Структура на Въоръжените сили на Иран

Без съмнение Иран е една от най-силните във военно отношение държави в Близкия и Средния Изток. Могъществото на Иран се определя от редица причини:

  • обширната и богата на природни ресурси територия;
  • прогресивно нарастващото население;
  • липсата на колониално минало;
  • наличието на развита културна традиция, която улеснява усвояването на взаимстваните от Европа и света военни и промишлени технологии.

Иран е и една от най-силните ислямски държави. Нейният военен и политически потенциал е доста по-висок от този на притежаващата ядрени оръжия Пакистан. Освен това Иран многократно превъзхожда военния потенциал на страните от Персийския залив и Арабския полуостров, нито една от които не може да се сравни с Иран по отношение на числеността на населението и развитието на собствена промишленост. В класацията на международната компания „Глобал Файърпауър“ за 2019 г. на държавите с най-мощни армии в света Иран заема 14 място в света.

Въоръжени сили

В основата на създаването на Въоръжените сили лежат военно-политическите цели на клерикалното ръководство на Иран, както и икономическите възможности, националните и религиозните особености на страната. Според Конституцията на Ислямска република Иран «Вярата и ислямското учение са основа и принцип на дейността на отбранителните Въоръжени сили на страната. Армията на Иран и Корпусът на Стражите на ислямската революция се създават в съответствие с гореспоменатите цели. Следователно не само защитата на границите, но и ислямската мисия, тоест джихад в името на Бог, както и борбата за възтържествуването на Закона Божий по света, лежат на техните плещи».

В съответствие със Закона за въоръжените сили на Иран, който е приет през 1987 г., те са «предназначени да защитават независимостта, териториалната цялост и държавния строй на Ислямска република Иран, да защитават националните интереси в териториалните води на Каспийско море, Персийският и Оманският залив, граничните реки, както и да осигуряват военна помощ по молба на ислямските нации или на окаяните и злочести народи – независимо от принадлежността им към исляма, с цел защита на техните територии от нападение или от окупиране от страна на агресори».

Върховният водач на Иран аятолах Али Хаменей на среща с висшия команден състав на Въоръжените сили.

Основните принципи, от които се ръководят Въоръжените сили на страната по отношение на тяхната дейност са следните:

  • принадлежност към исляма, предвиждаща „отговорност за осъществяването на пророческата мисия по пътя към Бога„;
  • принципът „Велаят ал-факих“, тоест абсолютното върховенство на шиитското духовенство при решаването на съдбата и управлението на ислямската държава, включително и над Въоръжените сили;
  • единоначалие;
  • безпартийност (На личния съста на Въоръжените сили е забранено членството във всякакви политически организации и партии);
  • дисциплина, която предвижда пълно и безусловно изпълнение на заповедите и директивите от страна на подчинените, създаване на система от наказания и поощрения;
  • създаване на постоянна връзка между Въоръжените сили и народа. В мирно време тази споеност се изразява в осигуряването на личен състав и техника за изпълнението на производствени и други задачи;
  • самоосигуряване, тоест разчитане на собствените си сили по такива въпроси като организационно-щатната структура, разузнаването, материалното осигуряване, организацията на учебния процес;
  • простота, която трябва да бъде в основата на дейността на щабните структури при подготовката на планове, директиви и заповеди;
  • бойна мощ: Въоръжените сили трябва да притежават мощ, маневреност и бойна подготовка, които биха им позволили решително настъпление и разгромяване на противника;
  • отбранителен характер, предвиждащ отблъскването на настъплението на всеки един агресор с последващ негов разгром, както и подкрепа и защита на „мюсюлманските народи и нуждаещите се нации„.
Структура, численост и боен състав на иранските въоръжени сили

Особеност в организационната структура на иранските въоръжени сили е наличието в техния състав на два независими компонента:

– редовни въоръжени формирования – Армията;

Корпусът на Стражите на ислямската революция;

И двете формирования разполагат със собствени Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили със съответваща система от органи на управление, както в мирно, така и във военно време. Освен това в извънредни ситуации на подчинение към военното ръководство се прехвърлят Силите за опазване на реда, които в мирно време са подчинени на Министерството на вътрешните работи.

