Сексуалното пуританство в СССР през 20-те години на XX-ти век

Разкрепостеност и високонравственост

В продължение на десет години след Октомврийската революция СССР е най-разкрепостената страна в света. Както вече писахме, в СССР са първите в света легализирани ЛГБТ отношения (бел.ред. Акроним от първите букви на думите лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора), процъфтява психоанализата и промискуитетът (бел.ред. Промискуитетен- сексуално разкрепостен, развратен).

Но едновременно със слободията през 1920 г. в страната възниква и сексуален пуританизъм. Движението се обявява за полово въздържание и контрол на джендър политиката (бел.ред. Термин използван в социалните науки и отнасящ се до социално установените роли, поведения, дейности и характеристики, които в дадено общество се считат за подобаващи на мъжете или съответно на жените).

“Днешният морал на нашата младеж накратко се състои в следното- обобщава известната комунистка Смидович във вестник «Правда» от 21 март 1925 г.:

А) Всеки, дори непълнолетният, комсомолецът, както и всеки студент от работническите факултети (бел.ред. През 1919 г. са създадени въпросните рабфакове. Реформата е призвана да съдейства за създаването на нова, работническо-селска интелигенция) има правото и задължението да удовлетворява сексуалните си потребности. Тази концепция се превръща в аксиома и въздържанието се разглежда като ограниченост, свойствена на буржоазното мислене.

Б) Ако мъж пожелае момиче независимо, дали тя е студентка, работничка или дори гимназистка, то момичето е длъжно да се подчини на това увлечение, в противен случай ще я считат за буржоазно момиче, която е недостойна да се нарече истинска комунистка“.

Анонимен автор, обръщайки се към редакцията на вестник “Правда“, пише: «Как ще ни бъдат удовлетворени естествените нужди? Момичетата са длъжни да се отзоват на желанията на другарите-комсомолци и да освободят от тях сексуалното напрежение, за да могат те, вдъхновени и доволни, смело да пристъпят към нови трудови победи! Еросът на революцията трябва да помогне на младите хора да изградят светлото комунистическо бъдеще!»

В първите години на съветската власт поради зараждане на сексуалната свобода забележимо намалява проституцията. Проститутката се заменя с израза “една позната“. Другарката Колонтай обяснява това така: «Унищожавайки семейно-брачните форми на собственост, комунистическото общество ще премахне и проституцията».

„Долу срама“!

През 1924 г. в цялата страна вербално, както и в печата започва оживена дискусия на едно ново, небивало събитие- демонстрациите на московското общество “Долу срама!“. Членовете на тази общност- мъже и жени- се разхождат по улиците и се возят в трамвая съвършено голи, декорирани с една лента през рамото, на която пише “Долу срама!“.

Художничката Наталия Сверцова-Габричевская разказва за реакциите на минувачите: «Някои се заливаха от смях до сълзи, други плюеха от възмущение. Старици кръстейки се, казваха: “Апокалипсис! Дойде краят на света!“ и смутено запитваха околните: “Какво е това? И нас ли ще ни накарат да се съблечем?“. Момчета ентусиазирано тичаха покрай демонстрантите».

През септември 1924 г. Михаил Булгаков пише в дневника си: « Новина: неотдавна в Москва се появиха абсолютно голи хора (мъже и жени) с превръзки през рамото, на които пише “Долу срама“. Качваха се в трамваите, в резултат трамваят се спираше, а пътниците ругаеха и се възмущаваха».

Накрая, народният комисар на здравеопазването Николай Семашко в централния вестник “Известия“, издание на Всеруския централен изпълнителен комитет, се принуждава да даде необходимите разяснения.

«Подобно поведение е необходимо по най-категоричен начин да се осъди от всички гледни точки.

Първо, те жестоко грешат, когато си мислят, че ако се разхождат голи, с оставени на воля да растат коси и нокти, то това е израз на най-истинската “революционност“.

Второ, да се обикаля Москва гол е абсолютно недопустимо от хигиенична гледна точка. Не бива да се излага тялото на прах, дъжд и кал. Улиците на Москва не са бреговете на Черно море.

