Русофобията и самоубийството на Евросъюза

Аугусто Замора- вестник „Publico.es“, Испания

Случаят с бившия руски шпионин Скрипал, за който се твърди, че е отровен от руски агенти с нервнопаралитичен газ, се превърна в катализатор за нова вълна на русофобия. Мащабното и координирано изгонване на руски дипломати от над двадесет държави (начело е САЩ, които експулсираха 60 дипломати) изостри ситуацията, която във всеки един момент може да се превърне в открита конфронтация, от която ЕС ще излезе с по-големи загуби, отколкото Русия.

Отношенията между старата Европа и новото младо държавно образувание, което възниква в безбрежните руско-украински степи, никога не са били лесни. Първоначално в резултат на масовата миграция на славяните от Изток, някои от тях се заселват на територията на Византийската империя, други – в земите между Константинопол и Волга. Русия започва да се утвърждава като голяма и мощна държава едва през XVIII век, след победата в битката при Полтава по време на Великата северна война през 1709 г. Това поражение на шведите слага край на господството им в Балтийско море и в северната част на Европа.

Мястото на Швеция се заема от Русия начело с Петър І. Всъщност Карл XII става първият, който нахлува в руските земи. През 1812 г. под дълбоките руски снегове е погребана Великата армия на Наполеон, както и ореола на могъщество на самия Наполеон. Хитлер, без да извлече необходимите поуки от уроците по история, повторя експеримента на Карл ХІІ и Наполеон, и след нахлуването в Съветския съюз, нацистките мечти за хилядолетен райх приключват скоропостижно. Германия, както и Швеция и Франция, губи 70% от армията и въоръжението си в кампанията си на Изток, което в крайна сметка предопределя и по-нататъшното й поражение.

Може да направим следните два извода от гореспоменатите примери. Първо, Русия е непобедима във война, която се води на нейна територия. Второ, и не по-малко важно, Русия никога не е нападала нито една европейска страна. Нейната територия е подлагана на нападения и то не веднъж, а цели три пъти. Или по-скоро четири, ако се вземе предвид Кримската война от 1853 – 1856 г., когато обединените сили на коалиция в състав Британската и Френската империи и Кралство Сардиния нахлуват в Кримския полуостров. Русия губи тази война – за първи път – поради лошата комуникация между Москва и Крим и невъзможността за бързо прехвърляне на войски, оръжие и продоволствие.

В периода 1918 – 1920 г., след успеха на Октомврийската революцията, САЩ, Франция, Великобритания и Япония нападат новопоявилата се държава. 100 000 японски войници прекосяват руската граница в Далечния Изток; англо-френските войски завземат Севастопол и Одеса и навлизат в Украйна; английският флот окупира Талин. От своя страна американските войски навлизат в Мурманск, Кавказ и Централна Азия.

През 1919 г. Полша напада Русия. Идентична ситуация възниква през революционните години във Франция в периода 1792-1802 г., с аналогичен финал. Червената армия дава сериозен отпор и през 1921 г. нашествениците са принудени да напуснат руската територия. Ще се повторя: Русия никога не е нападала Европа, но Европа я е атакувала.

НАТО

Възнамеряваме да повторим същите грешки ли ? След разпадането на Съветския съюз, единствената дейност на НАТО беше свързана с това да се придвижва към руските граници. Алиансът успя да съсредоточи войска, въоръжение и ракети, които на този етап могат да стигнат до Москва за броени минути. През 90-те години Русия, под ръководството на страдащия от алкохолизъм Елцин, се довери до такава степен на Запада, че икономическите съветници на огромната държава бяха представители на Европейския съюз. Западът не пропусна шанса и се възползва от ситуацията унищожавайки, доколкото е възможно, икономиката на Русия.

