Разпадането на Османската империя през Първата световна война

Интервю с историка-изтоковед Юджийн Роган – автор на книгата „Рухването на Османската империя: Първата световна война в Близкия Изток”. Професорът в Оксфордския университет и специалист по съвременна история на Близкия Изток ще ни разкаже за Османската империя, за ключовите сражения в Първата световна война, феномена Ататюрк и интереса на Турция към османското наследство.

Корица на книга
– Г-н Роган, според вас Централните сили – германци, австрийци, османци и българи – имали ли са шанс да победят в Първата световна война?

– Мисля, че до последните дни на войната Централните сили запазват шанс да победят. Нито един от двата противостоящи военни блока не е имал представа кой всъщност ще спечели Първата световна война, докато тя не приключва през 1918 година. Според мен решаващ е фактът, че такава индустриална сила като Съединените щати се намесва, което измества стратегическия баланс в полза на Антантата. Но преди това да се случи всеки от двата воюващи блока в Първата световна война е имал основателни причини да вярва, че е в състояние да спечели или загуби войната.

– Защо османците избират страната на немците?

– В книгата си се аргументирам, че най-добрият вариант за османците е да не участват във войната. Те се страхуват от руските апетити към османската територия и особено от факта, че Русия ще се възползва от европейския конфликт за възобновяване на многовековните си исторически апетити към Константинопол и проливите между Черно море и Средиземноморието.

Това са политически решения, които са взети от султанското правителство още в началото на 1914 година. Затова между Германия и Османската империя е сключен договор за отбранителен съюз. Това, което мотивира османците е опит за защита на териториите на империята от Русия, срещу която те губят толкова много войни в близкото минало.

Те сключват договор с Германия, тъй като Великобритания и Франция вече са съюзници на Русия и е било немислимо те да влязат в отбранителен съюз с османците, за да защитават Османската империя срещу Русия. Германия е създавала впечатление за индустриално развита сила с военна мощ и неопределени интереси в Османската империя. Този факт прави Германия неизбежен избор за османците.

– Сполучлив ли е изборът им?

– Правейки този избор, османците си осигуряват съюзник, който ги снабдява със значително количество съвременно въоръжение, което им позволява да защитават успешно територията си в продължение на 4 години. Освен това те оцеляват след тази кръвопролитна война.

Преди всичко Турция полага усилия да реализира собствените си амбиции и правото на създаване на собствена национална държавност. Когато е нанесено поражение на Османската империя, резултатът не е край на турските национални амбиции, а разрив между турското национално движение начело с Мустафа Кемал и османското правителство в Константинопол. Този разрив окончателно води до падането на османците, но това се случва не заради победата на Антантата, а поради турското национално движение.

Сражавайки се срещу френската, гръцката и италианската армия в Анадола, това национално движение същевременно успява да събори османското управление и да установи Турска република под председателството на Мустафа Кемал.

Мустафа Кемал е офицерът, който оглавява Турското национално движение след поражението на Османската империя през ПСВ и удържа победа над Антантата.
Мустафа Кемал е офицерът, който оглавява Турското национално движение след поражението на Османската империя през ПСВ и удържа победа над Антантата.
– Според вас как турците успяват да съхранят независимостта си след Първата световна война?

– Това наистина е много добър въпрос. Не мога да проумея как Мустафа Кемал съумява да сплоти оцелелите османски войници в новата турска армия, която воюва успешно, докато османците  от 1911 г. (Бел.ред. Писателят включва Итало-турската война, както и Балканските войни) насам губеха постоянно. Предполагаше се, че към 1920 година те ще бъдат най-опустошената от войните страна в света.

Трудно ми е да разбера от какво е обусловен техния националистически стремеж да предизвикат още една война и в крайна сметка да я спечелят (Бел.ред. Гръцко-турската война 1919-1922 г.). Аз мисля, че всичко се свежда до нежеланието на анадолските турци да приемат поражението (Бел.ред. Поражението в Първата световна война) и да предадат територията си на гърците (Бел.ред. Съгласно Мудроското примирие от 30 октомври 1918 г. областта Измир е предадена на Гърция).

Освен това Гърция е страна, към която турците изпитват отдавнашна враждебност. Те по никакъв начин не изглеждат уплашени, тъй като винаги са възприемали Гърция като по-малка страна, която при равни други условия Турция трябва да победи. Например турците винаги са имали комплекс за малоценност и чувството, че са по-незначителна държава в сравнение с Русия, Великобритания или Франция. Мисля, че това може да си го обясним с психологически и хипотетични обяснения.

