Сергей Скрипал- животът на двойния агент

Бен Макинтайър, вестник „Таймс“ (The Times)

Как руският патриот се оказа агент на МИ-6? Всичко започва, разбира се, с пари …

Пияница, предател, войник, шпионин. Агент, двоен агент, затворник, източник на разузнавателна информация и обект на опит за убийство. Ветеран от руските специални служби, след това техен заклет враг и сега, по всяка вероятност, тяхна жертва.

Буквално преди една седмица само шепа хора в разузнавателната общност знаеха истинската история на Сергей Скрипал, шпионин, който вследстие на отравяне с нервнопаралитичен газ лежи на смъртно легло в болницата в Солсбъри заедно с дъщеря си. Няколко дни по-късно той се превръща в най-известния шпионин в света, човек, чиято многоликост стана предмет на разследване за това кой е той, какъв е бил и кой се е опитал да го убие.

Военната кариера

Сергей Викторович Скрипал- „продукт“ от Студената война, е роден в Киев на 23 юни 1951 г., когато Украйна все още е част от Съветския съюз. Бидейки физически силен и изпълнен с дълбок патриотизъм, той избира военната кариера. Но дори продължително време, след като започва дейност като агент в разузнаването, той запазва маниерите и поведението на офицер от армията.

През 1972 г. завършва военното инженерно-свързочно училище в Калининград, руски анклав между Полша и Литва (бел.ред. Военна специалност сапьор). След това продължава образованието си във Военния институт към Общовойсковата академия на Въоръжените сили на Руската федерация в Москва. След завършването на института е разпределен в елитно руско въздушно-десантно съединение.

В началото на 70-те години се жени за приятелката си Людмила Кошелник, с която се запознава в Калининград. През 1974 г. им се ражда син Александър, а десет години след това и дъщеря им Юлия.

Афганистан

През 1979 г. съветските войски нахлуват в Афганистан. Скрипал взима участие във войната под командването на Борис Громов- командир на 40-та армия, където става свидетел на ожесточените сражения. Генерал Громов, един от най-титулуваните руски офицери и близък сподвижник на Владимир Путин, ще изиграе ключова роля в по-нататъшния живот на Скрипал като негов приятел и покровител.

1977 г. Централна Азия. Сергей Скрипал е правият, в средата.

1977 г. Централна Азия. Сергей Скрипал е правият, в средата.

Скрипал, шампион по бокс в армейските шампионати, със счупен нос и здрава физика, има вид на охранител в дискотека, но зад външността му се крие остър ум. Служейки все още във въздушно-десантната дивизия, Скрипал получава предложение да постъпи в ГРУ (Главно разузнавателно управление)- службата за външно военно разузнаване.

Главно разузнавателно управление

ГРУ е била и си остава една от най-мощните структури в Русия, която разполага с шест пъти повече агенти в чуждите държави, отколкото наследникът на КГБ- Службата за външно разузнаване. На подчинение на ГРУ са повече от 25 000 военнослужещи от силите за специални операции- спецназ. ГРУ се занимава със събирането и анализирането на информацията от руските космически спътници и се подчинява непосредствено на началника на Генералния щаб на Русия, един от тримата души, които имат достъп до преносимото ядрено куфарче в Русия.

Офицерите от ГРУ действат интензивно из целия свят, по правило, под дипломатическо прикритие, с цел придобиване на военни тайни, ръководене дейността на тайни агенти и снабдяване по всякакъв начин с информация, която би могло да представлява интерес и полза за руската военна машина.

Скрипал бързо се изкачва по кариерната стълбица и в началото на 90-те години е изпратен в Малта като офицер от ГРУ. Там той се проявява като „енергичен професионалист, способен да вербува агенти и да извлича важна информация“, както съобщават руските медии. През 1993 г. е прехвърлен в Испания като старши офицер от ГРУ подчинен на руския военен аташе.

Испанското разузнаване

Неговият потенциал в качеството му на вербовчик се забелязва от испанската разузнавателна служба Национален център за разузнаване (Centro Nacional de Inteligencia). През годините на управление на Елцин, руските държавни служители в чужбина се налага често да очакват превод на заплатите си, а понякога този превод въобще не пристига. Скрипал е регистриран в испанския Национален център за разузнаване като човек, който има афинитет към парите. С него се сближава така нареченият „агент, който влиза в пряк контакт със завербованото лице„. Агентът Луис предлага на Скрипал да си сътрудничат, внасяйки испански вина в Русия. На руснака са обещани големи комисиони в замяна на намирането на възможни бизнес партньори в Русия.

Както често се случва в подобни случаи руският разузнавач не е бил сигурен кой кого е вербувал. Най-накрая Скрипал се решава да съобщи, че е офицер от военното разузнаване. Луис, разбира се, вече знае за това, но вместо да лапне въдицата му отговоря, че от делова гледна точка това ще донесе само полза за бизнеса.

