Операция «Пустинна буря» – изводи и поуки

Петър Димитров, списание „Военен журнал“;

Войната в Персийския залив през 1991 г. е в резултат на агресията на Ирак срещу съседен Кувейт. Военните му сили окупират малкия и беззащитен съсед за едно денонощие и предизвикват смут и изненада в света, а най-вече сред арабите от района на Залива. Международната общност порицава остро бруталния акт на Саддам Хюсеин и неговия режим и се обединява около идеята Ирак да бъде принуден да освободи Кувейт и да възстанови всички загуби, предизвикани от агресията.

Съветът за сигурност на ООН приема серия от резолюции в тази насока, но Хюсеин не се вслушва в предупрежденията. В отговор коалиция от 34 страни начело със Съединените щати принуждава със сила иракските войски да напуснат Кувейт. Мащабът, размахът и продължителността на военната кампания на коалицията са непознати в най-новата история. Войските на Саддам Хюсеин са разгромени и изгонени от Кувейт по най-позорен начин. Иракските сили понасят огромни загуби в личен състав, въоръжение и техника.

За коалицията операцията се смята за бляскава победа и тържествена демонстрация на успеха на доктрината за въздушно-земното сражение. Изминалите повече от 20 години са осигурили достатъчно време за многобройни анализи, изследвания и публикации, в които тази война е описана подробно и от нея са извлечени уроци за политически лидери, военни и технически специалисти, които да послужат за разработване на нови подходи, стратегии и технологии и за прилагането им във въоръжените сили.

В някои по-задълбочени изследвания се подчертават и редица слабости, допуснати при подготовката и провеждането на операциите. Целта на това кратко изследване е да се изложат основните моменти от конфликта, да се посочат участниците и техните действия, както и някои по-важни уроци от провеждането на операцията.

Геополитическа обстановка в света и района на Персийския залив преди конфликта

Конфликтът в Персийския залив се осъществява в условията на фундаментални изменения на световния геополитически баланс в периода на разпадането на блоковото противопоставяне. С падането на Берлинската стена Европа се променя неузнаваемо. Военните сили на континента са разположени в съответствие с плановете за действие при двуполюсния модел на блоковото противопоставяне.

Варшавският договор все още съществува, но реално не функционира. СССР e пред разпадане и решава тежки задачи за изтегляне на своите войски от Източна Германия, Полша, Унгария и Чехословакия. Германия вече е една държава, но среща огромни трудности във връзка с реалното осъществяване на обединението. В страните от бившия социалистически лагер има срив на управлението, повечето са затворени в себе си и заети с решаване на проблемите на трансформацията от авторитарни комунистически режими към демократични форми на управление. Започва безвъзвратната дезинтеграция на съседна Югославия.

В Централна Азия след десетгодишна окупация на Афганистан е приключило изтеглянето на съветските войски от тази страна. Противоречивата ситуация в Близкия Изток се корени далеч назад в историята – в несправедливите мирни договори, свързани с резултатите от Първата световна война. Османската империя като съюзник на Германия е разгромена и дезинтегрирана с поредица от договори (1918 – 1923 г.) под диктовката на Великите сили. Основна роля в нарасналите апетити спрямо Турция изиграват и разкритите през първото десетилетие на XX век огромни петролни залежи в района на Персийския залив и сегашната територия на Ирак.

Областта Левант в Турция се състои от няколко основи вилаета – Голяма Сирия, Трансйордания и Ирак. Арабия и Египет са също част от Османската империя, но по силата на договорите от Севър и Лозана тези територии ѝ се отнемат и се дават на Великобритания и Франция, като протекторати под егидата на Обществото на народите. Франция поема Сирия, а Великобритания – всички останали територии. В резултат на националноосвободителните движения двете държави се оказват в невъзможност да администрират и управляват тези територии, постепенно ги фрагментират и дават автономия на по-голямата част от тях.

Левант

От друга страна, в Арабия от векове съществува антагонизъм между две големи фамилии – Хашемитите, които се смятат за преки наследници на Али, и Саудитите. С помощта на англичаните Саудитите прогонват крал Шериф Хюсеин и узурпират властта в Мека. За законен наследник на монархията се смята крал Фейсал I – син на Хюсеин. След приключване на военните действия той се установява първоначално в Дамаск, но е експулсиран от французите и британците му определят за столица Багдад, а неговият по-малък брат Абдула поема Кралство Трансйордания (Йордания и Палестина). Саудитите надделяват на територията на днешна Саудитска Арабия. През 1932 г. Великобритания официално признава независимостта на Ирак и на някои други държави в Залива. Независимо че е част от бившия вилает Басра, Кувейт формално остава протекторат. Така се оформя географското разпределение на страните от Близкия Изток.

В последвалите години има опити за обединяване – за успешно противодействие на създадения съюз между Сирия и Египет (Обединена арабска република), но те не се увенчават с успех. Така Ирак остава голяма мултиетническа държава с малък излаз на Персийския залив (58 километра). През 1958 г. военните извършват преврат и провъзгласяват Ирак за република. През 1961 г. Великобритания дава независимост на протектората си Кувейт, но министър-председателят на Ирак Абд ал Карим Касим предявява претенции към Кувейт, като се аргументира, че той е бил част от вилаета Басра и принадлежи на Ирак. През 1979 г. Саддам Хюсеин узурпира властта в страната. След признаването на независимостта на Ирак всички управляващи поставят в основите на националните му интереси и геополитически стремежи принадлежността на Кувейт към Ирак. Те демонстрират самочувствие и стремежи за първенство сред страните от арабския свят.

През 70-те и 80-те години на ХХ век сред арабските страни се оформят три центъра на влияние: Ирак, като най-силна във военно отношение страна, Египет, Сирия и Либия, а от трета страна – най-влиятелната и най-богатата на петрол Саудитска Арабия. Те си съдействат в общия им страх от Иран – като единствената неарабска държава в Залива.

Като се изключи обаче въпросът за Иран, помежду им съществува противодействие в рамките на тези три конгломерата. Саудитска Арабия, като най-голяма и най-богата на Арабския полуостров, поема естествено лидерството на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ). Египет, като най-значима и многолюдна държава, има решаващ глас в Арабската лига.

Положението в Близкия изток в навечерието на войната е напрегнато и изпълнено с противоречия между основните субекти в региона. Ирак излиза от войната с Иран като формален победител. Армията на Иран е разгромена и доведена до състояние, което изисква десетилетия за нейното възстановяване. Независимо че не членува в Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Ирак започва да играе доминираща роля в региона и бъдещето му е само въпрос на време. Египет и Саудитска Арабия все повече се съобразяват с претенциите на Саддам Хюсеин. Въпреки че все още подкрепят Ирак, САЩ започват да оценяват режима в тази страна като основна заплаха за сигурността в района на Персийския залив.

Агресия на Ирак срещу Кувейт

Ирак понася тежки икономически загуби в дългогодишната война с Иран. Брутният вътрешен продукт на страната спада от 85 млрд. щ.д. през 1980 г. на 37,4 млрд. щ.д. през 1989 г. Държавите от ССПЗ оказват значителна финансова помощ на Ирак в началото на войната (около 100 млрд. щ.д.), но тя е изразходвана много бързо за въоръжение, техника и други ресурси.

Саддам Хюсеин - Президент на Ирак в периода 1979-2003 г.

Саддам Хюсеин – Президент на Ирак в периода 1979-2003 г.

Невъзможността за извличане и изнасяне на петрол още повече влошава икономическото положение на Ирак. За купуване на въоръжения от други страни режимът изразходва около 85 млрд. щ.д., което се превръща в непосилно бреме. Голямата задлъжнялост и неспособността да изплаща текущите задължения по главницата принуждава някои страни (Франция, Япония) да откажат нови кредити на режима. Дългът на Ирак към съседните страни от Залива надхвърля 37 млрд. щ.д. Като се прибавят и задълженията към други страни от Европа, външният дълг към началото на 1990 г. е повече от 80 млрд. щ.д.

Независимо от лавинообразно растящия външен дълг след войната с Иран режимът на Саддам Хюсеин не коригира своята политика и не спира оръжейните доставки. Военните разходи продължават да са около 40% от БВП. Повишаването на раждаемостта и увеличаването на населението през десетте военни години – от 13 млн. през 1980 до 18 млн. през 1990 г., рязко снижава БВП на глава от населението (2107 щ.д.), което се отразява крайно негативно на стандарта на живот на иракското население. Това създава трудности на режима в контрола и управлението на страната. През този период Ирак печели около 13 млрд. щ.д. от износ на петрол, което не е достатъчно за погасяване на външния дълг и осигуряване на населението. Петролната криза през 90-те години и рязкото спадане цените на петрола (от 18 на 10 щ.д. за барел) още повече влошават иракските финанси.

Авторитетът на Ирак сред арабските страни, като победител над общия враг в Персийския залив – Иран, е нараснал. Арабските страни от района се съобразяват с исканията на режима и деликатно подминават забавените плащания по дълга. В тази ситуация, ако Саддам Хюсеин би пренасочил усилията си към уреждане на задълженията чрез преговори, а защо не и спорните въпроси с Кувейт, може би още повече би могъл да утвърди водещата си роля в Залива и постепенно да реши икономическите си проблеми. Вместо това той предприема агресивна политика:

  • обвинява страните от Залива за неблагодарни, че Ирак се е справил с общия неприятел Иран, а те не са помагали;
  • обвинява Кувейт, че източва иракския петрол от Румейла чрез диагонални сондажи;
  • предявява териториални претенции към островите Бабиян и Уарба, които са в устието на Шат ел Араб и затрудняват влизането на големи кораби до единственото пристанище в залива Ум Касър;
  • обвинява Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Кувейт в съглашателство със САЩ и нарушаване на квотите за добиване на петрол, че са преки виновници за спада на цените на петрола, в резултат на което Ирак губи милиарди долари;
  • призовава САЩ да изтеглят военните си сили от района на Персийския залив, като се аргументира, че може да поеме грижата за справяне с евентуални заплахи за сигурността;
  • иска пълно опрощаване на дълга си към държавите от Залива;
  • обявява, че разполага с бинарни бойни отровни вещества и може да нанесе удари по всички неприятели;
  • провъзгласява се за патрон и баща на арабския народ.

