Операция „Маслинова клонка“

Интервю с Дмитрий Бабич – журналист, политолог. Политически наблюдател на Международна информационна агенция „Русия днес“.

– Какво подтикна Турция да предприеме нова военна операция в Сирия?

– Ако погледнем от птичи поглед на това, което се случва в момента, както и на събитията от последните шест години, като започнем от началото на кризата в Сирия през 2011 г., то ще забележим едно значително поражение за Запада и една доста опасна ситуация за Турция. Западът проведе операцията в Сирия, за да накаже и унищожи един не много враждебен към себе си и същевременно не от най-важните режими в региона. Самият президент Башар Асад беше ориентиран към Европа, основните търговски отношения на Сирия бяха установени с Франция, Великобритания и като цяло с Европейския съюз. Асад дълго време живее в Англия, обича да пътува до Франция. Неговото присъствие на парада на 14 юли 2008 г. (Национален празник на Франция) се превръща в знаменателно събитие за него.

Сирия, град Африн. Кюрдски бойци от Първи батальон от Сили за специални операции.

Сирия, град Африн. Кюрдски бойци от Първи батальон от Силите за специални операции. Снимка – waroffline.org

Западът не успя да унищожи този режим, затова пък успя сериозно да влоши отношенията си с една много по-важна държава – Турция. Анкара от много години е съюзник на Запада, освен това по отношение на влиянието си далеч надхвърля това на другите страни в региона. Влошаването на отношенията с Турция може да се окачестви като огромна грешка на Запада. Значимостта на Турция за региона и световната политика е със сигурност по-голямо от значението, което Сирия има в този аспект.

Тази реторика, която сега е на дневен ред между Турция и САЩ от една страна и Турция и Европейският съюз от друга страна, изглеждаше немислима преди пет години, да не говорим за преди 10 или 20 години, когато Турция се считаше за надежден и най-боеспособен член на НАТО. Това е основният резултат от последните шест години.

А това, което се случва сега се вписва в общата логика на последните години. С грешката си да се намесят в сирийския конфликт и Западът, и Турция си докараха все нови и нови заплахи за себе си. Те се опитват да премахнат тази заплахи, като обвиняват Русия за своите проблеми, с което си причиняват дори още повече щети. В опитите си да се отърват от не толкова враждебния и съвършено безобиден за тях режим на Асад, допринесоха за утвърждаване на така наречената „Ислямска държава”. Днес ИДИЛ, Слава Богу, временно (!) е победена, но не е напълно унищожена.

Турция, стремейки се да постави в Дамаск по-лоялна към себе си администрация (въпреки че режимът на Асад не беше враждебно настроен към Турция) създаде кюрдския проблем на границата си със Сирия. Сега Анкара е принудена с помощта на военни средства да се опита да реши този проблем с кюрдите, което предполага огромни рискове в отношенията със Съединените щати, както и по отношение на вътрешната сигурност. Не е изключено да се активизират бунтовнически клетки вътре в самата Турция, също така са възможни и терористични актове. Получи се следното (както са казвали в Средновековието): камъкът, който беше хвърлен нагоре, падна върху главите на онези, които го хвърлиха. Тази идея трябва да бъде в основата на нашия анализ в тази ситуация.

– Каква е ролята на Русия в тази ситуация?

– Русия не претендира, че ще може да реши всичките проблеми на сирийците, турците и кюрдите. А и ние сме достатъчно далеч. Понастоящем в този регион почти няма наша диаспора. Нашето влияние е доста косвено, а то беше активизирано заради лудостта на другите участници в тази драма, преди всичко на западните интервенти.

В момента обвиняват Русия, че е сключила сделка с Турция, че е изтеглила войниците си и военната полиция от Африн, а видите ли това било зона за деескалация. Но какво искат от Русия тези критици ? Да положим костите си и да решим по този начин всичките проблеми на сирийците? Това е невъзможно. Съвършено очевидно е, че Турция има свои интереси в северната част на Сирия, както и нарастваща тревога относно сигурността си. И Русия признава това.

