Спомените на командир на дивизион „Катюши“

Част 1 – Във военното училище;

Статията изобилства от специфична военна терминология. Постарали сме се дори и несведущ читател да разбере в общи линии естеството на „Бога на войната“ – Артилерията.

Александър Филипович Пануев – командир на дивизион “Катюши“

Безделниците в артилерията, контетата- в кавалерията, глупаците в пехотата, пияниците във флота.

– До войната армията разполагаше с 2 милиона коне, цялата артилерия беше на конна тяга. Обозите на стрелковите полкове, медицинският персонал. Всички бяха на коне, така както беше през Гражданската война. Едва по време на войната, когато американците ни доставиха камионите „Студебейкър“ и „Додж“, артилерията стана механизирана.

Завършил съм 1-во Киевско артилерийско училище. Нашият конно-артилерийски дивизион го прехвърлиха в това учебно заведение, след като разформироваха тамбовското военно училище.

– Това коя година се случи?

– През 38-ма година. Училището в Тамбовск беше обединено: имаше конно-артилерийски дивизион, ескадрон сапьори, ескадрон свързочници, механизирано подразделение. Въобще огромно училище беше. Но решиха да го реорганизират. И съответно ескадронът свързочници го прехвърлиха в Ленинградското свързочно военно училище, сапьорите – в инженерно училище. Целият конно-артилерийски дивизион го прехвърлиха в 1-во Киевско артилерийско училище, което аз успешно завърших през януари 1939 г. В Тамбовск останаха само шест ескадрона съветски кавалеристи и ескадрон монголци от монголската конница. Помня как крещяха в столовата, когато им сервираха черен хляб: „Това не е хляб. Това е кал!“ Див народ са си те.

Александър Пануев, 1943 г.

Александър Пануев, 1943 г.

– Учебната ви програма беше ли специализирана за артилеристи?

– Точно такава беше. Но, тъй като ние бяхме предназначени за артилерийски части в кавалерийски дивизии, бяхме задължени отлично да владеем и управлението на конете. Иначе влиза в сила петровското правило: ако пехотинец се придвижва с кон, а срещу него се зададе драгунски полк, то пехотният капитан е трябвало да слезе от коня и да ги пропусне. (Бел.ред. Драгуните са кавалеристи, които са обучавани да действат и в пеши строй. От друга страна, по времето на Петър I е направен опит за създаването на т.нар. Конна пехота, която няма специализирана кавалерийска подготовка. Идеята е пехотните подразделения да имат предимството на подвижността на кавалерията и твърдостта, и силата на пехотата. С правилото, което Пануев цитира се подчертава преимуществото на драгунските подразделения пред пехотата в йерархията на иператорската армия или това на кавалериста пред останалите родове войски). Естествено, че щом бяхме определени за кавалерийска дивизия, трябваше да сме подобаващо подготвени.

– На 76-мм полково оръдие ли се обучавахте?

– Да. В началото се подготвяхме на 76-мм полково оръдие, след това преминахме на 76-мм дивизионно оръдие образец 1902/30 г.

(Бел.ред. С термина дивизионно оръдие исторически първоначално са се обозначавали тези оръдия, които са се приемали на въоръжение в тактическото подразделение дивизион. По определение дивизионното оръдие не може да бъде на въоръжение в артилерийска батарея, която се намира в състава на стрелкови батальон или полк. Такъв тип оръдие може да бъде на въоръжение само в артилерийски дивизион намиращ се в състава на артилерийски полк или артилерийска бригада. Другият вариант е, когато дивизионното оръдие е на въоръжение към отделен артилерийски дивизион, който е придаден към стрелкова дивизия. До Втората световна война главният критерий за охарактеризирането на едно оръдие като дивизионно е далекобойността на въпросното оръдие. Примерно далекобойността на оръдия от батальонната артилерия е по-малка от тази на полковата артилерия).

Полковото оръдие образец 1927 г. беше късостволно, с по-голямо разсейване на снарядите, при стрелба по танкове оръдието се представяше ужасно.

Дивизионното 76-мм оръдие образец 1902/30 г . беше на въоръжение в артилерийския полк към дивизията. Целият курс на подготовка беше тригодишен, което беше напълно достатъчно. Както във всяко едно артилерийско училище ни подготвяха много добре, качеството на подготовка беше на много високо ниво.

76-мм оръдие образец 1902/1930 г.

76-мм оръдие образец 1902/30 г.

