Панцерграф Щрахвиц. Част 1

Лудвиг Дайк- списание „Нешънъл интерест“ (The National Interest)

Широките гъсеници на съветските Т-34 и гигантските КВ-1 газеха дълбокия сняг, придвижвайки се на запад към град Белгород. Беше нощта на 15 март 1943 г. Колоната съветски танкове се насочи към някакво село, където танкистите възнамеряваха да пренощуват. Селцетото изглеждаше пусто, но въпреки това съветският командир проявяваше предпазливост.

В продължение на много дни съветските бойци водеха тежки сражения с нацистите, които имаха за цел да си възвърнат Харков от руснаците. T-34 изстреля няколко запалителни снаряди подпалвайки няколко селски къщурки. Не се забеляза никакво движение и танковете се насочиха към селото. Командирът спря танка си, без да подозира, че немски Тигър, скрит в близката плевня, го е взел на пряк прицел. От плевнята проблясна пламък и 88-милиметровия немски снаряд уцели командирския танк. Изведнъж  цялото село светна като коледна елха от изстрелите на умело маскираните германски танкове. Съветските танкове един след друг избухваха в пламъци. Паника обзе руските танкисти, тъй като разпознаха почерка на немския командир Хиацинт Граф Щрахвиц, познат с прозвището „Панцерграф“, чиито подвизи на руския фронт го превръщат в една от легендите на Втората световна война.

Биография

Щрахвиц е роден на 30 юли 1893 г. в замъка Гросщайн. Майка му е графиня Александрина Матюшка, която кръщава детето си с името Хиацинт Граф Щрахвиц фон Грос-Цаухе – Каминец. Според стара родова традиция първородното дете от мъжки пол винаги се кръщава в чест на свещеника-доминиканец от 13-ти век Свети Хиацинт. Семейството на Щрахвиц е от древен и благороден род, което живее в Горна Силезия. От стари времена Щрахвиц са известни с това, че са съюзници на династията Хоенцолерн, към която принадлежат курфюрстите на Бранденбург, пруските крале и германският император.

Младият Щрахвиц израства и е възпитан в селскостопанското и горското имение на семейството си, което е сред най-богатите земевладелци в Силезия. Щрахвиц учи в държавното начално училище, а след това и в гимназията в град Ополе (бел.ред. до 1945 г. град Опелн). След това постъпва в Кралската пруска младежка кадетска школа във Валщат, след което е прехвърлен в прославеното Централно кадетско училище, разположено в берлинския район Лихтерфелд. Щрахвиц се справя отлично с образованието си, бил е отличен спортист, фехтовчик и ездач.

През 1912 г. Щрахвиц постъпва на служба в елитния гвардейски Имперски потсдамски кавалерийски полк. Още преди края на годината, благодарение на отличните си умения за езда, той е изпратен да учи в престижното кавалерийско училище в Хановер, където получава офицерско звание. Лейтенант Щрахвиц е назначен за ръководител на спортната подготовка на олимпийския отбор и заедно със своите другари започва да се подготвя активно за Олимпийските игри през 1916 г. Но те така и не успяват да участват в тях, тъй като през 1914 г. започва Първата световна война.

Щрахвиц

Голямата война

Както военните, така и цивилните граждани из цяла Европа, били въодушевени вярвайки, че това ще бъде кратка и славна война. Хората навсякъде се стараели да стиснат ръката на Щрахвиц, канейки го любезно на халба бира с печени наденички. Лейтенант Щрахвиц сменя своята бяла хусарска униформа със сив полеви мундир и заминава да воюва начело на своя ескадрон. Скоро храбрите хусари потънали в облаците прах, вдигнати от хилядите талиги и каруци натоварени с пехота, боеприпаси и продоволствие.

Полкът на Щрахвиц влиза в състава на Първа гвардейска кавалерийска дивизия, част от 2-ра армия, с командир генерал-полковник Карл фон Бюлов. Фон Бюлов настъпва през територията на Белгия в посока река Марна. Със смелите си разузнавателните рейдове Щрахвиц прави силно впечатление, както на подчинените си, така и на командирите си. Уважението към Щрахвиц е било на такава висота, че дори неговите командири се обръщали към него с „господин граф“, както самият Щрахвиц е предпочитал. Заради смелостта и безстрашието си войниците започват да наричат Щрахвиц „Последният конник“. Скоро той е награден с Железен кръст 2-ри клас и е представен за награждаване с Железен кръст 1-ви клас.

