Операция „Фалшива граница”

На 26 септември 1956 г. заместник-председателят на Комитета за партиен контрол на ЦК на КПСС Иван Бойцов и заместник-началникът на отдел „Административни органи’’ Валентин Золотухин представят за разглеждане пред секретариата на ЦК докладна записка относно нарушенията на социалистическата законност в Хабаровското управление на НКВД-МГБ (Бел.ред. Народен комисариат на вътрешните работи-Министерство на държавната сигурност), чийто началник е комисар втори ранг от Държавна сигурност Гоглидзе.

В докладната записка се разкрива, че са „постъпили данни, че в Хабаровското управление на НКВД-МГБ в периода 1941-1949 г. са използвани провокативни методи в агентурно-оперативната дейност, които водят до тежки последици”.

Границата

През 1941 г. на петдесет километра от Хабаровск, в района на бившето селище на усурийската казашка войска Казакевичево, е създадена т.нар. «фалшива граница». От едната страна на фалшивата държавна граница се е намирала фиктивна съветска гранична застава, а от другата страна – мним полицейски граничен пост на Манчжоу-Го – марионетна държава създадена от японците на окупираната от тях част от китайска територия.

Освен това на „вражеската” територия е била изградена фалшива „областна японска военна мисия”, която е абсолютен аналог на същите с помощта, на които японците управлявали Манджурия. Всичко това във вътрешните преписки на НКВД се наричало «Мелницата». Цялата тази бутафория е предназначена за проверка на съветски граждани, които органите на държавната сигурност подозирали във враждебна дейност срещу Съветския съюз.

Проверката в прословутата „мелница’’ започвала с това, че на лицата, които били подозирани в шпионаж или друга антисъветска дейност им се е предлагало да изпълнят задача зад граница, която ще е контролирана от органите на НКВД. След като получат съгласие от заподозрения, НКВД инсценирали неговото прехвърляне на територията на Манджурия през фалшивата съветска гранична застава, след което следва задържане от мнимите японски гранични власти. След това задържаният е транспортиран в сграда на „японската военна мисия”, където е бил подлаган на разпит от служители на НКВД, които се представяли за официални сътрудници на японските разузнавателни органи, както и на руските белоемигранти.

Разпитът е имал за цел „японските власти” да се сдобият с признания за връзка на разпитваните със съветското разузнаване. За изпълнението на тази цел се е създавала изключително тежка, разчитаща на моралното пречупване на човека, обстановка. Използвали се различни по рода си заплахи и мерки за физическо въздействие, включително изтезания.

След приключване на разпитите, които понякога продължавали няколко дни и даже седмица, задържаният се е превербувал от представителите на мнимите японските разузнавателни органи и се е прехвърлял на територията на СССР с разузнавателна мисия.

Много от лицата, изкуствено въвлечени в подобна необичайна и тежка за тях обстановка, предполагайки, че те действително се намират в ръцете на врагове и че по всяко време могат да бъдат физически унищожени, разказвали на „японците” (които всъщност са сътрудници на НКВД) за връзките си с органите на НКВД и за задачите, които са им възложени в Манджурия. Някои от тези лица уплашени от надвисналата над тях опасност и под влиянието на взетите мерки за физическо въздействие съобщавали отделни сведения за Съветския съюз’’ – ето това се отбелязвало в докладната записка до секретариата на ЦК на партията.

Следствена килия в учреждение на НКВД
Следствена килия в учреждение на НКВД

Това представлява операция «Мелница», която става известна за пръв път през 1990 г. от публикуваната в списание „Известия на ЦК на КПСС” справка на Комисията по партиен контрол към ЦК на КПСС.

В периода 1941 до 1949 г. общият брой на гражданите, които минават през проверката на фалшивата граница са около 150 души. Някои от тях на основание на добитите по този начин сведения са били осъдени и разстреляни, а впоследствие през 50-те години на XX век са реабилитирани.

