Обсадата на Бреслау – «германският Брест»

Част 1

Многохилядният гарнизон на Бреслау – столицата на немска Силезия, се предава на милостта на съветския победител след тримесечен щурм, който продължава от януари до май 1945 г. Градът капитулира на 6 май 1945 г. Това е най-дългата и упорита обсада на немски град. Град, който е обявен от Хитлер за “фестунг“, т.е. за крепост. В битката за Бреслау и немците, и руснаците използват нови образци оръжия, както и множество коварни военни прийоми.

Бойци от 309-та "Пирятинска" стрелкова дивизия, от подразделението на старшина Андрей Провознюк в уличен бой за Бреслау

Бойци от 309-та „Пирятинска“ стрелкова дивизия, от подразделението на старшина Андрей Провознюк, в уличен бой в Бреслау.

“Бомбоубежището на Райха“

В продължение на хиляда години районът на Бреслау (днес градът се намира в Полша и се казва Вроцлав) е граница между германския и славянския свят. Неслучайно през 30-те години на XX век, след идването си на власт, Хитлер взима мерки и преименува последните славянски топоними в района на Бреслау. По това време този 600-хиляден град е столица на “Силезийския промишлен район“ – един от най-важните индустриални центрове на Германия.

Интересното е, че до последните месеци на войната Бреслау, както и Дрезден, изобщо не са подложени на опустошителни бомбардировки, тъй като градът е бил извън обсега на съюзническата авиация. Дори в разговорната реч на немците Бреслау получава прозвището “Бомбоубежището на Райха“. Именно заради това много от правителствените учреждения на Германия са прехвърлени в града.

Първият въздушен удар срещу града е осъществен едва през есента на 1944 г., когато съветските войски вече са достигнали бреговете на Висла в централна Полша. Въпреки това подготовката на Бреслау за отбрана започва още през юни 1944 г. През лятото на 44-та година около града са построени два отбранителни пояса, складове за амуниции и продоволствия. Физическата дейност по създаването на защитните съоръжения се извършва чрез привличането на работна сила от трудови лагери, както и доброволци, жени, старци и деца.

Непристъпната крепост

Самите географски дадености позволяват на немците да превърнат Бреслау в непристъпна крепост, тъй като югоизточните, източните и северните части на града са естествени, недостъпни за танковете прегради, край които протичат река Вайда, каналите на река Одер и река Олза с широкото си русло. В тези части на града е имало построени общо 303 моста. Северните райони на града пък представлявали заблатена местност, което също не позволявало на съветските танкове масирано да атакуват Бреслау от това направление. Целият градски район представлява почти непрекъсната верига от градски здания с широчина 70 км. и дължина над 100 км. Урбанизираната територия е изцяло застроена с железобетонни промишлени помещения и жилищни сгради с масивна зидария.

Артилеристи от една от стрелковите дивизии от 6-та армия водят огън от 45-мм противотанково оръдие 53-К по укрепени немски позиции. 1-ви Украински фронт.

Артилеристи от една от стрелковите дивизии от 6-та армия водят огън от 45-мм противотанково оръдие 53-К по укрепените немски позиции. 1-ви Украински фронт.

Горепосочените предимства са използвани от германците за създаването на солидна отбрана, особено в противотанково отношение. Масивните сгради, градските градини и паркове позволяват скритото развръщане на огневи средства, както и изкусната маскировка от вражеското наземно и въздушно наблюдение. Немците предварително блокират градските комуникации с ровове и препятствия, минират всички възможни проходи, устройват барикади, които са под постоянен прицелен артилерийски огън.

Но основното, което способства за ожесточената и дълготрайна отбрана на Бреслау, не са неговите солидни и мощни укрепления, а самото немско войнство, което отбранява града, както и неговият висок боен дух. Да, известно е, че сред немските войници и доброволци, които отбраняват града, се е водела активна нацистка пропаганда, но не тя изиграва основната роля в отбранителните боеве.

