Танк Panzerkampfwagen I – създаване и бойно приложение

Началото

През 1931 г. инспекторът от автомобилните войски на Райхсвера генерал-майор Освалд Луц заповядва да се пристъпи към проектирането на танк с маса до 5000 кг., чието предназначение е да бъде използван за учебни цели. По този начин немският офицер, чийто началник-щаб е подполковник Хайнц Гудериан, се опитва да заобиколи една от разпоредбите на Версайския договор, и по-точно параграф 3, член 171, който гласи: «На Германия също така се забранява да произвежда или внася бронирани превозни средства, танкове или подобни машини, които могат да бъдат използвани за военни цели».

Поръчката за проектирането на бронираната машина е възложена на следните компании: «Daimler-Benz», «Henschel & Son», «Rheinmetall-Borsig», «Maschinenfabrik Augsburg-Nürnberg» (MAN) и «Krupp». Между другото, по това време «Krupp» разполага с готов проект на «малък трактор» LKA. С цел дезинформация проектът лек танк получава наименованието LaS: Landwirtschaftlicher Schlepper – селскостопански трактор. През 1935 г. е въведено обозначаването M. G. Panzerwagen и M. G. Kampfwagen (Картечна бойна машина) и едва след това се появява наименованието – Panzerkampfwagen I или Pz.Kpfw.I.

LKA

Първи със задачата се справят от «Krupp», чийто прототип е готов през юли 1932 г. В изработката на шасито немските инженери прилагат технически решения, използвани в конструкцията на британския лек танк Carden Loyd Mk VI (През 1929 г. СССР купува от Великобритания две шасита на този танк, които след това предоставя на Германия срещу заплащане).

«Krupp» предлагат най-евтиния вариант за производство на бъдещия танк, което сериозно накланя везните в тяхна полза – за германските военни възможността за ниски разходи при стартирането на серийното производство е определящо пред тактико-техническите характеристики на танка.

През лятото на 1933 г. в град Есен започва изработването на първите пет машини от «нулевата» серия. През първата половина на 30-те години на XX век германската индустрия все още не притежава опит в поточното производство на бронетехника, така че процесът на стартиране на серийно производство на танковете LaS забуксува. Разработената от инженерите на «Krupp» купола е отхвърлена, след което изработването ѝ е поверено на «Daimler-Benz», но първите двадесет машини все пак са сглобени с корпус на «Krupp».

Прототипите от «нулевата» серия показват ниска надеждност, но немските конструктори реагират мигновено, определяйки редица от необходими подобрения. През януари 1934 г. Службата по въоръжение на Сухопътните войски поръчва 450 танка.

Петнадесет машини от «първата» серия са сглобени през февруари-април 1934 г. във фабриките на «Henschel & Son» – във всички документи те фигурират под индекса «1 LaS», освен това се е използвало и обозначението «Krupp-Traktor». Тези 15 танка са изпратени в Учебната група на автомобилните войски в град Цосен, където са използвани за подготовка на нови кадри.

Със следващите произведени танкове се сформира материалната част на първите три германски танкови дивизии, които до 15 октомври 1935 г. са били напълно оборудвани с танкове Pz.Kpfw.I:

1-ва танкова дивизия, дислоцирана във Ваймар, с командир генерал фон Вайхс;

2-ра танкова дивизия, дислоцирана във Вюрцбург, с командир полковник Гудериан;

3-та танкова дивизия, дислоцирана в Берлин, с командир генерал Фесман.

След като през 1936 г. в армията започват да получават модела Pz.Kpfw.II, делът на «единиците» намалява до 80% – по това време всяка танкова рота се комплектова с четири Pz.I и един Pz.II. Впоследствие делът на «единиците» в частите на Панцервафе (Panzerwaffe) постоянно намалява.

В производството на  «1 LaS» са включени пет компании – «Krupp- Grusonwerk», «Daimler-Benz», «Henschel & Son », «Rheinmetall-Borsig» и «MAN» (по-късно се включва и шеста фирма – «Wegmann»). Целта е към производството да се присъединят и допълнителни изпълнители, както и подготовката на тези предприятия за бъдещото масово производство на танкове и не на последно място натрупване на професионален опит в производството на нови бойни машини.

Завод на «Rheinmetall-Borsig» за производство на Pz. I

През 1935 г. индексът на първия немски сериен танк «1 LaS» е официално сменен на «Panzerkampfwagen I» («Pz.Kpfw.I Ausf.A»). В нововъведената обща номерация на армейската техника машината получава индекс «Sd.Kfz.101».

