Публичните домове в концлагерите

Армин Фурер, списание „Фокус“ (Focus) – Германия

Винаги идваха през нощта. Повече от 15 минути не оставаха, след това беше ред на следващия. Маргарет В. ще бъде принудена да си спомня за тези нощи през целия си живот. 25-годишната жена от Гюстров живеела в ада: годината е 1943 г., а тя е затворничка в концентрационния лагер в Бухенвалд.

Те имаха само една задача: да бъдат „в услуга“ на мъжете

Тя е една от 16-те жени, сред десетки хиляди затворници, с „номер 13“. В системата на нацистките концлагери тя и останалите жени имат специална роля: нейната единствена задача е да бъде „в услуга“ на мъжете, тоест да прави секс с тях. Маргарет В. работи принудително като проститутка. Но не за надзирателите от СС, а за другите затворници.

Идеята да се организират подобни публични домове в концентрационните лагери идва година по-рано на самия шеф на СС Хайнрих Химлер. Не става дума за извършване на добрина спрямо изтощените, подложени на мъчения затворници от мъжки пол, които били третирани като роби и убивани безмилостно. Химлер е целял да повиши продуктивността на робите си, която е била много ниска поради лошите условия за живот в лагерите. Ето защо през март 1942 г. той заповядва: „Считам за необходимо да изпратите усърдно работещи затворнички на доброволен принцип в бъдещите публични домове“.

Първоначално избирали само „специалистки“

От 1942 г. такива публични домове са организирани в десет лагера- Заксенхаузен, Маутхаузен, Бухенвалд и дори в Освиенцим. Първоначално жените се набирали от женския концлагер Равенсбрюк, но впоследствие започват да правят подбор и от други лагери. Става дума главно за немкини- поради расови причини еврейските жени не били избирани. В началото служителите от СС, които отговаряли за функционирането на публичните домове, избирали „специалистки“. Тоест жени, които във времето преди ареста си фактически си изкарвали прехраната като проститутки или били подозирани в тази дейност. Скоро към тях се присъединяват жени, които са осъдени за „оскверняване на расата“, с други думи, тези които са имали интимни отношения с полски, руски или еврейски пленници, изпратени на принудителен труд.

Работно помещение в женския концлагер „Равенсбрюк“.

Исканията за постъпване на тази работа са били „доброволни“

Всичко е било „доброволно“ в този смисъл, че жените не били принуждавани да вършат това против своята воля. Тези, които доброволно се съгласяват е можело да се надяват на достатъчно храна, редовни медицински прегледи, защита от побои, жестоко отношение и тежък физически труд. За известен период от време СС дори обещават на жените, че ще бъдат освободени от концлагера след половин година.

Разбира се, в условията на концентрационния лагер и дума не може да става за доброволно волеизявление, защото СС са създали такава нечовешка система, от която след това само отчасти и понякога защитавали жените. Въпреки всичко участието в тази дейност им спасява живота: според данните на историка Робърт Сомър практически всички жени, които се занимавали по принуда с проституция са оцелели (Някои от тях все пак загиват в нацистките концентрационни лагери).

Когато жените давали съгласието си, първо ги местели в карантинни помещения, където им провеждали щателни медицински прегледи, особено за наличието на болести, предавани по полов път. Същевременно ги хранели и се грижели за тях добре. В края на краищата преди са живеели в ужасните условия на концлагерите, което неизбежно се отразявало на техните тела. За СС обаче естетическият аспект не е бил най-важен. Просто жените е било нужно да бъдат здрави и работоспособни.

Не става въпрос за еротика, а за обикновен сексуален акт

След това ги прехвърляли в „специални помещения“ в самите лагери – така свенливо СС наричали публичните домове. В тях властта на елитното подразделение на Химлер е била неограничена. „Специалните помещения“ били планирани по такъв начин, че в средата на зданието минавал коридор, за да може да се влезе директно в стаите с жените. Самите стаи били обзаведени спартански.