В друг документ на отдел „Административни органи” на ЦК се казва следното за тази специализирана операция: „В писмо на заместник-началника на Управлението на Народния комисариат за държавната сигурност на Хабаровска област полковник Чесноков от 6 април 1941 г. адресирано до началника на 2-ро управление на НКГБ (Бел.ред. Народен комисариат за държавна сигурност) Федотов се съобщава, че въвеждането в действие на «мелницата» е набелязано за 1 юни 1941 г., освен това се поставя и въпросът за отпускането на средства за строителството и издържането на персонала на «мелницата».

На писмото има резолюция на бившия заместник-началник на 2-ро управление Райхман със следното съдържание:

До другаря Гузовски. Докладвано е на заместник-народния комисар. Той одобри организирането на «мелницата» и предложи да се предостави нужния бюджет за това. Моля да ни предоставите изчисление на разходите още днес.

Райхман. 6.05.41’’.

По данни на Комисията за партиен контрол функционирането на Хабаровската «мелница» струва на държавата повече от 1 милион рубли. Ролята на войници на марионетната държава Манчжоу-Го изиграват блестящо съветски граждани-китайци, обиграли се в годините на Гражданската война в убийства и мъчения. Подборът на актьорите за останалите роли, както свидетелстват документите, е бил доста по-сериозен и щателен. Ролите на „белогвардейците’’ играят Орев, Антонов и Слободянюк, които в миналото били привлечени към наказателна отговорност за нарушаване на социалистическата законност (това са бивши сътрудници на НКВД, осъдени за прилагане на мъчения и други незаконни методи при воденето на следствие).

Своите свои не изоставят

През 1941 г. Военният трибунал на войските на НКВД в Хабаровски окръг осъжда Орев на осем, Антонов на седем и Слободянюк на пет години лишаване от свобода. Всички те изтърпяват присъдата си в изправително-трудови лагери само до 1943 г. След ходатайството на Хабаровското областно управление на НКВД са предсрочно освободени от по-нататъшно отбиване на наказанието и са определени да вземат участие в операция „Лъжлива граница”.

Задълженията на началник на „областната японска военна мисия” изпълнява истински офицер от японската императорска армия с фамилия Томита, който през 1937 г. е задържан от съветски граничари на територията на Забайкалието. По време на следствието Томита предоставя показания за принадлежността си към японското разузнаване и за това, че е изпратен в Съветския съюз със задача от 2-ри отдел към щаба на Квантунската армия с цел шпионаж. През май 1940 г. Военният трибунал на Московския военен окръг осъжда японеца Томита на най-висша наказателна мярка – разстрел, но по решение на Президиума на Върховния съвет на СССР от 20 ноември 1940 г. разстрелът е заменен с десет години лишаване от свобода.

В средата би трябвало да е японецът Томита.
В средата би трябвало да е японецът Томита.

„Актьорите’’ са въоръжени с японски винтовки «Арисака» (Бел.ред. Магазинна винтовка създадена от Арисака Нариакира и произвеждана в Японската империя. Затворната система е основана на базата на немската винтовка Маузер 98) и пистолети «Намбу» (Бел.ред. Японски пистолет разработен през 1925 г. и произвеждан до края на Втората световна война).

Теорията за това, че проверката на заподозрени граждани с помощта на «мелницата» ще даде еднозначен отговор за това явяват ли се те вражески агенти фактически не издържа.

Първият случай, с който ще ви запознаем е делото на строителния инженер Станислав Брониковски.

Хабаровските чекисти (Бел.ред. Сътрудници на Всеруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажите, както и на нейните правоприемници НКВД, КГБ и т.н.) подозирали Станислав Сигизмундович във връзки с немското и японското разузнаване. Роден е през 1893 г. във Варшава. Единственото основание за подозрение е било това, че на 29.09. 1937 г. УНКВД (Бел.ред. Управление на Народен комисариат на вътрешните работи) към Далечния Изток е арестувало Брониковски по идентично подозрение. След като е задържан в Хабаровския затвор почти две години, го освобождават поради недоказаност на обвиненията и отсъствието на каквито и да е било улики. В крайна сметка решават въпросният инженер да бъде тестван чрез «мелницата».