И така, приех взвод, но никой не ме въведе в живота на взвода, никой не ми помогна по никакъв начин. Още в самото начало проведоха конно-батарейно учение.

Но да не избързвам. Във военното училище към всеки взвод бяха прикрепени две оръдия, съответно: 1-ви взвод – 2 оръдия, 2-ри взвод – 2 оръдия, батарея – състояща се от 2 огневи взвода, 4-ри оръдия. Ние курсантите от 1-ви, 2-ри и 3-ти курс бяхме съответно с разпределени длъжности. Примерно аз зареждач, този мерач, онзи подносвач на снаряди, друг командир.

Всеки курсант имаше зачислен и кон. Сутрин го чистех час и петнайсет минути, на обед – половин час и преди вечеря – 40 минути. Зима, сняг, без значение какво е времето, трябваше да изведеш коня на коневръза и навън. След това му измий копитата, нахрани го с овес, трябва и да го напоиш. Проверяваш му бокса. Ако през нощта конят е уринирал, трябва да посипеш с пясък. Боксът трябва да блести. Освен това чистиш и ремъка на стремената. Няма събота, нито неделя. Ако в неделя си в гарнизонен отпуск, си задължен за обедното почистване да присъстваш. Конете не могат да стоят на едно място, конете трябва да се движат. През ден задължително правехме конна подготовка. А понякога и всеки ден.

– Сечахте ли пръти? (Бел.ред. В руската кавалерия едно от обученията е посичане със сабя от коня на върбов прът. Диаметърът на пръта е 1,5-2 см., дължината 130-150 см., като колът стои на специална дървена стойка с височина 80-100 см. )

– Първи курс се обучавахме на укрепване на стойката на ездача при яздене. Без стремена, просто обучение в тръс. Трябваше да се научим да управляваме коня с помощта на вътрешната част на бедрата и с прасците. На волтижировка (Бел.ред. Гимнастически номера на гърба на коня при яздене) с волтижировъчно седло се обучавахме първи и втори курс.

Трети курс – джигитовка. Това е, когато конят се движи в галоп или полеви галоп (Бел.ред. Така нареченият кентер. Дели се на тих и свободен кентер. При тихия кентер чистокръвните расови коне преминават 500 м. за 50-75 секунди, а при свободния кентер за 40-45 секунди. Скоростта на нерасовите коне при кентера е 300 метра за около минута) или, както ние му казвахме ‘’алюр на трите кръста’’ (Бел.ред. Изразът възниква във времената, когато конницата е най-мобилният род войски. Когато командирът връчи на пратеника пакет, на този пакет се е посочвало времето на изпращане, с час и минута, а също и указание с каква скорост трябва да се достави донесението. Това символично се е обозначавало с помощта на кръстче. Един кръст (Ɨ) означава, че пратеникът може да се движи към целта ходом, два кръста (ƗƗ) означавало тръс, три кръста (ƗƗƗ) бърз галоп). Сваляш стремената, след това отскачаш, удряш краката си в земята и отново на седлото или пък прехвърляш коня и преминаваш от другата му страна.

Друго, на което се упражнявахме е да се преструваш на ранен… Гледали ли сте филма «1-ва конна»? В него много добре е демонстрирано това, за което ви говоря. Във филма показват как полк се устремява в атака и точно преди да достигне до нашите се оказва, че конете са без ездачи. Всъщност всички конници са се привели. Това се прави така: десният крак минава през седлото, а ти се навеждаш покрай задницата на коня и се държиш за скобите съединяващи дясната и лявата част на основата на седлото и се преструваш, че са те убили. Конят се движи сам. Противникът спира стрелбата. След това бързо се изправяш на седлото, изваждаш шашката и започва сеч. Ето това е джигитовка. Сега джигитовка може да се види в цирка.

На празника на Тамбовското кавалерийско училище пристигна Будьони и тогава показаха следния номер: два ездача препускат прави стъпили на гърба на коня, като всеки държи лост поставен върху седлото. Двата лоста служат за опора на напречно поставена греда. Конете се движат в галоп, а един курсант прави слънце (Бел.ред. Вид гимнастическо упражнение). Това е изключително труден номер. След това показаха упражнение по сечене, като конниците пак стояха прави на седлото. Какви ли не фокуси показваха… просто забележително.

