Подялбата на Полша през 1939 г. – интервю с Марк Солонин

Вместо преамбюл

Резолюцията на Европейския парламент от септември 2019 г. отвори стари рани от Втората световна война. В документа категорично се говори за «два тоталитарни режима, които разделят Европа на две сфери на влияние», както и че ролята на СССР за разгаряне на пожара на войната е не по-малка от тази на нацистка Германия. Тази позиция не е нова: още през 2009 г. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа прие подобна резолюция, но тогава не последва някаква забележима реакция. Днес това отношение към Русия като правоприемник на СССР не остана без отговор. Но опровержението не беше отправено към чиновниците от Европейския парламент, а към Полша. На разширено заседание на Министерството на отбраната Владимир Путин нарече някогашния полски посланик в нацистка Германия Йозеф Липски «гад и антисемитска свиня» заради неговата подкрепа към Хитлер, както и за идеите му за експулсиране на евреи в Африка.

От ляво надясно: Херман Гьоринг, Йозеф Липски, Карл Едуард – херцог Сакскобургготски, Йозеф Гьобелс.

Всичко това са отдавна отминали събития, но те предизвикаха верижна реакция: посланикът на Русия беше извикан в полското външно министерство за изясняване на ситуацията. В осветляването на историческите отношения не остана настрана и Чехия. Руското външно министерство изрази съжаление във връзка с факта, че в началото на декември чешкият парламент утвърди 21 август като Ден на възпоменание на жертвите от инвазията през 1968 година. Тогава войските на страните от Варшавския договор смазват опитите за реформи, насочени към укрепване на независимостта на Чехословакия. В отговор чешкият президент Милош Земан допусна възможността за отмяна на посещението си в Москва, за да отбележи 75-годишнината от Деня на победата. Ето как днес историята определя бъдещето.

Официалната позиция на Москва е проста: Германия първа атакува Полша, Германия първа нахлува в СССР. СССР проявява неутралност и дори пактът за ненападение с Германия подписва последен. Според министъра на културата на Руската федерация Владимир Медински пактът Молотов-Рибентроп представлява връх на дипломацията.

Въпреки това експертите, които се занимават професионално с история, не са съгласни с неговото мнение. Опитите Полша да бъде представена като агресор и да се оправдаят всички решения на съветските власти изглеждат доста необясними. В периода 1772–1795 г. се провеждат три подялби на Реч Посполита, в които Руската империя взема дейно участие, през 1920 г. съветските войски под ръководството на Тухачевски и Будьони нахлуват в Полша, а през 1939 г. СССР окончателно си поделя с Германия отнетата със сила територия на Полша.

Очевидно е, че темата за Втората световна война, която днес представлява основният ни сплотяващ елемент, е болезнена и предизвикваща разгорещени дискусии. Ето защо не по-малко очевидна е необходимостта да се ориентираме в събитията, настъпващи в навечерието на най-страшната дата в историята на XX век, но не от гледна точка на днешните геополитически усложнения, а анализирайки историческите факти. Ще се опитаме да направим това заедно с историка, писателя и публициста Марк Солонин, който беше така добър да ни предостави ексклузивно интервю.

Марк Солонин
– През последните няколко седмици се провежда активна дискусия за събитията около Полша от Втората световна война. Бих искал да чуя оценката на един независим историк за случилото се, както и за ролята на Полша в тази война.

– Втората световна война е конфликт, в чийто начален етап участват три велики сили: Великобритания, Франция и Германия. Впоследствие към военните действия се присъединяват още две световни сили: СССР и САЩ. Ако сравним съвкупното влияние на тези държави – техния индустриален, суровинен, научен, финансов, човешки, териториален потенциал с капацитета на Полша, чието население по това време възлиза на 35 милиона души и която може да определим като развиваща се селскостопанска страна, тогава възможностите на Полша в никакъв случай не могат да имат база за сравнение с тези на великите сили. Разбира се, Полша, независимо от действията ѝ, не би могла нито да провокира, нито да спре Световната война.

– До каква степен началото на войната е повлияно от сключването на пакта Молотов-Рибентроп и подписването на секретен протокол към него?