Освен това на фона на напълно неадекватното поведение на Европейския съюз, което е враждебно към Русия, при цялата си колебливост и непредсказуемост Турция се оказва по-надежден партньор при транспортирането на енергийни ресурси за страните от Европа, отколкото самият Европейски съюз. Затова, който иска да си разваля отношенията с Турция, но не и с ръцете на Москва.

Турски военнослужещи пристигат в гранично село недалече от град Калетепе, област Хатай, Турция.

Турски военнослужещи пристигат в гранично село недалече от град Калетепе, област Хатай, Турция. Снимка: ZUMA / AP Photo / TASS

Руското отношение към нахлуването на Турция се изразява чрез следната формула: направихме всичко възможно, за да донесем мир в региона. В момента се провежда конгрес на сирийските етнически групи (Конгрес за сирийския национален диалог) в Сочи. Какво можем да направим още? Да заплашим всички? Вероятно няма да успеем да заставим, да принудим към мир и Турция, и кюрдските отряди и сирийските правителствени войски.

Ето защо в тази ситуация Русия има основание да стои настрана, тя се опита да предотврати най-лошото – победата на Ислямска държава, както и свалянето на законното правителство на Сирия. Русия не можеше да позволи този вариант да се осъществи и тя го предотврати. Сега, за съжаление, нямаме възможност да спрем турското нахлуване, както и да принудим турците и кюрдите да се договорят. За да направим това просто трябва да сме друга държава с друг потенциал.

– Дмитрий, доколко успешна (или неуспешна) беше предишната операция на Анкара „Щит на Ефрат“?

– Тя реши временно някои проблеми. Но е очевидно, че Турция е загрижена от нарастващото влияние на кюрдските формации и особено на YPG (Народни отряди за самоотбрана), в които турците виждат все същата Работническа партия на Кюрдистан (ПКК). Турците са обезпокоени от нарастването на тяхното влияние в северната част на Сирия. Предишната операция „Ефратски щит“ явно не успя да премахне тези притеснения.

Що се отнася до личната отговорност, в тази ситуация Ердоган трябва да погледне собствените си действия. В края на 90-та години на XX век Сирия практически прогони Абдула Йоджалан (бивш лидер на Кюрдската работническа партия) и пое курс на сближение с Турция. Йоджалан беше принуден да напусне Сирия и след няколко месеца игра на криеница падна в ръцете на турските специални служби. През последните 20 години не съм наблюдавал никаква враждебност в сирийската политика спрямо Турция.

Защо беше необходимо буквално с пяна на устата да се проклина Асад, да се прави опит да се свали режима, да се поддържа бунтовническото движение в Сирия от 2011 г. насам. Ето това не мога да си го обясня освен със самочувствието, което изведнъж завладя не само Турция, но и западните страни. В резултат на това те самите попаднаха в капан, тъй като дебалансираха региона и приведоха в действие такива сили, които самите те, очевидно, не са в състояние да контролират. И сега са наказани за действията си.

Град Африн, Сирия. Деца се крият в подземия от бомбардировките, които започват с настъпването на тъмнината и продължават непрекъснато до 4-5 часа сутринта непрекъснато.

Град Африн, Сирия. Деца се крият в подземия от бомбардировките, които започват с настъпването на тъмнината и продължават непрекъснато до 4-5 часа сутринта непрекъснато.

В тази ситуация някои медии пишат, че сме постъпили грозно, предадохме кюрдите в името на руско-турската газова сделка. Русия не може напълно да реши проблемите на сирийския народ. Тя може да помогне да се избегне най-лошото – победата на ислямистите, сред които има много руски граждани. Тя може да предостави хуманитарна помощ. Но тя не може да реши турско-кюрдския или арабско-кюрдския проблем. Самите сирийци трябва да решат това. Можем да организираме среща в Сочи. Но в тази ситуация не трябва да се изисква от Русия повече от това, което тя може да направи.

– Кои от международните и сирийските сили подкрепят Анкара в тази операция?

