Прибалтийска стратегическа отбранителна операция – 1941 г.

Разстановка

Операцията се провежда от войските на Северозападния фронт и част от силите на Балтийския флот. Количество на съединенията- 19 стрелкови дивизии, 4 танкови дивизии, 1 стрелкова бригада, 3 въздушно-десантни бригади, 1 Укрепен район. Обща численост- 440 000 човека. Балтийски флот 58 000 човека.

В рамките на тази стратегическа операция са проведени две армейски операции- Погранично отбранително сражение в Литва и Латвия– 22-24.06 (8-ма и 11-та армия) и Контраудар по Шауляйското направление– 24-27.06 (8-ма армия, 3-ти и 12-ти механизиран корпус).
Продължителност на операцията- 18 денонощия. Ширина на фронта на бойните действия 350-450 км. Дълбочина на оттегляне на съветските части 400-450 км.

В хода на операцията бойните действия се водят на цялата територия на Латвия, Литва, южната част на Естония, Псковска област на Руската съветска федеративна социалистическа република, Балтийско море. Разграничителната линия на настъпление на група армии „Север“ (Вермахт) на юг преминава по линията Голдап (б.р. Град в Североизточна Полша)– Кайшядорис (б.р. Град в централната част на Литва).

На юг от линията настъпват части от група армии „Център“ (Вермахт), още по на юг съветските войски провеждат Беларуската стратегическа отбранителна операция. На север линията на настъпление се ограничава до бреговете на Финския залив, на север от залива съветските части провеждат Виборгско-Кексхолмската отбранителна операция, както и отбраната на полуостров Ханко.
Непосредствено продължение на операцията е Ленинградската стратегическа отбранителна операция.

Карта
План на Германия

Настъпателната операция на немските въоръжени сили провеждана в Прибалтика е съставна част от плана „Барбароса“. В съответствие с този план на северната групировка войски е разпоредено:
„… да се унищожат силите на противника действащи в Прибалтика. Едва след осъществяването на тази наложителна задача, която трябва да бъде последвана от превземането на Ленинград и Кронщад, следва да се пристъпи към операция по овладяване на Москва- важен комуникационен и военнопромишлен център.“

Група армии „Север“ е ангажирана с осъществяването на операцията в Прибалтика.

В съответствие с директивата по съсредоточаване войските от група армии „Север:
…“имат за задача унищожаването на действащите в Прибалтика сили на противника, както и овладяването на пристанищата в Балтийско море, включително Ленинград и Кронщад, лишаване на руския флот от неговите бази… Да се пробие противниковият фронт и нанасяйки главния удар в посока Двинск (б.р. Понастоящем град Даугавпилс- в Югоизточна Латвия), колкото се може по-бързо да се придвижат със своя подсилен десен фланг, да се насочат напред мобилни части за форсиране на река Западна Двина, да се излезне североизточно от град Опочка с цел да не се допусне отстъпление на боеспособни руски части от Прибалтика на изток, както и да се създадат предпоставки за по-нататъшно успешно придвижване към Ленинград.“

Освен това във въпросните военни действия взима участие и лявото крило на група армии „Център“. Пред група армии „Център“ не е стояло задача за унищожаване на съветските войски в северозападната част на СССР, но техният удар попада върху левия фланг на Северозападния фронт, което наред с развитието на собственото настъпление, способства за развитието на немското настъпление в Прибалтика и което дава основание да отнесем действията на левия фланг на войските група армии „Център“ към Прибалтийската операция- поне в нейния начален етап.

Фелдмаршал Вилхелм Ритер фон Лееб- командващ група армии "Север"

Фелдмаршал Вилхелм Ритер фон Лееб- командващ група армии „Север“

С други думи, операцията на немските сили в Прибалтика се е планирала по следния сценарий:
Моторизирани съединения нанасят удар от района на Тилзит (б.р. Понастоящем град Съветск, Калининградска област, Русия) по посока Даугавпилс, пробивайки съветската отбрана и завземайки переправи (б.р. Преодоляване на водни прегради- реки, езера, канали, заливи, проливи, водохранилища или инженерно съоръжение, което позволява да се осъществи преход на другия бряг на водна преграда) на река Западна Двина.

След моторизираните съединения и южно от тях настъпват части на 16-та немска армия, които освен това прикриват десния фланг на моторизираните части от удар от югоизток. Левият фланг на групировката- 18-та немска армия- настъпва от района южно от Мемел (б.р. Град Клайпеда в Западна Литва) в посока Рига, като по този начин разсичат съветските части в Прибалтика. Една дивизия атакува по крайбрежието на Балтийско море в посока север.

На първия етап на операцията е било нужно да се осигури обкръжаването на съветските войски на участъка ограничен от Балтийско море и границата на Източна Прусия със запада, след това по река Западна Двина до нейното горно течение и на юг линията на обкръжаване е трябвало да осъществят части на група армии „Център“. След това настъплението на основните сили е трябвало да бъде продължено в следните направления- за 18-та армия Рига-Псков, за 4-та танкова група, както и 16-та армия Даугавпилс- районът на Опочка, така че впоследствие обръщайки част от войските на север по протежение на източния бряг на Чудското езеро до Финския залив напълно да отрежат съветските войски на територията на Естония, като едновременно с част от силите настъпват на територията на Естония от рубежа на Западна Двина.

Пред Кригсмарине (б.р. Официалното название на германските военно-морски сили в периода на Третия райх) са поставени доста ограничени задачи заключаващи се като цяло в подавяне на Балтийския флот във Финския залив; флотските задачи е трябвало да бъдат решени с изпълнение на задачи на сушата.