Във връзка с това на Брониковски му е предложено да премине границата с разузнавателна мисия. Той се съгласява и на 1 септември 1942 г. го „прехвърлят” през границата. Брониковски е инструктиран да разкаже точно живота си на японците, да им съобщи за своя арест през 1937 г., както и за престоя си в затвора, изтъквайки, че това е причината да избяга в Манджурия.

Оказвайки се от другата страна на границата, Брониковски е задържан от „японско-манджурската гранична полиция’’, след което почти един месец е държан в ареста, където е подложен на разпити в качеството си на дезертьор от СССР. По време на разпитите Брониковски се държи достойно, не съобщава нито за вербовката осъществена от органите на НКВД, нито за задачата, с която е прехвърлен зад граница.

Бащата на хабаровската "мелница" - Сергей Гоглидзе
Бащата на хабаровската „мелница“ – Сергей Гоглидзе

Следващият ход на събитията се развива по предварително изработения план. „Представител на японското разузнаване” завербува Брониковски и „го прехвърля обратно в СССР”. Отново преминавайки „границата” на 22 октомври 1942 г. и оказвайки се в ръцете на чекистите, Брониковски точно и детайлно се отчита за преживяното на манджурска територия. Изглеждало, че проверката е приключила. Но в крайна сметка инженерът е незабавно арестуван. Формалната причина е, че Брониковски е предоставил на „японците” някои сведения за Хабаровск. По всяка вероятност обаче основанието за ареста е друго: по зададените му въпроси Брониковски е могъл да се досети, че на чекистите е било известно подозрително много за неговото пребиваване отвъд границата.

В допълнение, Хабаровското управление на НКВД, впрочем както и всички останали, решава да повиши процента на разкриваемост на вражеска агентура и да разобличи Брониковски като японски агент. Нека се върнем към документите:

„От момента на подготовка на материалите за ареста на Брониковски, а след това и в процеса на следствието по неговото дело сътрудниците от УНКВД грубо фалшифицират документи. В справка, която се намира в отделна папка към делото е посочено:

«Приложените към следственото дело в отделна папка фотокопия на показанията на Брониковски са добити от контраразунавателния отдел на УНКВД към Хабаровска област чрез доста сериозна и надеждна агентура. Тези материали в никакъв случай и по никакъв начин не трябва да се използват в разпитите на Брониковски, тъй като това може да доведе до разкриването на ценна агентура.

Агентурното оперативно мероприятие в „Хабаровската мелница” е описано в специално заключение като изпращане на Брониковски зад граница с действителна разузнавателна задача.

Въведен в заблуждение от тези документи, прокурорът утвърждава обвинителното заключение срещу Брониковски и се съгласява с изпращането на делото за разглеждане от Специалното съвещание към НКВД на СССР (Бел.ред. Извънсъдебен орган притежаващ пълномощията да разглежда наказателни дела по обвинения в обществено опасни престъпления, да издава присъди в резултат на разследванията, а също така да преразглежда решенията на Военната колегия на Върховния съд на СССР). С решение на Специалното съвещание от 24 април 1943 г. Брониковски е осъден на разстрел, а на 26 май 1943 г. е разстрелян».

Станислав Брониковски е погребан в Хабаровск, а на 11 април 1956 г. е реабилитиран. Мотивът на Военния трибунал на Далечноизточния военен окръг са, че „липсва състав на престъпление”.

Партийните следователи от Комисията по партиен контрол откриват в материалите за «мелницата» и други подобни случаи: „През януари 1945 г. УНКВД на Хабаровска област арестува Александър Репин – директор на учреждение, което се занимава с покупката на суровини за „Сахалинторг”. Специалното съвещание към НКВД на СССР го осъжда като изменник на Родината на 10 години в изправителен трудов лагер.

В обвинителното заключение по делото на Репин се твърди, че той е привлечен като агент и през декември 1944 г. е изпратен на територията на Манджурия със специална задача. Впоследствие извършва предателство и излага на „японците” същността на задачата си, както и паролата предоставена му от НКВД. В допълнение изрича клеветнически измислици срещу Съветския съюз, след което е превербуван и изпратен в СССР със специална задача.