– В момента Турция е в определена изолация. Освен с неутралната позиция на Москва, Ердоган няма с какво да се похвали на международната сцена. Операцията е по-скоро на локално ниво, вътрешна: предполагам, че турците най-добре знаят какви кюрдски формации могат да приемат на своите граници и какви не могат. Очевидно е, че отношенията на Анкара с иракските кюрди се засилиха. А що се отнася до сирийските кюрди, Анкара няма намерение да установява контакт с тях. Не мога да преценя доколко тези страхове са оправдани или не. Ердоган реши да не позволи създаването на такава държава (Кюрдистан) в северна Сирия.

– Има ли някой в самата Сирия, който поддържа Турция?

– В северната част на Сирия действат отряди от тюркоезично малцинство. Благоприятният фактор за Русия може да бъде следният: основната подкрепа за кюрдите идва от страна на американците и западните сили. В известна степен тези сили косвено влизат в конфликт с Анкара. Това разрушава единния фронт на НАТО, който съществува от много десетилетия и има една абсолютно безумна идея – завладяването на Русия. Ако две страни-членки на НАТО стигнат до конфликт, тогава Русия вероятно ще се възползва от това. Москва вероятно ще бъде обвинена, че сами сме предизвикали тази ситуация, но това не е вярно. Ако се действаше по наш сценарий, война нямаше да има изобщо. Ситуацията в Сирия щеше да си остане на това ниво, каквото беше до 2011 г. Може би това не беше съвършеното състояние, но със сигурност е по-добро от сегашното.

– Кои точно се противопоставят на турците? И какъв е балансът на силите понастоящем?

– Това са кюрдските отряди, които доказаха боеспособността си по време на войната с Ислямска държава и като цяло в гражданската война в Сирия. Турската армия все още е енигма: не е ясно доколко е отслабена вследствие на неотдавнашния неуспешен преврат, както и от последвалата чистка. Но като цяло можем да кажем, че турската армия през годините на сирийската гражданска война разочарова своите поддръжници. Това означава, че тази представа, която съществуваше до 2011 г., че турската армия многократно превъзхожда сирийските въоръжени сили се оказа по-комплицирана. Или армията не желае да воюва за тези идеали, които защитава Ердоган, или информацията ни не е съвсем точна. Но във всички случаи турската армия се оказа на по-лошо ниво от очакваното.

– Каква е числеността на кюрдските опълченци? Някои споменават 10 хиляди човека.

– Едва ли някой може да се ангажира с точна цифра. Но тук големият въпрос е: кои от кюрдите имат желание да се сражават срещу турския контингент и кои не? Кюрдите никога не са били единни. Може да е налице езиково единство, но исторически те живееха в различни страни под управлението на различни режими, което ме кара да твърдя, че между тях липсват крепки връзки. Не бих казал, че Анкара е в конфликт с целия кюрдски свят. Турция започна война само с една част от този свят. Въпросът е: Колко голяма е тази част от кюрдския свят?

– Защо турците избраха толкова странно име за военната операция – „Маслинова клонка“? Маслината е символ на мира.

– Ердоган се движи в крак с модата. Сегашният свят е много лицемерен. Той никога не обявява нормална война, както беше преди в миналото. Днес всички говорят за операция за „принуждаване към мир“, за „антитерористични операции“. Ердоган просто не иска да се отличава от същите западни лидери, които никога не биха си признали доста грубите намерения и импулси, от които са движени. Те винаги се крият зад маската на нещо хуманно, мирно, демократично.

– Какви предварителни изводи за резултатите може да направим от операцията? И как ще свърши тя?

– Още е рано да се говори за предварителни резултати. Само няколко дни, откакто са стартирали офанзивните действия. Засега знаем, че населението е решило да напусне Африн, поради доста ефективните турски въздушни удари. Но това не е достатъчно. Истински контрол може да се осъществи само със сухопътни сили. Нека да изчакаме какво ще се случи.

Източник – www.realnoevremya.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.