Съветско-полската война, 1920 г.

Списание «Военноисторически сборник» – Румен Николов

На 29 август 1918 г. правителството на провъзгласената след падането на монархията Руска съветска федеративна социалистическа република (РСФСР) приема специален декрет, с който обявява своя отказ от всички насочени спрямо Полша политически договори и актове, сключени от Руската империя. Това решение премахва всички дипломатически препятствия пред възстановяването на суверенната полска държава, чиито земи до началото на Първата световна война са съставни части от Русия, Германия и Австро-Унгария, и нейната независимост бива обявена на 7 ноември 1918 г.

Възродената полска държавност вдъхва живот на мечтата за пълно възстановяване на границите на Полша, съществували до разделянето ѝ между трите империи. И тъй като Версайският договор фиксира полско-германската граница, Варшава насочва вниманието си на изток. Полският лидер Юзеф Пилсудски обмисля реализацията на проекта за създаване на федерация между Полша, Украйна, Беларус и Литва с водеща роля на Варшава в нея.

Полша през 1918 -1921 г.

По това време общата численост на полската войска се равнява на повече от 700 000 души, включени в 8 армии, като пехотните съединения са 22 дивизии и 3 бригади, а кавалерията е в състав от 2 дивизии (9 бригади).

На източната полска граница са развърнати два фронта: Североизточен (1-ва, 4-та и 7-а армия) и Югоизточен (2-ра, 3-та и 6-а армия), предназначени за действия съответно в Белорусия и Украйна – по смоленското и по киевското направление. Числеността им е от общо близо 150 000 бойци, разполагащи с 4200 картечници, 300 минохвъргачки и 900 оръдия.

Разположените срещу тях червеноармейски части са обединени в два фронта – Западен (15-а и 16-армия) и Югозападен (11-а и 12-а армия), с обща численост от малко над 100 000 войници с 670 оръдия и 3000 картечници.

Съотношението на силите и средствата е изцяло на полска страна, като по киевското направление, където се предвижда да бъде нанесен главният удар, достига 4:1 в полза на полската войска. Замисълът на полското командване се изразява в разгром на войските на Югозападния фронт и овладяване на деснобрежна Украйна, след което се извършва прегрупиране на силите, нанасяне на удар срещу Западния фронт и овладяване на Белорусия.

С оранжевите стрелки е показано полското настъпление към Киев април-май 1920 г. Със зелените стрелки виждате съветската офанзива от април-май 1920 г. С червените стрелки контраофанзивата на полската армия от август-октомври 1920 г.

На 25 април полската войска навлиза на съветска територия по целия фронт между реките Припят и Днестър и използвайки значителното си превъзходството в сили и средства, след двуседмични боеве изтласква на 200–300 км на изток противостоящите ѝ съветски части, които дават голям брой жертви и военнопленници. Още на 7 май полските войски овладяват украинската столица, а до 14 май излизат на линията Киев-Ямпол.

Въпреки че полското настъпление е спряно с много усилия от части на Червената армия, обремененото с достатъчно проблеми в други райони на страната политическо ръководство на РСФСР изпада в паника. Създалото се положение на полския фронт е обсъдено на извънредни заседания на Политбюро на ЦК на РКП (б), а Л. Троцки разработва тезисите „Полският фронт и нашите задачи“. В тях патетично се твърди, че „Войната против нас на белогвардейска Полша е грабеж, завоевателство, кървава авантюра. Нашата война против белогвардейска Полша е революционна самоотбрана, свещена защита на независимостта на трудещите се, на щастливото бъдеще на нашите деца и внуци“. И се отправя призивът: „Червеноармейци! Червени моряци, червени казаци! Вие трябва да нанесете такъв удар по полските помешчици и капиталисти, че ехото от него да прозвучи по улиците на Варшава и целия свят“.

На 4 май правителството на РСФСР приема специално постановление относно въвеждане на общодържавна организация по оказване на помощ на фронта, а парламентът отправя апел към „полските трудещи се“ да прекратят братоубийствената война. В плен на идеологическите си илюзии политическите органи в армията – фронтовите Революционни военни съвети (РВС) – започват да отпечатват в огромни тиражи за полските военнослужещи „Пропуск в Руската социалистическа федеративна съветска република. Всеки командир, комисар и червеноармеец е длъжен да посрещне братски полския войник, предявил настоящия пропуск, и да го съпроводи до щаба на своята част“.

