Спомените на командир на дивизион „Катюши“. Част 2

Част 1;

– Участвахте ли в боевете на Халхин Гол?

– Да, моята част я прехвърлиха там. Ще ви разкажа. През януари 1939 г. постъпих в 6-та кавалерийска бригада разположена в Монголия – в 39-ти конно-артилерийски дивизион. Тоест аз бях назначен в бойна част по моята специалност, където приех взвод. Съставът му беше 30 човека и 60 коне. Както ви казах, всяко оръдие се тегли от шест коня, а към оръдието е налична и каруца за превоз на боеприпаси, на която се полагат още четири коня. Това е разпределението на конете към всяко едно оръдие. Така че във взвода конете бяха повече от хората.

Обучените опитни коне веднага преминаваха в галоп при обявяване на тревога. Между другото, всички сигнали в кавалерията се подаваха с тръба. Аз например управлявах батареите с помощта на сабята си. Но в кавалерията сигналите се подаваха с тръба. И колкото повече заслуги има един ескадрон, с толкова повече сребро е отлята тръбата му. Звукът е идеален, чист и силен. В 6 часа сутринта в кавалерийското училище или в конно-артилерийския дивизион в Монголия тръбачът изникваше в спалните помещения и започваше да подава сигнал „Стани!’’. Обядът също се сигнализираше с тръба. Звукът на тръбата по това време на деня ни беше любимият.

И така, в края на май ни прехвърлиха в Халхин Гол. Японците започнаха да се придвижват към Халхин Гол, а след това и към Баин Цаган. В небето се появиха разузнавателни самолети. Нашите почувстваха, че скоро ще започне нещо. Точно тогава заповядаха бригадата ни да заеме позиции още по-близо до река Халхин Гол. Спаси ни това, че пред нас, без разрешението на Жуков, встъпи в бой Монголската кавалерийска дивизия.

Само че Монголия е плато с 1600-1700 надморска височина. Нито гори, нито храсти – абсолютно гола степ. Видимостта беше 20 км. Кавалерията не може да се движи в галоп, да речем повече от 10 км. В началото ескадроните се придвижват в походна колона, но с интервали, за да могат да се развърнат за конна атака. Когато вече сме разгърнати за конна атака и разстоянието до противника е километър, тогава мога да заповядам ескадронът да премине в тръс и едва след това в галоп. Защото кон натоварен с ездач, с торби с овес, със скатка с шинел и резервни подкови не може да пробяга в галоп продължително време. Просто конят ще грохне от умора.

Монголски кавалеристи край река Халхин Гол.
Монголски кавалеристи край река Халхин Гол.

Ето защо японците забелязаха монголците още, когато се придвижваха в походни колони. Започнали да ги косят с бризантни снаряди. Докато се приближат, всички били пометени. Цялата дивизия беше унищожена. Затова, когато пристигнахме ние, командирът на бригадата полковник Кириченко получи задача от Жуков да прикрие десния фланг, за да не успеят японците да ни обходят. До края на войната (Бел.ред. Т.нар. Съветско-японска гранична война от 1939 г.) бяхме разположени на десния фланг в групировката на нашите войски.

Точно тогава ме назначиха за инструктор в монголска батарея. Това се наложи, тъй като монголските артилеристи бяха много лоши стрелци. Те стреляха или по своите части, или назад от целта, или встрани. Примерно аз знаех какво е синус, косинус, тангенс, котангенс и можех да извърша необходимите изчисления, а монголците нямаха тези знания. Диваци си бяха монголците. Ето в какво се заключаваше моята война на Халхин Гол.

Японците свирепстваха във въздуха, докато не пристигнаха нашите летци преминали през Гражданската война в Испания. И тогава те фраснаха японците, както си трябва. Но се сблъскаха с немците. В края на краищата всички се възползват от даден въоръжен конфликт, за да натрупат боен опит. Никъде не може да се научиш да воюваш така, както в реално сражение. В училището подготовката е една, в реалността съвсем друга. Ето защо там се появиха немците.

