Пътепис за България на Лайош Талоци от 1881 г. Част 2

ДОЦ. Д.И.Н.ПЕНКА ПЕЙКОВСКА, БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ;

ЧАСТ 1

София, 3 септември

Характерът на града. София през 1553 г. Етнография. Обществени сгради. Интелигенция. Заведения. Унгарска песен в София. Тукашните унгарци. Начин на живот. Австро-Унгария и общественото мнение.

София е в подножието на Витоша, върху руините на древната Сердика. Центърът ѝ образува малък, привлекателен район. Отпред се синее планинската верига на Малкия Балкан, отзад върховете на Големия Балкан с високия 9000 метра Рило (Вероятно авторът се ръководи от античното схващане, споделяно през Средновековието, а и в ново време, че Хемус е единен орографски комплекс, който се простира от Адриатическо до Черно море и включва днешните Средна гора, Витоша, Беласица, Осоговска планина, Рила, Пирин, Шар планина и Североалбанските планини.).

Всички са единодушни, че източните градове си приличат един на друг като яйце с яйце. И в София е налице същността на Изтока, въпреки че тя разкрива едно изключително интересно и очебийно за Изтока явление – изгражда се. Като в град на янките – навсякъде копаят, градят, достойните за почит минарета не могат да избегнат чука на строителите гяури, дългобрадите испански евреи си клатят главите, че „няма да остане камък върху камък”. Не може обаче да се отрече, че християнската епоха не си губи времето. Всичко кипи, българинът е предприемчив в много отношения, много му допада основополагащия период.

В страната са дошли чешки, немски, френски, италиански, даже унгарски архитекти и инженери, те са разрушили колибите, дори къщите, несъответстващи на това понятие и навсякъде се виждат очертанията на европейски редици от къщи. Взети са пожарогасителни мерки, югоизточната част на града е вече регулирана и по протежение на ихтиманския (румелийския) път се издига съвсем хубав град. Там изграждат временното княжеско жилище – двуетажен дворец с малък купол. Там се намира и паркът, в средата с будка за срещи на отбрано общество.

Вдясно е турският конак, в който е бил съден Васил Левски, а вляво е Челеби джамия. На основата на конака е построен двореца на княз Батенберг, а за да се освободи място е разрушена Челеби джамия.
Вдясно е турският конак, в който е бил съден Васил Левски, а вляво е Челеби джамия. На основата на конака е построен дворецът на княз Батенберг, а за да се освободи място е разрушена Челеби джамия.

Градът се разхубавява и в центъра мръсотията не е толкова голяма, както в другите източни градове, поне боклукът не разпръсват както преди. По своя характер целият град може да се нарече търговски. Според най-новото преоброяване на населението България има 2 000 800 жители. София – 27 000, от тях 6 000 евреи. В ръцете на евреите е по-голямата част от търговията. В събота градът изглежда като мъртъв.

За присъствието на княза свидетелстват много различни по ранг офицери. Плоската руска бяла шапка е изместила напълно феса. Най-голямата гордост за всяко дете е тази бяло-зелено-червена шапка с кокарда. Да прибавим още множеството чиновници, едри търговци и няколко европейски индустриалци и пред нас е пълната картина на града.

София като всеки източен град не е могла да се развие дотолкова в смисъла, който влагаме ние. През 1553 г. Антал Веранчич (Кардинал, унгарски писател, историк и хуманист) я описва в пътеписа си почти като пътешествениците от по-ново време. Този духовит унгарски дипломат, съчетавал финия такт с венецианската способност да наблюдава и през XVI век е виден представител в пълния смисъл на принципа „с повече ум, отколкото с повече сила”. По време на пътешествието си през 1553 г. към Портата по пътя Белград-Ниш-Пирот-Филипопол отишъл в Константинопол.

София – казва той – е открит град, без стени, широк и дълъг, отличава се по броя на жителите и по къщите си, българско средище и сборно място на много търговци. Лежи в равнина в подножието на Витоша. Къщите не се отличават с нищо особено, много малко са направени от камък. При това са ниски, заслужават да се споменат само турските църкви, каменните мостове, баните и кервансарая (открита страноприемница). Известен интерес към града предизвикват 14-те минарета и зовът за молитва на улемите”. След това си припомня миналото му и споменава за срещащите се на всяка крачка старини.

