Руската армия не би победила дори Полша

За изпълнение на бойните задачи са ни нужни около 250 хиляди войници, тоест около една пета от всички военнослужещи в армията. Останалите дремят в казармите и охраняват самите себе си, защото за нищо не ги бива- споделят руските военни експерти Константин Макиенко и Руслан Пухов.

Петдневната война с Грузия от август 2008 г. в Русия официално се счита за военен успех и като доказателство за възраждането на армията. Но, веднага след края на конфликта руските експерти подлагат на съмнения тези твърдения.

Един от аналитичните коментари по тази тема подготвиха Константин Макиенко и Руслан Пухов, ръководители на московския Център за анализи на стратегии и технологии (бел.ред. Занимава се с изучаването на армията и военната промишленост), а също и издатели на списанието „Moscow Defence Brief“.

Списанието, първоначално частично финансирано от НАТО, често се цитира от световната преса, а библиотеките на западните висши учебни заведения го препоръчват като ценен източник на информация не само за руските въоръжени сили.

През есента на миналата година Макиенко и Пухов проведоха няколкостотин интервюта с непосредствени участници във войната – руски войници и офицери, жители на Южна Осетия миналата есен, разговаряха и с грузински военни и политици. Пухов, който е член на Обществения съвет към руското министерство на отбраната, подготви мнения относно хода на войната и последствията от нея сред висшия руски команден състав.

Ценен материал за Макиенко и Пухов се оказа също така информацията получена от военните аташета на западните държави, които веднага след края на военните действия са били допуснати в грузинските бази, които били подложени на атаки от руснаците.

Бежанци от Южна Осетия се насочват към руската граница близо до град Джава. 9 август 2008 г. Снимка AP / Муса Садулаев

Вацлав Радживинович: – Какви са най-важните изводи, до които стигнахте след войната между Русия и Грузия?

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – Че днес руските въоръжени сили не са в състояние да водят конвенционална война не само с мощен противник, като САЩ или НАТО, но дори с Турция или Полша.

Вацлав Радживинович: – Но навсякъде, не само в Русия, казват че през август 2008 г. руските войници са се проявили доста добре?

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – Да, както винаги е било. В тази война взимат участие дислоцираната в Кавказ 58-ма армия, както и въздушно-десантни дивизии. Това са най-подготвените части от нашите въоръжени сили, подразделения, които воюват 12 години с чеченците. Практически всички офицери притежават голям боен опит.

На тях първи им се наложи да се сблъскат с враг, разполагащ с идентична, а понякога и с надвишаваща огнева мощ. И първи те се оказаха под бомбите на противниковата авиация. Сред войниците, изпратени в Южна Осетия, имаше бойци на срочна служба, млади момчета, които никога не са и помирисвали барут.

Доколкото ни е известно случаи на паника и страх са липсвали. Макар че техниката се повреждаше, авиацията ни не осигуряваше прикритие на сухопътните части от атаките на грузинските самолети, а в частите цареше пълен хаос, войниците си свършиха работата и се устремиха напред. Руската армия показа, че не е загубила най-важните си добродетели- лична смелост, решителност, твърдост.

Вацлав Радживинович: – Високият боен дух на вашата армия предизвиква удивление. Много се говори за това в какви отвратителни условия служат войниците, колко жестоко се отнасят към тях офицерите.

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – Това също си е в традицията. У нас винаги, от памтивека към войника са се отнасяли, като с животно. И въпреки това, пред лицето на врага те, по правило, проявяват необикновена упоритост.
През август нашата армия влезе в сраженията уверена, че защитава справедлива кауза. Много по-лошо беше положението, когато започна първата чеченска война. Тогава войниците знаеха, че политиците ги въвличат в ненужна авантюра. Но, макар и потиснати, те се сражаваха.

Вацлав Радживинович: – Откъде се взима увереността в един войник, който има пълното право да се чувства предаден от държавата си и командирите си?

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – На Запад за нашия войник казват, че той е толкова покорен, защото има робска душа. В дневниците на участниците в битката при Бородино може да прочетете, че руските полкове цял ден стоят на бойното поле, обстрелвани от френската артилерия, но не отстъпват нито една крачка.

Според авторите това е доказателство точно за робско послушание. Ако с подобен героизъм се отличат немците или японците това би предизвикало възхищение заради мъжеството и рицарската им чест. А защо на руснаците им оспорват чувството за собствено достойнство и дълг пред родината им.