На предварителното следствие през 1945 г. Репин обяснил, че не е издържал на продължаващите в продължение на 6 дни изтезания и мъчения и е разказал на „японците” за получената от НКВД задача.

Проверката установява, че всъщност през декември 1944 г. Репин не е бил изпращан в Манджурия, а е бил прекаран през «мелницата», в която служители от Хабаровското управление на НКВД изтръгнали от него показания за неговата „предателска дейност”. На 2 ноември 1955 г. военният трибунал на Далечноизточния военен окръг реабилитира напълно Репин, а Хабаровският областен комитет на КПСС го възстановява в редовете на комунистическата партия.

„Чекистите-актьори” не се церемонят и със своите помощници китайци, които служат в «мелницата»: „Въпиющо нарушение на социалистическата законност се явяват следните факти: На 21 ноември 1947 г. съветският гражданин от китайски произход Ян Лин Пу, работещ като готвач в «мелницата», се възмутил от случващия се произвол в зоната и изпотрошава цялата кухненска посуда японско производство. Началникът на отделение Попов опасявайки се, че Ян Лин Пу може да предприеме опит да се скрие в странство, застрелва готвача с помощта на секретния сътрудник Чу Цин Лин. През ноември 1947 г. същият този Чу Цин Лин убива още двама човека от обслужващия персонал…”.

Режимът на секретност се е съблюдавал безусловно, а всяко подозрение за евентуална възможност да се разкрие същността на хабаровската «мелница» се пресича по най-жесток начин: „Лицата, които са се досещали за действителното предназначение на фалшивата зона били физически унищожавани”.

Така на 29 януари 1944 г. бившият началник на Хабаровското управление Акимов, докладвайки на Кобулов (Бел.ред. по това време Богдан Кобулов е първи заместник на народния комисар на държавната сигурност Всеволод Меркулов) за поведението на някой си Бочков в «мелницата», пише:

Ако той (Бочков) бъде осъден на затвор за определен период, то без всякакво съмнение, лицето ще разгърне провокационна дейност в лагера и ще създаде немалко трудности за опазването в тайна на провеждащата се операция”.

Акимов настоява спрямо Бочков да бъде приложено най-тежкото наказание. С усилията на Меркулов, началникът на 2-ро управление на НКВД Федотов и неговият заместник Райхман, делото на Бочков е било прехвърлено за разглеждане от съда към Специалното съвещание, което осъжда Бочков на разстрел.

Докладната записка, която ви представихме в началото на статията е била предназначена за Никита Хрушчов, ако съдим по бележките върху нея. Какви времена са били и още как!

Редиците на „бериевските палачи” започват да се прочистват с неудържима сила. Най-вероятно докладната записка има за цел да отстрани най-подготвения професионалист в сферата на контраразузнаването Федотов:

Един от главните организатори на тази мръсна провокация е генерал-лейтенант Федотов. Като началник на 2-ро управление на НКВД на СССР Федотов лично е ръководил дейността на «мелницата», докладвал е за операцията на Берия и Меркулов, изпълнявайки заповедите им за използването на фалшивата зона по отношение на редица съветски граждани.

Всички преписки и отчети на Хабаровското управление на НКВД към Централния апарат на службата относно дейността на «мелницата» се адресирали само до Федотов без да се спазва йерархичния ред. Нито едно мероприятие свързано с използването на фалшивата зона не се провеждало без неговото одобрение”.

Кой е Петър Федотов

Генерал-лейтенант Федотов
Генерал-лейтенант Федотов

Името на генерал-лейтенант Петър Федотов помнят само неколцина ветерани и отделни историци. Между другото, в най-тежките години на войната – от септември 1940 г. до септември 1946 г., той оглавява контраразузнаването на страната (2-ро Управление на НКВД-НКГБ на СССР), а в периода 1947-1952 г. е заместник-председател на Комитета по информация към Съвета на министрите на СССР (външното разузнаване).

