Румънската армия през ВСВ. Част 2

Част 1

Междувременно на 27 юли 1941 г. Хитлер се среща с Антонеску и поисква румънските войски да продължат настъплението отвъд река Днестър. Пред тях е поставена задачата да се превземе Одеса. Новината, че румънците ще участват във военни действия извън пределите на Румъния, не предизвиква особен подем на патриотизъм в страната. Напротив, мнозина офицери и политици изразяват съмнения в целесъобразността на това решение. Но Антонеску е непреклонен. Той пише в онези дни: «… пътят към Трансилвания е постлан през Русия».

Фактически 3-та румънска армия (планински и кавалерийски корпус) под командването на генерал Петре Думитреску още на 17 юли форсира Днестър, навлизайки в Украйна.

Мюнхен, лятото на 1941 г. Среща между Хитлер и Антонеску.

Мюнхен, лятото на 1941 г. Среща между Хитлер и Антонеску.

Битката за Одеса

На 3 август 4-та армия също започва да се прехвърля през река Днестър. На 5 август армията е подсилена с 1-ва танкова дивизия, като армията предприема настъпление в посока Одеса.

Съветската Приморска армия (25-та, 95-та стрелкови дивизии и 2-ра кавалерийска дивизия) се оттегля към укрепените рубежи, които са изградени около града. Одеса е опасана с три отбранителни кръга. Освен това срочно се формират части на народното опълчение (около една дивизия). От моряците от Черноморския флот са създадени два полка. Скоро към защитниците на града се присъединяват 54-ти стрелкови полк и 26-ти полк на НКВД. Освен това към Одеса отстъпват остатъците от подразделенията, които защитават т.нар. „Линия Сталин„. Според съветските източници гарнизонът на града наброява около 40 000 души, а според румънците – 86 000 души.

Румънците съсредоточават крупна групировка в района на Одеса. В хода на бойните действия са задействани дванадесет пехотни и една танкова дивизии, две крепостни и две кавалерийски бригади.

Първият щурм

До 10 август 1941 г. сраженията се водят на далечните подстъпи към града. На 13 август 5-ти корпус от 4-та румънска армия (в състав 15-та пехотна дивизия, 1-ва кавалерийска бригада, 1-ви танков полк от 1-ва танкова дивизия) сломява съпротивата на противника и излиза на брега на Черно море източно от Тилигулския лиман, като по този начин отрязва Одеса по суша от основните сили на Южния фронт. На 14 август 1-ви румънски корпус (гвардейска, гранична и 21-ва пехотна дивизия, както и 2-ри танков полк от 1-ва танкова дивизия) затваря обръча на обкръжението от другия фланг.

Румънски артилеристи водят огън от 81 мм минохвъргачка 1927/31 на Източния фронт.

Румънски артилеристи водят огън от 81 мм минохвъргачка 1927/31 на Източния фронт.

Румънските войски са яростно атакувани по целия периметър на отбраната. В ожесточените сражения от 18 до 24 август 1-ва танкова дивизия понася толкова значителни загуби, че се налага да бъде реорганизирана в моторизирана група „Ефтимиу”. На 24 август части от 5-ти корпус овладяват селцето Фонтанка, откъдето е възможно да се обстрелва крайбрежието и пристанището на Одеса с тежки оръдия.

Вторият щурм

На 28 август е предприет вторият щурм на Одеса. Съветските войски успяват да отблъснат вражеските атаки практически на всички участъци. Само 1-ва и 2-ра румънски крепостни бригади постигат известен успех. Антонеску, загрижен за неблагоприятното развитие на събитията, сменя командващия 4-та армия. Армията е оглавена от генерал Йосиф Якобици.

Третият щурм

Преди началото на третия щурм, насрочено за 9 септември 1941 г., в поддръжка на румънските войски пристига немско съединение в състав – пехотен и сапьорен полк, както и два артилерийски полка. На 21 септември румънците успяват да преодолеят ожесточената съпротива на съветските части и да излезнат в западните и южните сектори до основната отбранителна линия, а в източния сектор – до близките подстъпи към града. Положението на защитниците на Одеса става критично.