Немците в Бреслау е нямало просто какво да губят, те наистина са били в безизходно положение, а освен това за мнозина войници от Вермахта, СС войските и отрядите Фолксщурм (Бел.ред. Отряди на народното опълчение в Третия райх, които са създадени в последните месеци на Втората световна война) това е бил техният роден град, а за родния си дом всеки се сражава до последен дъх.

През лятото на 1945 г. големите градове по източната граница на Райха, в това число и Бреслау, са обявени от Хитлер за “фестунг“- крепости, които усилено се подготвят за отбрана. За ръководител на отбраната на “крепостта Бреслау“ е назначен Карл Ханке. Фанатичният нацист не е кадрови военен, преди това работи като личен секретар на райхминистъра на пропагандата Йозеф Гьобелс.

Карл Ханке

Карл Ханке

През 1945 г. в Бреслау се струпват почти половин милион немски бежанци от територията на Полша. Когато военните предлагат на Карл Ханке да започне своевременна евакуация на мирното население от “крепостта Бреслау“, нацистът отказва с думите: “Фюрерът ще заповяда да ме разстрелят, ако му представя подобни предложения“.

На 22 януари 1945 г. авангардни части от 1-ви Украински фронт излизат на река Одер, северно от Бреслау. Първите пет бойци, форсирали река Одер с плуване, са удостоени със звания Герой на Съветския съюз. Три съветски армии и гвардейски кавалерийски корпус започват операция по обкръжаване на Силезийския промишлен район от север и юг.

Стремителният пробив на съветските войски е напълно неочакван за Хитлер, който в яростта си започва трескаво да сменя генерали на командните постове. В края на януари 1945 г. гаулайтер Ханке (Бел.ред. Гаулайтер – висша партийна длъжност в националсоциалистическата немска работническа партия (НСДАП). Ръководител на областна териториално-административна единица) издава заповед за евакуация, която да се извърши пеша, на мирното население от “крепостта Бреслау“.

Десетки хиляди жени, старци и деца поемат на път от столицата на Силезия на запад. Маршрути, места за нощуване и храна за бежанците не са предвидени. Точно в този период Германия е обхваната от силни студове. Замръзналите бежанци по пътя възлизат на хиляди, ако не дори и на десетки хиляди. Част от тръгналите пеша хора дори се завръщат в Бреслау.

Оказва се, че обявената от гаулайтер Ханке и предизвикала хиляди смъртни случаи паническа евакуация е била преждевременна – съветските войски затварят обръча на обкръжението около Бреслау едва след две седмици. Провалът си гаулайтер Ханке решава да замаскира с истеричен терор – по негова заповед на 29 януари 1945 г. в центъра на Бреслау пред паметника на крал Фридрих II е разстрелян градският бургмистър (Бел.ред. Градоначалник, кмет) Шпилхаген.

Бившият секретар на Гьобелс го обвинява, че възнамерява да напусне Бреслау без заповед. «Който се бои от честна смърт, ще умре с позор!» – гласят облепените по улиците на Бреслау прокламации на гаулайтер Ханке, който след три месеца, в навечерието на капитулацията на града, ще избяга от него…

Сапьори от отделението на сержант В. Мозговой пълзейки теглят сандъци с експлозиви за подкопаване на сграда, превърната от немците в укрепен пункт. От прозорците на постройката зад тях ги прикриват автоматчици.

Сапьори от отделението на сержант В. Мозговой пълзят насочвайки се към сградата видна в дъното на фотографията. Бойците са привързали към дясната си ръка сандъци с експлозиви, с които да срутят зданието, което е превърнато от немците в укрепен пункт. От прозорците на постройката зад тях ги прикриват автоматчици.

