Октомврийската революция

Тереза Де Соуза – вестник «Publico», Португалия;

Как да интервюирам писател, който е автор на повече от 900-страничен труд посветен на Октомврийската революция? Книгата, която се счита за основополагаща за разбирането на това знаково събитие в историята на ХХ век, за пръв път бе публикувана от британския историк през 1996 г., когато Съветският съюз вече не съществуваше и достъпът до архивите беше по-достъпен. В началото читателят може да се изплаши от 900-те страници на „Човешка трагедия: Руската революция (1891-1924)„. Но само докато не пристъпите към четенето.

В тази книга са представени всички аспекти на революцията, нейните причини и последствия. Единственият възможен начин за осъзнаването на този исторически прелом е да се открие свързващата нишка, която ще ни отведе до разпадането на СССР и до установяването на днешния националистически и авторитарен режим в Русия. Една двойна трагедия според автора – британският историк Орландо Фиджис, който е професор по история в Лондонския университет, както и автор на мащабни исторически трудове за Русия и нейните трагедии.

Орландо Фиджис

Орландо Фиджис

Publico: Между революцията от 1917 г. и последствията от разпадането на Съветския съюз определено съществуват различия, но има ли и прилики?

Орландо Фиджис: Да, би могло да се приведат аргументи в защита на тази гледна точка. Но според мен през 1917 г. се осъществява истинска революция. Това не се случи обаче през 1991 г., когато бяхме свидетели единствено на един колапс, когато демократичните сили не бяха готови да се самоутвърдят по съответния начин.

– Нима не наблюдаваме същото в периода между февруари и ноември 1917 г.?

– Не мисля. През 1917 г. бушува Световна война. Безволевото правителство е загубило правомощията си, въпреки че все още е било запазило някаква частица морален авторитет и част от голямата отговорност, която лежи върху плещите му. Правителството се налага да действа, съобразявайки се със [Петроградския] Съвета, който, за разлика от правителството се сдобива със значителна власт, но пък поведението му е изключително безотговорно. Ситуацията е била извънредно сложна.

– Как Петроградският съвет успява да се сдобие с тази власт?

Петербургският съвет на работническите депутати съществува още от 1905 г. (след като демонстрация срещу глада на протестиращи работници, приключва с кръвопролитие), когато тълпите започват да се самоорганизират главно в Санкт Петербург (тогава Петроград). Именно хората на улицата създават Съвета, макар че все още са в етап на търсене на водачи.

Фактически представители на Петербургския съвет избират на 27 февруари 1917 г. Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати, който още от самото начало се превръща в политически орган притежаващ голяма власт. Ще ви дам пример: войниците, които са главните действащи лица в тази революция, се подчиняват на военните заповеди на Временното правителство само ако са одобрени от Петроградския съвет.

Всъщност Петроградският съвет е неофициалното правителство, когато говорим за случващото се на улицата. По това време неимоверно много се активизират демократичните граждански инициативи и самоорганизация. Народът взима властта в собствените си ръце и дори Съветът не винаги успява да го контролира.

– Междувременно са били необходими само шест месеца, от февруари до ноември, за да могат болшевиките, които са малцинство да овладеят властта и, в крайна сметка, да я удържат.

– Да. Но те я задържат чрез гражданска война. Разпадането на армията (по време на Първата световна война) през лятото на 1917 г. е основната причина за това ускоряване в процеса на овладяване на властта от страна на болшевиките. Това довежда до пълната загуба на авторитет на Временното правителство. Ленин не е имало нужда да оглавява болшинството. Той многократно заявява, че не му е необходимо мнозинство, а просто добре организирана сила. През октомври се образува вакуум във властта…

Гражданска война

– От който той се възползва.

– От който той се възползва, за да овладее властта. Но всичко е можело да завърши другояче. В Съвета и в болшевишката партия е имало лидери, които са полагали усилия за социалистическа коалиция с други политически сили. Всичко започва да клони към диктатура единствено заради решителната намеса на Ленин през октомври.

– В книгата си отделяте голямо внимание на личността на Ленин, твърдейки, че неговото ръководство е ключов фактор за успеха на революцията.

– Това е самата истина. Ако Ленин не беше написал възванието „Към работниците, войниците и селяните!” и не настояваше за решение да се започне въстание, болшевиките, които пристигат за конгреса на Съветите насрочен за 24 октомври, щяха да се съгласят с меншевистката резолюция за учредяването на първото съветско правителство, което фактически означава създаването на социалистическа коалиция. Ако не беше налагането на диктатура от страна на болшевиките, Русия щеше да избегне гражданската война. На нейно място щеше да се образува някаква друга форма на власт. Ние не знаем доколко стабилна би била тя, но всичко би било различно.

– Въпреки това няколко десетилетия след решението на Ленин, Съветският съюз се превръща в държава способна да си съперничи със Съединените щати.