Кораби от ескадрата на контраадмирал Лев Владимирски прехвърлят в Одеса подкрепления от Севастопол – 157-ма стрелкова дивизия и редица спомагателни части. На 22 септември в източния сектор съветското командване нанася силен контраудар. В района на село Григориевка е стоварен морски десант в състав от 3-ти полк на морската пехота. Едновременно с това в тила на румънците е спуснат парашутен десант. На участъка между Фонтанка и Гилдендорф преминават в настъпление две стрелкови дивизии.

В резултат на съветския контраудар 5-ти румънски корпус понася сериозни загуби. Най-тежка е ситуацията с 15-та пехотна дивизия. Съветските войски отхвърлят противника на 8-10 км, като румънците са лишени от възможността да водят артилерийски обстрел по града и пристанището.

На 29 септември 1941 г. 11-та немска армия пробива съветската отбрана при Перекоп, в резултат на което възниква реална заплаха от загубата на целия Кримски полуостров заедно с главната база на Черноморския флот – Севастопол.

Отчитайки създалата се ситуация, съветското Върховно командване заповядва евакуацията на войските от Одеския отбранителен район в Крим. За да заблуди румънското командване, на 2 октомври 2-ра кавалерийска и 25-та пехотна дивизии провеждат няколко атаки на румънските позиции.

От 1 до 16 октомври от Одеса са извозени 86 000 души, 19 танкове и бронемашини, 400 оръдия. На 16 октомври в града навлизат предните части на румънските войски. В боевете за Одеса 4-та румънска армия губи повече от 98 000 войници и офицери (приблизително 19 000 убити, 68 000 ранени и 11 500 безследно изчезнали). Съветските загуби са 16 600 убити и безследно изчезнали, 24 700 ранени.

Битката за Сталинград

Снимка от въздуха на колона на румънската армия по време на настъплението към Сталинград.

Снимка от въздуха на колона на румънската армия по време на настъплението към Сталинград.

През септември 1942 г. край Сталинград са разположени 3-та и 4-та румънска армии.

3-та армия под командването на Петре Думитреску защитава фронта откъм Дон. Състои се от 4-ти (1-ва кавалерийска и 13-та пехотна дивизии), 5-ти (5-та и 6-та пехотна дивизии), 2-ри (9-та и 14-та пехотна дивизии) и 1-ви (7-ма и 11-та пехотна дивизии) корпуси. Към 19 ноември 1942 г. тази армия наброява около 152 490 души. Резервът ѝ се състои от 7-ма кавалерийска и 15-та пехотна дивизии. През ноември резервът на армията е попълнен – под разпореждане на генерал Думитреску пристига 48-ми танков корпус в състав от 22-ра немска и 1-ва румънска танкови дивизии.

 4-та армия под командването на Константин Константинеску заема позиции на юг от Сталинград. Армия се състои от 6-ти (1-ва, 2-ра, 4-та, 18-та и 20-та пехотни дивизии) и 7-ми (5-та и 8-ма кавалерийски дивизии) корпуси. През ноември 1942 г. тази армия наброява 75 580 души.

Румънските части заемат отбрана на силно разтегнат фронт. 3-та армия защитава участък с дължина 138 км., а от своя страна 4-та армия отбранява 250 километрова полоса. Сериозен проблем е липсата на съвременни противотанкови средства. Така например, 3-та армия разполага само с 48 противотанкови оръдия с калибър 75 мм. Много от дивизиите са окомплектовани с 60-70% личен състав.

Между 3-та и 4-та румънска армия е разположена 6-та немска армия под командването на Фридрих Паулус. Освен това в този район се намират 4-та немска армия, 8-ма италианска армия и 2-ра унгарска армия, които заедно с румънските войски са част от група армии „Б“ (бел.ред. Лявото крило на група армии „Юг“). Срещу тях са изправени  51-ва и 57-ма съветски армии.