Наистина и сега не може, а и не трябва да се търси система в устройство на града. Кривите му улици се вплитат една в друга, а главните в повечето случаи стигат до двете магистрали (дунавската и румелийската). Днес само едно от многобройните му минарета служи за чисто църковни цели. И то е достатъчно за останалите тук 300-400  турци. Освен това обаче има и много български църкви, а от времето на кримския поход и една католическа. Населението е смесено, естествено от новата епоха насам доминира българският елемент.

Българският е езикът на администрацията и в училищата. Във войската езикът на командния състав е руският, а за вътрешно ползване – българският. Повечето от чиновниците са тукашни хора, във войската сред офицерите също има техни сънародници. По-долните слоеве на населението са българи, търговците, както споменах по-горе, са предимно испански евреи, кръчмарите са руснаци, германци, власи, индустриалците са германци, известна част от тях са унгарци, власи и гърци. Малкото турци, които са останали, се занимават с мисловна дейност или политиканстват, малцина са постъпили на държавна служба.

Южните славяни научават бързо език и тук много от тях говорят повече езици. Освен български говорят турски и влашки, а образованите, учили в чужбина – и френски, италиански, немски, болшинството от простолюдието разбира руски. Ако не разбира някой южнославянски език, чужденецът много трудно общува с хората от народа. Заговори ли ги на родния им език, към него са вежливи, освен ако не се държи грубо, народът бавно се приучва към френската вежливост. И днес руснаците още се радват на почит заради грубото си държание, а турците – заради гордия си и заповеднически маниер.

Шарения мост /днес Лъвов мост/. www.stara-sofia.blogspot.com
Шарения мост /днес Лъвов мост/. www.stara-sofia.blogspot.com

Не заслужава да се споменава дори, че сред образованите се срещат и напълно европейци, още повече, че те са отлични познавачи на фините обноски и на световната литература. Затова способства до известна степен и левантийският дипломатически маниер, който са усвоили от гърците. Много ловки са в прикриването на симпатиите и антипатиите си и са големи привърженици на бързия напредък. Извиняват се пред чужденеца за примитивното си състояние, но си падат много по избързването напред. Съвсем естествено е да подражават на всичко, поне в малка степен, и да правят всичко само и само да си създадат търпими условия.

Всеки обича да политиканства и търсенето на вестници е сравнително голямо. 400-те хиляди българи имат 16 вестника и почти всички преживяват. Сред чуждите вестници заедно с руските се получат немски и френски, срещат се почти навсякъде. Тук има читалище, малка национална библиотека, средно училище, една фирма продава заедно с кибрита и книги. И за това не се шегуваме, тук търговията има бакалски характер, във всеки магазин продават различни видове стоки, които се търсят. Най-вече тютюн, кибрит, първият е поносим, вторият е лош. Нерядко в един магазин се предлагат лук, ботуши, сабя, мас, шапки, американски ром и помада за мустаци.

Тъй като има твърде многобройна интелигенция, естествено има и достатъчно кръчми, певчески дружества, сладкарници. Измежду хотелите има един поносим – на Родак, унгарски поданик, останалите са един от друг по-лоши. Почти всички имат надписи на френски, като „Grand Hotel”, но в нито един няма повече от четири мръсни стаи (най-евтината е 2 форинта).

В кръчмата отмерват пещенска бира за 60 крони и тук се събират на влашко-циганска музика всички пропаднали хора на града. Циганите свирят доста добре, предимно хубави румънски песни, които диригентът им придружава с текст. Често свирят унгарски песни и допотопни Щраусови валсове. Чешката военна музика свири прецизно два пъти седмично и на съвсем добро равнище. Преживяват и свирците на латерни, които идват пеша през Балкана с маймуни и пудели.

Докато пиша тези редове, пред Grand Hotel „София” тукашният свирач на латерна урежда серенада в чест на една представяща се тук танцьорка. Отгоре на това цяла нощ свирят. В кафене „Одеса” пеят на сръбски винарската песен „Хан Банк”. Бедният Вьорьошмарти (Най-бележитият унгарски поет, романтик) може да се радва на победата, която жъне тук чудесната му песен.