Едновременно с войнствената реторика Саддам Хюсеин предприема мерки за подготовка на военна агресия срещу Кувейт. В съкратени срокове иракските сили се изнасят и развръщат силна групировка в района между Басра и границата с Кувейт.

Арабските страни са обезпокоени от безпардонната политика на Саддам Хюсеин и неговите приближени и с посредничеството на президента на Египет Хосни Мубарак и краля на Саудитска Арабия Фахд организират на 1 август 1990 г. мирна конференция в саудитския град Джида. Тя не се увенчава с успех. Иракската делегация, водена от заместника на министър-председателя Изат Ибрахим ад Дури, напуска с аргументацията, че Кувейт не приема сериозно исканията на Ирак.

На 2 август 1990 г. Ирак извършва агресия срещу Кувейт и за 24 часа осъществява пълен контрол над територията и населението му. За окупацията Саддам Хюсеин използва корпус на Републиканската гвардия с три дивизии, армейски корпус (АК) с три дивизии; бригада специални сили и авиация. Численият състав на сухопътните формирования е около 200 000 души. Агресията се осъществява с около 3000 танка, хиляди артилерийски системи, бронетранспортьори и други системи въоръжение и техника.

Иракска бронетехника навлиза в столицата Ел Кувейт.

Иракска бронетехника навлиза в столицата Ел Кувейт.

След началото на агресията в продължение на няколко седмици се извършва прегрупиране и дивизии от редовната армия заемат отбранителни позиции по границата със Саудитска Арабия. На 8 август Саддам Хюсеин обявява Кувейт за 19-а провинция на Ирак. Извършва се оперативно прегрупиране и се пристъпва към организиране на позиционна отбрана на територията на Кувейт. Корпусът от Републиканската гвардия е изтеглен, а са разположени още два армейски корпуса от сухопътните войски на Иракските сили за сигурност (СВ на ИСС). На територията на Кувейт са 3-ти, 4-ти и 7-и АК (около 27 пехотни, механизирани и бронетанкови дивизии) от СВ на ИСС, а впоследствие в дълбочина се развръща и 2-ри АК.

Международната общност и най-вече страните от Залива са сериозно обезпокоени, че съществува реална възможност агресията на Ирак да продължи и срещу Саудитска Арабия.

Международна реакция на агресията

Международната общност е стъписана от бруталната агресия на Ирак срещу малката и беззащитна държава Кувейт. На 2 август 1990 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 6607, с която се осъжда агресията и се призовава Ирак към безусловно изтегляне и прекратяване на огъня. Впоследствие Съветът за сигурност приема серия от резолюции, с които налага икономически санкции и оръжейно ембарго на Ирак.

Агресията е осъдена остро и от Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Арабската лига. Президентът на САЩ Джордж Буш на 5 август прави изявление, в което характеризира нахлуването като „брутална агресия“ и заявява, че тя няма да продължи дълго. Призовава Саддам Хюсеин към незабавно, безусловно и пълно изтегляне на иракските войски от територията на Кувейт, възстановяване на законното правителство на Кувейт, установяване на сигурност и стабилност в Персийския залив, неприкосновеност на Саудитска Арабия и сигурност за американските граждани в региона.

Агресията е осъдена остро и от страните от НАТО и Европейския съюз, много международни хуманитарни неправителствени организации и известни обществени личности. Режимът на Саддам Хюсеин получава подкрепа само от Йемен, Палестина, Йордания, Судан, Либия и Алжир, а в Съвета за сигурност – от Куба.

Подготовка на операция «Пустинен щит»

По молба на краля на Саудитска Арабия президентът на САЩ изпраща в Рияд министъра на отбраната Дик Чейни и командващия на Централното командване на САЩ (CENTCOM) генерал Норман Шварцкопф, които трябва да проведат разговори относно защитата на Кралството срещу евентуална агресия на Саддам Хюсеин. Преговорите са много тежки. Боб Удуърд в своя книга ги описва като обтегнати. Противоречия възникват най-вече защото в Саудитска Арабия се намират Мека и Медина – най-свещените места за мюсюлманите, и крал Фахд се опасява, че влизането на американски и други войски не от правата вяра в страната ще въздейства твърде отрицателно на мюсюлманската общност.

Генерал Норман Шварцкопф. Януари 1991 г.

Генерал Норман Шварцкопф. Януари 1991 г.

От една страна, кралят вижда огромната заплаха за страната си, а от друга, се колебае да разреши влизането на немюсюлмански войски. Надделяват обаче опасенията, свързани със заплахата, и той отправя „молба-покана“ към САЩ за защита на територията на Саудитска Арабия. Въз основа на това президентът отдава заповед за стратегическо изнасяне на войски и сили на САЩ и развръщането им на територията на Саудитска Арабия за създаване на минимална отбранителна групировка на застрашените направления.

Стратегическо изнасяне и развръщане

Министърът на отбраната и председателят на Съвета на началник-щабовете отдават необходимите заповеди и за тяхното изпълнение са активирани 18-и въздушнодесантен корпус (82-ра и 101-ва въздушнодесантна дивизия (вдд), 24-та пехотна дивизия (пд), 3-ти бронекавалерийски полк (бркп), две ескадрили F-15E от авиокрилото във военновъздушна база Ленгли, две ескадрили на морската пехота, базирани на о. Диего Гарсия и Гуам, две флотилии самолетоносачи и ескадрила въздушнопреносима система за разузнаване и управление (Airborne Warning and Control System – AWACS). Активираните формирования незабавно започват докомплектуване по военновременните щатове и подготовка за изнасяне и развръщане.

Пред Централното командване възникват задачи за комплектуване, оборудване и екипиране на корпуса и развръщането му в кратки срокове в набелязаните райони в Саудитска Арабия. Ескадрилите F-15E се изнасят от базата Ленгли до Саудитска Арабия за 18 часа непрекъснат полет с дозареждане във въздуха и пристигат на Летище Дхаран на 8 август 1990 г.

За организиране на логистиката се сформира специално командване, което се ръководи от генерал-майор Уилям Пагонис. То се развръща в Дхаран на 8 август и пристъпва незабавно към организиране логистиката на пристигащите от САЩ формирования. Осемнадесети въздушнодесентен корпус (ВДК) започва стратегическо пренасяне и развръщане. До 28 август са превозени, разтоварени и развърнати формированията на 82-ра вдд.

За командващ на сухопътния компонент е назначен генерал Джон Йосок, който установява основния си команден пункт (КП) в Рияд на 16 август и едновременно подпомага заместник-командващия на CENTCOM генерал Калвин Уолър в командването и управлението на развръщането на съвместния КП на CENTCOM и на пристигащите войски и сили. Първоначално сухопътните формирования на 18-и ВДК са прехвърлени в Дхаран с транспортни самолети C5 Galaxy и С141, а тежкото въоръжение и техника – с морски транспорт.

На 25 август в района на развръщането пристига генерал Шварцкопф с основния команден състав на CENTCOM и пристъпва незабавно към планиране и организиране на отбранителната операция.

Планиране и организиране на отбраната

Опасенията на CENTCOM са, че иракските сили могат да настъпят основно в три направления. Двете са в близост до бреговата ивица на Персийския залив в посока: източната част на Кувейт – петролните рафинерии на Саудитска Арабия в районите на Ал Кафджи, Ал Мишаб, Ал Манифа и Танура; Източен Кувейт по бреговата ивица към основните пристанища – терминалите Ал Джубайл и Ад Дамам; третото опасно направление е Западен Кувейт – Рияд, но поради липсата на удобни подходи и развита пътна мрежа се смята за по-малко вероятно.

За най-важен център на тежестта на отбраната е определен Ад Дамам. Американското командване е на мнение, че ако Саддам Хюсеин успее да превземе тези населени пунктове и промишлените съоръжения в тях, ще завоюва стратегическата инициатива, ще затрудни изключително много развръщането на съюзническите войски и ще има потенциал да преговаря от позиция на силата. Ето защо планирането се съсредоточава към отбрана и удържане на тези райони.

Във връзка с това генерал Шварцкопф уточнява целите на отбранителната операция: „да се развият отбранителни способности в Персийския залив за възпиране на Саддам Хюсеин от провеждане на последващи атаки; а ако възпирането се провали, да се отбранява ефективно територията на Саудитска Арабия; да се сформира ефективна във военно отношение коалиция и коалиционните сили да се интегрират в оперативния план; да се наложат принудително икономическите санкции срещу Ирак в съответствие с Резолюция 661 и Резолюция 665 на Съвета за сигурност на ООН“.

По време на планирането възникват противоречия между вижданията на CENTCOM и командването на силите на Саудитска Арабия, представлявано от генерал-лейтенант принц Калид ибн Султан. Докато в концепцията за отбранителната операция на CENTCOM се предвижда първоначално да се създаде мобилна отбрана около важните стратегически пунктове в дълбочина и същевременно със силите на армията на Саудитска Арабия да се осъществи прикритие на границата с Кувейт, генерал-лейтенант Калид настоява да има силна позиционна отбрана по границата. В крайна сметка противоречията се изглаждат.

Концепцията на генерал Шварцкопф е при евентуално настъпление на иракската армия тя да бъде възпрепятствана с удари на авиацията от летища в Саудитска Арабия и кораби на флота, решително да се поразяват настъпващите войски, а при необходимост да се доразгромяват със силите и средствата на сухопътната отбранителна групировка. Ето защо той планира дълбоко ешелонирана мобилна отбрана, което да гарантира стратегическото развръщане на групировката на коалицията и отбраната на основните инфраструктурни съоръжения и населени пунктове.

Междувременно иракските сили се готвят организационно, логистично и фортификационно за отбрана на територията на Кувейт и не показват намерения за провеждане на настъпателна операция срещу Саудитска Арабия.