Операция „Уран“

В полосата на настъпление на Сталинградския фронт (командир генерал-полковник Андрей Ерьоменко) основният удар е насочен срещу 4-та румънска армия. В полосата на настъпление на Югозападния фронт (с командващ генерал-лейтенант Николай Ватутин) основният удар на съветските войски (5-та танкова армия и 21-ва армия) е бил насочен срещу 3-та румънска армия.

На 19 ноември край Сталинград се състои първото крупно сражение с участието на румънските войски. То започва с артилерийска подготовка от съветска страна, след което Червената армия предприема офанзива. Румънските части се оказват в доста трудно положение, тъй като в съветското настъпление са включени и тежки танкове. Във връзка с критичната обстановка румънците се налага да се оттеглят до село Распопинская. В селото се завързват тежки сражения, но румънските сили успяват да отблъснат атаката на съветските танкови части. Въпреки всичко Червената армия успява да пробие сталинградския фронт на две места в полосата на 3-та румънска армия.

До края на 20-ти ноември във фронта на 3-та армия се образува бреш с широчина 70 километра. Щабът на румънската армия е прехвърлен по спешност в селцето Морозовская, а 15-хилядната групировка на генерал Михай Ласкар попада в обкръжение.

В същия ден 51-ва и 57-ма съветски армии започват настъпление срещу 4-та румънска армия, до вечерта 1-ва и 2-ра румънски дивизии са разбити. На 21 ноември 22-ра дивизия се опитва да отслаби натиска срещу обкръжените части на Михай Ласкар, но по време на придвижването си е скована в сражения от съветски войски. От своя страна, 1-ва румънска дивизия се опитва да помогне на 22-ра дивизия, но по време на придвижването се заблуждават и се натъкват на съветски части, които с насрещен удар я разбиват. Едва на 25 ноември останките от 1-ва дивизия успяват да напуснат опасния район.

Вечерта на 22 ноември групата на Ласкар се опитва да се измъкне от обкръжението, но при опита да достигнат до немските позиции Михай Ласкар е пленен, а повечето от неговите войници са убити. На 23 ноември последните остатъци от румънската групировка са унищожени. На 24 ноември Червената армия продължава офанзивата, в резултат на което румънските части претърпяват тежки загуби. Едва 83 000 румънски войници успяват да се измъкнат от обкръжението. Сталинградският фронт се измества по течението на река Чир.

В следващите дни ситуацията на фронта се влошава допълнително. На 25 ноември 4-та румънска дивизия под натиска на съветските войски е принудена да се оттегли. Чак на 26 ноември румънско-германските войски взимат инициативата в ръцете си, успявайки да спрат съветското настъпление.

 На 27 ноември в хода на операцията на немските войски Wintergewitter (бел.ред. Зимна буря), настъпващите съветски части са спрени в района на Котелниково. Въпреки че офанзивата на Червената армия е спряна, 4-та румънска армия губи над 80% от личния си състав.

На 16 декември съветските войски стартират операция операция „Малък Сатурн“, в резултат на което румънските армии отново понасят тежки загуби. В нощта на 18 срещу 19 декември 1-ви корпус се опитва да се изтегли незабелязано от позициите си, но 6-та съветска армия своевременно открива оттеглянето и го разбива.

На юг от разбитата 3-та армия, както и преди са заели позиции 4-та румънска армия и 8-ма италианска армия, които се отбраняват съвместно опитвайки се да установят контакт с немските войски в Сталинград. На 18 декември италианската армия претърпява поражение, а на 26 декември 4-та армия се оттегля, понасяйки тежки загуби. На 2 януари остатъците от румънските войски напускат района на река Чир.

Колона румънски войници, пленени край Сталинград, се придвижва покрай камион с червеноармейци.

Колона румънски войници, пленени край Сталинград, се придвижва покрай камион с червеноармейци.

Загубите на Румъния в сраженията при Сталинград  са в размер на 158 850 човека, а румънските военновъздушни сили губят 73 самолета. От 18-те румънски дивизии, разположени край Сталинград, 16 понасят тежки загуби. 30 000 румънски войници са пленени. На 2 февруари 1943 г. битката при Сталинград завършва с победа за Червената армия. Поражението при Сталинград е най-съкрушителното за Румъния в цялата ѝ военна история.