Като историк всичко, което мога да кажа е, че е удивително, че турците успяват да се възстановят след поражението си в Първата световна война и да се сплотят в името на още един конфликт, който е призван да консолидира територията на Турция и по този начин да реализират своите национални амбиции.

– Ключовата роля на феномена Ататюрк ли се дължи?

– Всички ние се опитваме да избягваме да обясняваме ключови исторически събития от гледна точка на т.нар. „велик човек”. Бих казал, че Ататюрк определено е важен лидер, но той не е бил единственият. Той е бил заобиколен и от други национални идеолози, които възнамерявали да спасят анадолска Турция от чужда окупация.

Също така мисля, че сред самите войници се корени усещането, че те защитават родината си, което винаги е мотивирало един народ да отдаде всичките си сили в борбата. Те са имали основателен мотив. Представете си в дадена страна, която е под чужда окупация или под угрозата на чуждестранно нахлуване, колко силен би бил мотива на народа да защитава земята си.

Освен това турската армия има опита на няколко войни, оръжие, което им остава след Първата световна война, както и лидер. Мисля, че всички тези фактори обясняват защо обикновените турски войници, ръководени от личност като Ататюрк и неговите генерали, са били в състояние да водят тази война. Тук не говорим за един човек, тук говорим за цяла нация.

– Да преминем към друг аспект, който е засегнат във вашата книга. Защо не успява въстанието на мюсюлманите в колониалните страни на Антантата?

– Мисля, че никак не е изненадващо, че не избухват големи въстания в колониалните територии населени с мюсюлмани, тъй като от гледна точка на средствата за препитание те не са били под пряка заплаха. Да, те живеят в условията на ограничаване на свободата, но първостепенният им приоритет е да се грижат за препитанието на смействата си. Каква роля играе религиозният фанатизъм в тези приоритети?

Без значение е, че мюсюлманите се чувстат оскърбени от действията на британците или че индийските мюсюлмани симпатизират на Османската империя. Твърде малко са причините, които биха накарали мюсюлманите да рискуват живота и благосъстоянието си и по този начин да откликнат на призива на определен чуждестранен лидер, дори и да признават, че този лидер притежава някаква духовна власт над мюсюлманите по света. (Бел.ред. На 11 ноевмври 1914 г. шейхул-ислям Хайри ефенди призовава „целият ислямски свят да се вдигне на свещена война срещу държавите от Антантата).

Знаете ли, мисля че очакването за фанатичен отговор от страна на колониалните мюсюлмани отразява повече страховете на европейските изтоковеди, отколкото реалността на мюсюлманите, които живеят в условията на колониална окупация.

– Защо пленените мюсюлмани не постъпват в османската армия?

– Мисля, че е имало колониални мюсюлмани, пленени от германците, които по собствено желание постъпват в османската армия. В моето изследване открих източници, които твърдят, че най-малко 3000-4000 войници са привлечени от „Лагера на полумесеца“, който е военнопленнически лагер, в който се настаняват мюсюлмански военнопленници от колониалните войски на британската и френската армия. Те са изпратени да се сражават в Багдад и Персия.

Дори открих информация, че някои алжирски колониални войници са били изпратени да воюват срещу арабите от кралство Хиджаз. Не мисля, че те са били убедени в необходимостта да се присъединят към османската армия. Те не се сражават за Африка и за семействата си, те са изпратени на отдалечени фронтове да воюват срещу хора, към които не изпитват никаква враждебност.

– През Първата световна война в руската армия воюват и мюсюлмани, имам предвид татарите. Как се проявяват на Кавказкия фронт?

– Не мога да дам отговор на вашия въпрос. Като писател бих казал, че бях много разочарован от липсата на достъп до руските архиви.

Ако погледнете моите записки, ще видите кои са източниците, които използвам. Неотдавна бе публикувано историческо изследване за Русия и причините за възникването на Първата световна война с автор Шон МакМикин. Публикацията е доста враждебна спрямо Русия и фактически Макмикин развива тезата, че именно тя е виновна за Първата световна война. Но той говори руски език и има достъп до руските архиви. Признавам си, че ми предстои още много работа по отношение на Русия.

– Всички източници, които ползвате на турски език ли бяха?

