Панцерграф Щрахвиц. Част 2

Част 1

ЛУДВИГ ДАЙК – СПИСАНИЕ „НЕШЪНЪЛ ИНТЕРЕСТ“ (THE NATIONAL INTEREST)

В междувоенните години Щрахвиц се мести заедно със семейството си в имението Алтзидел. Започва самостоятелно да се образова в областта на горското стопанство и съвременните методи на земеделие. През 1931 г. Щрахвиц става член на нацистката партия, вярвайки, че това ще е от полза за родната му Силезия. Две години по-късно постъпва във Вафен-СС, които с радост допускали в редиците си аристократи. Въпреки това Щрахвиц никога не е служил в СС и остава офицер от резерва под командването на новосъздадения Вермахт. През 1936 г. му присвояват звание капитан от кавалерията от запаса.

Когато на 1 септември 1939 г. Хитлер напада Полша, Щрахвиц е назначен на длъжност офицер по снабдяване във 2-ри танков полк към 1-ва танкова дивизия. Въпреки че е тиловак, той все пак участва в бойните действия и дори е награден с Железен кръст 2-ра степен. Графът се съгласява в неговия замък Гросщайн да бъде разположена военна болница. В средата на октомври заминава за Алтзидел, но към края на годината се завръща в дивизията си.

Във Франция

По време на шестседмичните сражения във Франция през пролетта на 1940 г. 1-ва танкова дивизия оглавява настъплението на 19-ти танков корпус на Гудериан през Ардените към крайбрежието на Ламанша. В самото начало на офанзивата млад офицер запитва Щрахвиц, дали ненавижда французите след неговите перипетии през Първата световна война. Въпреки мрачните спомени Щрахвиц отговоря, че не изпитва никаква омраза и се отнася с уважение към французите като към войници, които непосредствено след поражението във войната са престанали да бъдат негови врагове.

Сутринта на 14 май френската авиация нанася удар по немската переправа (Бел.ред. Преодоляване на водни прегради – реки, езера, канали, заливи, проливи, водохранилища или инженерно съоръжение, което позволява да се осъществи преход на другия бряг на водна преграда) на река Маас. В този момент Щрахвиц командва прехвърлянето на техниката и войските и своевременно нарежда на хората да се укрият.

Части на 1-ва танкова дивизия заедно с френски военнопленници се прехвърлят през река Маас. 15 май 1940 г.

Части на 1-ва танкова дивизия заедно с френски военнопленници се прехвърлят през река Маас. 15 май 1940 г.

След като германците пробиват отбраната при река Маас, Щрахвиц се отправя на разузнаване с личния си атвомобил придружаван от шофьора си. Навлизайки на 30 километра навътре във френска територия, те стигат до френска военна част. Немецът слиза от автомобила, спокойно пали цигара и на прекрасен френски настоява за капитулацията на гарнизона. Щрахвиц заявява на френския капитан, че основните сили на неговата танкова дивизия са буквално на няколко минути разстояние. Уловката проработва и 600 френски войници се предават. Щрахвиц натоварва френските военнопленници на собствените им камиони, след което се отправят към основните части на 1-ва танкова дивизия.

Щрахвиц в автомобила си дава наставления на подчинените си. Източният фронт.

Щрахвиц в автомобила си дава наставления на подчинените си. Източният фронт.

Научавайки за този подвиг, командирът на 1-ва танкова дивизия, генерал Фридрих Кирхнер възкликва: „Този Щрахвиц е истински дявол”. Графът е повишен в звание майор, а през юни получава Железен кръст 1-ва степен.

Скоро новоповишеният офицер отново е изпратен на разузнаване. Щрахвиц дотолкова се приближава до противниковите части, че е имал възможността да наблюдава как британските експедиционни войски се натоварват на корабите в Дюнкерк. Той е смаян от заповедта на Хитлер, който спира танковете, отдавайки предпочитание на въздушните удари. 2-ри танков полк, в който служи Щрахвиц, е прехвърлен в Източна Прусия и е предаден на подчинение на 16-та танкова дивизия под командването на генерал-майор Ханс-Валентин Хубе.

Този еднорък генерал потупал Щрахвиц по рамото и удовлетворил молбата му да заеме бойна длъжност, назначавайки го за командир на 1-ви батальон към 2-ри танков полк. За кратък период от време немският аристократ участва в нападението срещу Югославия, а след това неговата дивизия е е прехвърлена на съветската граница, за да се включи в операция „Барбароса”, която стартира на 22 юни 1941 г.

Операция „Барбароса”

16-та танкова дивизия е била разположена в първия ешелон на 1-ви танков корпус командван от Паул Лудвиг Евалд фон Клайст. Танковият корпус имал за задача овладяването на столицата на Украйна Киев. На 26 юни Клайст е успял да се вклини на 120 километра дълбочина в съветската територия, когато генерал-полковник Михаил Кирпонос (Бел.ред. Командващ Югозападния фронт) внезапно преминава в решително контранастъпление.

В хълмистия терен западно от река Иква 2-ри танков полк получава задача да спре колоната съветски танкове. Сред оглушителни експлозии, летящи буци от пръст и облаци дим адютантът долага на Щрахвиц, че колоната съветска техника се състои от леки танкове Т-26. Щрахвиц погледнал през бинокъла си и видял, че откъм близката гора се приближавали още танкове. Заповядал танкова рота въоръжена с по-тежките танкове Т-IV (Panzerkampfwagen IV) да спре съветските опити да ги заобиколят от фланга. Сражението дотолкова се ожесточава, че съветската пехота започва да се катери по немските танкове. Самият Щрахвиц е ранен в ръката в сражението. Едва при залез слънце, след продължителен бой съветските танкове били отхвърлени назад, но полкът се оказва, че е отрязан от основните сили на дивизията.

