Голямата война (1914-1918 г.) – факти, схеми, таблици…

Войната разделя държавите на два противоборстващи съюза: Антантата – начело с Великобритания, Франция и Руската империя и Централните сили, където Германската империя и Австро-Унгария имат първостепенна роля.

В светлолилаво са държавите от Централните сили – Германия, Австро-Унгария, Османската империя (присъединява се през август 1914 г.) и България (присъединява се през септември 1915 г.).

В зелено са показани държавите от Антантата. Нужно е да направим следното уточнение – през 1882 г. Италия става част от т.нар. Троен съюз (военно-политически блок между Германия, Австро-Унгария и Италия). След като избухва Първата световна война, се очаква Италия да встъпи във войната на страната на Централните сили. След упоритите дипломатически усилия на Великобритания, както и общите настроения сред италианското общество (териториални претенции спрямо Австро-Унгария), през 1915 г. Италия разтрогва договора за Тройния съюз и на 23 май 1915 г. обявява война на Австро-Унгария.

В светлокафяво са показани неутралните държави – Испания, Шевйцария, Холандия и скандинавските страни.

След началото на войната и до самия ѝ край в конфликта се включват все нови и нови страни. И ако на горната графика двата противникови блока са показани само в рамките на континента Европа, то долната графика демонстрира световния конфликт обхванал територията на всички континенти /в синьо са показани Централните сили, а в оранжево държавите от Антантата/:

Коментари дори не са нужни: очевидно е огромното превъзходство на Антантата. А сега ще ви представим хронологията на това как отделните страни се присъединяват към отделните враждуващи блокове:

ДържаваБлокДата
Австро-УнгарияЦентрални сили28 юли 1914 г.
СърбияАнтанта28 юли 1914 г.
Черна гораАнтанта28 юли 1914 г.
ГерманияЦентрални сили1 август 1914 г.
РусияАнтанта1 август 1914 г.
БелгияАнтанта2 август 1914 г.
ФранцияАнтанта3 август 1914 г.
ВеликобританияАнтанта4 август 1914 г.
ЯпонияАнтанта23 август 1914 г.
Османската империяЦентрални сили4 ноември 1914 г.
ИталияАнтанта23 май 1915 г.
БългарияЦентрални сили14 октомври 1915 г.
ПортугалияАнтанта9 март 1916 г.
РумънияАнтанта14 август 1916 г.
САЩАнтанта6 април 1917 г.
КубаАнтанта7 април 1917 г.
ПанамаАнтанта10 април 1917 г.
ГърцияАнтанта29 юни 1917 г.
Сиам (Тайланд)Антанта22 юли 1917 г.
ЛиберияАнтанта7 август 1917 г.
КитайАнтанта17 август 1917 г.
БразилияАнтанта26 октомври 1917 г.
ГватемалаАнтанта23 април 1918 г.
НикарагуаАнтанта6 май 1918 г.
Коста РикаАнтанта25 май 1918 г.
ХондурасАнтанта19 юли 1918 г.

Защо бе организирана цялата тази касапница?

Надяваме се, че никой не смята, че всичко е започнало само защото терористът Гаврило Принцип убива престолонаследника на Австро-Унгария Франц Фердинанд. Войната назрява в продължение на години, в които възникват многобройни кризи, които до определен момент се разрешават с неясни резолюции на всевъзможни конференции и конгреси. Всъщност това е просто една отсрочка на неизбежното.

Лидери и цели на противоборстващите държави

Тройният съюз
ДържаваДържавен главаИнтереси
ИталияКрал Виктор Емануил IIIВиктор Еманул III Интереси в Северна Африка.
Териториални претенции към Австро-Унгария (Истрия, Далмация). Именно тези териториални претенции към Виена водят до напускането на съюза от страна на Италия и включването ѝ на страната на Антантата.
Австро-УнгарияИмператор Франц Йосиф IИмператор Франц Йосиф IТериториално разширение в западната част на Балканите.
Контрол над Босна и Херцеговина.
ГерманияКайзер Вилхелм IIКайзер Вилхелм IIПолитическо и икономическо господство в Европа.
Териториални претенции към Русия и към Франция в Африка.
Интереси в Близкия и Средния Изток.
България Цар Фердинанд I БългарскиЦар Фердинанд I БългарскиВъзвръщане на загубените изконно български територии вследствие на Втората балканска война от 1913 г.
Османска империяСултан Мехмед VСултан Мехмед VВъзвръщане на предишния блясък на Османската империя. Възвръщане на загубените територии вследствие на Итало-турската война от 1911-1912 г. и Първата балканска война.