– Пътят към османския турски език е по-лесен, след като си изучавал арабски език. Текстовете, които ползвах не представляваха проблем, тъй като в турския език все още има много арабски думи. Според мен сложността на турския синтаксис, особено на османо-турския език, е истинско предизвикателство за чужденците, та дори и за самите турци. Много трудно е да се раздели текстът на малки абзаци, защото документите на османо-турски език са оформени като един огромен цял параграф.

Източниците, на които основно разчитах бяха дневниците на обикновени войници, които бяха запазени. Езикът е съвсем прост – войниците не са използвали сложен език и фразите са разбираеми. Освен това ползвах османски документални източници, както и отчети от тогавашното Министерство на вътрешните работи.

– Ще очертаете ли най-интересните епизоди на Кавказкия фронт през Първата световна война?

– Безусловно битката за Саръкамъш е епизодът, върху който се фокусирам в книгата си. Битката се провежда в самото начало на войната, когато един от главните турски лидери Енвер паша решава да извърши внезапно нападение срещу руската Кавказка армия и по-конкретно срещу жп гара Саръкамъш, през която преминават всички доставки за руската Кавказка армия. Енвер паша се надява да обкръжи Саръкамъш, така както Германия прави това с руските войски при Таненберг.

1914 г. Руска пехота е заела позиции в окопите разположени в горите на Саръкамъш.
1914 г. Руска пехота е заела позиции в окопи разположени в горите на Саръкамъш.

Най-добрите войници от османската армия намират смъртта си в изключително тежките условия на мразовитата зима във високите планини. Тук аз отново се наложи да разчитам на източници от западни историци. Не разполагах с информация от първа ръка, имам предвид от руски източници, за битката за Саръкамъш.

Друг момент, на който обръщам внимание в книгата е руската офанзива в началото на 1916 г., в която императорската армия успява да завоюва града-крепост, който беше определян като непревземаем – Ерзурум. Руснаците продължават със завоеванията си на запад – до Черно море. Така по-голямата част от Североизточна Турция е била под управлението на Русия до Октомврийската революция.

В оранжево е територията завладяна от Руската империя в резултат на военните действия на Кавказкия фронт през Първата световна война.
В оранжево е територията завладяна от Руската империя в резултат на военните действия на Кавказкия фронт през Първата световна война.
– Кои са ключовите сражения в Кавказкия фронт?

– Първата операция на Кавказкия фронт през Първата световна война е Кьопрюкьойската операция, с която Русия си осигурява буферна зона. Освен Ерзурумската кампания следва да отбележим превземането на Трабзон, който пада без продължително сражение. Трябва да споменем и руското навлизане в град Ван, което води до геноцида над арменците. Да не забравяме и за Персийската кампания, в която също се сблъскват руските и османски войски.

– Днес в Турция се обръща голямо внимание на османското наследство – Абдул Хамид II се героизира, битката при Галиполи се възхвалява и т.н. Това признак ли е, че Турция застава на пътя на империализма?

– Според мен Турция няма възможност да възстанови империята. Не мисля, че Турция е в състояние да разшири по някакъв начин влиянието си. Тези зони, в които в момента Турция е извън пределите на територията си са свързани с непрекъснатия антагонизъм с кюрдското движение. Но аз не смятам, че Турция е заинтересована в опитите си да разшири своето постоянно присъствие в Сирия. Тя определено не желае Иракски и Турски Кюрдистан да обявят своята независимост.

Мисля, че турците наистина искат да напомнят на света, че тяхното участие в Първата световна война е белязано с изключително важни победи, докато не се стига до поражението и разпадането на империята. Припомняйки и отбелязвайки османските победи, правителството наистина се опитва да увеличи своята легитимност, което до някаква степен може да се приеме за лека ирония.

Очевидно е, че правителството се опитва да се дистанцира от наследството на Мустафа Кемал Ататюрк. Те се опитват да премахнат светските реформи, които Ататюрк осъществи в Турция. Според мен тяхното отношение към наследството на Мустафа Кемал е много двусмислено.

Така че въпросът как турците отбелязват битката при Галиполи леко притеснява с оглед на това противоречие. От друга страна, това обяснява защо през 2016 година правителството на Ердоган толкова тържествено отпразнува победата над британците при Кут ел Амара. Това е битка, която турците печелят без участието на Ататюрк и която правителството на Ердоган се опитва да присвои за себе си. За мен това е просто политика, опит за възползване от историята.

Източник – www.realnoevremya.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.