Разузнавателно-диверсионен отряд

В края на август немската армия вече е достигнала североизточната част на Франция, а Щрахвиц доброволно се заема със задачата да оглави разузнавателен рейд в дълбочина в посока Париж. В една ранна утрин той и 16 доброволци се отправят на рискованото начинание. Разузнавателният отряд старателно избягва населените места, като предимно се придвижва по горските местности. Въпреки предохранителните мерки скоро се натъкват на френската кавалерия. Със сабя в ръката си Щрахвиц разпръсква френските войници и освобождава няколко немски военнопленници.

В средата на деня пътят им отново е блокиран от вражески части. Този път пред тях се намира голям полеви лагер на британците. Хусарите на Щрахвиц изскачат светкавично от близката гора препускайки бясно в атака срещу смаяните английски войници. Куршумите свистят след тях, но немската кавалерия успява да се промъкне до другата страна на лагера толкова бързо, колкото и се появява. След това Щрахвиц сполучва да се обедини с други два германски разузнавателни отряди и на следващата сутрин достига до град Мелюн.

Щрахвиц се опитва да взриви железопътната линия, но неуспешно, тъй като немският разузнавателен отряд е забелязан от френски войници. Уплашени от изстрелите конете се пръсват във всички посоки. Останали без коне и  преследвани от французите и англичаните, отрядът на Щрахвиц става все по-малоброен. Въпреки задълбочаващите се трудности, Щрахвиц успява да взриви железопътен възел и сигнализация близо до град Фонтенбло, което предизвика паника в близкия Париж.

Тъй като пътят им за отстъпление е блокиран от французите, Щрахвиц повежда хората си на юг, с надеждата да намери слабо защитена пролука във френската фронтова линия. Немският отряд се придвижва под проливен дъжд и дълбока кал, спят под открито небе или ако късметът им се усмихне, в изоставени плевни. Малкият отряд на Щрахвиц се крие в продължение на няколко седмици.

Придвижвайки се Щрахвиц успява да се измъкне от френско подразделение, след като подчиненият му отряд се укрива на върха на горист хълм. За нещастие, по време на бягството куршум ранява тежко старши лейтенант Щрахвиц.

Опитвайки да се слеят с обстановката графът предлага златна монета на фермер в замяна на цивилни дрехи. След като фермерът им предоставя каруца и кон, Щрахвиц му дава цялата кесия със злато. Каруцата е използвана за транспортиране на ранения лейтенант, но немците са принудени да изоставят както нея, така и коня, след като се натъкват на френско бойно охранение. Измъчени и изтощени немците се опитват да се скрият в гората, но в крайна сметка са заловени от числено превъзхождащите ги колониални френски войници от Сенегал.

Сенегалски войници от френската армия. 18 юни 1916 г.

Сенегалски войници от френската армия. 18 юни 1916 г.

В плен

Пленяването на Щрахвиц през октомври 1914 г. е началото на продължителни страдания и трудности за немския офицер. Тъй като в момента на арестуването им германците са в цивилни дрехи, французите ги сметнали за шпиони и диверсанти. На два пъти Щрахвиц и неговите хора вече си представяли как ще бъдат осъдени на разстрел, но всичко приключва с пет години затвор.

Изтърпявайки наказанието си в Авиньон, Щрахвиц е подложен на изтезания и унижения. Едва след като получава статут на военнопленник, Щрахвиц е прехвърлен в затвор за германски офицери във Форт Бояр. Там той се опитва да избяга прокопавайки тунел, но е заловен. За наказание е окован във вериги и преместен в трюма на френски кораб, който има за задача да неутрализира нападения на подводници.

Щрахвиц е напълно изнемощял след като се завръща в крепостта. Възстановявайки до известна степен силите си, той без отлагане се присъединява към плановете на старши лейтенант фон Лосов в пореден опит да избяга от затвора. Двамата успяват да се изкачат на крепостната стена, да елиминират охраната и да скочат откъм външната страна. Щрахвиц пада в бодливата тел и си наранява крака, но всички услилия все пак си заслужават – те са свободни.