Антантата

СтранаДържавен главаЦели
Русия Император Николай IIИмператор Николай IIОбезсилването на Германия и Австро-Унгария. Разделението на Австро-Унгария на три монархии – Австрия, Унгария и Бохемия. Контрол над турските проливи Босфора и Дарданелите, превземането на Константинопол. Спиране на австрийското проникване на Балканите. Обединение на полските земи.
ФранцияПрезидент Реймон ПоанкареПрезидент Реймон ПоанкареВъзвръщането на Елзас и Лотарингия. Запазване на колониите в Северна Африка.
Великобритания Крал Джордж V Крал Джордж VПолитическо и икономическо господство в Европа. Прекратяване на германската експанзия в Източна и Югозападна Африка.

Следващата графика показва процентното съотношение на количеството мобилизирани войници спрямо общото население:

Както виждате, българите и французите са мобилизирали над 21% военнослужещи спрямо общото население на страната. Същевременно страната с най-голяма армия (12 милиона) в конфликта – Руската империя, е мобилизирала едва 6,85% от населението. Португалците са на края на класацията с армия от 100 хиляди души, което съответства на 1,67% от населението. А и за какво ѝ е повече, след като между нея и противникът ѝ Германия са разположени Франция и неутрална Испания. За сметка на това сто хиляди войници са били напълно достатъчни за бойните действия в колониите.

Следващата графика разкрива друг интересен аспект, който засяга военните разходи на страните-участнички в годините предшестващи войната (разходи в милиони долари):

Водещи са три държави от Антантата – Русия, Великобритания и Франция и една от Централните сили – Германия. За сведение $1 през 1913 г. се равнява на $25,53 през 2019 г.

Продължаваме с графиките за разходите, но този път диаграмите ще разкрият разноските на държавите в периода на самата война (в милиарди долари):

Разходите на Германия, която е лидер в тази класация, са близо 38 млрд. долара.


В гореизложената графика разходите отново са в милиарди долари, но тя вече разкрива харчовете на по-малките военни сили по време на Първата световна война. Забележете, че Румъния е с по-големи военни разходи, отколкото Османската империя.

В тази графика разходите са вече в милиони долари. Разходите на България (815 млн. долара) са по-големи от тези на Япония (40 млн. долара), чийто флот циркулира в Тихия и Индийския океан, а от 1917 г. и в Средиземно море.

Страхотният уеб портал Military history visualized изразително демонстрира как в периода 1914-1918 г. се променя организацията на германска пехотна дивизия:

Обърнете внимание на спада в числения състав и на характерния ръст на количеството на картечниците в дивизията като тактическо съединение (1 картечница на 750 души през 1914 г., докато през 1918 г. вече на 56 войници се пада една картечница). За отбелязване е и включването в дивизията на тежка артилерия и минохвъргачки за сметка на съкращаването на леката артилерия. Същевременно количеството на конете остава практически неизменяемо.

Военни нововъведения и прилагана тактика през Първата световна война

Войната на инженерите
  • Повече от 1,6 млн. км. телени мрежи са използвани за защита на позициите;
  • Повече от 1 млрд. снаряди са изстреляни през годините на войната;
  • Повече от 38 хил. км. окопи са изкопани и от двата враждуващи лагера;
По време на ПСВ широко са използвани преградни съоръженя тип "Бруно". в които обтегнатата телена мрежа е намотана на спирала. За да преодолее подобно съоръжение, пехотинецът е трябвало да се изправи и да отреже телта на минимум шест места.
По време на ПСВ широко са използвани преградни съоръжения тип „Бруно“, при които обтегнатата телена мрежа е намотана на спирала. За да преодолее подобно съоръжение, пехотинецът е трябвало да се изправи и да отреже телта на минимум шест места.

Позиционна война

Тя се характеризира с висока плътност на войските, разтеглена и относително неподвижна фронтова линия. Стратегическа цел на позиционната война е икономическо и демографско изтощаване на противника.

Тактика на воденето на позиционна война
  • Нови оръжия

Противниците много бързо осъзнават, че опитите да се атакуват добре защитените окопи със стандартните прийоми е безполезно. Ето защо се прилагат нов вид оръжия – бойни отровни вещества, далекобойна артилерия, огнехвъргачки, газохвъргачки, ръчни картечници. Някои от тези оръжия са използвани и в предишни конфликти, но не са били толкова широко разпространени. А част от тях са приложени именно по време на Първата световна война.

  • Окопните системи

През Първата световна война окопите не са просто земни изкопи, в които войниците се укривали от вражеските куршуми. В окопите вече се разполагали оръдия и картечници, фронтови кухни, превързочни, дори се оборудвали блиндажи за отдих на войската. Самата система от траншеи дотолкова се разширява, че се превръщат в истински лабиринти. Понякога в тях се разполага артилерия с цел  по-ефективното обстрелване на противниковите позиции.