План на Съветския съюз

Генерал-полковник Фьодор Исидорович Кузнецов- командващ Северозападния фронт

Генерал-полковник Фьодор Исидорович Кузнецов- командващ Северозападния фронт

Съветският план за отбрана на северозападните райони на СССР се е състоял от План за прикритие на територията на Прибалтийския специален военен окръг в периода на мобилизация, съсредоточаване и разгръщане войските на окръга. Въпросният план се е разработвал на основата на остарели представи за началото на войната: военното ръководство е предполагало, че то ще разполага с известно време след обявяването на война, както и за статична отбрана на границата.

Планът за отразяване на агресията (предполагаем агресор- Германия, възможен район на атака- Източна Прусия), като цяло се е състоял в статична, доколкото е възможна стабилна и упорита отбрана на границата, която ще се прикрие от разгръщане на войските на окръга, както и от мобилизация и впоследствие да се нанесе последващ контраудар и пренасяне на бойните действия на територията на противника. За организиране на отбраната се е предвиждало 3 района за прикритие на държавната граница.

Пред Балтийския флот са поставени ограничени задачи, основно отбрана на крайбрежието на Балтийско море, както и бойни действия за морските комуникации.

Разпределение на силите

СССР

Прибалтийското направление се е прикривало от Северозападния фронт в състав 8-ма, 11-та и 27-ма общовойскови армии.

27-ма армия прикрива територията южно от Либава (б.р. Град Лиепая, Западна Латвия) и продължава на север. В състава й влизат 22-ри и 24-ти стрелкови корпуси, 16-та и 67-ма стрелкови дивизии, 3-та отделна стрелкова бригада. Задачата й е да отбранява крайбрежните участъци на Рижки и Фински залив, островите от Моонзундския архипелаг, територията на Естония и северна Латвия.

8-ма армия (от север на юг 10-ти и 11-ти стрелкови корпуси) от линията на стика с 27-ма армия до района източно от Тилзит, като в близкия й тил е разположен 12-ти механизиран корпус.

11-та армия (от север на юг 16-ти стрелкови корпус и 126-та и 128-ма стрелкови дивизии) от линията на стика с 8-ма армия до линията на стика със Западния фронт, която минава при Друскининкай (б.р. град в южната част на Литва). В тила й са разположени 3-ти механизиран корпус и 29-ти стрелкови корпус.

Една част от Балтийския флот е бил разположен в базите в Либава, Рига и Талин, друга част в Кронщад.

Германия

Преди началото на операцията на фронт с дължина 230 км. (от Балтийско море до Голдап) е разгърната група армии „Север“ (18-та и 16-та полеви армии и 4-та танкова група). Действията й се поддържат от 1-ви въздушен флот. На юг от Голдап до Сувалки (б.р. Град в Североизточна Полша) на 70 км. фронт е съсредоточена 3-та танкова група и част от 9-та полева армия, които влизат в състава на група армии „Център“.

18-та полева армия (от север на юг 26-ти армейски корпус, 207-ма охранителна дивизия (б.р. Създаването на охранителни дивизии е предизвикано от необходимостта за защита на тила на немската армия от партизански действия и диверсанти-парашутисти. Функциите и задачите на охранителните дивизии са същите, каквито са и при съветските войски за охрана на тила), 1-ви армейски корпус) заема полоса за настъпление от Мемел до района разположен малко по на север от Тилзит, която приблизително съвпада с полосата на отбрана на съветския 10-ти стрелкови корпус.

4-та танкова група (от север на юг 41-ви и 56-ти моторизирани корпуси) има полоса за действие в района на Тилзит и малко по на югозапад, чиято полоса съвпада със зоната на действие на съветския 11-ти стрелкови корпус.

16-та полева армия (от север на юг 27-ми и 2-ри армейски корпус) заема полоса за действие южно от Голдап, като нейната полоса приблизително съвпада със зоната на действие на съветския 16-ти стрелкови корпус.

На юг действат 9-та полева армия и 3-та танкова група (6-ти армейски корпус, 39-ти моторизиран корпус, 5-ти армейски корпус, 8-ми армейски корпус).

Бойни действия в хода на операцията

В 3:40 часа на 22 юни 1941 г. немската авиация нанася удар по летищата, както и по районите на съсредоточаване и по придвижващите се колони войски. В 4:00 часа стартира кратковременна артилерийска подготовка, след което немските части преминават в настъпление- започва пограничното сражение.

Както е планирано 18-та полева армия нанася удар в направление Шауляй-Елгава-Рига, а с част от силите си настъпва на север по крайбрежието на Балтийско море. До нея действа 41-ви моторизиран корпус, разположен на северния фланг на ударната групировка на 4-та танкова група и нанасящ удар в направление Скаудвиле и Шауляй. На южния фланг на 4-та танкова група действа 56-ти моторизиран корпус нанасящ удар северно от Каунас с цел бърз излаз на шосето Каунас-Даугавпилс. 16-та полева армия настъпва след 56-ти моторизиран корпус малко по на юг, а със силите на 2-ри армейски корпус непосредствено към Каунас.

В началото на настъплението частите на 8-ма армия (СССР), с изключение на 48-ма стрелкова дивизия, са заели отбранителните рубежи на границата.

Пограничните части разположени в полосата на настъплението са светкавично смазани, а към 12:00 часа на 22 юни 1941 г. навсякъде отбраната на съветските войски на границата е преустановена. Съединенията от 8-ма армия започват да отстъпват главно на североизток и изток.

