Сръбско-българската война в литографии

На 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната турска провинция Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.

С изключение на няколко изолирани произшествия, Съединението е осъществено без кръвопролития, но провокира Сръбско-българската война (ноември 1885 г.) и т.нар. Българска криза.

На днешния празник ще ви покажем литографии, някои от които ще видите за първи път, от победоносната за България война, както и ще ви разкажем малко известни факти за българския „блицкриг”.

На 8 септември Александър I Български издава прокламация, с която се обявява за „княз на Северна и Южна България“, а на следващия ден е вече в Пловдив и назначава трима комисари на мястото на временното правителство начело с Георги Странски, което се отказва от пълномощията си.

Александър Йозеф (1857-1893), Княз на България

Александър Йозеф (1857-1893), Княз на България

Новините за събитията в Румелия и за Съединението на България заварва сръбския крал Милан на лечение в Германия, което той прекъсва и светкавично се отправя за Виена. Тук се среща с австро-унгарския министър на външните работи граф Густав Калноки, който го уверява, че Австро-Унгария ще подкрепи Сърбия.

Немаловажно обстоятелство, което повлиява на сръбския монарх да нападне България е и паричната помощ в размер на 40 милиона динара, която австрийците предоставят на Белград.

Опитът на руския посланик да спре сръбския крал се проваля. Милан настоява за териториални компенсации или за възстановяването на status quo в Румелия. За него бъдещата война между Сърбия и България е трябвало да реши въпроса, кой от двата народа ще стане бъдещият хегемон на Балканите.

Крал Милан I Обренович на първа страница на вестник (по-късно списание) The Illustrated London News.

Крал Милан I Обренович на първа страница на вестник (по-късно списание) „The Illustrated London News“.

Русия изтегля офицерите си от българските войски като явна демонстрация против Съединението.

С помощта на Виена сръбската дипломация се опитва да създаде съюз с Гърция и Румъния, но гърците се колебаели и твърде дълго отлагали своя отговор. Под влияние на общественото мнение гръцкото правителство, след дълги размишления, все пак се решава да обяви на 27 октомври мобилизация. Гръцката общественост е настроена в полза на намеса на страната на сърбите, но мобилизацията се протаква и до решаващите събития гърците нямат време да се подготвят за активни действия.

Европейските медии обръщат сериозно внимание на войната.

Европейските медии обръщат детайлно внимание на войната.

Български преден охранителен патрул.

Български преден охранителен патрул.

Що се отнася до Букурещ, след като се уверява, че Русия и Германия не подкрепят такъв проект за съюз, се отказва да влезе в него.

Български войник на пост.

Български войник на пост.

Тогава в Белград решават да действат самостоятелно. Сърбите виждат бъдещата война като малка победоносна разходка, която трябва да завърши със завземането на София, което се планира да се случи на 8 (20) ноември — т.е. в деня на небесния покровител на сръбския крал Архангеловден, когато Милан празнува имен ден.

Маршал Живоин Мишич. Прочут сръбски военачалник. Участва в Сръбско-българската война с чин поручик. Командва рота, а впоследствие и батальон.

Маршал Живоин Мишич. Прочут сръбски военачалник. Участва в Сръбско-българската война с чин поручик. Командва рота, а впоследствие и батальон.

Сърбите разгръщат 5 пехотни дивизии — 80 хиляди човека. Всяка дивизия се състои от 4 пехотни, 1 кавалерийски и 1 артилерийски полка (48 оръдия). Въоръжени са с нови винтовки „Маузера Кока”, които превъзхождат българските по далекобойност.

На българо-сръбската граница започват провокации, като непосредствен повод за войната става граничната река Тимок. В продължение на няколко години реката променя своето течение. Това довежда до промяна на нейното русло и сръбската гранична застава край село Брегово се оказва на българския бряг. Българските власти неколкократно изпращат искания до Сърбия граничната застава да се прехвърли на сръбска територия, които са оставени без отговор от сръбска страна. В резултат български военни части със сила изтласкват сръбските граничари от българска територия. Този конфликт е известен като „спора за Брегово„. Това е използвано от Белград като повод за обявяване на война.

