Подценява ли Западът руските специални служби?

Интервю на Atlantico.fr с Ален Родие – офицер от запаса от френските разузнавателни служби, заместник-директор във Френския център за изследвания на разузнаването, експерт по ислямски тероризъм и организираната престъпност.

Atlantico: – Ако се вярва на публикация на Business Insider (Бизнес инсайдър), щатът на руското разузнаване наброява между 750 000 и 940 000 човека срещу само 16 000 души в британското разузнаване. Доколко реални са публикуваните цифри? Може ли да се направи сравнение между кадровия състав на руските спецслужби с американските и френските им колеги?

Ален Родие: – Към представените в статията на Business Insider цифри е нужно да се подходи с голямо внимание. Струва ми се, че те са доста преувеличени.

По сведения (макар и не най-нови) на Асоциацията на ветераните от специалните служби към националната отбрана, ФСБ (Федерална служба за сигурност) наброява 30 000 сътрудника, СВР (Служба за външно разузнаване) 13 000 човека, в ГРУ (Главно разузнавателно управление) 10 000 човека. Това прави общо 53 000 човека. Дори към изчислението да се прибави щата на други служби, ние все още ще бъдем много далеч от цифрите посочени в тази статия.

Руски спецназ

Сили за специални операции към Главно разузнавателно управление, Русия.

Целта на публикацията се състои в това да се излее поредната порция кал върху Русия, да се покаже, че „злият“ Кремъл действа само с помощта на тайните служби, на които се приписват най-тежките престъпления. Що се отнася до някои подробности, предлагам ви да се запознаете с моята книга „Пространен поглед върху руския шпионаж„, която излезе през 2017 г. от издателство UPPR. В нея разглеждам редица гръмки произшествия.

Щатът на руските спецслужби наистина е значителен, но в него се включват звена (примерно Гранични войски влизат в състава на ФСБ), които в другите страни се подчиняват на други ведомства. Голяма част от подразделенията на прочутия спецназ са зачислени към ГРУ – в други страни те биха били под ръководството на служби за специални операции. Много от задачите, с които в САЩ се занимава ФБР (Федерално бюро за разследване), в Русия се провеждат в изпълнение от ФСБ.

Ето защо не бих искал да говоря за цифри, които, освен това, е изключително трудно да се проверят, тъй като в Русия те се явяват държавна тайна и не подлежат на разкриване. Същото се отнася и до бюджетите.

Единственото, което може да сравним е, че през 2018 г. САЩ планират военен бюджет (към него не влизат всички специални служби) в размер на $700 млрд., докато в Русия е определен бюджет от $70 млрд. Най-вероятно подобно съотношение 1:10 имаме и в областта на разузнаването.

Atlantico: – Как се съотнася щатът на специалните служби спрямо тяхната ефективност? Как бихте оценили реалната „ударна сила“ на руските спецслужби?

Ален Родие: – Големият числен състав изобщо не е гаранция за ефективна работа. Мога да ви дам пример с малки, но пък изключително ефективни спецслужби, например, израелските и много по-малко известните швейцарски служби. Но дали някой в нещо се съмнява в Швейцария? Струва ми се, че ефективността на спецслужбите се определя от разпорежданията и широтата на инициативите, които произлизат от субекта на властта.

По-простичко казано, не мисля че 17-те американски специални служби с техните 100 000 служители са в състояние да реализират особено ефективна дейност, тъй като отношенията им с администрацията на Тръмп се уреждат, меко казано, по не най-добрия начин. Те нямат време за разузнавателни дейности, понеже главното им направление е вътрешнополитическата борба. Все пак едва ли сме в положение да ги наставляваме понеже същата ситуация се случва във Франция през 60-те години на XX век.

Същевременно Владимир Путин (няколко офицера от френското разузнаване пресичат пътищата си с него в последните години на СССР, руският (тогава) разузнавач произвежда много силно впечатление на френските агенти с неговата сериозност и професионализъм), като бивш агент на КГБ се ориентира прекрасно във всякаква ситуация и долавя ясно тенденциите, тъй като притежава дългосрочна геополитическа визия. Ето защо той използва специалните служби в максимална степен и нещо, което е не по-малко важно – той се вслушва в тяхното мнение. Путин не може да забрави, че на бившето КГБ им е известно (почти) всичко за Запада.