– Думите за «ненападение» в заглавието на договора са «смокинов лист», който прикрива същността на въпроса. Всъщност в нощта на 23 срещу 24 август е подписан секретен протокол за разделението на Източна Европа. След това на 28 септември, след разгрома на Полша, Рибентроп отново лети за Москва, където подписва документ с красивото наименование «Договор за дружба и граници», към който също са приложени няколко секретни протокола. Именно тази съвкупност от съветско-германски споразумения в периода август-септември 1939 г. определя политиката на СССР, която наистина изиграва решаваща роля в избухването на войната. Ето за това е необходимо да разговаряме. Но първо, нека се опитаме да оценим мащаба и възможностите на участниците в тези събития.

В началото на 30-те години Съветският съюз, или по-правилно е да кажем «Сталинската империя», стартира форсирана милитаризация. По това време Европа танцува фокстрот, усвоява такива чудеса на домакинските уреди като грамофон, радио и велосипед и единственото желание както на правителствата, така и на гражданите, преживели трагедията на Световната война, е било: «Никога повече» – «Never again».

Още от самото начало Нацистка Германия се проявява като изключително агресивна държава. Без съмнение нейните действия са ориентирани към война, агресия, завладяване. Както се казва обаче, «На бодлива крава Господ рога не дава». Поради ограниченията на Версайския договор Германия е с вързани ръце – не ѝ позволено притежаването на военна авиация, артилерийски системи с голям калибър (максимум 105 мм), наложени ѝ са строги ограничения за броя на оръдията, количеството на снарядите и числеността на въоръжените сили (максимум 10 дивизии). За сравнение: в началото на Втората световна война Сталин разполага със 150 дивизии, а французите с 80 дивизии. Ето защо едва през 1935 г., след като нацистите, които идват на власт, заявяват, че вече не се смятат обвързани с условията на Версайския договор, стартира изграждането на германските Въоръжени сили.

Нещо повече, в европейските страни по принцип е невъзможна подобна мащабна милитаризация. Там действат някои ограничения. В демократичните страни такава спирачка са парламентите, в които е необходимо да се гласува всеки един член от закона за военния бюджет.

В Нацистка Германия подобен ограничител е социалната демагогия, на която се крепи властта на хитлеристите. Да не забравяме, че названието на тяхната партия е «националсоциалистическа работническа», а Гестапо не разстрелва по 15 хиляди германци на денонощие (както НКВД го правеше в разгара на терора от 1937-1938 г.). Освен това германските селяни не измират с милиони от глад. И накрая, всеки един може да напусне Германия на Хитлер – просто се качва на влака на жп гарата в Берлин и заминава, където му хрумне, докато от сталинската империя може да се избяга само с риск за живота (обричайки близките си на концлагер). При такива условия, при такива «правила на играта», Хитлер не може да заяви на германските работници: «Първо, да осигурим оръдията, а някой ден внуците ви може и да вкусят масло».

Военнослужещи от Вермахта честват 1 май в окупирания Смоленск. 1 май 1943 г.
– При Сталин всичко е било по-простичко.

– Да, Сталин не е възпрепятстван от никакви ограничения. Той извършва огромна подготвителна работа и след разкулачването, след Гладомора, след безкрайните репресии над смазаното от страх население, той може да прави всичко каквото пожелае. И най-голямата страна в света, с огромен суровинен и промишлен ресурс, е превърната в гигантска фабрика за производство на оръжие. В резултат на това до края на 30-те години Червената армия превъзхожда всяка една европейска армия по количеството дивизии, а по отношение на броя на танковете и самолетите тя надминава армиите на Великобритания, Франция и Германия взети заедно. Колкото и да се опитва, Хитлер не успява да настигне Сталин за толкова кратко време.

Разглеждайки количеството, да не забравим и за качеството. В началото на Втората световна война повече от половината от танковия парк на Вермахта се състои от леки танкетки с картечно въоръжение. Както Виктор Суворов много правилно отбелязва «Германия влиза в Световната война, разполагайки със смешно количество лоши танкове». Да, Суворов не е пряк свидетел на тази война, но бъдещият генерал Павлов, който участва в Гражданската война в Испания, докладва за резултатите от тези сражения на съвещание на висшия командирски състав на Червената армия: «В сблъсък срещу републиканските танкове с оръдейно въоръжение (т.е. съветските Т-26 и БТ) леките немски танкетки нямат никакъв шанс и са унищожавани безмилостно».

