Славянска ярост – подразделение „Гром”

2012 г. Град Газни, Афганистан

20 военнослужещи от ръководената от САЩ коалиция попадат на засада организирана от 80 талибани по време на антитерористична операция. Групата коалиционни войници демонстрира невероятно хладнокръвие и професионализъм – по време на 3-часовото стълкновение те унищожават 20 талибани (включително и техния командир) и раняват 14 афганистански бойци. Бруталната непримиримост, която демонстрират 20-те войници поразява американското командване, което за сетен път се убеждава, че европейското подразделение, освен висок боен дух, показва и солидна бойна подготовка.

Бойците са от войскова част 2305 широко известна като «ГРОМ» – елитно специализирано подразделение от въоръжените сили на Полша. Пълното наименование е Jednostka Wojskowa Grom im. Cichociemnych Spadochroniarzy Armii Krajowej – «Войскова единица „Гром” наречена в чест на „Тихотъмните” десантчици от Армия Крайова». Самият акроним ГРОМ (Grupa Reagowania Operacyjino Mobiilnego) означава Оперативна група за мобилно реагиране.

Армия Крайова

Съвременните въоръжени сили на Полша не изгарят от носталгия към социалистическото минало на „Wojska Polskiego“ (Въоръжените сили на Полша се наричат и «Полска войска»). Ето защо специализираното подразделение е официално наречено в памет на «Cichociemni» („Тихотъмните”) – елитни командоси парашутисти от Армия Крайова, които се сражават във Втората световна война.

Подготовката им се провежда от британците, а численият състав се набира от полски емигранти. След като преминат подготовка по стандартите на британските командоси, «Тихотъмните» (Името символизира начинът на действие на бойците – тихо и в тъмнина) са прехвърляни в окупирана Полша за изпълнението на разузнавателни задачи, диверсии, както и за оказване на поддръжка на Полската съпротива воюваща срещу нацистите, а впоследствие и срещу комунистите. Общият брой на прехвърлените парашутисти е 316 души, които се вливат в редиците на Армия Крайова, заемайки командирски и офицерски длъжности.

След Втората световна война в армията на социалистическата Полска народна република съществуват няколко военни звена за специални операции. Първото създадено специализирано подразделение е 1-ви отделен щурмови батальон, създаден на базата на разузнавателна рота от 6-та Поморска десантно-щурмова дивизия, която, между другото, взема участие в операция „Дунав“ за потушаване на метежа в Чехословакия през 1968 година. Тези специализирани части обаче не разглеждат антитерористичните задачи като основна своя функция – бойците основно са подготвяни за решаването на чисто военни задачи като диверсии, разрушаване на комуникации и т.н.

Бойци от спецподразделение „ГРОМ“ по време на учение.

Военно положение

Ситуацията се променя през 80-те години на XX век, когато председателят на Съвета на министрите на Полската народна република генерал Войчех Ярузелски въвежда военно положение, след като страната е обхваната от масови протести.

През 1982 г. четирима полски емигранти, въоръжени с гладкоцевни пушки тип „помпа”, превземат полското посолство в Берн, Швейцария. Овладяването на посолството е извършено доста непрофесионално,  поради ниското ниво на подготовка на нападателите, но е успешно, тъй като нападателите акцентират на внезапността. Водачът на нападателите Флориан Крушик се обявява за представител на някоя си «Въстаническа армия Крайова», която уж наброява 3000 души. Исканията на Крушик са отмяна на военното положение в Полша и освобождаване на интернираните поляци начело с Лех Валенса.

Превземането на посолството в Берн предизвиква сериозна тревога сред ръководството на Полската народна република, което започва да сондира с швейцарското правителство изпращането на специализирано полско военно подразделение, което да неутрализира чтиримата нападатели. В крайна сметка швейцарската полиция обезврежда поляците, а генерал Едвин Розлубирски предлага създаването на ново секретно военно подразделение за борба с тероризма. Генералният щаб отхвърля предложението на дивизионния командир, но ситуацията в страната все повече се изостря.

Операция «Мост»

Лятото на 1988 г. премиерът на Израел Ицхак Шамир получава доклад от «Мосад» относно бъдещите перспективи за съществуване на Съветския съюз. Присъдата на израелските разузнавачи е еднозначна – „пациентът” ще изпадне в кома. По това време евреите в СССР са 2 милиона души, а анализът на «Мосад» акцентира на опасността те да се превърнат във вероятна цел на погроми по време на бъдещия разпад на СССР. Министерският съвет на Израел е категоричен – да се осъществи евакуация на евреите от СССР на всяка цена. В замяна на осигуряването на безпрепятствен излаз от СССР на Горбачов е обещано смекчаване на икономическите санкции, които са въведени от САЩ заради афганистанската агресия, както и предоставяне на кредити с изгодни условия.

