Тютюневият порцион във Втората световна война

Втората световна война е съпътствана не само от барутен, но и от тютюнев дим. Освен хранителната дажба войникът ежедневно се е нуждаел от такива стимуланти като алкохол, наркотици (амфетамини) и тютюн. И в Червената армия, и във Вермахта тютюнът (цигарите) влизат в ежедневната разкладка на военнослужещите.

По време на война пушенето придобива нов смисъл за всеки един войник. Сред всекидневните бомбардировки, обстрели, сражения и смърт войникът намира в тютюна това малко късче мир, тишина и спокойствие, което му напомня за родния дом и семейството. Освен това ударната доза никотин помага да се намали стреса, успокоява нервите, подтиска чувството за глад. С една дума тютюнът е средството, което помага на войника да не си изгуби окончателно разсъдъка сред касапницата на фронта. От статията ще разберем какво конкретно са пушили войниците по време на Втората световна война и защо американският президент Франклин Делано Рузвелт определя тютюнът като стратегическа суровина.

Червената армия

По време на войната съветските войници получават ежедневно 20 грама махорка, което е достатъчно за свиването на 20 цигари или 10 грама тютюн. Освен това веднъж месечно им са се полагали 3 кибрита и 7 пакетчета хартийки за цигари. На средния и висшия офицерски състав в действаща армия се е полагало допълнително 25 броя цигари или 25 грама тютюн на денонощие, както и 10 кибрита на месец.

Тук е нужно да отбележим, че тютюнът и махорката са две различни неща. Махорката (Nicotiana rustica) е доста по-непретенциозна към почвените и климатичните условия на отглеждане за разлика от тютюна (Nicotiana tabacum). Махорката е по-силна от тютюна, дращи гърлото, с плътен и гъст дим. Освен това, за да си свиеш цигара с махорка не е нужно да разполагаш със специална хартия за цигари – достатъчен е и фронтовият вестник.

Следните марки махорка са пушени от съветските бойци: „Укртютюн”, „Крымтабак”, както и всевъзможни средноазиатски сортове евтина махорка. Първоначално махорката се е предоставяла на войниците в цигарени пакети, а впоследствие се е пресипвала в кесии за тютюн. Между другото, по време на войната съществува традиция за изпращане на подаръци от тила за фронтоваците. Най-желаният подарък за един боец на фронта е бил ръчно ушита кесия за тютюн от красива девойка, с която боецът евентуално започва кореспонденция.

Работници опаковат тютюн за фронта.

Най-популярните марки цигари са «Беломорканал», които са се доставяли основно на летците и «Казбек», които са наричани от фронтоваците „командирски”, тъй като влизали в офицерската дажба и тази на лицата от политическите органи. Други популярни марки цигари са «Красная звезда», „Дукат” и «Звездочка». Йосиф Сталин е бил почитател на марката «Херцеговина Флор». Тютюнът от цигарите вождът набивал в любимата си лула – именно така е изобразяван Сталин от съветската пропаганда.

«Беломорканал»: най-масовите цигари от епохата на СССР. Наречени са в чест на Беломорско-балтийския канал, който съединява северното Бяло море с Балтийско море. Всяка кутия съдържа 25 цигари с относително ниска цена от 25 копейки. Всяка цигара съдържа 1,5—1,7 мг никотин и 27—32 мг смоли. Всички сте виждали по филмите за Втората световна война тези папироси «Беломорканал», чийто мундщук (направен от плътен картон) заема 2/3 от дължината на цигарата, а гилзата с тютюн е едва 1/3 от общата дължина на папиросата.

Ето какво си спомня офицерът-артилерист Дмитрий Неболсин: „Пушех извънредно много и често. Казват, че пушенето е вредно. Може и така да е. Съгласен съм с това. Но на фронта пушенето имаше особено значение за войниците. Изпушиш една цигара и на душата ти става по-леко, сякаш всяка клетка в тялото ти се изпълва с еликсир, без който е немислимо да облекчиш напрежението, умората и в крайна сметка да се успокоиш. След като обядваме, цигарата е задължителна, в противен случай обядът ви ще ви се стори незавършен и оскъден. Освен това как може да изпиташ удоволствие от почивка дадена по време на марш на скок, ако не изпушиш една махорка. Постоянно изпитвах желание да пуша. Когато нямах цигара или махорка, изтупвах тютюневия прах от джобовете си или събирах фасове в окопа. Случвало се е да пуша стрити изсушени листа и дори засъхнали конски изпражнения. Макар това пушене да беше съпроводено от непрестанни пристъпи на кашлица, ние не спирахме да пушим”.