На 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г. Сърбия обявява война на България.

Карта.

Сръбската армия навлиза в България.

Сръбската армия навлиза в България.

Патриотичният подем на българския народ е огромен, а готовността за саможертва е повсеместна. Този момент може да се сравни само с Първата балканска война.

Снимка.

Утрото на 23 ноември. Главната квартира на българската армия в Драгоманския проход.

Утрото на 23 ноември. Главната квартира на българската армия в Драгоманския проход.

Слабите български части на границата със Сърбия, съставени основно от опълченци, оказват упорита съпротива на сърбите. Твърдо се отбранява и гарнизонът на старата крепост Видин. Комендантът капитан Атанас Узунов демонстрира невиждана енергия, организирайки по великолепен начин отбраната на Видинската крепост.

Обсадата на Видин.

Обсадата на Видин.

Над 6 хиляди войници, опълченци и доброволци с 36 оръдия и 5 митралези (скорострелно многостволно артилерийско оръдие) успяват да спрат настъпващата сръбска Тимошка армия под командването на генерал Лешанин.

Командирът на Тимошката армия генерал Милойко Лешанин.неколкократно военен министър и началник на генералния щаб през 70-те и 80-те години на XIX век

Командирът на Тимошката армия генерал Милойко Лешанин. Неколкократно е военен министър и началник на Генералния щаб на Сръбската армия през 70-те и 80-те години на XIX век.

На искането да се предадат, Узунов отговоря по следния начин: „Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости“.

Капитан Атанас Узунов – блестящ военен ерудит и тактик. Екзекутиран е през 1887 г. в Русе след неуспешен бунт срещу Регентството – Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров.

На свикания от българския княз Тронен съвет е взето решение българските части да се съсредоточат в Сливница, където сърбите да бъдат задържани до пристигането на българските войски от турската граница, които спешно са придвижени с влак до Саранбей (гара Септември) и оттам в усилен марш – към сръбската граница.

Да защитим София! Военен тръбач призовава за сбор на войската.

Да защитим София! Военен тръбач призовава за сбор на войската.

Сърбите са спрени в сражението в Драгоманския проход.

Сърбите са спрени в сражението в Драгоманския проход.

Капитан Олимпи Панов – фактическият ръководител на отбраната на Сливнишките позиции. След края на Сливнишката битка, Княз Александър се обръща към него с думите: „Mon general“! Въпреки че не успява да се включи в Русенския бунт, е осъден на смърт и е разстрелян заедно с водачите му през 1887 г.

Лагер на сърбите край Ниш.

Лагер на сърбите край Ниш.

Сръбски офицери вечерят. Лагер край Ниш.

Сръбски офицери вечерят. Лагер край Ниш.

След съсредоточаването на българските главни военни сили на 5 ноември започва Сливнишката битка. След тридневни сражения сръбските войски са разбити и принудени да отстъпят. Българските жертви са 1800 убити и ранени, а сръбските – 2100.

Атака на сръбски войници блестящо отбита от българите.

Атака на сръбски войници блестящо отбита от българите.

17 ноември. Битката при Сливница.

17 ноември. Битката при Сливница.

Сръбската кралица Наталия посещава ранени войници в болница.

Сръбската кралица Наталия посещава ранени войници в болница в Белград.

Белград. Сръбски жени издирват ранени свои роднини.

Белград. Сръбски жени издирват ранени свои роднини.

Александър Батенберг край Драгоман.

Александър Батенберг край Драгоман.

Блежитият сръбски писател Бранислав Нушич (вдясно) като участник в Сръбско-българската война.

Блежитият сръбски писател Бранислав Нушич (вдясно) като участник в Сръбско-българската война.

