Разликите между училище в Люксембург и Съединените щати

Минаха три месеца, откакто моите децата започнаха да посещават училище, тук, в Люксембург. Адаптират се доста добре в училище от държава в Европейския съюз, имайки предвид колко различни са нещата в Европа. Ще ви представя точно тези различия, като възнамерявам да обрисувам в детайли всяко поотделно.

Чужди езици

Смятам, че изучаването на допълнителни езици е едно от предимствата на това, че сме в Европа. Но също така е и много трудно. В Люксембург не може да срещнете човек, който да не знае / да не говори поне два, а обикновено от три до пет езика.

Чувствам се неудобно, че мога да говоря само английски, un petit peu Francais (малко френски) и un pequito Espanol (испански). И, даже си е цял късмет, че имах възможност да се запозная с друг език в училище – немски и испански в гимназията, а в университета – френски и испански. На немски език си спомням единствено азбуката, както и да броя до 10. Научила съм малко френски през годините от моя френски съпруг. Повечето американци не научават никакъв друг език освен майчиния си английски. Сега, когато живеем в Люксембург се чувствам леко неудобно от този факт.

САЩ

В САЩ няма такова понятие, като втори или трети език. „Чуждите езици“ са избираеми. Извадихме късмет във Вирджиния, че в продължение на 2-3 години децата можеха да присъстват на курсове за по-задълбочено изучаване на френски език. Изборът на деца за курса по френски език беше на лотариен принцип и просто ние имахме шанс.

Окръг Феърфакс е една от най-добрите образователни области в страната, което позволява повечето ученици да учат втори език. През последните три години обаче ние живеехме във Вашингтон, така че опция за втори език липсваше. Във Вашингтон Джулиана щеше да има възможността да учи испански или френски едва през тази година (в осми клас). Но, за да посещава уроците по френски, тя трябваше да хване училищния автобус (един час по-рано), за да стигне до гимназията, където да изкара своя урок, след това да вземе автобус до пред-гимназиалното си училище, за да започне своя редовен учебен ден. Това определено не е мечтаното нещо, което децата искат да правят, за да научат език. Тя нямаше да може да учи френски език по време на стандартния си учебен ден, докато не станеше 10-ти клас.

Люксембург

Децата в Люксембург посещават ясли или детски градини, където могат да изучават поне три езика (люксембургски, немски, френски). След това се преместват в предучилищни групи и продължават с езиците, а впоследствие в началното училище започват активно да изучават втори чужд език – обикновено френски, английски, немски или езика на родителите си, ако посещават Европейското училище (бел.ред. В тази образователна институция се преподава дори български език. Езиковите секции се откриват в зависимост от броя на учениците от различните националности).

Тъй като децата ми не са посещавали училище тук, а директно ги записахме в гимназията, те са доста изостанали с втория си език и третия такъв на Джулиана.

И двете ми деца се налага да наваксат бързо с френския език и особено дъщеря ми. Тя посещава уроци по френски четири пъти в седмицата, географията и етиката се преподават на френски, съответно те са четири пъти на седмица, а уроците по немски са три пъти седмично – общо 11 посещения. На всичко отгоре тя посещава допълнителни курсове, за да навакса. Има два допълнителни урока по френски и един по немски. Това прави общо 14 урока по френски и немски за една седмица. Тя съвсем не е щастлива от този факт, но разбира, че е необходимо да премине през всичко това. Много се гордея с нея. Остава до късно в четвъртък следобед и е доста развълнувана, когато я взимам, споделяйки новите думи, които е научила, докато ме препитва.

Лука също трябва да наваксва с френския език. Той посещава уроци по френски пет пъти в седмицата. Взимам го по рано само два дни в седмицата и тогава можем да поговорим повече за учебния му ден. Сега тъкмо започва да изучава третия си език, немски, който е два пъти седмично. Общият брой на уроците по френски и немски за седмицата, които Лука посещава са 8. Беше му много трудно с френския в началото. Ужасно е, когато не разбираш нищо. Но вече е доста по-ентусиазиран. И двете деца вечер прекарват не малко време с баща си (който е французин), с който пишат домашните си работи, което много им помага.

