Православието и как живее вярващото поколение „Милениал“

Как се съвместяват изповед, наркотици и секс, когато си на 20 години

Три четвърти от населението на Русия са православни християни – поне това са официалните статистически данни. В статистическите проучвания хората все повече свързват православието с определена национална идентичност. И в същото време половината от всички млади руснаци са убедени атеисти. Религията и църковните ритуали се възприемат от младежите като нещо остаряло и демоде. Богатите духовни служители, които се возят на BMW и златните часовници, които носи патриархът, те наричат лицемерие, а опитите на отделните енории от руската православна църква да бъдат по-съвременни е по-скоро изключение от правилото.

The-village.ru поговори с четирима млади хора, които се смятат за православни – за религиозното възпитание, секса преди брака и как се съвместяват неделните литургии с петъчните купони.

Павел АрхиповПавел Архипов, 23 годишен, поет

За секса, стила „Паша“ и въздържанието

През последната година не съм ходил на църква. Сложно е да се обясни, но имам приятелка и в църквата няма да ме допуснат до причастие, докато не се изповядам. А, ако по време на изповедта призная, че имам интимни отношения с приятелката си преди да сме сключили брак, това ще означава, че живея в грях.

Както съществуват различни стилове на кунг-фу, така си представете, че и православието може да бъде персонализирано. Сред различните стилове на православието има и стил „Паша“. В моя „стил Паша“ е допустимо да имаш интимни отношения с приятелката си, но не мога да бъда сигурен, че след това ще бъда допуснат до тайнствата.

Ще ви призная, че практикувах сексуално въздържание в продължение на няколко години, но това започна да нанася вреда на психиката ми. Животът в мегаполиса не предполага воденето на аскетичен начин на живот. Няма нищо случайно в това, че жените не ги допускат в манастирите. Разбирам, че това звучи като оправдание, но ако погледнете нещата в културологичен аспект, тогава всички тези християнски практики са по-подходящи за аграрната система на живот. Смятам, че Бог е предвидил това в съвременния свят. Въпреки че е налице и радикална гледна точка, според която дяволът – владетел на този свят – умишлено засилва процесите на урбанизацията, така че хората да не могат да практикуват сексуално въздържание.

Веднъж нощувахме с приятелката ми в малък хотел в Крим, а в стаята ни срещу леглото стоеше цял иконостас с малки икони. Помолих ги да ни дадат друга стая. Администраторката ни отговори нещо в духа на „но, защо чак пък да сменяме стаята – ще покрием иконостаса, вие сте млади, всичко ви е позволено“. Въпреки всичко се чувствах неловко. В крайна сметка се преместихме в друга стая, където нямаше иконостас.

Детството, обръщането към Бога и „честотата на молитвите“

Приех православието на 17-годишна възраст. Тогава бях изпаднал в екзистенциална криза, но с течение на времето поводът престана да бъде от значение. Вие ходите в „Макдоналдс“, защото искате да хапнете, когато се наситите, излизате от кафенето. Православието е различно: пристъпваш в него като в „Макдоналдс“, след това съзирате тайната врата на „Бъргър Кинг“. „Бъргър Кинг“ фактически се оказва „Старбъкс“. Поръчвате си кафе – и изведнъж се оказвате в кафеена плантация. Началният етап на вярата е кратък, стига човек активно да преживява това, което се случва с него. Дори, ако сте отегчен философ, с времето ще се удивите колко надалеч ще ви отведе православието от екзистенциализма.

Родителите ми рано се разведоха, а аз се преместих да живея при баба ми – тъй като тя беше в състояние по-добре да се грижи за мен. Тя въообще не беше религиозна, в това отношение никой не ми е повлиял. Покръстили са ме в късното детство – нещо като застраховка срещу зли очи. Към 12-13 годишна възраст станах съзнателен атеист следвайки увлчението си към рационализма на Просвещението, Волтер и други подобни. Според мен след това навлязох във вярата тъкмо чрез активното отрицание на всичко, което ме заобикаляше.

Всички ние живеем в християнска култура, това е заложено в нашия фундамент. Първоначалният ми интерес към руското православие е просто стечение на обстоятелствата. След това, когато започнах да чета православна литература, видях сериозни различия с католицизма, протестантството, различните подходи към святостта, духовните практики. Тогава изборът стана осъзнан.

Претенциите срещу Църквата, православният маркетинг в социалните мрежи, стартъпи

Струва ми се, че православният човек вече би трябвало да бъде по-активен и да се насочи към качествените предложения в социалните мрежи. Създателите на „Батюшка онлайн“ (бел.ред. Международен проект, в който свещеници от Руската православна църква отговарят на въпроси в реално време) , например, работят с аудиторията си в социалната мрежа „ВКонтакте„, като използват целия инструментариум: SMS известия, рубрикатор, мигновени съобщения, видео транслиране в приложението „Periscope”. Всичко те са много добри инициативи. „Батюшка“ не разчитат, че Светият дух ще доведе хората до тях. Просто е нужен ефективен мениджмънт.