До средата на септември 1990 г. в Саудитска Арабия се изнася и развръща по-голямата част от 18-и ВДК (82-ра вдд, 3-ти бркп), продължава стратегическото транспортиране и развръщане на 24-та пд и 101-ва вдд; активирана е и морската пехота (1-ва и 2-ра дивизия, 5-та бригада, 3-ти ак).

В Залива се развръщат две флотилии на ВМС на САЩ, групирани около два самолетоносача – „Индепендънс“ и „Айзенхауър“. Пристигат и първите авиокрила на ВВС на САЩ. Войсковите формирования се стоварват и събират в райони за съсредоточаване, комплектуват се с необходимите въоръжения и техника и се развръщат в заповяданите райони за отбрана. Отбранителната групировка е създадена и развърната в готовност за отразяване настъпление на иракските сили. Към нея се присъединяват и войски от Египет, Катар, Оман, Сирия и Мароко, както и елитни части на Великобритания и Франция. В Залива пристигат кораби на Великобритания, Франция, Италия, Канада и други участнички в коалицията.

Атомен самолетоносач "Дуайт Айзенхауер"

Атомен самолетоносач „Дуайт Айзенхауер“

В този период, по сведения на разузнаването и като се имат предвид действията на иракските войски в Кувейт за подобряване фортификационното оборудване и инженерните заграждения на отбраната на Кувейт, започва все по-категорично да се очертава мнение сред военните специалисти, че Саддам Хюсеин няма намерения да настъпва срещу Саудитска Арабия. Ето защо генерал Шварцкопф предприема действия за първоначална подготовка на план за настъпателна операция срещу иракските войски в Кувейт.

Щабът на CENTCOM временно координира и управлява дейностите за уплътняване и консолидиране отбраната на Саудитска Арабия, но паралелно започва и подготовката на настъпателна операция. Първоначално планът се разработва за масирана въздушна настъпателна операция и сухопътна операция със силите на 18-и ВДК и 1-ва експедиционна сила морска пехота (ЕСМП). Залага се на стратегическа заблуда и изненада, като се предвижда морски десант по крайбрежието на Саудитска Арабия, в близост до границата с Кувейт, със силите на флота и бригада морска пехота, както и нанасяне на фронтален удар с 18-и ВДК, силите на съюзниците от Франция, Великобритания и участващите в коалицията арабски страни.

При разработването на разчетите обаче планиращите са обезпокоени от малкото сили и средства, с които разполагат. Генерал Шварцкопф настоява пред министъра на отбраната и председателя на Съвета на началник-щабовете (генерал Колин Пауъл) в операцията да бъде включен още един корпус. В началото на ноември е решено да се използва 7-и АК от Германия. Президентът Буш обявява, че военното командване разработва настъпателна опция на операцията.

Решението за включването на 7-и АК е огромно предизвикателство както за командващия на CENTCOM, така и за командира на корпуса генерал-лейтенант Фредерик Франкс. В този период корпусът е най-голямото и боеготово формирование на въоръжените сили на САЩ. В състава му са три бронетанкови дивизии, бронекавалерийски полк, бригада армейска авиация, инженерна бригада, корпусна артилерия и много други формирования. Предислокацията на 7-и АК от Европа е съпроводена с изключителни трудности, но едновременно разкрива добра възможност за стратегическото ръководство на САЩ да намали своите въоръжени сили в Европа в съответствие с новата геополитическа обстановка.

На Стария континент остава само един тежък американски корпус. За седем седмици от Германия в Саудитска Арабия са предислоцирани над 122 000 военнослужещи и цивилни и 50 500 танка, бронетранспортьора, артилерийски установки и други видове бойни и обслужващи машини.

В периода на развръщането на коалиционната групировка Саддам Хюсеин продължава агресивното си поведение спрямо Кувейт, арабските страни и коалицията:

  • въвежда военно положение в Кувейт и осъществява репресии и преследвания срещу населението;
  • посяга на националното богатство на Кувейт (изнася златните и валутните запаси, ограбва банките, промишлените запаси, съоръжения за петролната индустрия и изнася всичко възможно от страната);
  • отправя открити заплахи към Саудитска Арабия и Египет за сътрудничеството им със САЩ и с войнствена реторика се опитва да разцепи коалицията;
  • предупреждава коалицията, че ако нападне Ирак, войната ще се пренесе дълбоко в нейния тил с атентати и удари от арабски бойци;
  • заплашва с удари срещу Израел, с което цели да привлече подкрепата на арабските страни;
  • не изпълнява нито една от клаузите в резолюциите на Съвета за сигурност на ООН;
  • продължава да укрепва отбраната в Кувейтския театър на операциите.

Като взема предвид всичко посочено и редица други нарушения на режима, на 29 ноември 1990 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 678, с която се разрешава употреба на сила срещу Ирак след 15 януари 1991 г., ако дотогава иракските войски не се изтеглят от Кувейт. Съветът за сигурност упълномощава САЩ да сформират международна коалиция. (В тази коалиция влизат: Австралия, Аржентина, Бангладеш, Бахрейн, Белгия, Великобритания, Гърция, Дания, Египет, Испания, Италия, Канада, Катар, Кувейт, Мароко, Нигер, Нидерландия, Нова Зеландия, Норвегия, Обединени арабски емирства, Оман, Пакистан, Португалия, Република Южна Корея, Саудитска Арабия, Сенегал, Сиера Леоне, Сингапур, Сирия, Съединени американски щати, Франция.) Започва същинската подготовка за настъпление.

Планиране на операция «Пустинна буря»

Планирането на настъпателната операция започва към средата на август, паралелно с планирането на отбранителната операция. Генерал Шварцкопф разпорежда на командващия ВВС на CENTCOM (USCENTAF) генерал-лейтенант Чарлс Хорнър да започне планиране на въздушна настъпателна операция под кодово наименование „Внезапен гръм“ (Instant Thunder).

В CENTCOM в Тампа е създадена група за планиране на съвместна настъпателна операция, която започва да работи към края на месеца. Отделна група разработва план за оперативна маскировка и заблуда. По молба на генерал Йосок в CENTCOM в средата на септември са командировани четирима дипломанти от Школата за авангардни военни изследвания (SAMS) при командно-щабния колеж на сухопътните войски на САЩ във Форт Левънуърт (Канзас). Офицерите са прикрепени към директора на дирекция „Планиране“ (J5) и генерал Йосок ги натоварва със задачата да подготвят, анализират и формулират варианти за действие за евентуална настъпателна операция. В планирането участват офицери от щаба на ВВС, бойния център на щаба на ВМС, Агенцията за разузнаване на Пентагона (DIA), представители на Военновъздушния колеж, 513-а бригада военно разузнаване, групата за бойни анализи на CENTCOM.

Концепция за операцията

Първоначалната концепция за провеждане на настъпателна операция предвижда настъплението да се осъществи само с 18-и ВДК, усилен с две дивизии от Великобритания и Франция и със силите на арабските страни. В нея е заложено провеждане на нощно фронтално настъпление към възвишението Мутла (северозападно от Кувейт Сити). Планът е докладван на президента Буш. По време на брифинга възникват много въпросителни и най-вече съмнение в успеха на тази концепция. Взема се решение настъпателната групировка да се усили значително, за да може да се постигне необходимото съотношение на силите за настъплението. Към CENTCOM се придават допълнително 7-и АК, 1-ва ЕСМП, 1-ва пд, 5-а брмп, логистични формирования и формирования за бойна поддръжка. Концепцията се преработва и крайният ù вариант в съкратен вид е:

„Провеждане на съвместно, многонационално въздушно, морско и сухопътно настъпление от няколко направления, както следва:

  • стратегическа въздушна настъпателна операция, фокусирана върху центровете на тежестта: национално командване на Ирак, ЯХБЗ (Ядрена, химична и биологична защита) способности на Ирак, командване силите на Републиканската гвардия;
  • впоследствие усилията на ВВС се пренасочват към Кувейтския театър на операцията (КТО) и се провежда сухопътна настъпателна операция за изолиране на КТО, прекъсване на линиите за снабдяване на Ирак;
  • унищожаване силите на Републиканската гвардия;
  • освобождаване на Кувейт Сити със силите на арабските страни.
Концепцията предвижда четири фази за провеждане на настъпателната операция:
  • първа фаза – стратегическа въздушна настъпателна операция (ВНО);
  • втора фаза – завоюване на въздушно превъзходство на КТО;
  • трета фаза – подготовка на бойното поле;
  • четвърта фаза – сухопътна настъпателна операция“.

Настъпателната операция започва с многофазова въздушна настъпателна операция за осигуряване на условия за последваща сухопътна настъпателна операция. ВВС поразяват последователно стратегически обекти на режима, ПВО на Ирак, осигуряват въздушно превъзходство, подавят командването и управлението на Ирак, изолират театъра на операциите в Кувейт и нанасят поражение на сухопътните войски на Ирак в направление на планираното настъпление.

Сухопътното настъпление започва със заблуждаващо настъпление с една дивизия в района на Уади ал Батин и поддържаща атака на морска пехота, усилена с една механизирана бригада от сухопътните войски, по крайбрежието на Кувейт. Арабските сили настъпват отляво и отдясно на морската пехота. Лъжлив морски десант трябва да прикове иракските сили в отбрана на морския бряг, а въздушен десант в дълбочина на отбраната следва да изолира Кувейтския театър на операциите. Седми корпус нанася главния удар по направление западно от КТО и впоследствие осъществява обхват на КТО в направление изток с цел разгром на дивизиите от Републиканската гвардия, а по-късно извършва рязка смяна на посоката към северната част на Кувейт. 18-и ВДК настъпва западно от 7-и корпус и завършва т.нар. лява кука.

карта

Провеждане на операцията

Въздушна настъпателна операция (ВНО)

Първа фаза – стратегическа въздушна настъпателна операция

В изпълнение на Резолюция 678 на Съвета за сигурност на ООН, ВНО започва на 17 януари с удари от стратегически бомбардировачи B-52, въоръжени с ракети „въздух – земя“ ALCM (Air Launched Cruise Missiles) по пунктовете за управление на режима на Саддам Хюсеин. Ударите от въздуха са съчетани с ракетни удари от средства на флота с ракети „Томахоук“ (Tomahawk land attack missiles – TLAM) по стратегически обекти в Багдад.