Основният проблем, с който се сблъсква Израел по време на осъществяване на операция „Мост” е осигуряването на логистиката.  «Мосад» отчита, че не е възможно евакуацията на евреите директно от СССР поради отличните контакти на палестинците с властовите структури и спецслужби на СССР. Традиционно евреите мигрират в Израел по маршрута Москва-Виена-Тел Авив, но «Мосад» отново подчертава, че възможностите на виенското летище «Швехат» не съответстват на формата на бъдещата операция.

Израел стартира трескави преговори с държавите от Източна Европа в търсене на съгласие за създаване на транспортен хъб за евакуирането на техните съплеменници. Унгария, Румъния, Чехия и България отказват, но Варшава дава съгласие за участието в операция «Мост». До есента на 1992 г. от Варшава със самолети на «Ел Ал» са извозени 42 00 съветски евреи.

2012 г. Снайперист от „ГРОМ“ по време на тактически учения.

Участието на Полша в масовата емиграция на съветски евреи в Израел предизвиква кървава реакция от страна на близкоизточни държави. В Ливан са застреляни двама полски дипломати, а случаят се разследва от Отдел разузнаване и контраразузнаване в чужбина на I департамент към полското Министерство на вътрешните работи начело с Громослав Чемпински. Подполковник Славомир Петелицки – специалист в областта на контраразузнаването, диверсиите и подривната дейност – е командирован в Бейрут със задача осигуряването на безопасността на дипломатическото представителство на Полша. След завръщането си от ливанската столица офицерът представя план за създаването на специализирано подразделение, което ще има за задача защитаването на полските граждани в ситуации, аналогични на тази в Ливан.

Идеите му са приети положително и на 8 юли 1990 г. се появява нова войскова част № 2305 под името GROM (Гром). Петелицки е първият ѝ командир.

Оперативно подчинение и подбор

В първите няколко години от създаването си Гром е секретно подразделение, което е неизвестно на полската общественост. До 1 октомври 1999 г. поделение 2305 е на подчинение към полското МВР, след което преминава на оперативно подчинение към армията. От януари 2008 г. «Гром» става част от нов оперативен компонент на въоръжените сили на Полша – Специалните войски (Wojska Specjalne).

Първоначално офицерите в «Гром» се набират от полското МВР, докато личният състав се попълва предимно от редиците на армията. Първоначалният подбор на кандидати се извършва от 1-ви отделен щурмови батальон, 6-та десантно-щурмова бригада, водолазно-разузнавателни формирования и антитерористичното подразделение на полицията. От 400 души са одобрени едва 47 бойци. Кандидатите преминават през тест за психологическа устойчивост, тест за издръжливост, изтощителен физически и психологически полеви тест. Нужно е да се отбележи, че личният състав на «Гром» е трениран и обучаван единствено да ликвидира, а не да залавя, терористи. Ето защо в подразделението служат момчета, които при всякакви обстоятелства могат без колебание да натиснат спусъка.

Бойци от отряд „B“ на спецподразделение „ГРОМ“

Лятото на 1990 г. Петелицки и подчинените му са прехвърлени в Обетованата земя, където преминават интензивно обучение под ръководството на инструктори от «ЦАХАЛ» и «ШАБАК».

Първата поставена задача пред новото подразделение е осигуряване на защитата и охраната на евреите по време на вече стартиралата операция „Мост”. Въпреки че операцията по транзита на съветските евреи е осъществена успешно и не е допуснат нито един опит за осъществяване на терористичен акт, пред «ГРОМ» надвисва опасността от разформироване. Ръководството на нова демократична Полша не вижда причина за съществуването на елитната част, която на фона на икономическите сътресения при изграждането на пазарната икономика струва скъпо на държавата.

Списъкът на Мачеревич

На 10 юни 1992 г. в 10:00 ч. министърът на вътрешните работи на Полша Антони Мачеревич нахлува в сградата на Сейма. Министърът е заобиколен от мъже с военна осанка, които са облечени в черни костюми с надписи „Охрана”.  Ескортът на Мачеревич е съставен от бойци от «ГРОМ», които са предвождани от самия  Славомир Петелицки. За всеки случай преди гръмкото нахълтване в полския парламент министърът е вдигнал по тревога подчинената му служба «Жандармерия», дирекция „Антитерор”, че дори и 103-ти вертолетен авиополк.