Към Корпуса на Стражите на ислямската революция влизат и Силите за съпротива «Басидж», които представляват народно опълчение и същевременно са резерв на Въоръжените сили на Иран. Освен това Корпусът на Стражите на ислямската революция включва и структура, която изпълнява стратегически разузнавателно-диверсионни функции – това са Силите със специално предназначение «Ал Кудс».

Околностите на Техеран, август 2013 г. Жени от паравоенната милиция „Басидж“ по време на обучение.

Числеността на съвкупните редовни Въоръжени сили на Иран към 1 януари 2000 г. е около 900 хиляди души, от които 670 хиляди са в Сухопътните войски (Армията и Корпусът на Стражите на ислямската революция), около 100 хиляди военнослужещи служат във Военновъздушните сили, повече от 45 хиляди отбиват дълга си във Военноморските сили, около 135 хиляди са бойците в Силите за съпротива «Басидж»и 15 хиляди души в Силите със специално предназначение «Ал Кудс».

Към Сухопътните войски влизат: пехота (мотопехота), механизирани и бронетанкови части, артилерия и ракетни войски, зенитни, въздушно-десантни, десантно-щурмови, инженерни и химически войски, свързочни войски, армейска авиация, логистично-тилови служби.

Към Военновъздушните сили влизат бойна (изтребителна, бомбардировачна и разузнавателна авиация) и спомагателна (военно-транспортна авиация, авиотанкери за зареждане с гориво, авиация за управление и наблюдение, учебно-тренировъчна авиация) авиация, сили за противовъздушна отбрана (зенитно-ракетни, зенитно-артилерийски и радиотехнически подразделения), както и оперативно-тактически и тактически ракетни комплекси.

Военноморските сили включват: сухопътни и подводни сили, военноморска авиация, морска пехота, противокорабни ракетни комплекси, Брегова и морска охрана.

Бойният състав на Въоръжените сили на Иран (по данни от 1 януари 2000 г.) се състои от:

  • 44 дивизии – 32 пехотни, 3 механизирани, 7 бронетанкови, 1 въздушно-десантна и 1 въздушно-щурмова;
  • 24 отделни бригади – 17 пехотни, 2 бронетанкови и 5 въздушно-десантни;
  • 7 ракетни бригади;
  • 10 артилерийски групи;
  • 18 групи за противовъздушна отбрана и зенитна артилерия;
  • 8 инженерни бригади (с различно предназначение);
  • 2 бригади от Химическите войски;
  • 4 бригади армейска авиация;
  • 25 ескадрили бойна авиация;
  • 14 ескадрили спомагателна авиация;
  • 6 бригади ракетни катери;
  • 2 бригади Морска пехота;

Въоръжението на съединенията и частите на Въоръжените сили на Иран вклчва: 32 броя пускови установки с оперативно-тактически ракети; 84 броя пускови установки с тактически ракети; 30 броя пускови установки с противокорабни ракети; 2400 бойни танка; 1800 единици оръдейна артилерия; 700 броя реактивни системи за залпов огън; 4000 броя минохвъргачки; 600 броя противотанкови ракетни комплекси; 900 броя безоткатни оръдия; 270 самолета от бойната авиация; 375 бойни вертолети; 164 пускови установки със зенитни управляеми ракети; 1500 зенитни оръдия; 1700 преносими зенитно-ракетни комплекси; 26 надводни бойни кораби; три подводници; 170 бойни катери.

Органи на висшето военно ръководство

В съответствие с член 110 от Конституцията на Ислямска република Иран Върховен главнокомандващ на всички Въоръжени сили е духовният водач на нацията и ръководител на шиитската общност (факих), който е и политическият ръководител на страната (Рахбар) –  фактически той има почти неограничени правомощия във всички военни и военно-политически въпроси.

Върховният водач на Иран е упълномощен да обявява война, мир и всеобща мобилизация. Той извършва назначаването, смяната и приемането на оставката на началника на Генералния щаб на Въоръжените сили, на висшия състав в Корпуса на Стражите на ислямската революция и в Армията, на командващите различните родове войски, на командващия Силите за опазване на реда.