Краснодарската настъпателна операция

През декември 1942 г. румънските войски са разбити край Сталинград и в резултат за 2-ра планинска дивизия дислоцирана в Кавказ се създава сложна ситуация. На 4 декември 1942 г. 2-ра планинска дивизия получава заповед да напусне Северна Осетия. Отстъплението се провежда в трудни условия, при ниски температури и постоянни атаки от страна на съветските войски. Освен това в Кубан (бел.ред. Северно от Кавказ) е разположена 17-та германска армия, в чийто състав се сражават 64 000 румънски войници.

На 11 януари 1943 г. 6-та и 9-та кавалерийски дивизии заедно с немския 44-ти корпус блокират пътя на Червената армия към Краснодар. На 16 януари 9-та дивизия влиза в сражение с три съветски дивизии успявайки да отблъсне атаките им. На 12 февруари съветските части навлизат в Краснодар, а след това предприемат опит да изтласкат немската армия от Кубан. 2-ра румънска планинска дивизия се оказва в доста сложна ситуация. Предвид създадената обстановка на 20-ти февруари немската 9-та пехотна дивизия и 3-та румънска планинска дивизия успяват своевременно да спрат съветската офанзива, успявайки да се доберат до 2-ра дивизия.

Едновременно с това е осъществена реорганизация на фронта. Двете румънски кавалерийски дивизии са прехвърлени в района на Анапа и черноморското крайбрежие. Останалите румънски дивизии са прикрепени към немските войски или разделяни на части. 2-ра планинска дивизия остава на предишните си позиции. Тази реорганизация предхожда съветското настъпление към Таманския полуостров.

Настъплението е предприето на 25 февруари 1943 година. 17-та немска армия успява да удържи позициите си и да отрази  атаката, на своите места остават и всички румънски части. Въпреки успешните действия на румънско-германските войски те понасят тежки загуби. Поради тази причина 17-та армия се принуждава да съкрати линията на фронта, а 2-ра планинска дивизия напуска Кубан и се отправя към Крим.

На 25 март съветските войски отново се опитват да пробият германската отбрана, но настъплението им отново приключва с неуспех. По време на сражението се отличава 1-ви румънски батальон, който не позволява на съветските части да обкръжат 17-та армия.

През април по време на третата съветска офанзива немското командване се принуждава да изтегли 19-та дивизия в тила заради тежките загуби. На 26 май е предприет четвъртият щурм, но този път основното направление е Анапа. До 4-ти юни Червената армия успява да овладее само височина 121. По това време 19-та дивизия вече се е завърнала на фронта.     

В началото на юни 1943 г. интензивността на сраженията в Кубан отслабва и 3-та планинска дивизия е дислоцирана в Крим. На 16 юли съветските войски предприемат още едно настъпление, но са отхвърлени на първоначалните си позиции. На 22 юли два съветски батальона проникват в Новоросийск, като всички опити за отблъскване на навлезлите съветски подразделения са неуспешни. По време на битката за града румънско-германските войски претърпяват тежки загуби, някои части губят повече от 50% от личния си състав. В същото време евакуацията на румънските войски в Крим продължава, румънските военновъздушни части са изпратени в Керч, а 6-та  кавалерийска дивизия също е прехвърлена в Крим. Тя е заменена с 4-та планинска дивизия.

Румънски картечен разчет обстрелва противника с картечница ZB vz. 37 в района на Новоросийск.

Румънски картечен разчет обстрелва съветски части с картечница ZB vz. 37. Районът на Новоросийск.

На 9 септември Червената армия предприема Новоросийско-Таманската настъпателна операция. За да не изгубят контрола над Новоросийск, румънско-германските войски хвърлят всичките си сили в битката. През нощта на 9 срещу 10 септември 1943 г. съветската 18-та армия от състава на Севернокавказкия фронт стоварва десант с численост 5000 човека в пристанището на Новоросийск. На 15 септември битката за Новоросийск завършва – градът е освободен от немска окупация. На север от Кубан също се създава трудно положение и в тази връзка румънските войски предприемат отстъпление.

