XXI век- да си купиш роб в Либия

Михаил Куракин- lenta.ru

В средата на октомври, видео със сцена на търговия на пазар на роби в Либия предизвика буря от възмущение в западните страни, в африканските страни и Организацията на обединените нации. Длъжностни лица, политици и представители на различни неправителствени организации единодушно поискаха разследване и наказание за отговорните. Същевременно правозащитници отново напомниха за нечовешките условия за живот на бежанците в либийските лагери, създадени по предложение и финансирани от ЕС, и призоваха властите на северноафриканската страна да възстановят реда там. Въпреки всичко този апел едва ли ще подейства – държавните институции в страната са твърде слаби и корумпирани, за да изменят ситуацията. В допълнение, Либия все още живее под заплахата от нова пълномащабна агресия от страна на уж „победената“ терористична групировка „Ислямска държава“.

Робският бряг

– Някой нужен ли му е работник? Предлагам здрав, як бачкатор, ще ви работи като вол! „- крещи продавач на пазара на роби в Триполи, хвалейки силен и мускулест негър. Потенциалните купувачи постепенно повишават цената. Резултатът е 600 либийски динара (около 440 щатски долара по официалния курс). Продадените в робство преминават в ръцете на нови собственици. Тази сцена, привидно безумна за 21-ви век, е доста разпространена в либийските градове.

Робство Либия

Това, че в страната процъфтява търговията с роби не е новост. Първите документални доказателства се появиха още през април тази година. Робските пазари функционират в Зувар, Кастелверде, Кабава, Гадамес, Сабха, Субрата и редица други градове. Живата стока са бежанци от страните от Централна Африка, които се опитват да заминат за Европа.

Схемата за поробването на хората е изключително проста. Мигрантът се обръща към превозвача и му плаща определена сума за прехвърляне в Европа. Като правило, от три до пет хиляди долара. Бежанците са склонни да дадат и последната си риза, за да заминат за Европа. Когато мигрантът се озове в Либия, по пътя си за Европа, му съобщават, че парите, които са платени не са достатъчни и е необходима допълнителна сума, както и че никой нищо не му е гарантирал. Ако бежанецът откаже да доплати и настоява, че е платил вече, изисквайки да се спазва уговорката, него или го пребиват, или го изнасилват, или пък и двете едновременно. След подобна обработка на окаяника обикновено го изпращат на тържището за хора и го продават на търг.

За либийците търговията с африканци от страните на юг от Сахара е нещо обичайно. „Дискриминацията и расизмът срещу негрите са вкоренени в либийското общество- търговията с чернокожи процъфтява там до 40-те години на миналия век. Сега в Либия се разпореждат въоръжени бойци от различни фракции- опозиционери, бандити от всякакъв род, различни престъпни кланове, които реализират доходоносен бизнес от търговията с роби „- обяснява тунизийският социолог Монсеф Оуан.

Зловещият лагер

„Наблъскани сме като в кибритени кутии. Не можем да спим. Мнозина страдат от различни заболявания. Храната е недостатъчна, да не говорим, че не сме взимали душ от няколко месеца. Всички ще загинем, ако не се измъкнем оттук, това е Голгота. Непоносимо е да живеем в стая, където всички лежат на пода и се задушават от изпаренията на урина и изпражнения „- така един от обитателите на бежанския лагер, създаден с помощта на ЕС, описва ситуацията. В момента Департаментът за борба с незаконната миграция в Либия (DCIM) отговаря за 19.5 хиляди души, макар че само преди два месеца те са били не повече от седем хиляди бежанци.

Лагер за нелегални мигранти на 80 км. южно от Триполи. Снимка- Ману Брабо/АР

Лагер за нелегални мигранти на 80 км. южно от Триполи. Снимка- Ману Брабо/АР

Охраната подлага на непрекъснати и жестоки побои бежанците, включително и с електрошокове. Така те реагират на молбите за храна, вода, медицински грижи.

Една от жените в лагера простодушно разкрива, че един ден са я отмъкнали от лагера и я отвели в къща, в която имало трима мъже: „Те ме изнасилиха. Сред тях беше служител и на DCIM.“ Всички тези лагери са създадени, за да се намали потока на бежанци в Европа. Но всичко изглежда добре само на хартия.

Либийските чиновници са организирали процъфтяващ бизнес. Срещу подкуп те освобождават бежанеца и го предават на превозвачите. Едва щом плавателният съд с мигрантите навлезне в неутралните води, бреговата охрана на Либия се намесва. Лодката се задържа и мигрантите се откарват обратно в лагера.