Висшият съвет за национална сигурност, който е най-важният консултативен орган по въпросите на националната сигурност, отбраната, стратегическото планиране и координиране на дейността на правителството в различни области, е подчинен на Върховния водач. Задачите на Съвета за национална сигурност включват разработване на отбранителна политика и политика за осигуряване на сигурността на държавата в рамките на генералната линия, която е определена от Върховния водач на Иран. Освен това този орган координира военните, политическите, икономическите, социалните, информационните и културните дейности в страната с интересите по осигуряване на националната сигурност.

В Съвета влизат Президентът плюс десет постоянни членове – Председателят на парламента, ръководителят на съдебната система, началникът на Генералния щаб на иранските Въоръжени сили, министърът на външните работи, министърът на информацията (сигурността), министърът на вътрешните работи, председателят на агенцията за планиране и бюджет, двама лични представители на Рахбар, както и ръководителят на Съвета за национална сигурност.

Заседание на Висшия съвет за национална сигурност на Иран.

В случай на необходимост в заседанията на Съвета се привличат съответните министри и ръководни служители от армията и Корпусът на Стражите на Ислямската революция. Решенията на Съвета за национална сигурност подлежат на изпълнение, след като бъдат одобрени от Върховния водач на страната.

В рамките на Съвета за национална сигурност функционират два съвета: Съвет за сигурност с председател – министърът на вътрешните работи и Съвет за отбрана с председател – началникът на Генералния щаб. Членове на Съвета за отбрана са: министърът на отбраната, главнокомандващият армията, началникът на обединения щаб на армията, главнокомандващият на Корпусът на Стражите на Ислямската революция, както и началникът на обединения щаб на Корпуса. Съветът за отбрана е консултативен орган по отношение на военните въпроси, който има право да предлага на Върховния главнокомандващ да вземе решения за:

  • обявяване на война или сключване на мир;
  • всеобща мобилизация;
  • да предлага кандидати за висши военни служители;
  • да определя формите и начините на взаимодействие между:

– Въоръжените сили и гражданските власти;

– между Армията, Корпусът на Стражите на Ислямската революция и Силите за опазване на реда;

Върховният главнокомандващ на Въоръжените сили на Иран осъществява управлението им чрез Генералния щаб на Въоръжените сили на Иран. Генералният щаб упражнява административен и оперативен контрол на въоръжените сили в мирно и военно време с помощта на обединените щабове на Армията и Корпусът на Стражите на Ислямската революция, щабовете на различните видове въоръжени сили, щабът на Силите за опазване на реда и съответните териториални органи.

Генералният щаб е върховният и централен орган на управление на всички видове въоръжени сили на страната. Основните задачи на Генералния щаб са разработването на стратегически въпроси на отбраната, планирането на стратегически операции в началния етап на евентуална война, както и оперативната и бойна подготовка на всички въоръжени сили (включително учения и маневри), контрол върху нивото на тяхната бойна готовност, организация и усъвършенстване на системата за управление на войските, взаимодействие между Армията, Корпусът на Стражите на Ислямската революция, Силите за опазване на реда и различните видове Въоръжени сили.

Министерството на отбраната няма непосредствено отношение към бойната дейност на войските. Неговите отговорности се свеждат до: военното развитие, съставяне на военния бюджет, мониторинга на текущото финансиране, научноизследователска и развойна дейност, контрол над Организацията за отбранителна промишленост, планирани покупки на военна техника за всички видове въоръжени сили на страната, защита интересите на военнослужещите, тяхното правно, медицинско, осигурително и пенсионно осигуряване, издаване на топографски карти и т.н.

Армията на Иран (около 400 хиляди души) организационно се състои от Главно командване, Обединен щаб, Сухопътни, Военновъздушни и Военноморски сили.

Най-висшето длъжностно лице в армията на Иран е Главнокомандващият, на когото са възложени задачите по общото управление на дейностите на армията, видовете въоръжени сили, както и отделните управления и служби, които действат в структурата на армията. Освен това той е длъжен да осъществява контрол за стриктното изпълнение на всички заповеди на Върховния главнокомандващ, разпорежданията на Генералния щаб и нормите на действащото законодателство.