Едновременно с ракетните удари ескадрила вертолети АН 64 „Апачи“, водени и насочвани от вертолети на ССО – MH-53J „Пейв Лоу“, нанасят удари по радарите за ранно предупреждение в Южен Ирак. Изтребители „Стелт F117A“ нанасят удари по стратегически обекти в Багдад, самолети тип F-15E Eagle и GR-1 Tornado – по системата за командване и управление и системата за ПВО на иракските сили. До сутринта на 17 януари ВВС на коалицията неутрализират основните съоръжения за командване и управление (С2), стратегическите средства за ПВО и средства за ЯХБЗ.

Вертолет MH-53J „Пейв Лоу“ III

Вертолет MH-53J „Пейв Лоу“ III

Рано сутринта ударите се пренасочват към сухопътната групировка на Саддам Хюсеин на КТО. Ударите по сухопътната отбранителна групировка се систематизират за поразяване на командни пунктове, средства за ПВО и основни комуникационни възли и инфраструктурни обекти от отбраната на противника. Ударите по отбранителната групировка на иракските сили са резултатни и водят до устойчиво снижаване бойните способности на войските и силите, както и възпрепятстват свободата на придвижване на техните формирования. В случаите, когато те маневрират, са засичани от разузнаването и авиацията на коалицията им нанася незабавни удари.

Независимо от често влошените атмосферни условия и обективните трудности коалицията завоюва пълно въздушно превъзходство и принуждава авиацията на Ирак да се приземи и прикрива до края на операцията. Това позволява на командването на USCENTAF да прилага многофункционалността на ВВС за изпълняване на други задачи в интерес на настъплението. По сведения на разузнаването, за да спаси част от самолетния си парк, Саддам Хюсеин изпраща 102 от своите изтребители и около 20 транспортни самолета в Иран, за които след това се водят дълги и тежки преговори.

Втора фаза – завоюване на въздушно превъзходство на КТО

Основните усилия на командването на CENTAF са насочени към поразяване на ракетите „земя – въздух“ и голямокалибрените зенитни оръдия, които застрашават въздушните средства на КТО. Подавянето на противниковата система за ПВО започва в самото начало на ВНО, но продължава и през тази фаза, за да бъдат извадени от строя средствата за поразяване, разузнаване и управляване на противниковата система за ПВО. Задачите се изпълняват успешно и коалицията завоюва господство на средни и големи височини.

Основна роля за изпълнението на тези задачи изиграват и самолетите за радиоелектронна война (РЕВ), които локализират, подавят, заглушават или правят небоеспособни противниковите радиоелектронни средства. Осигуряват се безопасни въздушни коридори за собствената изтребително-бомбардировъчна авиация за нанасяне на удари по сухопътната групировка. Нанасянето на въздушни удари по противника продължава до края на операцията. Авиацията причинява големи загуби в жива сила, техника и съоръжения на противниковите войски. Най-голямо отражение върху боеспособността на иракските сили обаче изиграва безвъзвратното нарушаване на командването и управлението и прекъсването на логистичните линии за снабдяване.

Екипажите развиват и прилагат нови форми за тактически маньовър, както за борба с противниковите изтребители, така и за използване на обикновени и високоточни боеприпаси срещу иракските бронирани средства. По оценка на командването на сухопътните войски (ARCENT) голяма част от иракските танкове, бронетранспортьори, артилерийски установки и други бронирани средства в КТО са унищожени от въздуха. По време на операцията са извършени над 100 000 самолетоизлитания и са хвърлени повече от 88 000 тона бойни припаси.

Трета фаза

Авиацията изпълнява задачи за разузнаване на КТО, радиоелектронно подавяне на иракските сили и средства и поразяване на непланови цели. В хода на сухопътната настъпателна операция военновъздушният компонент поддържа настъплението.

Ударите се нанасят от военновъздушни бази в Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Турция, Великобритания, Испания, о. Диего Гарсия, както и от самолетоносачи и кораби на САЩ в Персийския залив и Червено море. Коалицията събира и впоследствие използва в операцията около 2780 самолета и над 1000 вертолета с различно предназначение. За цялата операция тя формира военновъздушен компонент със следните въздушни средства:

ВВС на САЩ прилагат в операцията парк с голямо разнообразие от бойни и спомагателни платформи. За нанасяне на удари от големи разстояния и на големи височини се използват B-52 „Стратофортрес“. Независимо че са по-стара модификация бомбардировачи, те са модернизирани да изстрелват и управляеми крилати ракети. Основното им предназначение обаче е да бомбардират големи площи с неуправляеми авиационни бомби. Оказват голямо влияние за снижаване морала и боеспособността на иракските войски.

B-52 „Stratofortress“

B-52 „Stratofortress“

Самолети F 111 „Аардварк“ са предназначени за нанасяне на удари по земни цели на големи разстояния от средни височини. Снабдени са със система за далечно наблюдение в инфрачервения спектър (FLIR) и лазерна система за обозначаване на целите. Допринасят за унищожаване на обекти с военно предназначение, мостове, бункери и бронирани средства на противника. Доказват се като много надеждни и с минимално техническо обслужване самолети.

F-117A „Найтхоук“ са ново поколение платформи, разработени по технология „Стелт“ и снабдени със системи за високоточно поразяване. На тези платформи са поставени задачи за поразяване на най-защитените и най- труднодостъпни обекти в центъра на Багдад. Демонстрират много висок процент на успеваемост.

F-117A Nighthawk

F-117A Nighthawk

Основни изтребители в операцията са F-15 „Ийгъл“ в две модификации – F-15C и F-15Е. Първите са класически изтребители и са предназначени за въздушен бой с ВВС на Ирак. Почти всички свалени иракски самолети са поразени от тях. F-15E са многоцелеви изтребители-бомбардировачи, които са снабдени с инфрачервени системи за високоточно насочване и поразяване при ограничена видимост на малки височини (Low-Altitude Navigation and Targeting Infrared for Night System – LANTIRN) и в операцията изпълняват задачи за унищожаване на ракетни установки, бронирани цели, командни пунктове, пътни възли и др. Система LANTIRN е нова и за първи път се експериментира и утвърждава в тази операция.

F-16 „Файтинг Фалкон“ е другият основен изтребител в операцията. И при него успешно се експериментира система LANTIRN. Доказва се като надежден самолет с висока ефективност.

Друг самолет за близка огнева поддръжка е А-10 „Тъндърбоулт“. Използван е много успешно за борба с противникови танкове и други бронирани средства. Изпълнява задачи и за унищожаване на пускови установки „Скъд“, радари и зенитни установки. Той е единственият самолет, който има успех в поразяването на вертолети с бордово оръдие – отчетени са две поражения.

A-10 Thunderbolt

A-10 Thunderbolt

ВМС на САЩ и морската пехота участват във въздушната операция с F-14 „Томкет“, F/A-18 „Хорнет“, A7E, A6E и AV-8B.

Великобритания, Франция, Германия, Нидерландия, Италия и арабските страни в коалицията участват основно със самолети F-16, F-15, F-14, F-5Е, „Мираж“, „Торнадо“ и др.

За радиоелектронна борба се използват EF-111 „Равен“ и F-4G „Уайлд Уизъл“. Първите се използват за радиоелектронно разузнаване и подавяне на иракската ПВО, а вторите – за поразяване на средства за ПВО и други радиоелектронни средства с ракети HARM. Обикновено двете системи платформи си взаимодействат при изпълнение на задачите по подавяне на иракската система за ПВО. Като най-ярък пример за успеха на средствата за радиоелектронна борба (РЕБ) е фактът, че след четвъртия ден на ВНО въздушните сили на коалицията действат необезпокоявани в цялата дълбочина на бойното пространство на средни и големи височини.

F-4G “Wild Weasel”

F-4G “Wild Weasel”

Стратегическото разузнаване на ВВС се осигурява от платформи за далечно радиоелектронно разузнаване на въздушното пространство Е-3 АУАКС (Airborne Warning and Control System – AWACS) и въведеният за експериментиране самолет за разузнаване на движещи се земни цели Е-8 JSTARS. И двете системи самолети потвърждават успешно предназначението си.

По време на операцията за 43 дни са извършени 92 517 бойни самолетоизлитания. От тях 57% са изпълнени от ВВС на САЩ, 18,5% – от ВМС на САЩ, 10,8% – от морската пехота на САЩ, което общо е 86,3% от всички бойни полети. ВВС на Саудитска Арабия извършват 5,4% от полетите, ВВС на Великобритания – 4,1%, ВВС на Франция – 1,5%, ВВС на Канада – 1%, останалите 1,4% са изпълнени от ВВС на Кувейт, Бахрейн, Катар и Италия.

За първи път в операцията масово са използвани боеприпаси за високоточно поразяване: авиационни бомби и ракети, които могат да бъдат управлявани по време на полета им до целта. Приложени са авиационни бомби с лазерно насочване GBU-12 (Ground Bomb Unit) PAVEWAY I (от F-111). Първоначално за управление се използва лазерно насочване. Показват много висок коефициент на поразяване по бронирани цели.

Друга високоточна бомба е GBU-27 PAVEWAY III, предназначена специално за F-117А. Тя е модифицирана GBU-24, специално заради платформата. Бомба GBU-24 PAVEWAY III се използва от F-15E за поразяване на укрепени цели. Наричат я още „унищожител на бункери“, защото тежи 900 кг и има бетонобойни свойства.

За поразяване на бронирани цели F-16 и A-10 са въоръжени с ракети „Маверик“, които играят решителна роля в борбата с иракските бронирани средства.

Особена важност в подготовката и хода на операцията добиват способностите за поразяване отвъд хоризонта на видимост (Beyond Visual Range – BVR). Тази способност се постига с ракети AIM-7 И AIM-9 SPARROW. С тях са въоръжени почти всички изтребители на коалицията и те работят на принципа на търсене на целта с радарно управление на полета. Обсегът им, в зависимост от модификацията, е от 32 до 50 километра. По мнение на специалистите допринасят решително за успеха на коалицията във въздушните боеве. Иракските самолети са поразявани, без да виждат и без да знаят откъде идва заплахата.