Главният удар се нанася от танковите съединения на Вермахта, които пробивайки отбраната без да влизат в боеве с разчленените съветски части се придвижвали на изток. По такъв начин, още към края на деня на 22 юни 1941 г. 56-ти моторизиран корпус излиза на река Дубиса, северозападно от Каунас, на 60-70 км. от границата, където завладява мост. 41-ви моторизиран корпус действащ в стика между 90-та (10-ти стрелкови корпус, 8-ма армия) и 125-та (11-ти стрелкови корпус, 8-ма армия) стрелкови дивизии се устремява към Шауляй.

Немски леки танкове Panzer 35 (t) в село в Прибалтика. Снимка- waralbum.ru

Немски леки танкове Panzer 35 (t) в село в Прибалтика. Снимка- waralbum.ru

291-ва пехотна дивизия на Вермахта, настъпвайки на север, бързо пробива бойните редици на 10-та стрелкова дивизия (10-ти стрелкови корпус, 8-ма армия) и удря във фланг 67-ма стрелкова дивизия, отбраняваща Либава. Основните сили бързо се придвижват на север, в посока Вентспилс (бел.ред. Град в Латвия на брега на Балтийско море), като за един ден успява да се придвижи 65 км. (бел.ред. 291-ва дивизия осъществява своеобразен рекорд за марш наскок на немоторизирана дивизия в бойни условия) осъществявайки обкръжението на Либава.

По такъв начин, в резултат на ударите на танковите съединения на Вермахта в първия ден от войната Северозападният фронт се е оказал разчленен фактически в стика между 8-ма и 11-та армия. Що се отнася до 56-ти моторизиран корпус, той излиза на оперативен простор и практически не срещайки съпротивление се насочва към Даугавпилс по шосето от Каунас.

На 23 юни 1941 г. 41-ви моторизиран корпус влиза в бой на подстъпите на Шауляй, където са заели отбрана съветските 9-та противотанкова артилерийска бригада заедно с 202-ра моторизирана дивизия.

Едновременно с това със силите на съветските 3-ти и 12-ти механизирани корпуси е организиран контраудар във фланг на 41-ви моторизиран корпус. Заповедта за осъществяването на контраудара, в съответствие с плана за прикритие на държавната граница, е връчена още в 9:45 минути на 22 юни 1941 г., но не по групировката на противника (както това се е предвиждало) настъпваща от Сувалки, а по тилзитската групировка. Контраударът се провежда в периода 23-25 юни 1941 г. По такъв начин част от 41-ви моторизиран корпус е обвързан фронтално с отбраняващата се 9-та противотанкова бригада, а във фланговете (основно южния) с действията на механизираните корпуси. Като цяло, контраударът не дава осезаем резултат, макар че задържа 41-ви корпус за три дни.

По същото време на 24 юни 1941 г. немски 56-ти моторизиран корпус стига град Укмерге овладявайки шосето за Даугавпилс. На 24 юни 1941 г. в южната полоса на група армии „Север“ части от 2-ри армейски корпус влизат в град Каунас (бел.ред. Градът още преди това е прочистен от съветски войски от отряди на Фронт на литовските активисти, които вдигат въстание в първия ден от войната).

В зоната на 11-та армия ситуацията е още по-сложна- повечето нейни части се намирали в процес на придвижване към границата. Започвайки с южния фланг на 11-та армия (западно от Друскининкай) до района на град Вилкавишкис освен граничари и сапьори за строителството на укрепления, са били разположени само 9 батальона от 23-та, 126-та, 128-ма и 188-ма стрелкови дивизии. Отбраната на 11-та армия е пробита светкавично. В направлението Алитус-Вилнюс немската войска, като цяло настъпва така, сякаш в този район не е имало съветски войски изобщо. Не успявайки да заемат позиции съветските съединения са или унищожавани, или са разпръсвани още по време на придвижването им. Въпреки всичко, дори и в тези условия 5-та и 33-та стрелкови дивизии отстъпват организирано под натиска на немски 10-ти и 28-ми армейски корпуси, не позволявайки да бъдат разгромени още на границата.

Немски войници оглеждат повреден танк КВ-2, затънал в блато. Танкът е от състава на 2-ра танкова дивизия, 11-та армия. Снимка-waralbum.ru

Немски войници оглеждат повреден танк КВ-2, затънал в блато. Танкът е от състава на 2-ра танкова дивизия, 11-та армия. Снимка-waralbum.ru

В полосата на група армии „Център“ в посока Вилнюс изграждайки переправи през река Неман се устремяват 39-ти и 57-ми моторизиран корпус. Към края на деня на 22 юни 1941 г. войските от 3-та танкова група форсират Неман в района на градовете Алитус (завладяни са два моста) и Меркине (доста по на юг от Алитус), след това немските войски продължават с настъплението си и на 24 юни 1941 г. завладяват столицата на Литва Вилнюс. След това основните сили от северния фланг на група армии „Център“ се обръщат на югоизток и не взимат повече участие в Прибалтийската операция.

Останалите, разпокъсани съединения на 11-та армия отстъпват към Свенцян (бел.ред. Град Швянчонис в Източна Литва) и Дисна (бел.ред. Най-малкият град в Беларус), паралелно с настъплението на немските войски. Тилът на армията е отрязан с удар на 57-ми моторизиран корпус в Укмерге. Нещо повече- до 30 юни 1941 г. с армията е отсъствала всякаква връзка- при това връзката е прекратена по инициатива на командващия фронта, който сметнал, че командирът на армията В. И. Морозов е попаднал в плен и действа под диктовка на врага. В този момент армията е загубила до 75 % от бойната техника и около 60 % от личния състав, практически намирайки се в обкръжение. В началото на юли остатъците от армията се появяват в района на Полоцк (бел.ред. Град в северната част на Беларус). Щабът и командния състав на 11-та армия успяват да излезнат от обкръжението и на 9 юли 1941 г. са прехвърлени в района на Псков (бел.ред. Град в северозападната част на Русия).