Но не само тук, и в много обикновени кръчми се чуват твърде често унгарски песни с български текст особено от „Селската мизерия”. Поради това, че в Белград тази пиеса е действително касова и хубавите ѝ песни звучат из целия южнославянски край. Един мой познат, на чиито думи може да се вярва, спомена, че песента „В зори преди зората” се пее във Филипопол на гръцки език. Почти всички влашки песни придобиват характера на чардаша или по-точно казано – румънизират чардаша. Народът се интересува от музиката, но не може да се въодушеви. Няма възможност да изрази предпочитанията си по никакъв начин. Трудно се изтрива Кайновия печат на робството. И още, най-много ми харесва сдружението на електростанцията „Маркулес”, която напоследък импонира на обудайското (Обуда – район в северната част на Буда) haute volée (високо ниво, висок ранг, високо положение).

Сред членовете на тукашната австро-унгарска колония най-много са чехите, като най-образован славянски елемент. От тях произлизат аптекари, помощник-търговци, учители и музиканти. Немците преживяват като инженери. Сред нашите унгарци трябва да споменем занаятчиите. Унгарци-сарачи, ковачи, срещат се и гостилничари, предприемачи, които държат на честта си като интелигентни хора. Дошли са предимно от Южна Унгария.

Трябва да споменем, че тук всеки алфьолдски (Дунав дели Унгария на Голямата унгарска низина – Алфьолд и на Дунантул.) сърбин и румънец се проявява като усърден поданик на държавата, всички говорят унгарски с желание, считат се за европейци. Само милите ни, добри хърватски братя, много от които идват тук да търсят сполука, лъжат, че са потискани, при това тъй сериозно, сякаш някой вярва на това, което говорят.

След всичко това възниква въпросът – какъв живот имат жителите на София при тези условия? Бедният българин харчи по-малко, отколкото му е необходимо, а по образованият обратно. По-бедният слой от народа се задоволява с две черни кафета, една ракия, две-три зелени чушки, с едно парче хляб и с малка порция тютюн, всичко това не струва повече от 50 сантима. Гостилниците са скъпи, лоши и все пак български. Макар да няма никакъв културно-исторически интерес в разгадаването на това поюжнославянчено меню на австрийската унгарската кухня, ще спомена обаче, че българският селянин познава само две ястия – мамалигата и „домашно приготвеното” (месо с лук). Други ястия не може и да назове, което говори за древна традиция.

София, улица "Раковска" /www.stara-sofia.blogspot.com/
София, улица „Раковска“ /www.stara-sofia.blogspot.com/

Колкото и да избягвах този звяр, наречен политика, не успях да го избягна. Всеки от руманята до софийските господа питаше за моя възглед. Отговарях, че аз питам тях. Те не обичат никого, сега им е добре с руснаците, но не ги обичат. Германците още по-малко, а как да обичат сърбите, когато посърбват пиротските българи (отлични древни сръбски тъкачи), французите и италианците са им безразлични, тайно завиждат на румънците за Добруджа, нас не ни познават. Тъй говори народът.

Не може да се отрече, че образованите среди са сериозно за одържавяването, работят и се стараят. Когато ставаше дума за унгарците в района на Долни Дунав, говореха определено с известно почитание. Румънецът, сърбинът, българинът, гъркът, даже руснакът не оспорва предимството им, само чехът упорито го отрича (На създаването на дуалистичната Австро-унгарска империя се противопоставят чешките федералисти, които се стремят към осъществяването на триализъм – концепцията за разделянето на монархията на три части – славянска, унгарска и немска. Това е основата на чешко-унгарските противоречия.).

У българския княз

София, 5 септември

В бившия турски квартал на столицата София благодарният български народ е издигнал временно жилище на княза си. Ниска приземна къща, различава се от останалите сгради с форма на колиба само по чистотата си. Вътре е обзаведена с вкус, но просто. Не търсим княжески разкош, откриваме хубав генералски апартамент. С малки изключения князът, както го наричат българите, живее тук втора година. Има три жилищни помещения: гостна, кабинет и спалня. Това е всичко. Две слугински стаи, а в задната част на двора – кабинетът на доктор Стоилов – секретар на княза, обори и – вече сме обходили жилището.

Княз Александър I Български
Княз Александър I Български

И поддръжката на двора е твърде скромна: състои се от четирима верни слуги, служили още на родителите на княза – естествено това са немци. Прислугата се допълва от пременен в националното си облекло бачо Ристю, юначен черногорец с източен мустак. В обкръжението на княза адютанти са старите му другари от войската: назначени са барон Корвин – някогашният му капитан, няколко щабни офицери от по-висок ранг. Негов частен секретар е приятелят му от детските години Менгенс.

