Логистичното осигуряване на антитерористични операции в градски условия

Годишник на Военна академия „Г. С. Раковски“;

Майор Александър Минчев

Докладът представя обзор на уроците от логистичното осигуряване в градски условия на операции от близкото минало. Целта е тяхното използване за подготовка на логистичните специалисти за подобен вид операции.

Обсадите са били твърде продължителни и скъпоструващи, атаките – със съмнителен резултат и твърде рисковани, конспирациите – ненадеждни. (Римляните) са осъзнавали, че ако противниковата армия е в движение, те са завладявали царства за ден, обаче в случай че обсаждат град, това е можело да отнеме години.
Николо Мaкиавели, „Беседи”, II, 32

Кое обяснява ренесанса в интереса към операциите в градски условия? Съвременната наука набляга на два фактора. Първо, текущите демографски тенденции предполагат, че населението ще живее все повече в градовете. Следователно вероятността за провеждането на операции в градски условия става все по-голяма. Второ, броят на катастрофалните операции в градски условия напоследък – тежките сражения на американците на пазара Бакара в Могадишу (Сомалия) през 1993 г. и руското поражение при първата битка за Грозни в Чечения през 1994–1995 г., сериозно усилват интереса към предизвикателствата, които градските условия предлагат по принцип.

Друг фактор, който може да бъде добавен, е различната международна и локална среда за сигурност, която се появява след края на студената война. Има три основни аспекта на тази нова среда за сигурност. Първо, превъзходството на НАТО (няма нация и дори възможна коалиция, която да предизвика мощта на Северноатлантическия съюз) означава, че бъдещите противници ще търсят асиметричния подход, който се предлага най-добре в съвременните градски условия. Несъмнено градските условия са сериозен балансьор на силите.

Второ, все повече се сблъскваме с операции различни от война, които се провеждат в градове. И накрая, след студената война държавите биват въвличани все повече в операции на собствената си територия, както в типичните операции за защита на населението и защита на критичната инфраструктура, така и срещу все повече появяващите се заплахи от терористични действия.

Всичко това налага подобряване на познанието за този тип среда. Един от подходите е изучаване опита на водещите армии при провеждането на операции в такива условия. В следващите редове ще разгледам две операции, проведени в типични градски условия, и ще се опитам да извлека уроци, свързани с логистичното им осигуряване.

ВОЙНИТЕ В ЧЕЧЕНИЯ (1994–2002)

Руският опит в Чечения

Чеченците имат дълга история на съпротива срещу руския контрол. След разпадането на Съветския съюз те веднага започват да искат независимост. През 1994 г. в Чечения започва гражданска война между проруските фракции и тези за независимост. През декември 1994 г. Русия изпраща 40 000 военнослужещи в Чечения, за да възстановят руското влияние в стремящата се към откъсване република.

При достигането на чеченската столица Грозни 6000 руски военнослужещи започват настъпление с механизирани колони. То започва едновременно от три направления и включва използването на танкове, подкрепени от БМП. Вместо според предвижданията да срещнат слаб отпор, руските войски се натъкват на силна съпротива от чеченците, въоръжени с „огромни количества” противотанкови средства.

Руската атака е отблъсната с шокиращо големи загуби. След още два месеца тежки сражения и цялостна промяна на руската тактика в крайна сметка Грозни е превзет. Последващите руски загуби са между януари и май 1995 г.

Свален от чеченците руски хеликоптер Ми-8. 1 декември 1994 г., околностите на Грозни. / Снимка - Михаил Евстафиев

Свален от чеченците руски хеликоптер Ми-8. 1 декември 1994 г., околностите на Грозни. / Снимка – Михаил Евстафиев

Първоначалната руска кампания може да се раздели на две основни фази. Фаза едно, до края на февруари 1995 г., състояща се от първоначалната интервенция, отблъскването на първото настъпление в Грозни до превземането му два месеца по-късно. В тази фаза се наблюдават най-интензивните бойни действия в градски условия, тъй като операциите са фокусирани основно върху Грозни. Фаза две, от март до юни 1995 г., състояща се от антипартизански операции в чеченската провинция за добиване на контрол над цялата територия на републиката. В края на август 1996 г. руската страна обявява примирие и изтегля своите войски от Чечения. 