Твърди се, че най-заклетите въздържатели от тютюневото удоволствие са служещите в разузнавателните части на Червената армия. Просто тютюнджийската кашлица по време на разузнавателна задача би довела до неминуема гибел. На 13 ноември 1942 г. е издадена заповед № 354, която предвижда вместо тютюнев порцион на непушачите от Червената армия да се предоставят 200 грама шоколад или 300 грама захар, или 300 грама бонбони. В интерес на истината малцина са бойците (основно жени), които изявяват желание да заменят тютюневата дажба с шоколад.

Във военните болници се е полагала тютюнева дажба единствено на ранени или болни фронтоваци, които са постъпили от действаща армия. На денонощие им се е полагало 25 броя цигари или 15 грама тютюн, както и 3 кибрита на месец. Интересното е, че след като фронтовакът е изписан от болницата, в комендатурата, където се оформят документите му, предоставят 3 кутии цигари на излекувания боец, като малка награда за изживените страдания.

«Ленд лийз»

Около 1000 тона цигари (марки „Камел” и „Лъки Страйк”) са доставени на СССР по програмата „Заем-наем“. Тези 1000 тона възлизат на около 1% от общото годишно производство на цигари в САЩ по време на войната. По-голямата част от тютюневите продукти доставяни по програмата „Заем-наем“ са предназначени за френските части в Африка, както и британската армия.

Реклама на цигари „Камел“ от юли 1943 г.

Блокадният Ленинград

Колкото и странно да звучи, но за ленинградчани тютюнът е имал същата стойност наравно с хляба, а за мнозина той е било по-ценен и от храната. Два дни, след като блокадният пръстен около Ленинград е сключен (8 септември 1941 г.), в града изчезват тютюневите продукти. Блокадниците смятали, че цигарите са средство срещу скорбут, освен това пушенето създавало кратковременно усещане за ситост, макар че едновременно с това и изостря мислите за така нужната храна.

По време на блокадата из улиците на Ленинград често е можело да се видят съобщения от рода на: „Доставям вода със спазване на хигиенните правила срещу умерено заплащане във вид на хляб или тютюн”. Стойността на махорката скача от 40 копейки до 200 рубли, т.е. цели 200 пъти по-скъпо или пък се е разменяла за 500-600 грама хляб.

Старите ленинградчани твърдят, че и най-високопоставените градски сановници са пушели «сено, което е преминало през отделителната система на коня», т.е. фъшкии примесени с тютюнев прах. След като животните са изклани, местната тютюнева промишленост се налага да измисли друг способ за пушене.

През април 1942 г., за първи път от началото на Блокадата, в Ленинград започва продажбата на тютюн. Само че предлаганият продукт съществено се е различавал от общоприетата представа на пушачите за ароматното, дъхаво, сладникаво и упойващо растение. Първоначално тютюневите фабрики в Ленинград започват да използват хмел като добавка (10-12%) към цигарите. Защо хмел? Просто в складовете на пивоварните заводи се съхранявали 27 тона хмел, а дилемата дали да се произвежда бира или цигари е лесно решима.

След като хмелът е оползотворен изцяло, като добавка към тютюна започват да добавят сухи, окапали листа от трепетлика, бреза, дъб, клен и други дървета. Кленовите листа се оказват най-подходящи. Работниците от тютюневи фабрики, както и учениците, се включват активно в събирането им. Мащабът на добива на сухи листа по време на блокадата е впечатляващ – до няколко десетки тона. Технологията е опростена – листата се сушат на открито, опаковат се в чували и след химическа обработка се добавят към тютюна (до 20%).

Освен това са използвани и „вътрешните ресурси“ на тютюневите фабрики. За десетилетията производство под дюшемето в тютюневите цехове се е натрупало сериозно количество тютюнев прах. Тя е събрана надлежно и е използвана в производството. При пушене сместа от изсушени листа и тютюнев прах пращи, сякаш има и добавени примеси от барут, от цигарите летят искри, които прогаряли дрехите на пушещия.

Нужно е да се отбележи, че войниците и матросите на фронтовата линия защитаващи Ленинград ежедневно получават полагаемата им се червеноармейска тютюнева дажба – 20 грама махорка или 10 грама тютюн. Снабдяването с тютюн се е считало за въпрос от стратегическа важност – тиловаците са знаели, че могат да лишат войниците от каша, но не и от тютюн. Никой не е рискувал да предизвика яростта на озлобени фронтоваци, страдащи от никотинов глад.

Вермахт

Почти през целия период на Втората световна война военнослужещите от Вермахта не са били лишавани от тютюневото удоволствие. Германският тютюнев гигант «Реемстма», който осигурява 60% от цялото производство на цигари в Третия райх, успява да задоволи нуждите на Вермахта от тютюневи изделия почти до края на войната. В забележителния роман на Димитър Димов „Тютюн” много добре е пресъздадена дейността на българските тютюнотърговци, които са основни доставчици на концерна «Реемстма» (Reemtsma Cigarettenfabriken GmbH). В периода 1935-1939 г. водещ експортен артикул на Царство България е тютюнът – с над една трета от сумата на износа.

