Севернокорейските диверсанти в град Канин

Десантът

Около един часа сутринта на 18 септември 1996 г. Ли Джин Ги, обикновен водач на южнокорейско такси, шофира по крайбрежното шосе Канин-Тонгхи. На пет километра от Канин – крайбрежен град, който се намира на около 150 км от демилитаризираната зона – той забелязва група хора на брега, както и някаква възтъмна маса във водата. Тъй като таксиметровият водач все пак някога е служил в армията, а и освен това е бил и доста мнителен човек, той абсолютно правилно предполага, че е свидетел на десантиране на севернокорейци и незабавно уведомява компетентните органи за видяното от него.

Властта се задейства светкавично и след пристигането на държавните органи в района, посочен от таксиметровия шофьор, се оказва че „тъмната маса“ е 325-тонна малка „разузнавателна“ подводница от северокорейския флот, клас „Санг-О“. Оказва се, че подводницата е попаднала на рифове, които счупили лопатките на витлото, а хората, които са се намирали в подводницата били изчезнали в близките планини. Всички военни части в областта, както и цялата полиция са вдигнати по тревога стартирайки операция по блокирането и издирването на севернокорейските диверсанти.

Малко преди това

В 5 часа сутринта на 14 септември 1996 г. „Разузнавателна подводница № 1“ от 2-ри отряд на 22-ри дивизион подводници от Службата за военно разузнаване към Министерството на народните въоръжени сили на КНДР отплува с бойна задача да достави разузнавателна група в района на град Канин. На борда на подводницата се намират 26 души:

Екипажът на подводницата от 21 човека под командването на капитан Чон Ен Ку. Ръководителят на операцията в лицето на началника на военноморския отдел към Военното разузнаване старши полковник Ким Донг Вон и неговият заместник. Самата разузнавателна група е в състав трима души.

Около 19:30 часа на 15 септември подводницата навлиза в района, така както е по план и пристъпва към стоварването на разузнавателната група. Разузнавачите, придружени от двама членове на екипажа на подводницата, успешно достигат до брега, след което подводницата, заедно с двамата леководолази, се оттегля в неутрални води.

Аварията

Вечерта на 17 септември плавателният съд се завръща в южнокорейските териториални води, за да прибере разузнавателната група, като най-вероятно в резултат на загуба на ориентация, около 21 часа подводницата претърпява повреда вследствие на удар в риф в плитчините край брега.

Екипажът на подводницата прави неуспешен опит да отремонтира подводницата. Капитанът взима решение подводницата да се потопи, което също завършва с неуспех. В този момент командирът решава да изостави плавателния съд и нарежда екипажът да се преоблече с цивилно облекло, както и с военни униформи на южнокорейската армия. Преди да напуснат подводницата, с цел нейното изваждане от строя, тя е опожарена. Около полунощ на 18 септември екипажът слиза на брега.

Подводница

Издирването

Точно тогава ги забелязва бдителния, случайно преминаващ таксиметров шофьор. Издирвателните мероприятия обхващат радиус от 50 километра от точката на откриване на севернокорейците. В тях се включват до 40 000 представители на южнокорейските силови структури.

Първите „гости“ са открити от войниците на южнокорейската армия в 11:11 часа на 18 септември. Малко преди това двама въоръжени севернокорейци от екипажа на подводницата задържат двама местни фермери. След като ги държат известно време, севернокорейците без да им причинят нищо изчезват безследно в планината. Фермерите веднага съобщават на властите за диверсантите. В хода на търсенето, двойката севернокорейци е открита, но въпреки това успява да се изплъзне.

В 16:30 часа същия ден още един фермер открива подозрителен човек в стопанството си. Тъй като е бил уведомен за акцията по издирването на севернокорейските диверсанти, той незабавно уведомява властите. Полицейски подразделения блокират светкавично райна на фермата, вследствие на което е арестуван лейтенант Ли Кван Су – рулеви на подводницата.

По време на първоначалните разпити заловеният моряк отказва да говори. Според информацията следователите не прибягват до мъчения, а просто с цел установяване на психологически контакт, почерпват лейтенантът с четири малки бутилки „Соджу“ (бел.ред. Корейска напитка с алкохолно съдържание между 20% и 45 %). След като изпива съдържанието на четирите бутилки Ли се отпуска и започва да свидетелства, макар че показанията му са все още лъжливи.

Според първоначалните разпити на севернокорееца подводницата претърпява авария в неутрални води и е отнесена от течението във водите на Южна Корея. За присъствието на борда на плавателния съд на разузнавачи и офицери от Военното разузнаване на Северна Корея той изобщо не споменава.