Князът прекарва времето си в непрекъсната работа. Преди обед се съвещава с министрите си, следобед разговарят по военни дела, привечер наблюдава строящата се, по-точно казано, ремонтиращата се част на двореца, която са преустроили от бившето жилище на турския управител. Като прибавим и хилядите предложения за нови реформи наред с това, че сам е поданик и ощастливител на цялата страна, достатъчно работа има за господаря на двумилионния народ.

Дворцовият etiquette не е нито испанската церемония на западните дворове, нито горделивият султански маниер: едно вежливо войнишко домакинство, в което за никого не е трудно да бъде въведен. Тъй като южните славяни нямат аристокрация, разликата в ранга се определя тук предимно от по-малкото или по-голямото количество рубли, затова и най-обикновеният българин може свободно да общува с княза си. Има само едно затруднение: хубавият демократичен инстинкт е в точно обратно съотношение с чувството за чистота, така че сега пускат поне в приемливо състояние уреждащите всекидневните си работи граждани.

Вежливостта е еднаква към всички чужденци. И аз имах щастието да ме приемат. Князът беше изключително зает с маневрите на войсковите части около София – съсредоточават 8-10 000 души, които сега подлагат на проверка за резултатата от двегодишните непрекъснати упражнения.

Александър Батенберг е хубав мъж в истинския смисъл на думата, високи един йол (около 1,9 метра), с безупречно правилно лице, лъчевиден мустак и съразмерно за южната си конструкция тяло. Комплиментът на един скитащ историк няма голямо значение, но не всеки признава, че имайки предвид мъжествената красота, могат да се открият малко хубаво мъже. Изглежда пруската гвардия е истинско училище за кандидати, отговарящи на външните изисквания за трона. Държанието му е като на войник и в същото време вежливо. Въпреки двайсет и четирите си години е научил твърде много в училището на живота: участвал е във всички балкански битки и е вкусил горчивината на дребните машинации на Каравелов и Цанков.

Отначало разговорът ни се въртеше около българската история. Князът проявява голям интерес към намиращите се в България, особено в околностите на Самоков и Габрово могили и старославянски гробове. Московското научно дружество е получило поръчение да организира разкопки в България, за тази цел нязът е предложил 100 000 франка. Само поставил условието изкопаните старини да се изложат в София. Дружеството не е започнало работа досега, въпреки че е приело с най-голяма благодарност предложението. И на нас, унгарците, не би ни навредило да участваме своевременно в тези интересни проучвания.

Разговорът се прехвърли върху унгарския печат, за който князът се произнесе с най-голяма благодарност. Като коренно парламентарна нация у нас всички одобриха неговото настъпление срещу конституционността (Талоци има предвид държавния преврат от 27.IV.1881 г., когато княз Батенберг отменя конституцията и въвежда режима на пълномощията.), докато корумпираният виенски печат като истинско дете на улицата избълва змии гущери срещу личността му. Едновременно с това той изрази желание да опознае някога истинската унгарска пуста.

Князът добре познава Пеща, но изключително би го заинтересувал унгарският народен живот, особено като голям любител на конете – унгарското коневъдство. Връщайки се към своята столица, спомена, че наистина се е отклонила напълно от българския си характер. Като идеал за управление счита турските си поданици. Честни, послушни, верни и ако не ги мамят, по-добри от тях не би могло да има. Като данъкоплатци и от гледна точка на точно спазване на законите те нямат равни на себе си.

Умението на българите може да се развие само бавно. И в най-долните слоеве се е разпространила практичността на румънците и много трудно тукашните хора могат да се отучат от завистта си към чужденците.

Накрая разговорът се прехвърли върху войската. Младият княз-генерал се гордее с нея. На моето скромно мнение, че наред с цялостното войсково поведение, снаряжението им е твърде бляскаво, той отговори, че на хората от Изтока това им е потребно, за да им импонира и едновременно не считаше за съвсем правилно, дето ние твърде опростяваме облеклото на нашите войници. Мислех си: на парламента не им импонира златния шнур, само защото струва толкова скъпо. Показа ми и знамената на войската си. Казах, че при коронацията пред краля изнасят и българското знаме.

Зная, тъй беше и при коронацията на руския цар. Всъщност кой е сега действителният княз? – запита той. – Слушам.”