Трето, много е спорно съдейства ли това диво новаторство на нравствеността. Във времето, в което живеем, когато още не сме се избавили от такива капиталистически уродства, като проституцията и хулиганството, оголването допринася не за морала, а за безнравствеността. Ето защо считам, че е абсолютно необходимо незабавно да се прекрати това безобразие, ако е нужно и с репресивни мерки».

Движение "Долу срама"

 

В средата на 20-те години в СССР активно се е провеждало изследване на въпросите за сексуалния живот. Повече от всичко учените се интересували как половият живот влияе на обществения живот. В рамките на изследването повече от хиляда и петстотин млади хора (основно от работническите и селските среди) отговарят на въпроси и попълват анкети. Оказало се, че сексуалната свобода довежда до неприятни последствия за обществото: нарастване числото на самотните майки, венерическите заболявания и дори самоубийствата.

Социалистическият аскетизъм

В края на 20-те години започва завой към дееротизация на съветското общество. Взет е курс на засилване нормите на социалния живот (задължение да се плаща издръжка на бивша съпруга с деца, наказателно преследване на хомосексуалистите). От средата на 30-те години сферата на интимните отношения става силно политизирана. На страниците на вестници и списания вече е било невъзможно да се намерят дискусии по сексуални проблеми.

“Норма на битието“ стават такива истории, подобно на тази, която се случва през март 1935 г. в московска текстилна фабрика: бюрото на Всесъюзния Ленински комунистически съюз на младежта изключва от комсомола шлосер за това, че той “едновременно ухажва две момичета“.

Налице е и футуристичен аспект в дееротизацията. Професор Залкинд в средата на 20-те години пише, че “безсилната нежност на жените не е нужна изобщо на пролетария. Икономически и политически, както и физиологически, жената на съвременния пролетарий трябва да се доближава все повече и повече до мъжа“. Тази теза поддържа и руският космист Циолковски, който предрича, че при комунизма хората ще бъдат безполови. Впрочем тези доводи са били популярни само в маргиналните среди от това време.

Новият социалистически аскетизъм всячески се поощрява от властовите и идеологическите структури. От 1937 г. битовите неуредици започват да се раздуват до мащаба на шумни дела. В същата година “Комсомолска правда“ съобщава в редакционна статия, че «враговете на народа са работили немалко, за да приучат младежта на буржоазните възгледи по въпросите на любовта и брака, стараейки се по този начин да разложат съветската младеж в политическо отношение».

Предбрачните полови контакти окончателно преминават в категорията на прояви на “пагубния капиталистически начин на живот“. Отсега нататък дори официалният развод поставя клеймо на по-нататъшната съдба и кариера на комунистите и комсомолците.

Пуританство СССР

Сексуалните заповеди

Ще ви представим един от образците на съветската антисексуална пропаганда от края на 20-те години (бел.ред. Заповедите са дело на съветския психиатър Арон Залкинд):

Първата полова заповед на революционера от работническата класа гласи- Не трябва да се допуска твърде ранен сексуален живот сред пролетариата.

Нужно е да започнем възстановяване на осакатения сексуален живот, разбира се, преди всичко с децата, организмът на които е още напълно приспособим, изцяло достъпен за здравословното възпитателно въздействие. Именно от ранно детство започва грубо да се изопачава сексуалното възпитание на съвременния човек и от ранно детство е необходимо този гнилостен процес да се спре.

Детето възприема рано еротичния модел, тъй като от три основни области на неговото битие (социалните стремления, общобиологичната и сексуалната) първите две, в безсмислените условия на съвременното възпитание, не получават за себе си нужната нематериална храна и гладуващата действеност на детето се насочва по третото русло, най-обикновеното, достъпно и приятно, по руслото на сексуалното удоволствие. Борба с това явление е необходима и в нашите условия в СССР тя е напълно възможна.

Нужно е сексуално въздържание до брака, а да се пристъпи към брак може едва, когато се достигне състояние на пълна социална и биологична зрялост (т.е. 20-25 г.)- втора полова заповед на пролетариата.

Няма никакви научни основания да се предполага, че до 20-22 години сексуалното въздържание може да се окаже в някакво отношение вредно. В животинското царство началото на активния полов живот съвпада с безусловната способност да се изхранва семейството. Тъй като подобна способност в съвременните социални условия в човека съзрява приблизително в посочената по-горе възраст, няма нито билогични, нито социални основания за по-ранно стартиране на сексуалния живот. Позоваването на популярни примери за значително по-ранно пробуждане на активното полово влечение ще бъдат също толкова убедителни, колкото и примери със сексуални актове на 8-10 годишни деца. Тук ние имаме работа с ранно осакатяване на човешкия организъм и с тази изродщина трябва да се води безпощадна борба.