Правдива информация от севернокорееца следователите получават едва, след като той се срива психически. Основната причина за психологическия дисбаланс на подводничаря е гледката на единайсет познати севернокорейски глави с дупки от куршуми в тях.

Подводница

Труповете

На 300-метрова горска поляна, на 8 километра от мястото на аварията с подводницата, лежали телата на капитан Чон, старши полковник Ким, неговият заместник и осем други членове на екипажа. Всички, с изключение на полковник Ким, лежали в редица с простреляни глави, облечени в цивилни дрехи и бели обувки за тенис. Трупът на старши полковника също с простреляна глава лежал отстрани с пистолет в кобура.

Най-вероятната версия за гореописаното е разстрелването на част от подводничарите плюс знаещите твърде много офицери от Военното разузнаване, като наказание за аварията и (или) ликвидирането на „слабите звена“ в групата. Тъй като, освен Ли Кван Су, южнокорейците не успяват да заловят повече пленници, изясняването на версиите се проваля.

Обръчът се затяга

На 19 септември в три отделни престрелки, с разделилите се на групи севернокорейци, са убити седем моряци от екипажа на подводницата. Трима от тях са застреляни в 10 часа от южнокорейски командоси в хода на операция по прочистване на гората южно от град Канин, в 14:00 часа други трима от подводничарите се натъкват на армейски подразделения за специални операции (двама от тях са взети живи, но по-късно умират заради тежките рани). След два часа още един от севернокорейците е застрелян от пехотинец от южнокорейската армия.

В дните 21, 22 и 28 септември са убити още трима подводничари от южнокорейските войници. Всъщност последният от членовете на екипажа на подводницата извършва истински подвиг, след като е засечен едва на 30 септември от силите за специални операции. В условията на непрестанно преследване и слаба обща подготовка за това, все пак той е моряк, той успява да избегне преследвачите си цели дванайсет дни.

Разузнавателната група

По очевидни причини, най-костеливият орех в операцията по издирването са тримата членове на разузнавателната група. Освен подготовката, която притежават за действия на територията на Южна Корея, те се възползват и от предварително оборудвано скривалище, в което те в продължение на около две седмици се крият, в очакване отслабването на бдителността на южнокорейците.

След това групата се насочва към демилитаризираната зона, като преспива в празни крайградски вили. Придвижвайки се към демилитаризираната зона те ликвидират несретниците, които имат неблагоразумието да попаднат на пътя им. На 8 октомври са убити трима цивилни граждани, а на 22 същия месец е удушен южнокорейски войник-шофьор, който необмислено навлиза в гората, за да събере на приятелката си букет от детелини.

Откриват ги съвсем случайно. В нощта на 5 ноември шофьор, който кара по шосето на 20 километра от демилитаризираната зона, вижда трима въоръжени войници да пресичат шосето. Подобно на таксиметровия шофьор, който проявява своевременна бдителност, той съобщава на полицията, вследствие на което е стартирана операция за изидрването на неидентифицираните лица. В рамките на три последователни престрелки силите за специални операции на Южна Корея неутрализират двама от севернокорейците. Третият успява да се измъкне.

От телата на мъртвите, облечени в южнокорейски военни униформи и въоръжени с винтовки М16, са иззети три лаптопа, в единия от които са качени военни топографски карти.
Какво се случва с последния северокорейски разузнавач остава неизвестно. Според данните диверсантът на име Ли Чул Джин, въпреки получените наранявания успява да прекоси демилитаризираната зона и да влезе на територията на Северна Корея.

Вследствие на този инцидент Северна Корея губи малка подводница с отлично подготвен, специално подбран екипаж, който е на подчинение на Военното разузнаване към Въоръжените сили на КНДР, двама високопоставени офицери от това разузнаване и двама надеждни и изключително добре подготвени за диверсионни действия на територията на Южна Корея разузнавачи. 24 души загиват, един подводничар е пленен, който по-късно отказва да се върне в родината си и постъпва във военноморския флот на Южна Корея, само един успява да се изплъзне.

Загубите на Южна Корея са осем убити военнослужещи и четирима цивилни граждани- повечето от тях загиват от ръцете на тримата севернокорейски разузнавачи. Още четирима умират в резултат на нещастни случаи. На около 20 длъжностни лица от Въоръжените сили и Специалните служби на Южна Корея са наложени различни по мярка дисциплинарни наказания.

Единственото тъмно петно в тази история, което накърнява самоотвежеността и верността към дълга на севернокорейските разузнавачи, е смъртта на деветте подводничари и двамата офицери от разузнаването.

Източник- www.mensby.com

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.