Антони Мачеревич носи със себе си списък с фамилиите на 64 полски политици – част от полския политически елит, които според него са били в контакт с тайните служби на комунистическа Полша и СССР. В списъка фигурира дори действащият полски президент Лех Валенса, както и Маршалът на Сейма Веслав Хшановски. Избухва сериозен скандал, а правителството на Ян Олшевски подава оставка.

Мачеревич се сбогува с поста си, но в знак на признателност за оказаната ефикасна помощ в безмилостното политическо противопоставяне всякакви предложения за разформироване на поделение 2305 са прекратени. Бюджетът на секретното подразделение е драстично увеличен, като заплатата на служещ в «ГРОМ» (всички бойци в специализирания отряд са професионални военнослужещи) става по-висока от тази на полковник в полската армия. Освен това са привлечени инструктори от британското подразделение SAS, както и от американския отряд „Делта”.

Разправа с престъпността

В първата половина на 90-те години на XX век в Полша, както и в останалите страни от бившия соцлагер, процъфтява организираната престъпност. Редовият данъкоплатец е смазан, от една страна от мизерното заплащане и несигурно бъдеще, от друга страна рекетът, заплахите и тормозът осъществявани от улични банди и организирани престъпни групи са повсеместни. В този момент полското ръководство на МВР осъзнава, че полската мафия се превръща в опасност за суверинитета на страната и си спомня за секретното подразделение «ГРОМ», което се намира в негово оперативно подчинение.

Първи под удара на безмилостните „громовци” попада криминалният бос Вацлав Вронский. Резиденцията на авторитета на полския престъпен свят е атакувана и превзета с щурм от бойци на поделение 2305. Четирима охранители, както и самият бос, са екзекутирани безмилостно от отряда. Официалната позиция на полското МВР е, че гангстерите са оказали въоръжена съпротива.

Специализираното подразделение започва методично да неутрализира местни и национални престъпни групировки, като неофициално се говори, че заповедта е била категорична: „Да се унищожат безжалостно”. «ГРОМ» участва и в разгрома на могъщия финансово-промишлен мастодонт «Art B». Престъпността в Полша се стъписва, а криминогенната обстановка влиза в нормални стойности.

Снайперист от „ГРОМ“

Операция „Подкрепа за демокрацията в Хаити”

През 1991 г. в Хаити е осъществен военен преврат и президентът  Жан-Бертран Аристид се принуждава да напусне страната, бягайки във Венецуела, а впоследствие се прехвърля в САЩ. През 1994 г. Вашингтон, който смята Хаити за част от своята сфера на влияние, решава, че е време президентът Аристид да бъде върнат на власт. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации дава зелена светлина за въоръжена намеса в Хаити, а президентът Клинтън се обръща към президента Валенса с официално запитване дали Полша е съгласна да участва в бъдещата операция „Подкрепа за демокрацията в Хаити” с военен контингент. Варшава решава, че въпросната операция е подходяща за натрупване на реален боен опит за специализираното подразделение «ГРОМ» и отговаря положително.

Поляците имат сложни спомени свързани с Хаити. През 1802 г. Наполеон изпраща 5-хиляден контингент от полски легионери, за да се сражават с местните чернокожи революционери. Мнозина от тях загиват в боевете или умират от тропически болести. Стотици полски легионери преминават на страната на въстаналите роби, считайки борбата им с французите за справедлива. Потомците на тези полски легионери и досега живеят на острова.

50 бойци от поделение 2305 начело със Славомир Петелицки, вече полковник, се отправят към Пуерто Рико за интензивни тренировки в тропически условия. На 15 ноември 1994 г. малкият полски контингент е стоварен на „прокълнатия остров” на вуду магии и митологичното чудовище „Тонтон Макут”.

Полковник Петелицки в Хаити, 1994 г.

Изключително бедната страна е в състояние на хаос, а местните групировки обявяват парични награди за главите на полските интервенти. Задачата на поляците е осигуряване на физическа охрана на ВИП персоните от ООН, американски държавни чиновници и офицери. „Громовците” охраняват генералния секретар на ООН Бутрос Бутрос-Гали, специалният представител на ООН за Хаити Лахдар Брахими и дори министъра на отбраната на САЩ Уилям Пери.