УРОЦИ НА ОПЕРАТИВНО НИВО

Урок 1. Добре разработената доктрина не е достатъчна сама по себе си

Съветската армия има значителен военен опит от военни действия след Втората световна война: Берлин (1953 г.), Будапеща (1956 г.), Прага (1968 г.) и Кабул (1979 г.). Руската армия наследява нейния опит чрез доктрината ѝ за водене на бой в градски условия. Въпреки теоретичните основи, които тази доктрина предлага, генерал-полковник Ашалов – бивш командващ на съветските въздушнопреносими войски, твърди, че „никой не е научил никого на нищо” при оценката на „провалите” в Чечения.

Урок 2. Ориентирана към ситуацията подготовка би подобрила ефективността на руските войски

Според руските стандарти за тактическа подготовка по онова време само 5–6 часа се отделят на действията в градски условия. Не са били устроени специални полигони, както се е предвиждало в доктрината. Вместо това военнослужещите е трябвало да разчитат на малко пособие, изготвено от Главния директорат за бойна подготовка на сухопътните войски специално за участниците в Чечения. Ситуацията е обобщена най-добре от полковник А. Костюченко от Главния директорат за бойна подготовка на сухопътните войски: „Случи се така, че тактиката за водене на бойни действия в градски условия не намери място в нашите програми за подготовка.”

Урок 3. Бойните действия в град изискват голям разход на сили и ресурси

Руснаците откриват, че стандартното предимство от 5:1 в сили не е достатъчно да осигурява охраната на всяка превзета сграда. Разходът на личен състав и на отбранителни продукти също се оказва огромен. Според руските официални власти при втората битка за Грозни (август 1996 г.) в рамките на тридневни бойни действия са загинали 200 военнослужещи, а 800 са ранени.

Украински източници твърдят, че само за нощта на 31 декември 1994 г. руснаците дават 600 жертви и 300 пленници. Материалните загуби също са екстрени, например елемент от Майкопската моторизирана бригада 17 от 20-те им бойни бронирани машини само за един ден бойни действия по време на първата битка за Грозни.

Урок 4. Проблеми в логистичната система

Внезапното решение за разполагане в Чечения, комбинирано с уникалните проблеми при снабдяването, причинени от чеченската среда, затрудняват допълнително и без това слабата руска система за логистично осигуряване.

Руският офис на военния инспекторат заключва, че опитите на Министерството на отбраната за частична мобилизация на транспортни средства в интерес на войските в Чечения се оказват „пълен провал”. Това кореспондира и с опитите на генерал-полковник В. Симеонов от Военния съвет на сухопътните войски да отложи цялата кампания, изтъквайки състоянието на логистичната система: военната екипировка и оборудване са в лошо състояние, една трета от вертолетите не са можели да летят и голяма част от военновременните запаси са изразходвани.

Тези слабости на логистичната система водят до това някои войници да навлязат в Грозни без картечници на бойните машини или бойни припаси за тях. Руските офицери по снабдяването също не са подготвени за огромните потребности от ръчни и димни гранати, взривни вещества, противотанкови средства за еднократна употреба и други, така необходими за бой в градски условия.

Военновъздушните сили влизат в конфликта само с 50% от предписаните норми за ГСМ, бойни припаси, резервни части и храна. Логистичната система не е осигурила достатъчни вещеви имущества, например дори униформи. И системата за регистрация на гробовете и погребенията се е провалила. Толкова често са допускани грешки, че се налага родители и съпруги да пътуват до Чечения, за да идентифицират роднините си от купчини тела, „натрупани като дървета”. Понякога те са принуждавани да плащат за погребенията, тъй като на много военни окръзи не са отпуснати финансови средства за това, независимо че по устав е тяхно задължение.

Тези присъщи на руската логистична система структурни ограничения са изострени и от трудностите за провеждане на операции в Чечения. Лошите пътища затрудняват придвижването и транспорта и често снабдителните конвои се превръщат в обекти на засада или забавяне от тълпи цивилни чеченци, блокиращи пътищата. Лошите климатични условия пък забавят доставките по въздух. Изискванията за внезапно нахлуване в Чечения, комбинирани със специфичните проблеми по снабдяването в чеченската оперативна среда, сериозно затрудняват и без това проблемната логистична система на руската армия.