Притежавайки такава непреодолима военна мощ, Сталин можеше да си позволи дори и да не влезе във войната – достатъчно беше силно да удари по масата и Хитлер нямаше да посмее да нападне Полша.

– Мислите ли, че е било толкова лесно да се уплаши Хитлер?

– Нека си припомним един абсолютно реален исторически факт. Войната започва на 1 септември 1939 година с нападението на Германия срещу Полша. Но военните действия трябваше да стартират на 26 август на разсъмване. Предишният ден, в 15 ч. на 25 август, Хитлер издава окончателната заповед за нахлуване в Полша и моторизираните части започват предислокация към полската граница. В този момент дори една диверсионна група вече се сражава на територията на Полша и успява да превземе Яблунковската теснина (Стратегически важен проход на чехословашко-полската граница, който е завзет от немската диверсионна група «Плащ и кинжал» с командир лейтенант Ханс-Албрехт Херцнер). И в този момент се дочува – не, дори не е удар по масата, а леко шумолене в ъгъла: става дума за това, че британците подписват споразумение за взаимопомощ с Полша. Британският посланик в Берлин се среща с германския външен министър Рибентроп и за пореден път му напомня, че Великобритания няма да остане безучастна спрямо действията на Германия и е готова да изпълни поетите задължения към Полша.

Немска диверсионна група. В униформата е командирът ѝ – лейтенантът от Абвера Ханс-Албрехт Херцнер.

Това е всичко. И това се оказва достатъчно, за да изпадне Хитлер в истерия и да отмени заповедта за настъпление. Самолети с офицери за връзка кацат на самите пътища, спирайки предислоциращите се танкови колони. И всичко това само заради това, че се появява един посланик, който изрича няколко думи. А на какво се дължи самочувствието на Великобритания? Да, Обединеното кралство е велика морска държава с мощен флот. Но все пак корабите не могат да акостират на брега и да допълзят до Берлин. Всичко, което британският флот е в състояние да направи е да извърши морска блокада на Германия. Трябва да признаем, че това е доста сериозна заплаха – Германия винаги се е нуждаела от вносни суровини. Но в ситуация, когато вече е сключен договор със Сталин и когато Германия би могла да получава суровини от СССР или транзитно по Транссибирската железопътна линия от Югоизточна Азия, е безсмислено да говорим за ефективност на такава блокада. Това е все едно да поставим желязна порта със солидна ключалка в средата на голо поле…

Британската авиация е в процес на формиране и значително отстъпва по количество на германската, а що се отнася до сухопътните сили, там разликата е още по-голяма. През XIX–XX век Великобритания не разполага с крупни сухопътни сили, тя е изцяло морска държава. Звучи цинично, но британската армия е била подготвена за война с туземците в Африка, но не и за сухопътна война с Германия.

Това обаче се оказва достатъчно за Хитлер, който отменя издадената заповед за стартиране на настъплението. Така че не е трудно да си представим какво би станало, ако Съветският съюз удари с юмрук по масата. Само че Сталин и «колективният Сталин» не правят нищо подобно – напротив, утешават Хитлер, окуражават го, обещават му помощ и в замяна на своето съдействие присвояват половината Полша, разгромена с цената на кръвта на немските войници.

– Сталин е обещавал помощ на Хитлер?

– Разказано от Рибентроп този фрагмент от преговорите звучи по следния начин: «Сталин с характерната за него яснота и точност искрено отговори: „С отказа си в самото начало на преговорите от каквато и да е военна помощ от страна на Съветите, Германия зае горда позиция. Съветският съюз обаче е заинтересован от това Германия, която е неин съсед, да бъде силна и в случай на проверка на военната мощ между Германия и западните демокрации, интересите на СССР и Германия, разбира се, ще съвпаднат. Съветският съюз никога не би искал да види Германия изпаднала в трудна ситуация”.»  