«ГРОМ» участва и в бойна операция съвместно с бойци от 3-та Група Специални сили на САЩ. Задачата е щурмуване на сграда, в която местни бойци държат дете за заложник. Операцията е осъществена ювелирно – детето е освободено, а похитителите са неутрализирани без нито една загуба.

Базата на „ГРОМ“ в Хаити

Нивото на професионализъм на поляците дотолкова впечатлява американците, че Вашингтон решава да награди полковник Петелицки с медал „Легион за заслуги” (Legion of Merit). Поляците си спечелват и уважението на хаитянци, след като се отправят на патрули без каски и бронежилетки, освен това предоставят лекарства и храна на деца. След месец малкият контингент се завръща в родината си, успешно решавайки поставените пред него задачи.

Мисия UNTAES – Преходна администрация на ООН в Източна Славония, Бараня и Западен Срем

Следващият задграничен воаяж на полския отряд е доста по-сериозен – в разтърсваната от междуетнически конфликти бивша Югославия. Този път в задълженията на поляците влиза не само охрана, но и лов за главите на местни полеви командири.

През 1995 г. хърватската армия стартира мащабна военна операция „Буря”, чиято цел е унищожаване на непризнатата република Сръбска Крайна (Крайна е област в Хърватия). Хърватите прогонват над 200 000 сърби, а единствената зона, която не преминава под контрола на хърватите вследствие на военната операция е Източна Славония – част от република Сръбска Крайна. За да се предотвратят по-нататъшни етнически чистки в Източна Славония е разгърната мисия на ООН – UNTAES.

В Източна Славония (Хърватското Подунавие) се намира и град Вуковар – арена на изключително жестоки боеве между сърби и хървати. „Хърватският Сталинград”, разрушен напълно от артилерията на сърбите, пада след три месеца тежки боеве. След като градът пада в ръцете на сърбите, е извършено т.нар. Вуковарско клане. В лагер за военнопленници, разположен в бивша свинеферма, са екзекутирани около 300 хърватски войници, опълченци и граждански лица.

Хагският трибунал издава заповед за арест на лица, които са заподозрени в организацията на клането. Сред тях е сръбския кмет на Вуковар Славко Докманович, наричан от хърватите „Вуковарският касапин”. Командването на UNTAES заповядва арестът – първият в историята на Хагския трибунал – да бъде осъществен от полското спецподразделение «ГРОМ».

Първата версия за арестуването на Докманович гласи, че поляците реализират бойна операция, в резултат на която сърбинът е арестуван, а четиримата му телохранители са екзекутирани. Другата версия твърди, че кметът на Вуковар попада в клопка организирана от поляците.

Операция „Цветенце”

Полското разузнаване успява да локализира местонахождението на сърбина – на границата между Хърватия и Сърбия. Самата граница се охранява от засилени сръбски гранични части, а „Тигрите на Аркан” осъществяват непосредствената охрана на бившия кмет на Вуковар. Ето защо «ГРОМ» решава да се възползва от любовта на Докманович към парите и с поставено лице му отправят доста изгодно предложение за покупка на негова недвижима собственост във Вуковар. Сърбинът клъвва на уловката и по пътя за Вуковар бронираната му машина попада на засада организирана от поляците.

Арестът на Славко Докманович

Освен операция „Цветенце” поляците провеждат още няколко подобни акции в бивша Югославия, арестувайки лица обвинени във военни престъпления.

На лов за албански бойци

През 1999 г. поделение 2305 е прехвърлено в Косово със задача да охранява мисията на Организациятa по безопасност и сътрудничество в Европa (ОБСЕ). Именно тогава «ГРОМ» преминава на подчинение към полската армия.

Патрул от „ГРОМ“ в македонските чукари.

През 2001 г. избухва въоръжен конфликт между албанците от Армията за освобождение на Косово и силите за сигурност на република Северна Македония. Македонската армия и смесеният украинско-полски миротворчески батальон „УкрПолбат” (част от мултинационалната група „East” на Международния контингент KFOR) се оказва, че не са в състояние да удържат положението на косовско-македонската граница. Тук на помощ отново пристига «ГРОМ», които вече притежават сериозен опит в конфликтите на Балканите. През цялото лято на 2001 г. полската специална част локализира и елиминира албански бойци, които до вчера се възприемат за „борци за свобода” от цивилизования свят.

Операция „Несъкрушима свобода”

След теористичните атентати от 11 септември 2001 г. САЩ обявяват началото на война срещу тероризма – операция „Несъкрушима свобода”, която се провежда на териториите на Афганистан, Филипините, Сомалия, Йемен, Индонезия, Ирак. 