Урок 5. Неефективност на композитните формирования

В началото на кампанията руските формирования (дори елитните, като Кантемировската и Таманската дивизия) остават недопопълнени. Батальоните са с личен състав най-често около 50% или по-малко. Впоследствие повечето формирования са допопълнени в последната минута с личен състав, въоръжение и техника. Според един доклад до 60% от танковите и механизираните екипажи са попълнени по време на път към първоначалната офанзива.

В тон с това началник-щабът на 805-и артилерийски полк твърди, че дивизионите са получили само малка част тренирани и способни да водят огън с въоръженията войници. Много от тези попълнения в последната минута, дори офицери, е трябвало да изучават задълженията си в движение. В доста случаи войниците не са знаели дори имената на другарите си, преди да влязат в бой.

Волжкият и Трансбайкалският военен окръг събират доброволци с наборни военнослужещи в напълно нови полкове. Тези полкове са със слаба сплотеност, трудни за управление и понякога им липсвали основно оборудване и техника. Според заместник-министъра на отбраната Борис Громов (герой от Афганистан) значителни сили са събрани на парче от цяла Русия и не са били способни да се сработят без подготовка.

Урок 6. Стандартната структура на руските формирования се оказва неподходяща за действия в град

Природата на градските условия принуждава руснаците да въведат нови конфигурации за атакуващите си формирования, състоящи се от пехота, усилена с огнева поддръжка и инженерен елемент. Препоръчителната конфигурация за такава група е три механизирани взвода, танкова рота, огнехвъргачен взвод (Шмел), две зенитни оръдейни установки (Щилка или Тунгуска), една машина за разчистване на мини УР-77, инженерен взвод и един ремонтен взвод за предна поддръжка.

Урок 7. Липсата на ефективна мирновременна поддръжка на въоръжението и техниката заплашва изпълнението на задачите
Унищожен БМП-2 на руската армия.

Унищожен БМП-2 на руската армия. / Снимка Михаил Евстафиев

Руската армия в Чечения изпитва последиците от неефективната мирновременна поддръжка на въоръжението и техниката. По време на марша към Грозни например всеки две от десет машини напускат колоната поради технически проблеми. А ситуацията с въоръжението не е по-добра, а води до изключителни рискове при отказ по време на бойни действия. При друг случай руснаците успяват да комплектуват само един полк от всички функциониращи машини на цяла дивизия.

Урок 8. Природата на градовете има склонност да канализира операциите в тесни линии на активност

Тъй като бойните условия в Грозни са със стеснено полезрение, ограничени огневи полета и затруднени пътища за подход, операциите са канализирани по продължение на предопределени линии за движение – добре познати и добре защитени от чеченските бойци.

УРОЦИ НА ТАКТИЧЕСКО НИВО

Урок 9

Строгата дисциплина и сигурността на комуникациите са изключително важни, дори срещу наглед примитивни противници. Руският тактически радиотрафик не е защитен, което позволява на чеченците да го компрометират и да изискват огневи огън върху руските позиции. В други случаи руските предни авионасочвачи дават координатите си и чеченците ги използват за огън със своята артилерия по тях.

Урок 10. Нощните операции са най-трудни

За сухопътните руски войски нощните операции се оказват най-трудни за провеждане. Според руските поуки от практиката това се дължи на липсата на прибори за нощно виждане и неадекватната подготовка. В резултат някои формирования използват светлините на автомобилите и други видими светлини при нощните операции – тактика, изрично забранена в армейските директиви. Първоначално се цели по този начин да бъдат шокирани чеченците, но вместо това руснаците стават по-уязвими за техния контраогън.

Урок 11. Необходимост от специално оборудване

Опериращите в града сили се нуждаели от специално оборудване, което отсъствало в табелите за комплектуване. Руснаците достигат до извода, че всеки войник се нуждае от въже и кука за проникване в сгради, а леките стълби се оказват безценни за атакуващата пехота.

Урок 12. Димните средства се оказват особено полезни при маньовър в градски условия

Руските войски използват усилено дим и бял фосфор за прикриване на маньовър. Всеки четвърти или пети артилерийски снаряд или мина са или димни, или с бял фосфор. (Руснаците твърдят, че белият фосфор притежава и полезното свойство токсичност, преминава през чеченските противогази и не е забранен от договор.) Също така те откриват, че сълзотворният газ е изключително полезен в Чечения.