До 1998 г. страната беше изцяло опоскана, а Западът бурно приветстваше и аплодираше раболепно изпълняващият заповедите му Елцин, който се разхождаше по гащи пред Белия дом и заспиваше на официални мероприятия с мораво лице от прекомерната употреба на алкохол. Елцин идеално отговаряше на изискванията на Запада- по време на неговото управление липсваха сериозни противоречия или несъгласия. А и откъде да се появи подобно неразбирателство? Елцин унищожи СССР, унищожи Русия, а точно това искаше Западът – разрушена и слаба Русия.

Владимир Путин

След това неизлечимият алкохолик Елцин прехвърли властта на директора на ФСБ Владимир Путин и оттогава, както знаете, историята се промени драстично. Путин се посвети изцяло на възстановяването на отминалата мощ на Русия и то с такъв успех, че той успя да изненада Запада, който беше уверен, че Русия е страна със затихващи функции. Но се случи точно обратното. Путин възроди армията, икономиката, обществото и възстанови чувството за достойнство в страна, която отдавна го беше изгубила. Войната в Грузия през 2008 г. беше сигналната камбана. Майданът от 2014 г. – трагична недооценка на НАТО – предизвика жестока криза в Украйна, както и присъединяването на Крим към Русия. НАТО смяташе, че Русия мълчаливо ще наблюдава, докато поглъща Украйна, но по-късно осъзна грешката си.

Икономическите санкции

Западът реагира с икономическите санкции – което беше още една грешка. Да не говорим за факта, че не веднъж беше доказано, че санкциите не дават накакъв резултат, а в конкретния случай с Русия те се превърнаха в стимул за научно-техническа и аграрно-промишлена революция. Преди санкциите вносът на храни, промишлени продукти и машини от ЕС към Русия беше огромен. Страната се разплащаше с газ и това щеше да продължи, ако не бяха въведени санкциите. Санкции, които имаха за цел да окажат неблагоприятен икономически ефект върху руската икономика.

Това е класически неоколониален модел на обмен между центъра и периферията на промишлени продукти срещу суровини. Санкциите показаха на Русия колко опасен за нея е този модел и я принуди да търси и намери други решения. За да се минимизира тази зависимост до минимум, а защо не и до нула, беше иницииран многомилионен план за финансиране на икономиката. Стартира мощен процес на индустриализация, който беше призван да подкрепи руската икономика.

Самоиздържаща се икономика

Резултатите са видими. През 2018 г. Русия ще замени последните импортни изделия за бойните си самолети и транспортния отрасъл и по този начин ще придобие пълна автономия. До 2020 г. ще бъде намерен заместител на продуктите, които са внасяни от ЕС за отбранителната промишленост.

В рамките на програмата за диверсификация, одобрена от руското правителство, милиони инвестиции ще бъдат насочени към енергийния сектор, производството на медицинско оборудване, електрически уреди и информационни технологии – по-конкретно, за насърчаване руските компании да стартират производството на тези продукти. И това е напълно възможно, защото в Русия има много предприятия, които са достатъчно квалифицирани да произвеждат висококачествено оборудване. Освен това не бива да забравяме, че Русия е една от най-влиятелните световни държави.

Държавното финансиране се насочи и към аграрната индустрия. През 2017 г. Русия достигна рекордна цифра в добива на зърно – 135 милиона тона – превръщайки се в основен износител на зърно, изпреварвайки дори Съединените щати. Красноречиви данни, като се има предвид, че през последните петнадесет години Русия внася зърно. Освен това до 2025 г. Русия възнамерява да измести ЕС от пиедестала на основен производител на зърно на нашата планета.

Страната успя да замени внасяното свинско и пилешко месо с местно производство, да увеличи производството на захарно цвекло и да утрои добива на зеленчуци. Като цяло икономическите санкции стимулираха Русия да подкрепи местното производство и имаха отрицателен ефект върху европейските производители. От 2014 г. Руската федерация преживява истинска революция в най-различни сфери от производството – от авиацията и космоса до аграрно-промишления и автомобилния сектор.