„Дневен бюлетин“ от 13 ноември 1885 година

„Дневен бюлетин“ от 13 ноември 1885 година

На 20 (8) ноември крал Милан заповядва отстъпление. Самият той изоставя армията си и побягва към Белград. В сръбската армия, лишила се от командване, започва хаос и безредие.

Бягството на крал Милан.

Бягството на крал Милан.

Отстъплението на сръбските войски в Драгоманския проход.

Отстъплението на сръбските войски в Драгоманския проход.

Първите пленници във войната - Български войници ги откарват под конвой към Белград.

Първите пленници във войната – Български войници са конвоирани към Белград.

След победата при Сливница българските войски преминават в контранастъпление, провеждат поредица от успешни офанзиви и изтласкват сърбите до границите от преди войната.

Боят при Сливница.

На 14 ноември българските войски пресичат границата и след двудневни ожесточени боеве влизат триумфално в Пирот. Сърбите са разгромени и принудени да отстъпят на запад. Пътят към Ниш и Белград е открит, а Сърбия е изправена пред пълен разгром.

Малко литографии от немски вестници:

Немски Литографии

Немски Литографии

Немски Литографии

Немски Литографии

Немски Литографии

Немски Литографии

Немски Литографии

Немски Литографии

Немски Литографии

Капитан Андрей Букурещлиев - командва опълчението в Царибродската околия, 4-и пехотен плевенски полк и Долноневлянския отряд

Капитан Андрей Букурещлиев – командва опълчението в Царибродската околия, 4-ти пехотен плевенски полк и Долноневлянския отряд.

Сръбския офицер Степа Стрепанович по време на Сръбско-българската (1885) е командир на чета от Шумадийската дивизия.

Сръбският пълководец Степа Степанович. По време на Сръбско-българската война е командир на чета от Шумадийската дивизия. 

На 27 (15) ноември българската армия навлиза в град Пирот, където в началото на войната е бил разположен щабът на крал Милан. Пътят към Ниш, а по-нататък и към Белград е открит. При слуха за приближаването на българите настава неописуема паника, жителите на града побягват, а сръбските войници последват примера им. Опитите на офицерите с оръжие в ръка да спрат бягащите войници не се увенчават с успех.

Надписът горе гласи: "Битката при Пирот и навлизането на българските войски в града на 15 ноември 1885 г.

Надписът горе гласи: „Битката при Пирот и навлизането на българските войски в града на 15 ноември 1885 г.“

Българи и сърби в свирепа битка край Пирот.

Българи и сърби в свирепа битка край Пирот.

Последната битка за Пирот.

Последната битка за Пирот.

Български войници атакуват височина край Пирот.

Български войници атакуват височина край Пирот.

Битката за Пирот.

Битката за Пирот.

Когато победителите влизат в града, той е изглеждал призрачен — жителите или са избягали, или се криели, с изключение на местните българи, които посрещнали българските войски като освободители. В Пирот били останали само 2-3 сръбски семейства.

Отстъплението на сръбската армия.

Отстъплението на сръбската армия.

Българската войска преминава сръбската граница. Худ. Антони А̀дам Пьотровски.

Българската войска преминава сръбската граница. Полският художник Антони Адам Пьотровски.

Български военен лагер край Пирот.

Български военен лагер край Пирот.

На 28 ноември (16) австро-унгарският пълномощен министър в Белград, граф Кевенхюлер, пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и ултимативно настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшното настъпление на българските войски. В противен случай Кевенхюлер заплашва, че българите ще бъдат посрещнати не от сръбските войски, а от австро-унгарската императорска армия. Българският владетел е принуден да приеме.

Граф Рудолф фон Кевенхюлер-Меч пристига в Пирот.

Граф Рудолф фон Кевенхюлер-Меч пристига в Пирот.

Български доброволци. 1885 г.

Български доброволци. 1885 г.

