Как бе сменена посоката на движение в Швеция

Преди 50 години в Швеция се осъществява промяна в посоката на движението от лява в дясна лента. Страната се прощава с лявоориентираното движение и преминава в другата линия на пътя.

Дитер Гюнтер (Dieter Günther), „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (Frankfurter Allgemeine Zeitung), Германия.

Терминът звучи гръмко дори и за шведското ухо: Högertrafikomläggning. Означава нещо подобно на преминаване към дясноориентирано движение. Зад него се крие грандиозен проект, който след многогодишно планиране е реализиран с логистично съвършенство в неделя, 3 септември 1967 г., точно за десет минути. В този ден, който влиза в историята, като «Dagen H», всичко е било различно: за водачите на пътни превозни средства действат забрани в цяла Швеция от 1.00 часа през нощта до 6.00 часа сутринта, а в големите градове, като Стокхолм и Малмьо, дори от 10.00 часа сутринта в събота до 15.00 часа в неделя.

Имало е и изключения, примерно за автобусите, такситата, полиция и Бърза помощ. Освен това е трябвало да се придвижат около 20 хиляди автомобила на държавните служби непосредствено ангажирани с подготвяната промяна: само в Стокхолм е предстояло да се преместят стотици светофари, някои от тях е трябвало да се оборудват с нови лещи. Проектът е свързан с комплексни дейности, тъй като Швеция се възползва от случая и едновременно с това започва подмяна на 360 хиляди жълто-червени пътни знаци из цялата страна, включително и пребоядисване на жълтата маркировка на пътя с черно-бяла или бяла, за да съответства на европейските стандарти.

Булевард „Кунгсгатан“, Стокхолм, Денят „Dagen H“. Снимка www.rarehistoricalphotos.com

От съществено значение за властите е да се преодолее възбудата преди важния момент, който дори славещите се със своята невъзмутимост шведи чакали с известно безпокойство. Та нали Högertrafikomläggning засяга всички, независимо от това, дали човек участва в пътното движение, като шофьор на триосен камион с прицеп или като пешеходец, на когото сега му предстои при пресичане на пътя да гледа в другата страна.

Така на 3 септември 1967 г. в 4.49 часа в цялата страна специално упълномощени и инструктирани шофьори стоели в автомобилите си с включени двигатели и непрекъснато наблюдавали часовниците си или слушали радиото. Минута по-късно започва обратното броене: всички внимателно се преместват в другата посока на пътя и остават там в очакване стрелките на часовника да покажат 5.00 часа.

Точно в 5.00 часа Швеция окончателно преминава на дясноориентирано движение. Сега всички, които разполагали с разрешение е можело да шофират, а всички останали (мнозинството) им се е наложило, в зависимост от местожителството, да потърпят поне до 6.00 часа сутринта, за да започнат да шофират.

Бавните карети и файтони

По такъв начин в страната завинаги е въведено, това което още на 10 февруари 1718 г. е наредил на поданиците си Негово Величество Карл XII- дясноориентираното движение. Но на 12 декември 1734 г. това постановление е отново отменено, за да се стигне до 24 май 1868 г. когато влиза в сила суров закон за градовете в империята, в който няма еднозначно обособяване нито на лявоориентирано, нито на дясноориентирано движение. Законът не оказва голямо влияние, тъй като бавно придвижващите се карети, файтони и талиги лесно намират начин да се разминат.

Положението рязко се променя, когато автомобилът окончателно измества коня. Впоследствие след множество колебания, последва постановление от 1923 г., което недвусмислено предписва лявоориентираното движение. Първоначално всичко остава по този начин: обичайно несговорчивите шведски водачи на автомобили и мотоциклети отхвърлят всички опити на политиците и през 1955 г. гласуват на референдум с явно болшинство от 83% за съхранение на статуквото.

Защо? Това че сърцето бие отляво, както обичат да отбелязват романтиците, също малко обяснява ползата от лявоориентираното движение, както и фактът, че в древния Рим преди две хиляди години са се придвижвали по лявата страна на пътя (предполага се, че по този начин е било по-удобно да се защитят с меч от атака).

Шведите гледали на лявоориентираното движение прагматично – просто са се опасявали, че колосалните разходи по реорганизацията на движението ще паднат върху тях чрез нови данъци. Освен това те са свикнали към лявоориентираното движение, макар че и тук те налагат свой индивидуален стил. В такива страни като Япония или Великобритания заедно с нейните понастоящем независими, предимно част от Общността на нациите, бивши колонии и протекторати, такива като Австралия, Индия или Южна Африка, се използва лявата лента на пътя, а воланът е монтиран вдясно.

А в Швеция не е така: с малки изключения (междуградските автобуси) воланът на всички автомобили е позициониран вляво, което заради ограничената видимост прави престрояването в автомобилния поток или изпреварването по двулентов път по-рисковано. Това често води до нещастни случаи.

Всичко се случва много бързо

Ето защо темата не е закрита. Динамика в дебата предизвиква Северният съвет, образувана от Швеция, Дания и Норвегия в края на 1951 г. организация с чисто съвещателни функции, в която по-късно влизат Финландия и Исландия. В началото на 1963 г. организацията настойчиво препоръчва да се установи дясноориентирано движение. Това е било свързано също така и с нещастните инциденти, които непропорционално често се случват по дългата граница на Швеция с Норвегия и Финландия, там където един с друг се пресичат ляво и дясноориентирано движение.

Това оказва влияние и неочаквано всичко се организира много бързо: още на 10 май същата година шведският парламент решава да изпълни тази препоръка до 1967 г. (без влаковете и метрото). Бързо се създава масово протестно движение, според което резултатът от народния референдум от 1955 г. може да бъде отменен едва след провеждане на нов референдум.

Шведското правителство запазва хладнокръвие и създава комисия за дясноориентирано движение, която носи отговорността за подготовката на проекта. За неин ръководител е назначен Ларс Шьолд, чийто началник е назначеният през 1965 г. за министър на транспорта Улоф Палме, по-късно станал министър-председател на Швеция.

Комисията си свършва работата, обръщайки специално внимание и на информираността на населението: 130 хиляди шестоъгълни пътни знаци указват за планираната промяна, за която се пише по вестниците, съобщава се по телевизия и радио. Така че денят Dagen H, който всички очакват с напрежение, преминава за учудване гладко, регистрирани са много малко пътно-транспортни произшествия, които се оказват незначителни.

Това че проектът в крайна сметка струвал не 400, а 600 милиона шведски крони, както и че участниците в пътното движение се налага в продължение на четири години да си развързват кесията между 20-100 крони (в зависимост от транспортното средство) изглежда дреболия. Затова пък числото на пътните инциденти намалява не само край границата, но и в цялата страна. Шведите бързо усвояват шофирането в противоположната лента на пътя. И гръмкото, някога повсеместно понятие Högertrafikomläggning изчезва от шведския лексикон.

Източник- www.inosmi.ru

Статията е от архива на www.worldrubric.com

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.