Завой към Азия

Обхваната от една страна от Европа, Русия постепенно се ориентира към Китай и като цяло към Азия. Това не е лишено от основание, тъй като центърът на днешната световна икономика е без съмнение в Азия. Стабилното сътрудничество с Китай донесе много ползи на Русия. Китай е неутолим потребител на руски нефт и газ, основен купувач на оръжие и зърно. Двете страни решиха да инвестират в общ проект, който обединява руската „Обединена авиостроителна корпорация“ и китайската държавна компания за производство на авиационна техника „Комак“ (COMAC), с цел създаването на авиационен съюз, който да се конкурира с „Еърбъс“ и „Боинг“.

Самолет

Първите тестови полети на СR 929 ще започнат от 2017 г., а експлоатацията на самолетите ще започне през 2025 г. CR 929 ще се конкурира с моделите A350, A330 и B-797. Предвидено е на първите модели самолети да бъдат инсталирани двигатели, които са произведени на запад, а впоследствие производството им ще се осъществява от руско-китайския консорциум. След въвеждането на санкции, Русия се ориентира към производството на собствени авиационни двигатели. Въпреки че между Китай и Русия няма официално споразумение подобно на Организацията на Северноатлантическия договор, политическото и военното сътрудничество между двете страни достига безпрецедентни нива.

НАТО се опитва да обкръжи Русия. Европа разполага противоракетни системи в Полша, България и Испания. От своя страна Русия разразботва свръхзвуково оръжие, което е в състояние да се справи с всяка една отбрана, като освен това укрепва стратегически важни райони в страната. Това са отношения между ловец и плячка. Русия разработва ядрено оръжие, например ракетният комплекс „Сармат“, който е в състояние да унищожи страна, равна на територията на Холандия.

Какво иска Европа от Русия? Война? Санкциите не доведоха до желания резултат, напротив, изолацията на Русия доведе до руско-китайски съюз, който засилва позициите, както на Русия, така и на Китай. Европа се нуждае от руския газ, в противен случай континентът ще замръзне. Запасите в Северно море се изчерпват, наличностите в Северна Африка са недостатъчни, а американските резерви са едва с 30% по-високи. С всеки изминал ден Русия все по-малко се нуждае от Европа. С всеки изминал ден тя все повече се обръща към Азия, континент, който вече се превърна в основен пазар в света със своите 4 милиарда жители.

Путин обяви, че Русия се движи само и единствено към просперитет и това е вярно. Руската икономика започна да расте отново, а златните резерви на Русия превишават тези на китайците. Цената на петрола се установи на $60 за барел, което е два пъти повече, отколкото преди две години. Това подхранва кипящата икономика на Русия. Нека не забравяме, че страната е огромна – става дума за 17 милиона квадратни километра. За сравнение площта на Европа е 10 милиона квадратни километра. Само един дял от територията на федерацията – от Баренцово море до Курилските острови – представлява значителна мощ и сила. Тази страна не може да се завоюва, нито пък може да демонстрираш превъзходство опирайки се на икономическото си надмощие. Военната мощ на Русия е огромна – 7 000 ядрени ракети, а съюзът ѝ с Китай я прави истински първокачествен враг.

И така, какво всъщност иска ЕС? Към какво се стреми НАТО? Защо се създава „военен Шенген“- зона, в която свободно да се движат армейски части и оборудване на подписалите PESCO (Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната), предназначена да ускори трансфера на войски и оръжия до границите на Русия? Защо САЩ разполагат ядрени оръжия в Германия и други страни? Защо струпват оръжия в Полша, толкова близо до Калининград? За ядрена или конвенционална война с Русия се подготвят? Или за нов блицкриг? Нима са забравили вече за провалите на Карл ХІІ, Наполеон и Хитлер? Хирошима и Нагасаки нищо ли не им напомня? А левите езиците ли си глътнаха? Всъщност има ли някой в Европа, който може да се нарече част от лявото? Има ли още някой, който да не е разбрал, че каталунският въпрос е просто един фарс и комична пиеса, а НАТО е заплаха за Европа и света? Ей, събудете се!

Източник- www.inosmi.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.