Мигранти на пристанището в Триполи. Снимка- Мохамед Бен Халифа/АР

Мигранти на пристанището в Триполи. Снимка- Мохамед бен Халифа/АР

Наблюдатели от ООН, които посещават в началото на ноември няколко такива центъра за настаняване на мигранти в Триполи, дори в официалния си доклад не успяват да скрият ужаса си от това, което виждат: „Хиляди изнемощяли и осакатени мъже, жени и деца заключени в хангари без достъп до най-елементарни удобства, лишени от човешко достойнство“.

„Трудната ситуация се превърна в катастрофа (…) Международната общност не може повече да си затваря очите за невъобразимите ужаси, които понасят мигрантите в Либия, и да се преструва, че ситуацията може да бъде отстранена само чрез подобряване на условията на задържане“- заяви Върховният комисар за правата на човека Зейд Раад ал-Хюсеин. Европейският комисар по въпросите на миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос на пресконференция в Брюксел заяви, че е взел под внимание коментарите на ООН.

Пътят към Европа- път към Ислямска държава

Някои мигранти успяват да избягат. Но без пари и документи, те са лесна плячка за многобройните банди действащи на територията на Либия. А това преди всичко са бойци, които по един или друг начин, са свързани с Ислямска държава.

В началото на декември миналата година след щурма на град Сирт беше тържествено обявена победата над радикалните ислямисти в Либия. Но тогава започнаха да се случват странни събития.
Например, през януари тази година, американски стратегически бомбардировачи B-2 нанасят удари по позиции на Ислямска държава на 45 километра югоизточно от Сирт. През август се съобщава, че терористи са нападнали блокпост (бел.ред. Военно укрепление с въоръжен караул за охрана на контролно-пропускателен пункт. Разполагат се на входовете на населените места или по стратегически пътища) на либийската национална армия на 500 километра южно от столицата Триполи. Главорезите взимат в плен и обезглавяват девет войници и двама цивилни.

Да се скрие очевидното вече е невъзможно. В края на септември високопоставен служител на либийската прокуратура Садик ал-Сур признава, че в либийската пустиня се намират тренировъчни лагери на ИДИЛ. Според чиновника става дума за „пустинна армия, начело на която стои либиецът Ал Махди Салем Данг, известен също като Абу Баракат“. -„Състои се от три бригади. Армията е създадена след освобождението на град Сирт“- уточнява ал-Сур. Войниците му дори са изградили свои собствени контролно-пропускателни пунктове по пътищата водещи до Сирт.

Снимка- ZumaPress/Globallookpress.com

Снимка- ZumaPress/Globallookpress.com

„Южна Либия, с нейните обширни, неконтролируеми територии, е основният миграционен маршрут от Африка на юг от Сахара към Северна Либия и оттам към Европа“, заявява експертът по Северна Африка Уалид Намен в интервю за вестник „Гълф Нюз“. В резултат на това, от една страна Ислямска държава може без затруднение да се сдобие с попълнение- или вербува бежанците, или просто ги сплашва, от друга страна- просто ги пленява, а след това ги продава на търговците на роби.

Виновни няма, отговорни за случващото се също няма

Именно до това заключение стига президентът на Гвинея Алфа Конде, който е председател и на Африканския съюз. – „Как бихте могли да поискате държава, която няма правителство, да създаде бариера пред бежанците? Това е безотговорно! Тези, които предложиха това, знаеха, че тук (в Либия) цари анархия и няма възможност за осигуряване на прилични условия за мигрантите. Основните виновници са тук (в Европа)“ -заяви политикът в ефира на телевизионния канал „Франция 24″. -“ Необходимо е нашите приятели (европейци) да признаят грешката си „- добави той.

Ситуацията в Либия с бежанците, тяхното поробване, набирането им в редиците на ИДИЛ дотолкова се обостри, че ООН предприе безпрецедентна стъпка. Група бежанци от Еритрея, Етиопия и Судан бе изведена от Либия в Нигер- общо 25 души. Но това е само капка в морето.

А в Европа не бързат да признаят грешките си, да се покаят или нещо повече, да преустановят програмите за филтриране на бежанци. По-конкретно, този месец стартира третият курс на обучение на 60 служители на Либийската брегова охрана провеждано от Министерството на отбраната на Великобритания.

Източник- www.lenta.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.