Някой може да попита кое е лошото на сексуалния живот преди брака?

Лошото е, че подобна сексуална активност не е цялостна, свързана е със случаен полов обект, не се канализира от силна симпатия между партньорите, подложена е на най-повърхностна възбуда, т.е. характеризира се с тези черти, които както ще видим по-долу, трябва да бъдат безусловно и безпощадно изтребвани от пролетариата в тяхната среда. Подобна, по хаотичен начин развиваща се полова дейност никога не се ограничава само до тясната област на чисто сексуалния живот, а нагло и безцеремонно нахлува във всички области на човешкото творчество и безнаказано ги ограбва. Допустимо ли е това от гледна точка на революционната целесъобразност?

Половият акт не трябва да се повтаря често. Не бива да се сменя често сексуалният обект- нужно е по-малко сексуално разнообразие.

Налице са всякакви научни аргументи, които потвърждават, че истински дълбоката любов се характеризира с редки полови актове (въпреки че разредените сексуални актове сами по себе си не винаги говорят за истинска любов: под това нещо може да се крие и сексуално равнодушие към партньора). При задълбочената, истинска любов в оформеното сексуално влечение узряват, като краен етап цяла серия от отминали, съдържателни, сложни преживявания от взаимната близост, а подобни процеси протичат, разбира се, продължително, изисквайки голямо количество хранителен материал. Рядкото повторение на половия акт има огромни химични и други ползи.

Дълготрайната сексуална вярност е много своевременна за психофизиологията на жените. Жената търси за себе си дълговременен жизнен спътник, помощник в домакинството, възпитател (заедно с нея) на децата им. Тя, постепенно, не винаги веднага, се приспособява към сексуалния си партньор и честите промени биха представлявали за нея единствено груби и безплодни дразнения, както физиологични, така и морални. Но, може би природата на мъжете се характеризира с непреодолимо влечение към сексуалното разнообразие, към многоженството?

Научната биопсихология на сексуалността не познава такива вродени мъжки характеристики. Сексуалното разнообразие, многоженството са продукти на определени социални отношения. В историята полиандрията се заменя с многоженство по линия на икономическата целесъобразност. Там, където многоженството е узаконено (при мюсюлманите) ние може да го срещнем единствено при богатите, ето защо не е в мъжката природа да търси това.

Не бива да се сменя често сексуалният обект. По-малко сексуално разнообразие. Любовта трябва да бъде моногамна, моноандрическа (една жена, един мъж).

Колкото по-често се повтаря сексуалният акт, толкова по-скоро ще омръзне сексуалният партньор; колкото по-често се сменя сексуалният партньор, толкова по-скоро ще се отегчи той.
Любителите на сексуалното разнообразие попадат в коварно замислени мрежи на безкрайно нарастващи сексуални провокации и безвъзвратно оставят в тази клопка, както своето здраво полово чувство, така и преобладаващата част от своето класово творческо богатство (ако не и всичко). Обикновено раздразващият и отпускащ сексуален авантюризъм те поставя в зависимост като наркотик- той е погубил не един класов боец.

Сексуалният подбор трябва да се реализира по линия на класовата, революционно-пролетарска целесъобразност. В любовните отношения не трябва да се внасят елементи на флирт, ухажване, кокетство и други методи за сексуално завоевание.

Сексуалният живот се разглежда от класите като социална, а не като напълно индивидуална функция и ето защо да привличат, да побеждават в любовния живот трябва да са социалните, класовите достойнства, а не специфичните физиологично-сексуални прелъстявания, които са в преобладаващата част или реликва от нашето докултурно състояние, или еволюиращи в резултат на упадъчни въздействия експлоататорски условия на живота.

Останалите заповеди са:

Не бива да допускаме полови извращения.
Класата, в интерес на революционната целесъобразност, има право да се намесва в сексуалния живот на своите членове. Половото във всяко едно отношение трябва да се подчинява на класовото.

Източник- www.ttolk.ru

Tags:

Reply