Службата по въоръжение на Сухопътните войски въвежда специална номенклатура, която обхваща всички видове подвижна военна техника – мотоциклети, автомобили, влекачи, танкове, САУ-та, ЗСУ-та.  На танка Pz. I и следващите му модификации се присвояват номера от Sd.Kfz. 101 до Sd.Kfz. 120 (Sd.Kfz. от немски език: Sonderkraftfahrzeug – машина със специално предназначение), а на командирския вариант – Sd.Kfz. 265. Танковете са класифицирани по тегло и въоръжение – Panzerkampwagen I, II… Модификациите на танковете от един тип са обозначени с букви – Ausf. А, В…

От модификацията Pz.Kpfw.I Ausf.A са произведени общо 477 танка, със серийни номера от 10 001 до 10 477 (349 танка в заводите на «Henschel» и 128 танка от «MAN»).

Pz.Kpfw.l Ausf.В

Скоро става ясно, че версията Pz.Kpfw.l Ausf.A се нуждае от модернизация, главно заради силовия агрегат. Мощността на двигателя Krupp M305 от 57 к.с. не е достатъчна. Несполучливо се оказва и монтирането на дизелов двигател Krupp M601 с мощност 60 к.с. при 2200 об./мин. Проблемът е решен едва след като танкът (това е вече модификация «В») е оборудван с шестцилиндров бензинов двигател Maybach NL 38 TR с мощност 100 к.с. и водно охлаждане. Тъй като този мотор е забележимо по-голям от предишния, инженерите удължават корпуса с 400 мм. В резултат на това в ходовата част се появява още една двойка опорни ролки, а направляващото колело е леко повдигнато над нивото на земята. Освен това се изменят задната стена и покривът над моторно-трансмисионно отделение. Ауспухът е изведен през задния борд на корпуса, за разлика от Pz.I Ausf.A, който има разположени два ауспуха по бордовете. Първите танкове от модификацията „В“ са оборудвани със същите картечници MG-13, след което инженерите монтират сдвоена установка от две MG-34. Тези картечници имат малко по-висока скорострелност, но същият калибър – 7,92 мм. Това означава, че увеличението на огневата мощ е толкова незначително, че изобщо не може да се вземе под внимание.

Pz.Kpfw.l Ausf.В

До 1935 г. този танк се обозначава като «La.S.-May», а по-късно му е присвоен индекса «Pz.Kpfw.I Ausf.В». Машината е оборудвана и с нова петстепенна скоростна кутия ZF Aphon FG31, която осигурява следните режими на скорост:

  • на първа предавка – до 5 км/ч;
  • на втора – до 11 км/ч;
  • на трета – до 20 км/ч;
  • на четвърта – до 32 км/ч;
  • на пета – до 42 км/ч.

Производството на танковата модификация «В» се извършва в заводите на «Henschel», «Krupp-Gruson» в Магдебург, а от 1936 г. и в заводите на «MAN» в Нюрнберг и «Wegmann» в град Касел. Серийното им производство продължава до средата на 1937 г., като произведените машини са 1 016 танка Pz.l Ausf.B (срещат се данни и за едва 675 броя произведени танка от тази модификация). Серийните номера на тези машини са: от № 10 478 до № 15 000 и от № 15 201 до № 16 500. Промеждутъкът между серийните номера е с цел дезинформация. Ремонтът на машините и на двете модификации се извършва в немските заводи или във фабрики от окупираните страни, например в завода «Českomorawská-Kolben-Danek» (ČKD), който след анексията на Чехия е преименуван на «Böhmische-Mährische Maschinenfabrik».

Фактически до първите териториални придобивки на Третия райх, Pz.Kpfw.I се оказва най-масовият танк на Вермахта.

Статистика за производството на танкове Pz.Kpfw.I

Година 1933 1934 1935 1936 1937 1938 Общо
Шаси 31 337 811 574 114   1867
Корпус   54 851 565 255 22 1747
Купола   54 851 557 31   1493

Други модификации на Pz.I

Pz.IC (VK 601) – скоростен разузнавателен танк. Разработен от компаниите Krauss-Matiei и Daimler-Benz, които следват развитието на линията Pz.I, но фактически Pz.IC представлява съвсем нова машина. Бойна маса – 8 т, двигател Maybach HL 45Р с мощност 150 к.с., скорост 79 км/ч. Въоръжение: 20 мм автоматично оръдие EW 141 и картечница MG 34. Ходова част с шахматно разположение на опорните ролки. През 1942 г.са произведени 40 броя.