Чеченски бойци са атакували от засада колона с руска бронетехника. / Снимка AP PHOTO / ROBERT KING

Чеченски бойци са атакували от засада колона с руска бронетехника. / Снимка AP PHOTO / ROBERT KING

Урок 13. Бронираните инженерни машини могат да изпълняват важни, специализирани за градските условия мисии

Руснаците откриват, че бронираните инженерни машини са жизненоважни за премахването на препятствия (сериозна пречка за придвижването в град) и за разчистването на мини. Те използват ИМР – многоцелева инженерна машина, базирана на танково шаси, с булдозерно гребло отпред и траверсен кран вместо купол. Кранът има кофа или стрела за товар в зависимост от целта. (Има две версии: ИМР, базиран на шаси на Т-55, и ИМР-2, базиран на универсално танково шаси.)

Често руснаците използват и УР-77, машина за разчистване на мини, базирана на шаси на 2С1. Тя разполага с устройство за изстрелване на ракети за дистанционно разчистване на мини. Руснаците препоръчвали всяка настъпваща група да включва две ИМР и една УР-77.

Урок 14. Евакуирането на повредени бронирани машини е особено трудно в градовете

Руснаците откриват, че развалините/отломките, тесните улици, снайперският огън и липсата на достатъчно евакуационни машини правят евакуацията на бронирани машини екстремно трудна и опасна.

Урок 15. Липса на професионален сержантски корпус

Неумелите действия на командирите на малките формирования, особено на сержантския състав, са основната причина за руските тактически неуспехи. Руснаците разкриват, че бойните действия в град често преминават в действия на малки групи. За съжаление, традиционната липса на професионален сержантски корпус в руската армия, комбинирана с недостига на 12 000 взводни командири преди кампанията в Чечения, сериозно се отразява върху действията при раздробяване на малки групи.

ОПЕРАЦИЯ „МИР ЗА ГАЛИЛЕЯ” (1982 г.)

Израелското нахлуване в Ливан

Израелското нахлуване в Ливан е през 1982 г. в отговор на серия събития през предходното десетилетие, когато Ливан се разлага политически и все повече попада под влиянието на Сирия и Армията за освобождение на Палестина (АОП).

Израелските въоръжени сили (ИВС) подготвят три варианта за отговор:

• Частично навлизане в Ливан за прочистване на приграничните лагери на АОП.

• По-дълбока операция до р. Алауи или до предградията на Бейрут за елиминиране базите на АОП в Тир и Сидон, за да се избегнат сблъсък със сирийците и навлизане в доминирания от АОП Бейрут.

• Планът „Големите борове“, предвиждащ конфронтация със Сирия и навлизане в Бейрут с цел прекратяване на сирийското влияние в Ливан и пълно прогонване на АОП извън страната.

Израелското правителство отхвърля третия вариант и одобрява втория, по-ограничената опция, предвиждаща навлизане до 40 км в Ливан и приключване на операцията в рамките на 3 дни. Вместо това министърът на отбраната на Израел умишлено манипулира събития, с които да прокара изпълнението на плана „Големите борове“. В резултат ИВС попадат в ситуация, при която е планирана сравнително ограничена, краткосрочна операция, но вместо нея се провежда далеч по-продължителна кампания, която продължава около 3 месеца плюс година окупация на Ливан, причинена от действията на министъра на отбраната в разрез с правителственото решение.

Бойните действия започват на 5 юни 1982 г., когато израелските военновъздушни сили изпълняват бомбена кампания след опита за покушение над израелския посланик в Лондон. След нея ИВС преминават границата на 6 юни и започва операция „Мир за Галилея”.

Тази операция се състои от настъпление в три направления със Западни сили, напредващи към Бейрут по продължение на Средиземноморското крайбрежие; Централни сили, напредващи през Ливанските планини, за да заемат западните височини на долината Бекаа; и групировката Бекаа сили, чиято цел е да разгроми сирийските сили в долината Бекаа в Североизточен Ливан. От трите групировки само Западните сили участват в интензивни бойни действия в градски условия и са във фокуса на това изследване.

УРОЦИ НА ОПЕРАТИВНО НИВО

Урок 1

Подготовката за операции в градски условия е от голяма полза за израелските военнослужещи, но не всички от тях са имали тази възможност. Тя е проведена непосредствено преди инвазията в Ливан, като оценката за нейната полза се оказва изключително полезна за бойните действия в Бейрут. Формирования, преминали такава подготовка, много по-добре познават опасностите на сраженията в град и са много по-уверени от формирования, които не са я преминали. Но подготовката е провеждана само с редовните войски и това е една от причините броят на жертвите сред резервистите при сраженията в Бейрут да бъде висок.