Обсадата

Съветският обръч около Бреслау се затваря окончателно в 10 часа сутринта на 13 февруари 1945 г. Основните сили на действащия в Силезия 1-ви Украински фронт са заети с настъплението в посока Берлин, ето защо за щурма на обкръжения Бреслау се отделя само една армия – 6-та, която се командва от генерал-лейтенант Владимир Глуздовский.

По данни на Генералния щаб на Вермахта през февруари 1945 г. обкръженият гарнизон наброява около 50 000 военнослужещи и над 80 000 мобилизирани за отбраната на града цивилни лица. За защитата на града са привлечени и всички полицейски сили, отрядите Хитлерюгенд и дори службите за пожарна безопасност.

Според други немски данни гарнизонът на крепостта, който в продължение на три месеца удържа Бреслау, е съставен от 35 000 военнослужещи от Вермахта плюс 10 000 души, които са призовани във Фолксщурма. Гарнизонът включва новосформираната 609-та пехотна дивизия, части от 269-та пехотна дивизия, учебни и резервни подразделения, СС полк, 38 батальона Фолксщурм (всеки един съставен от 400 души), подразделения на Хитлерюгенд, полиция, наземни части на Луфтвафе и остатъци от разбити в минали боеве части.

Защитниците са въоръжени и с 32 артилерийски батареи, съставени от остарели немски, а също и трофейни съветски, полски, югославски и италиански оръдия. Военният гарнизон не разполага с танкови подразделения, с изключение на една рота от 15 самоходни оръдия от различен тип.

Според съветското военно разузнаване в град Бреслау е обкръжена следната групировка: части от 20-та танкова дивизия, 236-та бригада щурмови оръдия, танкова рота „Бреслау“, артилерийски и зенитни подразделения, както и 38 батальона на Фолксщурма. Свидетелските показания на немски военнопленници разкриват следните цифри за предната линия на отбрана: 25 710 души, 1 443 картечници, 1 885 фаустпатрони, 101 минохвъргачки, 68 оръдия различен калибър, около 20 танка и САУ-та. Общата численост на защитниците на града възлиза на 30 980 души, 1 645 картечници, 2 335 фаустпатрони, 174 минохвъргачки, 124 оръдия различен калибър, 50 танка и САУ-та.

Коменданти на гарнизона на крепостта Бреслау са генерал-майор Ханс фон Алфен (от 3 ноември 1944 до 7 март 1945 г.) и генералът от пехотата Херман Нихоф (до капитулацията на 6 май). Политическата власт в крепостта се осъществява от гаулайтер Карл Ханке, който се явява и командир на отрядите Фолксщурм.

Обсадилата Бреслау 6-та съветска армия разполага с шест стрелкови дивизии плюс артилерия, но без крупни танкови части, поне на първоначалния етап от обсадата. По щат това са над 80 000 бойци, но реално числеността на настъпващите съветски дивизии е била по-малка – не повече от 60 000 съветски войници. Т.е. съветските войски не притежават количествено превъзходство в жива сила.

Първоначално гарнизонът в Бреслау се снабдява по въздух и дори получава попълнение от 2 батальона парашутисти. Тактиката на защитниците на Бреслау е да наложат ограничено прилагане на танкове и САУ-та от страна на съветската армия чрез създаването на изкуствени прегради по танкоопасните направления в града. Съветското командване няма възможност да развърне механизирани части по изкуствено създадените тесни улици на града и се ограничава до използването на групи по 2-3 верижни машини. Немските «фаустници» устройват истински лов за съветските танкове по улиците на Бреслау. Само за първите две седмици войските на Червената армия губят над 160 танка и САУ-та.

От друга страна, Бреслау, като всеки един немски град, се отличава с добре изградена мрежа от отлични пътища, което позволява на немското командване да прехвърля малочислените немски танкове и САУ-та от един „проблемен“ участък в друг. По този начин комендантът на града, под чието лично ръководство е била немската бронетехника, оперира с малки групи верижни машини (1-2 танка, 1-3 САУ-та) на активните участъци от отбраната, поддържайки пехотата с огън и отблъсквайки атаките на съветските танкове.