МИ-6

В този етап на разработката е решено, че е по-добре Скрипал да си сътрудничи с МИ-6, които имат доста близки взаимоотношения с испанската разузнавателна служба.

Разработката е прехвърлена на друг агент под прикритие (на шпионски език се нарича засекретен оперативен сътрудник). Мъжете установяват близки делови отношения, а през 1995 г. Скрипал получава от МИ-6 кодовото име „Бързият“ (Forthwith). Той започва да предоставя значително количество висококачествена разузнавателна информация, както за операциите на ГРУ, така и за действащите агенти и други офицери от военното разузнаване в Москва и извън Русия. Плащат му в брой, от пет до шест хиляди долара на среща. Парите ги внася в банкова сметка в Испания. Произходът на разузнавателните данни получени от „Бързия“ се прикрива внимателно и се предоставя на съюзническите служби, и по-специално на ЦРУ, съгласно принципа на служебната необходимост.

Източници от разузнаването твърдят, че въпреки че първоначалната мотивация на Скрипал е имала материален характер, той все повече се отчуждава от управляващия режим в Русия, опитвайки се да разклати устоите му. Освен това установява близки отношения с кураторите си от МИ-6, което се превръща в централен фактор в разузнавателните взаимоотношения.

Завръщане в Русия

Страдащ от диабет тип 1, Скрипал има сериозни здравословни проблеми и през 1999 г. се завръща в Москва. В щаб-квартирата на ГРУ, известна като „Аквариумът“, той започва работа като началник-отдел „Кадри“, получавайки достъп до нови ценни тайни, които надлежно предава на МИ-6. Изтъквайки като причина възстановяването на здравето си, той често пътува в Испания, където специално за него е наета крайградска къща близо до Малага. Там той приема сътрудниците от МИ-6, прибирайки договорената сума пари.

Като общителен човек, той често провежда срещите в барове и ресторанти. Според разузнавателните източници тези срещи се поливат с обилно количество алкохол. Обикновено добронамерен и безцеремонен, при определени обстоятелства Скрипал би могъл да бъде взискателен и раздразнителен. Веднъж той поисква извънредна среща, а кураторът му допускайки, че свръхценният му агент е в опасност, захвърля всичките си дела и заминава спешно в Испания, където се изяснява, че шпионинът изисква незабавно да му се изплатят 10 000 долара.

Когато лошото здраве не позволява на Скрипал да отиде в Испания, мястото му се заема от Людмила. Тъй като е в неведение за тайната дейност на съпруга си, тя вярва, че парите, които ѝ дават са възнаграждение за неговата предприемаческа дейност.

Пенсиониране

СкрипалПрез 2000 г. Скрипал се пенсионира и напуска ГРУ с чин полковник. Временно е нает като извънщатен сътрудник в Министерството на външните работи.

Громов, бившият му командир и последният съветски военнослужещ напуснал Афганистан през февруари 1989 г., става губернатор на Московска област през 2000 г. Генералът е удостоен с високи правителствени награди ветеран от войната и е един от доверените сътрудници на Путин. Тъй като руските ветерани от Афганистан винаги се подкрепят един друг, Громов урежда Скрипал на работа в администрацията на Московска област.

Благодарение на новата си работа Скрипал получава достъп до правителствена информация, която предава на МИ-6. Освен това британският агент запазва връзките си с руското военно разузнаване и продължава да се среща и да общува с бившите си колеги от ГРУ. Започва да строи къща в Лобня, градче на 15 км. северно от Москва, изразходвайки много внимателно заработените пари, за да не се набива на очи. Примерно автомобилът му е стара ръждясала таратайка.

Разконспирирането

Междувременно сътрудникът от испанското разузнаване Роберто Флорес Гарсия разкрива Скрипал и съобщава на руснаците за съвместната англо-испанска операция. По-късно Флорес е осъден за държавна измяна и е осъден на 12 години затвор. Сред многобройните щрихи на случая британските следователи разследват по какъв начин е разкрит Флорес. Ако испанците имат информатор в руското разузнаване, който ги е предупредил за Флорес, този информатор би могъл също така да помогне за разплитането на опита за убийството на Скрипал.

Няма никакви доказателства, които да подкрепят широко разпространяваното твърдение от руските медии, че руското контраразузнаване отдавна е подозирало Скрипал. Както и че са го наблюдавали в продължение на много години. Предположението, че МИ-6 изкушава Скрипал да влезне в стриптийз клуба, за да може да го изнудва, звучи също неправдоподобно (бел.ред. Сергей Скрипал е вербуван от Пабло Милър, по-известен като Антонио Алварес де Идалго. Именно той при запознаването си с руския разузнавач кани Скрипал в близкия стриптийз клуб).

Арест

През декември 2004 г. Скрипал е арестуван до дома му в квартал „Крылатское“ в Москва. Телевизионните камери следят как сътрудниците от ФСБ арестуват снажния, сивокос шпионин. Казват че, по време на ареста умишлено му изкълчват раменната става. „Вие победихте„, заявява Скрипал на офицерите от ФСБ след арестуването му.

