френска Гвиана трябваше да имам 6 седмици отпуск. Обаче ми казаха, че ме прехвърлят в парашутен полк и тъй като парашутните подразделения ги прехвърляха спешно в Афганистан ми обявиха, че се налага да ме пуснат само 6 дни в отпуск и по спешност да премина обучение за парашутист.

– Притесни ли се, че ще те изпратят в Афганистан?

– Не, по това време бях силно мотивиран. Самият аз, след като ми премина двегодишната служба във Френска Гвиана поисках да стана парашутист. Сега, ако ме попитат никога не бих се съгласил да стана парашутист. Там бяха събрани най-големите откачалки, в добрия смисъл на думата. В другите видове подразделения на легиона беше нормална военна служба, а при парашутистите си беше истинска лудница.

– Чувал съм, че в легиона ви дават нови имена. Вярно ли е това?

– Да. Освен името, което ти дават, ти сменят и датата на раждане и т.н.

– Каква е идеята на това?

– Принципно по този начин са привличали в легиона различни авантюристи, които по една или друга причина са се криели от закона. След 5 годишна служба под знамената на легиона ти се предоставя френски паспорт с новата самоличност. Но, доколкото чух вече са спрели тази практика да дават нови самоличности. Когато аз постъпих в легиона, задължително ни сменяха имената. Но тази практика беше останала по-скоро като традиция.

Има и нещо друго, във Франция обществото е изключително чувствително. Това ще рече, че ако в резултат на инцидент загине френски войник, тогава медиите раздухват случая до небесата и се започват едни въпроси срещу управлението – защо пращате нашите деца да гинат под куршумите и т.н. Докато, ако загине легионер и никой във Франция не знае кой е той, кое е семейството му, как е истинското му име… нищо не се случва, просто няма такъв силен обществен отзвук.

– Имаше ли изпит след приключване на обучителния период в новобранския център?

– За два дни трябва да се осъществи марш наскок от 60 км. в пълно бойно снаряжение. Едва след марш наскока се приема, че си преминал успешно обучението. Връчват ти бялата шапка и чак тогава вече ставаш официално легионер. Преди това се водиш ангаже волонтер (engage volonter) – доброволец.

– Може ли да кажем, че бойците от определена народност са по-добри от другите легионери? Кои бяха най-добре подготвените легионери?

– Определено руснаците и поляците. Сърбите също. Много от тях имаха боен опит, тъй като бяха участвали в Югославските войни през 90-те. Някои бяха просто създадени за тази професия. Даже смятам, че не биха оцелели в цивилния живот без динамиката на легиона. С мен се случи почти същото. След 6 години в легиона адаптацията навън беше изключително трудна за мен. Просто се бях научил да изпълнявам заповеди без да разсъждавам. А навън никой не ти казва какво да правиш – просто ти си отвикнал да действаш, прилагайки собствена инициатива. Ето защо многобройни са случаите, когато даден легионер се уволни и след година-две се завръща обратно в легиона.

– Разкажи ни какво се случи след обучителния период?

– Разпределиха ме във Френска Гвиана. Това беше най-развратната точка на легиона. Бяхме дислоцирани близо до бразилската граница и беше пълно с бразилки.

– Спомена за бразилки…

– Ние бяхме доста примамлива плячка за тамошните жени. Първо сме европейци, второ сме финансово осигурени, така че използваха всякакви начини, за да успеят да те обвържат и да се измъкнат от там. Някои мои колеги легионери бяха толкова хлътнали, че чак дебитните си карти им бяха дали. Така че, ако видиш някой във Франция с бразилка много е вероятно да е бил легионер във Френска Гвиана, макар че след това, като дойдат в Европа повечето такива връзки се разпадат. Просто самите латиноамериканки си представят, че Европа е някакъв приказен рай, но всъщност реалността е друга.

– Какво правехте във Френска Гвиана?

– Основната ни задача беше охраната на космодрума Куру. Всеки месец се изстрелваха ракети в космоса от космическия център. Самият космодрум е с огромна площ, в който са разположени различни стартови площадки, там се сглобяват ракетите, там са разположени и научните изследователски центрове. Примерно, като си тръгвах от Френска Гвиана руснаци и китайци строяха стартови площадки в рамките на космодрума.

Патрул от 3-ти пехотен полк към Френския чуждестранен легион охраняват подстъпите на космодрума Куру.