Израелски артилеристи обстрелват цели в Бейрут. 1 юли 1982 г.

Израелски артилеристи обстрелват цели в Бейрут. 1 юли 1982 г.

Урок 2

Темпът на операциите в градски условия е толкова интензивен, че психиката на повечето войници не издържа на напрежението. В последващи оценки на представянето на ИВС при операции в градски условия са разкрити трудностите при осигуряване на операциите поради високите нива на стрес над войниците.

Това наблюдение произлиза от данните за пострадалите израелски войници: 10 до 24% от тях са с психологически проблеми в резултат на преживяванията по време на бойните действия. Сравнението с нивото на психологически разстройства във войната през 1973 г. показва, че жертвите на бойния стрес в Ливан са от 3,5 до 5 пъти по-високи. Броят на войниците, завърнали се във формированията си след лечение, също е по-нисък от очакваното.

Урок 3

Мащабното придвижване на некомбатанти в града сериозно може да се отрази върху военните операции. Подтикнати от израелските сили за психологически операции, над 30 000 некомбатанти напускат Тир и се насочват към плажовете на югоизток от града. (По-късно, в разгара на бойните действия половината от тях се завръщат в града.) Масовото изселване забавя ИВС при атаките им над базите на АОП. Необходимостта от примирия и свободни маршрути, за да могат цивилните да избягат от бойните действия в Бейрут, забавя израелските операции в града.

Урок 4

Операциите в градски условия натоварват стресово логистичната система на ИВС поради необичайните изисквания и ненормално високите разходни норми. Израелските въоръжени сили предприемат важни стъпки да допълнят стандартните табели за комплектуване преди навлизането в града. Пехотните части са снабдявани с по-големи количества ръчни гранати, РПГ и осветителни мини от стандартното. Разпределени са и много по-големи радиостанции с къс обхват до всички тактически формирования.

Урок 5

Неспособността да разберат изключителната важност на отношенията с цивилните при бойните действия в град коства много на израелските командири. Поради това опитите за гражданско-военни отношения са неефективни. Командирите не са схванали непосредствените ефекти върху бойните действия или по-широките политически ефекти на лошото управление на местното население.

Израелските сили за психологически операции убеждават 30 000 некомбатанти да напуснат Тир и да се насочат към плажовете извън града. Последвалата неспособност на ИВС да им бъдат осигурени храна, вода, облекло и комунално-битово настаняване довежда до очаквани последици. Мнозина опитват да се завърнат в града – процес, който усложнява придвижването на север на израелските войски и поразяването на определени цели в Тир.

Израелски парашутисти в южните райони на ливанската столица.

Израелски парашутисти в южните райони на ливанската столица.

Израелските командири усложняват тези проблеми и чрез намеса в опитите на външни агенции да подпомогнат прокуденото от домовете си население на Тир и това носи ползи за АОП. Тази втора грешка бързо е експлоатирана от специалистите по психологически операции на АОП.

Израелските въоръжени сили не успяват да обучат бойците си за комуникация с ливанското население. Макар шиитското население от Южен Ливан първоначално да приветства или да остава неутрално към израелското присъствие, скоро става враждебно поради поведението на ИВС и на други фактори.

УРОЦИ НА ТАКТИЧЕСКО НИВО

Урок 6

Силите, опериращи в града, са изпитвали необходимост от специално оборудване и екипировка, които не присъстват в стандартните табели за комплектуване. Освен че са увеличили количествата за много материални средства, ИВС допълват високоговорители и снайперска екипировка, които не са били стандарт. Допълнителна броня е добавена отстрани и отпред на танковете поради повишен риск от попадане под обстрел от противотанкови средства.

Урок 7

Лидерството в малките формирования се оказва критичен фактор за израелските тактически успехи. ИВС предоставят свобода на малките формирования да оперират сравнително независимо в бойната зона. Поради това младшите офицери са обучени да се адаптират към условията на операциите, без да има необходимост от ангажирането на старшите офицери. Това се оказва голямо предимство в градските условия, които поради спецификите си често налагат разкъсване на формированията на по-малки единици.

Улично сражение в Бейрут, 1982 г. Израелската пехота е подкрепена от танкове.