Скрипал

Две години по-късно Московският областен военен съд признава Скрипал за виновен в държавна измяна в закрит съдебен процес, по време на който шпионинът е обвинен в предоставянето на данни за повече от 300 агенти на британското външно разузнаване МИ-6. В деня на произнасянето на присъдата той е облечен в спортен костюм с цветовете на руското знаме, демонстрирайки по този начин някакъв вид патриотизъм. Лишен е от военното си звание и награди, но е осъден едва на 13 години лишаване от свобода поради лошото си здравословно състояние и поради желанието си да сътрудничи на следствието.

Изправителна колония

Пенсионираният офицер е изпратен в изправителна колония със строг режим в Мордовия, където през 2011 г. изтърпява присъдата си една от членовете на поп-групата „Pussy Riot“. За семейството на Скрипал настават мрачни времена. Синът му Саша губи работата си, пропива се тежко, бракът му се разпада.

Освобождението идва по-рано, отколкото можеше да очаква някой. През юли 2010 г. Скрипал е един от четиримата руснаци, помилвани от тогавашния президент Дмитрий Медведев и е предаден на Запада в замяна на десет руски шпиони, задържани в САЩ, включително и скандално известната Анна Чапман.

Останалите трима са ученият Игор Сутягин и осъдените за държавна измяна разузнавачи Александър Запорожски и Генадий Василенко.

Странно е включването в този списък на Скрипал, тъй като той не се води американски „актив“. Казват, че Великобритания е настоявала за неговата размяна и ЦРУ са се съгласили, вероятно в резултат на признаването на значението на информацията, която Лондон споделя от документите, получени от „Бързия“.

Солсбъри, Англия

След като се събира отново заедно със семейството си, които са получили дългосрочна британска виза, Скрипал се заселва в Солсбъри, първо в апартамент, а след това в къща, която се превръща впоследствие в обект на голямото наказателно разследване. Смята се, че тогава той стъпва за първи път на британска земя, тъй като неговите куратори от МИ-6 стриктно са избягвали очевидните връзки между руския шпионин и страната, за която той работи.

Понякога Скрипал изнася лекции пред представители на разузнавателните служби, както и продължава да поддържа контакт с МИ-6.

За разлика от много прокудени шпиони, които се отдръпват от външния живот или тъгуват по родината си, Скрипал напълно се потопя в британския начин на живот. Според таксиметровия шофьор Хари Колинс, който вози руснака, докато той получи шофьорска книжка, Скрипал е редовен посетител в Солсбърските пъбове.

Към съседите си Скрипал се отнася доброжелателно и вежливо, но те трудно го разбират заради силния му руски акцент. Казвал им е, че е пенсиониран офицер. Скрипал е обичал да пече наденички на скара в градината си, както и да играе на компютъра си.

Семейството

Една година след пристигането на семейство Скрипал във Великобритания, Людмила е диагностицирана с рак на ендометриума и една година по-късно тя умира. Юлия, която говори английски по-добре от баща си, работи известно време в хотел Холидей Ин (Holiday Inn) в град Истли, но през 2015 г. се завръща в Русия. Поддържа връзка с баща си чрез Скайп (Skype). Синът му Саша почива през юли 2017 г. от чернодробна недостатъчност. Разузнавателни източници твърдят, че макар да е страдал от алкохолна зависимост, на Коледа, в годината на смъртта си, той идва при баща си във Великобритания трезвен и здрав.

Мнозина бивши шпиони се борят със самотата и депресията, а Скрипал става член на един от клубовете в Солсбъри, чиито членове споделят, че руснакът обичал да пие бира и да разговаря на „мъжки теми“.

Скрипал продължавал да живее скромен, тих живот в модерна къща от червени тухли, която той закупува без ипотека през 2011 г. за 260 000 паунда. Обичал е да купува полски колбаси, маринована скумрия и понякога лотарийни билети. Изглеждало, че живее безметежен живот, както повечето пенсионирани шпиони.

Покушението

Но на 4 март Сергей и Джулия Скрипал са открити в безсъзнание на пейка на обществено място. Оттогава и двамата са в болница в критично състояние. Незабележимият съсед-шпионин изведнъж се превръща в център на вниманието. Следователите анализират всички възможни аспекти от неговото миналото, опитвайки се да изяснят кой точно се е опитал да го убие.
Източници от МИ-6 посочват, че и самият Владимир Путин е бил успешен офицер от разузнаването по времето, когато Скрипал изгражда двойствения си живот- да шпионира за Русия, а тайно за Великобритания.

Шпионинът от Солсбъри си е създал много врагове: той два пъти възпрепятства дейността на колегите си от ГРУ- предава своите колеги ветерани и предоставя на Великобритания информация, която причинява значителни щети на руското разузнаване, както и на имиджа му.
До миналата седмица Великобритания знаеше много малко за Сергей Скрипал, но Путин, най-вероятно, е притежавал много по-обширна информация.

Reply