-Искате да кажете, че там е имало немци?

– Да. Също и немски изтребители „Месершмити“. Немците бяха по-добри войници от японците.

– А вие участвахте ли в бойни действия?

– Не. Занимавах се само с подготовката на монголците.

– Как бяха устроени взаимоотношенията с комисарите?

– През 39-та и 40-та комисари все още нямаше, въведоха ги на 16 юли 1941 г. След като започна войната, тогава бяха учредени комисарите (Бел.ред. Всесилната институция на комисарите съществува в периодите 1918-1925 г. и 1937-1942 г.). Дотогава бяха заместници на командира по политическата част.

– Т.е. до началото на войната е имало единоначалие?

– Да. През цялото време нещата варираха. Комисари имаше през Гражданската война чак до 25-та година. След това ги премахнаха. През 27-ма година въведоха единоначалието – начело на бойната част е командир, който същевременно е и комисар. След това, когато се случиха бедите (Бел.ред. Офицерът има предвид „Големият терор” – политическите репресии на Сталин в периода 1937-1938 г.), тогава Сталин си спомни за комисарите. Когато през 1941 г. войниците започнахада се разбягват на бойното поле – още на 14 или 15 юли беше въведена институцията на комисарите.

Униформа на старши политически ръководител от артилерията. 1936-1940 г.
Униформа на старши политически ръководител от артилерията. 1936-1940 г.

Те притежаваха голяма власт. Примерно по устав заповедта се подписва от командира на частта. Като командир на дивизион вляво на документа се поставя моя подпис, а отдясно на комисаря. Дефакто имаше два подписа на една заповед. Откъде се набираха кадри за комисари? Набираха ги от резерва. Това бяха втори и трети секретари на районните комитети на партията. Също и секретари на областните комитети на партията. Директно ги преквалифицираха в комисари, когато постъпваха в бойните части.

Сега да се върнем на моя разказ. През 1940 г. нашата кавалерийска бригада я изведоха от Монголия в Забайкалието. Заповядаха ни да сдадем конете. И от кавалерийската бригада сформираха 17-та танкова дивизия. По това време бях помощник-командир на конна батарея, а станах командир на гаубична батарея с влекачи трактори.

Шпорите и бурката (Бел.ред. Бурка – наметка без ръкави, изработена от филц) не свалих обаче. Бурката беше топла, добре покриваше и коня, и ездача. Можеше да я използваш и като постилка за спане – пазеше от скорпиони, от черните отровни паяци каракурти и змии. А в Монголия тези гадини бяха много, особено през пролетта.

Така сформираха 17-та танкова дивизия. Командирът на ескадрон се превърна в командир на танкова рота. Голяма бъркотия настана! Както се казва, направо стачка вдигнахме! Конниците отказваха да се преформират. Между другото, кавалеристите са най-големите патриоти от всички родове войски. Влюбени са в конете, въпреки трудностите на службата си.

-Всички кавалеристи ви качиха на танкове?

– Да. Без възражения! Това беше заповед! Командирът на бригадата Кириченко дори изпрати телеграма на Тимошенко, те се познаваха още от Гражданската война. Впоследствие във войната Кириченко беше командир на конно-механизирана група. Съставът на въпросната група включваше кавалерийски корпус със съкратен състав (Бел.ред. Окомплетовка – до 70 %), както и танков корпус. Конно-механизираната група действаше успешно в горско-блатиста местност, когато имаше нужда да се развие успеха на бойни части в дадено направление. Защото там, където машини не могат да минат, конете се промъкваха. Да речем, че завладеят някое дефиле, мост, гара, нарушат управлението на военно формирование. Или ликвидират щаб на противника – щаб на корпус, на армия – че това си е половин победа. Какво ще направиш без управление? Нищо. Ето затова служеше конят.