Външният му вид е измамлив. Леко възпълно, интелигентно лице със замислен поглед. Очилата в тънка метална рамка го карат да изглежда повече на университетски професор, отколкото на високопоставен ръководител на Лубянка от сталинската епоха. Всъщност той е професор, но в света на тайните служби, талантлив аналитик и организатор, истински майстор на контрашпионажа.

Кариерата му приключва през 1956 г. През април е снет от длъжност, а през май месец е назначен за заместник-началник и главен редактор на Редакционно-издателския отдел на Висшата школа на КГБ към Съвета на министрите на СССР. За кратък период от време председателят на КГБ Иван Серов покровителства Федотов. На 27 февруари 1959 г. след преместването му в ГРУ (Бел.ред. Главно разузнавателно управление) Федотов е освободен от длъжност, а на 22 март е уволнен в запас по член 59-Д (служебно несъответствие).

На 23 май същата година „за груби нарушения на законността в периода на масовите репресии” с постановление на Съвета на министрите Федотов е лишен от генералското си звание. На 6 януари 1960 г. с решение на Комитета за партиен контрол на ЦК на КПСС е изключен от партията. Причината е участието му в репресиите в периода 1930-1950 г., включително и дейността му по отношение на хабаровската «мелница». Петър Федотов умира в Москва на 29 септември 1963 г. и е погребан в Пятницкото гробище.

Не може да се каже, че подобни проверки на благонадеждността са някакво новъведение на хабаровските чекисти. Подобни методи са използвани още от библейски времена, използват се и в момента в много страни. Известни са най-малко още две мними гранични застави – става дума за периода след Втората световна война. Едната от тях действа на границата със Западен Берлин, а другата някъде на съветско-финландската граница.

Ето какво разказва за поредната «мелница» един от ръководителите на тогавашното контраразузнаване:

„Началник на английския отдел беше Николай Мякотних. Впоследствие той се премести в учреждението на КГБ в ГДР (Бел.ред. Германска демократична република), където беше назначен за началник на контраразузнавателния отдел. Един ден той дойде при мен и докладва, че са налице доста данни за различни лица, които са подозирани в дейности срещу СССР. Според него това налага предприемането на мерки за изясняване на тези обстоятелства. Предложението му беше да се приложи метода на «фалшивите гранични застави».

Идеята на Мякотних не се посрещна радушно. Напротив. Поканих заместниците си – Фьодор Шубняков и Юри Утехин. На срещата приусъстваше и самият Мякотних, както и Борис Иванов, който по това време беше заместник-началник на американския отдел, след това премина в разузнаването и се издигна до заместник-началник на външното разузнаване.

Мякотних изложи своите предложения. Разрази се спор. Някои от нас оцениха това мероприятие като провокация. Шубняков беше абсолютно против.

Но имаше и предложение: дайте да видим какво ще се получи от това. Обмислихме как би могло да се осъществи въпросното мероприятие и решихме да създадем две фалшиви гранични застави. Едната на финландската граница, а другата на границата на Източен със Западен Берлин. Цялата обстановка беше подготвена до най-малки подробности: чуждестранни униформи, екипировка, цигари и т.н.

Спомням си, че подозренията срещу едно от проверяваните лица на фалшивата гранична застава в Западен Берлин се увеличиха, но не до такава степен, че да се предприеме някакво решение по отношение на него. Останахме си със съмненията и поставихме край на операцията със заподозряното лице. Все пак това беше опит, който изначално беше положен на лоша основа. Не бях прав, че разреших експеримента с граничната застава, трябваше да помисля върху доводите на Шубняков и другите, които се възмутиха от предложението на Мякотних’’.

Впрочем генералът не казва истината. Лицето, срещу когото „подозренията се засилили” всъщност е арестуван. За това свидетелства доклад на Генералния прокурор на СССР Роман Руденко пред ЦК:

„По нареждане на Централната комисия за наблюдение и разследване на съдебните дела на лицата, изтърпяващи наказание за политически, длъжностни и стопански престъпления, специализирани комисии към Президиума на Върховния съвет на СССР и Прокуратурата на СССР започват проверка по делото на Алексей Касандров, който на 3 септември 1949 г. е осъден от Специалното съвещание при МГБ на СССР (Бел.ред. Министерство на държавната сигурност) за предаване на сведения от шпионски характер на чуждо разузнаване на 10 години лишаване от свобода в изправително трудов лагер.

