Румънската армия през Втората световна война. Част 1

След поражението на англо-френските войски на Западния фронт и капитулацията на Франция на 22 юни 1940 г., положението на Румъния се усложнява значително. Тя губи своите най-важни съюзници. Възползвайки се от удобния момент, съседните страни започват да предявяват претенции за спорните територии. Румънското правителството не рискува да влезе съвсем сама в конфликт със съседите си и се съгласява на отстъпки.

На 28 юни 1940 г. Съветския Съюз получава Бесарабия и Северна Буковина. На 30 август 1940 г.  Унгария анексира Северна Трансилвания, на 7 септември 1940 г. България си възвръща изконно българската област Южна Добруджа. В крайна сметка Румъния се лишава от една трета от територията си.

На 6 септември 1940 г. румънският крал Карол II абдикира в полза на сина си Михай, който след като се възкачва на трона предоставя неограничени правомощия на министър-председателя генерал Йон Антонеску. Антонеску активно работи за сключването на съюз с Германия, надявайки се с нейна помощ да си възвърне загубените земи, а и да придобие нови на изток.

Румънският крал Михай I и генерал Антонеску

Румънският крал Михай I и генерал Антонеску

На 23 ноември 1940 г. той подписа договор с държавите от „Оста“ и се присъединява към Тристранния пакт. На 12 октомври 1940 г. в Румъния пристигат първите германски военни съветници. В началото на пролетта на 1941 г. в Румъния са били разположени 500 000 войници и офицери от Вермахта.

На 22 юни 1941 г. фашистка Румъния, заедно с Германия,  напада СССР. Основната цел на външната политика на Румъния е възвръщането на териториите, които през 1940 г. са предадени на Съветския съюз, Унгария и България. Независимо от напрегнатите отношения с последните две държави, реално Румъния, с подкрепата на Германия, е можела да претендира единствено за връщането на земите заети от СССР (Северна Буковина и Бесарабия).

Подготовка за нападението

За военните действия срещу СССР са планирани 3-та румънска армия (планински и кавалерийски корпус) и 4-та армия (3 пехотни корпуса) с обща численост около 220 000 души. Според статистиката румънската армия е най-голямата сред съюзническите на Германия войски.

За сметка на това 75% от румънските войници са представители на малоимотната и безимотна селска маса. Те се отличават с непринуденост, търпение, но същевременно са неграмотни и това води до сериозни трудности при боравенето със сложната военна техника: танкове, камиони, скорострелни немски оръдия, автомати. Етническият състав на румънската армия също е разнообразен: молдовци, цигани, унгарци, турци, закарпатски украинци.

Румънските офицери били изключително зле подготвени. В румънската армия липсвали и тези бойни традиции, с помощта на които биха могли да се възпитат военнослужещите в боен дух и дръзновение.

Както си спомня един немски ефрейтор: „Румънската армия беше най-деморализирана. Войниците ненавиждаха офицерите си. А офицерите презираха войниците си“.

Освен пехота Румъния привежда в действие и най-големия контингент кавалерия. Шестте кавалерийски бригади от предвоенния период през март 1942 г. са реорганизирани в дивизии, а през 1944 г. броят на полковете във всяка дивизия са увеличени от три на четири.

Традиционно кавалерийските полкове са разделени на два вида – Рошиори (Rosiori) и Калараши (Calarasi). Рошиори са наричали през XIX и началото на XX век румънската редовна лека кавалерия, които са идентични на хусарите. Каларашите са териториални кавалерийски формирования, които се набират от средите на едрите и средни земевладелци и които били длъжни сами да си осигуряват конете и отчасти снаряжението.

Но вече към 1941 г. единствената разлика е ограничена само до имената. Чуждестранните наблюдатели нееднократно отбелязват, че в сравнение с обикновените пехотни дивизии в румънската кавалерия цари висока дисциплина и дух на воинско братство.