Разбира се, Църквата трябва да е абсолютно прозрачна. Апостолите са обсъждали всичките си разходи. Доколкото си спомням, дори имаше претенции към Юда, че е похарчил много пари за някакво скъпо масло. Защо не предадат управлението на някакъв вид светски аутсорсинг? Защо с това се занимават стари свещеници в епархиите, които би трябвало да живеят в манастири и да пишат богословски книги? Ето това би бил страхотен стартъп: „ние можем да ви помогнем да организирате живота на вашата енория“. Това е отлична идея и от нея може да се спечелят пари. Защо изобщо монасите е нужно да се занимават с всички тези документи?

Необходимо е да се отсее зърното от плявата. Патриархът може да бъде лош мениджър, но това не е важно за отделния вярващ. Църквата води своето начало от новозаветно време, т.е. има историческо измерение. Нейното представителство във времето е обусловено вече от конкретни хора с конкретни административни функции. В православието е без значение, дали ще приемеш причастие от патриарха или от обикновен свещеник, който е ръкоположен седмица преди това. В житието на Йосиф Исихаст се описва как го причастява ангел. Дали ангелът се е отнасял към руската православна църква или той е принадлежал на гръцката православна църква е просто един бюрократичен въпрос.

Православие

Подворието на Оптина пустынь

През 2016 г. заминах за една седмица в манастира Оптина пустынь като доброволец. Бях изчел доста православна литература за духовните практики на монасите, ето защо реших да замина за манастира. Там общувах предимно с доброволци като мен, които полагаха безвъзмезден труд в манастира, а не с монасите. Това бяха обикновени хора дошли от различни места. Чувствах се като някакъв пролетарий, комунист. Не съм сигурен, че в нашето общуване имаше православни оттенъци, макар че между вярващите винаги има единство- сближава ви мирогледа и мировъзрението. Вярващият, най-вероятно е прочел същата литература като вас, вече е преминал или преминава точно сега през критическото осмисляне на опита на своя живот – в това се корени сложния православен опит. Това е нещо, което те не разпространяват и за което не пишат постове на стените си във Facebook.

Светски настроените граждани пътешестват, наслаждават се на гледките на планини и езера – и постепенно се променят, избистрят съзнанието си. В манастирите също започваш да се променяш, но по друг начин: в града ние се намираме под влиянието на страсти и обсебващи идеи, които ни раздират вътрешно, въпреки че тези въжделения може да ги потиснете вътре в себе си, където тези емоции няма да имат значение за вас. А в манастира можете да се вглъбите до пълно уединение и концентрация.

Когато пиша поезия, за мен е важно да запазя откровеността, изключителността и съдържанието на една или друга тема. Наскоро написах цикъл от 13 стихотворения, наречени „Поет и бог, или поет и Бог“. Изпратих го за публикуване в богословско списание, което е издавано във Франция, но редакционната колегия намери стиховете ми за неприемливи. Може би това е така, защото стиховете ми са написани в стила на примитивизма, понеже за мен християнството е силно свързано с примитивизма, например езика. Но очевидно за редакционния съвет на списанието това е окачествено като твърде неприлично.

Световният хайп, изобилието от злато и оскърблението на чувствата

Това е някакъв вид пошъл всемирен хайп (бел.ред. Агресивна и натрапваща се реклама, която цели да създаде определени предпочитания сред потребителите), нали казват, че всички духовници трябва да бъдат покрити със злато, смарагди, така хората ще видят колко са величествени и това ще ги доближи до Бога.

Малцина се замислят над това, но принципите за изграждане на православните храмове се основават на модела на небесния храм, описан в Стария Завет. Тоест храмът е символично отражение на това, което е в небесата. Святостта се символизира от златото – колкото повече е то, толкова по-голяма е благодатта. В интернет циркулираше един светски мем със снимка на епископи на някакъв църковен празник, облечени в многоцветни мантии и под тях надпис „Go Go, Power Rangers!“. Това е смешно, защото самата среда се променя, а православната църква по някаква причина не се адаптира към тази трансформация.

Преди всички се обличаха лошо, а патриархът в бляскавата си мантия даваше на хората усещане за празник и святост. Сега всички се обличат стилно и ярко. И ако в деня на Христовото разпятие свещеникът пристъпи в храма облечен във вехти дрехи, това щеше да е не по-малко символично. Време е канонът да бъде обновен. Изследователите наричат ​​това йеротопия, т.е. пространствена икона (бел.ред. Йеротопия — творческа дейност за създаване на конкретни сакрални пространства – църкви, светилища, манастирски комплекси и сакрални ландшафти.).

