Фаст фудът в Древния Рим

Бързото хранене в Древния Рим е поразително по своята автентичност. В малките заведения за хранене, които били хиляди във Вечния град, е можело да правите секс, да хапнете прото-пица, да се сбиете, да съзяклятничите с бунтовно настроени граждани и да пийнете греяно вино с подправки – и всичко това на крак, по време на обедната почивка. Бързо хранене, бърз секс, живот на бързи обороти – римската култура дотолкова е била проникната от фастфуда, че дори императорите, които влагали цялата си енергия и власт, не успели да се преборят с това яление.

Как се появили термополиите

Във всяко едно отношение Древният Рим е първият пълноценен мегаполис в древния свят. В него живеят повече от един милион души, много от които обитават къщи съставени от няколко апартамента, а някои от тях са били дори и  многоетажни. Като всеки един мегаполис, нуждата от заведения за бързо хранене е била очевидна. Ордите бедни и вечно бързащи работници е трябвало да бъдат нахранени бързо, сито, евтино и буквално на бегом.

Така в Рим се появяват термополиите – заведения за хранене, които изпълняват същата роля, каквато играе уличната храна в живота на съвременните източни мегаполиси, да речем като Хонг Конг.

Термополията идва от гръцкото θερμός „топло“ и πωлеω „продавам“, така че този тип заведения очевидно имат гръцки корени. Във всеки случай те са чисто римски и национален феномен. Разпространяват се от Рим, където от тях е имало остра нужда, до другите градове на империята, където принципно не е имало потребност от заведения за бързо хранене, но самата идея е оценена и приета. Само в Помпей, град с население от 20 хиляди души, е имало най-малко 150 термополии – римляните, както виждаме, са обожавали фаст фуда.

Термополия

Именно заради това изглежда непонятна неофициалната забрана за посещение на заведения за бързо хранене на привилегированите класи. Само на плебеите е било разрешено да се хранят в термополиите, докато на гражданите с по-висок социален статус се е предписвало да се хранят в дома си или на организирани приеми.

Ако сенатор бъде засечен из улиците на Рим с фаст фуд в ръка, го е грозяло сбогуване с политическата му кариера.

Да ядеш в заведения за бързо хранене означавло да опетниш доброто си име и това на семейството си. Но дори и най-високопоставените представители на древноримското общество си позволявали това прегрешение – преоблечени, с качулки, които криели лицата им, те се запътвали към термополията, за да се нахранят с питателни и укорителни ястия. Това означава, че в публичния дом е можело да отидете открито и смело, а в заведенията за бързо хранене – само след като сте взели всички предпазни мерки, за да не ви разпознаят.

Как е изглеждала термополията в Древния Рим

Термополия

Типичното заведение за бързо хранене е било малко помещение, в центъра на което се разполага П-образен тезгях. В самия тезгях са вградени големи котли с гореща вода, които служат за затопляне на храната. В котлите не се е варила храна – вътре в тях са поставяли гърнета и по-малки съдове, които били пълни с храна, като по този начин храната се е запазвала по-дълго време топла. Благодарение на тази система посетителят не е трябвало да чака да му приготвят поръчката – тя вече го е очаквала – готова и гореща.

В термополиите не е било прието да се седи, клиентите се хранили буквално на крак. Макар че по правило в тези заведения е имало и пейки, разположени край стените – те били предназначени за тези редки посетители, които не бързали или които са прекалили с количеството изпито вино. В стените били фиксирани куки, на които висели наденици и осолени бутове, а задният двор на заведението често представлявал градина с насаждения от ароматни билки и подправки за ястията. Така че римляните не са утолявали глада си само с прясна храна.

Термополия

По принцип миризмата, която се е носила в термополиите е била доста специфична: мирисът на пот на струпалите се да се нахранят работници се смесвал с аромата на месните продукти по стените, свежите подправки и пикантното греяно вино, което се предлагало в тази заведения. А благоуханието на винаги топлата храна заставяла сенаторите да рискуват кариерата си и да се отбиват в термополиите.

Но термополията не е единственият тип гостилница за бързо хранене в Рим. Освен нея съществува и т.нар. попина – това е заведение за бързо хранене с явно изразено предпочитание в употребата на алкохол. Грубо казано, това е подобие на съвременния бар, но в попината се предлагало и сготвена храна.

Типичният римлянин от непривилегированите социални класи посещавал попината не само, за да се напие след работния си  ден, но и за да си поръча проститутка, а и за да се сбие. В попините е можело да срещнете всякаква сбирщина: от роби и освободени роби до чужденци и както казахме тези неуморими сенатори.

Термополия

Други форми на обществено хранене са римските каупони. Това са заведения, в които освен храна и алкохол, можете да откриете и подслон, където да пренощувате. Разбираемо е, че в града каупоните се различавали незначително от попините – и двете места са били сборища на пияници, проститутки и кавгаджии. Но в малките населени места каупоните са били много по-чисто и приятно място. Да се отбиете в тях не е било укоримо и неслучайно мнозина римляни съчинявали стихове за уютния и тих каупон, който приютява странниците от студа и глада. Което, между впрочем, не значи, че тук не може да си наемете проститутка. Просто нейната роля играе или сервитьорката, или някоя от  жителките в населеното място.

