Операция “Цитадела“

“Die Welt”- Феликс Келерхоф, 17.07.2013 г.

Преди 75 години Източният фронт е арена на ожесточено сражение. На 5 юли 1943 г. Вермахтът започва настъпателната си операция на Курската дъга. Но операцията е очаквана от страна на съветското командване – Червената армия в продължение на няколко месеца се готви усилено за отбрана. Военният историк, полковникът в оставка Карл-Хайнц Фризер, работещ редица години във военно-историческото управление на Бундесвера се счита за най-добрия специалист относно Източния фронт. Той подробно е изучавал както немски, така и руски документи в архивите.

Die Welt: Битката при Курск през лятото на 1943 г. се смята за “най-грандиозното сражение на всички времена“. Справедливо ли е това твърдение?

Карл-Хайнц Фризер: Да, превъзходната степен е напълно уместна в този случай. В битката при Курската дъга през август 1943 г. и от двете страни взимат участие четири милиона войници, 69 хиляди оръдия, 13 хиляди танкове и 12 хиляди самолети.

– Обикновено численото превъзходство е на страната на атакуващия. Но при Курск ситуацията е различна. Вермахтът е разполагал с три пъти по-малко сили, отколкото армията на Сталин. Тогава защо Хитлер все пак се е решил да атакува?

– През лятото на 1943 г. Германия за последен път успява да обедини всички свои сили на Източния фронт, защото скоро след това (бел.ред. 3.09.1943 г.) войските на антихитлеровската коалиция започват своята операция в Италия. Освен това немското командване се е опасявало, че съветското настъпление през лятото на 1943 г., началото на което е трябвало да стане битката на Курската дъга, ще нарастне подобно на снежна лавина. Ето защо е взето решение за превантивен удар, докато тази лавина все още не се е помръднала от мястото си.

– Няколко седмици преди началото на настъплението Хитлер решава, че то ще бъде спряно, в случай че съюзниците нанесат удар по Италия. Как мислите това стратегическо правилно или грешно решение е?

– Самият Хитлер се отнася към тази офанзива много двойствено. Върховното командване на сухопътните войски се обявява за настъплението, а Върховното командване на Вермахта е против операцията (бел.ред. В продължение на почти цялата Втора световна война Върховното командване на сухопътните войски формално не се подчинява на Върховното командване на Вермахта. Върховното командване на сухопътните войски под ръководството на Хитлер фактически командва източноевропейския театър на военните действия, докато Върховното командване на Вермахта отговаря за военните действия в останалите части на Европа).

В края на краищата при Курск става дума за тактико-оперативни, а в Италия за стратегически цели, а именно за предотвратяване на войната на няколко фронта. Ето защо Хитлер се решава на компромис: настъплението трябва да започне, но незабавно да се спре, ако ситуацията в Италия стане критична (бел.ред. На 9 юли 1943 г. започва т.нар. Сицилийска операция или операция „Хъски“, в която американски, канадски и британски подразделения осъществяват десант в Сицилия).

– Най-известният фрагмент от операция “Цитадела“ става разигралото се танково сражение при Прохоровка на 12 юли 1943 г. В действителност ли тогава са се сблъскали две “стоманени лавини“?

– Някои твърдят, че в тази битка взимат участие 850 съветски и 800 немски танкове. Прохоровка, където уж са унищожени 400 танка на Вермахта, се счита за “гробище за немските танкови сили“. Но всъщност в това сражение взимат участие 186 немски и 672 съветски танка. При това Червената армия губи 235 танка, а немците – само три!

Прохоровка

– Но как е възможно това?

– Сталин греши в преценката си и до голяма степен ограничава съветските военачалници в сроковете на операцията, което води до тактически грешки от тяхна страна. По такъв начин, “атаката на камикадзетата“ осъществявана от 29-ти танков корпус завършва незабелязано в капан, който е устроен на съветските войски от немската армия.

Руснаците губят 172 от 219 танка. 118 от тях са напълно унищожени. Вечерта на 12 юли немските войници изтеглят повредените си танкове за ремонт, а всички повредени руски танкове взривяват.

– В крайна сметка сражението при Прохоровка завършва с победа на съветските или немските войски?

– Всичко зависи от каква страна ще погледнете на ситуацията. От тактическа гледна точка побеждава немската армия, а за съветските войници тази операция се превръща в ад. От оперативна гледна точка това е успех за руснаците, понеже немското настъпление за момента е спряно.

Същевременно в началото на сражението Червената армия планира унищожаването на два танкови корпуса на противника. Ето защо стратегически погледнато това също е бил неуспех за руснаците, тъй като в Прохоровка е планирано да се разгърне Пета гвардейска танкова армия, която впоследствие е трябвало да играе главна роля в лятното настъпление.

– След десанта на британските и американските войски в Сицилия, Хитлер отзовава Втори СС танков корпус от фронта, въпреки че е било невъзможно да го прехвърли срочно в Сицилия. От гледна точка на управлението това е било съвършено безсмислено, та нали предислокацията на танковете в Южна Италия би отнело няколко седмици. Защо все пак Хитлер се решава на тази крачка?

– Това не е военно, а политическо решение. Хитлер се е страхувал от капитулацията на италианския си съюзник.

Битката при Курск

– Действително ли битката при Курск се превръща в преломен момент за Втората световна война?

– Не.

– Как така не?

– Нито Курск, нито Сталинград се превръщат в преломни моменти. Всичко е било решено още през зимата на 1941 г. в битката при Москва, която завършва с крах за блицкрига.
В продължителна война Третият райх, изпитващ недостиг на гориво, е нямал никакви шансове срещу Съветския съюз, който освен това е получавал поддръжка по лендлийза от САЩ и Великобритания. Дори, ако Германия бе победила в Курската битка, тя не би могла да предотврати поражението си във войната.

– В своите изследвания вие вече развенчахте няколко мита за Курската битка, които господстваха в бившия Съветски съюз. Защо именно за това сражение има толкова много легенди?

– В съветската историография на Курската битка, “най-великото сражение на всички времена“, първоначално се отрежда учудващо малка роля. Причината за това е, че грешките допуснати от съветското командване в хода на сражението са, откровено казано, позорни, а загубите ужасяващи. Ето защо, впоследствие, истината е заменена с митове.

– Как руските ви колеги оценяват днес Курската битка? Както и преди ли в Русия преобладават легендите в тази насока? Изменило ли се е нещо в схващането по този въпрос в епохата на Путин в сравнение с времената на Елцин?

– В последните години се появиха няколко критични публикации. Автор на една от тях е Валерий Замулин, който потвърждава огромните загуби на съветските войски в Прохоровка. Другият автор, Борис Соколов, отбелязва че официалните данни за загубите са силно занижени. Впрочем руският президент Владимир Путин изиска от руските историци да създават положителен образ на Червената армия. Оттогава тези колеги, както ми разказваха източници от Москва, са принудени да се “раздвояват“ между “истината и честта“.

Източник- www.inosmi.ru

Всички, които се интересуват от историята на Втората световна война са добре дошли в нашата Facebook група : Втора световна война.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.