Дори и в окопите на Сталинград немските войници са редовно снабдявани (макар и в намалено количество) с „Juno„, „Ernte 23„, „Ekstein №5„, „Mokri Superb“, „Oberst“ и други. В края на войната ситуацията обаче е коренно различна. Немските фронтоваци се принуждават да пушат „картонени” ерзац цигари, съдържащи минимум тютюневи листа и максимум заместители.

В тютюневата дажба на военнослужещите от Вермахта влизат 6 броя цигари. На когото това количество не е достатъчно е длъжен да си ги набавя за собствена сметка, но не повече от 50 цигари месечно.

Командирът на сапьорен батальон от 79-та пехотна дивизия Хелмут Велтц си спомня, че в Сталинградския „котел” денонощната дажба цигари е сведена до 3 броя. Ето какво споделя немският офицер за тютюна: «За нас тютюнът е морфин, покой и мир. На фронта тютюнът е синоним на цялото богатство на света. Тютюнът е настроение, тютюнът е боен дух и воля за съпротива. Но тютюнът е и нещо повече от това. Няколко грама тютюн могат да се обменят за хляб, шоколад или топла храна. С един пакет цигари можете значително да си облекчите службата – да ви вземат караула, да си осигурите място близо до печката в блиндажа и т.н.»

От 15 февруари 1942 г. в Германия е въведена купонна система за цигарите и тютюна – на бременните жени, жените до 25 и над 55 години не им са се полагали купони. Нужно е да отбележим, че преди началото на войната в Германия се води доста сериозна кампания срещу тютюнопушенето, инициирана от върлия противник на цигарите Хитлер (макар и в младините си да е бил страстен пушач).

Пушенето е обявено за причинител на рака, атеросклерозата, безплодието, детската смъртност, сърдечните пристъпи, лошия дъх, че дори и за хомосексуализма. Пропагандата започва да твърди, че тютюнопушеното снижава точността на стрелбата, готовността за продължителен марш на скок, както и управлението на самолети. В теоретично пособие на „Хитлерюгенд” се твърди, че моряците пушели, за да снижават сексуалния си глад. В края на 30-те години на XX век на военнослужещите от Вермахта, СС офицерите, служителите в полицията и Луфтвафе им е забранено да пушат в работно време и на улицата (Луфтвафе са имали забрана за пушене дори и в дома си).

Въпреки антитютюневата кампания провеждана от нацисткото ръководство през 1939 г. собственикът на концерна „Реемстма” Филип Ф. Реемстма е назначен за ръководител на Fachuntergruppe Zigarettenindustrie (отдел по производство на цигари във Wehrwirtschaftsführer – обединение на компании, които работят за фронта). По това време компанията притежава 60% от цигарения пазар в Германия.

Една от най-популярните марки цигари сред войниците на Вермахта са „Ekstein №5“ – качествени цигари без никакви добавки и заместители. Производството  е на компанията «Eckstein-Halpaus» със седалище в Дрезден. Цигарите са от сорт „Вирджиния”, без филтър, 6 или 12 броя в кутия, силни цигари с плътен вкус, които буквално удрят в петите (съветските военнослужещи не ги долюбват особено много, тъй като ги смятали за твърде леки). Стойността им е 3,33 райхсмарки.

САЩ

На всеки американски войник му се е полагало ежедневно 1 кутия цигари, която е съставена от 4 броя цигари плюс 1 кибрит с 10 клечки. Цигарите са включени към ежедневната „хранителна дажба К“. На самите цигарени кутии има надпис „Не са предназначени за продажба” или „Мострена кутия”. Най-често войниците са пушели „Chesterfield”. Други брандове, които са включвани в тютюневата дажба на американските войници са „Lucky Strike“, „Philip Morris”, „Camel”, „Chelsea”, „Raleigh”, „Fleetwood” и „Old Gold”.

Дървен контейнер с цигари „Камел“ предназначени за американската армия.

 „Честърфийлд” е една от най-старите марки цигари в света. През 1873 г. компанията «Drummond Tobacco Company» започва производството им, днес собственик на бранда е компанията «Филип Морис». След като американците окупират Западна Германия, цигарите „Честърфийлд”, влизащи в ежедневния порцион на войниците, стават изключително популярни сред германците. Точно тогава в Германия започва да се разпространява една недотам смешна песничка: „Ако янкито полудува със сестра ми, ще получа кутия „Честърфийлд”.

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.