Подпоручик Батенберг по време на Руско-турската война /1877-1878 г./. Град Бяла, август 1877 г.
Подпоручик Батенберг по време на Руско-турската война /1877-1878 г./. Град Бяла, август 1877 г.

Отбеляза още, че гледа с голямо очакване на военните маневри. Всички подофицери са българи, а войниците удивително бързо възмъжават. След общо половинчасов разговор, с надежда за визита в Унгария и като засегна и други отношения в страната, посещението завърши.

След това отидох при господин Стоилов, който е единственият съвършен държавник в София. Стоилов, доколкото това може да направи защитник на славянските интереси, е най-искрен приятел на унгарците и желае силно връзки с нас. Запита ме за литературните и парламентарните ни отношения и обеща да дойде в Пеща. Когато Стоилов ме заговори какво мисля за българите, не можех да му отговоря друго освен: всичко и нищо. Това е такава глина, от която сръчната ръка може да създаде човек, но душа може да вдъхне само постоянният труд. Той призна, че е така и във всяка негова дума се чувстваше, че е консервативен, силен по убеждения човек, пред когото се мержелее българската империя на Асен. Считаме, че ще има възможност и по-нататък да запазим взаимните връзки, имайки не една обща допирна точка между двете страни.

Българските условия

София, 6 септември

Унгарските политически и национални интереси изискват да се познават в еднаква степен южнославянските условия. Преценяването на условията в Западна Европа, за нас, живеещите тях, е лесна задача. Опознаването на отношенията на Изток изисква научни знания и практика, освен това, за да се разберат славянските условия, е необходимо още и чувство.

Обикновено се говори за определена универсалност на южнославянските държави, като че ли хърватският, сръбският, босненският и българският елемент са все от един дол дренки. Това само отдалеч изглежда така. Различните отсенки, стремежи и интереси отвеждат в истински лабиринт онзи, който ги наблюдава отблизо. Самият народ е навсякъде и в еднаква степен управляема маса с повече или с по-малко добри и лоши качества.

Всичките четири различноезични националности имат един проблем: нямат нито средна класа, нито истинска аристокрация, нито държавноградивна т.н. обединяваща способност. Без да вземаме предвид, че диалектите, разликата в степента на образованост, непреодолимата религиозна нетърпимост (всички те са пречка за обединението) и патриотизмът, насърчаван от т.н. племенни, местни интереси, превръщат в утопия каквато и да е специална по характер Южнославяния.

Обща черта на всички националности обаче е онзи левантийски дух, който заобикаля прекия път и никога не се задоволява. Като бакали-съседи си завиждат и се заяждат. Състоянието и „отличното” поведение на хърватските ни съюзници е много познато, тъй че няма нужда да им се посвещаваме по-обширно в рамките на този план.

Една от метрополиите на южното славянство е Загреб, там са учили и учат много младежи от Сърбия и България. Освен тях тук идват и искащите да видят свят хървати, които говорят за монархията си като слуга, който измамил своя господар. Сърбинът му е противоположен във всичко. Други са неговата религия и неговият характер . Сърбинът е по-фанатичен и по-пристрастен, но е по-войнствен и по-юначен в поведението си, а със сила може да му се въздейства. И двамата гледат на босненеца като на свой човек. Чий ще бъде той? Това решават другаде.

Трудно е да се опознае българският народ, но още по-трудно е управлението му. Големия тритомен труд на Каниц (Феликс Каниц – унгарски географ, етнолог и археолог. Автор на научния труд „Дунавска България и Балканите”) се основава безспорно на внимателно изследване, авторът е вложил и добронамереност, само че едновременно с някои естествени заблуди, е видял и много неща, от които няма и следа в България, а много обикновени неща не е забелязал.

Сред българите най-образованият елемент се редува с преобладаващата голяма напълно необразована маса. А особеното е това, че тонът се дава не от образованите елементи, политизират единствено знаещите само да пишат и четат даскали. При такива условия управлението е почти напълно невъзможно, ето защо заслужава похвала така умело извършеният държавен преврат. Няма нужда да се защитават антипарламентарни преврати, но в този случай става дума за защита на честните хора срещу злосторниците.

Дописките за тукашното положение или виждат света в розово или пък обратно – не казват истината. В действителност сега около княза съществува едно правителство, което се състои от порядъчни хора искащи добро, макар и със слаби средства. Един е само въпросът – дали зад гърба им не стои руснакът? Провалилите се са морално и политически покварени хора, чиито собствени партийни съмишленици искаха и искат да ги поставят под чехъл.