VK 601

Pz.IF (VK 1801) — танк за непосредствена поддръжка на пехотата и за борба с партизаните. Проектиран от Daimler-Benz. Отличава се с дебелина на челната броня – 80 мм. Маса 21 т, скорост 25 км / ч. Въоръжение: две картечници MG 34. През 1942 г.са произведени 30 броя.

Технически характеристики на Pz.IA

Бойна маса: 5,4 тона;

Скорост: 57 км/ч;

Запас от ход по шосе: 145 км;

Въоръжение: 2 картечници  Dreyse MG 13 калибър 7,92 мм, които са обслужвани от командира на танка; Максимални ъгли на вертикално насочване на картечниците: от -12° до +18°.

Боекомплект: 1 525 патрона;

Прибори за прицелване – оптически прицел Zeiss TZF2 с двукратно увеличение;

Приборно оборудване – датчик за температурата на маслото, тахометър (градуиран от 0 до 3 000 об/мин с опасна зона над 2 500 об/мин), спидометър със скала от 0 до 50 км/ч;

Екипаж: 2 души;

Габаритни размери:

Дължина – 4020 мм;

Широчина – 2060 мм;

Височина – 1720 мм;

Клиренс – 295 мм.

Двигател: 4-цилиндров карбураторен хоризонтално-опозитен двигател Krupp M305 с въздушно охлаждане с карбуратор Solex 40 JEP. Мощност 57 к.с. (42 кВт) при 2500 об/мин, работен обем 3 460 куб.см. В задната част на моторното отделение са разположени два бензинови резервоара с обща вместимост 144 литра. Танковете се зареждат единствено с етилиран бензин с октаново число 76. Разход 100 литра бензин на 100 км.

Трансмисия: двудисково сцепление за сухо триене, 5-степенна механична скоростна кутия ZF Aphon FG35 (Ausf.A) и Aphon FG31 (Ausf.B)

Средства за свръзка: приемник FuG2 с щирева антена (основно командирските танкове). Всяка машина обаче разполага с комплект сигнални флагове и сигнален ракетен пистолет. Членовете на екипажа комуникират посредством звукова тръба.

Бойно приложение на Панцеркампфваген I

Испания

Бойното си кръщение танкът получава в Испания. Хитлер взима решение да помогне на генерал Франко, което води до създаването на легиона «Кондор», в който влизат военновъздушни и сухопътни части.

Първите девет машини «Pz.Kpfw.I Ausf.A» постъпват в легиона през октомври 1936 г. , а малко по-късно на въоръжение са приети още 32 танка от тази модификация. Машините влизат в състава на танкова група «Дроне» (Panzergruppe Drohne) с командир подполковник Вилхелм Йозеф Ритер фон Тома. Немците възнамеряват група «Дроне» да изпълнява основно задачи по обучението на испанските танкисти. Скоро обаче фон Тома се убеждава, че «испанците бързо се учат, но още по-бързо забравят това, което са научили», ето защо в смесените германско-испански екипажи немските танкисти са ядрото на екипажа.

Pz.Kpfw.I Ausf.A в бронетанковия музей Ел Голосо, Испания.

Първото стълкновение с републиканските Т-26 е на 28 октомври 1936 г. В това сражение «Pz.IA» поддържат франкистката кавалерия, но немските танкове се оказват съвършено безсилни пред републиканските танкове с оръдейно въоръжение. Пристигналата през декември партида от 19 броя танкове «Pz.IВ» изобщо не подобрява ситуацията. Скоро група «Дроне» е прехвърлена край Мадрид.

За да се повиши огневата мощ на немските танкове, в леко увеличената на височина купола на «Pz.IA» е монтирано 20-мм корабно  автоматично зенитно оръдие Breda Model 35. Няма конкретни данни колко машини са преоборудвани по този начин.

През март 1937 г. в състава на група «Дроне» е включена танкова рота, окомплектована с трофейни съветски Т-26, а през август същата година немското подразделение е пререформирано. Този процес завършва през март 1938 г. със създаването на Bandera de Carros de Combate de la Legión, организационно влизащ в състава на Испанския чуждестранен легион.