На 24 юни 1941 г. командването на Северозападния фронт взема решение за прехвърляне на войските на рубежа на реките Вента, Шушве и Вилия, но на 25 юни 1941 г. променя своето решение и със силите на 16-ти стрелкови корпус нанася контраудар по Каунас, който има частичен успех, след което съветските части са били принудени да се оттеглят на предишните позиции.

От 25 юни 1941 г. настъплението на немските войски се развивa по следния начин:
Отделно действащата немска 291-ва пехотна дивизия води бой за Либава и настъпва към Вентспилс. Основните сили на 18-та полева армия настъпват от Елгава (бел.ред. Град Йелгава, Латвия) в посока Рига. 41-ви моторизиран корпус атакува от Паневежис (бел.ред. град в Северна Литва) към Екабпилс (бел.ред. Град Йекабпилс, Югоизточна Латвия), 56-ти моторизиран корпус, който прикрива десния фланг достига съединенията на 16-та полева армия в Даугавпилс.

Южно от Каунас отстъпват на изток разпокъсаните части на 11-та армия. Съединенията на 8-ма армия по заповед отстъпват отвъд река Западна Двина на север, като подготвят промеждутъчни отбранителни рубежи на линията Ауце-Вашкай и Биласта-Круминш с цел да се заеме отбранителен рубеж от Рига до Ливани (бел.ред. Град в Югоизточна Латвия) по река Западна Двина.

Същевременно, на 25 юни 1941 г. Ставката на Върховното главно командване заповядва да се организира нов фронт на отбрана на рубеж по река Западна Двина, във връзка с което на рубежа вляво от отстъпващите части на 8-ма армия се придвижва 27-ма армия, която е трябвало да заеме отбрана на рубежа по линията Гулбене-Ливани. Освен това на отбранителния рубеж се прехвърлят 21-ви механизиран корпус и 5-ти въздушно-десантен корпус. Въпреки всичко, подвижните немски моторизирани корпуси не позволяват да се организира пълноценен отбранителен фронт по реката- на 26 юни 1941 г. 56-ти ти моторизиран корпус в движение форсира Западна Двина при град Даугавпилс, на 29 юни 1941 г. 41-ви моторизиран корпус стига Крустпилс (бел.ред. Ж.п. гара разположена в рамките на град Йекабпилс), а на 30 юни 1941 г. достига Рига.

Край на първа фаза

С излизането на немските войски на рубежа на река Западна Двина приключва пограничното сражение в Прибалтика, операцията навлиза във втората си фаза. Немското командване прави оперативна пауза, която е свързана с това, че откъсналите се далеко напред моторизирани съединения, за да продължат настъплението е трябвало да изчакат пехотните части, да се организира повече или по-малко непрекъснат фронт по Западна Двина и на последно място да се организира прочистване на местността разположена южно и западно от река Западна Двина, където отделни съветски групи водят сражения, опитвайки се да се изтеглят отвъд реката.

Из дневника на Халдер, началник на Генералния щаб на Вермахта:

„В тила на група армии „Север“ сериозно безпокойство създават многочислени остатъци от разбитите части на противника, някои от които имат дори танкове. Те скитат по горите в тила на нашите войски. Вследствие на обширната територия и ограничената численост на нашите войски в тила е изключително трудно да се борим с тези групи.“

Втора фаза

Съветската войска започва отчаяна борба за унищожаване на плацдармите на Западна Двина. От 26 до 29 юни 1941 г. се водят сражения за плацдарма в Даугавпилс, които не се увенчават с успех- нещо повече, съветските войски са отхвърлени от изходните си позиции на разстояние до 40 километра. Но в тези боеве 3-та моторизирана СС дивизия „Тотенкопф“ понася големи загуби- до две трети от личния си състав.

Група разузнавачи. Северозападен фронт- 1941 г. Снимка- rejbert.info

Група съветски разузнавачи. Северозападен фронт- 1941 г. Снимка- rejbert.info

На 29 юни 1941 г. командващият Северозападния фронт- генерал-полковник Фьодор Исидорович Кузнецов получава заповед, в съответствие с която фронтът е задължен едновременно с организирането на отбраната по река Западна Двина да подготви и заеме за отбрана рубежа по река Велика (бел.ред. Река в Псковска област, Русия), опирайки се на по-ранно създадените Псковски и Островски укрепени райони. За подсилване на отбраната са прехвърлени 41-ви стрелкови корпус и 1-ви механизиран корпус, както и 235-та стрелкова дивизия.

На 30 юни 1941 г. командващият фронта, очевидно не разбрал заповедта или интерпретирайки я по собствен начин, отдава заповед на частите отбраняващи рубежа по река Западна Двина да се оттеглят към Псковски, Островски и Себежски укрепени райони. Заради тази заповед командващият фронта незабавно е свален от длъжност. Съединенията са се намирали в движение, когато новоназначеният командващ фронта генерал-майор П. П. Собенников отменя по-рано дадените заповеди и нарежда отстъпващите части да преминат от утрото на 2 юли 1941 г. в настъпление с цел възстановяване на отбранителната линия.