Военнослужещи от „ГРОМ“ по време на акция в Афганистан. Най-вероятно операция „Анаконда“.

Една от първите военни части, която е стоварена в Афганистан е подразделението за специални операции «ГРОМ». Първоначалното им местонахождение е в района на авиобаза Баграм, а след това край град Газни между Кабул и Кандахар. Твърди се, че поляците участват в щурма (3-17 декември 2001 г.) на непревземаемия пещерен комплекс Тора Бора, който се защитава от бойци на „Ал Кайда”.

Учение на бойци от „ГРОМ“ в Афганистан

В периода 1-18 март 2002 г. „громовци” участват в провежданата от САЩ операция „Анаконда”. Целта на операцията е разгромът на талибански формирования, които зимуват в долината Шахи Кот, за да не им се позволи да преминат към партизански действия в предстоящата пролетна кампания.

Операция „Свобода за Ирак”

На 20 март 2003 г., около 20:15 часа българско време, американски и британски войски навлизат на територията на Ирак, използвайки за плацдарм за атака Кувейт. Даден е старт на операция „Свобода за Ирак”, която има за цел сваляне от власт на Саддам Хюсеин.

В полосата на настъпление на британската 7-ма танкова бригада, оперираща в междуречието на Тигър и Ефрат, действа и добре познатото ни подразделение «ГРОМ». Поляците са вкарани в самия пъкъл на бойните действия, а именно в сражението за «Брестката крепост на Ирак» или както го наричат още иракчаните «Иракският Сталинград». Това е малкото пристанищно градче и единствена врата на Ирак към открития океан – Ум Каср.

Идеята на американското командване е да използват пристанището като логистичен център за доставка на военно снаряжение. Планът предполага завладяването на града със стремителен удар от ограничени специализирани подразделения. В атаката участват 2 500 коалиционни войници срещу 1 300 иракски бойци и фактически това е първата битка от операция „Свобода за Ирак”.

Ударното ядро е съставено от 15-ти експедиционен батальон морска пехота (САЩ), в чийто състав влизат взвод танкове (4 броя М1 «Абрамс»), атакуващи хеликоптери «Кобра», батарея 155 мм. гаубици, 81 мм. минохвъргачки, ръчни гранатомети, транспортни вертолети и бронемашини. Американците са подкрепени от подразделение от 3-та Бригада командос от въоръжените сили на Великобритания в състав 50 души, 60 американски „морски тюлени” (SEALS) и полското подразделение «ГРОМ».

Механизирана колона на „ГРОМ“ по време на военен парад във Варшава.

Битката за Ум Каср започва в ранното утро на 21 март. Пристанището на града е превзето след ожесточен бой от десантирали от хеликоптери парашутисти. Същевременно коалиционното командване побързва да обкръжи града от всички страни, не позволявайки на защитниците на града да се оттеглят.

Десантиране от хеликоптер на бойци от „ГРОМ“ в Ирак, 2003 г.

На 22 март сутринта започва щурмът на града. Морската пехота, при поддръжката на танкове, със стремителна атака започва придвижване в покрайнините на града. След като се локализират огневите точки на иракчаните, артилерията и хеликоптерите ги унищожават с точен огън. Мобилни американски, британски и полски групи въоръжени с гранатомети, картечници и снайпери, навлизат в града, унищожавайки методично закрепилите се в сградите иракски бойци. При по сериозна съпротива щурмовите части се поддържат от артилерия, хеликоптери и танкове.

Битката за «Иракския Сталинград» приключва на 25 март. 450 бойци  от иракския гарнизон са пленени, загубите на коалиционните войски възлизат на 14 убити. Освен в щурма на Ум Каср поляците участват в превземането на нефтена платформа в Персийския залив, в пресата са описани техни действия и в района на Басра, където действат съвместно с британските SAS.

Структура и подбор

  • Щаб, който е разположен във Варшава;
  • Отряд A (ZBA) — специализация в сухопътни операции. Разположен във Варшава;
  • Отряд B (ZBB) — специализация в морски операции. Разположен в Гданск;
  • Отряд C (ZBC) — специализация засекретена. Разположен във Варшава;
  • Подразделение за логистика и сигурност. Разположено във Варшава;

В подразделението за сигурност влизат аналитици, програмисти, електронни инженери, техници. Най-малката организационна единица в «Гром» е отделението (sekcja). Отделението се състои от 6 души, което от своя страна влиза в група. Групата е част от команда. Всяка команда се състои от добре обучени и въоръжени бойци, всеки от които е придобил две специалности от изброените: радист, сапьор и специалист по взривове, снайперист, химик, фелдшер, шофьор. Целта е в случай на бойни загуби бойците да са взаимозаменяеми.