В хода на първите улични сражения съветското командване осъзнава, че Бреслау не може да бъде превзет от движение, затова спешно се променя прилаганата тактика – привлечени са по-мощни артилерийски части (САУ-та с по-голям калибър), специализирани сапьорски части и огнехвъргачни подразделения.

Тела на убити в ръкопашен бой немски войници. В дъното на улицата се виждат съветски бойци от 1-ви Украински фронт.

Тела на убити в ръкопашен бой немски войници. В дъното на улицата се виждат съветски бойци от 1-ви Украински фронт.

При щурма на града, продължил три месеца – от февруари до май 1945 г. – и двете страни прилагат най-новото и съвременно оръжие по това време. За поддръжка на настъпващата пехота от 6-та армия през февруари 1945 г. пристигат тежки самоходни и танкови полкове (87-ми гвардейски танков полк, 222-ри отделен танков полк, 349-ти и 374-ти гвардейски тежък самоходно артилерийски полк), които са въоръжени с танкове ИС-2 и САУ ИСУ-152.

Освен това пристигат и 6 бр. 280-мм мортири образец 1939 г. (Бр-5), които изстрелват “бетонобойни“ снаряди с тегло 246 кг (Бел.ред. Мортира- артилерийско оръдие с къса цев, предназначено за навесна стрелба. Навесната стрелба е стрелба от артилерийски оръдия по местности при ъгъл на височина на цевта над 20°. Стрелба от артилерийски оръдия по местности при ъгъл на височина на цевта над 45° се нарича мортирна стрелба. Мортирата е предназначена за разрушаване на особено здрави отбранителни съоръжения и за поразяване на цели, които са укрити зад стени или окопи).

За щурма на Бреслау пристигат и специализирани инженерно-сапьорни части: 62-ра отделна инженерно-сапьорна бригада (войниците в бригадата са били специално подготвени за бой в градски условия и превземане на мощни дълговременни укрепления на противника), 240-ти инженерно-сапьорен батальон, 34-ти отделен батальон за електроизграждане (Бел.ред. Специализиран батальон за изграждане на система от електрозаграждения. Електризация на наземни препятствия с цел създаване на непроходими зони. Комплексът от електризирани препятствия включва – надземни телени електризирани препятствия (бодлива тел, телена мрежа), водни електризирани препятствия, електризиране на почвата и т.н.), както и пет огнехвъргачни батальони.

Освен ранцеви огнехвъргачки РОКС (Бел.ред. Ранцева огнехвъргачка Клюев-Сергеев), съветските бойци били оборудвани и с трофейни фаустпатрони, както и със стоманени нагръдници (прототипи на днешните бронежилетки), но най-главното е, че са били добре запознати с подривното дело. Това са били истински професионалисти, превзели не един добре укрепен град.

Именно тези бойци използват т.нар. “летящи торпеда“ в Бреслау.

Сапьорът Н. Кондрашов с обикновен снаряд М-13 и самоделно направено летящо торпедо. Разликата в размерите е очевидна.

Сапьорът Н. Кондрашов с обикновен снаряд М-13 и самоделно направено летящо торпедо. 

Това е оригинално фронтово изобретение на руските войници, които закрепват около корпуса на снаряд М-13 от “Катюша“, с помощта на железни обръчи, допълнителен корпус, който се запълва с тротил. Допълнителният корпус най-често се е правел от стоманен лист. За устойчивост в полета в задната част на “летящото торпедо“ се фиксират дървени стабилизатори. Стрелбата се води от дървени сандъци, на които са поставени железни плазове. Тези плазове служат за определяне на посоката. Такова “торпедо“ лети на далечина до километър, при взрив в земята създава дупка с дълбочина до 3 метра и 6 метра в диаметър, а при попадение в сграда я разрушава напълно.

Очаквайте част 2.

Източник – www.topwar.ru

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.