Кириченко

Но заповедта си беше заповед… Аз също изобщо не желаех да стана танкист и настоявах: „Включете ме в кавалерийска дивизия в конно-артилерийски дивизион’’. В района на нашата дислокация имаше много такива структури. Ворошилов и Будьони, скърцайки със зъби разрешиха да се преформират кавалерийските дивизии в танкови. И Рокосовски беше кавалерист, и Жуков, и Гречко – всички бяха кавалеристи.

В периода юли-септември на 1940 г. получихме танкове и гаубици. Имахме на разположение само една зима за обучение. А и каква подготовка в Забайкалието? Там беше страшен студ. Също, както и в Монголия. В Монголия юли месец през деня беше +35°, ходехме със сламени шапки, ако си с фуражка ще получиш слънчев удар. Даже на конете слагахме бели начелници. А през нощта беше -2° , – 5°, дори и с бурка беше студено. Ето на това се казва силно изразен континентален климат.

През май месец по време на учения спечелих първо място в дивизията и командирът на дивизията ми даде отпуск. Не бях излизал в отпуск нито през 39-та, нито през 40-та година – нямаше възможност: ту война, ту преформиране.

Нашата дивизия влизаше в състава на 5-ти механизиран корпус, който също се формираше в Забайкалието. Две танкови дивизии и една механизирана – това беше 5-ти корпус. Аз бях зачислен в 17-та танкова дивизия, в 17-ти гаубичен артилерийски полк като командир на батарея. 5-ти корпус влизаше в състава на16-та армия, която преди войната се командваше от генерал-лейтенант Лукин – славен мъжага беше той.

Както споменах, през май месец заех първо място по строева и огнева подготовка в дивизията и ми дадоха отпуск. Почивах си седмица, две и изведнъж получих телеграма: „Срочно се завърнете в частта си’’. Прибрах се веднага – 16-та армия я прехвърляха на Запад. През месеците май и юни на Запад бяха прехвърлени четири армии. В първите дни на юни ни натовариха и потеглихме по Транссибирската железопътна линия на Запад.

Нашата танкова дивизия и танков полк бяха разпределени в района на град Виница. Точно тогава излезна опровержение във вестник “Правда“ относно обвиненията, че СССР прехвърля войски на Запад. На 14 юни беше второто опровержение от страна на ТАСС. Дивизията ни се намираше в Новосибирск, когато на 14 юни изведнъж ни прехвърлиха на ешелон по Туркестано-Сибирската железопътна линия в направление Алма-Ата, Чимкент, Арис.

Стигнахме до немците в Поволжието (Бел.ред. Автономна съветска социалистическа република на немците от Поволжието – съществува до 28 август 1941 г. Столица гр. Енгелс), когато на ж.п. гара Енгелс в 12 часа на 22 юни изслушахме речта на Молотов. Войната беше започнала. Веднага свалихме маскировката от влака, тъй като преди това железопътните платформи бяха обковани с талашит, който изобразяваше сеитба.

На ешелонът беше забранено да спира на големи гари. Аз изпълнявах длъжността заместник-командир на ешелона, а командирът на ешелона беше с чин капитан. Можехме да спираме само на междугария (Бел.ред. Междугарията са участъците от ЖП линията, по които влаковете се движат между две съседни гари. Тези участъци имат статут на „открит път’’ и служат единствено за придвижване между гарите), където имахме възможност да си налеем вода. Дори люковете на покрива маскирахме, когато минавахме през големи ж.п. гари. Представете си жега, юни месец и Туркестано-Сибирската железопътна линия.

– Преди да започне войната чувствахте ли, че тя е надвиснала?

– Разбира се, че се усещаше. Затова особено интересна беше речта на Сталин от 5 май пред випускниците на военните академии. На 5 май 1941 г. Сталин държа реч повече от час. Речта му бе публикувана в “Правда“ (Бел.ред. Някои историци са на мнение, че в речта си от 5 май 1941 г. Сталин е разкрил агресивните си замисли. Иначе в самата си реч Сталин споменава за успехите в сраженията на езерото Хасан и река Халхин Гол, изброява научно-техническите постижения на съветските учени по отношение на усъвършенстването на въоръжението и военната техника и поставя под въпрос непобедимостта на немската армия).