Ето защо до дълбока старост всички ние си останахме стройни, нямахме грам тлъстина. И досега ме питат войници: „Как така бяхте толкова изпънати?“ А ние се пристягахме: купувахме две гумени наколенки, съшивахме ги и ги поставяхме на талията. Отгоре обличахме фланелата, за да няма гънки на гимнастьорката. Като корсет при жената. Но корсетът си е дамска прищявка, а нашето… Гимнастьорката беше абсолютно равна. Не трябваше да има и една гънка – единствено на гърба.

– Какво включваше артилерийската подготовка?

– Изучаване на материалната част. Бягане до артилерийския парк, изваждане на оръдието и изучаване на устройството му. Задължително трябва подробно да знаеш устройството на оръдието, особено откатника. Най-капризната част в оръдието е откатника, с помощта на който обратно се накатва цевта на оръдието след изстрел. Маслените филтри го задържат и след това го накатват. Простичко – накатник и откатник (Бел.ред. Откатник — противооткатно устройство, което служи да поеме енергията на реакцията на барутните газове при изстрел и да върне отново тялото на оръдието в изходно положение. Състои се от погасител на отката и връщач (накатник)).

След материалната част следва самото обслужване на оръдието. В какво се състои това? Трябва да се усвоят действията на всеки един от членовете на разчета. Най-сложната дейност извършва мерачът. Нужно е да знаеш как се работи с ъгломер, панорама (Бел.ред. Основният прибор за прицелване на едно оръдие е панорамата), а също и как да нагласиш прицела. След това следват повдигателните, обръщателните механизми. В това се състои работата на мерача.

Оръдеен разчет на 76 мм дивизионно оръдие ЗиС-3.

Оръдеен разчет на 76 мм дивизионно оръдие ЗиС-3.

Сега да видим дейността на зареждача. Той трябва да отвори бързо затвора на оръдието и да постави снаряда. Не бива да греши, защото взривателят е вече готов. В никакъв случай не трябва да го удря в казенната част (Бел.ред. Това е задната част на артилерийската цев, в която е разположен затвора на оръдието. Казенната част поема налягането на барутните газове при изстрел). След това затваря затвора и трябва да доложи: “Готово“.

Имаме още един член на разчета, който стои отзад – насочвач. Когато имаме първично насочване към целта, предават ориентира, засичаш с артилерийската бусола и мерачът с ръка показва вляво или вдясно, именно този войник от разчета със специални дръжки на лафета премества оръдието от една посока в друга. Следва подносвачът на снаряди.

Най-много учебни часове се отделят за усвояване задълженията на командир на оръдие. Редът за подаване на команди, съответно тяхното изпълнение и осъществяване, функциите на всеки един от оръдейния разчет. Това е конкретиката при работа с оръдие.

Продължаваме с конните учения на терен. Примерно извършване на марш от батареята (Бел.ред. Главната задача на дивизион (батарея) при марш е придвижване на частта в посоченото място, в точно указаното време и в пълна бойна готовност, предприемане на всички мерки за съхраняване на човешкия и конския състав, както и съхранение на материалната част).

Как се придвижва батареята в марш? Представете си, че се наложи разгръщане на батареята. Много е трудно да разгърнеш конна батарея на открита позиция за стрелба с картеч по атакуваща пехота или конница. Особено опасна е конницата: тя се приближава бързо. Трябва да се разгърне батареята, а след това да я построиш. При поход оръдията се движат едно зад друго, а в горната ситуация хипотетично се откриват четири фронта.

Нужно е да се поддържа интервал от 30 метра. Защо 30 метра? Защото оръдието се тегли от шест коня. Челна двойка коне, втори и трети чифт впрегатни коне. За да се разгърнат наляво и назад, на тези шест коня са им необходими 30 метра.

Втората световна война. Прибалтийски фронт.

Втората световна война. Прибалтийски фронт.

Командирът на батареята, който се намира в наблюдателния си пункт, знае много добре разстоянието между оръдията и при подаване от негова страна на команда за стрелба, тогава ветрилото от разривите на снарядите ще покрие точно 100 метра по фронта на батареята. При взривяване на снаряд осколките от него се пръскат вляво и вдясно също в пределите на 30 метра. Виждате ли как всичко това как хармонично се съчетава.