От 4 септември немското командване започва разработването на планове за евакуация на румънско-немските сили от Таманския полуостров, а в средата на септември, след поражението на немските войски в Новоросийск, започва евакуация.

На 20-ти септември 1-ва и 4-та дивизии са евакуирани от района със самолети. На 24-ти и 25-ти септември от Кубан към Крим отстъпват последните румънските части, но 10-та пехотна дивизия успява да се прехвърли в Крим едва на 1 октомври. Отстъплението се извършва под постоянния натиск на съветските войски. В резултат на това от февруари до октомври 1943 г. загубите на румънските войски са 9668 души (1598 убити, 7264 ранени и 806 са безследно изчезнали).

Държавният преврат и преориентацията във външната политика

На 23 август 1944 г. Йон Антонеску, следвайки съвета на верния на Михай I Константин Сенетеску, се отправя към двореца на румънския крал, за да докладва за ситуацията на фронта, както и да се обсъдят допълнителни военни действия. В този момент съветската армия провежда Яшко-Кишиневската операция, в резултат на която съветските части се придвижват на 200 км. в дълбочина. Ето защо Антонеску по спешност пристига при краля. Румънският диктатор няма и представа, че Михай I и Комунистическата партия са се договорили за организирането на държавен преврат, а комунистите дори подготвят въоръжено въстание.

Пристигайки в двореца Йон Антонеску е арестуван светкавично и отстранен от власт. Същевременно в столицата Букурещ военни части, оглавявани от комунисти, и доброволчески отряди установяват контрол над всички държавни учреждения, телефонни и телеграфни станции.

През нощта Михай I излиза с обръщение към народа, което е излъчено по радиото. По време на речта си той обявява за извършената смяна на властта в Румъния, оповестява прекратяването на военните действия срещу СССР, както и примирието с Великобритания и САЩ. Освен това обявява и формирането на ново правителство начело с Константин Сенетеску. Въпреки това войната продължава. Не всички румънски офицери са били осведомени за примирието, а други са подкрепяли старото статукво. По този начин военните операции в южната част на Молдова продължават до 29 август и едва на 31 август съветските войски окупират Букурещ.

Превратът не е от полза за Германия и за немските войски, разположени на територията на Румъния. А това е група армии „Южна Украйна“, в която влизат 6-та немска армия, 8-ма немска армия, 17-ти немски армейски корпус и 2-ра унгарска армия.

Към Букурещ са насочени немски части, които имат за задача да потушат въстанието, но придвижването им е преустановено от верни на краля румънски войски. Немската авиация предприема няколко бомбардировки над Букурещ, защитаван от румънски изтребители. Над румънската столица се разгарят ожесточени въздушни схватки. Немските войски, които са разположени край река Прут, също са незабавно насочени към столицата на Румъния, но са обкръжени от части на Червената армия.

В същото време румънски войски са атакувани и от германски военни части, които са разквартирувани в Плоещ за охрана на нефтените полета. Впоследствие тези немски части се опитват да се изтеглят от Плоещ в Унгария, но понасят тежки загуби и в крайна сметка не успяват да се измъкнат. В резултат на това повече от 50 000 немски войници попадат в румънски плен. Съветското командване изпраща 50 дивизии, които да помогнат на румънските войски и въстаници.

В румънската историография е прието да се смята, че свалянето на Йон Антонеску и разгромът на немските части в Румъния се осъществява благодарение на румънския народ. Помощта от СССР и другите външнополитически фактори, според румънските историци, не играят толкова значителна роля в държавния преврат.

Йон Антонеску е предаден на Съветския съюз, а тайната служба за сигурност „Сигуранца” е разпусната. По-късно обаче бившият кондукатор е предаден на Румъния. Осъден е на смърт от създадения Първи румънски народен трибунал и е разстрелян заедно с негови приближени.

Разстрелът на Йон Антонеску.

Разстрелът на Йон Антонеску.

Източници – www.russian7.ru; www.reenactors-krim.info;

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

 

 

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.