Улично сражение в Бейрут, 1982 г. Израелската пехота е подкрепена от танкове.

Урок 8

Нощните операции се оказват особено трудни за изпълнение в градски условия. Израелският инвентар включвал различни пасивни и активни прибори за нощно виждане (ПНВ). Независимо от това нощните операции се провеждат рядко поради ограничените количества ПНВ. (Това най-вероятно е накарало израелците да използват светлините на бетеерите си и осветителни снаряди при нощната операция за превземането на замъка Бюфорт.)

Относителната липса на нощни операции се дължала и на необходимостта от почивка за войските в силно стресиращите градски условия. Израелските командири често използвали прикритието на нощта за незабелязано придвижване към набелязаните цели, но най-често предприемали атаките сутрин.

ТЕХНИЧЕСКИ УРОЦИ

Урок 9

Димът увеличава живучестта (Бел.ред. Способност на техническо устройство да изпълняват своите основни функции, независимо от получените повреди.) в градски условия, но носи и значителни затруднения за операциите. В битката за Сидон от ИВС констатират, че димът е особено ефективен за предпазването от загуби. Израелците започнали да вярват, че между 100 и 3000 м той предпазва от огъня на АОП с РПГ и стрелково оръжие срещу настъпващите сили.

От друга страна, димът често причинява също толкова проблеми, колкото и решава – сериозно затруднява визуалната комуникация между атакуващите израелски сили, изисква особени шофьорски умения за водачите и като цяло забавя темпа на настъпление. Вероятно поради тези затруднения с течение на времето използването на димна маскировка при обсадата на Бейрут намалява сериозно.

Урок 10

Бронираните булдозери са критични за градските бойни действия. Инженерните формирования на ИВС ги използват за разчистване на барикади (някои от които бронирани), както и за други препятствия, забавящи темпа на операцията. Те са използвани и за зариване на бункери, изграждане на огневи позиции, разширяване и подравняване на пътища и за създаване на допълнителни пътища за настъпление за заобикаляне на градската инфраструктура.

Урок 11

Част от оборудването и екипировката на ИВС са модифицирани по време на операцията за противодействие на противника и на неговата тактика. Поради липсата на адекватен транспортьор за пехотата в градски условия се налага въвеждането на някои целесъобразни решения.

Например необичайната конфигурация на танка „Меркава” със задно разположена кула е използвана за тази цел. Този танк е конструиран за бързо допопълване с бойни припаси чрез двойка врати. Посредством премахването на тези ракли за бойни припаси става възможно транспортирането на 10-ина войници.

По същата технология „Меркава” е използван като бронирана линейка за ранени войници.

Израелски танкове Меркава Мк1 водят бой в града. Бейрут, 1982 г.

Израелски танкове Меркава Мк1 водят бой в града. Бейрут, 1982 г.

Израелските въоръжени сили адаптират за транспортиране на пехотинци и бронираната инженерна машина Nagma-chon с голям отсек в центъра, която е за превозване на инженерни специалисти. Тя е сравнително неуязвима за противотанкови изстрели, тъй като предната част и купола са защитени с реактивна броня „Блейзър”. Допълнително израелците усилват бронята на някои бетеери с допълнителна пасивна броня.

Урок 12

Точните и обновените карти са важно условие за успеха на операциите в градски условия. Израелците осъзнават важността на адекватното топографско осигуряване и полагат много усилия за изготвянето на точни и обновени карти на Бейрут. Освен конвенционалните карти на повърхността, те успяват да направят подробни карти и на подземните канализация и тунели, използвайки информация от ливанските си съюзници. Конвенционалните карти са допълнени с разузнавателни снимки, които са изключително ценни предвид точността и навременността им.

Въпреки усилията навигацията в градски условия продължава да е изключително трудна и формированията се губят в непознато обкръжение или не успяват да различат ключови ориентири поради дим или прах.

Както показват поуките от практиката, необходимият нов акцент върху операциите в градски условия, особено мироналагащите, все още не е напълно развит. Военният интерес се усилва и от факта, че все повече армии се оказват в подобна среда. Бойните действия в град са твърде скъпи, особено по отношение на човешките жертви.

Спорадичните бойни действия в град в една мироналагаща мисия могат да прераснат в контратерористична операция, която да доведе до множество жертви, които могат да бъдат организационно търпими, но и да се окажат над прага на политическото ниво на търпение.

Reply

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.