Училищната програма

Училищната програма е много по-различна от тази в САЩ. За мен беше невероятно, че през първите три седмици децата нямаха завършен график. Установих, че учителят по математика (да, един човек) отговаря за съставянето на графиците за цялото училище. Очевидно е, че този учител няма да може да направи графика преди началото на училищните занятия без помощта на администрацията. Това е училище с 2400 ученици и седем различни езикови секции, като всеки ученик има средно по 45 учебни часове в седмицата. Сега представяте ли си как един учител по математика трябва да състави графика на цяло едно училище и то в свободното си време. Обясниха ми, че всички промени в административната процедура трябва да преминат през системата на Европейския съюз, така че е много трудно да се променят нещата.

Когато училището започна учебната година, децата получиха графици, които бяха променяни многократно през първия месец. Най-накрая след шест седмици получихме финалния график на хартия. Чувствам се замаяна, докато се опитвам да го прочета, защото шрифтът е изключително дребен. Финалният вариант на училищните им баджове и графици бяха изпратени вкъщи преди две седмици (в средата на ноември).

Отне ни повече от два месеца, за да получим допълнителна помощ за уроците по френски и немски за децата. Дори се наложи да се срещнем с директора на училището. Въпреки тази среща, още четири седмици се борихме, за да им осигурим нужната помощ, за да наваксат с втория и третия си език.

Първото нещо, което забелязах по отношение на графика беше, че Джулиана имаше четири свободни часа в нейната програма. Лука имаше един.

Училищният ден е съставен от девет учебни часа. Училището започва занятия в 8:40 часа, като всеки учебен час е 50 минути. Има 20-минутно междучасие сутрин, а обядът е 50 минути. Училището завършва в 16:30 часа и децата се прибират в къщи в 17:20 часа. В четвъртък Лука се прибира вкъщи в 13:40 часа.

Чувствам се уморена само докато им гледам програмите…

Програмата на Лука:

Понеделник – Френски (2 часа), Английски, Информационни технологии, време за обяд, Изобразително изкуство (два часа), Физическо възпитание, Математика;

Вторник – Немски, Музика, Природознание, Английски, Френски, обяд, допълнително часове по френски език;

Сряда – История, Природознание, Етика, Математика, време за обяд, Английски (два часа), Френски, свободен час;

Четвъртък – Природознание, Математика, Немски, Физическо възпитание (два часа);

Петък – История, Природознание, Английски, Математика, обяд, Етика, Френски, Музика;

Взимам Лука от училище два пъти седмично – след допълнителните му уроци по френски във вторник и заради свободния му 9-ти час в сряда.

Училищен салон

Програмата на Джулиана

Понеделник – Физическо възпитание (два учебни часа), Природознание (два учебни часа), Математика, време за обяд, Френски, Немски, Английски;

Вторник – Изобразително изкуство (два учебни часа), Френски, Музика, Информационни технологии, време за обяд, География, Етика, Английски;

Сряда – Немски, свободен час, География, Физическо възпитание, Френски, време за обяд, Английски, Природознание, Математика;

Четвъртък –Допълнителен час по френски език, Немски, Етика, свободен час, Математика, време за обяд, Допълнителен час по френски, Допълнителен час по немски, свободен час и ранно прибиране вкъщи;

Петък – Френски, свободен час, Информационни технологии, География, Природознание, време за обяд, Музика, Английски език, Математика;

Учителите

Учителите са много различни. Преди всичко, си спомнете за историите, които сте чували за католическите училища и монахини – строги, които не окуражават никога децата, а дори и крещят при допускане на грешки –е, близо сте, но поне не ги бият с линии през ръцете.