Резултатът от заповедта е, че войските се оказват нито готови за настъпление, нито за отбрана, което е било характерно за всички фронтови направления. Сутринта на 2 юли 41-ви моторизиран корпус нанася удар в стика между 8-ма и 27-ма армия. 27-ма армия не успява да отрази атаките и започва да отстъпва на североизток в посока Опочка (бел.ред. Град в Русия, Псковска област), вследствие на което открива направлението към Остров (бел.ред. Град в Русия, Псковска област) и Псков. Към края на деня немските части излизат на 20-25 километра южно от Резекне (бел.ред. Град в Източна Латвия).

Основните събития се развиват в полосата на 27-ма армия. Подрзаделенията на армията продължавали отстъплението- на 3 юли 1941 г. моторизираните части на Вермахта възобновяват настъплението- вече по целия фронт. Немските войски завземат Гулбене (бел.ред. Град в Източна Латвия), отрязвайки пътя за отстъпление на 8-ма армия отвъд река Велика, след което съединенията на 8-ма армия са принудени да се оттеглят на север в Естония. Северозападният фронт е бил окончателно разсечен на две части.

Частите на 8-ма армия, които от 4-ти до 7-ми юли 1941 г. отстъпват повече или по-малко организирано, се откъсват от основните сили на противника и организират сдържащи операции. На 7-ми юли се закрепват на рубежа на град Пярну (Естония), северния бряг на езерото Въртсярв (Võrtsjärv), град Тарту и северния бряг на река Емайъги. За това способства предислокацията на някои съединения от немската 18-та полева армия на псковското направление. Сраженията на тзои участък от фронта се възобновяват отново на 8 юли 1941 г.

217-та пехотна дивизия с поддръжката на морски десант на 9 юли 1941 г. без бой завзема Пярну и се насочва през Марямаа (бел.ред. Градче в Естония) към Талин, като за един ден преминава половината път до столицата на Естония. Но, в периода 9-15 юли, с контраудар на войските на 8-ма армия немците са отблъснати.

Във връзка с интензивните настъпателни действия на немските войски, стратегията на съветските части е изменена- отстъпващите съединения от съветската армия е трябвало да изтощават противника с активна отбрана в хода на планирано отстъпление.

Така например, съветският 21-ви механизиран корпус отстъпва в Себежски укрепен район. Там атакуват частите на 56-ти моторизиран корпус, който в сражение от 4 юли 1941 г. превзема Резекне, със задача да овладее района и да го удържи до пристигането на основните части на 16-та полева армия. Моторизираните части на Вермахта се сблъскват с ожесточена съветска съпротива. 56-ти моторизиран корпус е принуден да се насочи в посока Остров, а самия Себежски УР е удържан от съветските войски до средата на юли 1941 г.

На Островското направление положението е било още по-лошо. Сутринта на 4 юли 1941 г. 1-ва танкова дивизия от 41-ви моторизиран корпус достига южния край на Остров и в движение форсира река Велика, завладявайки Остров. В града отбраната е поверена на части от 41-ви стрелкови корпус, прехвърлен от резерва. На 5 юли 1941 г. съветските войски контраатакуват немците и отблъсват немците от града- но не за дълго. На 6 юли 1941 г. немците отново навлизат в града. 41-ви стрелкови корпус е принуден да отстъпи в посока Псков, но моторизираните съединения на Вермахта отново действат по-оперативно и на 7 юли 1941 г. пробивайки съветските ариергарди започват придвижване в направление Псков. На 8 юли 1941 г. немските войски отново нанасят удар, отблъсквайки остатъците от 41-ви стрелкови корпус отвъд река Велика и окупират западната част на град Псков.

На юг настъпва 56-ти моторизиран корпус, чиято 8-ма танкова дивизия на 8 юли 1941 г. излиза на река Велика в района на селището Пушкински гори. Переправите на реката са били взривени, което попречва на немските части в движение да овладеят плацдарм, но пък и съветски части остават на западния бряг на реката не съумявайки да се прехвърлят.

На 9 юли 1941 г. съединения на 41-ви моторизиран корпус обхождат Псков от изток и го превземат, след което продължават настъплението в направление Струги Красние-Дно.
56-ти моторизиран корпус прехвърляйки се през река Велика започва настъпление към Шимск.
На 9 юли 1941 г. с пробива на съветската отбрана по рубежа на река Велика приключва Прибалтийската отбранителна операция, която без пауза преминава в Ленинградска отбранителна операция.

Северозападен фронт загуби

Безвъзвратни- 73 294 човека; Ранени- 13 284 човека

1-ви механизиран корпус (3-та танкова дивизия, 163-та моторизирана дивизия)
3-ти механизиран корпус (2-ра танкова дивизия, 5-та танкова дивизия, 84-та моторизирана дивизия)
12-ти механизиран корпус (23-та танкова дивизия, 28-ма танкова дивизия, 202-ра моторизирана дивизия)
21-ви механизиран корпус (42-ра танкова дивизия, 46-та танкова дивизия, 185-та моторизирана дивизия)

Действия на военновъздушните сили по време на операцията

Силите на Луфтвафе в група армии „Север“ са организирани в 1-ви въздушен флот- 1-ва бомбардировъчна ескадрила „Хинденбург“, 76-ти и 77-ми бомбардировъчни ескадрили, 54-та изтребителна ескадрила „Зелено сърце“, 2-ра група от 53-та изтребителна ескадрила „Асо пика“, 2 разузнавателни ескадрили и авиационна група „Остзее“.

В състава на ВВС на Северозападния фронт влизат 4-та, 6-та, 7-ма, 8-ма и 57-ма смесени авиационни дивизии и 312-ти разузнавателен авиационен полк. До 30 юни 1941 г. ВВС на Северозападния фронт са командвани от генерал-майор от авиацията Алексей Павлович Йонов, след това за командващ е назначен генерал-майор от авиацията Тимофей Фьодорович Куцевалов.