Материално-техническото осигуряване на армията е лошо. Всичко това е било добре известно на Хитлер, ето защо той не възприемал румънската армия като сила способна да решава стратегически задачи. При планирането на бойните операции немският Генерален щаб предвижда използването на румънската армия главно за спомагателни задачи в тиловите части.

Нахлуването в СССР

Първите германски части, с численост 500 000 души, пристигат в Румъния още през януари 1941 г. под претекст за защита на режима на Антонеску от „Желязната гвардия“ (бел.ред. Легионът на Архангел Михаил или Желязната гвардия е румънска крайнодясна профашистка, антикомунистическа и националистическа партия). Щабът на 11-та немска армия също е прехвърлен в Румъния. Немците се съсредоточават край петролните полета, тъй като се страхували да не би да загубят достъпа до румънския нефт в случай на евентуални бунтове на легионерите. Към този момент  Антонеску успява да си гарантира подкрепата на Третия райх в борбата срещу своите конкуренти – легионерите от „Желязната гвардия“. На свой ред Хитлер настоява от Антонеску Румъния да се включи във войната срещу СССР. Независимо от това не са сключени никакви съвместни договори.

Антонеску опитва войнишкия обяд.

Антонеску опитва войнишкия обяд.

Към началото на войната 11-та немска армия, както и отделни части от 17-та немска армия са прехвърлени към румънско-съветската граница. Към тях се присъединяват 3-та и 4-та румънски армии, като по този начин групировката достига численост над 600 000 човека. Румънското командване планира да си осигури малки плацдарми на левия бряг на река Прут (реката, по която минава източната румънска граница) и от тях да разгърнат настъпление. Планирало се е плацдармите да бъдат разположени на разстояние 50-60 километра един от друг.

На 22 юни 1941 г. на съветско-румънската граница  в първия ешелон са съсредоточени около 325 000 румънски войници и офицери. На север е разположена 3-та румънска армия, в центъра се намира 11-та немска армия, а на юг — 4-та румънска армия. Тези войски влизат в състава на група армии „Антонеску“. От въздуха ги подддържат около 600 самолети.

Противостоят им следните съветски армии – 12-та, 9-та, 18-та, 19-та и отделна Приморска армия. Съветските сили са приблизително равни по численост, но с явно превъзходство в танкове и артилерия. В шестте съветски танкови и три механизирани бригади е имало 1050 бойни машини. Въздушна подкрепа се осъществява от 1270 самолети.

Трябва да се отбележи, че румънско-немските войски на южния участък на съветската граница не е планирано да се използват за активни настъпателни действия. Основният удар на немската армия се нанася много по на север, а група армии „Антонеску“ е имала за задача да сковава съветските сили и да чакат, докато не се очертае успех на другите направления.

В 3:15 часа на 22 юни Румъния атакува СССР. В ранните часове румънската авиация нанася въздушни удари по територията на СССР – Молдовска ССР и Акерманска и Черновицка област на Украинска ССР,  Кримската автономна съветска социалистическа република и Руската съветска федеративна социалистическа република. Едновременно с това от южния бряг на река Дунав и десния бряг на Прут започва артилерийски обстрел на граничните населени пунктове.

В същия ден, след артилерийска подготовка румънските и германските войски форсират река Прут близо до градовете Куконещи Веки, Скулен, Леушен, Чора по направление град Кагула, село Картал, като освен това се опитват да форсират и река Дунав. Планът с плацдармите е реализиран частично. До 24 юни съветските гранични части унищожават всички румънски войски на територията на СССР, с изключение на град Скулен, където румънската армия успява да се закрепи на заетите позиции. 

Настъплението

На 2 юли 1941 г. войските на група армии „Антонеску“, преминават в настъпление. Основният удар се нанася от 11-та немска армия и румънски кавалерийски корпус (1-ва танкова и 6-та пехотна дивизия, 5-та и 6-та кавалерийски бригади) в направление Могильов Подолски. 30-ти и 54-ти немски армейски корпуси, в чийто състав влизат румънските 5-та, 8-ма, 13-та и 14-та пехотни дивизии, напредват в посока Дубосари.