Разсадник на грях и бунтовнически настроения

Термополия

За обикновения римлянин посещаването на заведения за бързо хранене е някакъв вид социално общуване. Дори, ако отчитаме факта, че той буквално притичва до термополията, изгълтва надве-натри евтиния си обяд и продължава с препускането. Римляните, както се полага на жителите на един мегаполис, вършели всичко в движение, но винаги успявали да си свършат работата. Така че тук, в термополиите, давейки се с храна и вино, те можели да научат основните новини – от местните, до световните, да сключат сделка или да споделят последните клюки, а защо не и да си разкажат най-новите вицове за императора (в този момент, някъде в ъгъла, сенаторът най-вероятно се е задавял с комата си хляб).

Освен това, отново тук, без да се налага да се лишавате от фаст фуда, е можело да получите и бърз секс. Освен проститутките, които непрекъснато висяли в заведенията за бързо хранене, сексуални услуги предлагали и самите сервитьорки, барманки и дори собственичките на заведението. Надписите и стенописите в Помпей безспорно показват, че това се е практикувало повсеместно.

И това е било съвсем нормално: хапвате набързо една боб чорба, изпивате кана с греяно вино с подправки, бърз секс в съседната пряка с проститутка, а след това обратно на работа – докато не е приключила обедната почивка и началникът не ви наложи глоба за закъснението.

Причината за тази окраска на порочност, с която аристокрацията обрисува термополиите, въобще не е безразборният секс. Заведенията за бързо хранене изпълняват ролята и на дискусионни клубове и се превръщат в истински разсадници на бунтовни и опозиционни настроения. Вулгарните анекдоти за патрициите и техните съпруги са най-безобидното нещо, което може да се чуе. Почти всеки един преврат и въстание са планирани точно в термополиите и попините. В тези анклави на анархията загрятият от виното плебс обсъждал различни планове за бунт и брожение.

Нищо чудно, че римските императори се заемат със заведенията за бързо хранене с усърдие, чието постоянство заслужава възхищение. Ако се доверим на  Светоний, Тиберий забранява продажбата на хляб и сладкиши, Нерон забранява „варената храна, с изключение на зеленчуците и зелените подправки“, по времето на Веспасиан е разрешено да се продава само боб. По този начин владетелите се опитват да задушат заведенията за бързо хранене, да ги направят нерентабилни, като основната им цел е да лишат бунтовниците от основната им политическа трибуна.

Но никой не успява да унищожи уличната храна. Императорите, а с тях и техните драконовски укази, умирали, а любовта към термополиите единствено укрепвала.

С какво се хранели в термополиите

Тези, които мечтаят за римския автентичен фаст фуд ги очаква разочарование. С нищо особено, дори бихме добавили с нищо вкусно не се е отличавал римският фаст фуд, без да броим обикновената пица или паста. Неслучайно комедиографът Плавт нарича римляните „кашеяди“.

Обикновените жители на града посещавали термополиите, за да хапнат задушен боб, пресни сладкиши, каша и ако им стигнат парите – месце на скара.

Запазена марка на термополиите е Калида – вино с подправки, разредено с гореща вода – това е бил и алкохол, и вид чай, и единственото средство, което предпазвало римляните от дизентерия. В Галия е имало по-голям избор: на посетителите предлагали и бира (впрочем това е бил доста блудкав ейл).

Съхраняват се и няколко рецепти за ястия, които могат да се наричат праобраз на пицата и дори бургерите. Разкопките в Помпей и оцелелите кулинарни книги свидетелстват, че на мнозина им хрумва страхотната идея да поставят на питките си гъсти сосове и парченца месо, а също и да притиснат изпечен на скара котлет между две малки парчета хляб. Но пицата и бургерите в древността така и не се превръщат в масова храна.

С други думи, римското обществено хранене е по-скоро ориентирано към стила на обществените столови в производствените предприятия и учебни заведения, отколкото към пицариите и бургерджийниците.

Единственото наистина уникално ястие, което може да се нарече отличителен атрибут на термополиите е моретум – римският аналог на пестото. Той се състои от настъргано сухо и осолено сирене, чесън, малко количество зехтин и оцет, както и сол, листа от целина и кориандър. Всичко това се стрива и разбърква в мека маса, която се маже върху пресен хляб. Получавало се е нещо подобно на сандвич.

Менюто на типичното заведение за бързо хранене в Древния Рим се ограничава до леща, каша, хляб, месо, сирене и калида. В по-отбраните заведения е можело да се намери рибен сос, известен като гарум, както и ядки. В някои се е срещало и аналогът на съвременните енергийни барове – запечено сирене, покрито с мед.

Термополиите, попините и каупоните са типично римско творение. Когато римската империя рухва, те също минават в забвение. Остава само да се чудим защо Византия, която във всичко останало се смята за приемник на Рим, не възприема тази идея за обществено хранене. Някакъв тип гостилници съществували в големите пристанищни градове на Византийската империя, но те по-скоро са средновековни кръчми, отколкото типичните римски термополии с горещо вино, протобургери и проститутки.

Източник – www.disgustingmen.com

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.