Да, това са само думи, но също така са известни и практически резултати от това взаимодействие: широкомащабни доставки на стратегически суровини, включително нефтопродукти, неприкрит политически натиск върху западните съюзници («англо-френските подпалвачи на войни»), база за германския военноморски флот на Колския полуостров. Нахлуването на Червената армия в Полша на 17 септември 1939 г. не е от критична важност за Германия, но все пак позволява на немците да приключат войната бързо, преди началото на есенната безпътица по пътищата и което е още по-важно, преди френската армия да бъде мобилизирана и разгърната по границите на Германия.

– Как смятате защо Сталин постъпва по този начин?

– Ще се наложи да преминем от фактите към предположенията. Хипотезата на съветската историография – въпреки че тя винаги се е представяла като безусловна аксиома, а не като хипотеза – е, че Сталин (да, да, този, в чиито ръце се намира най-голямата армия в света) се е страхувал от Хитлер и затова се е опитвал с всички сили «да забави началото на войната». И това, при условие че, забележете, през септември 1939 г. германците нито са имали намерение, нито възможност, нито план, нито време (започват есенните дъждове) да атакуват СССР.

Аз предлагам различна хипотеза: Сталин желае война. Не световен мир, а именно война, като начало общоевропейска. В предполагаемия конфликт между англо-френския блок и Германия, Сталин предвижда да помага на по-слабата страна (По всички количествени параметри Германия от 1939 г. отстъпва спрямо обединените сили на потенциалните си противници), така че войната да не завърши с бързия разгром на Германия.

Това е хипотеза. Но сме в състояние да открием голям брой автентични потвърждения за нея. Ето например писмото, което Сталин пише на Молотов и Каганович на 2 септември 1935 г.: «Колкото по-яростна е борбата между тях, толкова по-добре за СССР. Можем да продаваме хляб и на едните, и на другите, за да могат да се сражават. За нас изобщо не би било изгодно един от блоковете да срази другия. За нас е от полза борбата между тях да продължи възможно най-дълго».

Да вземем дневника на генералния секретар на Изпълнителния комитет на Коминтерна (тоест формално «най-главният комунист на планетата») Георги Димитров. Той пише, че на 7 септември 1939 г. Сталин, в присъствието на Молотов и Жданов, му обяснява настоящата ситуация: « Ние нямаме нищо против те добре да повоюват, изтощавайки се един друг. Не би било лошо, ако чрез Германия се поразклатят позициите на най-богатите капиталистически страни (по-специално Англия). Без сам да разбира и да желае това, Хитлер обърква, подкопава капиталистическата система (както виждаме, другарят Сталин е съвсем близо до това да използва образа на «ледоразбивача», лишавайки Виктор Суворов от правото на първенство). «Можем да маневрираме, да подстрекаваме едната срещу другата страна, за да се ожесточат още повече».

По-нататък е още по-интересно: «Преди войната противопоставянето на фашизма на демократичния режим беше абсолютно правилно. По време на войната между империалистическите държави това вече не е уместно. Разграничаването на капиталистическите държави на фашистки и демократични е загубило предишното си значение. Да отстояваме днес позициите от вчерашния ден (обединен народен фронт, единството на нацията) означава да се сближим до схващанията на буржоазията. Този лозунг се отменя». Преведено от болшевишки на човешки, това означава, че комунистите във воюващите държави (преди всичко Френската комунистическа партия) получават заповеди от Москва по всякакъв начин да саботират военните усилия на своите правителства, да провокират масово дезертиране от армията, да организират стачки във военните фабрики, с една дума – да помогнат на Хитлер в първия, най-трудния етап от войната.

Има един доста интересен документ, който предизвиква оживени дискусии, става дума за «речта на Сталин» от 19 август 1939 г. на заседание на Политбюро на ЦК на КПСС (болшевики). Тук е необходимо да поставим кавички, съществуващият текст не е стенограма на самата реч, а нечий преразказ, при това преминал през три превода. Това е документ, който попада в ръцете на бойци от Червената армия след поражението на Германия. Преди това този материал, преведен от френски на немски език, е пленен от германците в Париж през 1940 г. Вероятно това е преразказ на инструкциите, които Сталин дава на партийните си другари по време на заседание.