В първите дни от войната ударите на Луфтвафе са насочени основно по летищата на ВВС на РККА, разположени на територията на Прибалтийския специален военен окръг- според съветската историография 11 летища. Ударите на Луфтвафе се оказват неочаквани и изненадват ръководството на ВВВ на окръга. Освен това в продължение на няколко часа след нападението на немската авиация командването на окръга забранило излитането и неутрализирането на противника. Частите на ВВС встъпват в бой късно, едва когато значителна част от самолетите е вече била унищожена от немците на земята. Нещо повече, урокът от първия ден явно не е научен- и в следващите дни ръководството на ВВС допуска наличието на големи струпвания на самолети по летищата, подценява маскировката, което позволява още няколко дни Луфтвафе да унищожава самолети на земята. Примерно на 25 юни 1941 г. с атака на един бомбардировач на летище Пилзино са разрушени 30 самолета.

Данните за загубите на съветските самолети на земята през първите три дни на войната са различни:
– Според изследването „1941 г.-уроци и изводи“, за първите три дни на войната ВВС на Северозападния фронт губи 921 самолети
– Според секретното изследване (бел.ред. По време на СССР) „Съветската авиация през Великата Отечествена война в цифри (1941-1945 г.)“ ВВС на Северозападния фронт загубва 508 самолети.
– В съответствие с доклада от 8 юли 1941 г. на заместник-началника на 3-то Управление на Народния комисариат по отбраната на СССР Ф. Я. Тутушкин до Й. В. Сталин относно загубите на ВВС на Северозападния фронт в първите дни на войната, при нападенията срещу летищата са унищожени около 50 % от самолетите.

Въпреки това, по официални данни от оперативната сводка на щаба на Северозападния фронт от 22:00 часа на 22 юни 1941 г. загубите на авиацията са само 56 унищожени самолети и 32 повредени самолети, които са силно занижени данни.

Така или иначе, в първите дни на войната ВВС на Северозападния фронт понасят тежки загуби в това число и на земята. И това, при условие че за 18 дни на сражения, според официалната съветска версия, авиацията на Северозападния фронт е осъществила повече от 8 000 бойни полети.

Безспорен факт, дори и да не се задълбочаваме в цифрите и причините за загубите, е че немската авиация много бързо установява абсолютно господство във въздуха на въпросното направление в продължение на цялата операция. По такъв начин сухопътните части понасят големи загуби от нищо не спиращите се бомбардировки от въздуха.

Анализирайки горепосоченото не бихме могли да наречем действията на съветската авиация в Прибалтика образцови. Но, отделни епизоди на решителни действия на съветските ВВС, които между впрочем не променят общата картина, са налице. Например, на 22 юни 1941 г. според различни данни съветските пилоти са свалили 12, 19 или 26 немски самолети. Що се отнася до бомбардировъчната и щурмова авиация, те действат основно в помощ на сухопътните войски извършвайки атаки срещу противниковите колони, бомбардировки на переправите, понасяйки поради слабо прикритие огромни загуби. Бомбардировки на близките тилове, още повече на далечните, почти не са осъществени- за първите дни на войната са набелязани две атаки на Мемел и Тилзит, които не регистрират някакви значителни загуби.

Според изследването „Съветската авиация през Великата Отечествена война в цифри (1941-1945 г.)“ на 30 юни 1941 г. ВВС на Северозападния фронт е разполагал със 181 самолети, на 10 юли 1941 г. към края на операцията 155 самолети.

На полево летище. Техници бутат самолет МиГ-3 в предвиденото укритие. Северозападен фронт, 1941 г. Снимка- russianphoto.ru

На полево летище. Техници бутат самолет МиГ-3 в предвиденото укритие. Северозападен фронт, 1941 г. Снимка- russianphoto.ru

Като цяло, към края на операцията осигуреността с материална част на ВВС на Северозападния фронт не би могла да се нарече другояче освен катастрофална. Според данните от горепосоченото изследване на 8 юли 1941 г. окомплектоваността със самолети е била следната: 7-ма авиодивизия- 21 самолети (188 броя в началото на операцията), 8-ма авиодивизия- 20 самолети (316 броя в началото на операцията), 57-ма авиодивизия- 12 самолети (243 броя в началото на операцията).

Според отчетите на 1-ви въздушен флот от 22 юни до 13 юли 1941 г. силите на флота са унищожили 1 698 броя съветски самолети: 487 броя във въздушни сражения и 1211 броя на земята.

1-ви въздушен флот на Луфтвафе от 22 до 30 юни 1941 г. губи безвъзвратно „от действията на противника и по неизвестни причини“ 41 самолети.

Действия на военноморските сили по време на операцията

Като цяло, в хода на операцията действията на немските военноморски сили са значително ограничени, в съответствие с тези цели, които са поставени пред флота от командването.
Бойните действия по море започват още на 18 юни 1941 г.- от този ден немски минни заградители поставят минни заграждения пред устието на Финския залив североизточно от остров Даго (бел.ред. Остров Хиюмаа, Естония), между Поркала Уд (бел.ред. Полуостров в Южна Финландия) и Палдиски (бел.ред. Град в северозападна Естония) и от Мемел до южния край на остров Йоланд (бел.ред. Вторият по големина шведски остров, разположен в Балтийско море).

Освен това неголеми заграждения са поставени от торпедни катери в източната част на Соелозунд (бел.ред. Проливът Соела в Балтийско море между островите Сааремаа и Хиюмаа- Естония) и в северната част на пролива Моонзунд (бел.ред. Вяйнамери- пролив отделящ Моонзундския архипелаг от континенталното крайбрежие на Естония), Ирбенския пролив и пред пристанищата Либава и Виндава (бел.ред. град Вентспилс, Латвия).