Войната с Полша е обявена за главна задача на страната и след като Ленин издига лозунга „Всичко за войната!“, към фронта се насочват хиляди комунистически, комсомолски и профсъюзни активисти. Политическото ръководство всячески се стреми да обърне хода на военните действия, защото след овладяването на обширни украински и белоруски територии от страна на Варшава вече се демонстрира готовност за сключване на примирие при създалите се изгодни за нея обстоятелства. За да изпревари очаквания натиск за прекратяване на военните действия от страна на международни фактори, Ленин настоява пред ръководството на РККА за „бясно“ ускоряване на приготовленията за настъпление.

Съветска Русия се превръща в огромен военен лагер и към полския фронт от Сибир и Урал започва прехвърляне на най-боеспособните части на Червената армия, между които 1-ва конна армия на С. Будьони, 3-ти Кавалерийски корпус на Г. Гай и знаменитата 25-а „Чапаевска“ дивизия. Съсредоточаваните сили и средства усилват значително двата съветски фронта: Западен (в Белорусия) с командващ М. Тухачевски и членове на РВС Ю. Уншлихт и И. Смилга и Югозападен (в Украйна) с командващ А. Егоров и членове на РВС Р. Берзин и Й. Сталин.

Командирът на 1-ва конна армия Семьон Будьони сред своите бойци.

В състава на двата фронта за броени дни постъпват съответно 40 000 и 23 000 червеноармейци, като постепенно тяхната численост достига общо 30 стрелкови и 9 кавалерийски дивизии, или около половината от целия боен ресурс на Червената армия.

Разработва се план за разгром на полските войски, който предвижда нанасяне на главен удар северно от Полесието със силите на Западния фронт, като същевременно войските на Югозападния фронт нанесат спомагателен удар южно от Полесието по направлението Ровно-Брест. След първия етап на настъплението се предвижда установяване на тясно взаимодействие между войските на двата фронта за бърз разгром на противника, изтласкването му от територията на страната и решително настъпление към Варшава.

Започнало успешно (за няколко дни войските се придвижват на 50–80 км), контранастъплението на Западния фронт скоро е спряно от поляците, които в началото на юни го отхвърлят на изходните му позиции. На 26 май започва и контранастъпление на Югозападния фронт, чиято основна ударна сила е 1-ва конна армия на С. Будьони. То постига значително по-добри резултати, макар и поради забавяне при форсирането на Днепър неговите войски да не съумяват да реализират основния замисъл – обкръжаване и унищожаване на 3-та полска армия, съсредоточена около Киев по линията от устието на р. Припят до Бяла Церква. Все пак войските на фронта принуждават 3-та полска армия да се оттегли, освобождават Киев и към 10 юли достигат линията Ровно-Каменец Подолски, излизайки пред източната граница на Полша.

Възползвайки се от успехите на Югозападния, на 4 юли силите на Западния фронт, достигнали численост от над 90 000 щика и саби, предприемат нови настъпателни действия, принудили противостоящите полски сили (1-ва и 4-та армия) да започнат да отстъпват, напразно опитвайки се да се задържат на малкото предварително оборудвани отбранителни рубежи.

Вилнюс, площад Лукиски, 19 април 1919 г. Маршал Пилсудски прави преглед на войската. Зад него са генералите Смигли-Ридз, Шептицки и Соснковски.

В хода на настъплението до 20 юли са овладени Минск, Барановичи, Вилно и Гродно, като поляците са изтласкани от белоруска територия, но се спасяват от обкръжение и съумяват да запазят живата сила на двете си армии. В началото на август те за пореден път се опитват да се закрепят на рубежа на р. Западен Буг, но попадането на Брест в съветски ръце и атакуващият от север 3-ти кавалерийски корпус ги принуждават към по-нататъшно отстъпление по направление на Варшава. Оттегляйки се отвъд Буг и Висла, те разрушават всички пътища, мостове и комуникационни линии. Междувременно на украинска земя 1-ва конна заема Дубно и Кременец, а другите съединения на Югозападния фронт (12-а и 14-а армия) излизат съответно на реките Щир и Сбруч.

Успешното лятно настъпление на Червената армия предизвиква объркване не само във Варшава, но и сред ръководните кръгове на Франция и Англия. От тяхно име на 11 юли британският външен министър лорд Дж. Кързън връчва на Москва ултиматум, с който се настоява за незабавно прекратяване на военните действия и сключване на примирие. От Червената армия се изисква да се оттегли на 50 км източно от линията Гродно– Брест Литовск–Руска Рава–Премишъл–Карпатите, по която реално преминава етнографската граница между Полша, Украйна и Белорусия.