Главнокомандващият на армията е подчинен на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Иран и е пряк началник на командващите видовете въоръжени сили в армията. Щабовете на отделните видове въоръжени сили в иранската армия се подчиняват на Обединения щаб.

Сухопътните войски са основния вид въоръжени сили в иранската армия с численост повече от 300 хиляди души. Според военното ръководство на Иран Сухопътните войски са длъжни да решават следните задачи:

– провеждане на настъпателни и отбранителни действия, както и изпълняване на партизанско-диверсионни операции в тила на противника;

– да се осигури, във взаимодействие с ВВС и ВМС, противодесантната отбрана на крайбрежието на Каспийско море, зоните на Персийския и Оманския залив;

– оказване на помощ на Корпусът на Стражите на Ислямската революция и Силите за опазване на реда при потушаването на антиправителствени протести;

– участват в мероприятия по ликвидиране на последствия от стихийни бедствия.

През 2000 г. в бойния състав на Сухопътните войски на армията влизат: 12 дивизии, седем отделни бригади и четири бригади армейска авиация, 14 групи – пет артилерийски, една зенитно-артилерийска, пет свързочни, две инженерни и една понтонно-мостова, както и един отделен бронекавалерийски батальон.

Въоръжението включва пускови установки на тактически ракети «Огаб», танкове – M47, M60, « Чифтен» (Chieftain), T-55, T-72, «Скорпион», полеви артилерийски оръдия, реактивни системи за залпов огън и минохвъргачки, противотанкови и зенитни средства, включително преносими зенитно-ракетни комплекси, бронирани бойни машини, бойни хеликоптери с противотанкови ракетни комплекси и самолети от армейската авиация.

Иранският аналог на Т-90: Основен боен танк „Карар“.

Военновъздушните сили на иранската армия са самостоятелен вид въоръжени сили. Към тях са включени и силите за противовъздушна отбрана на страната. Числеността на личния състав на ВВС надхвърля 80 хиляди души.

В бойният състав на ВВС са включени 12 авиобази – десет изтребителни и две транспортни авиобази. Съставът на авиобазите наброява 25 ескадрили бойна авиация, 12 ескадрили спомагателна авиация и две хеликоптерни ескадрили, десет специализирани авиационни отряди за комуникация и управление и десет аварийно-спасителни отряди оборудвани с хеликоптери.

Въоръжението на ВВС на иранската армия включва самолети от бойната авиация: Су-24; F-14A «Tomcat»; F-4 D/E «Фантом»; F-5E «Тигър»; F-7 (произведени в Китай); МиГ-29, както и разузнавателни самолети RF-4 и RF-5.

Спомагателната авиация включва транспортни самолети С-130E «Херкулес», ИЛ-76, F-27 «Friendship», «Боинг 747», самолети за зареждане във въздуха «Боинг 707», самолети за осигуряване на комуникация F-33 и учебно-тренировъчни самолети РС-7 и L-20. Военновъздушните сили на иранската армия разполагат и с вертолети «Aluett-2», AB-205, UH-1, AB-214 и други.

Противовъздушната отбрана на Иран е изградена на зонално-обектовия принцип. Организационно системата за управление на противовъздушната отбрана се състои от щаб (който е основният оперативен център за противовъздушна отбрана разположен в Техеран) и четири ПВО района със съответните оперативни центрове във всеки от тях. В състава на тези райони са включени 16 групи за противовъздушна отбрана, които обединяват 15 радиолокационни постове, 20 зенитно-ракетни дивизиони, 8 зенитно-ракетни артилерийски дивизиони, както и 7 зенитно-артилерийски дивизиони.

Въоръжението на силите за противовъздушна отбрана включва пускови установки със зенитно-управляеми ракети със среден обсег на действие «Hawk», «Вега», «Волга» и с близък радиус на действие «Rapier», както и самоходни зенитно-артилерийски системи: 23-мм «Шилка» (СССР) и 35-мм «Ерликон» (Швеция).