Съветски матроси са построени в пристанище в Талин в очакване да ги прехвърлят в Прибалтика. Снимка- waralbum.ru

Съветски матроси са построени в пристанище в Талин в очакване да ги прехвърлят в Прибалтика. Снимка- waralbum.ru

Същото започва да провежда в изпълнение и Балтийският флот в хода на войната и операцията, която стартира след началото на войната- устройване на минни заграждения в устието на Финския залив. До 30 юни 1941 г. между полуостров Ханко и остров Осмусаар е създадена минно-артилерийска позиция, която получава името Централна. На позицията са поставени 7 линии мини, които наброявали 3 059 броя мини и 498 броя минни защитници (бел.ред. Устройство за защита на морски котвени мини от тралене с контактни корабни тралове).

Минни заграждения са поставени и в Ирбенския пролив. Ескадрените миноносци „Сердитый“, „Сильный“, „Стойкий“, „Сторожевой“, „Енгелс“, тралчикът „Фугас“ и три „малки преследвачи“ (бел.ред. Катери преследвачи на подводници тип МО-IV) поставят 480 броя мини и 40 броя минни защитници.

От 2 юли 1941 г. започва оборудването на Източната минно-артилерийска позиция от специално сформиран отряд в състав от минните заградители „Марти“ и „Урал“, ескадрените миноносци „Калинин“, „Сильный“, „Сметливый“, „Стерегущий“, „Стойкий“, стражевите кораби „Пурга“, „Циклон“, тралчиците „Дзержински“, „Менжински“, мрежовите заградители „Вятка“, „Онега“, два дивизиона катери-тралчици, дивизион „малки преследвачи“ и редица други кораби.

На сушата съединенията на флота встъпват в бой в 20:00 часа на 23 юни 1941 г. с действията на Либавската военноморска база (изключвайки ПВО частите от Червенознаменния Балтийски флот, които отразяват въздушните атаки от самото начало на бойните действия). От 23 до 29 юни 1941 г. войски от базата отбраняват Либава заедно с 67-ма стрелкова дивизия. На 29 юни 1941 г. в Либава влизат немските войски. Същевременно, отчасти останалите флотски съединения предприемат евакуация по море- материалната част, в това число корабите нуждаещи се от ремонт са взривени. Повече в хода на стратегическата операция флотът не участва в големи сухопътни сражения. Прибалтийската военноморска база е евакуирана от Рига, подразделенията й се прехвърлят първо в Моонзунд (бел.ред. Пристанището Куйвасто (остров Муху, Естония)) и Пярну, а след това в Палдиски и Талин.

Със загубата на Либава и Рига, Балтийският флот все повече се придвижва на север, накрая се концентрира в Талин и по-такъв начин неговото участие в Прибалтийската операция е ограничено, предвид това че южната част на Балтийско море се намира под контрола на немските ВМС. Въпреки всичко отделни второстепенни операции флотът осъществява.

Примерно, поставянето на мини в Рижкия залив; на 6 юли 1941 г. на входа на Рижкия залив се състои сражение между два немски тралчика и съветска флотска част в състав есминците «Сердитый», «Сильный», «Энгельс», стражевите кораби «Снег» и «Туча», което приключва, като цяло с нищо (бел.ред. В сводката на Съветското информационно бюро от 7 юли 1941 г. се съобщава следното: На 6 юли отряд от наши миноносци води сражение с противникови кораби, които се опитват да проникнат в Рижкия залив. В резултат на боя два миноносеца на противника са потопени, а в устието на Финския залив унищожена от мини е подводница на противника).

Като цяло, отчитайки плановете задачите са били изпълнени и от двете страни: немският флот не навлиза във Финския залив (към това той и не се е стремил на този етап от войната), от друга страна си осигурява контрола над южната част на Балтика, което на свой ред допринася за надеждността на морските комуникации. Не съвсем цялостното изпълнение на задачите от Балтийския флот е обусловено от създалата се ситуация на сушата- загубите на Рижката и Либавската бази. Впоследствие, вече във втората половина на юли 1941 г., Балтийският флот става по-активен.

Действия на морската авиация в хода на операцията

В състава на морската авиация към Балтийския флот влизат по една бомбардировъчна, изтребителна и смесена авиационна бригада, три отделни полка, 13 отделни ескадрили- общо количество 707 броя бойни самолети.

Морската авиация на Германия е представена от авиационна група „Остзее“ в състава на 806-та бомбардировъчна група и 125-та морска разузнавателна група- общо количество 36 бомбардировачи и три ескадрили морски разузнавачи.

В началото на операцията, морската авиация на Балтийския флот основно се занимава с поддръжка на действията на сухопътните войски, макар че извършва и известно количество нападения срещу корабоплаването на немските плавателни съдове, но без да се сдобие с някакви значими резултати. При това, голям брой изтребители се използват за баражиране (бел.ред. Режим на полета на самолет със скорост, която осигурява най-голяма продължителност на полета с цел оперативно реагиране в случай на възникнала опасност) над морското пространство, където абсолютно нищо не се е случвало.

На 24 юни 1941 г. на 1-ви минно-торпеден авиационен полк и 57-ми бомбардировъчен авиационен полк е поставена задача да атакуват немски десант, стоварен северно от Либава. В операцията участват 36 бр. ДБ-ЗФ (бел.ред. Ил-4- двумоторен далечинен бомбардировач), които излитат от летище „Беззаботное“ и 34 броя СБ (бел.ред. Ант-40- скоростен фронтови бомбардировач). След като не успяват да открият десанта, летците атакуват резервна цел- пристанището Мемел. В базата се завръщат всички самолети, но някакви значителни повреди на пристанището не са причинени.