В миналото Франция играеше ролята на своего рода „училищен двор“ за офицерите от КГБ (и ГРУ), които разпускаха у нас преди да бъдат прехвърлени в по-„сериозни“ страни. Въпреки всичко съветските власти се отнасяха към докладите на КГБ (и ГРУ) без необходимото внимание, разглеждайки ги през призмата на марксизма-ленинизма.

Роналд Рейгън

Роналд Рейгън

Ако трябва да бъда честен, трябва да призная, че руснаците допуснаха ужасна грешка: повярваха в измамата със „звездните войни“ на Роналд Рейгън (Бел.ред. Т.нар. Инициатива за стратегическа отбрана. Идеята е да се разработи мащабна система за противоракетна отбрана с елементи на космическо базиране за прихващане на съветски ракети по времето на Студената война. Програмата изглежда толкова невероятна, че средствата за масова информация я кръщават „Звездни войни“, по името на известната фантастична космическа сага Междузвездни войни на режисьора Джордж Лукас.), което може да се сравни само с операция Фортитюд по време на Втората световна война (немците са убедени, че десантът ще бъде осъществен в Па дьо Кале, а не в Нормандия). Точно заради тази дезинформация руснаците се впуснаха в надпреварата във въоръжаването, което подкопа финансите на СССР.

Както и да е, не си струва да бъдем прекалено ревностни, защото, ако се вярва на англосаксонците руските спецслужби (следователно и отдаващият им разпореждания Путин) стоят зад взимането на Крим (истина), въстанието в Източна Украйна (истина), избирането на Тръмп (и истина, и лъжа, тъй като Кремъл не желаеше враждебно настроената към Русия Хилъри Клинтън да се озове в Белия дом, поради тази причина Кремъл би бил удовлетворен от всеки друг кандидат), Брекзит (може би, но той в не по-малка степен е угоден и на САЩ…), референдумът в Каталуния (това си е трудно за вярване, дори и в Мадрид), намесата в работата на предизборния щаб на Макрон (ако искаш да покажеш значимостта си, тогава кажи, че от теб се интересуват руските специални служби!) и т.н. Тоест, ако нещо не върви, виновен е Путин!

Всъщност няма нищо странно в това, че президентът Путин и цялата му администрация, включително специалните служби, защитават интересите на Русия, а не великите идеи на хуманизма. Американците правеха същото под прикритието на цивилизационни разсъждения.
Във всеки случай на англосаксонците им е много удобно да маркират страшния враг: руската мечка.

Що се отнася до Европа, тя изглежда донякъде дезорганизирана, тъй като не за първа година Брюксел защитава не своите интереси, а идеи, макар и велики и правилни в морален смисъл. Само че историята неведнъж е демонстрирала, че външната политика няма нищо общо със защитата на морала и трябва да се основава на разбираеми и ясно дефинирани интереси.

Atlantico: – До каква степен на западните специални служби им е необходимо „преосмисляне“ на фона на заплахата от възобновяване на студената война?

Ален Родие: Във Франция сега е на мода връщането към политиката на голизма. Само че у нас забравят, че по това време, с изключение на икономическия ръст, не всичко беше идеално. Във всеки случай генералът (дьо Гол) поддържаше идеята Франция да бъде независима (ударна) сила, която да лавира между САЩ и СССР, но поставяйки на първо място висшите интереси на Родината (той ценеше много тази концепция).

Това допускаше и малки (или пък все пак големи) сделки със съвестта. Страхувам се, че ще разочаровам тези, които гледат с носталгия към този период, но дьо Гол не е хранел особено отношение към официалните разузнавателни служби.

Що се отнася до вашия въпрос, трябва да се разбере, че в нашия речник не присъства термина „приятелски“ спецслужби. Съществуват само „чуждестранни“ специални служби, с които ние понякога си сътрудничим в борбата срещу общата заплаха, като тероризма и организираната престъпност.

Въпреки това е възможно да се сблъскаме с тях по въпроси от различно естество – преди всичко икономически. Между другото, точно заради това създаването на единно европейско разузнаване така и ще си остане илюзия, докато не стане факт централизирана политически Европа, което в близко бъдеще не се очаква.

Ето защо е нужно да държим под наблюдение руските специални служби, както и на всички останали страни. Това е основата на класическото контраразузнаване. Казано по-просто, не трябва да се доверявате на никого. Това, разбира се, е тъжно, само че ние живеем в свят на хищници, а не на плюшени мечета.

Източник- www.inosmi.ru

No Responses

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.