Да блокираш Пътя на коприната

Провокираното от САЩ напрежение в Близкия Изток блокира пътя на Китай към Европа

Оставката на Харири (бел.ред. Саад Харири- влиятелен ливански предприемач и политик. Министър-председател на Ливан в периода 2009-2011 г. и 2016-2017 г.) принуди експертите да анализират ситуацията в контекста на вътрешните обрати в Саудитска Арабия и взаимодействието на кралството с Израел срещу Иран. Ливанската „Хизбула“ се намира под контрола на Иран, а обезсилването на ливанската организация е една от външнополитическите цели на Рияд и Йерусалим. Въпреки това повечето от гореизброените страни не съзират другия фактор, без когото е невъзможно да се проумее възникналата криза. Става дума за интересите на Китай, които се простират далеч извън пределите на Източна Азия.

Припомняме, че на 10 ноември президентът на Ливан Мишел Аун се срещна с посланиците на редица страни, включително и Русия, САЩ, Китай, за да ги запознае със ситуацията в страната, след като премиерът Саад Харири избяга в Саудитска Арабия.

След срещата посланик Ван Кецзян заяви на журналистите, че Китай поддържа суверенитета на Ливан, оценява високо благоприятната тенденция в политическата сфера, която се установи през изминалата година и се надява, че тази тенденция няма да се преустанови поради някакви внезапно възникнали събития. Ако се разгледа ситуацията в геостратегически контекст, ще стане ясно, че думите на дипломата са много повече от дежурната загриженост.

Трънливият копринен път

Откакто Китай обяви създаването на Икономическия пояс на Пътя на коприната и неговата морска съставна част- Морски път на коприната, е невъзможно да се игнорира факта, че в болшинството от случаите кризисните явления на територията на Евразия се проявяват именно там, където са разклоненията на този път. Американските пречки пред китайския проект са част от усилията за сдържане на геостратегически конкурент.

Трудно е да бъде надценено значението на Пътя на коприната. Това е национална идея. Срещу тази идея не се обявява нито един от клановете във върхушката на Китайската комунистическа партия (ККП). В официалните китайски медии няма нито един ред с критика срещу проекта. Следователно може да говорим за консенсус в китайския елит относно развитието на пътя в съответствие с неговия първоначален замисъл. Нещо повече, води се истинска борба, за да се лансират свои провинции, които да влязат в числото на регионите, откъдето ще започнат и разклоненията на Пътя на коприната.

По този начин, консолидацията около проекта се случва едновременно на две нива: вертикално- в политическата върхушка и хоризонтално- между представителите на тези или други китайски региони, като различията между тях често са толкова големи, колкото и между страните в състава на Европейския съюз. Всички процеси, които могат да повлияят негативно на придвижването на проекта се възприемат много болезнено в Пекин.

Кризата в Близкия Изток

Саудитският принц

Престолонаследникът Мохамед бин Салман

За да се разбере връзката с изострянето на ситуацията около Ливан с китайските интереси ще обърнем поглед към случващото се в Близкия Изток. Твърде вероятно е в близко бъдеще младият принц Мохамед бин Салман да стане крал на Саудитска Арабия. При това е трудно да си представим, че организираната от наследника революция отгоре е осъществена без определено съгласие от страна на САЩ. Въпросният прелом в Саудитска Арабия стартира с арести на чиновници, бизнесмени и представители на правоохранителните органи, затворени в петзвездния Ritz-Carlton, както и в помещения на секретен затвор за политически затворници, намиращ се под Кралската канцелария (бел.ред. Дворецът Дар ас Салам в град Джеда).

Въпросът е, че именно американците поискаха от саудитите морална поддръжка. Подкрепата би могло да е поискана за две неща: оръжейни контракти, които все пак бяха сключени по време на близкоизточното турне на Тръмп или за конфронтация срещу Иран, който през последните месеци съумя да постигне определени успехи, както в Сирия, така и в Ирак. Това, разбира се, не остана незабелязано от геополитическите му противници.

Те предприеха контраинтрига в Ливан с цел нанасяне на удар по „Хизбула“. Идеята е да я накарат да затъне в изтощителна борба на своя земя и по този начин да се оттегли от Сирия и да лишат Иран от мощен инструмент за създаване на шиитски пояс. Но паралелно с това се решава задача на още по-високо ниво, а именно- сдържането на Китай, който разглежда Ливан, като един от важните транспортно-логистични центрове в проекта за Пътя на коприната.

Трябва да се разбере, че централноазиатските и близкоизточните страни са важни, но междинни звена. Целта на Пекин е да обвържат европейските пазари и да изтласкат от там американските си конкуренти. Пътят на товарните доставки е диверсифициран. Ако близкоизточният маршрут бъде блокиран, на китайците им остава руският такъв. Просто вариант с доставки само през територията на Русия се квалифицира от Китай като зависимост и, следователно, уязвимост, което те се опитват да избегнат. Същевременно Вашингтон вижда в Пътя на коприната пряка заплаха за своите национални интереси и ще направи всичко, за да не допусне усилване на конкурента си на европейското направление. По този въпрос в американския истаблишмънт (бел.ред. Властимащи, политически елит) се наблюдава едва ли не абсолютен консенсус.