Всеки от военнослужещите има обща подготвка, като се акцентира на оказването на първа медицинска помощ. Фактически 2/3 от личния състав има доста обширни познания по медицина, минно-подривно дело, освен това умеят да управляват всякакъв вид транспорт – от автомобил до фадрома и тир.

Основни задачи – разузнаване, диверсии и партизанска война в тила на противника. Личният състав преминава специализирана планинска, водолазна и парашутно-десантна подготовка.

Основната оперативна единица в подразделение «Гром» е групата, която се дели на 3 части:

  • група „зелена тактика”, която е предназначена за действие в горска местност;
  • група „черна тактика”, която е предназначена за действие в градски условия;
  • група „синя тактика”, която е предназначена за действие на вода;

Всички бойци имат еднаква подготовка, като за разпределението им в една от групите се отчитат индивидуалните показатели на всеки отделен военнослужещ. Набляга се на психологически тестове, които са доста сложни. Началната физическа подготовка включва 6-дневен поход в планината, който е разчетен да бъде на границата на човешките възможности. Изключително сериозно се акцентира на огневата и силовата подготовка. Едно от изискванията за постъпване в отряда е знанието на чужд език. В процеса на обучение се изучава още един чужд език.

Средностатистическата възраст на един „громовец” е 30 години. Интересното е, че част от личния състав в подразделението е над 40 години, но поляците твърдят, че това не се отразява по никакъв начин на изпълнението на бойните и учебни задачи, както и на нивото на подготовка. Точната численост на отряда е засекретена.

Кувейт, 2002 г. Десантни лодки на подразделение „ГРОМ“.

Въоръжение

  • 9-мм пистолет Glock 17;
  • 9-мм пистолет Walther P-99;
  • пистолет Heckler & Koch USP;
  • пушка Remington 870;
  • картечен пистолет Heckler&Koch MP-5;
  • картечен пистолет със сгъваем приклад Heckler&Koch MP-5 A3;
  • картечен пистолет със сгъваем приклад и ударно-списков механизъм с 3 изстрела Heckler&Koch MP-5 A5;
  • картечен пистолет с интегриран заглушител Heckler&Koch MP-5 SD6;
  • полски 9 мм картечен пистолет Glauberyt PM-84 P/98;
  • карабина Colt M4A1 с оптично прицелване;
  • щурмова винтовка G-36;
  • финландски снайперски винтовки Sako TRG-21 и TRG-22, калибър 7.62 х 51 мм НАТО; както и TRG-42, калибър 338 Lapua Magnum;
  • снайперска винтовка Barrett M82;
  • снайперска винтовка Mauser 86 SR;
  • 7,62 мм картечница Калашников ПКМ;
  • немски 40-мм гранатомет HK69 A1 със сгъваем телескопичен приклад;
  • гранатомет Carl Gustaf M2;
  • за оперативно прехвърляне на бойни групи на големи разстояния или за проникване в сграда от въздуха подразделението ползва хеликоптери Ми-8, Pzl «Kania» и Pzl W-3 Sokol;

При тревога отрядът е длъжен да бъде готов за действие в рамките на един час. Дежурната част е длъжне да напусне базата 10-15 минути, след като е даден сигнал за тревога, независимо от това дали е ден или нощ.

Сред полската общественост битува мнението, че отрядът е съставен от едва ли не кралимарковци, които са в състояние да извършат чудеса от подвизи. В интернет пространството се разпространяват версии, че «ГРОМ» е участвал в операция в Чечня, спасявайки полски заложници или пък в операция по спасяване на агенти на ЦРУ в Ирак през 1991 г., или в операция по спасяване на полски заложници в Ангола. Но без съмнение за кратката си история полският отряд се превърна в страшна сила, с която е длъжен да се съобразява всеки противник. И справедливо командосите от «ГРОМ» са смятани за едно от най-добре подготвените подразделения за специални операции в света.

Източници – www.grom.wp.mil.pl; www.topwar.ru, www.jwgrom.pl; www.warhead.su, www.warspot.ru; www.wiadomosci.gazeta.pl, www.webnewsite.ru;

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.