Вацлав Радживинович: – Ако има такива причини да се гордеете, тогава защо твърдите, че армията ви не е в състояние да устои на наистина силен противник?

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – Личното мъжество, твърдост и боен опит са достатъчни, ако се налага да се сражавате с врагове, като чеченците или грузинците. Но, срещу американците, англичаните и дори турците или поляците днес това не е достатъчно.

Впрочем и грузинците имаха своите възможности. В случай, че армията им беше малко по-голяма, ако тяхната най-подготвена бригада беше в Грузия, а не в Ирак, войната можеше да се развие по съвсем друг начин. Само два дни по-късно на грузинците започна да им пада бойния дух под масирания огън на нашата артилерия и снаряди. И в това няма нищо чудно. Правило е, че войникът, който за първи път попадне на фронта трябва да се изтегли в тила след едно денонощие. Да му се осигури възможност да се наспи, изкъпе, да се ободри. Грузинското командване нямаше възможност да направи това, тъй като нямаше резерви. Ако грузинците имаха резерви и бяха малко по-силни резултатът от войната можеше да бъде различен.

Вацлав Радживинович: – Защо?

Руски войници на БТР преминават край горяща къща на път за Цхинвали. 11 август 2008 г. Снимка AP / Михаил Мецел.

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – Съвременната война е битка на авиацията и осигуряване на електронните комуникационни канали. Нашата авиация изпълни задачите си доста зле. Сраженията започнаха през нощта. На разсъмване от грузинската артилерия обстрелваща Цхинвали (бел.ред. Столицата на Южна Осетия) не трябваше да има и помен. На летците ни са нужни няколко минути, за да осъществят полет от базите в Моздок и Ханкала до Цхинвали. А на сутринта грузинската артилерия се оказа невредима, просто защото ние нямахме самолети приспособени за нощни боеве.

В продължение на три дни руските военновъздушни сили не успяха да подавят слабата противовъздушна отбрана на Грузия. Бомбардирането на грузинските авиобази от нашите Су-24 беше абсолютно неефективно. Както твърдят западните военни експерти само една трета от изстреляните бомби се взривяват. По време на войната загубихме 11 самолети. А за краткосрочен дребномащабен конфликт това е доста.

Вацлав Радживинович: – Може би ситуацията е толкова лоша само в Кавказ, където Русия няма силен противник?

Константин Макиенко и Руслан Пухов: Не, не е така. В Калининградска област, точно на границата ни с НАТО е разположен знаменитият гвардейски изтребителен авиационен полк Покришкин. Разполага с 40 Су-24 и съответно 40 летци. Само два самолета са в състояние да летят. На другите места е същото.

Днес редовно чуваме, два пъти в месеца, за катастрофи на военни самолети. Преди това го нямаше, защото армията не разполагаше с достатъчно гориво и самолетите бяха принудително приземени на земята. Днес гориво има, пилотите се обучават, но, както се оказа на стари боклуци.

Вацлав Радживинович: – Как се представи системата за комуникация на руската армия в Грузия?

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – Никак, тя практически липсваше. Когато нашите части навлязоха в Грузия, те действаха абсолютно хаотично. Десантчиците воюваха самостоятелно и така, както са обучени- да се придвижват само напред, ликвидирайки по пътя всичко, което се съпротивлява. Те напредваха към столицата на Грузия, тъй като нямаха представа, че командването желае да прекратят придвижването. И те щяха да превземат Тбилиси, ако не ги беше застигнал офицер на една уазка, който устно предаде заповедта.

Вацлав Радживинович: Каква е числеността на боеспособните части в момента в руската армия?

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – Ако не смятаме Ракетните войски със стратегическо предназначение, то трябва да признаем, че за изпълнение на бойните задачи са ни нужни около 250 хиляди войници, тоест около една пета от всички военнослужещи в армията. Останалите дремят в казармите и охраняват самите себе си, а на нас ни е необходима 300-хилядна армия, такава каквато притежава Франция. Нашата икономика е сравнима с френската и можем да си позволим такава армия. По-малка от сегашната, но добре обучена и въоръжена.

Вацлав Радживинович: – Обявената през есента реформа на армията и програмата за превъоръжаването й ще гарантира ли, че Русия ще разполага с такива въоръжени сили?

Константин Макиенко и Руслан Пухов: – Трудно е да се предвиди. Навлизаме в икономическа криза, налага се да се откажем от плановете за закупуване на нова техника.

Източник- www.inosmi.ru

Reply