– Точно така. Същността на болшевизма е именно в това – в хипертрофираната система на модернизацията. Но за тази модернизация се е наложило да се плати с неимоверни човешки жертви. Колективизацията унищожава не само човешките съдби, но и самата структура на руския живот. Мисля, че революционните преобразования на Ленин по отношение на колективизацията биха имали съвсем друг характер, ако той беше останал жив.

Редица историци, включително и аз, смятат, че Русия би постигнала още по-голямо развитие с продължаването на НЕП-а – започнатата от Ленин нова икономическа политика. Сталин е този, който е отговорен за изключително високите човешки жертви при този индустриален скок напред (към колективизация на средствата за производство). Но не може да отречем, че Ленин е бил същият болшевик, какъвто е бил и Сталин.

В моята книга аз решително отстоявам мнението, че в основата си болшевизмът е далеч от идеята за революция, която е насочена срещу селяните, защото самите създатели на болшевизма, които са призовани в армията или които са се преместили в градовете и са станали „комисари“ произлизат от селячеството. В техните представи революцията е модернизация, която се осъществява чрез училището и промишлеността.

– Маркс предсказа, че революцията ще настъпи с окончателната криза на капитализма в по-развитите страни, такива като Германия или Великобритания. Но всичко се развива другояче.

– В крайна сметка в края на живота си Маркс се отказва от много от тези идеи. Той прави това, когато руски съидейници му разказват колко голяма е ролята на селячеството в Русия. Именно това проумява и Ленин в този период от време. След въстанието от 1905 г., в което дейно участие взимат селската класа и националните малцинства, той разбира, че за осъществяване на социалистическа революция не е необходимо да се разчита на постепенната еволюция на работническите движения, народите, социалистическите партии и профсъюзите. Всичко, което е необходимо е да се получи контрол над държавата – оттук идва идеята за „преврат„.

Не Маркс превръща Ленин в революционер, а Ленин прави марксизма революционен. Той осъзнава революционния потенциал за овладяване на държавата, който позволява държавата да бъде използвана за унищожаване на враговете чрез диктатура. Ключовият фактор тук е гражданската война, която се превръща в най-важния механизъм на революцията. ИДИЛ, например, са болшевиките на нашето съвремие. Гражданската война е механизъм на революцията.

– И тази вечна раздвоеност на Русия между Запада и Изтока, между Европа и Азия. Сякаш е с две лица.

– Да, Русия е двулика. Когато нещата се развиват благоприятно за нея, тя гледа към Запада, когато се чувства отритната от него, се обръща на Изток. Това е парадокс характерен за Русия от 1917 г. насам. По-голямата част от интелигенцията смята, че е имало две революции. Например Максим Горки казва, че революцията на селяните е по азиатски образец, докато работниците вдигат революция от европейски тип.

Между Изтока и Запада

 

 

– Днес същото ли наблюдаваме?

– Може да се каже, че да. Русия е цивилизация, която пресича Европа и Азия. Но всъщност тя е европейска цивилизация, която се отличава с европейска и християнска култура, в противовес на другата, т.е. на източната и ислямска култура. Русия е европейска държава, която преминава през исторически периоди, в които се чувства отхвърлена от Запада.

– Путин твърди, че Западът унижава Русия.

– Той постоянно подчертава това. Че унижават руснаците, че не се отнасят с нужното уважение към тях, че Западът прилага двойни стандарти. Всъщност същите постулати наблюдаваме в цялата руска история. Днес Русия се стреми към по-тесни отношения с Турция, Централна Азия и Китай, отхвърляйки европейските ценности.

– Стратегията на Путин се състои в това да разшири влиянието на Русия извън пределите на сегашните ѝ граници на територията на бившите съветски републики…

– Тук не съзирам желание за възстановяване на Съветския съюз. Тази идея е толкова абсурдна, колкото е и неосъществима. Но за връщане на сферите на влияние съм склонен да се съглася. Политиката на Русия по отношение на Украйна винаги е била да я държи в слаба позиция. Но тук виждам по-скоро завръщане към геополитиката на деветнадесети век, към периода до 1914 г., когато почти всички големи държави полагат усилия да защитават своите интереси. А интересът на Руската империя до 1914 г. винаги е бил да се предотврати усилването на съседите си.

– И сега това се повтаря.

– Да. За Путин международният ред няма никакво значение. Това е нещо, което е наложено от американците. Целта му е да утвърди Русия като велика държава, следователно е необходимо да се съхрани нестабилността в Европа. Става дума за политика на сфери на влияние, което не означава задължително нахлуване…

– Но в края на краищата те нахлуха в Украйна и Грузия. Коя е линията, която те не биха посмели да преминат?

– Ако ние им зададем този въпрос, те ще отговорят на въпроса с въпрос: а къде е границата, която Америка не ще дръзне да престъпи?