Октомври 1939 г. Подялбата на Полша между Германия и СССР.
– А къде е оригиналът на този документ?

– Добър въпрос! В началото на 2000 г. Руския държавен архив на социално-политическата история (бившият архив на ЦК на КПСС) разсекретява така наречените «специални папки» (маркирани с печат за секретност) на Политбюро на ЦК на КПСС. Тълпи изследователи се втурнаха да ги анализират. От тях става ясно, че на 19 август се провежда заседание на Политбюро – отразен е дневният ред за провеждане на съвещанието, както и са взети решения. Интерес предизвиква самият дневен ред: ако се доверим на тези документи, които бяха показани на широката общественост, то на 19 август 1939 г. – 5 дни преди подписването на Пакта и 11 дни преди избухването на Втората световна война – висшето ръководство на СССР се събира за разглеждането на два въпроса: преименуването на някакво техническо училище на името на «Надежда Константиновна Крупская», а вторият въпрос е освобождаването от наборна служба в Червената армия на работници, които изграждат някакъв канал в Централна Азия, при това съоръжението не е от най-значимите.

Трябва да се видят другите протоколи, за да се разбере колко подигравателно глупаво изглежда този фалшив документ. Средно на заседание на Политбюро (най-често не е имало заседания с присъствие, въпросите се решават с гласуване чрез кореспонденция) на ден се утвърждават по 15–17 стратегически решения. А те искат да ни внушат, че на прага на войната Политбюро се е събрало, за да присвои светлото име на Надежда Константиновна на някакво професионално техническо училище? Не мога да повярвам в това. Нещо повече, тази груба фалшификация още повече ме убеждава, че на 19 август Сталин събира своите съмишленици, за да им разясни задачите и значението на резкия завой в политиката, който той планира. Известната на всички ни версия на «речта на Сталин» (все още поставям тези думи в кавички, тъй като не разполагаме със стенограмата) звучи така:

«Въпросът за мира и войната влиза в критична за нас фаза. Ако сключим договор за взаимопомощ с Франция и Великобритания, Германия ще се откаже от Полша и ще започне да търси “модус вивенди” (начин на мирно съвместно съществуване) със западните държави. Войната ще бъде предотвратена, но в бъдеще събитията могат да придобият опасен за СССР характер. Ако ние приемем предложението на Германия за сключване с нея на пакт за ненападение, тя, разбира се, ще нападне Полша, и намесата на Франция и Англия в тази война ще стане неизбежна… Ние ще направим своя избор и той е ясен. Трябва да се направи всичко, за да може тази война да продължи колкото може по-дълго с цел изтощение и на двете страни. Именно по тази причина ние сме длъжни да се съгласим да сключим пакта, предложен от Германия, и да работим за това веднъж обявената война да продължи максимално дълго време».

– В днешно време на високо ниво в страните победителки често се правят опити да се уличат взаимно във флиртуване с нацистка Германия. Честно ли е да обвиняваме само СССР за подписването на този прословут пакт, като вземем предвид, че съществува и «Мюнхенско споразумение»?

– «Мюнхенското споразумение!» Манипулацията на съзнанието на читателя започва още с първите думи. Да, налице е остър международен конфликт, който влиза в историята на Европа като «Судетската криза». Едно от ключовите събития на тази криза е споразумението, сключено в Мюнхен, между англо-френския блок от една страна, Германия от друга, с посредничеството на Италия. И сега няколко думи за съдържанието на споразумението и предисторията на конфликта.

Судетите са географско понятие. Това е планински район, който се простира по цялата северозападна и югозападна граница на днешна Чехия (тогава Чехословакия). Когато Австро-Унгарската империя се разпада в резултат на Първата световна война (и както знаем, настоящата територия на Чехия и Словакия влиза в състава именно на тази империя), на тази територия започват да се образуват нови държави. В резултат възникват въпроси относно границите на тези държави – кои територии трябва да преминат в Австрия, кои към Германия и на кои трябва да се създаде Чехословакия.