  • Подкопи под траншеите

Още от древни времена подкопите са използвани при превземането на крепости. По време на Първата световна война този метод е прилаган за незабележимо приближаване до вражеските траншеи. Заровили се под земята, войниците изкопавали дълги хоризонтални тунели по посока на противниковите окопи. След като стигнат до неприятелските позиции, бойците поставяли експлозиви, в резултат на което окопът, заедно с противниковите войници, се срутвал под земята.

  • Маскировка и снайперисти

След като пехотата се окопава в траншеите, противниковите страни започват активно да използват снайперисти. Стрелците се превърнали в майстори на маскировката, използвайки специфичния релеф на местността, както и трупове на мъртви коне. Германската армия първа започва да използва снайперисти. Към края на първата година от войната броят на снайперистите в германската армия е повече от 20 000 души. В периода 1915-1918 г. снайперистите са активно използвани и от двете воюващи страни.

  • „Пушечно месо”

Огромните загуби по време на война не са нещо ново. Но едва през Първата световна война стотици хиляди войници загиват единствено заради атаки водещи до незначителна корекция на разположението на позициите. Много често жертите се оказвали напразни, тъй като скоро противникът си е възвръщал старите позиции. Мащабните пехотни атаки бързо доказват нееффективността си. Въпреки това щабовете и на двете страни редовно се решават на подобни тактически кампании.

Тактика на водене на въздушната война

По време на войната атаките на единични самолети са заменени от военни действия между цели ескадрили. Въздушни схватки се провеждат системно и се превръщат в масово яление. В годините на Първата световна война пилотите виртуози започват да се наричат асове. Думата произлиза от френската дума „as” – картата за игра Асо. Според едни сведения летците от най-добрата френска ескадрила започнали да поставят изображението на картата за игра на самолетите си, според други френските летци обозначавали броя свалени противникови самолети със съответно число изображения на аса на своите самолети.

През Първата световна война въздушните асове започват да изпълняват фигури от висшия пилотаж. Особено успешно това се отдава на „Летящия цирк” на Манфред фон Рихтхофен. Ексдрилата на прочутия немски пилот е наречена така, тъй като пилотите боядисвали самолетите си в червен цвят, а освен това обитавали палатки, за да са по-близо до фронтовата линия.

Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен
Барон Манфред Албрехт фон Рихтхофен

След появата на противовъздушната отбрана дирижаблите започват да осъществяват бомбардировки само нощем. За да избегнат вражеските пилоти и ПВО, тези летателни апарати се маскирали в облаците.

За приземяването на пилотите, чиито самолети са свалени, започват да се използват парашути. Първоначално летците хвърляли бомбите с ръце. По-късно инженерите разработват специални устройства за тази цел.

Тактика за борба със защитните телени заграждения

Ножици за рязане на телени мрежи – ако пехотата успее да стигне плътно до загражденията, тя започва да прокарва проходи със специални ножици, за да се добере до вражеските окопи.

Модифицирани гранати – обикновените гранати тупвали на земята и повреждали само долните редове на телените заграждения. Ето защо към гранатите започвали да закрепват специални приспособления, които позволявали гранатите да се закачат за телената мрежа. По този начин се нанасяло осезаемо по-големи щети на телените заграждения.

РГ-12 със специални приспособления за закрепване към телените заграждения.
Граната РГ-12 със специални приспособления за закрепване към телените заграждения.

Артилерия – До появата на танковете основното средство за борба с телените мрежи е била артилерията. Оръдията обстрелвали телените заграждения дотогава, докато не се образува пролука в тях. Но този процес е бил неефективен. За създаването на подобна пролука са се изразходвали до 150 снаряди. В условията на недостиг на боеприпаси, това се е квалифицирало като разхищение.

Танкове – Използването на верижните бронирани бойни машини е било истински тактически пробив във военните технологии. Гъсениците му преодоляват с лекота заградителните телени мрежи, а бронята му е била практически неуязвима за автоматичните оръжия на противника. По време на войната повече от 7 000 танка участват в баталните сражения.

Противотанкова тактика

Първите инструкции за борба с танковете препоръчват създаването на препятствия по танкоопасните направления – противотанкови ровове и барикади, както и неутрализирането на танковете с далечен артилерийски огън.

През януари 1917 г. в германската армия са създадени 77 мм „батареи за близък бой”, които са предназначени специално за борба с танковете. 77 милиметровите полеви оръдия е трябвало да водят огън по танковете на дистанция до 1000-1500 м., по-късно за най-ефективно е признато разстояние до 500 метра.