Патрул от 3-ти пехотен полк към Френския чуждестранен легион охранява външния периметър на космодрума Куру.

Освен с охраната на космодрума ни изпращаха на ротационен принцип в джунглите на Френска Гвиана. Около 100 легионера охраняваха космодрума, останалите 500 войници бяха дислоцирани в джунглата.

– Каква задача изпълнявахте в джунглите?

– Дебнехме за бразилски контрабандисти… на злато. Там бяха разположени цели „заводи“ за добив на злато. Откривали сме лагери със сто човека занимаващи се с добив на злато, с машини, с много добра организация. Казваха, че един такъв лагер добива на ден около килограм злато. Във Френска Гвиана има страшно много злато. Където и да копнеш изкарваш злато. В джунглата откъм бразилската част също има злато, но бразилците са безкомпромисни с контрабандистите на злато. Затова всички търсачи на злато се прехвърляха във Франция – Френска Гвиана. Разчистват джунглата, правят лагер и се залавят за работа.

– Значи сте преследвали контрабандисти на злато…?

– Да. Военни хеликоптери обхождаха джунглата и предаваха координатите на тези лагери. Самата джунгла беше толкова гъста, че на ден изминавахме около 2-3 километра. На всеки 20 минути минаваш в предната част на военната колона и сечеш с мачете, за да проправиш път. Самите контрабандистки лагери се охраняваха от кучета, които бяха разположени на подстъпите на бивака. Много трудно беше да проникнем в лагера незабелязани, защото кучетата ни надушваха отдалеч. Случвало се е да завардим лагер в по-далечен периметър и през нощта излавяхме като нинджи всеки осмелил се да излезне извън лагера.

– Добре, след като откриехте такъв лагер, случвало ли се е да стрелят по вас?

– Не. Намирали сме оръжие, но репутацията на легиона беше много сурова и контрабандистите не смееха да оказват съпротива. Но имаше и нещо друго самите контрабандисти знаеха, че нищо няма да им направим, след като ги хванехме. Провеждаше се разпит, след разпита ги транспортирахме до границата с Бразилия и си ги пускахме по живо, по здраво. На следващия ден те влизаха отново на френска територия. Имал съм случаи да хващам един и същ контрабандист няколко пъти за две години.

Легионери в джунглите на Френска Гвиана.

Легионери в джунглите на Френска Гвиана.

Спомням си за съвместна акция с бразилската армия за залавяне на контрабандисти. Самата джунгла е разсечена от различни речни притоци на река Амазонка. Имаше един лагер, който беше разположен от двете страни на такъв речен ръкав в джунглата. От едната страна на реката беше френска територия, от другата страна бразилска. Ние атакувахме лагера и всичко приключи тихо за около 10-15 минути, обискирахме заловените, разпитахме ги, изгорихме бараките им и т.н.

– Как едно момче от България оцелява в джунглата?

– Първоначално се провежда двуседмично обучение в джунглата, за да се приспособиш към условията. Как да си правиш хамак, как да се движиш, как да се пазиш, какво може да ядеш и т.н. Джунглата гъмжеше от всякакви гадини някои, от които си бяха много опасни.

– През деня сте в джунглата, а вечер в казармите?

– Целият период го изкарваш в джунглата, спиш си в хамака. Средно един такъв период продължава един месец. На мен най-дългият ми престой беше два месеца. Във Френска Гвиана 6 месеца продължава сухият период и 6 месеца дъждовният период. Когато е сухият сезон не се добива толкова злато, защото речните ръкави се пресушават, а прехвърлянето на хора, злато, храна се осъществява главно с лодки, а и златото трябва все пак да се промие. Основният добив на златото се извършва през дъждовния период.

Начинът, по който се спи в джунглата.

Как се спи в джунглата.

Цял ден обхождаш джунглата, прогизваш до костите, към 17 часа спирахме и организирахме лагер. Поставяш си хамака, отгоре си слагаш покривало, че иначе ще те вали. И така спиш. От сутрин до вечер си мокър, газиш в кал, много гъста джунгла, целият гъбясал и изранен – тежичко си беше.

В Южна Америка има няколко вида трески. Едната, която е по-разпространената, не е смъртоносна, но проблемът е, че дори и да прекараш тази треска след няколко месеца може пак да те удари и всичко да се повтори отново. Другата разновидност е много тежка, но тя пък се минава само веднъж.