На 25 юни 1941 г. ВВС на Балтийския флот удържат първата си победа във въздушен бой.
В периода 29-30 юни 1941 г. частите на ВВС на Балтийския флот бомбардират подразделения от немската 4-та танкова група в Даугавпилс и Екабпилс, въпреки че понасят тежки загуби съветскитв ВВС успяват да разрушат переправата на Западна Двина.

В противовес, авиационната група „Остзее“ е използвана по предназначение: поставят мини от въздуха, осъществяват атаки срещу съветските кораби, както и на пристанищата.

Резултати от операцията

В хода на операцията нито една от страните не изпълнява напълно поставените цели, по-точно казано въоръжените сили на СССР изобщо не реализират целите си и претърпяват поражение, но и въоръжените сили на Германия не осъществяват в пълна степен замисъла на операцията.

Безусловно, да се отричат успехите на въоръжените сили на Германия е невъзможно- териториалните придобивки са огромни, особено източно от границата. Освен това, ако е планирано (от гледна точка на територия) два етапа на операцията- първият етап е свързан с достигане на Западна Двина, а втората фаза на операцията с проникване до южния, впоследствие и източния участък на Чудското езеро, то замисълът относно първия етап на операцията е преизпълнен.

Немските войски на това направление се придвижват най-бързо от всички групи армии предприели настъпление. Още на третия ден излизат на Западна Двина и са в готовност да продължат настъплението. Съветските войски последователно не успяват да се закрепят на рубежите на реките Неман, Западна Двина, Велика. Нещо повече, Северозападният фронт е разсечен, а с удар от северния фланг на група армии „Център“ е отсечен и от Западния фронт. Освен това напълно е прочистено курландското крайбрежие на Балтийско море.

Но главната задача на немските войски- обкръжаване и унищожаване на войските на СССР в Прибалтика не е изпълнена. Причините за това са няколко: и съпротивата на съветските войски, и (на определени моменти) планомерното и организирано отстъпление, и (което е любопитно) забавянето в разгръщането на съветските войски на границата. Непосредствено на границата съветските части са малочислени, приближаващите се съветски подразделения се разгръщат зад Западна Двина, накъдето бързо отстъпват съветските погранични части и където се организира новият отбранителен фронт.

Контраударите на съветските войски във фланг на група армии „Север“ принуждават немците да отделят сили за тяхното отразяване, които биха могли да се използват за обкръжаване на съветските части и за форсиране на настъплението. Безусловно е, че в тежките сражения на границата и впоследствие съветските части понасят големи загуби.

Но такова обкръжение, като в Беларус (бел.ред. Бялистокско-Минското сражение, 22 юни-8 юли 1941 г. Основните сили на Западния фронт се оказват в обкръжение и са разгромени) съветските войски успяват да избегнат.

Съветските части съумяват да организират отбрана северно от Западна Двина в Южна Естония, в резултат немското командване (след приключване на операцията) се принуждава да прехвърли части от главното- Псковско направление за унищожаване на съветската групировка войски в Естония. И, макар че това не спомага за удържането на Псков и близките райони, за известно време немските войски са принудени да спрат, доколкото за продължаване на настъплението в Естония на север, около източния бряг на Чудското езеро (целта е напълно да се отрежат войските на СССР в Прибалтика) и на североизток е необходимо прегрупиране на войските.

Малката пауза в настъплението позволява да се организира Лужкия отбранителен рубеж, както и отбраната на Талин. За превземането на Талин немското командване е принудено да отдели войски, които биха могли да бъдат използвани в продължаване на настъплението на изток по южния бряг на Финския залив в направление Нарва-Ленинград.

Що се отнася до левия фланг на фронта, под натиска на частите на група армии „Център“, той е заставен да предприеме съществено отстъпление, като по този начин губи огромна територия. И, може би, най-важното- по този начин открива северния фланг на Западния фронт, което позволява да се реализира и бързото му обкръжение. Но, въпреки всичко образувалият се бреш е закрит с прехвърлени от резерва съединения и разтеглилите се по фронта немски войски не успяват да продължат активното си настъпление между Идрица и Полоцк.

Негативни резултати за СССР

– загуба на значителна територия (Литва, Латвия, част от Естония, част от северозападна РСФСР- Руска съветска федеративна социалистическа република);
– значителни загуби на личния състав и въоръжение;
– загуба на Курландското крайбрежие на Балтика и военноморските бази в Рига и Либава;
– загуба на влияние в южната част на Балтийско море, като цяло създаване на предпоставки за лишаване от влияние в морето;
– обкръжаване на съединенията на Западния фронт от север;
– пробив на укрепената отбранителна полоса на руско-литовската граница, създаване на плацдарм за настъпление към Ленинград;
– огромни загуби на авиационна техника и танкове, огромни загуби на личния състав и въоръжение на 11-та армия;

Позитивни последици
– съхраняване на значителна част от Естония, Моонзундските острови, военноморската база в Талин;
– запазване на Балтийския флот;
– спечелване на времева пауза за укрепване на подстъпите към Ленинград;

Съвкупността от всички факти позволява да се твърди, че резултатът от операцията е оперативна победа за немските въоръжени сили.

Източници:

www.soldat.ru; www.rus-sky.com; www.militarymaps.narod.ru; www.encyclopaedia-russia.ru; www.telenir.net

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.