Военноморските сили на армията са самостоятелен тип въоръжени сили на Иран. Числеността на личния състав е повече от 25 хиляди души. В организационно отношение Военноморските сили на армията се състоят от щаб, четири командвания, четири военноморски района, бойни съединения и части, подразделения за осигуряване и поддръжка, учебни центрове и учреждения.

Този вид Въоръжени сили включва: надводни и подводни сили, авиация на ВМС, морска пехота, противокорабни ракетни комплекси, морска охрана, брегова и тилова служба.

Основните надводни сили на флота са ракетните, противолодъчните, десантните и минно-тралните кораби, както и бойни катери. Главна ударна сила са ракетните кораби – ескадрени миноносци (есминци) УРО и фрегати УРО. Към противолодъчните кораби се отнасят корветите. Десантните кораби осигуряват изпълнението на задачите за десантиране на тактически подразделения. Минно-тралните кораби (миночистачи) са оборудвани с тралове, могат да превозват мини, които се поставят основно в крайбрежните води. Бойните катери служат за отбрана на крайбрежието и крайбрежните морски комуникации.

В съответствие със законодателството на Ислямска република Иран Корпусът на Стражите на ислямската революция организационно се състои от главно командване, обединен щаб, Сухопътни, Военновъздушни и Военноморски сили. Както отбелязахме по-горе, в Корпуса на Стражите на ислямската революция влизат Силите със специално предназначение «Ал Кудс» и Силите за съпротива «Басидж» (народно опълчение).

Основната задача на Корпуса на Стражите на ислямската революция е отразяването (заедно с армията) на чуждестранна агресия. В мирно време Корпусът е призван да гарантира стабилността на управляващия ислямски режим в Иран, като се бори с опозицията в страната и извън нейните предели, като потушава (съвместно със Силите за опазване на реда) антиправителствените протести, а също така контролира дейността на политическите и обществените организации. Една от основните външни функции на Корпуса е прилагането на концепцията за «износ на Ислямската революция». Освен това Корпусът участва активно в изпълнението на крупномащабни държавни проекти по възстановяването и развитието на икономиката.

Най-висшето длъжностно лице в Корпуса на Стражите на ислямската революция е Главнокомандващият, който се подчинява пряко на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Иран. В дейността си той разчита на Висш съвет на командването, апарат от заместници, Обединен щаб, щабове на отделните видове въоръжени сили, оперативни и териториални командвания. В състава на Висшия съвет на командването влизат: Главнокомандващият и неговите заместници, началникът на Обединения щаб, командващите на Сухопътните, Военновъздушните и Военноморските войски, командващите на Силите за съпротива «Басидж» и Силите със специално предназначение «Ал Кудс», както и представители на Върховния водач на Иран.

Обединеният щаб на Корпуса на Стражите на ислямската революция фактически е на двойно подчинение:

  • по стратегически, военно-политически и специални въпроси се подчинява на Главнокомандващия и Висшия съвет на командването;
  • по военни и оперативни въпроси се подчинява на Генералния щаб на Въоръжените сили на Иран.

Щабовете на различните видове Въоръжени сили към Корпуса се подчиняват на Обединения щаб.

Сухопътните войски са основният и най-многочисленият вид въоръжени сили в състава на Корпуса. Броят им надхвърля 370 хиляди души. Мястото и ролята на Сухопътните войски в Корпуса на Стражите на ислямската революция се определя преди всичко от високия морално-политически дух, предаността към идеите на Ислямската революция и Исляма като цяло, както и добре обучения многоброен резерв.

В бойния състав на Сухопътните войски на Корпуса са включени: 32 дивизии; десет отделни групи – пет артилерийски, ракетна, ПВО, свързочна, инженерно-сапьорна и група за противохимическа защита,  отделни бригади – включително и за идеологическа обработка. Въоръжението включва танкове – основно Т-55 и Т-59, както и Т-62 и Т-72, оръдия от полевата артилерия, реактивни системи за залпов огън, минохвъргачки, различни противотанкови и зенитни средства, бронирани бойни машини.