От проверката е установено следното:

В периода 1945-1947 г. Касандров е провел няколко случайни срещи в градовете Москва и Одеса с пребиваващи в СССР американци. 2-ро Главно управление при МГБ на СССР взема решение за провеждане на оперативна комбинация по отношение на лицето Касандров с цел проверка, дали Касандров не е агент на американското разузнаване.

Предложено му е да замине в Западната зона на Германия за изпълнение на оперативна задача на съветското разузнаване. Касандров дава съгласие да изпълни задачата.

Изпратен е в Берлин, където преминава през специален инструктаж. „Дезертьорът” Касандров е прехвърлен през демаркационната линия, след което е оставен в гора, където е задържан от сътрудници на съветските органи за държавна сигурност, които са преоблечени в униформи на американски военнослужещи. Касандров е откаран в „американска гранична застава”, където започват разпитите.

Приемайки съветските разузнавачи за американци, Касандров се държи достойно на първите разпити, в съотвествие с получените инструкции. Водачът на Касандров, задържан заедно с него, започва да го убеждава, че „американците’’ са наясно с неговата задача, освен това разпитващите го „американци’’ откриват пропуквания в легендата на съветския гражданин. Касандров остава с убеждението, че „американците’’ знаят всичко за неговата задача, разколебава се и започва да разказва за полученото от органите на МГБ поръчение.

Три дни след задържането си Касандров е „предаден’’ на съветските власти, като е разменен със „задържани американски войници’’, след което е арестуван и осъден.

Чрез тази операция е установено, че Касандров не се е срещал с представители на американските власти, никакви сведения не им е предавал и обвинението спрямо него за шпионаж и предателство е опорочено. Във връзка с това е внесен протест във Военната колегия на Върховния съд на СССР, която със свое решение от 8 август 1956 г. отменя постановлението на Специалното съвещание по отношение на Касандров, а делото от наказателен характер е прекратено поради отсъствието на състав на престъпление.

Наредено е освобождаването на Алексей Касандров’’.

В периода юли 1947 г. до юли 1950 г. през «мелницата» разположена край немския замък Дамсмюле преминават 30 души. Съветските органи „разконспирират” 2 агенти на германското разузнаване, на английското разузнаване – 6 души, на бившето полско разузнаване – 2 агенти, немски съмишленици – 1 човек, антисъветски елементи – 6 души, националисти – 3 души. Всички те са осъдени с наказание лишаване от свобода от 8 до 25 години.

По отношение на 10 души не са открити компрометиращи данни.

Що се отнася до операцията на финландската граница, тя така и не води до някакъв резултат – през мнимата гранична застава не е пропуснат нито един човек, в резултат на което скоро я закриват.

Единственото длъжностно лице, което е наказано за организацията на фалшивите гранични застави е генерал Федотов. Срещу него не е предприето наказателно преследване, а го лишават само от генералското звание.

Меркулов, Кобулов и Гоглидзе са разстреляни още през 1953 г. във връзка с делото на Берия. Генерал Райхман е осъден на 5 години лишаване от свобода „за тежко престъпление срещу КПСС”.  Заместник-народният комисар Серов си остава председател на КГБ до докември 1958 г., след което е началник на ГРУ. Формалният повод за разжалването му е историята с предателството на полковник Пенковски.

(Бел.ред. Олег Пенковски – полковник от ГРУ към Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР. През 1963 г. е обвинен в шпионаж и измяна към родината, след като предава на английското и американското разузнаване информация за съветските ракети, с което според мнозина предотвратява Трета световна война. Разстрелян е след присъда на Военната колегия на Върховния съд на СССР. Според Виктор Суворов полковник Олег Пенковски е изгорен жив в крематориум)

Списание «Секретныe материалы», април 2012 г.

Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.