Продоволственият порцион във Вермахта

Мануел Виляторо – вестник „АБС“, Испания

Една държава не може да разчита на боеспособни защитници без те да са задоволени с качествена и питателна храна. И това е нужно не само, защото храната дава така нужната енергия и сила на войника, за да е в състояние той денонощно да воюва и копае окопи, но и защото доброто хранене поддържа бойния дух в строя.

Съюзниците бяха наясно с тази военна максима, когато десантираха в Нормандия на 6 юни 1944 г. и затова хранеха войниците си, които бяха дошли да дадат живота си за освобождението на Европа, с питателна закуска със свински котлети и десерт сладолед. По същия начин се грижеха за своите войници и британците, които ги хранеха с консерви с бифтеци.

Немските войници нямат този късмет. Докато техните противници се наслаждават на балансирани и вкусни дажби с храна, немците е трябвало да се задоволят с т.нар. „неприкосновен запас“ – Eiserne portion, което буквално се превежда от немски език „железен порцион“.

Може би този израз намеква за това от какъв материал трябва да бъде направен войникът, за да може да преглътне тази дажба, състояща се предимно от солени бисквити (наречени от войниците „бетонни блокчета“) и консерви от месо, произведени в тези смутни времена от конско месо.

Месните консерви, с които се хранят немските войници.

Месните консерви, с които се хранят немските войници.

Основната дажба

Съществува представа, че войниците са се хранели единствено с консерви. Това далеч не е така. Всъщност подобно „меню“ се предвижда само в извънредни ситуации.

С какво се хранят немските войници в трудното си ежедневие на фронта? Основно с горещи (а понякога дори вкусни) ястия, които се готвели в походните кухни, наречени Gulaschkanone и които следвали полковете си неотлъчно. Както пише Демет Гюзей (Demet Güzey) в книгата си „Храна в походни условия“ (Food on Foot: A History of Eating on Trails and in the Wild), тези походни кухни изглеждали като подвижни лафети на оръдие, само че с добавена дълга тръба.

Когато започва Втората световна война, дневният войнишки рацион на немските войници (Portionsatz) се състои от три хранения. Сутрин се полага скромна закуска. Най-обилният прием на храна е по време на обяда, когато войниците получават половината от дневната си норма калории. За вечеря войниците се задоволяват с лека вечеря, която им позволява да издържат едва до следващата сутрин.

Както пише Дейвид Уестууд в книгата си „Немският пехотинец на Източния фронт, 1941-43 г.“, в средата на деня войниците изяждали половината от дневната си норма храна, вечерта – една трета, а на закуска – една шеста част.

През деня немските войници се хранели с ръжен хляб, месо от различни животни (включително коне), риба, понякога плодове и зеленчуци, картофи, разтворимо нишесте и кондензирано мляко. Ако е възможно храната се притопля преди ядене, като преди това е преминала термична обработка в походните кухни.

За закуска войниците получават само парче хляб, масло или маргарин, мармалад и ако има късмет с наденица. Всичко това се допълва с ерзац кафе от жълъди (истинското кафе е било лукс). По отношение на ситостта закуската е била сравнима с вечерята.

Инстантните супи Maggi имат дълга история.

Инстантните супи Maggi имат дълга история.

Точност до грам

По време на бойните действия, порциите които се полагат на всеки войник са строго контролирани. Според Дейвид Уестууд рационът варира в зависимост от това каква длъжност изпълняват военнослужещите.

Например „продоволствие тип 1“ (Verpflegungssatz 1) съдържа най-голям брой калории и е предназначено за войските, които се намират в зона на бойни действия. Verpflegungssatz 2 е предназначен за транспортните войски; Verpflegungssatz 3 – за войниците, които се намират на територията на Германия; и накрая Verpflegungssatz 4, който е отреден за медицинския персонал и административните служители.

За разлика от други страни, в Германия се отдава предпочитание на тези, които се намират на фронта и затова войниците в окопите получават повече храна от кабинетните чиновници.

Следният пример с грамажа на месото ще ви даде по-ясна представа. Съгласно данните, представени в книгата на Уестууд „Немският пехотинец на Източния фронт, 1941-43 г.“, ако за „продоволствие тип 1“ се полагат 136 грама месо на ден, то 4-ият тип норма е съставена от само 56 грама месо. По отношение на хлебната дажба също има разлика, но различието не е толкова значително (700 срещу 600 грама).

Alarmverpflegung

Но скоро неумолимото придвижване на съюзническите войски по полетата на старата Европа затруднява германците при доставката на храна и при транспортирането на полевите кухни. Ето защо на войниците започват да раздават дажби, които е трябвало да заменят готвената храна на полевите готвачи.