За поразяване на радарите е използвана ракета HARM22. Прилагането на тази ракета е спорно, тъй като иракските сили намират бързо противодействие – изключват радарите и тя не може да ги открие.

Описаните високоточни боеприпаси, които използват ВВС, не означава, че във ВНО са прилагани предимно такива бомби и ракети. Преобладаващото количество авиационни боеприпаси (около 90%) в операцията са конвенционални неуправляеми авиационни бомби.

По време на операция „Пустинна буря“ Ирак губи над 400 самолета: свалени във въздушен бой – 33; унищожени на открито на летища – 113; унищожени в укрития – 141; укрити в Иран – 122. В началото на операцията Ирак разполага с около 750 самолета и 160 вертолета, а към края – с 316 самолета. Коалицията губи 38 самолета, като повечето са свалени от иракски ракети „земя – въздух“ през първите четири дни на ВНО.

Един от сериозните проблеми пред коалицията в хода на операцията е използването на ракети „Скъд“ срещу Израел и Саудитска Арабия. По време на подготовката разузнаването разкрива 28 стационарни позиции в Западен Ирак за изстрелване на ракети „Ал Хюсеин“ (модификация на руските „Скъд“). Те са унищожени от силите на коалицията. По-трудни за разкриване са мобилните пускови установки, които се развръщат само за произвеждане на пуск, след което пак се укриват. През първия ден на операцията иракските сили осъществяват пуск с две ракети срещу Израел, но без значителни последици (трима убити граждани и много ранени).

През следващите дни Ирак нанася серия от ракетни удари срещу Израел и Саудитска Арабия, които имат голям психологически и стратегически ефект. За да бъде възпрян Израел да се намеси в конфликта са положени големи усилия от страна на САЩ. Лорън Ийгълбъргър и Пол Улфовиц заминават за Израел, за да убедят Ицхак Шамир да не се намесва в конфликта.

Отчита се, че борбата с ракетите със силите на ВВС не е много успешна. За неутрализирането им в полет са развърнати и пускови установки „Пейтриът“. Това оказва известно влияние, но не спира Саддам Хюсеин напълно да нанася удари по коалицията. Ракетните удара са 93: срещу Израел – 42, срещу Саудитска Арабия – 48, срещу Бахрейн – 3. Един от ударите е срещу казарми на САЩ в Дхаран (Саудитска Арабия). В резултат са убити 28 и са ранени 97 души. Последният ракетен удар срещу Израел е на 25 февруари 1991 г.

MIM-104 Patriot

Зенитно-ракетна система MIM-104 Patriot

Провеждане на Сухопътната настъпателна операция

Мобилизация, изнасяне и развръщане

В изпълнение на замисъла на генерал Шварцкопф за провеждане на настъпателната операция още през ноември 1990 г. започва да се разработва план за настъпление с използването на 7-и AK. За целта той се усилва с 3-та бртд, подчинена на 5-и АК, 3-та пд се придава на 5-и АК, като една механизирана бригада остава в подчинение на 7-и AK.

Едно от големите формирования на САЩ – 1-ва бркд (танкова), се развръща и заема районите за отбрана към средата на ноември. Впоследствие тя първоначално изпълнява замисъла на командващия на CENTCOM за заблуждаващо настъпление, а после е назначена в оперативен резерв. Първа пехотна дивизия във Форт Райли (Канзас) също получава заповед за подготовка за транспортиране и развръщане. След санкция от президента Буш започват мобилизация и подготовка на бригади от резерва – две механизирани, една бронетанкова и две артилерийски. Маневрените бригади преминават обучение в национален център за подготовка във Форт Ъруин (Калифорния), a артилерийските – във Форт Сил (Оклахома). След подготовката артилерийските бригади са предислоцирани в Саудитска Арабия и участват в операцията.

Формированията от Европа се транспортират със самолети – за личния състав, и с кораби – за техниката и въоръжението, от пристанищата Антверп, Ротердам и Бремерхавен. Формированията на корпуса се разтоварват на летищата Ал Джубейл и Ад Дамам, където, в специално организирани райони, те изчакват корабите, разтоварват и поемат щатните въоръжения и техника. Създават се трудности поради натоварването на материалните средства на различни кораби. Корпусът се насочва в райони за съсредоточаване западно от тези на 18-и ВДК. След комплектуването и сглобяването на формированията корпусът към 20 февруари 1991 г. има готовност за развръщане в изходните райони за настъпление. (В този период се провеждат въздушната настъпателна операция и други мероприятия за скрито развръщане и изнасяне на корпуса. С това се изпълнява замисълът за стратегическа изненада и приковаване вниманието на иракското командване в района на Персийския залив, откъдето се очаква главният удар на коалицията.)

На театъра на операциите са изнесени и развърнати 82-ра вдд, 101-ва вдд, 24-та пд, 3-ти бркп, 6-а лбртд (Франция) и 1-ва бртд (Великобритания). Силите на страните от Персийския залив също са заели райони за съсредоточаване. Паралелно с изнасянето и развръщането на 7-и AK, от пристанището в Хюстън се транспортират въоръжението и техниката на 1-ва пд, а личният състав се превозва с въздушен транспорт.

Стратегическият превоз на войските и силите на коалицията от континенталната част на САЩ и от Европа се очертава като непозната дотогава дейност по размах, мащаб, количества материални средства, въоръжение, техника и личен състав. Само за въоръжението, техниката и материалните средства на 7-и AK от Европа са използвани 157 кораба, а за транспортирането на личния състав – 578 самолета. Опитът от транспортирането показва, че за една дивизия са необходими между 14 и 20 кораба.

Сформиране на настъпателна групировка

За практическото разработване на концепцията за настъпателната операция генералите Шварцкопф и Йосок дават свобода за действие на групата за планиране. Всички дейности по окончателния вариант са предварително проиграни, районите в Саудитска Арабия и в непосредствена близост до Кувейт са обходени и проучени, всички разчети са отработени. В крайна сметка разработеният основен вариант за действие е:

Настъпателна групировка
3-та полева армия
  • 18-и ВДК (82-ра вдд, 101-ва вдд, 24-та пд, 6-а лбртд (Франция), 3-ти бркп, корпусна артилерия(18-а, 212-а и 196-а бригада), 12-а бригада армейска авиация (браа), 18-а браа);
  • 7-и AK (1-ва бртд, 3-та бртд, 1-ва пд, 1-ва бртд (Великобритания), 2-ра бркп, корпусна артилерия (210-а, 42-ра, 75-а и 142-ра бригада), 11-а браа);
  • оперативен резерв – 1-ва бркд.
Съвместно командване „Север“ (СКС):

АК Египет – 3-та мд , 4-та бртбд, полк рейнджъри; Сирия – 9-а бртбд; Саудитска Арабия – полк специални сили; тактическа група „Мутана“ – 20-а мбр и 4-та бртбр; Кувейт – тактическа група СААД: мбр „Аш Шалид“, мбр „Ал Тахир“; Нигер – пехотен батальон, един батальон АА (Саудитска Арабия).

1-ва експедиционна сила морска пехота: 1-ва дмп, 2-ра дмп, 5-а ебрмп, 4-та ебрмп (натоварена на кораби), 1/2 бртд, 3-то авиокрило, група за логистика.

Съвместно командване „Изток“ (СКИ):

Тактическа група „Омар“ – 10-а мбр (Саудитска Арабия), мб (Обединени арабски емирства), тактическа група „Отман“ – 8-а мбр (Саудитска Арабия), мб (Оман), пехотна рота (Бахрейн), бригада „Ал Фатах“ (Кувейт), тактическа група „Абу Бакър“ – 2-ра мбр (Саудитска Арабия), тактическа група „Тарик“ – батальон морска пехота (Саудитска Арабия), пб (Сенегал), 6-и пп (Мароко), комплект на СКИ: 1-ви източно- бенгалски мб; мб (Катар), батальон АА (Кувейт, ОАЕ), 14-и и 18-и адн (Саудитска Арабия), 5-а инжбр (Саудитска Арабия).

Военни подразделения от Египет, Сирия, Оман, Франция и Кувейт в очакване на саудитския крал Фахд.

Военни подразделения от Египет, Сирия, Оман, Франция и Кувейт в очакване на саудитския крал Фахд.

9-а въздушна армия – средствата са описани по-горе.

7-и американски флот: бойна сила за Персийския залив – самолетоносачи „Мидуей“, „Рейнджър“, „Теодор Рузвелт“, „Америка“; бойна сила за Червено море –: самолетоносачи „Джон Кенеди“, „Саратога“, „Америка“. Всички самолетоносачи са съпроводени от бойни и спомагателни кораби.

В процеса на планиране и организиране на настъпателната операция се появяват редица трудности, свързани с командването и управлението на коалицията. За да се изпълни задачата, се стига до споразумение под командването на генерал Шварцкопф да бъдат ARCENT (СВ на CENTCOM), морската пехота, ВВС компонентът и флотът на коалицията. Под непосредственото командване на генерал-лейтенант Калид, по обективни причини, са поставени Съвместно командване „Север“ (СКС) и Съвместно командване „Изток“ (СКИ). За постигане на единство в планирането и координирането на настъплението в CENTCOM се формира Съвместен координационен център, където задачите се съгласуват и уточняват.

За основни форми на маньовър се приемат дълбок обхват и фронтално настъпление. Със силите на 18-и ВДК и 7-и AK се осъществява дълбок обхват на силите на Саддам Хюсеин, разположени в Кувейт, а със силите на 1-ви ЕКМП, СКС и СКИ се осъществява фронтално настъпление към Кувейт Сити. Резервът на ARCENT – 1-ва бркд, извършва лъжливо ограничено настъпление към Уади ал Батин, по западната граница между Кувейт и Саудитска Арабия. Морската пехота провежда мероприятия за стоварване на морски десант в Персийския залив. Тези дейности се осъществяват за заблуждаване на противника относно направлението на главния удар.