Въодушевено от успехите на Червената армия, в отговора си от 17 юли 1920 г. съветското правителство отхвърля ултиматума. Отказът от прекратяване на настъпателните военни действия в никакъв случай не може да бъде аргументиран единствено с желание да се разгромят окончателно противниковите сили, за да бъдат границите на страната защитени от евентуално повторно нападение на полската войска. Причините за понататъшното настъпление на Червената армия са значително по-дълбоки и опират до болшевишкия постулат за износ на революция. Съвсем неотдавна, през 1918–1919 г., в Европа се разразяват революционни процеси и за кратко съществуват Баварска, Унгарска и Словашка съветска република. Те биват бързо ликвидирани, но сега се разкрива възможност благодарение щиковете и сабите на Червената армия пожарът на световната революция отново да бъде разпален. Не случайно сред войските е разпространен лозунгът „След Варшава иде ред на Берлин!“.

Пропаганден съветски плакат: „Шляхтата се кани да окове с робски вериги нашия свободен труд… По-мощно бий с мазолестата си ръка! Към Западния фронт трудови бойци!“

След като на 23 юли излизат на рубежа Гродно-Брест, войските на Тухачевски веднага продължават настъплението си към Варшава, като на 10 август се озовават на линията Млава–Седлце. Въпреки че подчинените му сили, изминали в непрестанни боеве за месец повече от 500 км, са загубили повече от половината от личния си състав и вече наброяват малко повече от 50 000 бойци с крайно ограничено количество пехотни и артилерийски боеприпаси вследствие на откъсването си от тиловите части и обози, командващият фронта упорито не се отказва от идеята си да нанесе удар срещу Варшава от север и зад Висла да разбие окончателно полската армия. Настояванията на Ленин „с незабавна и революционна бързина“ като попълнение на войските да се използват „белоруските работници и селяни“, остават без съществен резултат и не довеждат до формиране на сериозен резерв за войските.

В същото време полската войска е попълнена откъм въоръжение, боеприпаси и личен състав. Навлизането на съветски войски на полска територия предизвиква такъв небивал изблик на патриотизъм сред населението, че броят на доброволците само за няколко дни надхвърля 100 000 души. Очаквали възторжено посрещане от полските работници и селяни, частите на Червената армия се сблъскват със сплотено население, възприемащо ги като завоеватели, застрашаващи току-що придобитата национална независимост и носещи на Полша ново поробване.

Полски пропаганден плакат: „Бий болшевика!“

Полският Съвет за държавна отбрана излиза с декларация, според която враг на Полша не са руснаците, а „болшевизмът, наложил на руския народ игото на нова страшна тирания, който иска да натрапи и на нашата земя своята власт на кръв и мрак“. В заповед по цялата полска войска също се подчертава, че тя няма да се сражава с руския народ, а с „онзи порядък, който… унищожи всички свободи и доведе своята страна до глад и разорение“. Когато войските на Тухачевски излизат пред Варшава, срещу тях се изправят два полски фронта (Северен и Централен), чиито части и съединения са с обща численост от над 110 000 силно мотивирани за съпротива бойци. Северно и южно от Варшава се съсредоточават силни ударни групировки, предназначени за действия срещу фланговете и тила на съветските войски.

Успехите на Червената армия вдъхват на нейното командване прекалена самоувереност и внушават у него идеята, че е възможно противникът да бъде окончателно разбит в едно решаващо сражение. Първоначалният план предвижда настъпление срещу Варшава по сходящи направления със силите на Западния и Югозападния фронт. На 23 юли по нареждане на главнокомандващия Червената армия С. Каменев обаче е решено направлението на главния удар да се пренасочи от направлението Люблин-Брест на лвовското направление, с което на практика настъплението се превръща в разходящо, с рязко нарушаване на взаимодействието между двата фронта. Като краен срок за овладяване на полската столица е фиксирана датата 12 август.

Така отново политическите съображения се оказват с приоритет спрямо военните изисквания. Защото настъпление по лвовското направление открива пътя към Източна Галиция, а оттам към Унгария, Румъния и целите Балкани, където съветските вождове също мечтаят да разпалят пламъка на пролетарската революция.

Настъпилата към Лвов ударна групировка на Югозападния фронт (близо 60 000 щика и саби) обаче не съумява да преодолее противниковата съпротива и затъва в продължителни позиционни боеве. През това време войските на Западния фронт овладяват Брест и се насочват към Варшава, но в резултат на решението от 23 юли настъпателните действия на неговите армии се концентрират по дясното му крило. По-боеспособните 3-та, 4-та и 15-а армия напредват северно от р. Западен Буг с цел обход на Варшава от запад, а на южния фланг изостават малочислената 16-а армия и допълващи я части.