Членовете на министерството, които дават насоките: Вълкович (Георги Вълкович Чалъков – български политически деец, дипломат и лекар) – министър на външните работи, румелиец, гърчеещ се господин, когото, ако не друго, недипломатите считат за умел дипломат.

Д-р Георги Вълкович
Д-р Георги Вълкович

Крилов (Владимир Василиевич Крилов – руски офицер) – министър на военните дела и полковник Ремлинген (Арнолд Александрович Ремлинген – руски военен деец) – министър на вътрешните работи са по-скоро административни заместници. Иречек – началник на отдела по народната просвета, е без съмнение един от най-образованите държавници. Учил е много, добре подготвен славист, неговата „История на българите” и трудовете му за мините в Босна и за пътя на константинополските войски са му спечелили всеобщо уважение и признание. Фин и любезен човек, чиято слаба страна е славизмът.

Константин Иречек
Константин Иречек

Когато засегнем тази тема, лицето му просветва и изгубва уравновесеността си. Той казва, че е дошъл тук, защото имал желание да поскита малко. Както изглежда обаче, и той намира за много дейността по цивилизоването. Като писател и приятел на литературата, понася тъй съдбата си, че когато не вижда пред себе си напредък, се примирява със съществуващото положение. Благодарение на него чешките му сънародници се радват на голямо уважение. Има шест служители, заедно с които решава образователните въпроси на страната. Управлява, разбира се, просвещението на двумилионния народ, от тези две малки стаи. Има и статистическа служба, която обаче едва сега започва да работи и поради това не е показала резултати досега.

Според изчисленията на Иречек в страната има 1 100 народни училища с 1 457 учители, но те не се издигат над умението да пишат, да четат и да смятат, което не е чудно след такова минало. На много места работят 14 15-годишни учители, които сами се наричат вече не учители, а професори.

Има само една гимназия – в София, останалите седем учебни курса са в реалното училище. За три години учебната програма е променяна два пъти, а и сега е предвидена промяна. Има много малко учебници, сега превеждат на български език използваните в немските училища. Учителите са предимно българи от страната или от странство, а също чехи и германци. Обучението е безплатно, а държавата се грижи само за собствените си училища. Вероизповеданията имат пълното право да основават и подържат училища, само да не проповядват противодържавни учения. По  този начин учебното дело на турците и на испанските евреи е станало чисто вътрешна работа на вероизповеданието. Според Иречек и турците посещават по-скоро европейските училища.

За създаването на висше училище държавата, разбира се, няма нито пари, нито образователни сили. По-заможните образоват децата си във Франция, Германия и Италия, по-бедните – във Влашко и Загреб. Едновременно с това Иречек е изградил и Народна библиотека, в която пренасят и старини. Досега там има две каменни стели с надписи, които самият той представи в изданията на берлинската академия.

Сградата на Първа девическа гимназия на улица "Гурко" - ковачница на първите учителки в България.
Сградата на Първа девическа гимназия на улица „Гурко“ – ковачница на първите учителки в България.

Като начало това е достатъчно за страна, където литературата, науката и изкуството са все още в люлката си, където народът трябва да бъде научен, че се различава от воловете си не само по това, че е двукрак.

Стоилов, главният секретар на княза, е определено европеец и образован човек. Учил е във Франция и Хайделберг, човек с широк поглед, сръчен и поради тактичността си обичан от всички. Произхожда от Румелия и според българските понятия е дете на знатни родители. Понастоящем е на 27-28 години и всички очакват много от него. Не познава много добре Унгария, но възнамерява да я посети. Сред унгарските си познати и приятели често споменав Карой Пулски (Унгарски изкуствовед и писател) и Аладар Баллаги (Унгарски историк), с които се запознал в Лайпциг. Стоилов ръководи частната канцелария на княза, сега той урежда устройството на държавния съвет, който встъпва в действие на мястото на парламента, с една дума той е душата на организацията.

Бележитият български държавник Константин Стоилов със съпругата си Христина Тъпчилещова и петте им деца.
Бележитият български държавник Константин Стоилов със съпругата си Христина Тъпчилещова и петте им деца.