5 май 1941 г. Випускниците на военните академии слушат речта на Сталин.
5 май 1941 г. Випускниците на военните академии слушат речта на Сталин.

Бяхме много възмутени и настроени против Германия, след като те оказаха помощ на Франко в Испания. Впоследствие станахме свидетели на завладяването на Австрия, Югославия, Чехословакия. След това на някои от скандинавските страни, а после дойде и разгромът на Франция. Всичко това нагнетяваше обстановката.

Освен това аз не бях някой новобранец, а командир на батарея. Знаехме, че ще има война и се готвехме сериозно за нея, както и държавното ръководство. Просто не ни достигна времето, а и икономически не бяхме подготвени.

Война! Немците веднага развиха успех на западното направление. Те още на 28 юни влязоха в Минск! Затова нашите влакови ешелони бяха насочени към Смоленск. Потеглихме по маршрут Енгелс-Брянск-Смоленск и на 28 юни се разтоварихме на железопътна гара Красни Бор, която беше на 8 км. от Смоленск. Минаваше шестият ден на войната. На нашия корпус беше поставена задача да нанесе контраудар в направление Беларус. Навлязохме в Беларус: Сенно, Будно, Чашники, Лепел и оттам към Минск. Но не успяхме да стигнем до там.

На 8 юли спряхме край град Лепел. Дотогава се придвижвахме на собствен ход в задоволително темпо, но след това немците прехвърлиха резерви и успяха да организират отбрана. Немски танкове излязоха на огневите ни позиции. Заповядаха на нас командирите, които бяхме на наблюдателните пунктове да ги оставим и да се насочим към огневите позиции на батареите, за да отблъснем атаката на немските танкове.

Тръгнахме, но немските танкисти ни забелязаха и откриха огън по нас от картечниците на танковете. Отляво и отдясно имаше танкове и ние започнахме да пълзим между тях. Зад мен ме следваха двама разузнавачи. Добре,че не изоставаха – единият от тях и досега го помня: заместник политическият ръководител Курнатовски. По това време политическият ръководител беше мой заместник. Смяташе се, че представителят на партията е най-добрият боец в частта. На петлиците носеше четири триъгълника и комисарски звезди на ръкавите. Така че се чувствах спокоен, че Курнатовски пълзеше с мен.

Приближихме се доста до танковете и оставаше да се пропълзи едно открито място, след което следваше храсталак, гора и стигахме до огневите позиции. Но аз се наврях под куршумите. Освен това бях новобранец и се подведох от лейтенантската ми самонадеяност. Не носих каска. Само една фуражка, а на туй отгоре и накривена (Бел.ред. По устав фуражката трябва да е разположена симетрично отгоре на главата. В руската армия, а също така и в българската, накривената фуражка е израз на неустрашимост, мъжкарщина и на бабаитство). Ако бях с каска, нямаше да се случи това, което стана.

Пълзях буквално с носа си по тревата и куршумите минаха по права линия, оставяйки две рани в задната част на главата. В справката е записано: 8 юли 1941 г. – огнестрелно раняване в областта на задната част на главата. Както си пълзях, така и клюмнах – загубих съзнание. Помня мощен удар и след това небитие, където беше топло и все по-топло.

Разузнавачите ми бяха с маскировъчни халати и каски. Единият ме хванал отляво, другият отдясно и успели да ме довлекат до храсталака, който беше на 20 метра. Започнали да ми обливат лицето с вода. След това ме домъкнали до пътя, качили ме на автомобил и така съм се озовал в медицинския пункт в град Орша.

Лекарите ми били инжекция, след което дойдох в съзнание. Докторът ми каза:- „Ако нямате инфекция, ще успеем да ви излекуваме. Черепът ви е увреден, но незначително’’. Действието на инжекцията премина и аз отново изгубих съзнание, дойдох на себе си в Смоленск, в болницата. Така започна за мен войната.

Очаквайте трета част на спомените на ветерана от Втората световна война.

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.