За еротика не може да се говори, само за полов акт, чието предназначение е да повиши производителността на „клиента“ на проститутката. Първоначално и той е трябвало да премине през медицински преглед. Едва след това вече е можел да влезе при жените. Съществували са ясни правила, например половият акт се извършвал само в определена поза.

15 минути – и край

Най-късно след 15 минути всичко приключвало. Който все още не е бил готов е трябвало да има предвид, че може да бъде безцеремонно изхвърлен от леглото и стаята. За да се гарантира, че всичко е наред надзирателите от СС са имали възможност да наблюдават случващото се през специални отвори във вратата.

След това клиентите на проститутките са били длъжни да преминат през т. нар. процес на „оздравяване“, както скоро след падането на Третия райх описва в книгата си „Държавата на СС“, превърнала се в класика, бившият лагерен затворник Ойген Когон. Под този термин се е имало предвид щателен медицински преглед. Разпространяването на венерически заболявания е трябвало да бъде спряно на всяка цена.

Очевидно не е имало насилие от страна на клиентите спрямо жените. Мнозина мъже се възползвали от възможността отново, а някои и пред лицето на смъртта, може би за последен път, да се срещнат с жена, да си поговорят с нея и да почувстват поне малко физическа близост.

Писмени молби за посещение в бордеите

Възможността да се възползваш от услугите на жените доставящи „удоволствие“ се определя от СС като привилегия. Според Сомър едва около 1 % от затворниците в концентрационния лагер са били един или няколко пъти в публичните домове. И то става дума за затворници принадлежащи към „горния слой“ на концлагера, такива на които по принцип им е дадено правото да работят.

Служители в концлагера Освиенцим.

За тях това посещение е бонус за добре свършена работа. Въпреки всичко то струва две марки, с които много от лишените от свобода не са имали никаква възможност да се сдобият. Като цяло публичните домове били посещавани от рецидивистите. Политическите затворници, с редки изключения, отказвали. Нужно е било да се подаде заявление в писмена форма за посещение в публичния дом: „Концлагерист № … смирено моли за разрешение да посети публичния дом“.

Бордеите в концлагерите са част от коварна стратегия, с помощта на която СС съзнателно унижавали затворниците. Тъй като, разбира се, повишаване на производителността на работниците е можело да се постигне чрез подобряване на храненето за всички затворници. Но Химлер изобщо не е желаел това. Когато мъжете отивали в публичните домове те се унижавали пред СС надзирателите. В същото време те се превръщали и в съучастници в сексуалната експлоатация на жените. За жените ситуацията е била особено тежка- те са жертви и на СС, и на концлагеристите.

Тема табу от десетилетия

Макар че, както разкрива книгата на Когон, темата за насилствената проституция в концлагерите да излиза наяве малко след падането на Третия райх, тя категорично се премълчава. Това се отнася, както за старата Федерална република, така и за бившата ГДР (бел.ред. Германска демократична република- социалистическа държава основана през 1949 г. в съветската окупационна зона. Просъществува до 1990 г.). Едва в началото на 90-те някои жени, като Маргарет В. проговарят.

Дотогава никой не се интересуваше от това – нито мъжете, които бяха обслужвани от жените, нито самите жени, защото се страхуваха, че тяхната участ може да бъде представена по такъв начин, че уж са работили доброволно в публични домове.

За жените всичко е било въпрос на оцеляване

Тези жени, които стават жертва на СС, между другото не са много, са няколкостотин на брой. Но съдбата им е от голямо значение, защото тя демонстрира, че СС са се стремили да оскърбят, унижат и да компрометират концлагеристите по всички възможни начини.

Всъщност за тези жени всичко е единствено въпрос на оцеляване и поне в това са постигнали успех. Тяхната участ никога не е била призната, те не получават никакви компенсации. Известен е само един случай от 1966 г., когато жертва подава заявление за компенсация във Федералната република. То е отхвърлено с основанието, че е изтекъл срокът на давност за претърпените от нея страдания.

Статията е от архива на www.worldrubric.com

 

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.