Българи получават помощи във вид на дрехи и пари. Много вероятно е тази литография за парично подпомагане да се отнася за населението на чиито територии се води войната.

Българи получават помощи във вид на дрехи и пари. Много вероятно е тази литография за парично подпомагане да се отнася за населението на чиито територии се води войната.

Един интересен факт от Сръбско-българската война. В една от залите на Международния червен кръст в Женева стои надпис „Бъдете хуманни, така както бяха сърбите през 1885 г.“ По време на войната Сърбия, за разлика от България, е имала оборудвани военни болници, както и съществуваща организация на Червения кръст. Скоро международната общност разбира, че ранените български войници умират на полесражението, поради липсващо медицинско оборудване и адекватна медицинска помощ.

Ранени сръбски войници се откарват в болница.

Ранени сръбски войници се откарват в болница.

Ж.п. гарата в Ниш. Ранени войници в очакване на влак.

ЖП гарата в Ниш. Ранени сръбски войници в очакване на влак.

Международният червен кръст организира дарителска акция за ранените български войници из цяла Европа. Най-краткият път, за да се достави помощта от Червения кръст за българите, е през Сърбия. И тогава се случва нещо, което светът не е виждал никога – сръбското военно командване преустановява бойните действия за един ден, открива фронтовата линия и пропуска медицинския хуманитарен транспорт през своята територия. Той се състои от лекарства, одеяла, легла, оборудване – общо взето всичко необходимо за функционирането на болница.

Естествено грижата на Червения кръст не е само за българските войници. По време на сраженията много ранени сръбски войници попадат в плен. Тази помощ е предназначена и за тях.

Обоз с болни и ранени български войници преминаващи през Драгоманския проход.

Обоз с болни и ранени български войници преминаващи през Драгоманския проход.

Жители на Белград четат списък с убитите и ранените на фронта.

Жители на Белград разглеждат списък с убитите и ранените на фронта.

Болни и ранени сръбски войници в Бела паланка.

Болни и ранени сръбски войници в Бела паланка.

26 декември. Княз Александър

26 декември 1885 г. Княз Александър е посрещнат триумфално в София след подписването на примирието със Сърбия.

Майор Катанич на Нешков връх.

Майор Катанич на Нешков връх.

Вълнуваща е историята с битката при Нешков връх. След като Крал Милан е разгромен при Сливница и Драгоман, той решава да постигне примирие на българска територия. Затова изпраща на Нешков връх най-елитната си част – Шумадийския полк – със задача да отбранява позицията до край. Българското командване решава да изтласка сърбите от отвесния хълм, за да може преговорите за мир да започнат на сръбска територия. Нешков връх е атакуван от Трета дружина на българския Търновски полк призори на 12 ноември. 

За пръв път сърбите не бягат при страховитата атака „на нож“ на българите, а ги посрещат в окопите си. Пламва яростен ръкопашен бой. Накрая българите надделяват – Шумадийският полк е разгромен и няколко български войници победоносно развяват полковото му знаме. В този момент тежко раненият сръбски майор Катанич скача от земята, изтръгва знамето от българите и се хвърля в пропастта. Там друг сръбски войник грабва знамето и побягва. Княз Батенберг заповядва сръбският майор да бъде излекуван и награден за храбростта си. По време на пленничеството си в София се жени за българката Олга Хаджиспасова. Катанич е уволнен от армията, въпреки че е произведен в чин майор и му е връчен орден за геройство по време на войната. Умира две години по-късно от раните си буквално като клошар. Погребан е без военни почести. 

Български офицери след победата в Сръбско-българската война. София, декември 1885 г.

Български офицери след победата в Сръбско-българската война. София, декември 1885 г.

Битката при Сливница.

Битката при Сливница.

Сръбският крал Милан подписва примирието с България.

Сръбският крал Милан подписва примирието с България.

Мирната конференция в Букурещ.

Мирната конференция в Букурещ.

Източник – www.mycity-military.com; вестник „Стандарт“

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.