Испания, 1937 г. Танкова колона Pz.IA , група «Дроне».

«Бандера» се състои два батальона: един въоръжен с немски танкове «Pz.I Ausf.A» и «Ausf.В», другият със съветски Т-26. И двата батальона – 1. и 2. Agrupacione de Carros – участват в сраженията край Теруел и Брунете, в Баската автономна област, в битката край река Ебро и във военните действия в Каталония през 1939 г. Участието на немците в Гражданската война в Испания завършва с победен парад в Мадрид на 19 май 1939 г. Германските танкове «Pz.I» се експлоатират в испанската армия до края на 40-те години на XX век.

Австрия

През март 1938 г. танковете «Pz.I» взимат участие в аншлуса в Австрия. 2-ра танкова дивизия на Гудериан извършва 420-км марш-наскок в рамките на две денонощия. 38% от танковете илизат от строя и са изоставени по пътищата из Австрия. След този «поход» Гудериан остро поставя въпроса за подобряване на системата за евакуация и ремонт на бойните машини. При окупацията на Судетската област в Чехословакия през октомври 1938 г. ситуацията значително се подобрява. Танковете Panzer I и Panzer II се транспортират до оперативните зони на камиони, което позволява да се съхрани мизерният ресурс на гъсениците.

Германия, 1935 г. Учение на танкова дивизия.

Втората световна война

Към началото на Втората световна война (1 септември 1939 г.) във Вермахта на въоръжение има 1 445 танкове Panzer I, което възлиза на 46,4% от всички бойни машини на Панцервафе. В 1-ва танкова дивизия броят на «Pz.I» (всички модификации) е 85 броя, включително и командирските, във 2-ра и 3-та танкова дивизия количеството нараства до 153 бойни машини, в 5-та танкова дивизия «Pz.I» са 150 бр. В 10-та танкова дивизия и дивизия «Кемпф» танковете «Pz.I» наброяват съответно 73 и 78 броя. Най-малко «единици» има в леките дивизии: в 1-ва – 54 бр., във 2-ра – 47 бр., в 3-та – 47 бр., в 4-та – 41 бр.

Полша

Бронята на «Pz.I» с лекота е пробивана от снарядите на 37-мм противотанкови и 75-мм полеви оръдия на полската армия. Например при пробива на позициите на Волинската кавалерийска бригада край село Мокра 35-ти танков полк от 4-та танкова дивизия на Вермахта губи 11 броя «Pz.I», като поляците действат успешно дори и с танкетки. Нелоши резултати дава и картечният обстрел с бронебойни куршуми по двигателя и горивните резервоари. В напечена ситуация за «Pz.I» се превръщат и срещите им с полските танкове 7 ТП, например на 5 септември по време на контраудара на полските войски край град Пьотърков Трибуналски полският 2-ри танков батальон, въоръжен с танкове 7 ТП, унищожава 5 броя «Pz.I».

Pz.Kpfw. I Ausf.В с номер 602 от 6-та рота, 11-ти танков полк от 1-ва лека дивизия по време на Полската кампания.

В края на полската кампания загубите на Вермахта възлизат на 320 броя «Pz.I», от които 89 машини са безвъзвратно загубени.

Дания и Норвегия

На базата на 35-ти танков полк от 4-та танкова дивизия е сформиран 40-ти танков батальон със специално предназначение Panzer-Abteilung z.b.V. 40. Подразделението, с командир подполковник Фолксхайм, е специално създадено за участие в операция «Везерюбунг». Според щата щабът на батальона разполага с 3 леки танкове «Pz.I» и 3 командирски танкове kl.Pz.Bef.Wg. Всяка рота се състои от щаб (един Pz. I, два Pz. II и един kl.Pz.Bef.Wg) и четири взвода, три от които са въоръжени с по 1 лек танк «Pz.I», а четвърти взвод с 5 леки танка «Pz.II».

Pz.Kpfw.I Ausf.A от 40-ти танков батальон в Норвегия.

Фактически бойните машини в батальона се подразделят по следния начин:

42 леки танка Pz.Kpfw.I Ausf.A и В; 

21 леки танка Pz.Kpfw.II Ausf.C; 

6 командирски  машини kl.Pz.Bef.Wg.

