Подвигът на летеца Михаил Девятаев

Биография

Роден е на 8 юли 1917 г. в село Торбеево (понастоящем градче в република Мордовия, Руска федерация) в семейство на селянин. По етнос мордвин. Член на КПСС (бел.ред. Комунистическа партия на Съветския съюз) от 1959 г. Тринадесето дете в семейството.

Към началото на войната са останали живи шест братя и една сестра. Всички участват в Отечествената война- четирима от братята загиват на фронта, останалите преждевременно си отиват поради тежки ранявания.

Когато навършва 2 години, баща му умира от тиф. През 1933 г. завършва 7-ми клас и заминава за Казан с намерението да постъпи в авиационен техникум. Поради недоразумение с документите му се налага да учи в Казанския речен техникум, който завършва през 1938 г. Едновременно с това се обучава в казанския аероклуб.

През 1938 г. е призован в Червената армия от Свердловския районен военен комисариат, Татарска автономна социалистическа република. През 1940 г. завършва Чкаловското военноавиационно училище ‘’Климент Ворошилов‘’. Изпратен е да служи в град Торжок. По-късно е прехвърлен в град Могильов в 237-ми изтребителен авиационен полк (Западен специален военен окръг). Участник е във Великата Отечествена война от 22 юни 1941 г.

Войната

Още на втория ден младши пилотът М. П. Девятаев със своя И-16 участва във въздушен бой. Бойната си сметка открива на 24 юни, след като сваля пикиращ бомбардировач Ju-88 в района на Минск. Скоро отличилите се в боевете са изпратени от Могильов в Москва, а самият Девятаев е награден с орден “Червено знаме“.

В един от въздушните боеве в района на Тула в двойка с Яков Шнейер сваля Ju-88, но и неговият Як-1 получава повреда. Девятаев извършва принудително приземяване и се озовава в болницата. Недоизлекувал се, той побягва към фронта в своя полк, който по това време се базира вече западно от Воронеж.

На 23 септември 1941 г. при завръщане от задача (нужно е да предаде важна пратка в щаба на обкръжените войски от Югозападния фронт) Девятаев е атакуван от месершмити. Успява да свали един от тях , но и самият той е ранен в левия крак. Приземява се в разположението на съветските войски, след което е изпратен в болница. По това време в сметката му са записани 180 бойни полета, в 35 въздушни битки сваля 9 самолета.

Свързочна и санитарна авиация

След престоя в болницата медицинска комисия го разпределя да служи в тихоходна авиация, където командва звено свързочни самолети У-2 и извършва 280 полета.

От септември 1943 г. служи в 1001-ви отделен санитарен полк, където осъществява 80 бойни полета. Задачата му е приземяване на летателни площадки на предната линия, откъдето евакуира 120 ранени бойци, доставя 600 литра кръв и 1 500 кг. медикаменти и други товари.

След среща с Александър Покришкин (бел.ред. Един от най-титулуваните летци-асове на Втората световна война, три пъти Герой на Съветския съюз) през май 1944 г. той отново става летец-изтребител.

Вечерта на 13 юли 1944 г. Девятаев излита в състав от група изтребители Р-39 (бел.ред. Аерокобра- американски изтребител от периода на ВСВ. По ленд-лиза в СССР са доставени 4 952 самолета. От съветските асове с аерокобрата воюват А. Покришкин, Ахмет-Хан Султан, Г. Речкалов, Н. Гулаев, В. Фадеев, П. Кутахов) под командването на майор Бобров, за да отразят вражеско авиационно нападение.

Във въздушен бой в района на Лвов Девятаев е ранен в десния крак, а самолетът му е подпален. В последния момент успява да напусне падащата машина катапултирайки с парашут. С тежки изгаряния той е заловен в плен.

Плен

Последвали разпит след разпит. След това с транспортен самолет е транспортиран в разузнавателния отдел на Абвера (бел.ред. Военното разузнаване и контраразузнаване) във Варшава. За немците това е било голям успех – да заловят в плен летец от дивизията на самия Покришкин, но след като не успяват да се сдобият с никакви ценни сведения от Девятаев, те го изпращат в Лодзинския лагер за военнопленници (бел.ред. В Полша).

Впоследствие е преведен в лагера Кьонигсберг – вишки с картечници, ровове, бодлива тел, ток с високо напрежение, часови с кучета. В този лагер заедно с група свои съотечественици Девятаев започва да подготвя бягство. През нощите с подръчни средства – лъжици и паници – копаели тунел, пръстта пренасяли с ламаринени листове и я разхвърляли под пода на бараката (бараките били разположени на дървени трупи).

Но когато до свободата оставали няколко метра, тунелът е открит от охраната. След предателски донос организаторите на бягството са заловени. Започват разпити и мъчения, а след това са осъдени на смърт. В деня, когато Девятаев е осъден на разстрел, майка му получава известие: ‘’Вашият син, старши лейтенант Девятаев е изчезнал безследно’’. По това време на фронта вече са загинали четирима от неговите братя.

Девятаев заедно с останалите осъдени на смърт са изпратени в Германия в лагера на смъртта Заксенхаузен (на 36 км. от Берлин), където е трябвало да бъде изпълнена присъдата. Есесовците определяли лагера за образцов- бесилки, стаи за мъчения, бързодействащ газ, мигновено убиващи отрови. В пещите на крематориума са изгорени 100 000 души.

Фабриката на смъртта е под непосредствения контрол на ръководителя на СС Хайнрих Химлер. На Девятаев , обаче, му провървява: бръснар-концлагерист от санитарната барака заменя документите му на затворник-смъртник с документите на Степан Григориевич Никитенко- учител от Киев, който е убит от есесовците (№ 104533).