Военновъздушните сили на Корпуса са самостоятелен вид въоръжени сили на Иран. Според военното ръководство на страната те трябва да решават такива задачи като нанасяне на ракетни удари по сухопътни, авиационни и морски групировки на противниковите войски, неговите военни и промишлени съоръжения, както и осигуряване на непосредствена подкрепа на Сухопътните войски и ВМС.

Числеността на личния състав на ВВС е около 20 хиляди души. На въоръжение се намират оперативно-тактически и тактически ракетни комплекси от клас „земя-земя“, самолети от спомагателната авиация и хеликоптери. В бойния състав са включени ракетни части и подразделения, подразделения от спомагателната авиация, учебни центрове и полигони. Основната ударна сила на ВВС на Корпуса са ракетните войски.

Зенитно-ракетен комплекс „Хордад-15“ производство на Иран.

Военноморските сили са самостоятелен вид въоръжени сили на Иран. Числеността на личния състав е повече от 20 хиляди души. Организационно ВМС на Корпуса се състоят от щаб, четири отделни командвания, три военноморски района, бойни съединения и части, подразделения за поддръжка и обслужване, учебни центрове и учреждения.

Териториални сили на Корпуса на Стражите на ислямската революция.

В съответствие с военно-административното деление прието в Корпуса, в страната действат 16 териториални командвания, които в зависимост от военните части, които са разположени в зоната на тяхната отговорност, могат да включват територията на една или две административни провинции. По правило начело на териториалното командване е командващият силите на Корпуса за съответната административна провинция или командирът на едно от дислоцираните там военни формирования.

В административен план на Командващия териториалните сили са подчинени всички формирования и части на Корпуса, които са разположени в зоната на отговорност на териториалното командване, както и Силите за съпротива «Басидж». На командващите Териториалните сили на Корпуса и техните щабове се възлагат задачи по изпълнение на плановете за оперативно и мобилизационно разгръщане, организиране на процеса на бойна подготовка. Освен това отговарят и за подготовката и обучението на Силите за съпротива «Басидж».

Сили за опазване на реда

Числеността на личния състав в Силите за опазване на реда е около 60 000 души. Службата се състои от следните отдели – Пътна полиция, т.нар. „Морална полиция”, Отдел за борба с наркотиците, Отдел за борба с тероризма, отдел „Кибер престъпност“, Имиграционна полиция, Дипломатическа полиция, Охранителна полиция, Туристическа полиция, Гранична полиция и т.н.

Общото ръководство на Силите за опазване на реда се осъществява от Върховния главнокомандващ на иранските въоръжени сили чрез неговия заместник отговарящ  за тях – министъра на вътрешните работи.

Териториално Силите за опазване на реда са разделени на зони, съответстващи на административното деление на страната на провинции. Освен това в Техеран е създадена отделна зона. Начело на всяка зона стои командващ, който се назначава от министъра на вътрешните работи. Командващият зоната се подчинява непосредствено на командира на Силите за опазване на реда. Освен това взаимодейства със заместник-губернатора по политическите въпроси и сигурността на съответната провинция, който отговаря за координирането на дейностите между дислоцираните в провинцията подразделения на Силите за опазване на реда, Корпуса на Стражите на ислямската революция, Министерството на сигурността и Армията. Всяка зона се състои от райони, които могат да бъдат вътрешни или гранични. По правило границите на отделните райони на Силите за опазване на реда териториално съвпадат с административното деление на провинциите – окръзи.

Наличието на две паралелни и независими структури в състава на Въоръжените сили на Иран: Армия и Корпус на Стражите на ислямската революция, всяка от които разполага със собствени Сухопътни войски, Военновъздушни и Военноморски сили, създава определени трудности в практическото осъществяване на управлението на войските.

В случай на война оперативното управление на Сухопътните войски на Армията и Корпуса преминава към обединено оперативно командване,  освен това се формират пет оперативни райони – Северозападен, Западен, Южен, Югоизточен и Източен. Във ВВС се формират три оперативни зони: «Северо-Запад» (Техеран), «Център» (Исфахан) и «Юг» (Шираз). ВМС преминават също на оперативна организация, като Военноморските сили на Армията и Корпуса се обединяват на основата на съществуващите военноморски райони.

Източник – www.militaryarticle.ru

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.