Не е нужно да споменаваме дори, че заедно с българския си патриотизъм Стоилов е горещ приятел на славянството и привърженик на федералистична Австрия. Той обаче е изключение сред славянските държавни мъже, тъй като признава напълно правото на Унгария да съществува, превъзходството на унгарската нация и държавосъзидателната ѝ сила. Цени политическата и интелектуалната тежест на нацията ни и съвсем не е пристрастен, като я счита за най-образования елемент на Светистефановата корона (Крал Свети Стефан I – основател на унгарската държава).

Що се отнася до административната структура на българското княжество, преобладават опитите. Страната е разделена на области, а те на околии, основна единица е общината. Главната цел е София като столица да стане един действителен център. С оглед на това това още Мидхат паша направил най-много приготовления, като изгражда 553 километра пътища.

Най-непълна е финансовата администрация и тази на правосъдието. Липсва предварителното определяне на разходите. Запазена е старата турска данъчна система, на данък подлежи само парцелът и от него събират десятък. Освен това съществува митническият приход, акцизът и няколко незначителни непреки данъци. Солта и тютюнът не са монополни стоки. Капиталът, жилищната собственост и предприятията са свободни, сега се работи по промените и европеизирането на данъчната система. Освен това тук не познават общинския данък и подхождат твърде внимателно през преходния период, което е много належащо, защото народът е свикнал да не плаща, да протака и да отлага.

Правосъдието е европеизирано, т.е. въведена е писмената процедура и двете обжалвания. Към всеки съд са поставили турски съветник, който посредничи в решаването на сложните въпроси и в турските дела. Точно така, както е в Босна: и тук старата система не можеше да се разруши изведнъж и малко-помалко се доказа, че прекият, устен турски подход отговаря най-добре на характера на народа.

Големи затруднения  пораждат вакъфите, имотите на джамиите и безстопанствените турски земи. Много от турските изселници не са успели да се уредят, върнали са се и си искат обратно изоставените земи и тъй като няма кадастрален регистър, доказването е извънредно трудно. Ситуацията е горе-долу същата, каквато беше у нас при дейността на neo-aquistica commissio (Комисия по новите придобивки, създадена от Виенския двор след прогонването на турците от Унгария в края на XVII век, която използва уреждането на имотните отношения в освободените територии, за да предаде унгарски владения в австрийски ръце.). A beati possidentes-e a jus is (Силните владеят правосъдието).

Една от големите грижи на реорганизацията е изграждането на войската. Това е изцяло грижа на княза, който с помощта на руски щабни офицери е създал за три години внушителна по численост и харесваща се по външния си вид и войнственото си държание войска с пехота, кавалерия и многобройна (16 000 души) инженерна и техническа част. Освен това и с милиция – въоръжени с пушки селяни, и жандармерия, в която има много турци, като и самите българи признават, че те са най-сръчните. Въоръжението е не само бляскаво, но и изключително скъпо, изцяло е останало от руснаците, които така да се каже са съоръжили  напълно българите.

Не една малка част от националния доход – около половината от него се отделя за военни цели. Вероятно пък и скъпото въоръжение не позволява да се направи друг извод, освен че тези разходи и до ден-днешен се покриват от другаде. Тези дни около София ще се проведат големи военни маневри, към които гледат с любопитство сръбските и румънските съседи на българите. Нямаме никакво намерение, а и не сме призвани да рискуваме да даваме оценки във военните дела – вярваме силно, обаче, че само повишената руска строгост ще създаде след много години дух, подобаващ на бляскавата униформа (доколкото руснаците са в състояние да направят това).

Когато някоя рота войници преминава по улиците на София, гордият турчин спира, наблюдава с насмешка момчетата с бели шапки и се смее, свивайки юмрук. У турците също има реваншистки чувства. Тук един народ мрази друг, една религия мрази друга, а още повече –чужденеца. Затова е толкова трудно заселването, а също и въпросът с работниците от чужбина.

Тъй накратко обобщихме всички онези явления, които видяхме и чухме от достоверни и управляващи личности. Може ли от това да се направи извод, че ще се създаде някога една консолидирана, независима държава? За да се даде правилен отговор, се иска дух на пророк. Ако наред с добрата воля се развият и способностите, ако външните  условия бъдат благоприятни и самите българи не се стремят към нещо повече и по-голямо от създаването на отделна държава, превишаващо способностите им – ще се запазят, ако не – ще се провалят, ще ги победи по-образованият.

Очаквайте третата и последна част от пътеписа на унгареца Лайош Талоци, която ще ни прехвърли в Източна Румелия.

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.