Държавите-победителки в Първата световна война вземат решение, в резултат на което се появява граница между новосъздадената Чехословакия и Германия на запад и с Австрия на юг. В същото време в състава на Чехия са включени Судетите, където в някои части на региона германците съставляват повече от 50% от населението, а в други над 90% от населението. Същевременно тези судетски немци не са се «самонастанили», те живеят там, както се казва, от векове.

През 1938 г. судетските немци изявяват желание за присъединяването на Судетите към Германия. Да, несъмнено има някакъв вид провокиране на конфликта от страна на нацисткото ръководство в Берлин, но желанието на судетските немци да станат граждани на богатата, мощна, бързо развиваща се Германия е доста искрено. Въз основа на какво лидерите на Великобритания и Франция е трябвало да отприщят една опустошителна война в Европа, въвличайки народите на своите държави в ужасни бедствия? Заради това немците, които се оказват не по своя воля в състава на Чехословакия, и занапред да останат там?

Резултатите от Мюнхенското споразумение. Судетската област е в синьозелено.

Яростните (или просто невежите, или просто продажните) критици на «Мюнхенския сговор» твърдят, че още до септември 1938 година е било необходимо да се осъзнае какво се случва и че не е трябвало да се правят никакви отстъпки на чудовищен режим като хитлеристкия. Страхотно! Хубаво е да изявяваш правилна позиция. Нека поговорим тогава за случващото се днес. В момента пред очите ни мракобесният режим в Северна Корея се опитва да се въоръжи с атомна бомба и дори с балистични ракети, способни да носят ядрени бойни глави. Не е никак трудно да разберем накъде отиват нещата. Въпреки това Великите сили, включително и Русия, не бързат да започват война. Напротив, те приличат на хипнотизирани от боа зайци, които са се втренчили в дебеличкия внук на Ким Ир Сен, изразявайки единствено «дълбока загриженост»…

Да се върнем отново към историята на «Судетската криза». Да предположим, че лидерите на Великобритания и Франция са допуснали грешка. Всички се опитваме да избягваме грешките. Те правят тази грешка за сметка на друга страна – конфликтът е разрешен за сметка на Чехословакия и това определено е доста непристойно. Въпреки това обръщам внимание на факта, че нито британците, нито французите са си присвоили и един милиметър от чешката територия.  Като цяло те не получават нищо за себе си, освен позор. Те предпочитат да се опозорят, но да предотвратят войната. Струва ми се, че това е смекчаващо обстоятелство, което трябва да се вземе предвид от всеки безпристрастен съд. Войната е гибелна и то не за тези, които заемат високи постове, а за онези обикновени хорица, които ще бъдат подкарани в кланицата, а децата им ще останат сираци. Ето защо държавни глави, които са се опитали да предотвратят войната, заслужават, според мен, поне снизхождение.

И накрая, нека не забравяме очевидния и неоспорим факт, че цялата ситуация, породена от подписаното Мюнхенско споразумение, не просъществува дълго. Мюнхенският сговор е подписан на 30 септември 1938 г. След по-малко от шест месеца – на 15 март 1939 г. Германия нарушава Мюнхенското споразумение и окупира цяла Чехословакия. След като Германия едностранно нарушава Мюнхенското споразумение, на което стои подписът на Хитлер, политиката на британско-френския блок се променя на 180 градуса: на Полша и Румъния са дадени гаранции, освен това е обявено, че британско-френският блок не ще толерира по-нататъшни агресивни ходове на Хитлер, като те стоят твърдо зад думите си.

На 3 септември 1939 г., след като се извършва нов акт на агресия (нахлуването в Полша), британците и французите обявяват война на Германия. Както знаем, Великобритания воюва от първия до последния ден на тази война – от 3 септември 1939 г. до 8 Май 1945 г. Освен това в някои периоди от този конфликт Обединеното кралство се сражава само с Германия, без никакви съюзници, но за сметка на това, имайки ясна представа, че могъщият Съветски съюз е фактически съюзник на Германия.