4-та румънска армия (гвардейска и гранична дивизия, 21-ва, 11-та, 15-та пехотни и 35-та резервна дивизии) настъпва в посока Кишинев.

Отделният 2-ри корпус (9-та и 10-та пехотни дивизии) има за задача форсирането на Дунав и поемането на контрола над морското крайбрежие. 1-ва и 2-ра крепостни бригади остават в отбрана. 3-та румънска армия (8-ма кавалерийска, 1-ва, 2-ра и 3-та планинско-пехотни бригади и 7-ма пехотна дивизия) има за задача овладяването на Северна Буковина.

Най-голям успех постигат войските на 3-та армия, която още на 5 юли овладява Чернивци, а до 9 юли напълно изтласкват от територията на Северна Буковина 18-та съветска армия. Северният фланг на съветските сили, които се отбраняват в Бесарабия, се оказва под заплаха.

На 2 юли в полосата на настъпление на 11-та немска армия румънската 1-ва танкова дивизия форсира река Прут и започва бързо да се придвижва на изток. Танковата дивизия успява да разбие 74-та и 176-та съветски стрелкови дивизии и на 8 юли излиза на река Днестър. На 12 юли румънските танкове превземат град Белци.

4-та румънска армия не съумява да изпълни поставените пред нея задачи, натъквайки се на упоритата съпротива на съветските войски, които нанасят силен контраудар със силите на три стрелкови дивизии. Гвардейската и 21-ва пехотна дивизия понасят тежки загуби — около 9000 убити и ранени. Само части от 3-ти румънски корпус успяват да преминат през Прут и да пробият отбраната на противника.

В периода 8-10 юли съветската пехота, с подкрепата на няколко механизирани бригади, контратакува 35-та резервна дивизия. Румънците успяват да спрат руснаците с цената на кръвопролитни и ожесточени сражения. На 15 юли румънското командване хвърля в битката своите резерви — 54-ти немски армейски корпус и 1-ва румънска танкова дивизия.

На 16 юли 1941 г. румънските войски навлизат в Кишинев. На 26 юли Червената Армия се оттегля от територията на Бесарабия. Първата цел на военната кампания е постигната. В хода на сраженията румънската армия претърпява значителни загуби – 23 000 души. Загубите на Червената Армия са много по-високи. Само в плен, румънците взимат 80,000 войници и офицери. На 21 август 1941 г. за заслуги пред отечеството Йон Антонеску получава званието маршал.

Окупацията на Буковина, Бесарабия и междуречието на Днестър и Буг

Хитлер дава съгласието си Бесарабия, Буковина и междуречието на реките Днестър и Южен Буг да бъдат присъединени към Румъния. След като тези области минават под юрисдикцията на румънските власти, са учредени Буковинско губернаторство (начело с полковник Александър Риошяну), Бесарабско губернаторство (губернатор – К. Войкулеску) и Транснистрия (бел.ред. Приднестровието) (с управител Георге Алексяну). Столицата на Буковинското губернаторство става Чернивци, на Бесарабското – Кишинев и на Транснистрия – първоначално Тираспол, а след това Одеса.

Тези територии (на първо място Транснистрия) са необходими на Антонеску за икономическа експлоатация, а румънците провеждат активна румънизация на местното население. Антонеску изисква от местните власти да се държат така, сякаш „властта на Румъния се е установила на тези територии за два милиона години“ и заявява, че е време да се премине към експанзионистична политика, което трябва да се разбира като експлоатацията на всички видове ресурси в новозавладените територии.

Провежда се мобилизация на местното население за обслужване нуждите на румънската армия, което довежда до щети за местната икономика поради изтичането на работна ръка. В окупираните територии активно се използва безплатен труд от местното население. Жителите на Бесарабия и Буковина са принуждавани да участват при ремонтирането и строителството на пътища и технически съоръжения. С декрет-закон № 521 от 17 август 1943 г. румънската администрация въвежда телесни наказания за работниците. Освен това местните жители от завладените територии се откарват в Третия райх в качеството им на остарбайтери. От подконтролните на Румъния територии в Германия са отведени около 47 200 души.