– Какво е отношението на Кремъл по повод стогодишнината от революцията (Бел.ред. Интервюто е взето на 30.10.2017 г.)?

– Не мисля, че проявяват голям интерес. Те не желаят да говорят за революцията, защото се страхуват от нея, а освен това не са в състояние да извлекат нищо от нея, което да е полезно за укрепване на националистическата идеология. Разбира се, ще има организирани научни конференции, но не може да се очаква, че ще се проведат някакви тържества от държавен мащаб или да се изрази официална позиция за значението на Октомврийската революция. Това е продиктувано от обстоятелството, че по отношение на този въпрос руският народ е доста разединен. Но предполагам, че проблемът не е само в това.

Ако искате да узнаете какво мислят руснаците за 1917 г., едва ли ще намерите много хора, които да са осведомени. За младежите революцията е нещо архаично. За много други представата за нея е оформена от пропагандата. Днес сме свидетели, че руското общество не разглежда насилието на държавата като нещо негативно: три четвърти от населението оценява ЧК (политическата полиция, предшественик на КГБ) като положително явление. Така че наследството на революцията е свързано главно с манталитета.

– Путин се опитва да създаде нов исторически наратив започвайки с учебниците, които реабилитират Сталин…

– Наскоро бях в Държавния исторически музей в Москва. Разглеждайки експозициите, чух как екскурзоводът на музея обяснява на група посетители, че Иван Грозни (първият руски цар, управлявал през шестнадесети век, чиято жестокост оправдава напълно прозвището му) е основоположник на руската демокрация. Според него всичко, което е направено от руската държава трябва да се възприема като прогрес. Иван Грозни, Петър Велики, Николай II, Ленин, Сталин. С две изключения: Горбачов и Елцин. Последните двама са изключени от списъка, тъй като унищожават точно тази държава. Преди няколко години водех едно радио предаване. Едно от  изданията беше на тема какво знаят за историята на Русия и Съветския съюз руските подрастващи. Мога да ви кажа, че според мнението на мнозина от учениците, Горбачов е по-лош от Сталин.

– В края на вашата книга пишете, че режимите опитващи се да създадат „новия човек“ са обречени на провал.

Книга

– Абсолютно вярно. В края на краищата не става въпрос само за създаването на социалистическо общество. Крайната цел на една революция е „новият човек“. Всички болшевики са били единодушни, че изграждането на социалистическо общество не е възможно, докато не бъдат създадени човешки същества, които по своята същност принадлежат към социализма. През 20-те години, след като побеждават в гражданската война, те започват да обсъждат начините за постигане на тази цел. Те възприемат марксистката идея, че може да се повлияе на начина на мисленето чрез манипулиране на обкръжаващата среда.

– Как гледате на националистическите и популистките политически сили, които днес набират сили в почти всички европейски държави и които пропагандират идеи, поне според нас, отдавна потънали в забвение?

– С голяма тревога. Ръстът на национализма и популизма, точно както и разпадането на интернационализма в моята страна и в света, предизвикват сериозни опасения в мен. Вземете за пример Брексит или избора на Тръмп. Излиза, че е по-ефективно да се изговарят лъжи, отколкото истини. Оказва се, че лъжата е по-силна и най-важното е да се накарат хората да повярват в нея, като се манипулират емоциите, страховете и недоволството им. Тези методи са политически по-ефективни, отколкото да се поставят хората пред факти и да им се представя чистата истина.

От време на време изглежда, че навлизаме в революционна епоха, в която политиците манипулират информацията съзнателно, държейки в заблуждение хората. Фалшивите новини. Но откъде идва това медийно явление? От Ленин. Той е първият политик, който разработва революционен метод за съзнателно използване на фалшивите новини.

– Освен това твърдите, че демокрацията е доста по-крехка, отколкото осъзнаваме.

– Това го споменавам в книгата. Според мен всички ние започваме да го осъзнаваме. Не бих искал да се причислявам към всички тези пророци, но това, което се случва днес е доста очевидно. Ако се обърнем към историята на ХХ век, ще видим, че западната демокрация не винаги се е отличавала със стабилност – напротив. Национализмът, популизмът, расизмът, фашизмът и екстремистката политика са по-често явление през миналия век, отколкото победата на демократичните ценности. Освен това не е никак лесно да възтържествува демокрацията.

Ако историята от 1917 г. ни учи на нещо, то е че трябва да защитаваме ценностите на демокрацията. Не само съхраняването на тяхната правна и морална сила, но и защитата на новите идеи за социална справедливост. Когато твърде много хора се чувстват излъгани, те смятат себе си за исторически губещи и в крайна сметка намират спасение във всички тези идеологии на насилие, екстремизъм, революционни движения, независимо дали са в левия или в десния политически сектор. В епохата на глобализацията истинският проблем е това как оценяваме идеите за социална справедливост.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.