През деня Щрахвиц и фон Лосов се криели в гората. Придвижвали са се само през нощта, заобикаляйки отдалеч населените места. Две седмици по-късно успяват да стигнат района на Монблан близо до швейцарската граница. За нещастие, раната на Щрахвиц се инфектира и започва да гнои. Катерейки се по една скала, той се подхлъзва, пада, вследствие на което получава още няколко трвами. Двамата бегълци се принуждават да търсят подслон в дървена хижа недалеч от мястото, където пада Щрахвиц. Графът моли безуспешно фон Лосов да го остави в хижата и да продължи, тъй като границата с Швейцария е съвсем наблизо. Немските офицери са открити от местни жители и са арестувани от френската жандармерия.

Щрахвиц е изпратен в затвора за офицери в Каркасон, в югозападната част на Франция. Едва съвземайки се от раните си, Щрахвиц се залавя с подготовката на поредното си бягство. Със саморъчно направено подобие на пила той започва да изпилва решетката на килията си. Щрахвиц е забелязан от съседна килия, чийто обитател го издава на французите, които светкавично го вкарват в карцера.

Не напълно излекуваната рана отново загноява, но за него това е дългоочакваното спасение, защото швейцарският лекар, който инспектира затвора, поисква от френските власти немският офицер да бъде предаден на Червения кръст. Щрахвиц е изпратен в болница в Женева. След като отчасти се възстановява, Щрахвиц започва да се преструва, че си е загубил ума вследствие на преживените травми от войната и по този начин избягва връщането си във френски затвор. Бъдещият танков ас е изпратен в клиника в швейцарския град Херизау, което едва не го довежда до самоубийство, след като се убеждава колко тежка е съдбата на душевноболните пациенти. Когато на 11 ноември 1918 г. е подписано Компиенското примирие за прекратяване на бойните действия в Първата световна война, Щрахвиц е освободен.

Подписването на Компиенското примирие.

Подписването на Компиенското примирие.

Император Вилхелм II е принуден да се откаже от престола си, а Германия навлиза в граждански междуособици. Неукрепналата още Ваймарска република е заплашена от революционери-комунисти. След като се завръща в Берлин, Щрахвиц се присъединява към верните на правителството войски. В продължение на няколко седмици той участва в бойните действия, които продължават до януари 1919 г.

Силезия

Почти две столетия Силезия е част от Прусия. Преди това регионът е управляван от австрийските Хабсбурги, а още преди това от Бохемското кралство. Въпреки това по-голямата част от Средновековна Горна Силезия е част от Полското кралство. След като Полша възстановява независимостта си след Първата световна война, поляците отново обръщат погледа си към Силезия. Малките френски, английски и италиански гарнизони имали за задача да поддържат мира между немците и поляците. Като цяло съблюдавали неутралитет, с изключение на французите, които взимат страната на поляците. В това време на хаос и анархия Щрахвиц встъпва в редиците на незаконно опълчение, като същевременно управлява и семейното си имение. През юли се жени за Александрине – Алде (Alexandrine Freiin Surma-Jeltsch), която след девет месеца му ражда син.

Плебисцит и въстание

През март 1921 г. в Горна Силезия е проведен плебисцит, а населението гласува да остане в състава на Германия. Недоволни от резултата войнствените поляци, оглавявани от Войцех Корфанти, вдигат Третото силезийско въстание. Започват сражения между немски и полски въоръжени формирования. В имението си в Гросщайн Щрахвиц е събуден от изстрели и от виковете на хора, които бягат от поляците. Щрахвиц отвежда цялото си семейство, включително и бременната си съпруга на безопасно място, а след това бърза да се завърне, за да се включи в борбата на съотечествениците си.

Поляците превъзхождали числено немците, но последните притежавали значителен боен опит, а и са подкрепени от военизираната организация „Фрайкорпс“. Оглавявайки контраатаката, Щрахвиц изтласква от родовия си замък осем полски роти. Пикът на бойните действия е на 21 май 1921 г., когато се състои знаменитата битка при Анаберг.

Основната част от германските войски преминават в настъпление срещу поляците, които защитават едноименната височина край селцето Анаберг. От своя страна, Щрахвиц начело на друг отряд се промъква откъм тила на поляците. След кратка, но жестока битка, той принуждава полските защитници на височината да капитулират. В хода на следващите битки Щрахвиц успява да плени артилерийска батарея, с която започва обстрел над отстъпващите поляци.

Конфликтът е решен през 1922 г., когато Германия получава две трети от Горна Силезия на запад, а останалата една трета в източната част, в която са съсредоточени промишлените мощности на провинцията, преминава под властта на Полша. Щрахвиц е награден със силезийския Орден на Орела 2-ри и 1-ви клас.

Очаквайте Част 2;

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.