Природните бедствия от духовна гледна точка

Превод: Павел Стефанов

Наскоро бях помолен да напиша нещо относно земетресенията и другите природни бедствия. Какво означават те от духовна гледна точка? Дали са знак, че Бог е недоволен от нас? Или те са просто случайни събития, дължащи се на неуправляемите сили на природата?

Първата ми мисъл беше да избегна този въпрос. Усетих, че моите собствени лични мнения могат да бъдат в противоречие с учението на Църквата. Ако не разсъждавам много дълбоко за това, аз бих могъл да попадна в групата на тези, които казват, че природните бедствия са просто случайни нещастни събития. Това е един лесен начин да ги обяснят и да кажат, че нямат духовен смисъл. Моят дух ме подтикна да намеря по-добър отговор на базата на учението на Църквата. В края на краищата има много такива уроци в Свещеното Писание и всичко, което правим има духовно значение.

Православната гледна точка започва с убеждението, че всичко се случва с Божия промисъл. Бог е всемогъщ, Творец на всичко. Ако Той иска, може да предотврати всяко природно бедствие. На второ място, ние вярваме, че всичко, което Бог прави, е от любов към нас. И така, за да разберем природните бедствия ние трябва да осъзнаем, че Бог допуска те да се случват поради Неговата любов към нас. Тази Любов иска да ни въведе в съюз с Него за вечен живот в Царството Божие, тъй като ние първоначално сме били създадени за това.

Природни бедствия

Ето няколко мисли от мъдростта на нашите Св. отци:

Св. Исаак Сирин:

Времето на изпитание е от полза за всички: усърдните се изпитват, за да се увеличи духовното им богатство; небрежните – за да бъдат предпазени от вреда; духовно заспалите – за да могат да се подготвят за бдителност; тези, които са далече от Бога – за да се обърнат към Него; тези, които са близо до Бога – за да могат да дойдат още по-близо до Него“.

Св. Василий Велики:

Никой не прави опит да се покае за причините за бедствията, а само пита: защо има суша, защо има потоп, защо падат мълнии, защо пада градушка? Това е заради нас, които имаме неразкаяни и закоравели сърца, и които не сме на правилния път, докато не ни връхлети бедствие“.

И още: „Болестите в градовете и сред народите, сушата, безплодието на земята и бедствията, случващи се с всеки в живота, пресичат умножаването на греха. И всяко подобно зло се изпраща от Бога, за да предотврати пораждането на истинските злини. Защото и телесните страдания, и външните бедствия са създадени за обуздаване на греха.

И така, злото не е от Бога, а Бог изтребва злото, както и лекарят унищожава болестта, а не я влага в тялото. А разрушаването на градовете, земетресенията, наводненията, войните, корабокрушенията, всяко изтребване на много хора, ставащо по земята или морето, от въздуха или огъня, или от всяка друга причина, става, за да вразуми останалите, защото Бог вразумява всенародните пороци с всенародни наказания.“

Свети Йоан Златоуст също говори за необходимостта да изправим  живота си и да се надяваме на Бога: „Оставете на Бога времето за края на бедствието, а ние трябва само се молим; самите ние трябва да живеем благочестиво; защото наша работа е да се обърнем към добродетелта, а от Бог зависи да спре бедствията“.

На друго място този велик проповедник предупреждава: „Бог е силен да спре всички катастрофи, но докато Той не види нашето обръщане, Той не слага край на нашите беди“.

Св. Паисий Светогорец, когато го попитали „Защо Бог допуска да се случват бедствия?“ отговорил: „Има различни видове причини. Понякога Бог ще допусне нещо да се случи така, че от него да произлезе нещо по-добро, а друг път Той иска да ни вразуми и поучи. Някои хора са възнаградени, а други изплащат дълг; нищо не се губи. Вие знаете, че каквото и да допусне Бог, дори когато човек загине, това се прави от любов към човека, защото Бог има „сърце.“

Старецът Тадей Витовнишки:

Чрез мислите човек често смущава реда на творението. Точно така са били унищожени първите хора – чрез потоп – поради злите си мисли и намерения. Това важи дори и днес; нашите мисли са лоши и следователно ние не даваме добър плод. Ние трябва да се променим“.

Св. апостол Павел:

Не само товано се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.“ (Рим. 5:3-5)

Природните бедствия са загадка за човечеството отвъд нашето пълно разбиране. Ние трябва да помним, че живеем в един паднал свят, който е доминиран от греха. Целта на живота на тази земя е да усъвършенстваме душите си, така че да бъдем спасени, да намерим единение с Бога и да живеем с Него вечно. Това, което се случва в този паднал свят – смърт, болести, природни бедствия и всички видове изкушения и изпитания съставляват огъня, който ни очиства.

Източник – www.bogonosci.bg

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.