Това е специален запас, т.нар. Alarmverpflegung. Както обяснява Крис Макнаб в книгата си „Армиите на Хитлер: „Историята на германската военна машина 1939-45 г.“ (Hitler’s Armies: A history of the German War Machine 1939-45), тази храна не е преминала термична обработка, дава се при предислокация на военните части и се е предписвало войниците да се хранят с нея не повече от три до четири последователни дни. Макнаб, както и Уестууд, твърди че дневната норма  тежала 987 грама и се състои от следните продукти:

– 700 грама хляб;;

– 200 грама студено месо или сирене;

– 60 грама бисквити;

– 9 грама кафе (или 4 грама чай);

– 10 грама захар;

– 6 цигари;

Eiserne portion

Неслучайно Eiserne portion се превежда буквално като „железен порцион“. На всеки войник се е предоставял неприкосновен запас, състоящ се няколко месни консерви и пакет твърди сухари. Неприкосновеният запас е можело да се употребява само по заповед на прекия командир. Кога се е отдавала такава заповед? Обикновено това се е случвало в извънредни случаи, когато войниците вече в продължение на няколко дни се хранят със специалния запас (Alarmverpflegung) и в близък период от време не се очаква доставка на провизии.

Само в този случай командирите позволяват на войниците да отворят своите „железни порции“. Без заповед консумирането на неприкосновения запас е можело да доведе до арест и тежко наказание. Както пише военният историк Дъглас Наш в очерка си «Месните консерви в немския „железен рацион» (Tinned Meat in the German Army Iron Ration), за да се избегнат подобни инциденти, тези дажби се предоставят на войниците непосредствено преди сражението и се попълвали само при необходимост.

Повечето историци, които проучват данните за „желязната дажба“, отбелязват, че тя не съдържа карамел или шоколад, които са включени например в „рацион К“ на американските войници.

По този начин „желeзният рацион“ става изразител на прословутата немска практичност: той е предназначен да съдържа възможно най-много калории в най-малък обем. В резултат порционът е наистина лек, но същевременно е абсолютно безвкусен. Според историка Андрю Робертшоу, на пръв поглед човек може да си помисли, че по-лошо от „железният порцион“ не би могло да има, но всъщност се оказва, че има.

В „железният порцион“ влизат следните продукти:

  • 250 грама твърди сухари, които съдържат необходимата норма въглехидрати. Сухарите са увити във восъчна хартия и съдържат около хиляда калории. Робертшоу разяснява, че те нямат срок на съхранение, фактически те са с безкраен срок на годност, но според германските войници са като бетонни блокчета. За да успеят да ги изядат, войниците ги топели във вода, а през годините на войната сухарите стават предмет на многобройни вицове. Неслучайно за тях казвали, че издържат изстрел от упор.
  • 150 грама консервирани зеленчуци.
  • 200 грама месни консерви. Самите консерви не съдържат никаква маркировка, с помощта на която производителят може да бъде определен. Войниците не знаели от какво се правят тези консерви- дали от свинско или конско месо.
Немски войници закусват със сухари. Проблемът е, че видимо имат трудности със сдъвкането на храната.

Немски войници закусват със сухари. Видимо имат трудности със сдъвкането на храната.

Дъглас Наш пише, че за да задоволят нарасналото търсене на месо производителите на консерви в Германия и окупираните територии са работели с натоварени на 100% мощности. При тези условия за френските консерви се използва датска или италианска шунка, че дори и марокански сардини.

Фактически месните консерви, с които се хранели войниците били съвършено безвкусни. Тъй като почти единствената маркировка върху консервите били буквите „АМ“, във войнишкия фолклор те получават прозвището Alter Maulesel („Старото муле“) или Anisus Mussolini („Задникът на Мусолини“). Всъщност тези букви означават „военно продоволствие“.

  • 25 грама кафе
  • 25 грама сол

Желязният порцион тежи приблизително около 650 грама (850 грама с опаковката). Освен това съществува и редуциран рацион, който включва 200 грама консерви и 250 грама бисквити с тегло 535 грама заедно с опаковката. На фронта, където придвижването на военните кухни е било изключително трудно, на немските войници предоставяли по три „железни порциона“ наведнъж.

Grosskampfpäcken

Макар че „железните порцини“ са проектирани изключително практично, те не предизвикват особен ентусиазъм сред войниците. Ето защо към края на войната, през 1944 г. са разработени по-големи бойни пакети с дажба (Grosskampfpäcken). Те са били идентични с американските „рацион К“, като включват освен месо и бисквити и такъв лукс като шоколад, плодове, карамел, цигари и (рядко) сладки бисквити.

/От Редакцията/: Темата за хранителните дажби в немската армия по време на Втората световна война е необятна. Испанският журналист засяга основните хранителни рациони във Вермахта. Очаквайте още по-детайлизирана информация за това с какво се е хранел немският, а и съветският войник през най-кръвопролитната война в историята на човечеството. 

Набързо ще изброим допълни хранителни дажби, които ще опишем в по-следваща статия. В немската армия е предвидена специална дажба за планински части и скиори, както и допълнителна дажба за патрул (външен караул). За парашутистите също е предвидена отделна допълнителна дажба. Не остават по-назад и моторизираните части (танкисти) и летците – те са глезени с истинско кафе, сланина, бонбони, прясно мляко и захаросани ядки.

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

 

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.