Мен ме покоси трета разновидност на този вид треска. Няколко дена не знаех къде се намирам. От главата до петите станах червен като рак, все едно си стоял цял ден на 40 градусов пек и си изгорял адски. Очите също почервеняват. Кожата толкова те боли, че не може да си облечеш дреха, нито да легнеш, нито дори да си обърнеш главата настрани.

Иначе имах един приятел от Беларус, с който бяхме заедно в новобранския център, заедно ни разпределиха и във Френска Гвиана. Това момче се занимаваше с фитнес и беше доста голям на външен вид. За 7-8 месеца тази треска го удари 6 пъти. След като излезна от лазарета, буквално не можех да го позная, беше се стопил напълно.

– Не е ли опасно в джунглата предвид възможността да те нападне някое животно?

– Не бих казал. Животно може да те нападне, само ако се грижи за малки. Дори и анакондата не е опасна. В джунглата опасни са насекомите.

– Какво ядяхте в джунглата?

Вечер, след като лагерът в джунглата беше направен ходехме за риба. Във Френска Гвиана си отядох на риба, всяка вечер присъстваше в менюто ни. Честно казано толкова страшни риби човек може да види само там. Вадили сме риби по половин метър със зъби като при хората – имах чувството, че това рибище, ако ме захапе ще ми откъсне ръката. Даже, когато вадехме такива екземпляри се замислях, дали да влизам да се къпя в реката. Всяка сутрин се къпехме в реките, след това се мажехме със специален спирт, заради гъбичките от влагата.

Легионери прекосяват един от притоците на Амазонка с лодка.

Легионери прекосяват един от притоците на Амазонка с лодка.

Отделно, когато разбиехме контрабандистки лагер им взимахме храната – ориз, консерви и т.н.

– По време на престоя в джунглата имахте ли някаква връзка с цивилизацията?

– Не. Телефон не може да вземеш със себе си, защото заради влагата на 5-тата минута ще излезне извън строя. Но ние и в новобранския център нямахме връзка с роднини и приятели. Телефоните и компютрите бяха абсолютно забранени.

– Какъв беше стандартът във Френска Гвиана?

– Това е френска територия като в Европа. Град Куру, в който бяхме разположени беше съвсем нормален европейски град, имаше всякакви удобства, валутата е евро. Много красив град. Цените бяха като във Франция, но това се дължи и на високоплатените специалисти, които работят в космодрума.

Иначе, след като ни приключеше периодът в джунглата, ни се предоставяше 3-4 дни отпуск. Ние се възползвахме от този отпуск и прескачахме до Бразилия. Границата минавахме с моторна лодка, без документи, без проверки. Ходехме в едно малко бразилско гранично градче. Там си беше пълна мизерия, всичко беше много евтино. В този град прекарвахме отпуските си и се отдавахме на пълен релакс, наречи го направо оргии и разврат. Някои от легионерите бяха без абсолютно никакви задръжки в това отношение.

– Нямали ли сте проблеми с местните в баровете, дискотеките?

– Сблъсъци извън казармата имаше. В Куру имаше много нелегални бразилци, които се занимаваха основно с незаконни дейности. За да се избегнат проблеми, задължително из града излизахме с униформа. Така местните знаеха, че сме от легиона.

Спомням си един случай в бразилско градче. В Бразилия, а и в Южна Америка има много сериозна общност на травестити, които понякога могат да бъдат много агресивни. Във всяко заведение в Бразилия има винаги по 10-15-20 травестити, зависи от големината на бара. Тогава бяхме шестима легионера в едно барче. Пиехме, като на нашата маса бяхме настанили и няколко бразилки. Една от бразилките се скара с травеститите. Няма да повярваш, но бяхме атакувани от шайка травестити, които използваха всякакви подръчни средства – бутилки, маси, столове. Беше си малко като улична битка между футболни фенове…

Част 1

Очаквайте в третата част продължение на увлекателния разказ на българското момче, което прекоси целия свят в служба под френския флаг. В последната част ще разберете какво е да си войник в най-елитното подразделение на френската армия – 2-ри парашутно-десантен полк на Френския чуждестранен легион. Скоро!

Част 3

Снимки – www.yap-helper.ru; https://477768.livejournal.com/3431714.html

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.