На 13 август войските на фронта излизат на линията Яблоново–Плоцк– Любаров–Холм, чиято дължина надхвърля 500 км. По лявото крило на фронта на близо 160-километров участък се оказват разпръснати почти без връзка помежду незначителни по състав и бойни възможности червеноармейски части, които не са в състояние да установят реално взаимодействие с дясното крило на Югозападния фронт. А и насърчаван от Сталин, неговият командващ А. Егоров отказва да изпълни нареждането на главнокомандващия Червената армия С. Каменев от 13 август за оказване на мощна поддръжка на настъпващите към Варшава войски със силите на 12-та и 1-ва конна армия, предпочитайки да ги използва в проточилата се битка за Лвов.

Рано сутринта на 16 август командваната от Пилсудски полска групировка (3-та и 4-та армия) нанася съкрушителен удар именно по лявото крило на Западния фронт и само за два дни напредва на 60–80 км в разположението на съветските войски. На 18 август в настъпление преминават и останалите полски сили, като 1-ва и 5-а армия нанасят мощен фронтален удар. Червеноармейските войски не са в състояние да го удържат и бързо започват да отстъпват, като оттеглянето им преминава в паническо бягство. Случва се «чудото на Висла».

Картина на полския художник Йежи Косак „Чудото на Висла“. Полската атака се поддържа по въздух от авиация и от Иисус Христос.

Равносметката от Варшавската операция е катастрофална за съветската армия – над 25 000 червеноармейци са убити и ранени, а около 66 000 попадат в плен. Като трофеи в полски ръце остават над 1000 картечници и 230 оръдия.

Основни причини за тежкото поражение на Червената армия в решителната за войната битка за Варшава са сериозните грешки на нейното политическо и военно ръководство, допуснати при планирането и организирането на настъпателните действия, самодоволството и подценяването на противника, липсата на ефикасно взаимодействие между фронтовете, отсъствието на резерви, недостатъчното осигуряване на войските с въоръжение и продоволствие. Варшавското сражение е образцов пример за това, как откъснали се от своя тил настъпващи армии стават лесна жертва на добре обмислен и подготвен контраудар.

Разгромът при Варшава внася решителен прелом в хода на войната, давайки възможност на полската войска да поеме изцяло инициативата във военните действия. Под нейния натиск до 25 август основната маса от съветските войски се оттегля на повече от 200 км изтчно от линията Липск–Белосток–Брест Литовск. Част от тях обаче са принудени да отстъпят на територията на Източна Прусия, където са обезоръжени и интернирани.

Към началото на септември всички съветски войски са изтласкани от територията на Западна Белорусия и Западна Украйна. Опитът на М. Тухачевски да реорганизира остатъците от Западния фронт и да окаже съпротива на рубежа на р. Неман претърпява пълен провал. Полските сили навлизат в Беларус и въпреки оказваното им противодействие в началото на октомври достигат линията Тарнопол–Дубно–Минск. По същото време в Украйна две полски армии (3-та и 6-а) продължават преследването на отстъпващите съветски 12-а, 14-а и 1-ва конна армия. Спасилият Варшава патриотичен подем обаче не трае дълго, Полша не разполага с достатъчно ресурси, за да продължи войната, а и Русия се нуждае от мир.

На 12 октомври 1920 г. двете страни подписват договор за примирие и на 17 октомври бойните действия по протежение на целия съветско-полски фронт са преустановени. В Рига започват продължителни мирни преговори, завършили на 18 март 1921 г. с подписването на Рижкия мирен договор при достатъчно неизгодни за съветската страна условия – прокарване на границата много по-източно от линията Кързън (но все пак и на 100–150 км западно от линията, достигната от полските войски в началото на войната) и изплащане на контрибуция от 30 млн. златни рубли. Установената между двете държави граница, вследствие на която Западна Украйна и Западна Белорусия преминават в състава на полската държава, остава в сила до началото на Втората световна война.

Макар да е краткотрайна и протекла на огромен театър на военните действия, обхващащ близо 0,5 млн. кв.км от територията на Белорусия, Украйна, Литва и Полша с дължина на фронтовата линия до 1200 км, войната е съпроводена със сравнително големи загуби в личен състав за двете страни.

  Убити Ранени Безследно изчезнали Всичко
Полска войска 17 278 113 510 51 374 182 132
Червена армия 17 642 96 533 94 875 209 050

Броят на пленените червеноармейци надхвърля 120 000 души, мнозинството от които не оцелява във военнопленническите лагери, а числеността на попадналите в плен поляци се равнява на около 30 000 души.

Освен задълбочаването на враждебността между двата народа последствията от съветско-полската война имат предимно политически измерения, доколкото тя може да се счита за най важния въоръжен сблъсък през първата четвърт на ХХ век, спрял поне за няколко десетилетия пътя на комунистическата инвазия към сърцето на Европа. След разгрома на Червената армия при Варшава и най-агресивните вождове в Кремъл разбират, че световна пролетарска революция скоро няма да има…

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.