Проекти без правила

Сравнението между вътрешнополитическата ситуация в Кралство Саудитска Арабия и Китайската народна република за мнозина изглежда незабележимо, но то се натрапва.

Саудитска Арабия

Престолонаследникът бин Салман чрез премахването на потенциалната опозиция решава две важни задачи: укрепва властта си (личната и тази на клана Судейри) и по пределно твърд начин отнема от противниците си натрупания от тях капитал за реализирането на проекта „Визия-2030“. Без технологичен и социален пробив саудитите не биха могли адекватно да отреагират на заплахите на многополюсния свят, а за това е необходимо да се отклонят от изостаналото ултраконсервативно управление, царящо в кралството. Революционни процеси са невъзможни без пълна мобилизация на ресурсите, консолидирането около единен център на силите и отстраняване на инакомислещите елементи.

Поради това в най-кратки срокове бе създаден специализиран орган- Върховен комитет за борба с корупцията, който всъщност изпълнява функциите на съветската ЧК (бел.ред. Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа). Разликата се състои в това, че в Русия имаше истинска „революция отдолу“, с коренно изменение на социално-политическия и икономическия строй, а саудитската „революция отгоре“ се осъществява само с подмяната на състава на върхушката.

Китай

В Китай тази роля, да отбележим само, че в настоящия момент такива екстремални ситуации там липсват, изпълнява висшият партиен специализиран орган- Централна комисия на Китайската комунистическа партия за проверка на дисциплината. До неотдавна тя се оглавяваше от съидейника на Си Цзинпин (бел.ред. Заема най-висшите ръководни длъжности в Китай- генерален секретар на ККП, председател на Военния съвет на ЦК на ККП, председател на Китайската народна република) Ван Цишан.

Закриване на 19-тия конгрес на Китайската комунистическа партия.

Закриване на 19-тия конгрес на Китайската комунистическа партия. 24.10.2017 г.

На пленума на ЦК на ККП след 19-тия конгрес той е заменен от Чжао Лецзи, бивш ръководител на организационния отдел на КПК. Веднага след 18-ия пленум (бел.ред. 2012 г.), когато другарят Си беше избран за ген. секретар на КПК, Ван Цишан предприе мащабна антикорупционна чистка, която засегна около 2 милиона човека.

Стотици хиляди чиновници и партийни апаратчици се оказват под следствие, включително такива влиятелни фигури, като Бо Силай, бивш член на политбюро на КПК и бивш ръководител на градския комитет на КПК в един от четирите града в Китай, които са на централно подчинение- Чунцин. Както и Чжоу Юнкан- бивш постоянен член на политбюро на ЦК на КПК, представител на спецслужбите и т.нар. „нефтена група“. И двамата са осъдени на доживотен затвор по обвинение в корупция. Укрепвайки собствената си власт, Си Цзинпин достига до такова ниво на признание, каквото преди него са притежавали само Мао Цзедун и Дън Сяопин.

Политическите модели

Аналитиците-китаисти са уверени, че има много голяма вероятност за удължаване на пълномощията на Си с трети мандат, което е нарушение на два закона, включително и „правило 67“ (лица, чиято възраст надхвърли тази възраст не могат да заемат висши държавни постове). По такъв начин и в Кралство Саудитска Арабия, и в Китайската народна република лидерите решават въпроса за укрепването на личната си власт чрез удържане с желязна хватка на политическите си опоненти, същевременно давайки тласък на своята концепция и визия за развитие. Основното различие е в политическите модели, както и в скоростта на взимане на решения.

Ако в случая със Саудитска Арабия процесът има екстремално-революционен характер, то в Китай той е разтеглен във времето. Опозицията в двете страни няма смисъл да негодува от тормоза, тъй като всичко се определя от резултата.

Ако саудитският принц и генералният секретар, чрез укрепване на собствената си власт и налагането на своя проект за бъдещето, успеят да постигнат това ниво на развитие, което съответства на XXI век с неговите шести, а в перспектива и седми технологичен етап, ще бъдат оправдани всичките им действия от гледна точка и на личните им, и на общонационалните интереси. А ако не, тогава сегашните лидери ги чака политически крах, а може би и физически край.

Следователно, ние наблюдаваме още една геополитическа криза с потенциал за ескалация, в която са налице три нива на противопоставяне: локално (вътрешноливански между политическото ръководство на страната и „Хизбула“), регионално (по линията Кралство Саудитска Арабия/Израел и Иран) и глобално (САЩ-Китай) с някои междинни разновидности.

Константин Стригунов- www.vpk-news.ru

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.