Как протичаше подобно учение, когато трябваше аз да командвам? Построявах батареята в колона и я пусках в полеви, т.е. пълен галоп (Бел.ред. Дори и при полеви галоп е нужно да се съблюдава тази дистанция от 30 метра, за която говори авторът). След това командвах: “Наляво, назад!“ (Бел.ред. При тази команда шестицата коне прави полукръг в радиус от същите тези 30 метра)– “Стой!“ – “С предната част!“ (Бел.ред. При тази команда разчетът насочва оръдието към противника) – “За бой!“ –“Зареждай’!“ –“По конницата с картеч!“.

Какво представлява картечът? Това са шрапнелни снаряди. Бойните им глави са снаряжени не с взривни вещества, а с 250 шрапнелни частици. Ако стрелям с шрапнел, то трябва да изведа вривяванията на 100 метра височина, тогава те образуват сноп от шрапнели поразяващо голямо пространство от вражеската пехота и конница.

Мога да поставя взривателя и в положение “на удар“. Тогава взривателят се задейства при удар на снаряда в препятствие. Фактически в този случай снарядът ще избухне в земята. Но за самоотбрана прилагахме картечна стрелба. Просто премествахме обръщателния пръстен на взривателя на снаряда в положение “К“. Представете си 4 оръдия в интервал от 30 метра да водят огън на 100 метра по фронта, тогава ескадронът разгърнат в атака е унищожен. Страшен е огънят на картеча. Всичко това се отработваше до съвършенство.

Сега няколко думи и за управлението по време на бой – чрез гласа си да ръководиш батареята не може, просто никой няма да те чуе. Бях длъжен да знам 32 сигнала с шашката. Ето защо ние имахме шашки. Примерно, ако я въртя над главата, това означаваше завой на 180 градуса, острието на шашката напред означаваше галоп. Всичките сигнали ги знаехме отлично.

– Колко време е нужно за разгръщане на батареята?

– 30 секунди. От командата “Стой, с предната част“ до изстрела само 30 секунди. Разгръщане и всички скачат от конете. Защо в конната артилерия се движехме по 3-ма човека? Простичко е, битието ни научи. Когато се наложи влизане в бой един се хвърля от седлото вдясно, друг вляво, средният взима конете и се насочва към укритието. Това не отнема никакво време. Самият живот, самата битка усъвършенства този похват. Боецът от артилерийския разчет мигновено скача от седлото и оръдието е вече разгърнато. През това време мерачът вече снижава оръдието, зареждачът отваря затвора, а подносвачът вече поставя снаряда. Всичко това се прави за 30 секунди. Нормативът беше ужасен. Считаше се за нормално след конно-батарейни учения на един да е счупена ръката, на друг крака. Все пак да слезнеш от кон, който препуска в галоп предполага такива контузии.

– Значи травмите бяха често срещано явление?

– Много чести. Но това се смяташе за нещо естествено. Как иначе да подготвиш хората?

Всичко това беше относно полевите учения. Сега следва най-големият раздел – теорията. Изучавахме теорията на разсейване на снарядите, теория на стрелбата. Стрелби с осколъчни снаряди. Много сложната стрелба с шрапнели. След това подготовка на изходните данни. Първото, с което започвахме беше определяне на разстоянието на око. Взводният ни обучаваше на всеки марш. Примерно батареята е отдалечена на някакво разстояние, командирът също. Бързо трябваше да се определи разстоянието на ум.

Забравих да спомена за бойния ред. Да речем батареята се намира на огнева позиция. Наблюдателният пункт (НП) се намира на височина 2-3 км., като той е разположен там, където се намира и пехотата. Оттам може да се наблюдава противника. Ако нямам видимост към противника не мога да стрелям. В този случай стрелбата е по площ (квадрати) – но това си е чисто пилеене на снаряди.

Под мое разпореждане се намират разузнавачи, телфонисти и радисти. Налична е кабелна телефонна връзка. Имаме радиостанция и в батареята, и в НП. Ако кабелната връзка е прекъсната, тогава работим с радиостанцията. Разрешаваше се да се дава команда за стрелба и без шифровка. На мое разположение в НП бяха стереотръба, бинокъл и бусола. След това определях целта. Винаги се упражнявахме да стреляме на запад. Това ще рече бусола 45.00 (Бел.ред. Артилерийска стрелба от закрита позиция се осъществява с помощта на бусола – просто голям компас. Главната разлика на артилерийската бусола от обикновения компас е в това, че тя се закрепва на триножник и деленията не са в градуси, а в артилерийски ъгломерни деления, т.е. в хилядни). При бусола 15.00 оръдието ще бъде насочено на изток. На юг 30.00, на север 0.00. Всички тези цифри са ми в главата и досега.