А сега ми обяснете: какво е общото между Мюнхенското споразумение и съветско-германските споразумения от август-септември 1939 г.? Всички те са написани на хартия. Какво друго? В единия случай сме свидетели на открита честна дипломация, в другия – на секретни протоколи и полувековно яростно отрицание на тяхното наличие. В единия случай – виждаме опит да се предотврати войната, в другия – съучастие в подялбата на разбойническата плячка. В единия случай – признание за допуснатата грешка и преориентиране към политика за противодействие на агресора, стигайки чак до обявяване на война, в другия – всестранна подкрепа за състоялия се акт на агресия (нахлуването на Вермахта в Полша) и многостранна помощ при осъществяването на следващите актове на агресия. Как е възможно, без да си загубите ума, да отъждествявате всички тези действия?

– Няколко думи за териториалните спорове между Русия и Полша, които са зародени още преди векове…

– Да, «старият семеен спор между славяните», както го нарича Пушкин още през 1830 година. Не виждам никакъв смисъл и основание да твърдим, че в ​​този спор една от страните се явява Воин на светлината, а другата е изчадие на ада. Действието се развива през Средните векове, в което царят диви нрави. Първоначално Великото литовско княжество воюва в продължение на стотици години с Великото московско княжество, после, след обединението на Полша и Литва в единна държава, Жечпосполита води също вековни войни с руските царе-императори. И едните, и другите, и последващите политически формирования са държави, които носят отликите на своята епоха – основани на експлоатация, насилие по отношение на съседите си и собствения народ, както и всички други характерни архаични феодални особености.

Но когато се твърди, че «поляците са завзели изконни руски земи», аз съм принуден да припомня, че чак до 1772 г. (а това е епохата на Екатерина Велика) източната граница на Жечпосполита преминава на запад от Смоленск и по-нататък по Днепър. Тоест цялата територия на съвременна Беларус и деснобрежна Украйна е била в състава на Великото литовско княжество,а след това в продължение на 5 века и в състава на Жечпосполита, от момента на разпадането на Киевска Рус.

Жечпосполита през XVII век.

Това е доста дълъг период от време, много по-продължителен от времетраенето, в което тези земи са част от Руската империя. И хората, които населяват тази територия, изобщо не са се смятали за «московити». Те се сражават срещу войските на Иван Грозни, Алексей Михайлович и прочее «освободители» без да щадят кръвта и живота си. Отново искам да припомня по какъв повод Пушкин пише стихотворението си (Непосредствен повод за написването на одата «Към клеветниците на Русия» е призивът на френски депутати да се започнат военни действия срещу Русия, която се сражава с полските въстаници): през 1830 г. избухва поредното полско въстание. През 1863 г. поляците вдигат отново въстание, като във всички бунтове участват въстаници, които днес се наричат ​​литовци и беларуси.

И ако говорим за събитията от ХХ век, то тогава трябва да правим това в рамките на закона и правото. От гледна точка на правните норми тълкуванието на фактите е изключително просто. След Първата световна война върху руините на Руската и Австро-Унгарската империи възникват нови държави, включително Полша и Съветска Русия. Между двете държави избухва въоръжен конфликт, но през 1921 г. подписват мирен договор, който определя границите между Съветска Русия и Полша. След това през 1932 г. СССР и Полша сключват договор за ненападение. Договорите трябва да се изпълняват. Точка. Ако се откажем от този принцип и започнем да си припомняме кой кого е обидил през XV век, то от ХХ век бързо ще се озовем сред дивите порядки на тропическа Африка. В рамките на цивилизования свят на ХХ век съществува единствен фундамент във външната политика – договорите, които трябва да се изпълняват. Но Сталинската империя коварно наруши Договора за ненападение, нахлу в Полша, отнемайки живота на мнозина поляци и окупира половината от страната.

– Според вас какви са причините за подобна непримирима враждебност на сталинисткото ръководство спрямо Полша?

– Да, вие сте напълно прав. Болшевишкото ръководство изпитва люта и стихийна ненавист към Полша. Причината е елементарна. Става дума за 1920 г., когато председателят на Революционния военен съвет на републиката – другарят Троцки, подписва заповедта: «През ​​трупа на бяла Полша – напред към Варшава и Берлин!». Но бяла Полша няма никакво желание да склопи очи. А пътят за Берлин се оказва непроходим. Нещо по-лошо – и Варшава не е превзета. Разгромът е в такъв мащаб, че от Варшава до Минск червеноармейците бягат толкова бързо, та чак ушите им се развявали след тях. И тези, които впоследствие застават начело на най-висшето военно-политическо ръководство на СССР – Сталин и Ворошилов – са били непосредствени участници в този позор. Шамарите, които новородената полска армия им нанася, горят по двете им бузи. Ето защо омразата им към Полша е абсолютно искрена.