Нашето, определено, е училище с порядки от едно време. Учителите пристигат от много страни, тъй като това е международно училище. Нашите деца са в английско говорящия поток и имат учители от Ирландия, Англия, Шотландия и, разбира се, Франция и Германия за втория и третия им език, както и за Изобразително изкуство, Физическо възпитание и Информационни технологии. Тук няма американски учители. Имам чувството, че учителите обичат да викат по децата. Всеки ден Джулиана се връща вкъщи с истории за учители, които наказват децата пред класа и ги карат да повтарят отново и отново упражнения в часовете по Физическо възпитание.

Тук липсва топло отношение, разнежени учители, или поне аз не съм чувала за такива. Но за сметка на това пък срещнах учители, които умеят да насърчават своите ученици. Цялото това положение е още по-трудно за Лука, тъй като той е бил в основно училище, където имаше класен ръководител, който им преподава всички предмети през деня, а и остават в една класна стая през повечето време. Сега той е в училище с ученици от 11 до 18-годишна възраст, всички те сменят учители и кабинети девет пъти в деня.

И ако имате специални нужди, тук няма кой да ви помогне. Няма класове за напреднали или класове за деца със специални нужди. Ако има проблем, те просто изпращат децата до кабинета на медицинските сестри или офиса на директора. Всъщност учителите не са обучени как да работят в такива случаи. За щастие тази година имахме съвсем малко проблемни ситуации с Лука, като и учителите, и педагогическите съветници успяха да помогнат.

Написах писмо до всеки един учител обяснявайки, че синът ми страда от синдрома PANDAS – педиатрично автоимунно невропсихично разстройство, което е причинено от прекарана стрептококова инфекция. В писмото им разяснявах, че е възможно поява на чувство на тревожност и емоционална лабилност. Трябва да призная, че всички учители реагираха прекрасно и с разбиране, но определено не са запознати с подобни „проблеми“, както американските им колеги. Може би, защото няма толкова много деца с проблеми като ADHD- Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, както и аутизъм в тази училищна система.

Отсъствията на учителите

Едно от нещата, които направо ме побъркват е, че когато един учител отсъства, рядко има заместващ го колега. През първите три седмици в програмата на Джулиана имаше четирима учители, които отсъстваха в продължение на няколко дни без да има някой, който да ги замести. В продължение на три седмици тя нямаше урок по Изобразително изкуство.

Какво се случва, когато един учител отсъства? На входа на сградата на училището има електронно табло, в което се посочва кои учители ще отсъстват през деня. Мисля, че досега имаше само една седмица, в която да не липсва учител от програмата. И какво правят учениците в такъв случай? По-малките ученици като Лука, отиват в класната стая, където отбелязват присъствието си с баджовете си и уж учат – доста шумно и в абсолютен хаос, доколкото разбрах. По-големите ученици, като Джулиана, регистрират присъствието си в кабинета и след това се разхождат по коридорите на училището. Обикновено отиват в кафенето заедно с приятелите си, за да хапнат и поприказват.

Училището дори не се опитва да осигури заместници на отсъстващите учители, въпреки че обещаха на първоначалната родителска среща. Учителят по математика на Лука отсъстваше повече от седмица и никой не го заместваше. Учителят беше в полагаемия си платен отпуск и администрацията знаеше за това?! И така, ако има учители на обучителни курсове или такива, които отсъстват по болест – заместници липсват. Някои деца използват това като възможност да учат, а други като дъщеря ми, хапват в кафенето или си купуват шоколадови десерти Марс от вендинг автомата. Нейният разплащателен лимит твърде бързо се изчерпва, тъй като обича да си хапва честичко през деня, което затруднява мен в опитите ми да я поддържам на здравословна диета и далеч от вендинг автоматите.

Зрялост и поведение на децата

Знам, че ние сме дошли от добре уреден, уютен квартал от град Кенмор, щата Вашингтон, но децата тук имат много „мръсни усти“, ужасен речник, какъвто никога не съм чувала. Почти всеки ден Лука или Джулиана се връщат вкъщи с някакви истории по този повод. Помня, че и по наше време използвахме някои епитети, но думите, които излизат от устите на някои от тези 11-годишни деца са направо ужасни. Коментарите със сексуален контекст и псувните са нещо абсолютно обичайно. Имам чувството, че е модерно да се псува на английски тук.