карта

Предвижда се 18-и ВДК с поддръжка на авиацията да нанесе бърз разсичащ удар в направление Ал Рафа – Ас Салман – Насирия, да овладее долината на река Ефрат в заповядания участък и рязко да промени посоката на югоизток, за да пресече пътищата за отстъпление на войските на Саддам Хюсеин към вътрешността на Ирак.

След осигуряване на левия фланг от 18-и ВДК и осъществяване на фронтално настъпление от 1-ви ЕСМП, включително провеждане на заблуждаващ морски десант, 7-и AK с поддръжка на авиацията следва да нанесе главния удар по корпуса на Републиканската гвардия в направление Ал Бусая – Басра, да овладее долината на р. Ефрат в заповядания участък и да разгроми този корпус. Впоследствие във взаимодействие с 18-и ВДК следва да изолира иракските войски в Кувейт.

Първи ЕСМП с поддръжката на авиацията и корабите в Персийския залив следва да настъпва фронтално срещу Кувейт Сити, да овладее стратегическите височини около столицата и да осигури условия на арабските сили да освободят столицата на Кувейт.

По време на третата фаза (подготовката на бойното поле) се извършват подготвителни мероприятия с ограничени сили от сухопътната групировка. В районите се провеждат бойно сглобяване и подготовка на определено количество резерв за дефицитните специалности, като екипажи и мерачи на танкове, бронетранспортьори М2 и М3, механик-водачи и др.

С ограничен състав се провеждат психологически операции, а след заемането на изходните райони за настъпление започва разузнаване с патрулиране, нанася се огнево поразяване на войските, заели предния край на отбраната. Изискването на генерал Шварцкопф е степента на поразяване по време на въздушните операции да достигне около 50%, а на участъците за пробив за танковете и артилерията – 90%.

За осъществяването на този сложен замисъл се осъществяват огромни подготвителни дейности още в районите за съсредоточаване. Възниква необходимост от голямо количество извънгабаритни трейлери за транспортиране на тежката бронирана техника до изходните райони за настъпление. Разстоянията от районите за съсредоточаване до изходните райони са огромни: за 18-и ВДК са средно 800 км, а за 7-и AK най-късите са около 500 км. Американските логистици преследват едновременно скритост, бързина и ефективност при изпълнението на тези задачи.

Изнасянето към изходните райони за настъпление започва под прикритието на авиацията, която провежда въздушна настъпателна операция и пречи на средствата за разузнаване на противника да разкрият реалния замисъл за провеждане на сухопътната настъпателна операция. На 16 януари започва изнасянето на логистичните ешелони на 18-и ВДК и 7-и AK, които превозват материални средства и други запаси за 60 бойни дни, а на 20 януари е началото на изнасянето на войските и силите на корпусите. Тежката бронирана техника се превозва с 1300 тежки трейлера и други 2700 специализирани транспортни средства, а автомобилната техника се движи на собствен ход. Изнасянето продължава три седмици.

Към 15 февруари 1991 г. основната част от настъпателната групировка е заела изходните райони за настъпление. На място се отработват практически въпроси за преодоляване на загражденията и минните полета на иракската отбрана, патрулиране с разузнаване, психологически операции и други мероприятия.

На 22 февруари, след посещение на Тарик Азиз в Москва, Ирак предлага американците да се оттеглят, като поставя неприемливи условия. Президентът на САЩ отхвърля предложението. Иракските сили започват масово палене на петролни кладенци в Кувейт, като само през този ден са запалени 145.

Горящи петролни кладенци

Сухопътната настъпателна операция започва на 24 февруари 1991 г. и продължава 4 дни. В много литературни източници е известна като „Сточасовата война“. Излагаме кратко описание на хода на настъпателната операция, така както е описана от Центъра по военна история на сухопътните войски на САЩ в тяхната разработка за войната.

Първи ден (24 февруари 1991 г.)

18-и ВДК (82-ра вдд, 101-ва впрд, 24-та пд, 6-а лбртд (Франция), 3-ти бркп, бр аа – 2) атакува Ирак в най северозападната част на полосата за настъпление на 3-та ПА и до края на деня овладява райони и рубежи на дълбочина от 80 до 150 км в иракска територия, преодолява съпротивата на няколко военни формирования (45-а пд), залавя много военнопленници. 6-а лбртд осигурява левия фланг на корпуса, овладява обект Рошамбо, обект Уайт и продължава настъплението си към Ас Салман. 82-ра вдд следва и поддържа 6-а лбртд. 101-ва вдд, транспортирана от 18-а браа, осъществява въздушен десант, овладява района на десанта и създава ПОБ „Кобра“.

7-и АК (1-ва пд, 1-ва бртд, 3-а бртд, 1-ва бртд (Великобритания), 3-ти бркп и браа) има задача за изнасяне, развръщане, влизане в съприкосновение и разгром на центъра на тежестта на иракската армия – Републиканската гвардия.

1-ва бркд осъществява лъжлива атака по направление Уади ал Батин срещу 27-а пд (Ирак) и след серия демонстративни действия се прегрупира и изнася в полосата за настъпление на 7-и корпус като оперативен резерв на 3-та ПА.

1-ва пд осъществява фронтално настъпление, като преодолява инженерните заграждения на фронт от 16 км, разгромява противостоящия противник и осигурява маршрут за преминаване на 1-ва бртд (Великобритания). На левия фланг на корпуса 2-ри бркп осигурява фронта и фланга на полосата за настъпление за 1-ва и 3-та бртд.

24-та пд се изнася в брониран ред (правоъгълник), не среща съществена съпротива и достига рубеж на около 60 км в дълбочина на иракската отбрана.

1-ва експедиционна сила морска пехота (1-ви дмп, 2-ри дмп, 1-ва бртбр/ 2-ра бртд, 5-а брмп) има основна задача овладяването на Кувейт Сити. Първоначално 2-ра дмп има затруднения с преодоляването на телените заграждения и минните полета в отбраната на иракските сили. 2-ра дмп прави чрез взривяване проходи в минните полета, след което осигурява преминаването и на 2-ра бртбр („Тигрите“). До края на бойния ден морските пехотинци преодоляват съпротивата на противника на дълбочина до 35 км, овладяват позициите, залавят цял танков батальон (35 танка Т-55), овладяват Летище Ал Джабер и пленяват около 10 000 войници.

Съвместните командвания „Север“ и „Изток“ през първия боен ден не осъществяват настъпление. Те отказват да влязат в стълкновение с иракските войски и това създава големи затруднения за генерал Шварцкопф за реализиране на схемата за маньовъра в съответствие с първоначалния замисъл.

Втори ден (25 февруари 1991 г.)

18-и ВДК продължава настъплението си на изток. 82-ра вдд се изнася с автомобили и се присъединява към 6-а лбртд (Франция) в Ас Салман. 101-ва вдд изпраща 2-ра вдбр да оборудва укрепена позиция на южния бряг на р. Ефрат, западно от Ал Насирия. 24-та пд продължава настъплението си на изток, преодолява съпротивата на 27-а и 35-а пд (Ирак) и консолидира положението си към края на деня с оборудването на блокиращи позиции в долината на Ефрат. Дивизията залавя над 1000 военнопленници и големи количества въоръжение и техника.

Т-72 от иракската армия в Кувейт.

Т-72 от иракската армия в Кувейт.

7-и АК изпитва затруднения на десния фланг с преодоляване от 1-ва бртд (Великобритания) на проходите в минните заграждения, осигурени от 1-ва пд. Преодоляването им продължава и през следващия ден. Има опасения, че 1-ва пд и 1-ва бркд са уязвими при контраатака. В резултат на нежеланието на войските на съвместно командване „Север“ да влязат в съприкосновение с иракските войски, се налага пренасочване на 1-ва бркд западно от Уади ал Батин.

На левия фланг на корпуса 1-ва и 3-та бртд продължават на изток. 1-ва бртд влиза в съприкосновение с 26-а пд (Ирак), отразява контраатака и разгромява противника. Към обяд съвместно командване „Север“ започва настъпление и освобождава 7-и АК и 1-ва ЕСМП да продължат своето настъпление. 1-ва пд разширява проходите в минните полета и овладява командния пункт на 26-а пд (Ирак), като пленява командира на дивизията и целия ù щаб. 1-ва бртд (Великобритания) преодолява минните полета и се подготвя за настъпление срещу 52-ра тд (Ирак).

ВМС на САЩ, в съответствие с плана на операцията, осъществяват морски десант с 5-а бригада морска пехота в района на Ал Мишаб (40 км южно от границата с Кувейт). С това иракските сили са заблудени за основни настъпателни действия на приморското направление. Бригадата е придадена в резерв на съвместно командване „Изток“. Призори иракските сили осъществяват първа контраатака в полосата на морската пехота, срещу центъра и десния фланг на 2-ра дмп. Дивизията води бой и отразява контраатаката. 2-ра бртбр продължава настъплението си на север, до края на деня преодолява съпротивата на противника, като пленява командира на 116-а пбр (Ирак) и около 1200 войници. Иракските сили нанасят четири ракетни удара по базата в Дхаран, в резултат на което има жертви от страна на САЩ.

Трети ден (26 февруари 1991 г.)

18-и ВДК продължава настъплението си на североизток. 82-ра вдд, 101-ва вдд и 6-а лбртд (Франция) осигуряват фланга от запад и навлизат в долината на р. Ефрат, като срещат незначителна съпротива. 24-та пд се развръща в долината и блокира подстъпите по магистрала № 8, която води от Кувейт към Багдад. 1-ва мбр се насочва към Летище Джалиба, а 2-ра мбр – към Летище Талил. По време на придвижването и изпълнението на задачите дивизията за първи път среща сериозна съпротива от иракските сили (47-а и 49-а пд, дивизия „Навуходоносор“ от Републиканската гвардия и 26-а бригада командоси). Тя преодолява съпротивата им и към края на деня 2-ра мбр достига заповядания рубеж, а 1-ва мбр и 197-а мбр изпълняват задачите до призори.