Противотанкови капани – големи „вълчи ями” покрити с лека дървена конструкция и тревни чимове. За да подмамят вражеската бронетехника, зад самите ями разполагали картечни разчети. Впоследствие противотанковите препятствия се усъвършенстват – появяват се контраескарпите.

Винтовъчно-бронебойни куршуми тип SmK със стоманен сърдечник – първоначално на малко разстояние пробиват бронята на първите британски танкове, но с появата на френските „Сен-Шамон”, а после и на британските Mk V стават неефективни.

В началото на 1918 г. се появява първото специално еднозарядно 13,3-мм противотанково оръжие «Маузер» («Танкгевер»). Бронепробиваемостта и точността на «Танкгевер» позволявала да се порази бронята на танк, който се движи бавно към окопите. Но самият проектил на 13,3 милиметровия патрон практически е с много нисък задброневи ефект и единично попадение рядко е можело да неутрализира един танк. Основният недостатък е прекалено силният откат, който е бил в състояние дори да контузи стрелеца. Всичко това предизвиквало недоверие към оръжието във войската, стрелците рядко улучвали танковете, а според редица спомени на ветерани от войната – „при първия удобен случай стрелецът гледаше да се отърве от противотанковата пушка”.

1918 г. Немски войници с противотанкова пушка Mauser T-Gewehr са заели позиция.
1918 г. Немски войници с противотанкова пушка Mauser T-Gewehr са заели позиция.

Противотанкови мини

Първите противотанкови мини, които немците прилагат са заровени вертикално в земята артилерийски снаряди, чиито взриватели оставали над повърхността на земята. Впоследствие немците спешно разработват и стартират промишленото производство на стандартна противотанкова мина. Тя се състои от насмолена дървена кутия с размери 33x23x15 см. Самият заряд се състои от 3,6 кг. пироксилин.

Немска импровизирана противотанкова мина, която е направен от артилерийски снаряд.
Немска импровизирана противотанкова мина, която е направен от артилерийски снаряд.

Германците разработват и първия стандарт за противотанково минно поле: между мините 2 метра, между редовете на мините също 2 метра, редове на мините 2-3.

Тактика при водене на морски бой

Маскировка – Наричат го «заслепяващ камуфлаж», «деформиращ камуфлаж», а също и «камуфлаж тип зебра». Идеята на маскировката е не да скрие морския съд, а да изкриви очертанията му, да затрудни преценката на евентуален противник по отношение на разстояние, скорост и курс. Въпросният камуфлаж е разработен през Първата световна война, но се ползва, макар и рядко, и през Втората световна война.

САЩ, 1918 г. USS West Mahomet в камуфлаж тип зебра.
САЩ, 1918 г. USS West Mahomet в камуфлаж тип зебра.

Хидросамолетите се използват активно при откриването на морски мини и подводници. В Първата световна война участват повече от 600 подводници, които потопяват 237 бойни кораби. Противниковите страни поставят повече от 310 000 морски мини, а дълбочинните бомби се превръщат в едно от най-страшните оръжия срещу подводниците.

Първата световна война е военен конфликт, чийто мащаб е безпрецедентен в дотогавашната история на света. Сайтът www.wwiweebly5.weebly.com представя следните данни относно загубите на страните:

Антанта

ДържаваМобилизираниРанениУбитиВоеннопленници и безследно изчезналиОбщо загубиЗагуби като процент спрямо мобилизираните военнослужещи
Русия12 000 0004 950 0001 700 0002 500 0009 150 00076,3
Великобритания8 904 4672 090 212908 371191 6523 190 23535,8
Франция8 410 0004 266 0001 357 800537 0006 160 80073,3
Италия5 615 000947 000650 000600 0002 197 00039,1
САЩ4 355 000204 002116 5164 500323 0187,1
Япония800 00090730031 2100,2
Румъния750 000120 000335 70680 000535 70671,4
Сърбия707 343133 14845 000152 958331 10646,8
Белгия267 00044 68613 71634 65993 06134,9
Гърция230 00021 0005 0001 00027 00011,7
Португалия100 00013 7517 22212 31833 29133,3
Черна Гора50 00010 000 3 0007 00020 00040,0
Общо42 188 81012 800 7065 142 6314 121 09022 062 42752,3

Централни сили

ДържаваМобилизираниРанениУбитиВоеннопленници и безследни изчезналиОбщо загубиЗагуби като процент спрямо мобилизираните военнослужещи
Германия11 000 0004 216 0581 773 7001 152 8007 142 55864,9
Австро-Унгария7 800 0003 620 0001 200 0002 200 0007 020 00090.0
Турция 2 850 000400 000325 000250 000975 00034,2
България1 200 000152 39087 50027 029266 91922,2
Общо22 850 0008 388 4483 386 2003 629 82915 404 47767,4

Източник – www.medium.com

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.