И така, записваш си данните от бусолата. След това се определя разстоянието от НП до целта, това е т.нар. ‘’разстояние на командира’’. Примерно 1800 метра, а разстоянието от батареята е 2,5 км (Бел.ред. За да се изчисли коефицентът на разстояние са нужни да се знаят две стойности – разстоянието от командира, който се намира на НП до целта и другата стойност е разстоянието от батареята до целта). Трябва бързо да се определят ъглите на отклонения, да се определи прицелът от батареята към целта. Това са просто изчисления. Това е т.нар. окомерна подготовка. Ние я използвахме рядко, защото се получаваха много големи грешки.

Затова използвахме т.нар. вилка (Бел.ред. Метод за коригиране на огъня, при който захващането на целта във вилката се определя, като се произведе по един къс и дълъг изстрел по линията „оръдие-цел“, като всеки път вилката се намалява наполовина до попадането на снаряда в целта или до постигане на желаната вилка). Примерно съм се прицелил 8-0, давам команда за стрелба – в резултат недолет (късо попадение), поставям на 8-8, резултат прехвърляне на целта. Това се казва да хванеш целта във ‘’вилка’’. След това вилката се съкращава на 8-4 , ако прехвърли целта пак, даваш 8-2. И така, докато снарядът не попадне в целта. Това се наричаше „Пробна стрелба чрез наблюдение на разривите на снарядите“. Бях длъжен да усвоя всичко това много добре.

Но по-точно се подготвяхме с помощта на карта. Картата за стрелба беше в мащаб 1:25 000, т.е. един сантиметър от картата отговаря на 250 метра от изобразяваната местност. Доста точно. Обикновено нанасях без топографи точките на огневата позиция и НП. 39 години вече си пазя планшета. Винаги имах целулоиден кръг за нанасяне на измерванията от бусолата, ъгломерен и измерителен инструмент, цветни моливи, курвиметър (Бел.ред. Уред за измерване на разстоянията по карта). Това се наричаше подготовка по карта.

Третият вид подготовка е с артилерийски планшет. Преминавахме пълна подготовка по топография. Планшетът е метър на метър, направен от качествена дървесина, на който е обтегната хартия, на която са нанесени квадратчета, които са под 4 см, т.е. съотвестват на мащаб 1:25 000. Тук аз внимателно нанасям точките на огневата позиция, на НП и на допълнителния пункт за наблюдение от дивизиона (Бел.ред. В артилерията се прилага наблюдение водещо се от 2-3 точки, които съставят единна система. Служи за определяне координатите на целите, както и за засичане на избухванията на снарядите на собствената артилерия). На разположение имам 2 наблюдателни пункта. Между тях разстоянието е 2 км. Ако засека целта от единия и другия пункт с помощта на бусола или ъгломер, то пресичането ще образува на планшета точката на целта.

След това въвеждам корекциите на метереологичните условия. Те влияят на полета на снаряда. Въвеждам и балистичните коригирания – износването на канала на дулото на оръдието, длъжни бяхме да го знаем. Една е стрелбата с ново оръдие и друга, когато си стрелял вече 5 години с едно оръдие. Изготвям и таблици за стрелба.

След теорията започнаха големите и тежки учения. Всеки ден или през ден имахме артилерийски тренировъчни занятия- от тях половин или един час на винтовъчен и миниатюр полигони (Бел.ред. Винтовъчен полигон: учебно-артилерийски полигон, който пресъздава релефа на местността в мащаб 1:300-1:100. Оборудван е с мишени и специални устройства имитиращи избухванията на снарядите. Миниатюр-полигонът се оборудва в помещение или в открита местност. Предназначен е за обучение в артилерийска стрелба, позволява практически да се изучат правилата за стрелба в артилерията).

– Прехвърляне на огъня упражнявахте ли?

– Задължително. Трябваше да пристрелям доста репери (Бел.ред. Действителна или условна точка на местността използвана за пристрелка на артилерийските оръдия. Данните от репера се използват за прехвърляне на огъня срещу реални цели без предварителна пристрелка. Реперите биват два вида: действителни и фиктивни). Реперите трябваше да са добре известни на разузнавачите. С помощта на репера се подготвям за всяко прехвърляне на огъня.