Селското стопанство се организира с „трудови общини“ – които се създават на основата на бившите колхози и совхози. Всяка комуна обработва между 200 и 400 хектара земя и се състои от 20-30 семейства. Занимават се с отглеждане на селскостопански култури, както за собствените си нужди, така и за нуждите на румънската армия и администрация. В тези трудови общини и в отделните стопанства не се развъжда добитък, тъй като животните са конфискувани от румънската армия.

От цялото количество продукция, която е произведена за една година от трудовата община, румънските власти разрешавали да оставят за собствени нужди (прехрана) само по 80 кг. зърно на възрастен и 40 кг. на дете, останалата част е конфискувана в полза на държавата. В градовете и другите населени места, където хората не се занимавали със селско стопанство, е била въведена купонна система за закупуване на хляб. На ден на един човек му се е полагал от 150 до 200 грама хляб.

През 1942 г. Антонеску издава заповед, според която хранителните дажби в Бесарабия се съкращават до минимум (в този минимум са предвидени този брой калории, които са необходими само за физическото оцеляване). Реколтата се прибира под надзора на полицията и жандармерията, а селскостопанските продукти се предават на местните румънски власти.

Румънската администрация провежда политика на румънизация в окупираните райони. Приети са редица закони, които налагат използването на румънски език, за сметка на руския, украинския и други езици, не само в сферата на търговските взаимоотношения, но и в ежедневния живот. В обществените библиотеки са иззети всички книги, които не са на румънски език, като освен това се конфискуват и книги на западноевропейски езици. Част от отнетата литература е изгорена, останалата част е изпратена в Румъния.

Населението на окупираните територии е разделено на три категории – етнически румънци, национални малцинства и евреи. Трите категории получават удостоверения за самоличност с различни цветове (румънците – бели, националните малцинства – жълти, евреите – зелени). На всички чиновници от румънския държавен апарат (включително работещите в областта на образованието, както и свещениците) е издадено нареждане  да „доказват и убеждават населението, че те са румънци“.

По отношение на цивилното население се прилага репресивна политика, която засяга всички сфери на живота. Съгласно разпоредбите румънската жандармерия реквизирала от частните лица не само законното оръжие за лична употреба, но и всички радиоприемници. Санкции са предвидени дори за групово пеене на улицата.

Следва да се отбележи, че тези разпореждания в много отношения са аналогични на немските, които се прилагат в Украйна. Както признават самите местни румънски инстанции,  действителността е била такава, че прилагането на окупационните мерки от страна на румънците се е контролирало от немците. За да се справят с румънските бегълци, които бягат от фронта, немците разгръщат така наречените „пунктове за превъзпитание на румънските дезертьори“. Освен това настъпващите румънски части често са следвани от заградителни СС отряди.

Извършена е и постепенна румънизация на учебните заведения. На първо място, това се отнася до Транснистрия, където украинците и руснаците са мнозинството от населението. Във всяко едно училище в региона са командировани учители по румънски език, които се прикрепват към всеки клас. В Кишинев дори е приета наредба, която забранява категорично разговорите на руски език.

Освен това румънската администрация изисква използването на румънски еквиваленти за славянските имена: Дмитрий – Думитру, Михаил – Михай, Иван – Йон и т.н. Местното население обаче отказва да се подчинява на тези наредби. Според управителя на Бесарабското губернаторство „употребата на руския език отново се превръща в рутина“. За да се противопоставят на румънските закони и да запазят самобитната си култура интелигенцията в Бесарабия започва създаването на нелегални групи. Целта, която си поставят е популяризиране и агитация на различното културно наследство на народите в Бесарабия и Буковина.

Част 2

Източници – www.russian7.ru; www.reenactors-krim.info;

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.