7-и армейски корпус. 1-ва бртд извършва огнева подготовка срещу противника в района на Ал Бусая, доразгромява 26-а пд (Ирак), овладява командния пункт на 7-и АК (Ирак), продължава настъплението си на североизток и привечер влиза в съприкосновение с охранителните елементи на дивизия „Тавалкална“ от Републиканската гвардия. През нощта осъществява атака срещу нея и разгромява една от бригадите ù. И 3-та бртд води тежки боеве с формирования на дивизия „Тавалкална“.

1-ва пд и 2-ри бркп получават задача да пренасочат настъплението си на североизток за подпомагане бойните действия на бронетанковите дивизии (1-ва бртд и 3-та бртд) срещу групировката около дивизия „Тавалкална“. 2-ра бркп при маньовъра се натъква на междината между 12-а тд и дивизия „Тавалкална“ и води тежки боеве до сутринта. 1-ва бртд (Великобритания) преодолява минните полета и настъпва на изток на самостоятелно направление срещу 48-а и 52-ра пд, водейки боеве в продължение на две денонощия.

1-ва експедиционна сила морска пехота. 2-ра дмп и 1-ва бтрбр („Тигрите“) настъпват в направление на Ал Джахра. Задачата е им е да овладеят възвишението Мутла. 1-ва дмп настъпва на североизток към международното летище на Кувейт. След ожесточени боеве възвишението Мутла е овладяно и от него се виждат пушеците от „магистралата на смъртта“ – пътят от Кувейт Сити за Басра. През този ден са разгромени 24 иракски дивизии, а броят на военнопленниците надхвърля 30 000.

Разгромена иракска военна колона.

Разгромена иракска военна колона.

Четвърти ден (27 февруари 1991 г.)

18-и ВДК се готви да настъпи към Басра. Преди настъплението да бъде възобновено 24-та пд следва да овладее заповяданите обекти: 1-ва мбр и 2-ра мбр – Летище Джалиба, а 197-а мбр – Летище Талил. След тежки боеве те са овладени: първото – към 10 часа, а второто – към обяд. Впоследствие 24-та пд и 101-ва вдд обединяват усилията си и възобновяват настъплението в посока Румайла – Басра. В хода на настъплението 24-та пд унищожава стотици бронирани машини и друга техника на панически отстъпващите иракски сили. Магистрала № 8 се превръща в лобно място за сухопътните войски на Ирак. В нощта на 27 срещу 28 февруари 1991 г. повечето от съединенията на корпуса се намират в южните подстъпи на Басра.

Унищожена военна техника на иракската армия.

Унищожена военна техника на иракската армия.

7-и АК, усилен с 1-ва бркд, нстъпва на изток с цел разгром на дивизиите от Републиканската гвардия. 1-ва бркд преминава през бойния ред на 1-ва пд и след ускорен марш запълва междината между 24-та пд (18-и ВДК) и 1-ва бртд. „Корпусът е в боен ред верига: 1-ва бртд, 1-ва бркд, 3-та бртд, 1-ва пд, 2-ри бркп и 1-ва бртд (Великобритания).

Пясъчните бури спират и на бойното поле се разкрива умопомрачителна гледка: 1500 танка, 1500 бронетранспортьора „Брадли“, 650 артилерийски системи и стотици автомобили, движещи се срещу обезсърчените иракски дивизии.“

До края на деня е преодоляна съпротивата на дивизии „Тавалкална“, „Аднан“ и „Медина“ от Републиканската гвардия, 10-а, 12-а и 52-ра тд.

1-ва експедиционна сила морска пехота осигурява подстъпите и предоставя възможност на съюзните командвания „Север“ и „Изток“ да влязат в Кувейт Сити.

През този ден президентът на САЩ заповядва бойните действия да бъдат прекратени.

Уроци от операцията

Стратегически уроци

Войната в Залива демонстрира на политиците и военните анализатори, че за да се разреши конфликт от такъв характер, е необходима международна подкрепа. Тя официално трябва да бъде осъществена чрез международните институции и най-вече чрез Съвета за сигурност на ООН. В ООН е създаден консенсус за неправомерността и незаконосъобразността на агресията на Саддам Хюсеин срещу Кувейт, че тя е в нарушение на Устава на Организацията – в частта ù за опазване и гарантиране на международния мир и сигурност.

В този смисъл резолюциите на Съвета за сигурност допринасят за успешния завършек на тази операция. Те са насочени към възстановяване на международното статукво в региона, запазване националния суверенитет на Кувейт, спазване правата на чуждите граждани в окупираната територия и подпомагане на иракското население.

Резолюциите на ООН изпълняват своята мисия и в значителна степен допринасят за отслабване режима на Саддам Хюсеин, като го лишават от възможности за коалиране с други страни, внасяне на оръжия и военни технологии и развиване на последващи агресивни намерения спрямо съседите му. Това води до извода, че разрешаването на международни конфликти трябва да става с международно участие, под егидата на Съвета за сигурност на ООН, тоест чрез коопериране в областта на международната сигурност.

Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН обаче сами по себе си не биха решили проблема с международния мир и сигурност в Залива и не биха възстановили суверенитета и независимостта на Кувейт. Решителна роля за това изиграва прилагането на военна сила в съответствие с глава VII, чл. 51 на Устава на ООН. Разрешаването на кризи и конфликти от този характер може да се осъществи само с комбинирано политическо, икономическо и военно въздействие.

Сътрудничеството на СССР и Китай в Съвета за сигурност на ООН и в общ международен план допринася за успешното планиране и осъществяване на операцията. И двете страни не допринасят със сили и средства, но тяхното съгласие и подкрепа на каузата за освобождаване на Кувейт осигуряват благотворна среда за работа на международните институции.

Форматът за провеждане на операцията е чисто коалиционен. В коалицията участват почти всички арабски държави от региона, много мюсюлмански държави и страните – членки на НАТО. Операцията е извън зоната за действие на Северноатлантическия съюз и поради това не се приемат актове в съответствие с Вашингтонския договор. Формирането на коалиция със САЩ като водеща страна е най-добрият вариант за разрешаване на кризата в конкретната геополитическа среда.

Основен принос за успешния изход на военния конфликт за коалицията от желаещи изиграват САЩ и техните въоръжени сили. След фиаското във Виетнам дълги години американските въоръжени сили преживяват спад в мотивацията си и губят популярност сред населението. Значителен е тласъкът в развитието им след гласуването в Конгреса на законопроекта „Голдуотър – Никълс“ (Goldwater Nichols Department of Defense Reorganization Act) през 1986 г., с който се създава нова командна структура и се изчистват много противоречия във военната служба. След Виетнам САЩ не са използвали войски и сили в мащабен конфликт и за тази операция политиците и военачалниците са изключително предпазливи и внимателни.

По това време министър на отбраната в администрацията на президента Роналд Рейгън е Каспар Уайнбъргър. Като следствие от законопроекта и доразвиване на някои негови идеи той прави серия от изявления, в които посочва:

  1. САЩ трябва да използват военна сила само при защита на своите или на съюзниците си национални интереси;
  2. Военните сили трябва да бъдат използвани само за постигане на победа;
  3. Военните сили трябва да бъдат използвани само при ясно дефинирани политически и военни цели и да бъдат осигурени с ресурси да ги постигнат;
  4. Зависимостите между военните цели, структурата и осигуряването на военните сили трябва постоянно да бъдат преоценявани и оптимизирани;
  5. Използването на военна сила трябва да се смята само като последна възможност за разрешаване на конфликт.

Генерал Колин Пауъл е последовател и до голяма степен участник в разработването на доктрината. В много източници тя дори се нарича доктрина „Уайнбъргър – Пауъл“. Независимо от противоречивите отзвуци сред политическите среди тези идеи са доминиращи при стратегическата подготовка на операцията. Генералът е председател на Съвета на началник-щабовете и е пръв съветник на президента Буш-старши по военните въпроси. Боб Удуърд очертава неговата дейност като медиатор между президента на САЩ, министъра на отбраната Чейни и командващия на CENTCOM.

Каспар Уайнбъргър и Колин Пауъл. 1985 г.

Каспар Уайнбъргър и Колин Пауъл. 1985 г.

В тази си дейност генерал Пауъл неизменно се пита: Има ли застрашен национален интерес? Преценени ли са цената и последиците от военната интервенция? Изчерпани ли са всички налични възможности за разрешаване на проблема, последен акт ли е използването на военна сила? Достатъчно ясна и постижима ли е военната задача и има ли добре дефиниран желан краен резултат? Има ли силна международна и национална обществена подкрепа за провеждане на операцията? С тези въпроси Пауъл ясно показва афинитета си към доктрината на своя бивш шеф. В своята дейност той и генералитетът показват предпазливост и презастраховане с цел успех в операцията и избягване на резултати, подобни на тези от Войната във Виетнам.

САЩ и водената от тях коалиция постигат пълна и недвусмислена победа в операцията. В резултат иракските войски са или унищожени, или изтласкани от Кувейт, който е освободен от агресорите. Администрацията на Джордж Буш-старши и арабските страни се надяват, че вследствие на тази съкрушителна загуба властта на Саддам Хюсеин е разклатена и той рано или късно ще падне. Това обаче не се случва. Ето защо много анализатори и военни специалисти смятат, че САЩ и коалицията са спечелили само кампанията, но не и войната.

Диктаторът остава на власт още дълго време, Републиканската гвардия в по-голямата си част се запазва и въоръжените сили на Ирак са все още функционални. В американското общество възниква полемика дали е трябвало войските да спрат, или да продължат до пълния разгром на режима на Саддам Хюсеин. Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН всъщност дава мандат на коалицията да освободи Кувейт, но не осигурява възможност за по-нататъшно преследване на Саддам Хюсеин и режима му.

Изводът би могъл да е, че стратегическото възпиране на агресии от държави със силни и добре осигурени въоръжени сили може да се осъществи само чрез изграждане на въоръжени сили, които да превъзхождат по доктринално развитие, технологично обновление, подготовка и морал тези на агресора.