След това се подготвям за неподвижен заградителен огън (НЗО). Използваме го в случай на масирана пехотна атака. Има и подвижен заградителен огън (ПЗО). Прилагаме го при танкова атака, примерно при излизане на танкове от гора. В този случай разполагам с пет рубежа – отстъпваш 400-600 метра и заемаш нов рубеж. Трябваше да подготвяме 5-6 рубежа и да ги пристреляме. Различни задачи трябваше да изпълняваме: съсредоточаване на огъня, последователно съсредоточаване на огъня, пренасяне на огъня в дълбочина, безпокоящ артилерийски огън.

Подвижен заградителен огън на немската артилерия при атака на съветски танкове Т-34.

Подвижен заградителен огън на немската артилерия при атака на съветски танкове Т-34.

Сега ще разкажа относно стрелбата със секундомер. На всички е известна скоростта на разпространение на звука – 334 метра. Задължително в планшета си държах секундомер. Рядко се случваше да видя изстрел от оръдие – немците не бяха глупаци, държаха оръдията си на закрити огневи позиции, т.е. бяха невидими за нас, за разлика от стрелбата с право мерене, когато аз виждам целта, но и противникът ни вижда. В този случай на втория, третия изстрел оръдейният разчет бива унищожаван. В противотанковия оръдеен разчет се считаше за добър резултат, когато успеят да унищожат един танк, за отличен резултат се смяташе два унищожени танка. След това разчетът е вече засечен и унищожен. Когато слушате, че някой е унищожил 8 танка, не му вярвайте – лъже.

– А със секундомера какво засичате…

– При стрелба с оръдие имаме експлозия. Светлината се разпространява практически мигновено, а звукът 334 метра в секунда. Така че, когато имаме оръдеен изстрел аз засичам със секундомер. Получават се 10 секунди, умножаваме 334 метра x 10 секунди= 3 км. и 340 метра. Така работихме със секундомер. Такава стрелба се води и от батарея за звуково разузнаване.

Иска ми се да разкажа за огневия вал. Първият истински сериозен огневи вал беше използван в Сталнградската битка. На 19 януари 1943 г. стартирахме операция „Пръстен“, която имаше за задача унищожаването на сталинградската групировка. По това време аз командвах отделен дивизион „Катюши“. Намирах се на командния пункт на 65-та армия командвана от Батов. Точно там по-класически начин беше организиран първият огневи вал.

Защо не през 1941 г.? Ами много просто, артилерията тогава беше недостатъчна. За един огневи вал е нужна много артилерия. Най-малко 150-200 оръдия на километър фронт. Огневият вал е насочен срещу противниковите рубежи. Немците изграждаха отбраната си, така както и ние по-късно. Първият рубеж на огневия вал е първата позиция, която се състои от 2-3 траншеи. Първата траншея е всъщност предният край, втората траншея отстои на 300-400 метра и следва третата траншея. Имаме и втора позиция, която е отдалечена на 2-3 км, зависи от местността, възвишения и т.н. Рядко има трета позиция. Всичко това се наричаше главна полоса на отбраната. Както още я наричаха тактическата зона на отбрана.

Огневият вал имаше за задача да проправи път на пехотата, да пренесе последователно огъня в дълбочина и да води пехотата след себе си. По първия рубеж 100 оръдия водят 10 минутен огън. След това дават сигнал за прехвърляне на огъня в дълбочина и оръдията се насочват към втората позиция. В същото време, когато се пренася огъня, пехотата се приближава за атака на достатъчно разстояние от разривите на нашите снаряди, за да не ги достигнат осколките. Т.е. на около 50-100 метра. Тези, които не се бояха се приближаваха и повече. Вярваха, че артилеристите няма да сбъркат. Не дай си Боже, ако макар и един снаряд удари по нашите. Пехотата използваше този страшен огън, за да се придвижи напред.

Когато отбраната беше съсредоточена на отделни височини, нямаше смисъл да се пилеят снаряди по падините, където нямаше никой, освен може би полевата кухня. Когато опорните пунктове на врага се намираха на възвишения, тогава прилагахме последователно съсредоточаване на огъня. Примерно концентрирам огъня на 100 оръдия и 10-20 минути бия по опорния пункт. Пехотата го завладява и последователно се справяме с всички височини.

– През 39-та ли завършихте военното училище?

– Да. През 1936 г. постъпих в него, през 39-та завърших училището и се озовах в Монголия. В 6-та кавалерийска бригада, която беше дислоцирана в Южна Монголия.

Очаквайте Част 2;

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Източник – www.iremember.ru;

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.