Това е било първото крупно танково сражение по време на операция „Барбароса”. Германската бронетехника се оказала почти безсилна срещу новите съветски танкове T-34 и KВ-1. Немците компенсирали с превъзходство в тактиката, авиационна поддръжка от Юнкерси-87, както и използването на 88-мм зенитни оръдия, които пробивали танковата броня. В началото на юли войските на Кирпонос отстъпили към Киев.

Котелът край Уман

1-ва танкова група се устремила на юг, за да се съедини със 17-та армия с цел да затвори съветските войски в котела край град Уман, разположен на 300 километра южно от Киев. По време на последвалите бойни действия Щрахвиц отново прилага военна хитрост и заповядва на танкистите си да завъртят купола и да насочат оръдията на танковете в посока към основните немски сили, преструвайки се по този начин, че са оттеглящи се съветски танкове.

Танковата част на Щрахвиц създава истински хаос в тила на противника. Самият граф получава още две леки наранявания в главата и ръката. Поради големите загуби в неговия полк, оцелелите танкове били организационно сведени в батальон, за чийто командир е назначен Щрахвиц.

На 3 август, когато батальонът на Щрахвиц се опитва да овладее мост на река Южен Буг в района на Первомайск, командирският танк е улучен от пряко попадение на артилерийски снаряд. Радистът загива, но Щрахвиц с останалите оцелели членове на екипажа успяват да се измъкнат от горящата машина. Отвръщайки на огъня на съветската пехота, командирът на батальона се прехвърля в друг танк. Графът насочва батальона към дървен мост, който руснаците неуспешно се опитали да взривят. Немските танкове откриват огън, за да прикрият сапьорите, които се промъквали към моста. Сапьорите започват да разминират моста, а междувременно Щрахвиц с танка преминал от другата страна на моста.

Битката при Уман завършва с победа за немците. Изминали са шест седмици от началото на операция „Барбароса”, а танковете на Щрахвиц са навъртяли вече 700 километра. Украинските степи обаче изглеждали безкрайни. 16-та танкова дивизия се насочила към Черно море, където под силния натиск на немските войски на 16 август пада град Николаев. В края на август дивизията се разгръща в северно направление и южно от Кировоград е изтеглена за почивка. На 25 август Хубе награждава Щрахвиц с Рицарския кръст.

От ляво надясно: Майор Щрахвиц, полковник Рудолф Сикениус и генерал Ханс Хубе.

От ляво надясно: Майор Щрахвиц, полковник Рудолф Сикениус и генерал Ханс Хубе. Източният фронт, лятото на 1941 г.

Битката за Киев

Батальонът на Щрахвиц възобновява бойните действия в състава на групировка, която е обградила Киев от юг. На 16 септември при завоя на река Днепър, на 200 километра източно от Киев, съветските войски са обкръжени в гигантски котел. По време на това сражение танкистите на Щрахвиц пленяват съветски командир на дивизия, който е бил немец по националност. За удивление на всички Щрахвиц отказва да вземе съветския офицер в плен, докато не се предаде цялата му подопечна дивизия. На следващата сутрин 7 000 войници излизат от близката гора и се предават. Общо в Киев са пленени 663 000 съветски военнослужещи.

Щрахвиц се е стараел да се отнася човешки с военнопленниците, освен това е помогал на болните селяни, жени и деца в превзетите населени места. Често войниците му ремонтирали местните църкви, като по този начин се опитвали да вдъхнат доверие към себе си сред местното население. За съжаление, добродушното отношение на Щрахвиц и други немски офицери е зачеркнато от нацисткия терор в окупираните територии. Повечето от съветските военнопленници умират от глад или са разстреляни, което още повече усилва омразата към немците и води до ожесточена съпротива.

1-ва танкова група е преименувана в 1-ва танкова армия и в края на септември предприема офанзива срещу съветските войски от север в посока река Днепър. На 6 октомври батальонът на Щрахвиц превзема главния транспортен възел Андреевка, затваряйки по този начин последната съставна част на поредното обкръжение.

На 9 октомври температурите спадат и започва да вали сняг, значително ограничавайки видимостта. Отразявайки опитите за пробив от съветска страна, Щрахвиц е ранен още един път в главата. Съкращавайки до минимум престоя си в болницата, той още същия ден се завръща на фронта.

След успешните бойни действия на север от Азовско море, 1-ва танкова армия излиза на оперативен простор и се насочва към Ростов. Остатъците танкове от пооределия 2-ри танков полк отново са обединени под командването на Щрахвиц. В края на октомври дъждът, снегът и непроходимата кал превръщат пътищата в блата. Снабдяването на войските се затруднява, а техниката останала без гориво преустановява движението си в степта.

В района на село Успенская, където била разположена ремонтната работилница на танковия батальон на Щрахвиц, съветски бомбардировач нанася удар по лагер със съветски военнопленници. Отвратен от този акт Щрахвиц заповядва лагерът да бъде преместен далеч от фронтовата линия.

Очаквайте скоро и последната трета част.

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.