Пропаганден плакат на СССР от Полско-съветската война. „Ясновелможна Полша – последното куче на Антантата!“ „Полските панове се стремят да задушат работническо-селска Русия! Смърт на ясновелможните панове!“

И в бъдеще Полша, като непосредствен западен съсед на Съветска Русия, фактически играе ролята на бариера за проникването на болшевизма в Европа. Това допълнително засилва конфликтните ситуации във взаимоотношенията им. И в секретните постановления на Централния комитет, както и във вестникарската пропаганда, прословутите «полски агенти» неизменно присъстват като първоизточник на всяко зло.

Например едно от ключовите постановления от 22 януари 1933 г. на Съвета на народните комисари и Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), което има ключова роля при организирането на Гладомора от 1933 г., (с изискване «да се забрани с всички възможни средства масовото придвижване на селячеството от Украйна и Северен Кавказ към градовете») започва с тези думи: «Централният комитет и Правителството разполагат с доказателства, че масовото напускане на населените места от страна на селяните е било организирано от врагове на съветското правителство, контрареволюционери и полски агенти…»

Поляците винаги и във всичко са виновни. Полската комунистическа партия е обявена за бърлога на шпиони и диверсанти, които са проникнали в Коминтерна с цел да го разложат отвътре. Това, че ръководството на Полската комунистическа партия, намиращо се в Москва, е напълно унищожено през 37-38 г., напълно съответства на общата коминтерновска традиция, но официалното разпускане на «вредителската» полска компартия е напълно необикновено явление. Полската социалистическа партия е обявена за «социал-фашистка». Поляците, които в началото на 20-те години по различни причини са избягали от Полша в Съветския съюз, автоматично се прехвърлят в категорията внедрени шпиони в СССР.

И не на последно място през лятото на 1937 г. започва печално известната «Полска операция». Решенията за арестите и разстрелите дори не са взети от «тройки» (Тройка на НКВД – органи за извънсъдебна репресия, които са съставени от трима души – началник и секретар на съответното учреждение на НКВД, плюс прокурор), а от «двойки», които са съставени от областните или републиканските началници на НКВД и съответния прокурор. По «полската» заповед № 00485 са арестувани общо 143 810 души. В редица случаи списъците на обречените хора са съставени с помощта на телефонния указател, от който избират «полско звучащи» имена. В резултат 111 091 души са осъдени на разстрел. Сто и единадесет хиляди екзекутирани. Всеки шести поляк живеещ в СССР.

– Могат ли длъжностни лица като Медински да дават оценки на пакта Молотов-Рибентроп и може ли това да се счита за мнение, което изразява позицията на руските власти?

– Според мен нито историците, нито чиновниците може да ги обвиняваме в някакво прегрешение. Съвременна Русия е правоприемник на СССР. А това означава, че политическата, правната и моралната оценка на събитията от 1939 г. трябва да бъдат дадена от най-висшите органи на държавната власт. Всъщност това вече беше направено: на 24 декември 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР утвърждава постановление № 979 «За политическата и правна оценка на съветско-германския Договор за ненападение». Ако настоящото руско ръководство смята, че в интерес на руския народ това постановление е нужно да бъде отменено/променено – ​​тогава нека действат! Но нека го направят като цивилизовани хора: да се свика Държавната дума, да се внесе проект за нов указ и юридическият акт да се оформи, включвайки в него, че споразумението между Германия и СССР ни харесва, че политически и морално одобряваме сделката между нацистите и комунистите, че се гордеем с управляващите ни предшественици и можем да повторим подобна спогодба. Затова проявете смелост, напишете го на хартия и гласувайте. Желателно е поименно, така че потомците ни да знаят лично онези, които са гласували за това.

Източник – www.newizv.ru

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.