Облеклото на духовника е част от това. Символите на църквата са сякаш опит да се погледне на нещата така, както Христос ги е видял. Днес символиката е нарушена, защото е затворена вътре в храма, а след като излезнете от църквата след приключването на църковната служба се залепяте за смартфона, а там лексиката е съвсем различна- снимки, приложения и т.н. Необходимо е йеротопията да се приближи до съвременния свят и неговите символи.

Никога не съм се оскърбявал като вярващ. Представете си, че сте депутат и при вас дойде гражданин, който твърди, че Русия е неуредена страна, че гласувате закони, които са от полза на една корумпирана власт, което означава, че вие ​​също сте злодей. Депутатът слуша и си мисли, че и самият гражданин не обича особено много Русия, тъй като и той възприема Русия като нещо съвсем различно. На вас, депутата, ви става по-скоро жалко за човека, защото той няма абсолютно никаква представа за дейността, която вие извършвате на вашето ниво. Така е и с православието: най-често човек се стреми към нещо, което не знае как да открие или пък иска да общува с конкретен свещеник, а не с Бог като цяло. Бог поругаван не бива. Това не бива да се забравя.

За патриарха, кортежите и прекия ефир

Трудно ми е да си представя съвременния живот на патриарха. Но си мисля, че все пак може да редуцира броя на колите, когато пътува. В Оптина пустынь се занимавах с чистенето на риба, която беше два различни вида. Бяха ме помолиха да чистя по-внимателно единия вид риба, тъй като тя е за свещениците. Тоест, оказва се че по-вкусната риба е предназначена за духовниците. Мисля, че трябва да е точно обратното: колкото по-високо се изкачвате в църковната йерархия, толкова по-скромно трябва да живеете.

Катедралният съборен храм „Христос Спасител“ е идеологизирано и светско съоръжение. Струва ми се, че би било страхотна идея литургиите, които се излъчват пряко по „Първи канал“, да се предават от случайна църква или манастир, които президентът или патриархът още не са посещавали.

Не бива да се обръща внимание само на катедралния храм, ако изхождаме от Евангелието, тъй като в библейските книги не се говори за такива храмове. В житията на светиите се споменава, че на монасите им е било неудобно да ходят на църковни служби. Такива аргументи могат да се намерят в житията на Йосиф и Арсений Исихаст или, например, при Силуан Атонски. Когато се молите в килията си срещу хартиената икона, вие сами започвате службата, водете я няколко часа и след това я завършите сами – ето това наричам хардкор.

Православният лайфстал, добродетели и честота на молитвите

Всеки сам си избира този ритуален товар, който може да носи. Аз се срамувам повече за другите постъпки в живота, отколкото за това, че не посещавам църковната литургия или че не се моля сутрин или преди сън. Светиите казват, че ако не приемеш причастието повече от три месеца, тогава не може да получите и божествената благодат, от което следва, че започвате да се отдалечавате от Господа. Естествено, че това води до известна гузност.

Но според мен, за да развиете християнски добродетели и да се пречистите от страстите е възможно и без Светите тайнства. Добродетелите, които придобивате в християнския си път са миролюбие и добросърдечност. Трудно е да се приближите до Бог, когато се намирате под тежкото бреме на страстите. Това не е самоцел, не е необходимо условие. Както е по-лесно да тичате в удобни и леки маратонки, така е и по-лесно да се приближите към святостта, когато сте изпълнени с добродетели.

В широкия смисъл на думата, за светския човек, православният начин на живот означава да живееш по строго определени правила, нещо като строеви устав. Макар че от самото начало този т.нар. устав е ясен списък с житейски правила, които произлизат от духовния опит на монасите. Всички тези правила са взети от реалното битие на някой от първите светци, които след това се предават векове наред.

Всъщност рядко се моля. Последният път, когато се отдадох на молитви бях изпаднал в много тежко състояние, имах чувството, че земята се люлее под краката ми. Молитвата е последното онтологично средство, когато се нуждаете от помоще, тя може да ви спаси от всичко. Светиите често казват, че не бива да се молите прагматично, т.е. да искате нещо. Бог ви дава всичко, от което имате нужда, дори преди да сте се помолили за това.

В този ден се почувствах като частица плът, която, подобно на дъвка, беше изплюта на асфалта и постепенно се враства в него под неизтощимите стъпки на материалното. Спешно се налагаше да възстановя своя мироглед, в който има начало и няма край – православното мировъзрение. Молитвата ми помогна да почувствам себе си като слънчев лъч.

Reply