В първия ден на операция «Везерюбунг» щабът на батальона, заедно с 1-ва и 2-ра рота, атакува от изходни позиции в района на Шлезвиг и навлиза на територията на Дания в състава на бойните редици на 170-та пехотна дивизия. 3-та рота от Pz.Abt. 40 е натоварена на борда на транспортните съдове «Антарес» и «Урунди», но вечерта на 10 април «Антарес» е торпилирана от британска подводница и потъва с почти цялата техника на ротата (1 командирски танк, 12 «Pz.I» и 6 «Pz.II»).

Загубите на Panzer-Abteilung z.b.V. 40 по време на операция «Везерюбунг» възлизат на 11 машини – един NbFz, два «Pz.II» и осем «Pz.I»), повечето от които по технически причини.

Pz.I от 1-ва танкова дивизия по време на парад в Нюрнберг, 1934 г.
Франция

В началото на Похода на Запад (10 май 1940 г.) Панцервафе разполага с 1 214 танка «Pz.I», от които 523 машини са в боеготовно състояние. И все пак количеството на «Pz.I» в танковите съединения на Вермахта значително се понижава. Най-много – по 106 броя – се намират в 3-та и 4-та танкова дивизия, в останалите дивизии броят на леките танкове «Pz.I» са от 35 до 86 броя.

Pz.Kpfw.I Ausf.B във Франция, 1940 г.

Най-крупното сражение с участието на «Pz.I» е край Намюр. На 12 и 13 май 1940 г. край белгийския град 3-та и 4-та немска танкова дивизия губят 64 «Pz.I». «Единиците» нямат никакъв шанс срещу френските танкове с дебела броня и въоръжени, с макар и слабички, но все пак оръдия. И въпреки че по време на Битката за Франция танковите сражения носят епизодичен характер, загубите на немците са доста съществени – 182 броя «Pz.I».

Балканите

В Балканската кампания на Вермахта участват 6 танкови дивизии, но броят на «Pz.I» в тях наброява едва 18 броя, 10 от които са загубени по време на бойни действия. Впоследствие Panzerkampfwagen I се използват по-активно на територията на Югославия в състава на полицейски части, сражаващи се срещу партизани.

Африка

В 5-ти танков полк, част от Африканския корпус на Ромел, има 25 броя PzKpfw I Ausf. A (един от тях е преоборудван в огнехвъргачен), по-късно още 25 машини от същата модификация са придадени на въпросния полк. Още 11 танка PzKpfw I Ausf. B се намират на въоръжение в сапьорния батальон от 15-та танкова дивизия. Всички танкове се оборудват с по-гоеми филтри и подобрена вентилационна система.

СССР

Към началото на операция «Барбароса» остарелите PzKpfw I до голяма степен са заменени със средни и по-модерни леки танкове. Данните за броя на танковете PzKpfw I, разпределени за нападението срещу СССР, варират от 337 до 410 броя «Pz.I» от общо наличните 877 изправни танкове от този тип в редовете на Вермахта и 245 броя, които се намират в ремонтните работилници. Въпреки това във фронтовите части «единиците» са наброявали между 74 и 162 танка, които са използвани главно за попълване на недостига на по-съвременни машини, който възниква във връзка с формирането на нови бронетанкови части.

Pz.Kpfw. I Ausf.В в района на Ржев.

На съветско-германския фронт PzKpfw I се оказва в още по-тежко положение, отколкото във Франция. Отново, въпреки успешния ход на настъплението и въпреки че PzKpfw I са използвани на второстепенни направления, слабо защитените и въоръжени танкове от този тип понасят огромни загуби, както от противотанковата отбрана, така и от огъня на съветските танкове, повечето от които са въоръжени с високоефективните за немския лек танк 45-мм и 76-мм оръдия.

На 18 септември 1941 г. в строя остават едва 156 броя PzKpfw I, като до края на годината загубите достигат 428 танкове от този тип, като към това число включваме и 172 машини, които са безвъзвратно загубени до края на август. Практически всички малобройни PzKpfw I, останали на съветско-германския фронт, са изгубени през зимата на 1941-1942 г. Общите загуби за 1942 г. на Източния фронт възлизат на 92 танка от този тип. През същата година остарелият танк е окончателно изтеглен от въоръжение от бронетанковите части.

Последните години на войната

От 1942 г. PzKpfw I практически изчезват от фронтовата линия, а оцелелите танкове активно се преобразуват в други специализирани машини, с които ще ви запознаем в отделна статия. 511 куполи на «Pz.I» впоследствие са използвани при изграждането на укрепления.

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.