Въпреки това децата са прекрасни като цяло. И всеки се облича доста добре. Не съм виждала никакви смъкнати гащи или потници. Децата не са толкова приветливи, колкото във Вашингтон, но това е гимназия, така че не можем да очакваме от тях да те посрещат с отворени обятия по време на тази възраст- юношеството. А и децата са от цял свят, говорят различни езици и носят различни култури. Лука трудно се сприятеляваше. В клас и по време на обяд момчетата обичат да говорят само за футбол. Освен това той не харесва, че децата непрекъснато говорят в клас, което е причината да не може да се концентрира. Не съм сигурна обаче, дали нещата в това отношение са по-различни в САЩ .

Джулиана пък попадна сред група приятели, всеки от които изживява някаква драма. Честно казано драмата понякога ѝ идва в повече. Двама от нейните приятели са румънци, а един е кореец. Румънските деца са често критикувани и нагрубявани несправедливо в училището, но на Джулиана ѝ е трудно да разбере причината. Опитвам се да ѝ помогна да разшири компанията си, но тя е много срамежлива и не знае как да създава нови приятелства. А и тук няма никакви американци.

Обядът

Бях толкова развълнувана, когато видях менюто за обяд в училището. Край на полуфабрикатите и вредните неща за хранене. В САЩ се налагаше децата ми да си носят обяда от вкъщи. Менюто тук включваше супи, био (органични) храни, предястия, вегетарианска кухня, световна кухня, ястие на деня, спагети, зеленчуци и десерти. Но менюто е подвеждащо.

Много пъти Джулиана, която е втора смяна за обедите, не успява да стигне до ястието на деня, защото вече е свършило или има твърде голяма опашка. Освен това много деца си пробиват път с лакти напред, за да стигнат до своите приятели. Така че децата като моите, които не са нахални и груби остават в края на опашката.

Повечето дни тя се насочва към бюфета с макаронени изделия и си взима обикновена паста и сос от сирене. Без зеленчук, нищо друго, просто паста. Така че къде са зеленчуците и супите и другите вкусни варианти? Това е нещо, което и двете ми деца се опитват да открият. Ежедневната супа изглежда липсва. Ястието на деня често е свършило и не може да си вземеш нищо друго освен паста. Лука обикновено е първа смяна на обедите и успява да се добере до разнообразна храна. Той опитва почти всичко, включително и риба и се наслаждава на това.

Училищен стол

Така че Джулиана, която знае, че няма да успее да се добере до страхотния горещ обяд, поради жестоката борба с тълпата, се надява поне със закуската да компенсира скромния обяд. Да, но за закуска получава кифла с крем и шоколадова глазура. Направо ми потичат лигите като си помисля.

По време на обяда, както ви казах, обикновено, си взима чиния с паста, която струва 5 евро. Следобед отива до някоя вендинг машина и си взима десертче Марс и понякога плодов сок. Наистина ми се иска нейния американски апетит да се преобразува в това прословуто европейско отношение към храненето, както се случи с брат й. Лука опитва всичко. Глутеновото и захарното чудовище са обсебили дъщеря ми.

Ето менюто за понеделник. Надявам се Джулиана да успее да се добере до Равиолите:

Кремсупа от зеленчуци;

Био Предястие – Салата с домати и артишок / зелева салата / тартар от карфиол;

Вегетарианска чиния – Запържени зеленчуци и тофу с босилек;

Изборът на готвача – пилешко филе с екзотични плодове;

Световна кухня – Равиоли от спанак и рикота с горгонзола и круши;

Паста- Фусили, Ризото с къри, картофи с билки;

Зеленчуци – Моркови „Виши“, Доматена салца, Резене соте;

Десерти – Био плодов йогурт, Тирамису, Бяло сирене с мандарини, Кармелизиран ананас със сусам;

Източник – www.greenerpasturesinluxembourg.wordpress.com

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.