Така той успява да остане жив, а в списъка на изгорените в пещите на крематориума от 5.12.1944 г. се числи и Михаил Девятяев. По-късно с помощта на нелегалите от лагера е преведен от наказателна барака в обикновена. Девятаев прекарва половин месец в “Заксенхаузен“ под името на учителя Никитенко, където изпълнява най-тежката работа в условията на непоносим глад и изтезания.

Ракетният център на Третия райх

Във връзка с отстъплението на немската армия в края на октомври 1944 г. Девятаев-Никитенко и група от 1 500 затворника са изпратени в лагер на остров Узедом, където се намира секретният полигон Пенемюнде, на който са се извършвали изпитания на ракетно оръжие.

Наричали са го Острова на Дявола – най-секретното място в Германия. Ето защо за затворниците от концлагера е имало само един изход – през крематориума. Тук са се изпитвали ракетните снаряди V-1(Фау-1) и V-2 (Фау-2) на Вернер фон Браун. Освен това на острова са базирани най-новите модели немски самолети.

През януари 1945 г., когато фронтът се проближава до Висла, Девятаев заедно със затворниците Иван Кривоногов, Владимир Соколов, Владимир Немченко, Фьодор Адамов, Иван Олейников, Михаил Емецов, Пьотър Кутергин, Николай Урбанович и Дмитрий Сердюков започват да подготвят план за бягство. Разработеният план предвиждал открадването на самолет от летището, намиращо се до лагера.

Често изпитанията на ракетите V-2 завършвали с аварии и ракетите падали около разположените самолети на летището. Заривайки снарядните ями на летището, Девятаев незабележимо изучавал кабината на немските самолети. От повредените самолети, разположени около летището, те сваляли навигационните прибори. След това в лагера превеждали надписите и старателно изучавали приборите. На всички участници в бягството Девятаев разпределя задължения свързани с управлението на самолета.

Бягството

Бягството е определено за 8 февруари 1945 г. Отивайки на работа към летището, затворниците избират подходящ момент и убиват конвоиращия. За да не заподозрат нищо немците, един от затворниците се преоблича с дрехите на конвоиращия и по такъв начин успяват да проникнат до стоянките на самолетите. Когато немските техници отиват да обядват, групата на Девятаев се насочва към бомбардировач Не-111Н- 22.

Самолетът, с който избягва Девятаев

Самолетът, с който избягва Девятаев

Девятаев пуска двигателите и започва да рулира за старт. За да не видят немците раираните му арестантски дрехи се съблича гол. Девятаев започва да набира скорост, но самолетът дълго не можел да излети (по-късно ще се установи, че задкрилките не били спуснати). Немците вдигнали тревога, а самолетът все не можел да излети. Наложило се два пъти да подхожда на полосата за излитане. С помощта на другарите си Девятаев с всичка сила издърпва щурвала към себе си. Едва в края на полосата “Хайнкелът“ се отлепва от земята и на малка височина се понася над морето.

Немски изтребители са вдигнати във въздуха в преследване на бегълците, но не успяват да ги открият (бел.ред. Съществува теория, че немският въздушен ас Гюнтер Хоб се връщал от бойна задача в авиобазата по това време, когато в радиоефира е отдадена заповед до всички въздушни съдове над Балтийско море да свалят избягалия „Хайнкел“. Немският летец умишлено не изпълнява поставената задача и не унищожава самотния самолет. През 1943 г. Михаил Девятаев води невероятно сложен въздушен бой именно с този летец. Тогава Девятаев сваля самолета на новобранеца Хоб, който катапултира, но руснакът не го доунищожава, запазвайки му живота. През 2002 г. на летището в Пенемюнде двамата летци се срещат, 57 години след войната).

Девятаев летял ориентирайки се по слънцето. В района на линията на фронта, самолетът е обстрелян от руски зенитчици и е повреден. Наложило се принудително кацане, като „Хайнкелът“ извършва кацане по корем южно от село Голин, в разположението на артилерийски части към 61-ва армия.

Особистите (бел.ред. Офицер от военното контраразузнаване) не повярвали, че концлагеристите са успели да отмъкнат самолет. Бегълците са подложени на сурова проверка във филтрационния лагер на НКВД в град Невел, Псковска област – една дълга и унизителна проверка.

Девятаев предоставя стратегически важни сведения за засекретения Узедом, където се е произвеждало и изпитвало ракетното оръжие на фашисткия райх. След това групата е изпратена в наказателни батальони.

Реабилитацията

През ноември 1945 г. Девятаев е уволнен в запас, но клеймото на военнопленник му попречва да започне работа. Едва успява да започне работа, като хамалин в Казанското речно пристанище, а впоследствие започва работа на речната гара. Пише писма до Сталин, Маленков и Берия, но без никакъв резултат.

Положението му се изменя едва през 1957 г., когато през март е публикувана първата статия за него. Всъщност ситуацията с летеца се променя, след като за него се застъпва легендарният съветски учен и конструктор в областта на ракетната и космическата техника Сергей Корольов, както и бившият му командир, прославеният летец Александър Покришкин.

Девятаев

Михаил Девятаев

С указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 15 август 1957 г. на Михаил Петрович Девятаев е присвоено звание Герой на Съветския съюз, връчват му орден Ленин и медал “Златна звезда“ (№ 11167). Почетен гражданин е на република Мордовия, град Казан (Русия), град Волгаст (Германия), награден е с два ордена “Червено знаме“, орден “Отечествена война“ I и II степен, много медали.

На 24 ноември 2002 г. Михаил Девятаев приключва жизнения си път.

 

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.