Оперативни уроци

В планирането и провеждането на операцията ясно проличава влиянието на военни теоретици като Карл фон Клаузевиц и Антоан Жомини върху разбиранията на висшия военен ешелон на САЩ. Бихме се съгласили с това до известна степен, ако се имат предвид поставените задачи на сухопътните формирования, които преминават през овладяване на система от решителни (критични) точки от иракската отбрана.

Антоан-Анри Жомини е определян от мнозина историци за „основоположник на съвременната военна стратегия“.

Антоан-Анри Жомини е определян от мнозина историци за „основоположник на съвременната военна стратегия“.

Най-силно изражение на заимстване от теорията на Жомини обаче е схемата и формите на маньовъра. Широкият обход с изнасяне на войските и силите на главния удар на около 500 километра западно от основния район за отбрана на иракските войски е ясна демонстрация на съчетаването на външните линии на операцията за маньовър с фронтално настъпление от 1-ва ЕСМП, съюзни командвания „Север“ и „Изток“ за приковаване вниманието на противника към удържане на основните отбранителни позиции.

Друг основен принос към военната теория е построението на операцията. Отделните ù фази са решени така, че да осигурят най-голяма скритост на замисъла за разгром. Независимо от придвижването на две огромни войскови формирования на големи разстояния успоредно на фронта на отбраната, иракските войски не разбират за това, докато не са атакувани перпендикулярно и откъм тила на тяхната отбрана. Авиационните удари, оперативната маскировка и заблуждаващите демонстрационни действия на 1-ва бркд и 5-а ебрмп постигат скритост и оперативна изненада. Това изиграва ключова роля за успеха в операцията.

Потвърждава се в практиката индоктринирането и подготовката на въоръжените сили в съответствие с теорията за въздушно-земното сражение. Теорията произтича от стратегическите възгледи на американското политическо и военно ръководство и се прилага за практическо изпълнение в американския полеви устав FM 100-5, издаден през 1986 г.

Доктрината за въздушно-земното сражение залага на творческата реализация на бойните способности и технологичните иновации на въоръжените сили – на основата на принципите и правилата за воденето на бойни действия с максимално прилагане бойната мощ на всички видове въоръжени сили. Тя изисква използване на съвместни сили на цялата дълбочина на бойното поле и поддържане на противника уязвим и напрегнат. Изисква също експлоатиране на резултатите от разузнаването с огнево поразяване и маньовър. Същността на доктрината е неутрализиране на основните маневрени сили на противника (вторите ешелони) в дълбочина, с което той да бъде лишен от възможност да влияе решително върху бойните действия в хода на тяхната динамика.

Доктрината за въздушно-земното сражение е въведена във въоръжените сили на САЩ през 80-те години, като опит за ефективна стратегия за противодействие на войските на Варшавския договор на Европейския театър на войната. За нейното развитие основен принос имат реформаторски настроени генерали от сухопътните войски, като Уилям де Пюи и Дон Стари (и двамата последователно са командващи на USTRADOC), както и Джон Бойд (полковник от резерва, боен пилот, воювал във Виетнам).

В своята книга „Видове конфликти“ Джон Бойд развива теорията за активната отбрана, според която сухопътните формирования трябва да изработват способности да противодействат на превъзхождащи сили и средства на противника чрез избягване на стълкновения с неговите главни сили, провеждане на система от контраудари и контраатаки по силите му на неочаквани и нежелани направления, с цел постепенно снижаване на бойния му потенциал.

Генерал Дон Стари въвежда разбирането за разширено бойно пространство. Чрез него се стреми да развие теорията и да вкара инструменти за противодействие на противниковите резерви (вторите ешелони). Така се въвеждат параметри за отговорност на формированията освен в разстояние (15 км за бригада, 70 км за дивизия, 150 км за корпус) и по време: за бригада – 12 часа, за дивизия – 24 часа, а за корпус – 72 часа.

Основната идея на въздушно-земното сражение е развитието и прилагането на способностите на войските и силите чрез комбиниране на огневите и маневрените възможности на СВ и ВВС, с цел нанасяне решително поражение на вторите ешелони и резервите на противника, като по този начин бъде лишен от възможността да осъществи замисъла си.

Анализаторите отчитат като проблемна област разузнаването и разкриването на замисъла на противника. В своята разработка за Войната в Персийския залив Антъни Кордсман очертава проблемите на разузнаването като провал на разузнавателните служби на САЩ, Кувейт и Саудитска Арабия да оценят заплахата, идваща от Ирак. Той се аргументира с това, че през 80-те години САЩ подкрепят Ирак във войната срещу Иран, едновременно концентрират вниманието си върху глобалното противопоставяне на Европейския театър на войната и много трудно преустройват усилията на разузнаването в Персийския залив. В резултат агресията на Саддам Хюсеин срещу Кувейт е стратегическа изненада за страните от Залива и за света.

Друг проблем на разузнаването е късното идентифициране на намеренията на Саддам Хюсеин за окупиране на Кувейт, оставане на място с цел укрепване на отбраната и трайно присъединяване на Кувейт като 19-а провинция на Ирак. В противовес на това разузнаването допуска и работи върху версията, че е много вероятно иракските войски да продължат агресията си и към Саудитска Арабия. Ето защо усилията се съсредоточават за провеждане на отбранителна операция на територията на тази арабска страна, без това да е необходимо, но за целта коалицията изразходва колосални ресурси и усилия.

Един от основните проблеми, който се констатира от военните специалисти по време на подготовката и провеждането на операцията, е постигането на съвместност в действията между видовете въоръжени сили на САЩ. Първата причина за това е традицията на строителство и развитие на въоръжените сили в САЩ.

След Втората световна война се създават четири вида въоръжени сили: сухопътни войски, военновъздушни сили, военноморски сили и морска пехота. В съответствие със законодателството те получават сравнително висока самостоятелност в строителството, развитието и подготовката си както по отношение на бюджетното осигуряване, така и на административното развитие. Ето защо в различните видове въоръжени сили се изграждат и установяват различни култури и подходи при подготовката и провеждането на операции. Като следствие се проявява и следващата причина – съществени доктринални различия и разбирания за съвместността в действията при провеждането на операции.

Например в основния устав на СВ по това време са установени норми за използване на видовете въоръжени сили във въздушно-земното сражение, които се изпълняват само от СВ и не са съгласувани и приети от ВВС и ВМС. В хода на подготовката и планирането на настъпателната операция възникват противоречия между командирите на корпуси (генерал-лейтенант Франкс) и командващия на CENTAF генерал- лейтенант Хорнър. Планирането на въздушната настъпателна операция се извършва по стандартите, възприети в САЩ, а не на тези в НАТО. Генерал Франкс повдига този въпрос, но това остава без последствие. Сухопътните командири са недоволни, че планирането и осъществяването на поразяването с авиация (Battlefield Air Interdiction – BAI) не става по техни заявки, а централизирано.

За разрешаване на противоречията между военновъздушните и сухопътните командири генерал Шварцкопф назначава заместника си генерал Уолър за арбитър при организиране на поразяването. Сухопътните командири не желаят и не смятат за целесъобразно бойните вертолети да бъдат включени в централизираното планиране на въздушни удари. Липсата на единни разбирания и най-вече на централизиран орган за решаване на тези въпроси води до съществени напрежения по време на операцията.

Тактически уроци

Основен извод в тактическата област е голямата слабост на оценката на ефективността на поразяването в хода на операцията. За иницииране на настъпателната сухопътна операция генерал Шварцкопф изисква степен на поразяване на противника 50%, а на участъците за преминаване на войските през проходите в загражденията – 90%.

Анализите отчитат, че оценката на ефективността на поразяването е евристична (За верни се приемат докладите за поразени цели на пилотите от авиацията.) и не дава реална представа за поразяването по атакуваните обекти. В резултат очакваното поразяване на противника (особено в зоната на 1-ва ЕСМП) не съответства на реалното. Същото се отнася и за обектите в оперативна и стратегическа дълбочина.

Друг проблем, който възниква в хода на настъпателната операция, е поразяването на собствените войски, или т.нар. братоубийство. По време на операцията има 44 смъртни случая от огън на собствените войски. Явлението се проявява нощем и в условия на ограничена видимост. Ето защо в анализите се отчита, че е необходима система за опознаване на собствените войски.

Пясъчна буря по време на операция "Пустинна буря". Видимост 10-15 метра.

Пясъчна буря по време на операция „Пустинна буря“. Видимост 10-15 метра.

При настъпателните действия се проявяват и много положителни страни на воденето на тактически настъпателни боеве.

На първо място, може да се подчертае технологичното превъзходство на американските военновъздушни сили, сухопътни войски и морска пехота. Способностите им да осъществяват комуникация, да наблюдават бойното поле и да коригират огъня на своите системи за поразяване денем и нощем, във всякакви условия на обстановката и при всякакви атмосферни условия им дава най-голямото предимство пред иракските войски.

На второ място, следва да се подчертае способността за високоточно поразяване. Макар все още в експериментална фаза, се проявяват чертите на високоточните оръжия – авиационни боеприпаси с лазерно и радионасочване, ракети TLAM, ATACMS, HARM, артилерийски боеприпаси Copperhead, системи за разузнаване и насочване и много други.

На трето място, като елементи на маньовъра се използват маневрени формирования (2-ри, 3-ти бркп, 6-а лбртд (Франция) за сигурността на настъпващата групировка на фланговете и по фронта. И на последно, но не по важност място, бихме посочили способностите за стратегически транспорт и логистично осигуряване на операцията, които изиграват решителна роля за победата.

Операция „Пустинна буря“ се под готвя и осъществява в преломен период за човечеството. Тя е най-мащабният военен конфликт в най-новата история и дава пример за разрешаване на криза при едностранно нарушаване на международния мир и сигурност. Независимо от изминалите повече от двадесет години от конфликта все още има неизследвани области, от които можем да извлечем необходимите поуки за оптимизиране и подобряване на възгледите и доктриналните подходи за строителство и подготовка на въоръжените сили.

No Responses

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.